Преюдициално запитване, Интелектуална собственост, Марки, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 9, параграф 1, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграфи 1 и 2, Права, предоставени от марката, Индивидуална марка, състояща се от знак за изпитване.

Преюдициално запитване, Право относно марките, Директива 2008/95/ЕО, Член 14, А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ, Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице, Регламент (ЕО) № 207/2009, Марка на Европейския съюз, Член 34, параграф 2, Претендиране на предходността на по-ранна национална марка, Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка.

Дело C-148/17 Peek & Cloppenburg KG, Hamburg срещу Peek & Cloppenburg KG, Düsseldorf (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof) „Преюдициално запитване — Право относно марките — Директива 2008/95/ЕО — Член 14 — А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ — Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Марка на Европейския съюз — Член 34, параграф 2 — Претендиране на предходността на по-ранна национална марка — Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 април 2018 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ — Определяне на датата, на която са налице предпоставките за отмяната или за недействителността на по-ранна национална марка — Претендиране на предходността на по-ранната национална марка спрямо марката на Европейския съюз — Правно действие от предходността след заличаването на по-ранната национална марка (член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 14 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Член 14 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, според което недействителността на по-ранна национална марка или отмяната на правата на притежателя ѝ, чиято предходност се претендира спрямо марка на Европейския съюз, могат да бъдат установени a posteriori само ако предпоставките за тази недействителност или за тази отмяна са били налице не само към датата, на която е заявен отказ от по-ранната национална марка, или към датата, на която е изтекъл срокът ѝ на защита, но и към датата, на която е постановено установителното съдебно решение. Макар член 14 от Директива 2008/95 да не уточнява коя дата следва да се вземе предвид, за да се разгледа дали предпоставките за недействителността или за отмяната са налице, от текста и от предмета на тази разпоредба обаче следва, че въпросният преглед цели да се установи със задна дата дали тези предпоставки са били налице към датата, на която притежателят се е отказал от по-ранната национална марка или на която срокът ѝ на защита е изтекъл. От това следва, че изискването предпоставките за недействителността на по-ранната национална марка или за отмяната на правата на притежателя ѝ да бъдат налице и към датата, на която се постановява решение по искането за установяване a posteriori на недействителността или на отмяната, не съответства на тази разпоредба. Всъщност най-напред следва да се посочи, че възможността да се използва национална марка, от която е направен отказ, въобще не е предвидена в Директива 2008/95. Освен това от съображение 5 и от член 1 става ясно, че Директивата се прилага единствено към марки, които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация, а заличената марка не съществува повече с оглед на Директивата. По-нататък от член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/95 следва, че използването на марката се взема предвид само до датата на подаване на искането за отмяна, евентуално изтеглена с три месеца в хипотезата, посочена в третата алинея на тази разпоредба. Следователно не би съответствало на тази разпоредба, в рамките на процедура за установяване a posteriori на отмяната на правата на притежателя на марка, да се вземе предвид използване след датата, на която притежателят сам е заявил, че се отказва от тази марка, или е допуснал да изтече срокът ѝ на защита. Накрая от член 34, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва, че единствената последица от предходността на по-ранна национална марка, която се претендира спрямо марка на Европейския съюз, е, че притежателят на тази по-ранна национална марка, който се е отказал от нея или е допуснал да изтече срокът ѝ на защита, се счита, че продължава да се ползва в държавата членка, във или за която тя е била регистрирана, със същите права като тези, които той би имал, ако тя беше продължила да е регистрирана в нея. Така тази разпоредба създава фикция, целяща да позволи на притежателя на марката на Европейския съюз да продължи да се ползва в тази държава членка от защитата, с която би се ползвала по-ранната национална марка, която е заличена, а не да позволи на последната да продължи да съществува като такава. От това следва по-специално, че евентуално използване на въпросния знак след заличаването трябва да се разглежда в такъв случай като използване на марката на Европейския съюз, а не на заличената по-ранна национална марка. (вж. т. 26, 28—30 и диспозитива)

Обжалване, Марка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 207/2009, Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“, Възражение от притежателя на словна и фигуративна марка на Европейския съюз, сдържащи словния елемент „Cactus“, Класификация от Ница, Член 28, Член 15, параграф 1, втора алинея, буква a), Реално използване на марката в съкратена форма“.

Дело C-501/15 P Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) срещу Cactus SA Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „CACTUS OF PEACE CACTUS DE LA PAZ“ — Възражение от притежателя на словна и фигуративна марка на Европейския съюз, сдържащи словния елемент „Cactus“ — Класификация от Ница — Член 28 — Член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) — Реално използване на марката в съкратена форма“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 11 октомври 2017 г. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Посочване на стоките или услугите, обхванати от марката—Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация—Обхват на следващата от това защита—Задължение на заявителя да уточни стоките или услугите, за които се отнася заявката му (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Марки за услуги—Понятието „услуги“—Търговия със стоки на дребно—Включване—Условия за регистриране (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Обжалване—Основания—Неправилна преценка на фактитe и доказателствата—Недопустимост—Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда) Марка на Европейския съюз—Съображения на трети лица и възражение—Разглеждане на възражението—Доказване на използването на по-ранната марка—Реално използване—Използване на марката под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката—Предмет и материален обхват на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009—Преценка на промяната в отличителния характер (член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета) Що се отнася, на първо място, до обхвата на решение IP Translator, C-307/10, следва да се припомни, че в точка 61 от това решение Съдът приема, че с оглед на спазване на изискванията за яснота и точност заявителят на марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички, или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случаите, когато заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид. В точки 29 и 30 от решение Brandconcern, C-577/14 P Съдът приема, че решение IP Translator уточнява само изискванията за новите заявления за регистрация като марка на Европейския съюз и поради това не се отнася до марки, които вече са били регистрирани към датата на постановяването му. Оттук в точка 31 от решение Brandconcern Съдът заключава, че затова не може да се приеме, че с решение IP Translator Съдът е искал да постави под въпрос подхода, възприет в Съобщение № 4/03 по отношение на регистрираните преди постановяването на това решение марки. Съобщение № 2/12 на председателя на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост не поставя под въпрос тази съдебна практика, което от своя страна води до ограничаване на обхвата на защитата на регистрираните преди постановяване на решение IP Translator марки до стоките или услугите, означени от общите термини на заглавието на даден клас по смисъла на Ницската спогодба само до стоките или услугите, посочени в азбучния списък на този клас, а не да се приема, че тя се разпростира, съгласно Съобщение № 4/03, до всички стоки или услуги, спадащи към посочения клас. Всъщност обхватът на закрилата, предоставена от регистрирани марки, не може да се променя въз основа на съобщение с необвързващ характер, което има за цел да пояснява на заявителите практиката на EUIPO. (вж. т. 37—40) Що се отнася, на второ място, до обхвата на решение Praktiker Bau, C-418/02, е необходимо да се припомни, че в точки 39 и 50 от това решение Съдът постановява, че ако търговията със стоки на дребно е услуга, спадаща към клас 35 по смисъла на Ницската спогодба, за целите на регистрацията на дадена марка заявителят трябва да уточни стоките или видовете стоки, до които се отнасят услугите по продажба на дребно. Подобно обаче на решение IP Translator, C-307/10 произтичащата от решение Praktiker Bau практика разглежда само заявките за регистрация като марка на Европейския съюз и не се отнася до обхвата на защитата на марките, регистрирани преди постановяването му. Такова решение освен това съответства на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. (вж. т. 44—47) Вж. текста на решението. (вж. т. 60) Съдът вече е уточнил, че видно от самия текст на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, използването на марка под форма, която се различава от формата, в която е била регистрирана, се счита за използване по смисъла на първа алинея от този член, доколкото не се е променил отличителният характер на марката във формата, в която тя е била регистрирана. Следва да се отбележи, че целта на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от този регламент, който, като не изисква стриктно съответствие между формата, използвана в търговията, и формата, в която е била регистрирана марката, е да позволи на притежателя на последната да прави вариации на знака — по повод на неговото използване за търговски цели, — които, без да променят отличителния му характер, позволяват привеждането му в по-голямо съответствие с изискванията на търговията и рекламата на съответните стоки или услуги. Следователно условието за „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) от същия регламент е изпълнено и когато се използва само един фигуративен елемент от комплексната марка, при условие че не се променя отличителният характер на регистрираната марка. (вж. т. 65—67)

Обжалване, Марка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 207/2009, Член 51, параграф 2, Словна марка „LAMBRETTA“, Реално използване на марката, Искане за отмяна, Частична отмяна, Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO, Ограничаване във времето на решение на Съда.

Дело C-577/14 P Brandconcern BV срещу Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Scooters India Ltd „Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 51, параграф 2 — Словна марка „LAMBRETTA“ — Реално използване на марката — Искане за отмяна — Частична отмяна — Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO — Ограничаване във времето на решение на Съда“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Посочване на стоките или услугите, обхванати от марката—Използване на общи термини от заглавията на класовете от Ницската класификация—Обхват на следващата от това защита—Задължение на заявителя да уточни стоките или услугите, за които се отнася заявката му—Задължение, предвидено с решение на Съда—Последици—Ограничаване във времето (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Обжалване—Основания—Липса на конкретна критика на пункт от разсъжденията на Общия съд—Непосочване на критикуваните точки от обжалваното съдебно решение (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда) В точка 61 от решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C-307/10, EU:C:2012:361), Съдът приема, че с оглед на спазване на изискванията за яснота и точност, наложени с Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките или услугите, които иска да бъдат защитени с марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случай че заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от спадащите към този клас стоки или услуги са визирани. При все това следва да се отбележи, на първо място, че точка 61 от споменатото решение се отнася не до притежателите на вече регистрирани марки, а единствено до заявителите на марки. На второ място, в споменатата точка 61 от решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдът уточнява само изискванията, на които ще трябва да отговарят в бъдеще заявители на национални марки, ако използват общи термини от заглавието на даден клас за обозначаване на желаните от тях да бъдат защитени с марката стоки и услуги. Такива изисквания позволяват да се предотвратят случаи, при които обхватът на предоставената с марката защита не би могъл да се определи със сигурност, тъй като заявителят е използвал всички общи термини от заглавието на даден клас. Ето защо не може да се приеме, че с решение от 19 юни 2012 г. Chartered Institute of Patent Attorneys, Съдът е искал да постави под въпрос подхода — възприет в Съобщение №o4/03 на председателя на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), от 16 юни 2003 г. относно използването на заглавията на класовете от списъците на стоки и услуги за заявки и регистрации на марки на Общността — използването на всички общи термини от заглавието на даден клас да се възприема в смисъл, че искането се отнася до всички включени в него стоки и услуги. Следователно правилото, установено в точка 61 от споменатото решение, не е приложимо за направена преди постановяването му регистрация на марка. (вж. т. 28—31) Вж. текста на решението. (вж. т. 37)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 5, параграф 1, Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет, Неразрешено използване на марката, Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му, Иск на притежателя на марката срещу третото лице.

Дело C-179/15 Daimler AG срещу Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 5, параграф 1 — Съобщения, засягащи трето лице, които са достъпни в интернет — Неразрешено използване на марката — Онлайн съобщения без знанието и съгласието на третото лице или достъпни онлайн въпреки възражението му — Иск на притежателя на марката срещу третото лице“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 3 март 2016 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Съобщение до потребителите от трето предприятие относно ремонта и поддръжката на стоки, обозначени с марката — Включване (член 5, параграф 1 и параграф 3, буква г) и членове 6 и 7 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Отговорност на рекламодателя за действията или бездействията на доставчиците на доставчици на услуги по качване на съобщения или на администраторите на справочни интернет сайтове на предприятия — Изключване (член 5, параграф 1 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Използването на марка от трето лице без разрешението на притежателя, за да се съобщи на потребителите, че третото лице извършва ремонта и поддръжката на стоки, които носят тази марка, или че той е специализиран във или че е специалист по подобни стоки, представлява при определени обстоятелства използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, което може да се забрани от притежателя на марката, освен ако не се приложи член 6 относно ограничаването на действието на марката или член 7 относно изчерпването на правата, предоставени от нея. Като е поръчал в рамките на търговските си дейности на доставчик на услуги рекламно съобщение, за да бъде то достъпно онлайн на интернет сайт, рекламодателят е използвал марката в „търговската дейност“ за „стоки и услуги“, които предлага на клиентите си, като подобно използване за рекламни цели освен това е изрично посочено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2008/95. Когато подобно използване е направено без съгласието на притежателя на марката, то може да засегне функцията за указване на произход на марката, при положение че съобщението подсказва наличието на икономическа връзка между рекламодателя и притежателя. (вж. т. 28—30) Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка. Ако обаче за поставянето в справочен интернет сайт на рекламно онлайн съобщение, посочващо марка на друго лице, е отговорен рекламодателят, който го е поръчал и по чието указание администраторът на сайта е действал като доставчик на услуга, не може да се вменят на рекламодателя действия или бездействие на подобен доставчик, който умишлено или поради небрежност надхвърля изричните указания, дадени от посочения рекламодател, които имат за цел по-специално да се избегне използването на марката. По този начин, когато посоченият доставчик се въздържа да изпълни искането на рекламодателя да заличи въпросното съобщение или посочването на съдържащата се в него марка, появяването на това посочване в справочния интернет сайт не може да се анализира отново като използване на марката от страна на рекламодателя. Освен това не могат да се вменяват на рекламодателя самостоятелни действия на други икономически оператори, каквито са администраторите на справочни интернет сайтове, с които рекламодателят не поддържа пряко или непряко отношение и които действат не по поръчка и за сметка на рекламодателя, а по собствена инициатива и от свое име. И в двете хипотези, притежателят на марката няма право съгласно член 5, параграф 1, буква а) или б) от Директива 2008/95 да предприеме действия срещу рекламодателя, за да му забрани да поставя онлайн съобщението, съдържащо посочване на марката му. (вж. т. 34, 36, 37 и 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността, Марка на Общността с репутация в Европейския съюз, Географски обхват на репутацията.

Дело C-125/14 Iron & Smith kft срещу Unilever NV (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék) „Преюдициално запитване — Марки — Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността — Марка на Общността с репутация в Европейския съюз — Географски обхват на репутацията“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността с репутация в Съюза — Понятие — Географски обхват на репутацията — Релевантност на критериите относно реалното използване на марката на Общността, когато се установява наличието на репутация — Липса (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността, която се ползва с репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка — Условия за разширената защита по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че щом репутацията на по-ранната марка на Общността е установена в съществена част от територията на Европейския съюз, която евентуално може да съвпада с територията само на една държава членка, която не трябва непременно да е същата държава членка, в която е подадена заявката за регистрация на по-късната национална марка, следва да се приеме, че тази марка се ползва с репутация в Съюза. Критериите, които са изведени в съдебната практика относно реалното използване на марката на Общността, като такива не са релевантни, за да се установи наличието на „репутация“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Директивата. (вж. т. 25; т. 1 от диспозитива) Щом по-ранната марка на Общността вече е придобила репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка, срещу която е подадено възражението, притежателят на марката на Общността може да ползва защитата по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките, когато е установено, че търговски непренебрежима част от тези потребители познават марката му и правят връзка между нея и по-късната национална марка и че предвид всички релевантни фактори за конкретния случай съществува или действително и настоящо нарушение на марката на Общността по смисъла на тази разпоредба, или — при липсата на такова нарушение — сериозен риск от извършването му в бъдеще. (вж. т. 34; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 89/104/ЕИО, Член 5, Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката, Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим, Понятие за „използване в търговската дейност.

Дело C-379/14 TOP Logistics BV и Van Caem International BV срещу Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd и Bacardi & Company Ltd и Bacardi International Ltd срещу TOP Logistics BV и Van Caem International BV (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Den Haag) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 5 — Защитени от марка стоки, пуснати в свободно обращение и поставени в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието на притежателя на марката — Право на притежателя да се противопостави на поставянето на стоките в този режим — Понятие за „използване в търговската дейност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2015 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на марка да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги — Използване на марката по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата — Понятие — Даване на склад от оператор, който не е титуляр на марка, с цел пускането на пазара на стоки, защитени от тази марка — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Право на притежателя на регистрирана марка да се противопостави на неправомерното използване на неговата марка — Знак, който е идентичен или подобен на марката — Използване в търговската дейност — Понятие — Използване при вноса и оставянето на склад от икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия — Включване (член 5, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Право да се забрани първото пускане на пазара в Европейското икономическо пространство на оригинални стоки, защитени от марката — Право за притежателя на марка да се противопостави на поставянето в режим на отложено плащане на акциз, без съгласието му, на стоки, пуснати в свободно обращение и защитени от марката (член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 89/104 на Съвета) Налице е използване на знак, идентичен на марката по смисъла на член 5 от Първа директива 89/104 относно марките, когато съответният икономически оператор използва знака в рамките на собствената си търговска комуникация. Такъв е случаят например, когато икономически оператор внася или дава на склад с цел пускането на пазара на стоки, защитени от марка, която не притежава. (вж. т. 41 и 42) По отношение на израза „в търговската дейност“ в член 5 от Първа директива 89/104 относно марките използването на идентичен на марката знак се извършва в процеса на търговия, доколкото е свързано с делови отношения, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не с дейност от частен характер. Такъв е случаят, когато икономически оператор, който се занимава с паралелна търговия на маркови стоки, внесе и остави на склад подобни стоки. (вж. т. 43 и 44) Член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка, регистрирана в една или няколко държави членки, може да се противопостави на това трето лице да постави в режим на отложено плащане на акциз стоки, защитени от тази марка, след като ги е внесъл в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и ги е пуснал в свободно обращение, без съгласието на притежателя на марката. Всъщност вносът на стоки без съгласието на притежателя на съответната марка и държането в данъчен склад на тези стоки в очакване на освобождаването им за потребление в Съюза имат за резултат лишаване на притежателя на марката от възможността да осъществи контрол върху начините на първото пускане на пазара на стоки, защитени с марката му в ЕИП. Подобни актове засягат и функцията на марката, състояща се в установяване на предприятието, от което произхождат стоките и под чийто контрол е организирано първото пускане на пазара. Този анализ не се обезсилва от факта, че внесените и поставените в режим на отложено плащане на акциз стоки впоследствие могат да бъдат изнесени в трета държава и по този начин никога да не бъдат освободени за потребление в държава членка. Тази вероятност не може да е пречка за прилагането на правилата в областта на марките по отношение на стоките, внесени в Съюза. Освен това сам по себе си износът също е акт, посочен в член 5, параграф 3 от Директива 89/104. (вж. т. 48—50 и диспозитива)

Преюдициално запитване — Директива 98/44/ЕО — Член 6, параграф 2, буква в) — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Активиране на ооцити посредством партеногенеза — Получаване на човешки ембрионални стволови клетки — Патентоспособност — Изключване при „използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели“ — Понятия „човешки ембрион“ и „организъм, който може да предизвика процес на развитие на човешко същество.

Дело C-364/13 International Stem Cell Corporation срещу Comptroller General of Patents, Designs and Trade Marks (Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division) „Преюдициално запитване — Директива 98/44/ЕО — Член 6, параграф 2, буква в) — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Активиране на ооцити посредством партеногенеза — Получаване на човешки ембрионални стволови клетки — Патентоспособност — Изключване при „използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели“ — Понятия „човешки ембрион“ и „организъм, който може да предизвика процес на развитие на човешко същество“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2014 г. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Директива 98/44 — Понятие за човешки ембрион — Неоплодена човешка яйцеклетка — Включване — Условие — Вътрешното свойство за развитие в човешко същество — Проверка, възложена на националния съд (член 6, параграф 2, буква в) от Директива 98/44 на Европейския парламент и на Съвета) Член 6, параграф 2, буква в) от Директива 98/44 относно правната закрила на биотехнологичните изобретения трябва да се тълкува в смисъл, че неоплодената човешка яйцеклетка, която посредством партеногенеза е била стимулирана да се дели и развива, не представлява „човешки ембрион“ по смисъла на тази разпоредба, ако в светлината на изпитани и потвърдени в достатъчна степен от международната медицинска наука познания тя няма, като такава, вътрешното свойство да се развие в човешко същество — обстоятелство, което националната юрисдикция следва да провери. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива) Дело C-364/13 International Stem Cell Corporation срещу Comptroller General of Patents, Designs and Trade Marks (Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division) „Преюдициално запитване — Директива 98/44/ЕО — Член 6, параграф 2, буква в) — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Активиране на ооцити посредством партеногенеза — Получаване на човешки ембрионални стволови клетки — Патентоспособност — Изключване при „използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели“ — Понятия „човешки ембрион“ и „организъм, който може да предизвика процес на развитие на човешко същество“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2014 г. Сближаване на законодателствата — Правна закрила на биотехнологичните изобретения — Директива 98/44 — Понятие за човешки ембрион — Неоплодена човешка яйцеклетка — Включване — Условие — Вътрешното свойство за развитие в човешко същество — Проверка, възложена на националния съд (член 6, параграф 2, буква в) от Директива 98/44 на Европейския парламент и на Съвета) Член 6, параграф 2, буква в) от Директива 98/44 относно правната закрила на биотехнологичните изобретения трябва да се тълкува в смисъл, че неоплодената човешка яйцеклетка, която посредством партеногенеза е била стимулирана да се дели и развива, не представлява „човешки ембрион“ по смисъла на тази разпоредба, ако в светлината на изпитани и потвърдени в достатъчна степен от международната медицинска наука познания тя няма, като такава, вътрешното свойство да се развие в човешко същество — обстоятелство, което националната юрисдикция следва да провери. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Марки, Директива 2008/95/ЕО, Посочване на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марката, Изисквания за яснота и точност, Ницска класификация, Търговия на дребно, Групиране на услуги.

Keywords Summary Keywords 1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Понятие на правото на Общността — Еднакво тълкуване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Доставки, изразяващи се в дейности по групиране на услуги — Включване (член 2 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 3. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Услуга за групиране на услуги (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) 4. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Общи или хипотетични въпроси — Въпрос, който има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 32) 2. Доставките на икономически оператор, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, могат да попадат в обхвата на понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95 относно марките. (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) 3. Директива 2008/95 относно марките изисква заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги да бъде формулирана достатъчно ясно и точно, за да позволява на компетентните органи и на другите икономически оператори да установят какви са услугите, които заявителят възнамерява да групира. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) 4. Преюдициално запитване от национална юрисдикция трябва да се отхвърли, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. (вж. точка 55) Дело C-420/13 Netto Marken-Discount AG & Co. KG срещу Deutsches Patent- und Markenamt (Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht) „Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Посочване на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марката — Изисквания за яснота и точност — Ницска класификация — Търговия на дребно — Групиране на услуги“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 10 юли 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Понятие на правото на Общността — Еднакво тълкуване (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марки за услуги — Понятие за услуги — Доставки, изразяващи се в дейности по групиране на услуги — Включване (член 2 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Посочване на стоките или услугите, за които се отнася марката — Изисквания за яснота и точност — Услуга за групиране на услуги (Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Общи или хипотетични въпроси — Въпрос, който има абстрактен и чисто хипотетичен характер от гледна точка на предмета на спора по главното производство — Недопустимост (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точка 32) Доставките на икономически оператор, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, могат да попадат в обхвата на понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95 относно марките. (вж. точка 40; точка 1 от диспозитива) Директива 2008/95 относно марките изисква заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги да бъде формулирана достатъчно ясно и точно, за да позволява на компетентните органи и на другите икономически оператори да установят какви са услугите, които заявителят възнамерява да групира. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Преюдициално запитване от национална юрисдикция трябва да се отхвърли, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. (вж. точка 55)

Марки, Директива 2008/95/ЕО, Член 12, параграф 2, буква a), Отмяна, Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна, Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители.

Дело C-409/12 Backaldrin Österreich The Kornspitz Company GmbH срещу Pfahnl Backmittel GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Patent- und Markensenat) „Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 12, параграф 2, буква a) — Отмяна — Марка, която вследствие на действията или бездействието на притежателя се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана — Възприемане на словния знак „KORNSPITZ“ от продавачите, от една страна, и от крайните потребители, от друга страна — Загуба на отличителен характер единствено от гледна точка на крайните потребители“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 март 2014 г. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Преценка с оглед на възприемането на знака единствено от крайните потребители (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Загуба на отличителния характер поради действията или бездействието на притежателя на марката — Понятие за бездействие (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Основания за отмяна на марката — Марка, която се е превърнала в обичайно търговско наименование — Задължение да се определи евентуалното наличие на други наименования за съответната стока или услуга преди обявяването на отмяната — Липса (член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета) Функцията за указване на произхода има основно значение измежду различните функции на марката. Тя позволява да се установи, че стоката или услугата, обозначена с марката, произхожда от определено предприятие и следователно може да бъде различена от стоките или услугите на останалите предприятия. Това предприятие е предприятието, под чийто контрол стоката или услугата се предлага на пазара. Законодателят на Европейския съюз утвърждава тази основна функция на марката, като в член 2 от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките предвижда, че марката може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Последиците от посоченото условие се определят по-специално в членове 3 и 12 от Директивата. Докато член 3 изброява случаите, в които марката поначало не е в състояние да изпълнява функцията за указване на произхода, член 12, параграф 2, буква a) от същата директива се отнася до случая, в който марката е станала обичайно наименование и поради това е загубила своя отличителен характер, така че вече не изпълнява тази функция. Следователно правата, предоставени на притежателя на тази марка с член 5 от Директива 2008/95, могат да бъдат отменени. Наистина въпросът дали дадена марка е станала обичайно търговско наименование на стока или услуга, за която е регистрирана, следва да се преценява не само с оглед на възприемането от страна на потребителите или крайните ползватели, но и предвид характеристиките на съответния пазар, като се има предвид възприемането от търговците, каквито са продавачите. Като цяло обаче възприемането от страна на потребителите или на крайните ползватели има определяща роля. Обстоятелството, че продавачите си дават сметка за съществуването на посочената марка и за указвания от нея произход, само по себе си не може да изключи тази отмяна. Поради това член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че марката може да бъде отменена за стока, за която тя е била регистрирана, когато вследствие на действията или бездействието на нейния притежател посочената марка се е превърнала в обичайно наименование на тази стока единствено от гледна точка на нейните крайни потребители. (вж. точки 20—22 и 28—30; точка 1 от диспозитива) Претегляйки интересите на притежателя на марката и интересите на неговите конкуренти, свързани с възможността за свободно ползване на знаците, с приемането на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките законодателят на Съюза е счел, че загубата на отличителния характер на марката може да се противопостави на нейния притежател само ако загубата се дължи на негови действия или бездействия. В това отношение понятието „бездействие“ може да обхваща също и пропуска на притежателят на марката да се позове навреме на предвиденото му в член 5 от тази директива изключително право, за да поиска от компетентния орган да забрани на съответните трети лица използването на знака, за който има вероятност от объркване, тъй като целта на подобни искания е именно да съхранят отличителния характер на тази марка. Въпреки това, освен ако се изостави търсенето на посоченото равновесие, това понятие по никакъв начин не се свежда само до този вид пропуск, а обхваща всички пропуски, посредством които притежателят на марката показва, че не е достатъчно внимателен по отношение на запазването на отличителния характер на своята марка. Поради това в положение, в което продавачите на стока, получена от доставената от притежателя на марката суровина, по принцип не уведомяват своите клиенти, че използваният за обозначаване на разглежданата стока знак е бил регистриран като марка, и по този начин допринасят за превръщането на тази марка в обичайно наименование, липсата на действия от страна на притежателя, който не поема никаква инициатива, в състояние да поощри продавачите да използват повече посочената марка, може да се квалифицира като бездействие по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2008/95. Ето защо член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че като „бездействие“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира обстоятелството, че притежателят на марка не поощрява продавачите да използват повече тази марка за предлагането на пазара на стока, за която тя е регистрирана. (вж. точки 32—34 и 36; точка 2 от диспозитива) Член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че обявяването на отмяната на марката не изисква да се определи дали съществуват други наименования за стока, за която марката е станала обичайно търговско наименование. Това е така, защото евентуалното наличие на алтернативни наименования за разглежданата стока или услуга е ирелевантно, тъй като то не може да промени констатацията, че посочената марка е загубила своя отличителен характер поради превръщането ѝ в обичайно търговско наименование. (вж. точки 39 и 40; точка 3 от диспозитива)