Решение № 260289 от 21.04.2022 г. на СГС по т. д. № 2124/2020 г.
Решение
№ 260289
гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р. Аврамова, разгледа търговско дело № 2124 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 и чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО, като страни по исковете по чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО са ищците Т. К., дружество регистрирано по законите на Литва, М. н. и. ООД и Фондация М. н. и. срещу ответника Сдружение А. М. и са за установяване на нарушения на правото върху регистрирани търговски фигуративна и словна национална и марка на Европейския съюз на ищеца,
за преустановяване на нарушенията
и за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда.
Искът по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО е предявен от Т. К., дружество регистрирано по законите на Литва срещу ответника Сдружение А. М. и е за присъждане на обезщетение за вреди от нарушението, вкл. и пропуснатите ползи от получаване на лицензионно възнаграждение.
Ищците 'Т. К. ', дружество, регистрирано в Литва, 'М. н. и. ' ООД и Фондация 'М. н. и. ' твърдят, че ищецът Т. К. осъществява дейност в сферата на увеселителни услуги, вкл. чрез създаване на центрове за оптическа измама и илюзии, в които се излагат и продават и свързани с тематиката експонати /интерактивни/ и други сувенири.
Сред създадените атракционни центрове, обозначени като М. н. и. е и този, находящ се в гр. София.
Твърди, че първият ищец е регистрирал на 16.08.2017 година комбинирана марка /заявена на 27.04.2017 година/ на Европейския съюз за услуги от клас 41 – MUSIUM OF ILLUSIONS, а на 27.07.2020 година е регистрирана и национална марка за услуги от клас 41 / комбинирана, за услуги клас 41 – услуги на увеселителни и тематични паркове; услуги за развлекателни центрове; развлечение от рода на магическо шоу; организиране на развлекателни услуги; организиране на шоу програми; предоставяне на съоръжения за тематични развлекателни паркове/ – М. Н. И. – КОМБИНИРАНА, с които марки са означавани центрове за оптическа измама с наименование М. н. и.
Твърди, че първият ищец е дал разрешение на втория ищец марките да бъдат използвани при създадения в гр. София увеселителен център
по силата на договор за франчайз от 05.12.2019 година /във връзка с което бил сключен и договор за наем на помещението на 21.11.2019 година/, вкл. относно монтиране на сходни експонати с тези в управляваните от първия ищец други центрове - Музеи на илюзиите. С този договор първият ищец е дал съгласие за ползване на марката на ЕС и обозначаване на търговския обект с нея.
Същевременно първият ищец е подал заявка за регистриране на българска марка М. н. и. н. 28.11.2019 година, регистрирана на 27.07.2020 година.
Твърди се и че третият ищец също е придобил права да ползва марката при управление на създадения увеселителен център М. н. и. *** по силата на договор от 26.12.2019 година, когато и музеят е заработил.
Поддържа, че на широката общественост е станало известно обстоятелството за съществуването на увеселителния атракцион под марката на ищеца,
като марката е използвана широко в интернет пространството за реклама и привличане на клиенти, като услугата е станала силно разпознаваема и опитът, търговският бранд и създадените дизайни в центровете са предмет на отдаване под франчайз, като по този начин били създадени 3 центъра за оптическа измама с този бранд – във Вилнюс, Краков и София и предстояло откриване на център в Тел Авив.
Същевременно твърди, че на 29.02.2020 година във Велико Търново е отворен идентичен увеселителен център – М. н. и. стопанисван от ответното сдружение, което също е подало на 31.10.2019 година заявка за регистрация на комбинирана марка – М. н. и.
Твърди ответникът да ползва марката, изписана и на кирилица и на латиница, както и да я рекламира в интернет пространството, като е налице и пълно съвпадение между експонатите в двата увеселителни центъра.
Поради това ищците намират, че е налице нарушение на правата на маркопритежателя Т. К., като ответникът неправомерно използва идентичен/сходен знак в търговската си дейност за обозначаване на идентични услуги, при това по начин, който може да доведе до вероятното объркване на потребителите, което нарушение е осъществено чрез обозначаване с имитиращия знак на увеселителния център в гр. Велико Търново, предлагащ идентични услуги като тези в гр. София и е довело до претърпени вреди под формата на пропуснати ползи - неполученото лицензионно възнаграждение.
Твърди и че при заявяване на марката в ПВ /Патентно ведомство/ ответникът е действал недобросъвестно,
тъй като е знаел, че нарушава правата на ищеца.
При извършения сравнителен анализ в исковата молба е посочено, че марките на ищеца и знака на ответника, като комбинирани, имат за отличителен словният елемент, като преводът на български е от познат на потребителите език и поради това е налице смислова идентичност.
Твърди, че марките и знакът имат идентични отличителни словни елементи, които са и доминиращи в комбинираните марки/имитиращия знак.
Поддържа сравняваните обекти да имат фонетично, смислово и визуално сходство, както и услугите, за които се ползват да са напълно идентични.
Намира, че е налице обоснована вероятност от объркване на потребителите.
Поддържа също така, че в периода от отварянето до м. 09. 2020 г. музеят бил посетен от хиляди посетители, а приходите от дейността надхвърлили 670 000 лв., като в него работели 9 служители по трудови правоотношения.
Претендира законните последици от осъждането, вкл. разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Оспорва ищците да притежават права върху процесните марки.
Твърди, че заявената от него за регистрация марка е по-ранна такава по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗМГО – по отношение на регистрираната национална марка на ищеца.
Твърди и че трето, неучастващо по делото лице също е подало по-ранна заявка за регистриране на идентична марка, която е и била регистрирана.
Сочи, че по тези причини марката на ищеца подлежи на заличаване по реда на чл. 36 ЗМГО, както и са били основания за отказ от регистрацията й.
Поддържа, че е използвал процесната марка много преди подаване на заявлението за регистрация от ищеца – от м. 03. 2019 година – изготвени са флаери и рекламни материали с логото и същото е използвано в социалните мрежи.
Възразява и по отношение на регистрираната марка на Общността,
тъй като не намира тя да се характеризира с отличителност,
не я намира за по-ранна марка по см. на чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗМГО,
както и да е налице дори сходство между марката и неговия знак.
Оспорва и същите да се отнасят до сходни класове услуги.
Счита, че не съществува вероятност за объркване на потребителите.
Горните възражения ответникът поддържа вследствие направения в отговора на исковата молба сравнителен анализ на отличителните и доминиращи елементи в марката и знака и изводите за липса на визуално сходство, фонетично и смислово сходство.
Оспорва да са ползвани идентични експонати в двата музея /в София и Велико Търново/, като настоява, че се касае до абсолютно различни концепции.
Претендира разноски.
При така заявените фактически твърдения по предявените искове в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е притежател на посочените в исковата молба марки и техния обхват, както и че правото му е нарушено от ответника, който е използвал марките в стопанската си дейност чрез обозначаване на идентичен клас услуги със сходен на марките знак. Следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния размер.
Ответникът носи тежест да докаже твърдените от него факти, изключващи правата на ищеца.
Между страните не се спори, което изрично е залегнало и в приетия доклад по делото и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за доказани в процеса следните факти, които освен това се подкрепят и от представени писмени доказателства. А именно, че първият ищец е регистрирал и е притежател на правата върху процесната търговска марка на Европейския съюз и национална марка.
Тези факти се установяват и от представените по делото извлечения от досието на ищеца в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, видно от които е налице вписана в Регистъра на Марките на Общността регистрация на фигуративна марка MUSIUM OF ILLUSIONS в клас стоки и услиги 41, представена графично на л. 30 от делото, със срок на регистрацията до 27.04.2027 г. и с притежател на регистрацията - дружеството Т. К., регистрано в Литва. По заявка от 28.11.2019 година, на 27.07.2020 година е регистрирана и национална комбинирана марка М. Н. И. /графично представена на л. 6 от делото/ в Патентно ведомство на РБългария за клас стоки и услиги 41 по Международната класификацията на стоки и услуги, с притежател на марката Т. Крейвиш, Литва, което е видно от извлечението на л. 45 и сл. от делото.
С договор от 05.12.2019 година /л. 49 и сл. /, първият и вторият ответник са постигнали съгласие за изключително упражняване правата по използване на процесната марка на ЕС, вкл. с права за втория ответник да наименова и обозначава обекти на дейност с марката на ЕС и да използва експонатите /описани в приложение към договора на л. 60-62 от делото/ на франчайзодателя срещу съответна цена, които обекти са свързани с дейност по представяне на познания за изкуството, науката, технологиите и човешките познавателни способности чрез използване на различни сечения в материалните обекти /експонати/, предоставени от франчайзодателя, представяне на инсталирани експонати, събиране на входна такса, продажба на едро и дребно на сувенири, доставени от франчайзодателя и др. лица, организация на събития, изложби и др. С договор от 26.12.2019 година, в сила от 01.01.2020 година, вторият ответник е предоставил правата по ползване на марката М. Н. И. и правото за опериране с музейните експонати, находящи се на конкретно посочения обект в гр. София, бул **********№ ** на третия ответник – Фондация М. н. и. в изпълнение на установеното с франчайзодателя по Специалните условия на договора от 05.12.2019 година на л. 57 и сл. от делото. От договор за наем на л. 37 и сл. е видно, че М. н. и. ЕООД е наемател за срок от 5 години, считано от 21.11.2019 година на недвижим имот, в който между страните няма спор, че се помещава атракционът, стопанисван от ответниците.
Видно от представените от ищеца доказателства /л. 99 и сл. /, откриването и разработването на търговския обект в София – М. н. и. - под марките на ищеца е рекламирано на създаден сайт в онлайн пространството, както и в множество национални и местни печатни издания /вестници и списания/, публикации в онлайн сайтове и социални мрежи, репортажи и рекламни материали, излъчени в национални телевизионни и радио канали /вкл. БНТ, Нова телевизия и др. в периода м. 01. 2020 година – м. 10. 2020 година, включително.
Няма спор, а и видно от събраните по делото писмени доказателства /л. 146 и сл. /, на 29.02.2020 година, в гр. Велико Търново, е открит обект, също определен като М. н. и. в който посетителите могат да разгледат физични и оптични илюзии, създадени по законите на математиката, физиката и психологията. Видно от доказателствата, представени с исковата молба, обектът в гр. Велико Търново е осъществявал дейност, имал е посетители и е обект на рекламни и популяризиращи центъра публикации от откриването и към м. 10. 2020 година. Услугите, предоставяни в музея във Велико Търново са свързани с комбинираната марка –М. Н. И. за която е подадена и заявка за национална регистрация на 31.10.2019 година от Сдружение с нестопанска цел за извършване дейност в обществена полза 'А. М. ', със законен представител П. Е. Б..
Заключението на вещото лице съдът възприема като мотивирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице и съобразено с останалите доказателства по делото, неоспорено от страните. В него е посочено, че европейската марка MUSEUM OF ILLUSIONS, регистрирана от ищеца – чуждестранно дружество е с № 016647307 /с притежател Т. К., Литва/, срок на закрила до 27.04.2027 година е фигуративна, съдържаща словни елементи 'MUSEUM OF ILLUSIONS' и представена графично в жълт квадрат, в който в долната част с черни букви и стандартен шрифт е надписът с латински букви, а в горна дясна част има изрисувани анимационни очи. Според вещото лице, марката е регистрирана за услуги в клас 41, вкл. услуги на увеселителни и тематични паркове, на развлекателни центрове; увеселителни паркове, услуги на музеи и галерии, услуги за музеи, свързани с микроскопия, развлечения от рода на магическо шоу, услуги за магическо шоу, магически шоута и представяне на магически шоута, музеи и др. За същия клас услуги на 27.07.2020 година е регистрирана и националната марка на ищеца, заявена на 28.11.2019 година и представляваща комбинирана марка, с Рег. No 109107, съдържаща словни елементи 'М. Н. И. ' и представена графично в черен квадрат, в който в долната част с бели букви на кирилица и стандартен шрифт е надписът М. Н. И. а в горна дясна част има изрисувани анимационни очи. Срокът на закрила на националната марка е до 28.11.2029 г. и за същия клас услуги по МКСУ като тази на ищеца.
Същевременно, няма спор, че ответникът е заявил на 31.10.2019 година за регистриране комбиниран знак, по което заявление е подадена опозиция от ищеца, и което също е относимо за услуги от клас 41 от Ницската конвенция. Според вещото лице, ответникът ползва и рекламира своя увеселителен обект в интернет пространството, както като го обозначава словно - 'М. н. и. Велико Търново', изписан на кирилица и като 'Museum of Illusions Veliko Tarnovo', изписан на латиница, така и с комбинирания знак със словен елемент - надпис М. н. И. стилизиран с триизмерен триъгълник преплетен между двете думи и над съюза 'на', изпълнен в сиво, бяло и оранжево. Вещото лице намира, че описаните знаци се използват за рекламиране и означаване на услуги като: 'предоставяне на обучителни или развлекателни услуги като музеи и центрове за забавления'.
По исковете по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО.
На първо място следва да се уточни, че по исковете за установяване факта на нарушението; преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение и разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда, активно процесуално легитимирани са и тримата ищци, на основание чл. 115, ал. 1 ЗМГО.На второ място следва да се посочи и че според Регламент (ЕО) № 207/2009 /приложим в конкретния случай при заявяване и регистрация на марката на ЕС/, с регистрацията на марка на Общността в полза на заявителя- ищец, като маркопритежател, е възникнало правото на закрила по отношение на тази марка на Общността. И към момента, когато се твърди, че е извършено нарушението на правото върху процесната марка на Общността, негов носител е ищцовото дружеството.Според чл. 116 ЗМГО (отм.), сега чл. 111 ЗМГО, марката на Общността /сега на Европейския съюз/ има действие на територията на Република България /на която се твърди да е извършено нарушението/ и притежателят й се ползва с правата по този закон.Съгласно чл. 17, вр. чл. 129, вр. чл. 124 от Регламент /ЕС/ 2017/1001 /приложим, съответно за нарушението и защитата на нарушеното право, предвид времето на започване извършването на твърдяното нарушение/, приложимото материално право по исковете за нарушение на правата върху марка на ЕС се съдържа в Регламента, и при липса на съответна уредба – е националното право на компететния съд за марките на ЕС – в случая - ЗМГО.Същевременно, доколкото не е предвидено обратно действие на ЗМГО по смисъла на чл. 14 от ЗНА, отношенията във връзка с процесното нарушение и защита на правата се уреждат от действащия и понастоящем ЗМГО /моментът на извършване на нарушението е определящ за приложимото материално право по отношение правилата на закрила/. Следователно, по отношение на извършените нарушения след влизане в сила на ЗМГО от 2017 година, е приложим той.При горните уточнения, ЗМГО регламентира кога е налице нарушение на изключителното право върху обект на интелектуална собственост, както и какви права възникват в полза на неговия титуляр срещу лицето, което е извършило действията, които представляват нарушение.В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО, използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия, вкл. предлагането или предоставянето на услуги с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами.Тези норми конкретно съдът намира за приложими в настоящия случай, с оглед изложените в исковата молба твърдения на ищеца.По дело се установи от заключението на вещото лице, представените доказателства, а и ответникът не отрича, че е ползвал описаните от ищеца знаци – словни и комбиниран за означаване на извършваната от него дейност в музей и развлекателен център във Велико Търново, отворен за посещения от широката общественост с цел разглеждане на различни експонати, вкл. такива, свързани с оптическа измама, илюзии и др., както и е ползвал тези знаци за рекламиране на предоставените услуги.Няма доказателства ищецът да е дал своето съгласие за това, поради което използването би съставлявало нарушение, в случай че се установят и предпоставките на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, цитирани по-горе.При това положение, следва да се анализира въпросът дали използваните знаци и марките на ищеца са идентични или сходни. За отговор на тези въпроси съдът кредитира заключението на вещото лице, което е ясно, изчерпателно и аргументирано.Следва да се уточни на първо място, че не е налице идентичност между нито едно от двете регистрирани марки и ползваните от ответника знаци,тъй като първите са комбинирани, а два от използваните в дейността на от ответника знака са само словни.Що се касае до комбинирания знак на ответника, съпоставката на графичните елементи, използваните цветове и композицията също изключват възможността за определянето им като идентични.Тоест, следва да се установи налице ли е сходство по смисъла на чл. 13 ЗМГО между процесните обекти на интелектуална собственост като се отчетат сходствата и различията между знаците и регистрираните марки във визуално, звуково и смислово отношение и при съобразяване на отделните техни отличителни и доминиращи елементи, както и с оглед създаваното от отделните компоненти на знаците общо впечатление и отличимостта на марките.Първото сравнение, което е направило вещото лице е между марката на ЕС с рег. № 016647307 и национална марка рег. № 109107, комбинирани, със словните знаци на ответника – М. н. и. Велико Търново и Musium of illusions Veliko Turnovo.Съдът споделя извода на вещото лице относно липсата на вероятност от объркване на потребителя, предпоставка по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО за наличието на нарушение на правата на маркопритежателя.
Този извод се налага от сравнението на всички посочени по-горе елементи по отделно и като цяло, характеризиращи процесните марки и словни знаци. Вещото лице е разяснило, че отличителните елементи са функционално най-важните за всяка марка, тъй като разграничават, отличават стоките/услугите, предоставяни от едно лице от тези на други лица и установяват принадлежността им.Доминиращите елементи пък са тези, които са свързани с графичното представяне на марката и които оставят у средния потребител общото впечатление, внушение от марката/знака, като се изхожда от това, че обичайно потребителят няма навик да изследва и възприема детайлите.Съгласно заключението и при сравняване на графичните изображения на по-ранните марки е видно, че техните доминиращи елементи са словните, които се открояват на цветовия фон. Същите, обаче, не са отличителни. Това е така, тъй като, както е отбелязало и вещото лице, както на български, така и на английски значението на думите 'м. н. и. ' ще бъде разбрано в общия случай и има указателен смисъл и насочва към място, сграда или институция, където се съдържат и излагат произведения, експонати с образователна или развлекателна цел, както и насочва за свързаността им с илюзионното изкуство. Касае се за общи понятия, познати на широката общественост, използвани често.Именно поради това, словесните изрази нямат отличителност в горния смисъл и не насочват сами по себе си към конкретно лице и неговите услуги.Неотносими към тези изводи са представените към писмената защита на ищеца документи за регистрации на други словни марки, тъй като отличимостта на словния елемент в случая е изследвана само за целите на сравнението и изследване наличието на вероятност от объркване на потребителите.В конкретния случай отличимостта, разпознаваемостта на марката не произтича от словния елемент, който носи информация единствено за вида на мястото на предоставяне на услугата и характера на развлеченията, които се предлагат.В този смисъл, съдът кредитира заключението на вещото лице, че отличителността на марките на ищеца /по отношение и на двете/ произтича от комбинацията на словни и фигуративни елементи, цветовото оформление и контраст, разположението на словосъчетанието и графичния изглед.Съдът не споделя доводите на ищеца, че отличителността произтича от релевантния пазар и липсата на други подобни атракциони в България, като конкретните услуги не са обичайни за нашия пазар.Липсата на множество подобни места и наложени обекти на пазара, предлагащи сходи услуги не променя внушението, което се налага при прочит на словесните елементи – а именно обозначаване вида на мястото/сградата на предлагане на услугите, което е познато и обичайно в обществото, насочеността на експонатите и развлекателните произведения, които са свързани също с познатото на средния потребител илюзионно изкуство.Следователно словните елементи са упътване за вида на самата услуга, но не и отграничение на субекта, който я предлага в отлика от други такива.По същите причини, липсва отличителност и на словните знаци на ответника, а същите не съдържат и доминиращи елементи, тъй като са само словни и са изписани в стандартен шрифт.Тоест, насочват изцяло към характеристиката на мястото и описанието на услугата, вида на изложението, включително местонахождението по населено място, което е и обичаен начин на използване в практиката с конкретната сфера.Според вещото лице, е налице средна степен във визуално сходство на марките и словните знаци, което се изразява в използваните азбуки. Марките и знаците са идентични във фонетично отношение, доколкото произношението на съответния език е идентично. По отношение на смисловото сходство, вещото лице сочи също на идентичност поради неотличителността на знаците и словните елементи на по-ранните марки и еднаквата информация, която предават на потребителя – конкретно място, сграда, в която има тематична сбирка на експонати, свързани с илюзиите, с образователна или развлекателна цел.На второ място, в сравнителния анализ относно сходството на регистрираните марки и заявения от ответника за регистрация комбиниран знак е относимо вече изложеното по отношение на отличителните и доминиращи елементи в по-ранните марки, а именно че първите произтичат от комбинацията на словни и фигуративни елементи, цветовете и композицията, а вторите – са словните елементи в регистрираните марки – изписани с главни букви и открояващи се на цветовия фон.Визуалната съпоставка на марките с комбинирания знак, използван от ответника - със словни елементи – М. н. И. и фигуративни елементи – стилизирана геометрична фигура между двете думи и цветова композиция и оформление на триъгълника и буквите- е мотивирало вещото лице да определи степента на сходство като ниска.В действителност, водещи са разликите – в цветовото оформление, в геометрията, контрастите, разположението на словните елементи, като единствената прилика всъщност е в словните елементи, които обаче при ищеца са доминиращи, но не и отличителни, както и в комбинирания знак на ответника – отличителния характер произтича от комбинацията от словни, фигуртативни елементи и цветово оформление.Фонетичното звучене на марката на ЕС и знака са сходни, поради подобното звучене на словните елементи, а това на националната марка и знака – идентични.Смисловото сходство вещото лице е определило като идентични, като е отчело липсата на семантично самостоятелно значение на фигуративните елементи и при изложените вече по-горе причини за обичайния смисъл, който потребителят ще открие в неотличителните словни елементи и при марките и при знака.При горните изводи, вещото лице обобщава, че е налице сходство в ниска до средна степен на марките и комбинирания знак на ответника.Съдът възприема този извод, като отчита факта, че в случая от основно значение и въпреки фонетичната и смислова идентичност, е общото възприятие на марките от средно наблюдателен и разумен потребител, предвид това, че словните елементи и при марките и при заявения знак са доминиращи, но не отличителни и цялостното впечатление идва от визията - комбинацията на цветове, геометрия и разположение на думите, която при сравняваните обекти се свежда единствено до прилика в надписите, които обаче от своя страна са обичаен и използван начин за обозначаване на релевантните услуги и не отличават по никакъв начин услугата на ищеца/ответника от услуга от същия вид на друг субект /каквато е целта на търговската марка – чл. 9 ЗМГ0/.По отношение наличието на идентичност или сходство между услугите, за които се използва процесния знак/знаци и услугите, за които са регистрирани по-ранните марки. Съдът споделя изродите на експерта за наличието на висока степен на сходство или дори идентичност.Марките са регистрирани и се ползват за услуги в клас 41 от Международната класификация на стоките и услугите, а именно за услуги по предоставяне на развлекателни или образователни услуги в музеи или развлекателни центрове. Установи се, а и ответникът не спори, предвид и подаденото заявление за регистрация, че предоставя именно такива услуги в музея в гр. Велико Търново. Разликата в експонатите не е от съществено значение, тъй като същите, без оглед тяхната конкретика и притежание просто са част от предоставяната услуга. Същината на предоставяните от страните услуги е това, че същите са с развлекателен или образователен характер, имат отношение с илюзионното изкуство и се предоставят в обособени сгради, помещения. Индивидуалният подход и начин на поднасяне на услугите, няма отношение към тяхното сходство като вид и категория.При тези изводи, следва да се отговори на въпроса дали констатираните сходства в услугите, както и при марките на ищеца и знаците на ответника могат да доведат до объркване на потребителите и свързване на марките с предоставяните услуги, обозначавани със знаците на ответника.За отговор на този въпрос, съдът възприема посоченото от вещото лице, че основно значение има възприятието на конкретните потребители на марките/знаците. В случая, се касае до услуги, които се потребяват от широк кръг лица без оглед възраст, квалификация, образование и т. н. и без необходимост от предварителна подготовка, като същевременно, обаче, се касае за услуги, които не са ежедневни или битови, нито пък са евтини, както и са такива, при потребление на които адресатът обикновено е съсредоточен и наблюдателен.В този смисъл, вниманието на потребителите е над средното ниво, когато по- лесно биха уловили разликите във възприятието и цялостното визуално внушение на марките на ищеца и знаците на ответника. Същевременно, предлаганите услуги достигат до потребителите по сходен пазарен начин, метод – чрез изложения, събития, организирани в специални места – музеи и развлекателни центрове, с което са свързани пък доминиращите елементи от марките и знаците.Както беше посочено, обаче, марките и знаците имат идентични или сходни неотличителни елементи, което води до засилена тежест на несъвпадащите елементи и тяхната отличимост при цялостното възприемане на знака/марката. Или, ниската степен на отличителност на словните елементи на марките на ищеца и знаците на ответника, които обаче са съвпадащите такива, изключва и вероятността от объркване, която остава да зависи основно от останалите елементи и тяхното сходство. Такова сходство, обаче, по изложените вече мотиви, не се установи, тъй като цялостното впечатление от марките/знаците е различно и не може да доведе до свързване на услугите на ответника с марките на ищеца.Горното налага да бъде споделен крайният извод на вещото лице, че липсва вероятност от объркване на потребителите относно произхода на предоставяната услуга.За пълното следва да се посочи, че действително при комбинирани знаци, състоящи се от словни и фигуративни елементи, е възможно по-голямо значение при възприятието да окаже словният елемент, стига, обаче, именно той да е и отличителен.В случая, словният елемент обозночава каква и къде е предлаганата услуга, което е и обичайно за пазара на този вид услуги, но не отличава конкретен икономически субект, който ги предоставя.Поради това, сходството, а дори идентичността на словните елементи, в конкретната хипотеза, не е определящо за извода за липсата на вероятност от объркване на потребителите.Не се налага изследване на въпроса и дали процесните марки на ищеца се ползват с повишен отличителен характер на пазара в България, което би било засилващ вероятността от объркване фактор. Но при изводите за липса на такава вероятност по изложените мотиви, сам по себе си този факт остава без значение.След като не се установи за потребителите да съществува вероятност от объркване, която включва възможност за свързване на знака с марката, то не се доказа и да е налице хипотезата на използване от ответника на марките на ищеца по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО и извършено нарушение на правата върху процесните обекти на интелектуална собственост.Искът по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО следва да се отхвърли, както и всички останали искове, предпоставка за уважаване на които е установяване на извършено нарушение на правата на маркопритежателя, каквото не се установи.Следва изрично и за пълнота на изложението да се посочи и че представената от ищеца релевантна практика на Втори апелативен състав на СЕСИС не е актуална, тъй като посоченото решение е отменено с Решение на Общия съд по дело Т-70/20.Неотносим към предмета на доказване останаха, съответно, и възраженията на ищеца, че е бил действителен собственик на регистрираната от него национална марка, преди датата на регистрацията й и преди заявяването знака на ответника.По разноските:
Разноски, предвид изхода на спора, са дължими само на ответника, а предвид доказателства за тяхното извършване /заплащане на уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение/,следва да се присъди възнагаждение за адвокат от 3040 лева.Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К., дружество регистрирано по законите на Литва, М. н. и. ООД, ЕИК: ******* и Фондация 'М. н. и. ЕИК: *******срещу Сдружение 'А. М. ', ЕИК: ******* искове по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗМГО и чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО, както следва: за установяване на извършени нарушения от ответника на правата на ищците върху комбинирана марка на ЕС MUSEUM OF ILLUSIONS, регистрирана с № 016647307, на 16.08.2017 година със срок на закрила до 27.04.2027 година и върху заявена на 28.11.2019 година комбинирана национална марка с рег. No 109107, регистрирана на 27.07.2020 г., със срок на закрила до 28.11.2029 г. чрез предлагане на идентични услуги и рекламирането им, обозначени със сходен/идентичен знак; за осъждане на ответника за преустановяване на нарушенията, както и за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие и на видно място в заглавната интернет страница https: //illusions-bg. com и във фейсбук страницата https: //www. facebook. com/Illusons. VT, както и иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО, предявен от Т. К., дружество регистрирано по законите на Литва срещу ответника Сдружение Сдружение А. М., ЕИК: ******* за осъждане на ответника за сумата от 78 000 лева - обезщетение за претърпени вреди от нарушенията на правата на маркопритежателя под формата на пропуснати ползи от получаване на лицензионно възнаграждение в периода 29.02.2020 година – 04.11.2020 година.ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Т. К., дружество регистрирано по законите на Литва, М. н. и. ООД, ЕИК: ******* и Фондация 'М. н. и. ЕИК: *******да заплатят на Сдружение 'А. М. ', ЕИК: ******* сумата от 3040 лева – разноски за адвокат в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: