Решение № 1085 от 14.06.2019 г. на СГС по т. д. № 3466/2017 г.
РЕШЕНИЕ
№ 1085
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 3466 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени от „П. Б. Б. С. А.“ (чуждестранно дружество с регистрация в Полша) срещу „А. Ф. С.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушение на правата на ищеца върху марки на ЕС с рег. № 009774068, рег. № 011256633 и рег. № 011936267, осъществено от ответника чрез внос на стоки, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г., върху който е поставен знак „Extra ZLATOGOR vodka“2) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушения на правата върху марките чрез внос на стоки с поставен знак „Extra ZLATOGOR vodka“;3) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати обезщетения за имуществени вреди на ищеца (представляващи пропуснати ползи) от нарушенията, предявени за суми от по 16.50 лв. за нарушенията на правата върху марки на ЕС с рег. № 009774068 и рег. № 011256633 и за сумата 8,20 лв. за нарушението на правата върху марка на ЕС с рег. № 011936267;4) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване и унищожаване на стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г.;5) искове с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати разходите на ищеца по съхранението и унищожаването на стоките.Ответникът оспорва исковете с възражения, че вносът на процесните стоки не нарушава права на ищеца върху процесните марки, тъй като поставеният знак върху стоките не е идентичен или сходен на марките на ищеца и не може да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките, както и с възражения за липса на осъществен деликтен състав по чл. 73 ЗМГО поради липса на вина при осъществения внос на стоки (конкретните съображения са, че задълженията на ответника при осъществяване на търговска дейност с процесните стоки се изчерпват до проверка относно произхода на стоките и са основани на твърдения, че ответникът има сключен договор с производителя на стоките и притежател на правата върху поставения на тях знак).Оспорва исковете за обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и с възражения, че стоките са задържани от митническите органи и не са реализирани на вътрешния пазар, което изключва възможността за настъпване на претендираните от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение.
Безспорно е между страните по делото, но се и установява от писмените доказателства, представени с исковата молба, че ищецът е притежател на правата върху процесните комбинирани марки на ЕС с рег. № 009774068, рег. № 011256633 и рег. № 011936267, регистрирани за стоки от клас 33 на МКСУ (алкохолни напитки с изключение на била) и срок на действие на регистрациите към датата на осъществяване на процесния внос на стоки от ответника.
Вносът на стоките от ответника на територията на Република България, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г., броят и видът на задържаните стоки (480 бутилки с вместимост 0,70 л. и съдържание алк. 40% водка и 480 бутилки с вместимост 1,00 л. и съдържание алк. 40% водка), както и съдържанието на поставените върху стоките етикети, също не са предмет на спор между страните, поради което и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване в производството, но следва да се посочи, че първите две групи обстоятелства се и установяват от самата разписка, а съдържанието на етикетите върху стоките се установява от останалите доказателства, представени с исковата молба, но включително и най-вече от заключението на изслушаната съдебно-маркова експертиза по делото.
От заключението на съдебно-марковата експертиза се установява още, че знакът върху етикета на задържаните стоки е сходен на процесните марки и обективно е от естество да създаде възприятия у потребителите, че задържаните стоки са произведени от или със съгласието на притежателя на правата върху марките.
Заключението е обективно, компетентно и в пълно съответствие с констатациите на вещото лице в обстоятелствената част на експертизата относно наличието на идентичност между задържаните стоки и стоките от клас 33 на МКСУ, за които са регистрирани марките на ищеца; наличието на идентични отличителни елементи в етикета на задържаните стоки и в марките на ищеца (изобразена в средата на знаците удебелена, наклонена и издигаща се отляво надясно кантована лента с изписан в лентата текст на латиница и изобразен вертикално житен клас, разделен на две от лентата); ниската до средна степен на внимание у средния потребител на съответния клас стоки относно останалите елементи от съдържанието на знака върху задържаните стоки, по които този знак се различава от марките на ищеца, но и наличието на идентично оформление и в част от тези елементи (начална буква „Z“ в текста на лентата, изписване на текста само с главни букви, използване на идентична цветова гама); липсата на възможност у средния потребител за директно сравнение между марките на ищеца и знака върху етикета на внесените от ответника стоки.
Заключението на изслушаната съдебно-маркова експертиза е и единственият допустим източник за доказателствени изводи по делото относно описаните обстоятелства, тъй като представените от ответника постановление за прекратяване на административнонаказателно производство и постановление за отказ за образуване на наказателно производство представляват диспозитивни документи, които могат да бъдат доказателство за изявленията на органите, които са ги съставили, не и доказателство за обстоятелствата, с които са мотивирани тези изявления, а представените от ответника становища и експертизи обективират изводи при използване на специални знания, които не са дадени по предвидения в процесуалния закон ред за разглеждане и решаване на гражданскоправни спорове.
Описаните установени по делото обстоятелства предпоставят осъществен фактически състав на нарушение по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО – ответникът е извършил внос на стоки с поставен върху стоките знак, който е сходен с марките на ищеца и може да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките чрез свързване на знака с регистрираните марки.
Възраженията на ответника, че стоките са внесени по договор с действителния производител на стоките, поначало не могат да обусловят липса на вина на ответника за нарушаване на правата на ищеца върху процесните марки, тъй като вносът е регламентиран с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО като самостоятелен вид използване на знак наред и независимо от действията по производството на стоки, а задълженията на търговеца, осъществяващ вноса на стоки, по аргумент и само от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗМГО включват и задължения за знание относно съдържанието на регистрираните марки, които са идентични или сходни на знаците върху внасяните стоки и се ползват със защита на територията на страната по отношение на идентични или сходни стоки.
Ето защо и дори да се приеме, че ответникът обективно не е знаел за сходството между знака върху внесените стоки и марките на ищеца, само по себе си това обстоятелство не изключва отговорността му по чл. 76, ал. 1 ЗМГО, но следва да се посочи, че основателни се явяват и съображенията в писмената защита на ищеца, че представеното от самия ответник писмено доказателство относно резултатите по искане за предварително проучване ПрМ – 322/03.04.2017 г. установява тъкмо обратния факт, а именно знание у представител на ответника за съдържанието на марките на ищеца.
Възраженията на ответника, че знакът върху внесените стоки представлява защитена марка на производителя, не се установяват от доказателствата по делото (представените доказателства установяват регистрация на комбинирани марки с изписан текст „ZLATOGOR“, но със съвсем различно графично съдържание от съдържанието на знака върху задържаните стоки), но по-съществено в случая е, че поначало не касаят регистрация с действие на територията на Република България, поради което също не могат да обусловят неоснователност на предявените искове за защита срещу нарушението на правата на ищеца върху процесните марки, осъществено чрез вноса на задържаните стоки на територията на страната.
Възраженията на ответника, че е заявил за регистрация знакът върху задържаните стоки със заявка вх. № 149864/12.03.2018 г. се установяват от цитираната заявка, приета като писмено доказателство по делото, но не са анагажирани доказателства, а и твърдения заявката да е уважена и знакът да е регистриран като марка, което изначално препятства приложението на чл. 10, ал. 1 ЗМГО и оттам извод, че подадената заявка изключва правата на ищеца да забрани използване на знака поради сходството му с процесните марки.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗМГО се явяват основателни и следва да бъдат уважени, исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО – до предявените им размери след изменението, допуснато с протоколно определение от 13.02.2019 г., които съвпадат с установените от съдебно-марковата експертиза размери на лицензионните възнаграждения, които ищецът е пропуснал да получи като последица от вноса на процесните стоки.
Обстоятелството, че стоките са задържани от митническите стоки и практически не са реализирани на пазара на територията на страната, не обусловя извод за липса на вреда за ищеца от нарушението на правата му върху процесните марки, тъй като вредите, за чието обезщетяване са предявени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, не представляват пропусната полза от продажбата на процесните стоки, а пропусната полза за ищеца от получаване на лицензионно възнаграждение за предоставяне на права за използване на марките му при внос на стоки от същия вид.
Предявеният иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО подлежи на отхвърляне, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установяват направени разходи за съхраняване и унищожаване на стоките, които да подлежат на възстановяване от ответника в приложение на цитираната разпоредба и да бъдат присъдени на ищеца като последица от предявения иск.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца за исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗМГО в претендирания със списъка по чл. 80 ГПК и доказан с представените към него доказателства общ размер от 4 436,00 лв.
Възраженията на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение са неоснователни, тъй като независимо от ниската цена на предявените осъдителни искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, общият брой обективно кумулативно съединени искове, фактическата и правна сложност на производството по тях и действителният интерес за ищеца от уважаването им (включително и най-вече интереса от последиците от уважаване на исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО) предполагат размер на възнаграждение за процесуално представителство и защита, съответен на размера на възнаграждението, платено от ищеца.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** е нарушило правата на дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, върху марки на ЕС с рег. № 009774068, рег. № 011256633 и рег. № 011936267, като е извършило внос на 480 бутилки с вместимост 0,70 л. и съдържание алк. 40% водка и 480 бутилки с вместимост 1,00 л. и съдържание алк. 40% водка, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г.ОСЪЖДА „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО да преустанови нарушаването на правата на дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, върху марки на ЕС с рег. № 009774068, рег. № 011256633 и рег. № 011936267, чрез внос на стоки от вида и с етикета на стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г.ОСЪЖДА „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата 16,50 лв. – обезщетение за вреди от нарушаване на правата върху марка на ЕС с рег. № 009774068, извършено чрез на внос на стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащането на сумата.ОСЪЖДА „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата 16,50 лв. – обезщетение за вреди от нарушаване на правата върху марка на ЕС с рег. № 011256633, извършено чрез на внос на стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащането на сумата.ОСЪЖДА „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата 8,20 лв. – обезщетение за вреди от нарушаване на правата върху марка на ЕС с рег. № 011936267, извършено чрез на внос на стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка № 0004160/15.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащането на сумата.ДА СЕ ИЗЗЕМАТ И УНИЩОЖАТ на основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО по иска, предявен от дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, срещу „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г.ОТХВЪРЛЯ предявения от дружество „П. Б. Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО за осъждане на „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати разходи по съхранението и унищожаването на стоките, задържани в МБ София-Запад към ТМУ Столична с разписка за задържане № 0004160/15.12.2017 г.ОСЪЖДА „А. Ф. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на дружество „П. Б. 0Б. С. А.“, регистрирано в Полша с адрес ул. ******гр. Белско-Бяла, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 436,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: