установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
марка, обезщетение за вреди, срок на действие на регистрацията, идентичност или сходство, заблуждение, отличителен характер, писмени доказателства, установяване на нарушението
Действително от съдържанието на разписките може да бъде направен доказателствен извод, че върху задържаните стоки е поставен знак „KYLIE“, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че знакът е поставен по начин, който покрива хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), тъй като въпросните разписки, а и останалите митнически документи, приети като доказателства по делото, не съдържат данни за конкретния външен вид на стоките и поставения знак, включително данни дали знакът представлява единственият текст върху стоките или стоките съдържат и друг текст, който самостоятелно или в съвкупност с текста „KYLIE“ обозначава стоките и им придава отличителен характер спрямо други стоки от същия вид. В случаи като процесния, при които се твърди нарушение на словна марка, конкретният начин на поставяне на знака върху стоките, включително шрифтът и размерът, с които е изписан знакът, а най-вече наличието или липсата на друг текст, изписан върху стоките наред или независимо от текста, който покрива съдържанието на регистрираната марка, са от съществено значение за преценката налице ли е или не идентичност или сходство между знака и марката в хипотезите на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ), което да квалифицира използването на знака като нарушение на правата върху марката. [...] • Следва да се отбележи, че изпратените от Митница Аерогара София писмени доказателства установяват и обективна невъзможност за събиране на доказателства относно обстоятелствата по-горе (включително чрез служебно допускане на експертиза по реда на чл. 195, ал. 1, пр. 2 ГПК), която в процесния случай е настъпила именно като последица от действията на ищеца при упражняването на правата му във връзка със заявлението за закрила на процесната марка по реда на регламент (ЕС) № 608/2013 г.[...]
регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
преустановяване на нарушението, марка, фалшиви стоки, оригинални стоки, реклама, използване в търговска дейност, пропуснати ползи, търговски книжа, вероятност за объркване, имитация, установяване факта на нарушението, изземване и унищожаване на вещите, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне размера на обезщетението
Всяко неоторизирано използване на тези марки представлява нарушение на правото върху регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Неутралната доставка предполага специални механизми за контрол на незаконно съдържание, като евентуалната отговорност следва да се ангажира тогава, когато операторът не е премахнал конкретно съдържание, след като е бил информиран за това и след като са представени достатъчно данни за нарушението от лицето, търсещо премахване на съдържание. [...] • За всяка своя VIP обява имат право еднократно да обновят само една обикновена обява за целия период на VIP статуса. [...] • При постъпил сигнал се преглежда докладваната обява. [...] • За успешна доставка се счита тази, при която получателят е получил стоката, не е имал забележки или отказ от доставката. [...] • Съгласно чл. 16, ал. 2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. [...] • За да е налице използване на марка в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1 ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с регистрираната марка. [...] • Ако не е имал такава роля, този доставчик не може да носи отговорност за информацията, съхранена по молба на рекламодател, освен ако след като е узнал за незаконния характер на тази информация или на действията на този рекламодател, той не е действал експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до посочената информация. [...] • Администраторът има право да премахне обява изцяло, да изтрива снимки, или да блокира профили на потребители, които не спазват правилата на сайта, за което узнава чрез задействане на линк, съществуващ във всяка обява за покупка - „Съобщи за нередност“, при което се изпраща информация до администратора на сайта за нередности в обявата. [...] • Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ урежда принципното положение, че доставчикът на услуга, представляваща съхраняване на чужда информация, не носи отговорност за нейното съдържание. [...] • Следователно, по аргумент за противното от чл. 16. ал. 1 ЗЕТ, ответникът носи отговорност пред маркопритежателите за съдържанието на тези обяви, чрез които се осъществява незаконната дейност на получателите на услугата - продавачите, които са ги публикували в нарушение на правата на Компаниите. [...] • Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗМГО Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за: 1. установяване факта на нарушението; 2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение; 3. обезщетение за вреди; 4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване. [...] • При реализирането на отговорността на преките извършители на нарушението - получателите на доставяната от ответника услуга и тъй като тази отговорност е за нарушение по смисъла на чл. 73 във вр. чл. 13 ЗМГО (отм. ) на права върху марки, следва да се приложи чл. 76 ЗМГО, съгласно който текст увреденото лице може да иска установяване на нарушението, преустановяване на нарушението и обезщетяване на вредите от нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕТ отговорността на доставчика на електронните услуги, който не е изпълнил задължението си да премахне незабавно нарушаващата правото информация, е отговорност за съдържанието на публикуваната на сайта му информация и ответникът отговаря пред ищците за това, че тази информация нарушава правата върху притежаваните от тях марки, а след като отговаря за това от него може да се иска както преустановяване на нарушението, така и обезщетяване на вредите от нарушаването на правата на ищците върху притежаваните от тях марки. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО са свързани и засягат цялостната търговска дейност на притежателите на правата върху съответния знак.[...]
марка, вероятност от объркване, установяване на нарушението, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор, неполучаване на лицензионно възнаграждение, разходи за съхранение, разгласяване на диспозитива на решението
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение (по правило) е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас. Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им (чл. 13, ал. 2 ЗМГО). [...] • Щом е налице идентичност между знаците и между стоките, може да се направи извод, че е налице нарушение на правата на ищеца върху регистрираната марка без да е необходимо да се изследва вероятността за объркване на потребителя (тази вероятност е релевантна при сходство в една или в двете категории, но е и при идентичност и в двете). [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. Сигурното настъпване на вредата следва от ползването на марката без разрешение – ако ответникът беше поискал разрешение, той щеше да дължи лицензионно възнаграждение. [...] • Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор …. правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката за стоки, означени със знак, идентичен или сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя …. “.. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 ЗМГО. [...] • На основание чл. 76, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗМГО ищецът има право да му бъдат възстановени и направените разходи за съхранение на процесните стоки.[...]
вероятност за объркване, препродажба, марка на Общността, задържане на стоки, лицензионен договор, идентичност или сходство, внос или износ на стоки, търговски книжа, географско означение, имитация, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, неполучено лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, срок на действие на регистрацията
В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знака, който ответникът употребява, и регистрираната търговска марка на Общността, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, и стоките и услугите, за обозначаване на които е използван знака. [...] • Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. [...] • Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. [...] • В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които се установява, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че извършва действия, с които нарушава това право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди. [...] • Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.[...]
марка на Общността, установяване на нарушението, транзит, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, право върху марка, нарушение на правото върху марка, изземване и унищожаване на стоките
Стоките, за които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката. [...] • Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност, изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. , ОСТК на ВКС), като т. 3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията по ал. 1. [...] • Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката. [...] • Ето защо митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския съюз. [...] • Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от митническите органи на държавите членки. [...] • По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението. [...] • По отношение на исканията по Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГОСъгласно нормата на Чл. 76, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. [...] • В случай, че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал. 1 ГПК, която може да бъде въведена допустимо в процеса към момента на предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане за допълване на решението.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]
регистрация, внос на стоки, пропуснати ползи, марка на ЕС, изземване и унищожаване на стоките, идентични или сходни стоки, писмено доказателство, обезщетение за вреди
Описаните установени по делото обстоятелства предпоставят осъществен фактически състав на нарушение по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО – ответникът е извършил внос на стоки с поставен върху стоките знак, който е сходен с марките на ищеца и може да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките чрез свързване на знака с регистрираните марки. Възраженията на ответника, че стоките са внесени по договор с действителния производител на стоките, поначало не могат да обусловят липса на вина на ответника за нарушаване на правата на ищеца върху процесните марки, тъй като вносът е регламентиран с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО като самостоятелен вид използване на знак наред и независимо от действията по производството на стоки, а задълженията на търговеца, осъществяващ вноса на стоки, по аргумент и само от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗМГО включват и задължения за знание относно съдържанието на регистрираните марки, които са идентични или сходни на знаците върху внасяните стоки и се ползват със защита на територията на страната по отношение на идентични или сходни стоки. [...] • Обстоятелството, че стоките са задържани от митническите стоки и практически не са реализирани на пазара на територията на страната, не обусловя извод за липса на вреда за ищеца от нарушението на правата му върху процесните марки, тъй като вредите, за чието обезщетяване са предявени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, не представляват пропусната полза от продажбата на процесните стоки, а пропусната полза за ищеца от получаване на лицензионно възнаграждение за предоставяне на права за използване на марките му при внос на стоки от същия вид. Предявеният иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО подлежи на отхвърляне, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установяват направени разходи за съхраняване и унищожаване на стоките, които да подлежат на възстановяване от ответника в приложение на цитираната разпоредба и да бъдат присъдени на ищеца като последица от предявения иск.[...]
отличителен елемент, общоизвестна марка, заблуждение, неправомерно използване на марка, отличителност, лицензионен договор, вероятност за объркване, право върху марка, търговски книжа, идентичност или поне сходство, преустановяване на нарушението, установяване факта на нарушението, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от една страна тя се използва за да се свържат определени стоки или услуги със съответното лице, което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да разграничи тези стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други лица. [...] • Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са дефинирани в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично предвижда, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено по такъв начин, че да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е засегане на търговската му репутация. [...] • Обстоятелствата от значение за определяне една марка като общоизвестна са посочени в чл. 50а ЗМГО, където е предвидено, че при преценката за общоизвестност следва да се държи сметка за степента на известност или признаване на означението в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги, продължителността, стеента и географска област на използване и публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири или изложби на стоките и услугите, за които се използва означението, неговата стойност, данните за успешното прилагане на правата върху него, в случай, че се касае за регистрирана марка, както и всички други обстоятелства от значение за нейната популярност. [...] • Преценката на съда по отношение степента на известност на процесното означение може да се базира единствено на сведения събирани посредством обективни социологически данни, установени по прозрачен начин и от независим източник.[...]
дистрибутор, установяване на нарушението, изземване и унищожаване на стоките, пропуснати ползи, нарушение на правото на регистрирана марка, вероятност за объркване, право върху марка, оригинални стоки, недобросъвестност, размер на обезщетението, отличителност, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
Конкретното пълномощно предоставя на упълномощените лица правото да извършват всички действия и да представляват упълномощителя когато и където е необходимо за постигане на описаните в него цели. [...] • По същността си, вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО. [...] • Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. [...] • Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако правото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата.[...]
вероятност за объркване, марка на Общността, реклама, идентичност или сходство, внос или износ на стоки, търговски книжа, географско означение, имитация, митнически контрол, отличителен елемент, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, пропуснати ползи, пряка причинна връзка с нарушението, обезщетение за вреди, срок на действие на регистрацията
В чл. 10, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка, като обект на интелектуална собственост, се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката за регистрация, като редът за извършване на регистрация на марка в Република България също е уреден в ЗМГО и предпоставя провеждане на административно производство пред Патентното ведомство. [...] • Марката, предмет на тази регистрация, се състои от комбинация от отделни знаци от вида на тази, посочени в чл. 9, ал. 1, изр. 2 ЗМГО, а именно от формата на опаковката на стоката, от словни и фигуративни елементи и от комбинация от цветове, с които те са изобразени. [...] • В чл. 72а ЗМГО е предвидено, че марката на Общността е тази търговска марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета на Европейския съюз от 26.02.2009 г. относно марката на Общността /Регламент (ЕО) № 207/2009/ . [...] • В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. [...] • Формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. [...] • При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО знак, който е идентичен или сходен с търговска марка, която се притежава от друго лице, като не е положило дължимата грижа, за да се осведоми, че е налице регистрирана търговска марка, която се ползва със защита. В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника, който следва да установи, че не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка поради наличието на външна обективна причина, а не поради неполагане на дължимата от него грижа да провери това. Правото върху национална търговска марка, както и върху марка на Общността се придобива чрез регистрацията й. Регистърът на марките на Общността, който се води от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и държавният регистър на марките, който се води от Патентното ведомство са публични съгласно чл. 87 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и чл. 7ЗМГО и всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди. [...] • Разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗМГО постановява, че реализираните от нарушителя приходи се съобразяват като допълнително обстоятелство към всички останали факти, свързани с нарушението, тогава, когато съдът определя размера на обезщетението за вред, но за да се стигне до този момент, съдът първо трябва да може да счете за доказано в процеса, че притежателят на правото върху търговска марка е претърпял конкретни вреди, които са посочени от него като основание на предявения иск, какъвто извод в случая не може да бъде направен.[...]
марка, регистрация, изземване и унищожаване на стоките, дистрибутор, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, домашни любимци, реклама, пропуснати ползи, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди
Процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца в обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, че притежателят на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България по чл. 12, ал. 6 ЗМГО се ползва със същата правна закрила, с каквато се ползва притежателят на регистрирана търговска марка по чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Материално правно легитимация е въпрос по същество на правния спор, от която зависи основателността респективно неоснователността на исковете и не касае тяхната допустимост. [...] • Като съд по същество, въззивният съд няма право да връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, за разлика от касационното производство. [...] • Няма как съдът да се произнесе по искане за отвод на страната след като вече е постановил решение по същество на правния спор. [...] • На основание чл. 149, ал. 3 ГПК без надлежно сезиране, съдът не може служебно да задължи страните да представят писмени защити и да определя срок за тяхното представяне. [...] • На основание чл. 101, ал. 2 ГПК „Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му“, като съд по същество на правния спор, въззивният съд следва да съобрази отстраняването на нередовността на исковата молба, без да провежда нарочно производство по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК, което не може да е самоцелно и лишено от основание. [...] • Така уточнената промяна на правната квалификация не води до промяна в разпределената доказателствена тежест и до необходимостта да се дават нови указания за твърдения за факти, за които страните не сочат доказателства. На основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО „Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката“. [...] • Прилагането по аналогия на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 13 ЗМГО е недопустимо и немислимо, защото материалноправно легитимиран за процесния период е бил ответникът, а не ищеца по това дело. Неправилно въззивникът смесва правото на притежателя на нерегестрирана търговска марка да подаде опозиция и/или да установи по исков ред недобросъвестното регистриране на такава марка, с правата на притежателя на регистрирана търговска марка. [...] • Правото на специалния ред на защита на притежателя на търговска марка възниква само след нейната регистрация, съгласно чл. 10 от ЗМГО. Неприложимостта на специалния ред на искова защита не изключва общия ред за обезщетение на вредите изразяващи се в пропуснати ползи, но те не са предмет на това производство.[...]
трето лице, изземване и унищожаване на стоките, търговска марка, писмени доказателства, марка на ЕС, регистрация, фактура, автентичност
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас /по правило/ . Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им /чл. 13, ал. 2 ЗМГ0/ . [...] • Съгласно § 1, т. 12 ДР ЗМГО, фактическото пренасяне през границата на идентични/сходни стоки, обозначени със съответния идентичен/сходен знак, съставлява внос/износ по смисъла на чл. 13 ЗМГО. [...] • Документите, придружавали превоза на стоката, са две товарителници и фактура. [...] • Производството по оспорване цели да установи автентичност/неавтентичност на конкретен подпис като изходящ от конкретно лице. Ако твърдение за конкретно авторство не се поддържа, проверката на автентичност не би била възможна, а само хипотетична /тъй като не би могъл да се определи обектът на сравнително изследване/ . Следователно щом страната, ползваща се от документа, не поддържа, че подписът е положен от конкретно определено лице, тя не може и да се ползва от тежестта на доказване, приложима при открито производство по чл. 193 ГПК, и съдът не може да приеме за истински подписа при заявеното от насрещната страна оспорване. Или с други думи – оспорването се развива по правилата на чл. 193 ГПК, само когато има конкретно твърдение, което да бъде проверено и оборено, и само в тези случаи съдът прилага последиците на чл. 194, ал. 2 ГПК. [...] • Ето защо поради липса на пълно доказване съдът е длъжен да приеме за недоказан факта, твърдян от ищеца, а именно – че ответникът е извършител на приетото за установено нарушение на притежаваните от него търговски марки. [...] • По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 ЗМГО. Основателността на тези искове спрямо ответника е свързана с установяване на неговото авторство при извършване на нарушението.[...]
изземване и унищожаване на стоките, идентичност или сходство, вероятност за объркване, митнически режим, договор за превоз, търговска марка
Процесуалната легитимация на ответника следва от твърденията на ищеца в исковата молба и търсената защита. [...] • Липсата на материалноправна легитимация е основание да бъде отхвърлен иска, а не да бъде прекратено производството като недопустимо. По отношение на правилността на съдебното решение съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 ГПК. [...] • Като притежател на процесните две търговски марки, ползващи се със закрила на територията на ЕС, ищецът има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марките и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/ . Използването по смисъла на горната норма включва различни дейности, вкл. вносът или износът на стоките с този знак /чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГ0/, т. е. фактическото пренасяне през границата на р България на стоките, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните марки, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим /§1, т. 12 от ДР на ЗМГ0/ . [...] • Отговорността на превозвача в случая произтича от осъществяването на фактическия състав на нарушението, визиран в чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗМГО, включващ фактическото /в буквален смисъл/ пренасяне през границата на стоките, носещи идентичния на марките знак. Ирелевантно за тази отговорност е къде и как е премината границата, при какъв митнически режим, както и обстоятелствата, при които се извършва пренасянето, вкл. дали е в изпълнение на договор за превоз между лицето, осъществяващо това фактическо пренасяне и възложителя. В този смисъл е без правно значение и кои лица са посочени като товародател и получател в придружаващата стоките международна товарителница. [...] • Съдът постановява своето решение с оглед приетите по делото доказателства за релевантните факти, като не е обвързан от констатациите на разследващите органи, направени във връзка с процесното нарушение. Само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието и то само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/ .[...]
изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, марка на Европейския съюз, идентичност или сходство, вероятност за объркване, търговски книжа, внос или износ на стоки, имитация, оригинални стоки, пропуснати ползи
По исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО и чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Марките са със срок на закрила, съответно – до 11.01.2022 година и до 25.09.2024 година. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен и графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Съгласно чл. 72а, ал. 2 ЗМГО, марката на Общността има действие на територията на РБългария и се ползва с правата по този закон. Съгласно чл. 13 ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО, използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Тоест, доказва се извършено нарушение /използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка/ на изключителното право върху марката по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13 ЗМГО и искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО следва да бъде уважен. [...] • Или, искът по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е основателен. [...] • При използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, нарушителят на правото на марка дължи обезщетение за вреди на маркопритежателя на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО. [...] • Пропуснатите ползи са свързани с неосъществено увеличаване на имуществото и следва да са настъпили. Обезщетение за вреди се дължи само, ако от доказателствата по делото се установява, че нарушението има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна.[...]
реклама, идентичност или сходство, отличителност, пропуснати ползи, лицензионен договор, дистрибутор, вероятност за объркване, право върху марка, търговски книжа, преустановяване на нарушението, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. [...] • На основание чл. 20, ал. 1 ЗМГО така придобитото право се ползва със защита за период от десет години от датата на подаване на заявката, като в ал. 2 на същата разпоредба е уредена възможност регистрацията да бъде подновявана неограничен на брой пъти за следващи десетгодишни периоди. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено така, че да е от естеството да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • До тази непълнота в доказателствата се стига, поради поведението на ответната страна, в чието държане са всички документи, които могат да бъдат източник на релевантна информация за реализираната в исковия период продукция и постигнатата посредством това търговска печалба. [...] • В този случай несъмнено приложение трябва да намери санкциониращата норма на чл. 161 ГПК уреждаща последиците от възпрепятстване на доказването. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е намаляването на продажбите на означаваните с регистрираната марка стоки, извършвани от притежателя на съответния знак.[...]
вероятност за объркване, автомобилен превоз, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, интелектуална собственост, митнически контрол, търговски книжа, географско означение, имитация, обезпечение
Приложим ще е българският закон. [...] • Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в, ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО. [...] • Обратното, от момента на започване на изпълнението по приетия превоз до момента на приключване на същото чрез предаване на стоката на получателя по местоназначението й, вкл. когато превоза е международен и изпълнението му налага и преминаването на държавна граница, то дейността, която лицето приело да извърши превоза, включваща осъществяването на внос или износ на поверената му стока, трябва да се разглежда, като използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО. [...] • Тези действия се потвърждават от митническите служители в дадените от тях показания в качеството им на свидетели, които пряко са участвали в митническата проверка, в рамките на която е установено, че ответното дружество в качеството му на превозвач е направило опит да пренесе тези стоки през държавната граница, които е бил установен и осуетен единствено, поради надлежно осъществения митнически контрол и приложените мерки по смисъла на чл. 79а ЗМГО. [...] • Предвид това разглеждания иск се явява доказан по своето основание, което налага постановяване на позитивно решение, с което същия да бъде уважен. Предмет на предприетата от ищеца искова защита е и иск при квалификацията на чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО посредством, които засегнатата от нарушението страна е предоставено субективното право да поиска и постигне чрез съдебна намеса в правната сфера на ответника изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. [...] • Последният от предявените за разглеждане искове, включва в предметния си обхват на защита, обезщетяването на ищеца чрез присъждане в негова полза на сумите, които е реализирал, като разход във връзка със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението – чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО. [...] • Предвид това направените във връзка с тази дейност разходи трябва да се възложат в тежест на ответника, които с противоправното си поведение е станал причина за тяхната направа от лицето преследващо защита по смисъла на чл. 76 ЗМГО.[...]
установяване на нарушението, марка на Общността, срок на действие, вероятност за объркване, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, унищожаване на стоките
С иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО се цели да се установи осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions