Links to the document (0) Links from the document (5) | Similiar cases

Решение № 261369 от 4.10.2021 г. на СГС по т. д. № 1003/2020 г.

Тези права се явяват администраторски за конкретния сайт. [...] • Свидетелят не е лично заинтересован от изхода на делото и обстоятелствата, за които свидетелства са възприети лично и непосредствено от него. [...] • Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО съдържа легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в търговски книжа или реклами, както и използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията - арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО. [...] • Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. [...] • Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост.[...]
Country Legal Domain Object of legal protection Outcome of the case Annotated Court Link to Source
Bulgarian Trademark and patents Trade marks Rejected claim(s) Annotated Софийски градски съд https://legalacts.justice.bg
Р Е Ш Е Н И Е № 261369 04.10.2021 г., гр. София В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1003 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 и чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГ0 от „Р. е.“ ЕООД срещу СОПД „ФК ЦСКА ***“. Ищецът „Р. е.“ ЕООД твърди, че е притежател на комбинирана марка с рег. № 49578 с дата на заявяване 03.02.2003 г. и регистрация по национален ред на 22.11.2004 г. и на комбинирана марка с рег. № 90850 с дата на заявяване 31.01.2014 г. и регистрация по национален ред на 19.03.2015 г. Посочва, че тези комбинирани марки са регистрирани за множество класове, включително и за стоки и услуги от клас 25, в който са включени спортното облекло и аксесоарите.Твърди, че между него и ответното сдружение никога не е имало валидно правоотношение, което да е обективирано в лицензионен договор с предмет, правата на ползване върху гореописаните марки, регистрирани в Патентното ведомство на Република България.Независимо от това поддържа, че ответното сдружение използва в администрирана от него интернет платформа, с електронен адрес: https://bg. cska ***.bg, тези марки, като в секция „магазин“ на сайта предлага за продажба спортни стоки, рекламни материали и артикули, брандирани с емблема/марка по смисъла на ЗМГО, изцяло идентична по своите обективни визуални характеристики с комбинираните марки, регистрирани на името на ищеца.Единствената отлика е ръкописно оформен текст, над лавровите клонки, чието смислово значение представлява пряко текстът на абривиатурата „ЦСКА“.Предлаганите в интеренет магазина стоки се разпространяват на неограничен кръг от лица, срещу заплащане на конкретно определена и пряко посочена продажна цена, което обосновава извод, че стоките са предназначени за търговска продажба, с което ответното сдружение осъществява допълнителна стопанска дейност по изцяло търговски по смисъла на ТЗ начин.Освен това ищецът поддържа, че ответното сдружение е едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Футболен клуб централен спортен клуб на армията ***“ ЕАД, с ЕИК *******, което търговско дружество използва пряко в дейността си идентични на регистрираните на ищеца търговски марки, тъй като заявените от клуба пред БФС спортни екипи за сезон 2019/2020 г. са брандирани с тази марка. Тези екипи се предлагат също за продажба в собствената на ответника интернет платформа.Предвид изложеното, ищецът иска от съда да установи факта на нарушенията, извършени от ответника, а именно предлагане за търговска продажба на интернет платформа, с електронен адрес: https://bg. cska ***.bg, на спортни стоки, рекламни материали и артикули, брандирани с емблема/марка по смисъла на ЗМГО, изцяло идентична по своите обективни визуални характеристики с комбинираните марки, регистрирани на името на ищеца, както и да осъди ответника да преустанови тези нарушения и му забрани да извършва дейността си, като поставя, брандира или по какъвто и да е начин поставя върху ползваната от третото, неучастващо като страна по делото, лице „Футболен клуб централен спортен клуб на армията ***“ ЕАД, спортна екипировка и предлаганите от него за продажба стоки регистрираните на ищеца марки.Претендира направените в производството разноски, като прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.Ответникът СОПД „ФК ЦСКА ***“ подава отговор на исковата молба, с който излага доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на исковете.Доводите за недопустимост са обосновани с липсата на активна процесуална легитимация на ищеца и пасивна процесуална легитимация на ответника.Оспорва обстоятелството, че е администратор на посочения в исковата молба интернет сайт. Твърди, че този домейн е регистриран на името на „Футболен клуб ЦСКА-София“ ЕАД, като същото юридическо лице се явява и изключителен лицензополучател на правата на процесните марки, съгласно вписаните в Държавния регистър на марките договори за изключителна лицензия.Прави възражение по смисъла на чл. 117, ал. 1 от ЗМГО, че към момента на предявяване на исковете марките не са реално използвани по смисъла на чл. 21 от ЗМГО. Поддържа, че не използва в дейността си процесните марки, като ищецът не ангажира никакви доказателста за извършването на конкретно нарушение от страна на ответника на правото върху процесните марки.Оспорва достоверността на датата на представените към исковата молба писмени доказателства.Оспорва твърденията на ищеца, че самото поставяне на идентичен или сходен на процесните марки знак в интернет сайт е използване на процесните марки, което е осъществено от ответника.Посочва, че в Държавния регистър на марките са налични 26 броя марки, съдържаци абревиатурата ЦСКА, което означава, че регистрираните на ищеца марки нямат изключителна отличителност по отношение на този елемент на комбинираните марки.Оспорва твърдението на ищеца, че ответното сдружение обективно администрира, организира и експлоатира представителен футболен отбор с наименование „ФК ЦСКА ***“.Претендира направените по делото разноски.Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Представено е удостоверение, издадено от Патентното ведомство на Република България с изх. № 70137371/1/11.02.2020 г., видно от което на 22.11.2004 г. по национален ред е регистрирана комбинирана марка с рег. № 49578 и дата на заявяване 03.02.2003 г., за стоки и услуги по МКСУ от следните класове: клас 9 – бинокли, джобни калкулатори, електронни бележници, касети за видеоигри, компютърни бележници, мобилни телефони, обучаващи апарати, очила, пейджъри, портативни радиотелефони, пояси за плуване, предпазни каски за спорт, свирки за кучета, сигнални фенери, сметачни машини, шнурове за очила, устройства за регистриране на време; клас 14 – амулети, дребни украшения, електрически часовници, предмети от имитация на злато, значки от благородни метали, каишки за часовници, клипсове за вратовръзки, медали, ордени, ръчни часовници, седундомери, талисмани, хронометри, часовници; клас 18 – калъфи за визитни картички, кожени ключодържатели, кутии от кожа или картон-кожа, куфари, куфарчета за документи, пазарски чанти, плажни чанти, портмонета, с изключение на такива от благородни метали, портфейли, пътнически чанти, раници, ръчни дамски чанти, слънчобрани, ученически раници, ученически чанти, чадъри, чанти за къмпинг; клас 26 – значки за облекло, които не са от благородни метали; еластични ленти, ленти за коса, наградни ленти, състезателни номера, топлозалепващи се ваденки за украса на текстилни артикули, фльонги, панделки за коса, шноли за коса; клас 29 – захаросани плодове, картофен чипс, картофени люспи, кисело мляко, млечни напитки, млечни продукти, плодов чипс, плодове, консервирани, плодови желета, покрити с пудра захар плодове, протеин за консумация, стафиди, твърд карамел, фурми, фъстъци, обработени; клас 30 – бисквити, вафли, дъвка за немедицински цели, заместители на кафе, захарни карамелки, захарни сладкарски изделия, зърнени люспи /корнфлейкс/, зърнени продукти, какаови напитки, кафе, кифли, крекери, лакомства, ментови бонбони, овесени люспи, пици, плодови желета /сладкарски изделия/, плодови пити, пуканки, сладкарски изделия, сладолед, студен чай, фъстъчени сладкарски изделия, халва, мляна и печена царевица, царевични люспи, чаени напитки, чипс, шоколад, шоколадови напитки; клас 34 – тютюн, принадлежности за пушачи, кибрит; клас 43 – заведения за бързо хранене, кафенета, ресторанти, сладкарници. Като притежател на марката е вписано „Р. е.“ ЕООД *** срокът на действие на марката е до 03.02.2023 г. Представено е удостоверение, издадено от Патентното ведомство на Република България с изх. № 70137373/1/11.02.2020 г., видно от което на 19.03.2015 г. по национален ред е регистрирана комбинирана марка с рег. № 90850 и дата на заявяване 31.01.2014 г., за стоки и услуги по МКСУ от следните класове: клас 3 – сапуни, парфюмерия козметика, средства за почистване на зъби; клас 16 – хартия и предмети от хартия, картон и предмети от картон, печатни изделия, вестници и периодични издания, книги, матиреоли за подвързване, фотографии, канцеларски материали, лепила за хартии, материали за художници, четки за рисуване, пишещи машини и принадлежности за бюро, учебни и училищни материали /с изключение на апарати/, печатарски букви, клишета; клас 21 малки прибори и портативни съдове за домакинство и кухня, гребени и гъби, четки, материали за четкарство, стъклария, декоративен порцелан, фаянс, с изключение на такъв за строителство, сувенири от порцелан и фаянс; клас 24 – тъкани, покривки за легло и маса, текстилни произведения и сувенири; клас 25 – облекло, включително спортно облекло, обувки, включително спортни обувки, ботуши и пантофи; клас 28 – игри, играчки, гимнастически и спортни принадлежности, украшения за коледни елхи, карти за игра; клас 32 – бира, нискоекстрактна и отлежала, минерална и газирана вода, безалкохолни напитки, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки; клас 33 – вина, спиртни напитки и ликьори; клас 41 – обучение, развлечения, спортна и културна дейност, тренировъчна и спортно-състезателна дейност, производство на спротни телевизионни и радио програми. Като притежател на марката е вписано „Р. е.“ ЕООД *** срокът на закрила на марката е до 31.01.2024 г. С влязло в сила на 30.10.2019 г. постановление за възлагане № 68/30.09.2019 г. на СГс, ТО, по т. д. № 6292/2013 г., на ищеца е възложена собствеността върху вещи и имуществени права, съставляващи масата н анесъстоятелността на „ПФК ЦСКА“ АД /н/, между които и правото върху гореописаните две търговски марки. Във връзка с направеното ответника възражение по чл. 117, ал. 1 от ЗМГО, ищецът представя договор за лицензия на търговска марка с рег. № 49578 от 01.07.2020 г., сключен с „ПФК ЦСКА-София“ ЕАД, с който разрешава на това дружество временно и възмездно да ползва марката до 03.02.2023 г. Посочено е, че лицензията е изключителна и се отнася до всички класове стоки и/или услуги, за които марката се ползва със закрила. Представен е и договор за лицензия на търговска марка с рег. № 90850 от 01.07.2020 г., сключен с „ПФК ЦСКА-София“ ЕАД. С този договор ищецат разрешава на „ПФК ЦСКА-София“ ЕАД временно и възмездно да ползва марката до 31.01.2024 г. Посочено е, че лицензията е изключителна и се отнася до всички класове стоки и/или услуги, за които марката се ползва със закрила. По делото са представени разпечатки от електронен адрес страница https//bg. cska***.bg, с поместени снимки на предлагани артикули в секцията „магазин“ на сайта. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице И. Д., което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, както и от уточненията, направени от вещото лице при приемане на експертизата в о. с. з на 25.09.2021 г., се установява, че при извършената от вещото лице на 01.09.2020 г. проверка на съдържанието на електронната страница https//bg. cska***.bg не се установяват налични писмени електронни извлечения, аналогични на представените от ищеца към исковата молба извлечения от този сайт. Не са налице и публикации, съдържащи представените по делото писмени документи и доказателства с данни и изображения. Този сайт е разработен за популяризиране на футболен клуб ЦСКА *** и съдържанието му е изцяло под управлението на клуба. Сайтът се хоства от superhosting. bg. В клиентските профили се влиза с регистрирана електронна поща и парола, като съгласно политикта на платформата, само лица с права н ауправление на съдържанието на даден сайт могат да добавят и/или публикуват информация на него. Тези права се явяват администраторски за конкретния сайт. Считано от датата на придобиване на права върху процесните марки, съответно за рег. № 90850 от 30.112.2019 г. и за рег. № 49578 от 03.01.2020 г., до момента на проверката не са използвани на сайта. При използваната марка има допълнителен текстови надпис „централен спортен клуб на армията“. Вещото лице дава графично присъстващите на сайта, включително и в рубриките архив, графични марки, съдържащи абревиатурата „ЦСКА“. Като текстови марки в рубриката „Магазин“ има и „САМО ЦСКА“, „РОДЕН ОТ ЦСКА“, „ЦСКА Ш.“, „ЦСКА ГОРДОСТ“, „ЦСКА ЧЕСТ“, „ЦСКА А.“, „НИЕ СМЕ ЦСКА“ и „ЦСКА“. В отговор на издадено съдебно удостоверение, по делото е получен отговор от дружеството „С..БГ“ ЕООД. Хостинг дружеството посочва, че домейн името cska***.bg е регистрирано на 26.07.2016 г. със заявка за регистрация на домейн № 147503/26.07.2016 г. на името на „ФК ЦСКА-София“ ЕАД, ЕИК *******, като това дружество, в качеството му на собственик на домейна е плащало за предоставените от „С..БГ“ ЕООД услуги. Уеб сайт cska***.bg е разположен на сървър, предоставен от „С..БГ“ ЕООД, като този уеб сайт има пренасочване към адрес bg. cska***.bg, като сайта се зарежда от сървърно оборудване на С..БГ“и не е насочен към register. bg. датата, излизаща и изобразявана на уеб сайта при свободно влизане от страна на всяко произволно лице се взема от хостинг сървъра, на който е хостната уеб страницата. Лицето, посочено от собственика на сайта за администратор кам 03.06.2020 г. е Д. Г.. От показанията на свидетеля Б. Ю. Я. се установява, че свидетелят е работил в І-во районно СДВР, в сектор „икономическа полиция“, като разузнавач, до началото на м. октомври 2020 г. В това му качество, във връзка с постъпило през м. юни 2020 писмено съобщение от „Р. Е.“, с представител И. Г., е извършил проверка и е установил наличието на сайт на ЦСКА ***, където имало секция „магазин“, в която имало артикули, които били с емблемата на ЦСКА. При тази проверка на на сайта, установил още, че в секцията „магазин“ при „често задавани въпроси“ излиза, че артикулите може да се закупят онлайн, също от офиса на ул. „*****, където е офиса на въпросното дружество ЦСКА ***. След като установил тези факти, съвместно със служители на икономическа полиция от СДВР извършили проверка на самия офис и при проверката, която според свидетеля е била през м. юли, били открити артикули с марката на ЦСКА, като присъстващите на проверката служители на Патентното ведомство потвърдили, че артикулите носят тази марка. Офисът, в който била извърщена проверката, е на ул. „*****, в сградата на парк-хотел „Москва“, от страната на парка, на 1-и етаж, като самите стоки били в складово помещение, което е във фоайето на 1-ви етаж на въпросната сграда. Тези артикули - 244 бр. тениски и 24 бр. зимни шапки, били предадени с протокол за доброволно предаване от г-н Д. Г., който бил представител на въпросното дружество в офиса. При предявяване на свидетеля на намиращите се от стр. 64 до стр. 66 на делото разпечатки от сайта на Патентното ведомство на марки, носещи името ЦСКА, свидетелят си спомня, че при извършената проверка са открити стоки, носещи марките под № 6 и 17 от предявения му списък, представляващи емблема със звезда в средата, под която звезда пише ЦСКА. Съдът кредитира показанията на свидетеля Я., като логически и житейски обосновани, вътрешно непротиворечиви и кореспондищи с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелят не е лично заинтересован от изхода на делото и обстоятелствата, за които свидетелства са възприети лично и непосредствено от него. По делото е представено и писменото съобщение, въз основа на което е извършена проверката, за което свидетелства свидетелят Я..Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО съдържа легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в търговски книжа или реклами, както и използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията - арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО.Следователно за възникване на отговорността по чл. 116 от ЗМГО, ищецът следва да установи наличието на правото си върху процесните марки, както и извършените от ответника действия, които могат да бъдат определени като нарушение на правото на ищеца по смисъла на горецитираните разпоредби.Във връзка с направеното от ответника възражение по чл. 117, ал. 1 от ЗМГО, на ищеца е възложено да проведе и пълно главно доказване на обстоятелството, че в 5-годишния период преди датата на предявяване на исковете марките, чиято защита се търси в настоящето производство, са реално използвани във връзка със стоките или услугите, за които са регистрирани и на които се основават исковете /ищецът е уточнил, че търси защита за всички класове, за които са регистрирани марките/ или да докаже наличието на основателни причини за неизползването на марките.В случая съдът намира, че ищецът не е провел такова доказване, както на обстоятелството, че марките са били реално използвани по смисъла на чл. 21 от ЗМГО в 5-годишен период преди датата на предявяване на исковете, така и на обстоятелстово, че съществуват основателни причини за неизползването им в този срок.Представените по делото два лицензионни договора са съставени след предявяване на исковете, съответно не могат да се приемат за доказателство за реално използване на марките във визирания от закона срок. Не са представени и доказателства за наличието на обективни причини за невъзможността от използване на марките, както от ищеца, така и от неговия праводател, за целия 5-годишен период преди предявяване на исковете.Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. В този смисъл Съдът приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, на основание чл. 117, ал. 3 от ЗМГО.За пълнота следва да се отбележи още, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установи и извършването на действия от страна на ответника, с които се нарушава правото на ищеца върху процесните марки по смисъла на чл. 13 от ЗМГО.В случая не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е притежател на процесните комбинирани марки. Комбинираната марка включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост.От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че е налице нарушение на правото на ищеца върху тези марки чрез неправомерното им използване в дейността на ответника, тъй като не се установи обстоятелството, че регистрираните на името на ищеца търговски марки се използват по някакакъв начин именно от ответното сдружение. Доказателство за това не са представените към исковата молба разпечатки от елекронен сайт с адрес https//bg. cska***.bg и събраните гласни доказателрства.По делото се установи, че домейн името cska***.bg е регистрирано на 26.07.2016 г. на името на „ФК ЦСКА-София“ ЕАД, ЕИК *******, съответно сайтът, на който ищецът твърди, че се предлагат стоки, брандирани с процесните марки, не е собственост на ответното сдружение, а на друго юридическо лице – еднолично акционерно дружество „Футболен клуб централен спортен клуб на армията ***“ /с наименование „ФК ЦСКА-София до 29.07.2016 г./.Обстоятелството, че ответното сдружение е едноличен собственик на капитала на това акционерно дружество не означава идентичност между двете юридически лица, съответно не може да обуслови извод, че ответното сдружение е извършило някакви действия, с които е нарушило правото на ищеца върху процесните марки.От разпита на свидетеля Я. също не се установява по безспорен начин този факт, тъй като извършената през м. юли 2020 г., съвместно със служители на Патентното ведомство, проверка, при която са иззети артикули, предлагани на горепосочения интеренет сайт е извършена на адрес, който към този момент е вписан в Търговския регистър като адрес на управление на „Футболен клуб централен спортен клуб на армията ***“ЕАД и стоките са предадени от лице, което е вписано в Търговския регистър като законен представител на едноличното акционерно дружество.Предвид изложеното, Съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.При този изход на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.С представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира следните разноски: 3000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лева платен депозит за вещо лице. Съдът намира, че се установява реалното извършване на така поисканите разноски и същите подлежат на възстановяване от ищеца, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съдът приема за неоснователно направеното от ищеца възражение, че не са представени доказателства за реалното заплащане на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., разноските могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК само, когато е доказано извършването на тези разноски в производството. В случаите, когато е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая видно от представената към списъка фактура е посочено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банков път и към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът е представил съответните банкови документи, удостоверяващи плащането на посоченото във фактурата адвокатско възнаграждение. Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 6000 лева за исковото производство не е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /4 обективно кумулативно съединени неоценяеми искове, за всеки от които се дължи възнаграждение в размер на 600 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е основателно и дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят на 3120 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 9 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените от процесуалните представители на ответника в настоящето производство процесуални действия.Мотивиран от горното, Съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:********срещу СОПД „ФК ЦСКА ***“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения, с предмет да бъде установен факта на нарушението, извършено от ответника спрямо притежаваните от ищеца комбинирани марки, съответно с рег. № 49578, с дата на заявяване 03.02.2003 г. и регистрация по национален ред на 22.11.2004 г. и с рег. № 90850, с дата на заявяване 31.01.2014 г. и регистрация по национален ред на 19.03.2015 г., а именно: предлагане за търговска продажба на интернет платформа, с електронен адрес: ****** ***.bg, на спортни стоки, рекламни материали и артикули, брандирани с емблема/марка по смисъла на ЗМГО, изцяло идентична по своите обективни визуални характеристики с горепосочените комбинираните марки, регистрирани на името на ищеца, както и искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения да бъде осъден ответникът да преустанови тези нарушения и да му забрани да извършва дейността си, като поставя, брандира или по какъвто и да е начин поставя върху ползваната от третото, неучастващо като страна по делото, лице „Футболен клуб централен спортен клуб на армията ***“ ЕАД, спортна екипировка и предлаганите от него за продажба стоки регистрираните на ищеца марки, като неоснователни.ОСЪЖДА „Р. е.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:********да заплати на СОПД „ФК ЦСКА ***“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 3720 /три хиляди седемстотин и двадесет/ лева. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му. Съдия: