Решение № 261060 от 5.07.2021 г. на СГС по т. д. № 324/2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 261060
гр. София, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 324 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. Й. А. срещу В. М. Ш. при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушение на правата на ищеца върху словна марка „KYLIE“ с рег. № 99477, осъществено чрез ответника чрез внос на стоки, задържани на Митница Аерогара София с разписки за задържане № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г.; 2) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да преустанови нарушения на правата върху марката чрез внос на стоки от същия вид и обозначение като задържаните; 3) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 000,00 лв. – обезщетение за вредите на ищеца от нарушаване на правата му върху марката чрез осъществения внос на стоки.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че вносът на процесните стоки не нарушава права на ищеца върху процесната марка, тъй като поставеният знак върху стоките не е идентичен или сходен на марката
(конкретните твърдения са, че стоките са означени с марката „KYLIE Cosmetics“, притежание на американско дружество),
освен това стоките не са внесени за осъществяване на търговска дейност, а за лична употреба от ответника
(конкретните твърдения са, че стоките са поръчани от ответника за подаръци на негови приятелки).
Не е предмет на спор между страните, но се и установява от представеното с исковата молба свидетелство от патентното ведомство, че ищецът е притежател на правата върху национална словна марка „KYLIE“ с рег. № 99477, заявена на 16.02.2017 г. и регистрирана на 16.10.2017 г. за стоки от класове 3 и 35 със срок на действие на регистрацията до 16.02.2027 г.
Също не е предмет на спор между страните, а се и установява от писмените доказателства, представени с исковата молба, както и от писмените доказателства, изискани по реда на чл. 186 ГПК и представени от Митница Аерогара София с писмо от 28.10.2020 г., че ищецът е подал заявление за защита на правата върху марката по реда на чл. 5 от регламент (ЕС) № 608/2013 г. на ЕПС, въз основа на което с процесните разписки № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г. на Митница Аерогара София са задържани следните стоки:
1) на 11.04.2018 г. са задържани 10 броя продукти за гримиране /комплект червила/, означени с марка „KYLIE“, които според данните в митническата декларация са изпратени от Хонгконг за София с изпращач китайско дружество с наименование „ГЗ Хсмпнумен/Хук Импорт“, декларатор „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД и получател В. М. Ш., които по искане на ищеца са унищожени с протокол от 29.05.2018 г.;
2) на 01.08.2018 г. са задържани 10 броя комплекта за гримиране /червила/, означени с марка „KYLIE“, които според данните в митническата декларация са изпратени от Хонгконг за София с изпращач китайско дружество с наименование „И. Т. Ко“, декларатор „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД и получател В. М. Ш., които поради непредприети действия от страна на заявителя са върнати на представител на декларатора „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД с разписка от 03.09.2018 г.
Както е посочено и в писмената защита на ищеца правомощията на митническите органи по регламент (ЕС) № 608/2013 г. не включват правомощия по установяване на нарушения на правата върху марка, в това число и правомощия по установяване на идентичност или сходство между поставения знак върху задържаните стоки и марката, в чиято защита са предприети действията по задържането,
поради което съдържанието на процесните разписки № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г. не е достатъчно да установи в производството по настоящото дело, че стоките, за чието задържане са издадени разписките, са означени именно с марка, която е идентична или сходна с марката на ищеца с рег. № 99477 и която е от естество да въведе в заблуждение потребителите на стоките от съответния вид, включени в клас 3 на МКСУ, за които е регистрирана марката на ищеца.
Действително от съдържанието на разписките може да бъде направен доказателствен извод, че върху задържаните стоки е поставен знак „KYLIE“,
но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че знакът е поставен по начин, който покрива хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.),
тъй като въпросните разписки, а и останалите митнически документи, приети като доказателства по делото, не съдържат данни за конкретния външен вид на стоките и поставения знак, включително данни дали знакът представлява единственият текст върху стоките или стоките съдържат и друг текст, който самостоятелно или в съвкупност с текста „KYLIE“ обозначава стоките и им придава отличителен характер спрямо други стоки от същия вид.
В случаи като процесния, при които се твърди нарушение на словна марка, конкретният начин на поставяне на знака върху стоките, включително шрифтът и размерът, с които е изписан знакът, а най-вече наличието или липсата на друг текст, изписан върху стоките наред или независимо от текста, който покрива съдържанието на регистрираната марка, са от съществено значение за преценката налице ли е или не идентичност или сходство между знака и марката в хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.), което да квалифицира използването на знака като нарушение на правата върху марката.
Липсата на събрани доказателства по делото в тази насока в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е достатъчна да предпостави неоснователност на предявените искове за защита на правата на ищеца върху процесната марка „KYLIE“ с рег. № 99477 при недоказаност на твърденията му, че поставеният знак върху стоките, задържани с разписки № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г., е идентичен или сходен на марката в степен, която създава обективна вероятност за създаване на възприятия у потребителите на съответния вид стоки, че задържаните стоки са произведени от или със съгласието на притежателя на правата върху марката с рег. № 99477.
Следва да се отбележи, че изпратените от Митница Аерогара София писмени доказателства установяват и обективна невъзможност за събиране на доказателства относно обстоятелствата по-горе (включително чрез служебно допускане на експертиза по реда на чл. 195, ал. 1, пр. 2 ГПК), която в процесния случай е настъпила именно като последица от действията на ищеца при упражняването на правата му във връзка със заявлението за закрила на процесната марка по реда на регламент (ЕС) № 608/2013 г.
Безспорно е по делото, но се и установява от цитираните писмени доказателства, че по отношение на първата група задържани стоки ищецът е упражнил правата си по цитирания регламент да поиска унищожаване на стоките, а не правата си да поиска отлагане на вдигането и съхранение на стоките до приключване на съдебно производство, образувано за установяване на нарушения на права върху марката,
а по отношение на втората група задържани стоки ищецът въобще не е упражнил правата си по чл. 23 от регламент (ЕС) № 608/2013 г. в установените срокове, като последица от което стоките са вдигнати от митнически режим и получени от представител на декларатора на стоките – „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД.
След като твърдяното с исковата молба нарушение от ответника на правата на ищеца върху процесната марка (а именно внос на две партиди стоки, задържани на Митница Аерогара София с разписки № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г.) по съображенията по-горе не се установява от събраните в производството доказателства чрез доказване на основния елемент от състава на нарушението - идентичност или сходство по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.) между поставения върху стоките знак и марката на ищеца,
предявеният иск за установяване на нарушението по реда на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по предявените обусловени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 и 3 ЗМГО (отм.) без да е необходимо да се обсъжда дали събраните в производството доказателства установяват останалите елементи от състава на нарушението по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.).
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу исковете, чийто размер според представения договор за правна помощ, приложен на л. 184 от делото, възлиза на сумата 500,00 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Й. А. с ЕГН ********** и адрес *** срещу В. М. Ш. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушение на правата на ищеца върху словна марка „KYLIE“ с рег. № 99477, осъществено от ответника чрез внос на стоки, задържани на Митница Аерогара София с разписки за задържане № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г., иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да преустанови нарушения на правата върху марката чрез внос на стоки от същия вид и обозначение като задържаните с разписки № 0098832/11.04.2018 г. и № 0136490/01.08.2018 г. и иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 000,00 лв. – обезщетение за вреди на ищеца от нарушаване на правата му върху марката чрез вноса на задържаните стоки.ОСЪЖДА Д. Й. А. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на В. М. Ш. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: