марка, лицензионен договор, реклама, услуга, доставчик, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Съгласно нормата на чл. 115, ал. 1, т. 2 от ЗМГО право на иск за нарушение има лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора. [...] • ГПК предвижда два вида процесуална субституция: 1. процесуално застъпничество, когато като страна се конституира и носителят на спорното материално право; и 2. процесуалната суброгация, когато поради самостоятелността на правото на иск в делото участва само субституентът. [...] • Следователно за допустимостта на иска е достатъчно единствено съгласие от носителя на правото, налагащо извод, че субституцията е от втория вид. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършените от ответника действия, съставляващи нарушение, сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следствена връзка с нарушението. [...] • Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характеристики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, отличителен елемент, заблуда, определяне на обезщетението, вероятност за объркване, реклама, търговски книжа, отличителност, нарушение на правото върху марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, обезщетение за вреди
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 116 от ЗМГО. [...] • Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. [...] • Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. [...] • При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.[...]
реклама, реално използване, заблуждение, вероятност за объркване, търговски книжа, идентичност или сходство, установяване на нарушението, отличителен елемент, преустановяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, нарушение на правото върху марка, определяне на обезщетението, лицензионен договор, разгласяване на диспозитива на решението
Домейнът по своята същност е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни, като може да съществува самостоятелно, без да е обвързано с конкретна стока или услуга. [...] • Освен това идентичност е налице и в случаите, когато стоките и/или услугите на заявената марка спадат към обща или по-широка категория от стоки и/или услуги на противопоставената марка, или обратното. [...] • С исковете по чл. 116 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак или използването на знака в търговски книжа или реклами. [...] • Приликата между стоки или услуги се определя от тяхното естество, предназначение и употреба. В рамките на тази преценка следва да се има предвид средният потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. [...] • По отношение на визуалната, фонетична или концептуална прилика на конфликтни знаци общата преценка трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. [...] • В комплексните марки фигуративният елемент може да заеме еквивалентна на вербалния елемент позиция. Уважаването на иска за установяване на нарушението изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. [...] • За уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответника за преустановяване на нарушението следва при пълно и главно доказване той да докаже, че ответникът действа противоправно, неправомерно използвайки знак, нарушаващ правата му като притежател на правото на марка, към момента на приключване на устните състезания.[...]
вероятност за объркване, mark, прехвърляне на правото, марка на Европейския съюз, марка на Общността, марка на ЕС, идентичност или сходство, търговски книжа, реклама, право върху марка, търговско наименование, срок на действие на регистрацията
В чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация, като редът за извършване на регистрация на марка в Република България също е уреден в този закон и предпоставя провеждане на административно производство пред Патентното ведомство. [...] • В чл. 72а ЗМГО е предвидено, че марката на Общността е тази търговска марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета на Европейския съюз от 26.02.2009 г. относно марката на Общността /Регламент (ЕО) № 207/2009/ . [...] • В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 11, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на ЕС има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по този закон. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм. ) използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО (отм. ), то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО (отм. ). В чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) e идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами; 6) действия по използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 113, ал. 1 ЗМГО. [...] • При тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ във връзката и с чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) и при тълкуване на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 1 ЗМГО, следва да се заключи, че и при действието на двете нормативни уредби за да е налице нарушение на правото върху търговска марка, използването на определен знак като фирменото наименование на търговец трябва да отговаря на едно задължително условие, а именно то да е осъществено от този търговец в извършваната от него по занятие търговска дейност и то конкретно за отличаване на определени стоки или услуги. Този извод следва пряко от нормите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ) и чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. , в които е посочено, че правото на марка включва правото на притежателя да я използва и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, сходен или идентичен с марката, чрез което и да е от регламентираните действия, когато това използване се извършва в тяхната търговска дейност за стоки и/или услуги, т. е. касае се не за всяко използване на знака, а само за използването му в търговската дейност на третото лице за обозначаване на конкретни стоки и услуги, при което обозначаване последните се отличават от други стоки и услуги от същия вид, предлагани от различни правни субекти. [...] • В нея е предвидено, че понятието за нарушение на марка следва да включва и използването на знака като търговско наименование или подобно указание, при условие че използването се прави за целите на отличаването на стоките или услугите. [...] • Преценката за това кой от всички елементи от една търговска марка е доминиращ се прави при съобразяване на основната цел, която има търговската марка съгласно чл. 9 ЗМГО, а имено да бъде знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.[...]
търговско наименование, марка, идентично наименование, заличаване на регистрацията, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, вероятност за объркване, търговски книжа, реклама, заблуждение, недобросъвестно използване, преустановяване на нарушението
Правото върху марката е изключително право, което се придобива чрез регистрация в ПВ. [...] • Както бе посочено в изложеното по - горе, а и с оглед систематическото и логическото тълкуване на чл. 13, ал. 2 ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗМГО и чл. 116, ал. 1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е регистрирана, като разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО предвижда използването на марката в търговската дейност. [...] • Домейнът служи за инденетифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на автономия в мрежата на Интеренет, чието общо пространство функционира от техническа гледва точка благодарение на йерархията на домейн имената. [...] • Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: з а заявителя – да плати такса (регистрационна и/или годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки Регистратор има и свои специфични договорни условия. [...] • Заявеното име трябва да отговаря на някои технически изисквания (да се състои от определен брой и вид символи и т. н. ), а също така определени имена са запазени ('резервирани') – напр. имената на общините и областите, имената на държавите, имена, производни и/или асоцииращи се с думата 'регистър' и т. н. Заявеното име не трябва да представлява нецензурна и/или обидна дума или словосъчетание, не трябва да противоречи на обществения интерес и добрите нрави, нито да води до объркване (т. нар. 'неподходящо' интернет име). [...] • Ако не са представени такива доказателства при регистрацията, домейнът се регистрира като незащитен. След 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени. Домейнът разкрива известни сходства с търговската марка и фирмата, но в същото време, между тях има съществени различия. [...] • Няма пречка дадена марка да бъде регистрирана от притежателя й като домейн име, но това не е от естество да промени същността на домейн името в марка. Домейн името не представлява и фирмено наименование (фирма), защото фирмата е обект на регулация на Търговския закон (ТЗ), и представлява обект на индустриална собственост, правата върху който се придобиват в установени от ТЗ правила и процедури след регистрация в Търговския регистър. [...] • Всяко домейн име се състои от имена от различно ниво. [...] • В останалите случаи, поради липса на нарочна законодателна уредба, претенции могат да се предявяват основно във връзка с недобросъвестно използване на дадено домейн име по пътя на деликтната отговорност пред съд. [...] • Сама по себе си обаче регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Това е така, тъй като домейн - името следва да се използва за идентификация при предлагането на стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обозначавани защитената марка като е разположен на интернет сайт, достъпен за ползване от потребителите и на страната, за чиято територия притежателят на марката ползва защитаВ тази връзка, е необходимо да бъде отбелязано, че за производството изобщо липсват твърдения, а в този смисъл и релевантни доказателства, установяващи изсискуемото по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО ползване.[...]
договор за лицензия, заблуждение, недобросъвестно използване, вероятност за объркване, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, пропуснати ползи, отличителен характер, имитация, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, имуществен и неимуществени вреди, период на нарушението
В марковата практика е прието, че такива марки са с минимална или много ниска присъща отличителност. [...] • При действащия ЗМГО (обн. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г. ), приложим по делото при датата на твърдяното нарушение, правото върху марката, включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя, да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО). Използване в търговската дейност по смисъла на разпоредбата е и поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара (чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМГО). [...] • Отличителност на марката (способност на марката да отличава, разграничава, което е и нейната същност) по отношение на стоките от съответния клас е била възприета при нейната регистрация, когато е направена преценка за регистрабилност и липса на отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност, може да бъде преценявана и установявана в отделно административно производство. [...] • Когато се преценяват сходство или идентичност е релевантно създаваното общо впечатление от марката и знака, но при съобразяване на всички обстоятелства. [...] • Вероятност от объркване означава вероятност потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществен и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението;при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя (чл. 118, ал. 2 от ЗМГО);обезщетението трябва да е справедливо – да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото (чл. 118, ал. 3 от ЗМГО). [...] • По дефиниция функцията на марката е защита от конкурентите, които злоупотребяват със спечелените от търговската марка репутация и я използват за обозначаване на своите стоки, както и веднъж регистрирана и пусната в обръщение търговската марка изгражда трайна връзка и асоциация в общественото съзнание за качеството на стоките и техния произход. Така при предлагане на стока при нарушаващ знак доброто име на регистрираната марка следва да се приеме винаги нарушено, тъй като предлаганата в нарушение на правото на марка стока е различна, т. е. неминуемо и с различно качество.[...]
Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. С факта на регистриране на марката ищцата на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО е придобила правото върху нея, а от качеството на нейн притежател произтича активната й легитимация да води исковете по чл. 116 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило нейното изключително право. От момента на регистриране на търговската марка за ищцата възниква правото по чл. 13, ал. 1 ЗМГО да я използва, както и правото да забрани на трети лица да ползват в търговската си дейност без нейно разрешение знак, който има сходство с притежаваната от нея марка – чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. [...] • Това е така, защото този протокол е издаден извън кръга на компетентността на нотариуса, предвидена в нормата на чл. 593 ГПК и ЗННД, и удостоверява действия на самия нотариус, които по същество представляват свидетелски показания, дадени от него в писмена форма. Нотариусът не притежава обща удостоверителна компетентност, защото е овластен да удостоверява само изрично посочен в закона кръг от факти, обстоятелства и изявления – чл. 569, вр. с чл. 593 ГПК. [...] • Този, който отправя търговско съобщение, е публикуващият обявата на сайта, а не собственикът на електронния сайт. [...] • Позоваването на предоставени от търговска марка изключителни права може да се противопостави само по отношение на икономически оператори, осъществяващи търговска дейност, но ответникът не е такъв икономически субект.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
лицензионен договор, отличителност, имитация, право върху марка, идентичност или сходство, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа, реклама, реално използване
Тези права се явяват администраторски за конкретния сайт. [...] • Свидетелят не е лично заинтересован от изхода на делото и обстоятелствата, за които свидетелства са възприети лично и непосредствено от него. [...] • Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО съдържа легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в търговски книжа или реклами, както и използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията - арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО. [...] • Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. [...] • Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост.[...]
реклама, марка на ЕС, по-ранна марка, общоизвестна марка, марка на Европейския съюз, срок на действие на регистрацията, отличителен характер, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, заблуждение, установяване факта на нарушението
Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите не анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката. [...] • Думата 'Avio' може да насочи потребителите към асоциация с авиация, но предвид факта, че авиационно гориво не се предлага за продажба на бензиностанциите, за потребителя тя остава единствено асоциативен елемент, но не и описателен по отношение характеристика на стоката. [...] • Оттук вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услуги-те са на същите или икономически свързани лица може да възникне на практика, както извън бензиностанциите, така и по време на покупката при среща с по-късната сходна марка за конкретната стока - дизел. [...] • В редки случаи, като например в бензиностанции 'Петрол' се използват търговски марки, притежание на други производители. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО (отм. ); нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО (отм. );, без съгласието на притежателя на правата върху него. [...] • В нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм. ); неизчерпателно са изброени отделни форми на използване на знака на марката в търговската дейност, чрез които могат да бъдат осъществени фактическите състави на нарушаване на правата на маркопритежателя върху нея, а именно: 1. поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак и 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Само този елемент в използвания от жалбоподателя знак има асоциативен, а не описателен по отношение на стоката характер, поради което единствено той е релевантен за преценката на степента на сходство между сравняваните знаци. [...] • Затова преценката за степента на сходство следва да се извърши само между онези елементи от сравняваните знаци, които по естеството си притежават качеството отличителност. [...] • Сами по себе си броят на неотличителните елементи и начинът на графичното им представяне, не са от естество да заличат или намалят степента на сходство между отличителните, когато такова е налице.[...]
внос на стоки, регистрация, право върху марка, задържане на стоки, имитация, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
По иска с правно основание чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. [...] • Ищецът на основание чл. 10 ал. 1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал. 1, т. 1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право. [...] • Субект на нарушението по чл. 13 ал. 2, т. 3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. [...] • Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. [...] • Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл. 119 ал. 1, т. 2 ЗМГО.[...]
марка, реклама, фалшиви стоки, отличителност, заблуждение, пропуснати ползи, пиратско съдържание, оригинални стоки, публикация на регистрацията, вероятност за объркване, фирмено наименование, търговски книжа
Възможна е онлайн промяна на текста на обявата и нейното изтриване от създателя й по всяко време. [...] • След като дадена стока бъде продадена, продавача е редно да премахне обявата, като я сложи в „архив“. [...] • Администраторът не може да извършва промени във въведените от потребителите обяви. [...] • Администраторът може да спре обява от показване в сайта. [...] • Има изградена специална форма за сигнали свързани с претенции за нарушени права върху интелектуалната собственост. [...] • След попълването й, подателят на обявата се известява с писмо и има 7 дни за реакция - да изтрие обявата или да оспори претенцията. [...] • Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 ат ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 и 4 ЗМГО). [...] • Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху марка, извършениге от ответника действия, съставляващи нарушение сводимо под посочената правна норма, както и вреда, която да е в причинно следсвена връзка с нарушението. [...] • Той се освобождава от всякаква отговорност за информацията с незаконен характер, но само ако не е имал сведения за тази незаконна дейност или информация. Информацията следва да е достатъчно точна и доказана, така че при полагане на дължимата грижа операторът да може да установи незаконността. [...] • Когато физическо лице продава маркова стока, като използва електронен пазар, без тази сделка да е в контекста на търговската дейност, притежателят на марката няма да може да се позове на изключителното си право. Ако обаче продажбите, поради своите характерисики – обем, честота и пр. , излизат извън сферата на частната дейсност, продавачът се поставя в контекста на „търговска дейност” по смисъла на посочените разпоредби.[...]
марка на Европейския съюз, обезщетение за вреди, реклама, пропуснати ползи, марка на Общността, по-ранна марка, вероятност за объркване, марка на ЕС, установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, търговски книжа, отличителен характер
По исковете по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Според чл. 116 ЗМГО (отм. ), сега чл. 111 ЗМГО, марката на Общността /сега на Европейския съюз/ има действие на територията на Република България /на която се твърди да е извършено нарушението/ и притежателят й се ползва с правата по този закон. [...] • При горните уточнения, ЗМГО регламентира кога е налице нарушение на изключителното право върху обект на интелектуална собственост, както и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило действията, които представляват нарушение. В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО, използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия, вкл. предлагането или предоставянето на услуги с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Доминиращите елементи пък са тези, които са свързани с графичното представяне на марката и които оставят у средния потребител общото впечатление, внушение от марката/знака, като се изхожда от това, че обичайно потребителят няма навик да изследва и възприема детайлите. [...] • Същите, обаче, не са отличителни. [...] • Касае се за общи понятия, познати на широката общественост, използвани често. Именно поради това, словесните изрази нямат отличителност в горния смисъл и не насочват сами по себе си към конкретно лице и неговите услуги. [...] • Марките и знаците са идентични във фонетично отношение, доколкото произношението на съответния език е идентично. [...] • Разликата в експонатите не е от съществено значение, тъй като същите, без оглед тяхната конкретика и притежание просто са част от предоставяната услуга. [...] • Индивидуалният подход и начин на поднасяне на услугите, няма отношение към тяхното сходство като вид и категория. [...] • В този смисъл, вниманието на потребителите е над средното ниво, когато по- лесно биха уловили разликите във възприятието и цялостното визуално внушение на марките на ищеца и знаците на ответника. [...] • Или, ниската степен на отличителност на словните елементи на марките на ищеца и знаците на ответника, които обаче са съвпадащите такива, изключва и вероятността от объркване, която остава да зависи основно от останалите елементи и тяхното сходство.[...]
пропуснати ползи, унищожаване на стоките, имитация, задържане на стоки, марка на Общността, внос или износ на стоки, географско означение, вероятност от объркване, марка на ЕС, оригинални стоки, определяне на обезщетението, марка на Европейския съюз
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е притежател на посочените в исковата молба марки и техния обхват, както и че правото му е нарушено от ответниците, за което те носят солидарна отговорност и са използвали марките в търговската си дейност /чрез поставяне на знаците върху задържаните стоки и техните опаковки, които са от същия клас и са обозначени с идентичен или сходен на марките на ищеца знак/ . Следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния размер. Ответниците носят тежест да докажат твърдените от тях факти, изключващи правата на ищеца. [...] • По иска с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Според чл. 111 ЗМГО, марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001, съответно – отменения Регламент 207/2009 и има действие на територията на Република България и притежателят? се ползва с правата по този закон. [...] • В § 1, т. 6 ДР на ЗМГО, се съдържа дефиниция за внос или износ на стоки – а именно - фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • При наличие на идентичност на стоките и сходство и идентичност на знаците, с които са обозначени и регистрираната марка може да се приеме и че съществува вероятност от объркване за крайния потребител, която включва възможност за свързване на знака с марката, съответно за техния произход и качество. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, нарушения правата на маркопритежателя могат да се изразят и в предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. [...] • При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл. 76а и чл. 76б ЗМГО. [...] • Съдът, предвид изричното уточнение на ищеца относно вида и начина на определяне на обезщетението, съобразно специалните норми на чл. 119, ал. 1 ЗМГО, не може служебно да присъди и друг вид вреди от нарушението или определи размера по реда на т. 1, който е и неприложим при конкретното нарушение. [...] • Искът е осъдителен и следва да бъде подкрепен с доказателства за съществуването на притезание на ищеца за престиране от ответника на парична сума в конкретен размер. [...] • За същите, обаче, следва да са налице доказателства относно размера – напр. официални документи, изходящи от оторизираните за целта органи или изслушване на съдебна експертиза.[...]
вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, писмени доказателства, отличителност, идентичност или сходство, право върху марка, вероятност на объркване, определяне размера на обезщетението
Изпълването на фактическият състав на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ); предпоставя установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1 / ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в РБългария; 2 марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца; 3 наличие на идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и на знака; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. [...] • При редовното регистриране на такава останалите търговци следва да се съобразяват с горния факт, като се въздържат от осъществяване на действия, закрепени като нарушение на марката в обективното законодателство. [...] • Сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесните марка и знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична. [...] • И ако за производството и продажбата им се изисква разрешение, такова не се изисква за покупката им. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. );.[...]
установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
марка на Общността, идентичност или сходство, вероятност за объркване, трето лице, фалшифицирани стоки, установяване факта на нарушението, търговски книжа, рекламна дейност, марка на ЕС, недобросъвестност
Предмет на разглеждане в производство е иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предишен чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / за установяване факта на нарушението, извършено от ответника. [...] • Правото на търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО /отм. /, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или съхранението им с тези цели – чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО /отм. /, вносът или износът на стоки с този знак – чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм. / или използването на знака в търговски книжа или реклами – чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО /отм. / . Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО /отм. / . [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. /, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО /отм. / . [...] • Недобросъвестността е свързана със знанието или незнанието на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • В този смисъл, неправомерното използване на марката /„без съгласие“ на притежателя/ е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. При правоизключващи възражения на ответникасъдът дължи произнасяне по правомерността на извършените действия, която може да се въведе в предмета на делото като твърдение за съществуването на правото на ответника да осъществява търговска дейност /дадено съгласие от притежателя на марката/ или чрез опровергаване на презумпцията за недобросъвестност /вина по чл. 76 г ЗМГО /отм. // . [...] • Формата на вината по чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / вр. с чл. 13 ЗМГО /отм. / е небрежност и предполага неполагане на дължимата грижа, преценена в случая като грижа на добрия търговец. [...] • Добросъвестността изисква законосъобразност на придобивното основание, както и наличието на информация за произхода на стоките. [...] • Придобиването на стоката от лица, извън кръга на посочените, налага проверка за произхода на стоката, с оглед наличието на съгласие за поставяне на знака върху стоката и правото на отчуждителя да извършва търговска дейност без да накърнява правата на маркопритежателя.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
пропуснати ползи, регистрация, право върху марка, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди, вероятност за объркване, търговски книжа, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението
Следователно приложение ще намери общия правен принцип, че новия закон уреждащ процесуалния ред за защита следва да се приложи и към заварените производства. Съобразно нормата на чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО, носителят на право върху марка може да иска преустановяване на нарушението и заплащане обезщетение за вреди. Във връзка с това ищецат следва да установи правото си, както и използване от ответника на нарушаващия знак при условията на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО - той да е идентичен или сходен на марката и да е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. В съответствие с чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМГО, използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 - 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение. Нарушение съставлява и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. [...] • В съответствие с нормата на чл. 118, ал. 1 ЗМГО, обезщетение на извършеното нарушене на право върху марка се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.[...]
марка, дистрибутор, срок на годност, отличителност, идентични и сходни стоки, заблуждение, търговски отношения, обезщетение за претърпени вреди
И двете са лесно запаметяеми и възпроизводими. [...] • Законът в нормата на чл. 13 ЗМГО / отм. В сила към момента на правонарушението / предвижда, че притежателят на търговска марка има право да използва марката, която е регистрирал и правото да забрани на трети лица да ползват знак сходен или идентичен на марката в търговската си дейност. По същество уредбата е същата, но разширена и задълбочена и в новия чл. 13 на новия ЗМГО. [...] • Ползването с голяма степен на вероятност би довело до объркване у потребителя и свързване на знака с марката. [...] • Минималия размер на обезщетение законът предвижда да е 500 лв.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions