Решение № 1001 от 13.05.2020 г., Софийски апелативен съд
Решение
№ 1001
гр. София, 05.13.2020 г.СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, тринадесети състав, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ЦАНОВАЧЛЕНОВЕ : ХРИСТО ЛАЗАРОВНИКОЛАЙ МЕТАНОВ
при участието на секретар Валентина Колева, като разгледа докладваното от съдията Метанов търг. д. № 2249/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 154025/23.11.2018 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 2247 от 09.11.2018 г., постановено по т. д. № 2475/2017 г. на СГС, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, в която:
- са отхвърлени предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], и [фирма], ЕИК[ЕИК], главни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо [фирма] и [фирма], че [фирма] е титуляр на правата върху домейн името ******. представляващи вземане към [фирма] за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г. от [фирма], което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – [фирма] в полза на [фирма], въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009 г.;
- е отхвърлен предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, за осъждане на [фирма] да преустанови нарушението на правото върху регистрирана търговска марка „***“, словна, с peг. № 72310, с дата на заявяване - 31.05.2007 г., регистрирана на 31.05.2007 г. за стоки и услуги от клас 9, клас 16, клас 38, клас 39 и клас 41, чрез предоставяне на информационно-новинарски услуги на уебсайт с домейн името - ******.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено и бъде постановено решение, с което бъдат уважени предявените искове.Поддържа се, че при постановяване на решението, в обжалваното му част, са допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 6, ал. 2 ГПК.
Според въззивника са допуснати и нарушения на материалния закон:
- съдът неправилно е отъждествил правата върху домейн ****** с вземане на регистранта [фирма] срещу [фирма],като следствие от негов пропуск да изследва съдържанието на правоотношението между [фирма] и [фирма], по повод на което процесният домейн е регистриран, обема на възникналите за [фирма] права по отношение на домейна, както и характера на домейна като нематериално благо извън техническата му характеристика.- неправилен и не съответстващ на съдържанието на договора между ,,Офис 503“ ООД и [фирма], на събраните по делото доказателства относно ползването на процесния домейн, и характера на домейна като обозначение на интернет адрес и място в интернет пространството, на което се предлагат определени стоки и услуги, е извода на съда, че единственото право, което [фирма] е придобило по повод сключения с [фирма] договор е правото да ползва интернет адреса, означен с домейна ****** и да изисква от [фирма] да поддържа същия.Този извод е предопределил и извода на съда относно това какви точно права върху домейна ****** е прехвърлил [фирма] на „Класа България“ - ЕАД впоследствие на 01.04.2009 г.- макар домейните да не са предмет на изрична правна уредба, включително в ЗМГО, при отчитане на сходствата между тях, посочени в жалбата,и с оглед изводите, направени във формираната по повод използването и регистрацията на домейни съдебна практика,счита, че на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове по отношение на процесния договор за продажба на домейна ****** могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, 3 и 5 ЗМГО.- вписването на прехвърлянето на правата върху марка в Патентното ведомство има само декларативно-оповестително действие, каквото действие следва да има и вписването на прехвърлянето на домейн в [фирма].Прехвърлянето на домейна не е било отразено в [фирма], но към 01.04.2009 г. /датата на издаването на фактурата за продажба на домейна/ [фирма] е придобило от [фирма] всички прехвърлими права върху домейна klass. bg, включително правото да използва домейна за обозначаване на IP адрес, избран от [фирма], на който да бъде поместен уебсайт с избрано от [фирма] съдържание.- към 05.06.2012 г., [фирма] е било в известност за сключения повече от 3 години по-рано договор между [фирма] и [фирма] за продажба на домейна ******,доколкото Е. Д. е бил: 1 управител на дружеството-продавач по двете сделки/ [фирма]/; 2 управител на дружеството-купувач по втората сделка / [фирма], понастоящем [фирма]/; и 3 управител на двете дружества, ангажирани от първия купувач на домейна за поддържката и развитието му, получили общо 354 964 лв. в периода между двете сделки / [фирма] и [фирма]/.- ищецът е титуляр на правата върху домейна ****** както спрямо продавача [фирма], така и спрямо недобросъвестния последващ купувач [фирма], а уведомяването на [фирма] за извършеното на 01.04.2009 г. прехвърляне в случая е без значение.- изводът на съда, че правата върху домейни се прехвърлят с договор за цесия, е очевидно неправилен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], и [фирма], ЕИК[ЕИК].Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Ищецът [фирма], ЕИК[ЕИК], е предявил за съвместно разглеждане при условията на евентуално обективно и субективно съединяване следните искове:
- иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците [фирма], [фирма] и [фирма] за установяване спрямо всеки един от ответниците, че е притежател на правата върху домейн ******, регистриран на 27.10.2008 г. от [фирма] при [фирма];
- при условията на евентуалност, в случай че установителният иск за титуляр /собственик/ на процесния домейн бъде отхърлен, са предявени:
- иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу ответника [фирма] за установяване на осъществено от страна на ответника нарушение на правата на ищеца върху марка „класа| - словна с peh. № 72310, регистрирана от Патентното ведомство за клас 9 -електронни публикации, клас 16 - печатни произведения, периодични издания и печатни публикации, клас 38 - електронни бюлетини, клас 39 - печатни издания и клас 41 - онлайн публикуване на периодични издания и текстове, извършено чрез използването в търговската дейност на ответника на наименованието ****** за обозначаване на предоставяни от него информационно-новинарски услуги на интернет страницата ******;
- иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО срещу ответника [фирма] за осъждането му да преустанови нарушението на правата притежавани от ищеца върху марка „***“ - словна с peг. № 72310, регистрирана от Патентното ведомство за клас 9, клас 16, клас 38, клас 39 и клас 41.
Ищецът е основал исковете си на следните обстоятелства:
- твърди, че е издател на хартиено и електронна издание на вестник „***“, за който на 15.01.2013 г. от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, действаща в качеството си на Българска национална агенция за ISSN, му е присъден международен стандартен сериен номер /ISSN/ 1313-1818, служещ за идентификация на изданието в поддържания от Международния център за ISSN в Париж регистър на всички издания в световен мащаб;
- притежател е на словната марка „***“, peг. № 72310, регистрирана от Патентното ведомство за клас 9 - електронни публикации, клас 16 - печатни произведения, периодични издания и печатни публикации, клас 38 - електронни бюлетини, клас 39 - печатни издания и клас 41 - онлайн публикуване на периодични издания и текстове, със срок на регистрацията до 31.05.2027 г.
- след проведени в началото на 2009 г. с ответното дружество - [фирма], сключил договор, по силата на който на ищеца били прехвърлени притежаваните от [фирма] права върху регистрирания от него на 07.11.2008 г. при [фирма] домейн - ******. На 01.04.2009 г. за сключената продажба [фирма] издало на ищеца фактура на стойност 12 000 лв., задълженията по която били погасени от него с платежно нареждане датиращо от 13.04.2009 г. След извършването на продажбата се сочи, че [фирма] е осигурило на ищеца достъп до домейна, чрез потребителско име и парола.
- ищецът е започнал да публикува електронното издание на издавания от него вестник „***“ на посочения домейн, като това продължило до началото на м. юли 2013 г., след което достъпът бил преустановен, защото [фирма] сменило паролата за достъп до електронната страница, с което действие достъпът на ищеца до нея бил преустановен.
- на 11.07.2013 г. [фирма] продало домейна - ****** на трето дружество - [фирма] /понастоящем [фирма]/, като прехвърлянето е отразено от [фирма] в поддържания от него регистър на интернет страници в областта „bg.“.
- отправил до ответника - [фирма] нотариална покана с искане да му се възстанови регистрацията на сайта ******, в отговор на което представителят на ответника Е. Д. е отговорил, че достъпът до домейна ще бъде възстановен на [фирма] на 16.07.2013 г., не станало.
- с решение от 19.08.2013 г. на функциониращата арбитражна комисия към „РЕГИСТЪР. БГ“ молбата на ищеца за прекратяване на регистрацията на сайта www.****** в полза на ответника [фирма] е оставена без уважение.
- на 09.07.2013 г. ищецът регистрирал в поддържания от [фирма] регистър домейн ******, на който започнал да публикува електронното издание на вестник „***“.
- до края на 2013 г. на използвания от [фирма] домейн ****** е поддържан архив на издаваните от [фирма] електронни издания на вестник „***“, които издателят е публикувал на домейна ******; публикувани са статии, идентични с тези публикувани от него на домейна ******. изготвени от журналисти, ангажирани от [фирма].
- към момента на подаване на на исковата молба функционират и двете интернет страници - ****** се използва от [фирма], ****** се ползва от [фирма] като на него също се поддържа новинарски сайт, и успоредно с това, считано от декември 2014 г. и електронно издание на в-к „***“. Визуално двата сайта са идентични.
Ответниците са оспорили предявените искове, като недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени съображения в разменените по делото книжа.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е признал за установено:
- по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е титуляр на правата върху домейн името - ******, представляващи вземане към [фирма] за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г. от [фирма], което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител - [фирма] в полза на „Класа България“, въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009 г.;
- по иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК]., че ответното дружество - [фирма] е извършило нарушение на притежаваното от ищеца - [фирма] право върху регистрирана търговска марка „***“, словна, с peг. № 72310, с дата на заявяване 31.05.2007., регистрирана на 31.05.2007 г. за стоки и услуги от клас 9, клас 16, клас 38, клас 39 и клас 41, чрез предоставянето на информационно-новинарски услуги на уебсайт с домейн ****** в периода от 11.07.2013 г. - датата, на която ответникът е регистриран като титуляр на правата върху домейна, до 31.05.2017 г. - датата, до която правата на ищеца върху марката са се ползвали със закрила.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
Другите искове са приети за неоснователни по следните съображения:
По главните исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Понятието домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството, зад който може да е налице уебсайт, да се предоставят услуги като електронна поща, да са инсталирани комуникационни услуги и др.
Българското законодателство не урежда домейн имената като самостоятелни обекти на абсолютни субективни права, каквито са вещите при вещни права, авторските произведения, резултат от творческа дейност, при авторските и сродните им права, както и патентите, полезните модели, означенията и др. за отделните права на индустриална собственост. Предвид това, че конкретното домейн наименование възниква и съществува единствено, доколкото същото е регистрирано от оправомощената за това организация, която в случая с националния домейн „bg“ е [фирма], и доколкото, правата на регистранта, се състоят в асоциирането на регистрирания на негово име домейн с определен IP адрес от администратора на съответния регистър, то тези права разкриват характеристиките на вземане към съответния администратор, произтичащо от сключения с него договор за регистрация на домейн. Въз основа на този договор не се учредяват или прехвърлят права на интелектуална собственост, като между страните възникват единствено обигационни права и задължения. На общо основание, доколкото това не протоворчи на закона или на естеството им, тези права са прехвърлими.
Не се спори, че въз основа на подадена от [фирма] на 27.10.2008 г. до [фирма] заявка за регистрация на домейн в областта „bg“, по повод регистрацията и поддръжката на домейн наименованието ****** между страните е възникнало облигационно правоотношение. Сключеният между [фирма] и [фирма] договор разкрива характеристиките на договор за услуга, подвид на договора за изработка - за регистрация и поддръжка на домейн, по силата на който администраторът се задължава да осигури възможност на регистранта да ползва интернет адреса, означен със съответното домейн име, за определен период от време срещу заплащането на възнаграждение.
След като домейнът ****** е регистриран на името на [фирма], между него и ищеца [фирма] е сключен договор за прехвърляне на правата върху него. За това свидетелства на първо място представената по делото фактура от 01.04.2009 г., издадена от [фирма] за сумата от 12 000 лв., представляваща негово вземане към [фирма] по договор за продажба на домейн, както и от приложеното по делото платежно нареждане от 13.04.2009., от което се установява, че ищецът е платил, така установеното с фактурата задължение в цялост. Действително нито във фактурата, нито в платежното нареждане е отбелязано изрично, че договорът за прехвърляне на домейн касае именно процесният такъв, а не някой от другите три, за които се установява да са били регистрирани на името на [фирма] към датата на издаване на фактурата. Изводът в посока, че именно правата върху поставения на съдебен коментар домейн са били предмет на разпоредителна сделка се потвърждава по недвусмислен начин от останалите доказателства приобщени по делото. Така от представения договор 01.03.2009 г. за управление на сайт, се вижда, че още преди придобиването на правата върху домейна, ищецът е сключил договор за ежедневното програмно обезпечаване и обновяване именно на уебсайта ******. на който ще се публикува интернет изданието на в - к „***“, като този договор е сключен с търговско дружество - [фирма], собствеността върху капитала на което се притежава, респективно същото се управлява отново от лицето, което се явява собственик и управител на [фирма] - Е. Д.. Наред с това в подкрепа на извода, че фактурата от 01.04.2009 г. касае именно домейна ******. В тази насока е разменената впоследствие - през 2013 г., кореспонденция между ищеца и [фирма], видно от която управителя на [фирма] е поискал от ответното дружество и неговия управител възстановяване на достъпа до процесния домейн, в отговор на което управителят на ответника му е изпратил електронно съобщение, в което е заявил, че поисканият достъп до домейна ****** ще му бъде възстановен до 16.07.2013 г.
Договорът, с който регистрантът прехвърля правата си към [фирма], произтичащи от сключения между тях договор за регистрация и поддръжка на домейн, осигуряващи му възможността да ползва съответното домейн име, представлява договор за прехвърляне на вземане, и като такъв се урежда от правилата за цесията, съдържащи се в нормата на чл. 99 и сл. ЗЗД. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с постигане на съгласието между страните, доколкото законът не въвежда изискване за форма. За момент на постигане на съгласието в процесния случай следва да се възприеме датата - 01.04.2009 г., на която [фирма] е издало фактурата, установяваща вземането му към [фирма] за сумата от 12 000 лв., представляваща възнаграждение по договора за прехвърляне на правата върху домейна, доколкото тази фактура е подписана от органните представители на всяка от двете страни. От този момент приобретателят по договора - [фирма], е придобило правата върху домейна ******, с които праводателят му е разполагал по отношение на [фирма], и които произтичат от сключения между последните две дружества договор за регистрация и поддръжка на домейн.
От изложеното се формира заключение, че считано от 01.04.2009 г. в отношенията си с [фирма], ищецът [фирма] следва да се счита титуляр на прехвърленото му облигационно вземане към [фирма], осигуряващо ползването на домейна ******. С оглед на това предявеният от [фирма] срещу ответника - [фирма] установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
До различни изводи за титулярството на правата върху процесния домейн съдът е стигнал до отношенията породени между ищеца и другите двама ответници - [фирма] и [фирма].
По делото не се твърди, съответно и не се установява [фирма] да е уведомило [фирма] за извършеното прехвърляне на правата му като регистрант на домейна ****** в полза на ищеца, макар и на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за него да е възникнало такова задължение. Напротив, установява се, че [фирма] е известило [фирма] за извършеното впоследствие прехвърляне на домейна ****** в полза на ответника [фирма]. С това правата на [фирма] по отношение на процесния домейн са консолидирани, от една страна в отношенията му с длъжника, който в случая се явява [фирма], а от друга - в отношенията му с всички трети лица, включително и с ищеца. Предвид изложеното съдът е приел, че в отношенията на ищеца с ответниците [фирма] и [фирма], ищецът не следва да се счита титуляр на правата върху домейна ******, представляващи вземане към [фирма] за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, и исковете срещу ответниците са неоснователни.
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМГО:
За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с констатираните действия, в които се изразява нарушението, по следва да се установи още и дали към датата на приключване на устните състезания правата на ищеца върху регистрираната марка все още е ползват със закрила, както и дали разкритото нарушение продължава да е налице.
Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодишен, считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна процедура. В случая от представеното по делото свидетелство за регистрация на марка се установява, че ищецът е заявил регистрацията на словната марка „***“ на 31.05.2007 г., от което следва, че срокът на действие на регистрацията е изтекъл на 31.05.2017 г. Не се установява ищецът да е предприел съответните действия, необходими за подновяване на регистрацията на марката. В този контекст, макар и по делото да се установява, че към датата на приключване на устните състезания ответното дружество – [фирма] не е преустановило дейността си по предоставяне на информационно-новинарски услуги на уебсайта с домейн ******, то доколкото към този момент правата на дружеството-ищец върху словната марка „***“ са погасени и не се ползват със закрила, съдът е приел, че искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Във въззивното производство е прието извлечение от електронния регистър на Патентно ведомство.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение, в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника [фирма] за установяване, че е притежател на правата върху домейн ******, регистриран на 27.10.2008 г. от [фирма] при [фирма], е процесуално недопустимо.Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /Решение № 387 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2008 г., III г. о., ГК/.Правният интерес от предявяване на установителен иск произтича и се обуславя от естеството и съдържанието на съществуващ между страните извънсъдебен правен спор, като предмет на правния спор винаги е конкретно посочено накърнено материално право на страната, по което се цели да се внесе яснота, определеност и безспорност, и което не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск / Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 60 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д № 1213/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 163 от 13.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 12/2010 г., I т. о., ТК/.В случая ищецът не твърди съществуването на извънсъдебен правен спор между него и ответника [фирма], съответно не сочи конкретно свое накърнено материално право, което ще бъде защитено чрез предявения иск, а обосновава правния си интерес с твърдения за спор между него и трето лице - [фирма], което на 07.11.2008 г. е регистрирало при [фирма] процесния домейн.В този смисъл е и изразеното от [фирма] в отговора на исковата молба /л. 31/, където изрично се поддържа становището, че: [фирма] не е надлежна страна; за регистъра е без значение кой ще бъде регистрант; ще бъде зачетено влязлото в сила решение между надлежните страни в процеса.След като ищецът не е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника [фирма] обжалваното решение е процесуално недопустимо, в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск,поради което следва да бъде обезсилено, а производтвото по делото в тази част бъде прекратено.По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника [фирма] :
В частта, в която решението не е обжалвано и е влязло в сила, първоинстанционният съд е приел за основателен иска иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е титуляр на правата върху домейн името - ******, представляващи вземане към [фирма] за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г. от [фирма], което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител - [фирма] в полза на „Класа България“, въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009 г.,което следва да бъде съобразено от настоящият състав на съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 297, чл. 288 и чл. 289 ГПК.След като в отношенията между тези страни собственик на процесния домейн е ищецът, не може да се приеме, че в последващ момент ответникът [фирма] се е разпоредил валидно с правата си в полза на трето лице - [фирма]от което следва, че и по отношение на него ищецът е собственик на процесния домейн, т. е. предявеният иск е основателен.Поради несъвпадането на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника [фирма] бъде уважен.По иска иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО срещу ответника [фирма]:
Този иск е предявен от ищеца в условията на евентуалност, т. е ако искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен.Предвид изводите на настоящият състав на съда по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е приет за основателен по отношение на ответниците [фирма] и [фирма], не може да се приеме, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск.Несбъдването на поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО обосновава недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск,поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПКответникът [фирма], следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 240лв. - такса за въззивно обжалване.По тези мотиви, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ГПК Софийският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2247 от 09.11.2018 г., постановено по т. д. № 2475/2017 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, в която:
- е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо [фирма], че [фирма] е титуляр на правата върху домейн името ******. представляващи вземане към [фирма] за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г. от [фирма], което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – [фирма] в полза на [фирма], въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009 г.;
- е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, за осъждане на [фирма] да преустанови нарушението на правото върху регистрирана търговска марка „***“, словна, с peг. № 72310, с дата на заявяване - 31.05.2007 г., регистрирана на 31.05.2007 г. за стоки и услуги от клас 9, клас 16, клас 38, клас 39 и клас 41, чрез предоставяне на информационно-новинарски услуги на уебсайт с домейн името - ******, и прекратява производството по делото в тази му част.ОТМЕНЯ решение № 2247 от 09.11.2018 г., постановено по т. д. № 2475/2017 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо [фирма], че [фирма] е титуляр на правата върху домейн името ******. представляващи вземане към [фирма] за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и поддръжка на домейн, сключен по заявка, подадена на 27.10.2008 г. от [фирма], което вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – [фирма] в полза на [фирма], въз основа на сключен договор с дата - 01.04.2009 г.,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], ап. 5, че [фирма], ЕИК[ЕИК], е титуляр на правата върху домейн името - ******.ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240лв. /двеста и четиридесет лева/ - разноски за въззивното производство.
В останалата част решение № 2247 от 09.11.2018 г., постановено по т. д. № 2475/2017 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-2 състав, е влязло в сила, като необжалвано, на основание чл. 296, т. 2, предл. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.