Решение № 260395 от 19.11.2020 г. на СГС по т. д. № 433/2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260395
гр. София, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т. д. № 433 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./.
Ищецът твърди, че притежава следните три марки на Общността, надлежно вписани в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, а именно: 1 Словна марка на Общността „STRATHISLA“ с рег. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост; 2 Комбинирана търговска марка „STRATHISLA“ с рег. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и 3 Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.Посочва, че на 11.10.2018 г. получил писмо от Агенция „Митници“, Митница „Югозападна“, с което бил информиран, че на основание чл. 17, параграф 1 от Регламент № 608/2013 са задържани 13 340 бутилки с вместимост от 0,7 литра всяка уиски марка „STRATHISLA“ – 12 years old scotch whisky.Основанието за задържане е, че за тези стоки се предполага, че се нарушават права на интелектуална/индустриална собственост.Стоките са били пренасяни от „Б. Т. 1“ ЕООД, собственост са на „C. T.“ LP, което дружество е закупило процесните стоки от DPPT A. M. DOOEL /ДППТ А. М. ДООЕЛ/ - ответник в настоящото производство, съгласно фактура № 10/2018 от 03.10.2018 г.Счита, че с горепосочените действия ответникът използва процесните стоки по смисъла на чл. 13 ЗМГО /отм./, като предлага стоките с поставените търговски марки, собственост на ищеца, за продажба по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, изр. 1 ЗМГО /отм./.Твърди, че дружеството „Б. Т. 1“ ЕООД, в качеството на държател на стоките по смисъла на чл. 2, ал. 16 от регламент № 608/2013 е възразило срещу унищожаването на стоките.Посочва, че при проведените от него изследвания било установено, че задържаните стоки, чрез които се използват процесните търговски марки, не са произведени и/или разпространени от ищеца; не са произведени и/или разпространени със знанието и/или съгласието на ищеца и не са пуснати на пазара със съгласието на ищеца.Счита, че с действията си ответникът нарушава абсолютното задължение на трети лица спрямо притежателя на марката да не използват знаци, които поради своята идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите.Действията на ответника представляват нарушение по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./.Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се установи по отношение на ответника, че същото дружество е извършило нарушение на правата на интелектуална/индустриална собственост на ищеца.Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е участвало в сделка за реекспорт.Посочва, че е придобил стоките от „А. Т.“ ЕООД, България въз основа на договор и е възложил уреждането на митническите формалности и документите по сделката за реекспорт на спедиторска фирма „Ф.“ АД, Скопие.Съпътстващите сделката документи включват сертификат за опаковане и доклад от извършени изпитвания, в който ясно е посочена търговската марка „STRATHISLA“ и самият доклад е отпечатан на бланка на Чивас Брадърс Лтд.Дружеството-ответник е придобило стоките от трето лице, с цел извършване на реекспорт, при сделката са му предоставени документи относно вида на стоките, в автентичността, на които то не е имало основания да се съмнява.Видно от приложените към отговора митнически документи, стоките са преминали транзитно през територията на Република Македония и ответникът не е разполагал с правна и фактическа възможност да извърши каквото и да е нарушение по ЗМГО, поради факта, че не е имало фактически достъп до стоките, нито пък е извършвало някакви промени в документите относно произхода и вида на стоките, предоставени от „А. Т.“ ЕООД, България.Твърди, че е събрал необходимата информация за произхода на стоката, действал е добросъвестно и презумпцията за вина следва да се счита оборена.Предвид изложеното иска да се отхвърли иска.Претендира разноски.Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а същото се доказа от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът Ч. Х./ИП/ Лимитед притежава следните марки: 1 Словна марка на Общността „STRATHISLA“ с рег. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост; 2 Комбинирана търговска марка „STRATHISLA“ с рег. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и 3 Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Установява се от писмо с рег. индекс № 32-291511 на Министерство на финансите, Агенция „Митници“, Митница Югозападна, че на 09.10.2018 г. на основание чл. 17, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 608/2013 г. от страна на митническите органи са задържани 13440 броя бутилки с вместимост 0.7 литра, уиски марка „Strathisla“- 12 years old scotch wisky, за които се предполага, че нарушават притежавани от ищеца права на интелектуална собственост.
Видно е, че с писмо изх. № 32-302787/18.10.2018 г. ищецът е уведомен, че държателят на стоките е възразил срещу унищожаването и съответствието с параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламент № 608/2013.
Представен е доклад от 29.10.2018 г., съгласно който взетите две проби от задържаните стоки не съответстват на профила на марката на ищеца.
Установява се, че на 25.09.2018 г. е сключен договор № 0001/25.09.2018 г. за доставка на алкохолни продукти, с който „А. Т.“ ООД, в качеството на „доставчик“ се задължава да достави на „ДППТ А.“ ЕООД, в качеството на „получател“, който приема да получава и заплаща алкохолни продукти с качество, количество и обем, както е посочено в спецификациите, които са неразделна част от договора.
Представена е международна товарителница от 03.10.2018 г., с товарен пункт София, България, с изпращач „А. Т.“ ЕООД и получател „ДППТ А. Д.“ с вид на стоката: 28 палети/13440 бутилки уиски St-А, 0.7 cl 40% vol. Към пратката се съдържа сертификат за опаковане от 02.10.2018 г., в който е посочена фактура № 38 и дата на изпращане 02.10.2018 г.
Приет е като доказателство доклад за изпитване ЕА18000091, с дата на анализ 30.05.2018 г., подписан от лице К. М./технолог/, като в долния ляв ъгъл са изписани индивидуализиращи белези на дружеството Чивас Брадърс Лтд.
Представена е фактура № 38/02.10.2018 г. с доставчик „А. Т.“ ООД и получател „ДППТ Агромах“ ЕООД за закупуване на 13440 бр. уиски St-А, 0.7 cl 40% vol на обща стойност 32 256 евро.
Установява се, че на 17.09.2018 г. е сключен договор № 0001/17.09.2018 г. между „ДППТ А.“ ЕООД, като доставчик и „К. Т. ЛП“ като получател за доставка на алкохолни продукти. Представена е проформа фактура № 01/2018 г. от 17.09.2018 г. с доставчик „ДППТ А.“ ЕООД и получател „К. Т. ЛП“ за 13440 бр. уиски St-А, 0.7 cl 40% vol на обща стойност 34 809,60 евро.
Представена е фактура № 10/2018 от 03.10.2018 г. с изпращач ДППТ А. Д. и получател „К. Т.“ ООД за закупуване на 13440 бр. уиски St-А, 0.7 cl 40% vol на обща стойност 34 809,60 евро.
Приета е като доказателство международна товарителница CMR № 03436, изготвена на 04.10.2018 г., с изпращач: „ДППТ А.“ ЕООД внос-износ, с получател: К. Т. ЛП, с място на товарена на стоката в Литва и разтоварване в Р. Македония, с указания на изпращача: фактура 10/2018 г., за стока 28 колети Whisky, St-А, 0.7 cl 40% vol /13440 бр./, с превозвач: „Б.-Т. 1“ ЕООД.
Представено е писмо от 27.02.2020 г. от Чивас Брадърс Лимитид /ЧБЛ/, в което се сочи, че К. М., лицето упоменато в протокол от изпитване, няма данни някога да е била служителка на ЧБЛ; че ЧБЛ не използва длъжност „Технолог“ за никой от членовете на своя персонал; съдържанието на Протокола не отразява съдържанието, което ЧБЛ би включил в своите протоколи относно качеството на неговите продукти; видът протокол, който издава ЧБЛ е много различен от формата на протокола; че за продукта протоколът на ЧБЛ би бил подписан от правилното определено лице – главен химик или ръководител по качеството в лабораторията.
От заключението на приетата съдебно-маркова експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че според предоставените данни от лабораторния анализ, при сравнението на съдържанието на една от задържаните бутилки със съдържанието на бутилка от настоящото производство на ищеца се е установило различие. Вещото лице прави извод, че неоригиналните, фалшифицирани стоки използват наименованието STRATHISLA, представляващо защитена търговска марка на ЕО № 4486271, както и етикет, представляващ защитена търговска марка на ЕО № 011113438, включващ и защитена фигуративна марка на ЕО № 011113479, а в представените доказателства не фигурира правно основание или съгласие на притежателя за поставянето на марките върху стоките. Налице е сходство от висока степен/идентичност на знаците, с които са означени задържаните стоки, с марките на ищеца. Налице е идентичност на стоките, за които са използвани знаци спрямо марките на ищеца. Тези две кумулативно изпълнени условия водят до възможност за объркване на потребителите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./ за установяване факта на нарушението, извършено от ответника.Нормите на ЗМГО и конкретно чл. 13 ЗМГО /отм./ въвеждат на национално ниво нормите на чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент № 40/94.Съгласно чл. 5, т. 1 от директивата, регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права, като последният има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие: а/ всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; б/ всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и от знака, съществува вероятност за объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката, а според т. 3 на същата разпоредба, inter alia, може да бъде забранено и: а/ поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка; б/ предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак; в/ вносът или износът на стоки с този знак; г/ използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност. Посоченото е изцяло възпроизведено и в чл. 9 от горепосочения регламент.Съгласно чл. 9 от регламент /Е0/ 207/2009 г. /идентичен с чл. 9 от Регламент /ЕС/ 2017/1001 притежателят на марка на ЕС има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато знакът е идентичен с марката на ЕС и е използван за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката на ЕС; когато знакът е идентичен или сходен с марката на ЕС и е използван във връзка със стоки или услуги, идентични или сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, ако съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората /вероятността от объркване включва възможност за свързване на знака с марката/; когато знакът е идентичен или сходен с марката на ЕС, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не сходни с тези, за които е регистрирана марката на ЕС, ако последната се ползва с известност в Съюза и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на марката на ЕС или би ги увредило. Посочените права включват и правото да се забрани поставяне на знака при обозначение на услугите, вкл. знакът да се използва в деловите книжа и в рекламата /чл. 9, т. 3/.Съгласно чл. 14 от Регламент /Е0/ № 207/2009 г., нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното законодателство относно нарушението на правата върху национална марка.В разглеждания случай нарушението е установено на територията на Република България,поради което приложение ще намерят нормите на ЗМГО.Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм./, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм./, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм./, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм./ или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм./.Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм./ без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм./.По делото безспорно се доказа, че ищецът притежава правата върху описаните в исковата молба марки: 1 Словна марка на Общността „STRATHISLA“ с рег. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост; 2 Комбинирана търговска марка „STRATHISLA“ с рег. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и 3 Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.От приетата съдебно-маркова експертиза се установи по делото, че е налице сходство от висока степен/идентичност на знаците, с които са означени задържаните стоки с марките на ищеца,както и че е налице идентичност на стоките, за които са използвани знаци спрямо марките на ищеца,като тези две кумулативно изпълнени условия водят до възможност за объркване на потребителите.По делото се доказа също така, че с договор от 25.09.2018 г. ответникът е закупил процесните стоки от „А. Т.“ ООД. След това се е разпоредил със стоките в полза на „К. Т. ЛП“, за което е издадена фактура № 10/2018 от 03.10.2018 г., с изпращач ДППТ А. Д. и получател „К. Т.“ ООД, с основание: закупуване на 13440 бр. уиски St-А, 0.7 cl 40% vol на обща стойност 34 809,60 евро.Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. В подкрепа на това е и издадената международна товарителница CMR № 03436, изготвена на 04.10.2018 г., с изпращач: „ДППТ А.“ ЕООД внос-износ, с получател: К. Т. ЛП, с място на товарена на стоката в Литва и разтоварване в Р. Македония, с указания на изпращача: фактура 10/2018 г., за стока 28 колети Whisky, St-А, 0.7 cl 40% vol /13440 бр./, с превозвач: „Б.-Т. 1“ ЕООД.С оглед на ангажираните доказателства съдът намира за доказано, че „ДППТ А. М. ДООЕЛ“ е продало на трето лице стоки, идентични с тези, за които са регистрирани марките от ищеца, като това е станало без съгласие на притежателя на марките и създава възможност за объркване на потребителите – нарушение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм./.Спорен по делото е въпросът по правомерното, респективно неправомерното използване на марките на ищеца и по-конкретно добросъвестността на ответника при продажба на процесните стоки, без същият да притежава право да извършва търговска дейност със стоките, носещи знака на марката на ищеца.В трайната практика на Върховния касационен съд и конкретно в решение № 6 от 01.04.2010 г. по т. д. № 451/2009 г. на ВКС, І Т. О., постановено по чл. 290 ГПК, се приема, че нарушението на правото върху марка предполага и субективна страна. Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм./. За прилагане на последиците по чл. 76 ЗМГО /отм./ нарушителят следва да е действал неправомерно.Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. Недобросъвестността от обективна страна представлява осъществяване на дейност в разрез с добрите търговски нрави и честната търговка практика, а от субективна – знание от търговеца, че с действията си нарушава чужди права. В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното.При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм.//.В настоящото производство ответникът оспорва, че има вина, като твърди, че не е имал физически достъп до камиона със стоката и не е имал никакви основания да се съмнява в автентичността и законността на документите, представени от „А. Т.“ ЕООД, във връзка с произхода на стоката, предмет на договорите за покупко-продажба.Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./ вр. с чл. 13 ЗМГО /отм./ е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец.Съобразно възприетото в цитираното по-горе решение № 6 от 01.04.2010 г. по т. д. № 451/2009 г. на ВКС, І Т. О., добросъвестността и съобразяването на поведението на търговеца с честната търговска практика, в контекста на спазване на правото върху марка, следва да се определи като знание за съществуването на чуждо право и извършване на действия, които не са в противоречие със законово установената забрана знакът на марката да се използва в търговската дейност. Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. Последното обстоятелство, свързано с легитимацията на продавача като лице, разполагащо с право да търгува със стоката /регистриран притежател на марката или лицензиран ползвател/ предполага поставяне на знака върху стоката под контрола на носителя на правото върху марка. Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.Обстоятелството, че ответникът не е имал физически достъп до камиона не може да обоснове освобождаването му от отговорност,доколкото не се спори, че дружеството е било наясно с вида на закупената, респективно продадената стока.На следващо място ответникът се позовава на представен при сключване на договора за продажба между него и „А. Т.“ ЕООД доклад за изпитване с дата на анализ 30.05.2018 г., отпечатан на бланка на Чивас Брадърс Лимитед,но този документ по никакъв начин не може да създаде убеждение, че продавачът разполага с права да търгува със стоки с поставен знак, защитен в полза на друго лице, нито представлява доказателство за произход на стоката.При тези данни настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е направил необходимите действия по проверка правата на своя праводател и вместо това сам е продал стоките на друго дружество.От една страна ответникът не твърди да не е знаел, че има регистрирани марки в полза на ищеца.Това обстоятелство също така е лесно установим факт предвид публичността на регистъра на марките съгласно чл. 87 от Регламент /Е0/ № 207/2009.От друга страна дружеството „ДППТ А. М. ДООЕЛ“ е търговец и при извършване на покупко-продажбата – в първия случай като купувач, а след това като продавач, дължи извършване на проверка като прояви грижата на добрия търговец. Следователно преди извършване на сделката, същият е бил длъжен да се убеди, че лицето, което се разпорежда със стоките, има правото да отчуждава стоките, без да нарушава чуждо право върху търговската марка.Ответникът не е направил тази проверка, а доверявайки се на представения доклад за изпитване е препродал стоката.Обстоятелствата дали лицето, с което ответникът е бил в договорни отношения има правото да продава и дали представеният в случая доклад е надежден източник на информация, са лесно установими дори и само по запитване до маркопритежателя, за което сочи и прието като доказателство писмо от ищеца от 27.02.2020 г.В случая незнанието не се дължи на обективни обстоятелства, а на поведение на ответника, който сам се е поставил в невъзможност да узнае този факт.Ето защо следва да се приеме, че в производството не е опровергана установената в чл. 76 г ЗМГО /отм./ презумпция за това, че нарушението на правата върху търговски марки, които ищецът притежава, е извършено виновно от ответника, който е използвал марките чрез продажба на 13 340 бутилки с вместимост от 0,7 литра всяка, уиски марка „STRATHISLA“ – 12 years old scotch whisky, без да е имал право затова, като не е проявил дължимата грижа на добрия търговец да установи този факт.Предвид изложеното и доколкото се установяват по делото всички предпоставки за носене отговорност от ответника, предявеният иск следва да се уважи.С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 8 698,90 лева. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендирания хонорар, за което съобрази фактическата и правна сложност на делото – това, че е предявен един неоценяем иск, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. При отчитане на горното настоящият съдебен състав счита, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 2 000 лева. Ето защо в полза на ищеца ще бъдат присъдени разноски в размер на 2 680 лева.Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм./, предявен от Ч. Х./ИП/ Лимитед, дружество, съществуващо съгласно законодателството на Шотландия, регистрационен номер 331555 при търговския регистър на Шотландия, със седалище и адрес на управление в Обединеното Кралство, Шотландия, *****, *****РАЗ 4DY, със съдебен адрес:***, срещу ДППТ А. М. ДООЕЛ, дружество регистрирано съгласно законите на Република Северна Македония, ЕИК: *****, единен данъчен номер 4001014503766, със седалище и адрес на управление в Северна Македония, гр. Берово, ул. „*****, със съдебен адрес:***, партер, че ДППТ А. М. ДООЕЛ е извършило нарушение на правото на регистрирани марки на Чивас Холдинг /ИП/ Лимитед, а именно: 1 Словна марка на Общността „STRATHISLA“ с рег. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост; 2 Комбинирана търговска марка „STRATHISLA“ с рег. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и 3 Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, като използването се изразява в продажба на стоки 13 340 бутилки с вместимост от 0,7 литра всяка уиски марка „STRATHISLA“ – 12 years old scotch whisky, върху които са поставени знаците.ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДППТ А. М. ДООЕЛ, дружество регистрирано съгласно законите на Република Северна Македония, ЕИК: *****, единен данъчен номер 4001014503766, със седалище и адрес на управление в Северна Македония, гр. Берово, ул. „*****, със съдебен адрес:***, партер, да заплати на Ч. Х./ИП/ Лимитед, дружество, съществуващо съгласно законодателството на Шотландия, регистрационен номер 331555 при търговския регистър на Шотландия, със седалище и адрес на управление в Обединеното Кралство, Шотландия, *****, *****РАЗ 4DY, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 2 680 лева /две хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: