договор за лицензия, заблуждение, недобросъвестно използване, вероятност за объркване, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, пропуснати ползи, отличителен характер, имитация, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, имуществен и неимуществени вреди, период на нарушението
В марковата практика е прието, че такива марки са с минимална или много ниска присъща отличителност. [...] • При действащия ЗМГО (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г. ), приложим по делото при датата на твърдяното нарушение, правото върху марката, включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя, да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара (чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките от съответния клас е била възприета при нейната регистрация, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство. [...] • Когато се преценяват сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички обстоятелства. [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществен и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението;при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя (чл. 118, ал. 2 от ЗМГО);обезщетението трябва да е справедливо – да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото (чл. 118, ал. 3 от ЗМГО). [...] • По дефиниция функцията на марката е защита от конкурентите, които злоупотребяват със спечелените от търговската марка репутация и я използват за обозначаване на своите стоки, както и веднъж регистрирана и пусната в обръщение търговската марка изгражда трайна връзка и асоциация в общественото съзнание за качеството на стоките и техния произход. Така при предлагане на стока при нарушаващ знак доброто име на регистрираната марка следва да се приеме винаги нарушено, тъй като предлаганата в нарушение на правото на марка стока е различна, т. е. неминуемо и с различно качество.[...]
установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
марка, идентичност или сходство, срок на действие на регистрацията, графичен знак, доказателствена тежест, установяване на нарушението
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) правата на ищцата върху процесните марки включва следните правомощия: да използва марките, да се разпорежда с марките, да забрани на трети лица да използват без нейно съгласие в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен на марките, като обективните предели на третото правомощие са обусловени освен от наличието на идентичност или сходство между марката и знака, използван от третото лице, така също и от наличието на идентичност или сходство между стоките и услугите, за които марката е регистрирана и за които знакът се използва в търговската дейност на третото лице, алтернативно от придобита известност на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. ), освен това в случаите, при които между марката и знака и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, а знакът се използва, не е налице идентичност, а само сходство, възникването на правомощието е обусловено от наличие на обективна възможност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО като последица от използване на знака от третото лице. Ето защо от първостепенно значение за основателността на предявените искове по делото е наличието на идентичност или сходство между марките на ищцата и поставения знак върху табелата на хотела на ответника. [...] • Както се посочи по-горе, обаче, наличието на сходство между марката и знака, само по себе си не е достатъчно да обуслови право на притежателя на марката да забрани използването на знака, а за да е налице това право съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е необходимо да съществува обективна възможност за объркване на потребителите относно произхода на предоставяната услуга чрез свързване на знака с марката и формиране на предположение, че услугата се предоставя от или със съгласието на притежателя на марката. [...] • Допълнителен аргумент за липса на възможност за объркване на потребителите чрез свързване на марката със знака представляват и използваните цветове в съдържанието им. [...] • При липса на елемент от обективна страна от състава на деликта по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ), обсъждането на въпросите дали доказателствата по делото установяват знание у ищцата за обща известност на наименованието на хотела на ответника и намерение за недобросъвестно ползване на тази известност чрез регистрацията на процесните марки е безпредметно, тъй като тези въпроси касаят обстоятелства от значение за осъществяване на състава на деликта по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ) от субективна страна, която обаче по дефиниция може да е налице именно и само при осъществяване на всички елементи на състава на правонарушението от обективна страна, а по съображенията по-горе доказателствата по делото не установяват осъществен от обективна страна състав на деликт по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм. ).[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
марка, обезщетение за вреди, срок на действие на регистрацията, идентичност или сходство, заблуждение, отличителен характер, писмени доказателства, установяване на нарушението
Действително от съдържанието на разписките може да бъде направен доказателствен извод, че върху задържаните стоки е поставен знак „KYLIE“, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че знакът е поставен по начин, който покрива хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), тъй като въпросните разписки, а и останалите митнически документи, приети като доказателства по делото, не съдържат данни за конкретния външен вид на стоките и поставения знак, включително данни дали знакът представлява единственият текст върху стоките или стоките съдържат и друг текст, който самостоятелно или в съвкупност с текста „KYLIE“ обозначава стоките и им придава отличителен характер спрямо други стоки от същия вид. В случаи като процесния, при които се твърди нарушение на словна марка, конкретният начин на поставяне на знака върху стоките, включително шрифтът и размерът, с които е изписан знакът, а най-вече наличието или липсата на друг текст, изписан върху стоките наред или независимо от текста, който покрива съдържанието на регистрираната марка, са от съществено значение за преценката налице ли е или не идентичност или сходство между знака и марката в хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), което да квалифицира използването на знака като нарушение на правата върху марката. [...] • Следва да се отбележи, че изпратените от Митница Аерогара София писмени доказателства установяват и обективна невъзможност за събиране на доказателства относно обстоятелствата по-горе (включително чрез служебно допускане на експертиза по реда на чл. 195, ал. 1, пр. 2 ГПК), която в процесния случай е настъпила именно като последица от действията на ищеца при упражняването на правата му във връзка със заявлението за закрила на процесната марка по реда на регламент (ЕС) № 608/2013 г.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, писмени доказателства, отличителност, идентичност или сходство, право върху марка, вероятност на объркване, определяне размера на обезщетението
Изпълването на фактическият състав на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ); предпоставя установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1 / ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в РБългария; 2 марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца; 3 наличие на идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и на знака; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. [...] • При редовното регистриране на такава останалите търговци следва да се съобразяват с горния факт, като се въздържат от осъществяване на действия, закрепени като нарушение на марката в обективното законодателство. [...] • Сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесните марка и знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична. [...] • И ако за производството и продажбата им се изисква разрешение, такова не се изисква за покупката им. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. );.[...]
установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, по-ранна марка, право върху марка, определяне на обезщетението, свободно обращение, отличителен елемент, отличителен характер, вероятност за объркване, идентичност или сходство, публикация на регистрацията, установяване факта на нарушението, по-късна марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор
Сравняваните знаци и техният отличителен характер следва да се анализират в цялост, а не разделени на отделни елементи, тъй като потребителят няма навик да ги анализира в детайли и си създава едно общо впечатление, което запаметява в съзнанието си; анализът за сходство включва анализ за фонетично, визуално и смислово сходство; фантазийните знаци притежават присъща отличителност сами по себе си; включването на единия знак в състава на другия обуславя сходство между сравняваните знаци до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, а в ал. 2, т. 3 на чл. 13 като използване в търговската дейност, по смисъла на ал. 1, а оттам и като нарушаване на правата върху марката е посочен и вносът на стоките с този знак. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, към която препраща дефинитивната норма на чл. 73 от с. з. , са разграничени три хипотези на нарушаване на правата на маркопритежателя: 1) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) използване в търговската дейност на знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • По иск за установяване на нарушението, от значение е степента на заблуждаващо сходство между нарушаващия знак и регистрираните марки, а не присъщата отличителност на този знак, по критериите на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО. [...] • В нормата на чл. 11, ал. 1, като абсолютни основания за отказ на регистрация са посочени хипотезите, при които марката се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги (т. 3), както и когато марката, се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (т. 4). Регистрацията на марката в нарушение на изискванията по чл. 11 е основание за последващото? заличаване, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, като специално в хипотезите на нарушения по т. 3 и т. 4, е предвидено изключение, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана. [...] • При асоциативните марки, съдържанието на насочващи елементи (думи, срички) в техния състав, които реферират към определени характеристики на обозначените с тях стоки, не ги дисквалифицира като описателни, макар и да обуславя по-ниска степен на отличителност в сравнение с фантазийните и произволните марки. [...] • Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, представлява възможност за създаване на погрешна представа относно производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност у релевантния кръг потребители да се създаде погрешно убеждение, че стоките и/или услугите са на същите или на икономически свързани лица. Преценката за съществуването на такава вероятност се извършва въз основа на всички относими фактори, които оказват влияние върху цялостното впечатление при възприемане знака на марката, каквито са идентичността или степента на сходство на процесната и по-ранната марка; степента на отличителност на по-ранната марка; степента на сходство на стоките и/или услугите; релевантния кръг потребители и др. [...] • Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като при определяне на неговия размер съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението (ал. 2).[...]
несъстоятелност, действие по отношение на трети лица, запор, фирмено наименование, лицензионен договор, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, прехвърляне на правото върху марка, обезпечение, търговски книжа, вероятност за объркване, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. [...] • Патентното ведомство издава удостоверение за вписването и договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър. [...] • Използване на търговска марка в търговската дейност е налице при поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара. В случай, че действията се извършват от лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • Съгласно ал. 1 обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Отговорността за нарушаването на правата върху търговска марка е вид деликтна отговорност и обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, а ищецът претендира именно такова. Действително с решението по чл. 711 ТЗ се прекратява дейността на предприятието на несъстоятелния длъжник, което означава прекратяване на търговската дейност и извършване на търговски сделки. [...] • Във връзка с тази дейност на синдика, същият може да сключва и сделки от името на длъжника – пр. договори за счетоводни услуги; договори за наем /по които длъжникът може да бъде както наемодател, така и наемател/ . В тази връзка и с цел осигуряване на средства за развитието на производството по несъстоятелност е възможно да бъде сключен лицензионен договор по силата на който да бъдат предоставени срещу заплащане правата върху търговски марки, собственост на длъжника – до отчуждаването на тези търговски марки като част от масата на несъстоятелността. [...] • Предвидената имуществена отговорност за използване на чужда марка без разрешението на маркопритежателя е не само с обезщетителна, но има и санкционна цел, като законът изрично е посочил, че смисълът на обезщетението /което е с фиксиран минимален размер/ е да въздейства предупредително и възпиращо към членовете на обществото. [...] • В този случай по отношение на третите лица действието на вписването е не само оповестително, но и материално-правно.[...]
регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, идентичност или сходство, отличителност, право върху марка, търговски книжа, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Понятието за марка, като обект на правото, е дефинирано в разпоредбата на чл. 9 от ЗМГО /отм/, която определя марката като знак, позволяващ да бъде представен графично и способен да отличава стоките или услугите на определено лице от тези на други лица. [...] • Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марката възниква с нейната регистрацията, считано от датата на подаване на заявката, като самата регистрация се извършва в рамките на административно производство пред Патентното ведомство. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО /отм. /, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/отм. / представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм. / е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО /отм. /, както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм. / е уредил възможност то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО /отм. /, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението. [...] • По този начин преценката на съда се базира на един обективен критерий, без обаче да се изчерпва с него. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на маркопритежателя, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е намаляването на продажбите на означаваните с регистрираната марка стоки, извършвани от притежателя на съответния знак за сметка на реализираните такива от ответника ползващ същото означение неправомерно. [...] • Така от една страна притежателят на правото върху регистрираната марка се поставя в положението да бъде лишен от потребители, които всъщност считат, че купуват стоки, произвеждани именно от него, а от друга бива поставен пред опасността качеството на имитиращия продукт да увреди репутацията на регистрираната марка.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, отмяна на регистрацията, идентичност или сходство, вероятност за объркване, добросъвестна търговска практика, недобросъвестност, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, реклама, преустановяване на нарушението
По отношение на иска за заплащане на обезщетение допълнително следва да се установи и какъв е размерът на претърпените в причинна връзка с нарушението вреди, а по иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) – наличието в търговската мрежа на продукти, обозначени от ответника с нарушаващ знак, и притежанието от страна на нарушителя на права върху технически средства, предназначени за извършване на нарушението.. [...] • Неприложимо е правомощието на съда да осъществява косвен съдебен контрол, тъй като неизползването на марката е юридически факт, а последиците от неговото осъществяване не са обективирани в административен акт, който да бъде подложен от съда на такъв контрол. [...] • Обемът на правомощията, включени в правото върху търговска марка, е очертан от законодателя по позитивен и по негативен начин. От една страна в чл. 13 ЗМГО (отм. ) е посочено правото на маркопритежателя да забрани другиму без негово съгласие да използва в търговската си дейност (вкл. като поставя знака върху стоките или техните опаковки и предлагането им за продажба по този начин) знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана, или знак, поради чиято идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на обозначените с него стоки съществува вероятност за объркване на потребителите, или пък знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, но по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • Чрез този „негативен“ подход законодателят е посочил, че правото върху марка не включва правомощието да се изисква от трети лица да се въздържат от използване на знака в своята търговска дейност, когато той съвпада с тяхното име или адрес или съставлява указание за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на неговите стоки/услуги, както и когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Обратното би означавало, че ответникът с едни и същи действия ще извършва или не нарушение единствено с оглед мястото (държавата), в която реализира продукта си. [...] • Обемът на понятието „добросъвестна търговска практика“ не е легално дефиниран, но еднозначно се определя в съдебните актове, постановени по искове за защита на права върху интелектуална собственост, като дейност, при която не се цели увреждане на друг стопански субект, нито извличане на полза от създадената от него известност на съответния знак без полагане на собствени стопански усилия за реализиране на печалба. При това знанието на ползващия, че друг субект има регистрирана марка, част от изображението на която е същият знак, е ирелевантно – дори при знание за това стопанският субект може да действа добросъвестно, щом не цели да се облагодетелства от известността и авторитета на вече регистрираната марка. От тази гледна точка използването на знака от ответника може да се определи като добросъвестно, което личи от конкретните проявления на това ползване. Когато стопанският субект цели да се облагодетелства от популярността на чужд знак, той съответно се стреми да наподоби в най-голяма степен (доближаваща се до пълна идентичност) начина, по който този знак се изобразява от маркопритежателя – не само като външен вид на самия знак, но и като позициониране спрямо останалите елементи, около които той е разположен. [...] • Обстоятелството, че формата на осъществяваната от двете страни защита е различна, е обусловено единствено от по-ранната регистрация, извършена от ищеца, но само по себе си това не може да е факт, сочещ на недобросъвестност (още повече че разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм. ) се прилага именно когато е налице по-ранна регистрация на знак и това само по себе си не изключва нито възможността за добросъвестното му ползване от трети лица, нито правото им да търсят защита на това свое право). [...] • Това по правило означава, че не е необходимо да се изследват предпоставките на чл. 13 ЗМГО (отм. ). [...] • Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО (отм. ) не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида на стоката. [...] • При втория фактически състав на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) е достатъчно сходството в знаците, но нарушението е предпоставено от наличие на опасност от объркване на потребителя.[...]
регистрация, марка, договор за продажба, фактура, ip адрес, печатни произведения, преустановяване на нарушението, трето лице
Визуално двата сайта са идентични. [...] • Понятието домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството, зад който може да е налице уебсайт, да се предоставят услуги като електронна поща, да са инсталирани комуникационни услуги и др. Българското законодателство не урежда домейн имената като самостоятелни обекти на абсолютни субективни права, каквито са вещите при вещни права, авторските произведения, резултат от творческа дейност, при авторските и сродните им права, както и патентите, полезните модели, означенията и др. за отделните права на индустриална собственост. [...] • Въз основа на този договор не се учредяват или прехвърлят права на интелектуална собственост, като между страните възникват единствено обигационни права и задължения. На общо основание, доколкото това не протоворчи на закона или на естеството им, тези права са прехвърлими. [...] • Договорът, с който регистрантът прехвърля правата си към [фирма], произтичащи от сключения между тях договор за регистрация и поддръжка на домейн, осигуряващи му възможността да ползва съответното домейн име, представлява договор за прехвърляне на вземане, и като такъв се урежда от правилата за цесията, съдържащи се в нормата на чл. 99 и сл. ЗЗД. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с постигане на съгласието между страните, доколкото законът не въвежда изискване за форма. [...] • За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с констатираните действия, в които се изразява нарушението, по следва да се установи още и дали към датата на приключване на устните състезания правата на ищеца върху регистрираната марка все още е ползват със закрила, както и дали разкритото нарушение продължава да е налице. Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодишен, считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна процедура. [...] • Несбъдването на поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО обосновава недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.[...]
марка на ЕС, пускане на пазар, реклама, търговски книжа, интернет сайт, срок на действие на регистрацията, отличителност, общоизвестна марка
Не са събрани доказателства (а не са ангажирани и твърдения от ищеца) знакът „Avio“, освен в съчетанието „DIESEL Avio Double Filtered“, да е използван от ответника и самостоятелно за означаване на стоки или в търговски книжа и реклами при осъществяване на търговската му дейност. При това положение спорът между страните се концентрира именно върху въпроса дали използването на посочения комбиниран знак „DIESEL Avio Double Filtered“ в търговската дейност на ответника може да доведе до объркване на потребителите поради сходство на знака или елемент от него с марката на ищеца. Заключението на съдебно-марковата експертиза по делото дава положителен отговор на този въпрос, като е категорично, че между марката на ищеца и използваният знак от ответника е налице степен на сходство в отличителните и доминиращи елементи, което създава вероятност за пряко объркване на потребителите на стоки от клас 4 на МКСУ, изразяващо се във възможност за свързване на знака на ответника с марката на ищеца, както и вероятност за свързване (непряко объркване), изразяващо се във възможност за предположение от страна на потребителите, че въпросните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани предприятия. [...] • Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че марката на ищеца се ползва със защита на територията на ЕС от предходна дата (а именно от датата на заявката за регистрацията й – 31.08.2011 г. ), а редът за определяне на знак като общоизвестна марка по чл. 50а ЗМГО (отм. ) и последиците от обявяването на знака за общоизвестна марка по чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО (отм. ) поначало са регламентирани с цитираните разпоредби като възможност за защита срещу регистрация на марка, която е извършена след като идентичен или сходен на марката знак е придобил статут на общоизвестна марка.[...]
марка, дистрибутор, срок на годност, отличителност, идентични и сходни стоки, заблуждение, търговски отношения, обезщетение за претърпени вреди
И двете са лесно запаметяеми и възпроизводими. [...] • Законът в нормата на чл. 13 ЗМГО / отм. В сила към момента на правонарушението / предвижда, че притежателят на търговска марка има право да използва марката, която е регистрирал и правото да забрани на трети лица да ползват знак сходен или идентичен на марката в търговската си дейност. По същество уредбата е същата, но разширена и задълбочена и в новия чл. 13 на новия ЗМГО. [...] • Ползването с голяма степен на вероятност би довело до объркване у потребителя и свързване на знака с марката. [...] • Минималия размер на обезщетение законът предвижда да е 500 лв.[...]
обезщетение за вреди, марка, реклама, специални знания, допълнителна квалификация, заблуждение, вероятност за объркване
Освен това, останалите потребители, които ползват техниката за подобряване на своето здраве, която се явява неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве по чл. 166, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, също проявяват повишена степен на внимание. [...] • Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. [...] • За определяне на релевантните потребители на услугите свързани с регистрацията и ползването на процеснтата марка, както и сходния знак, е необходимо изследване на произхода на марката и начина по който тя е възприемана от потребителите. [...] • Информацията относно тази техника е достъпна за българския потребител, както и за всеки друг потребител по света. [...] • Всяка от страните се асоцеира с различна школа, като предоставя на своите потребители информация относно връзката и с тази школа и за предоставяните от нея услуги.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions