Решение № 1190 от 20.06.2017 г. на СГС по т. д. № 4695/2016 г.
РЕШЕНИЕ
№ 1190/20.06.2017 г.гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МАДЖЕВ
При секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев т. д. № 4695 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „Ф. В.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. М. Н., чрез адв. Д. Т., срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от Й. Б., със седалище и адрес на управление:***.
В исковата молба ищецът - „Ф. В.“ ЕООД твърди, че от 1995 г. до момента произвежда 30 лицензирани и отговарящи на добрата производствена практика продукта, от които ветеринарни медикаменти, допълващи фуражи, млекозаместители, санитарно-хигиенни препарати и инсектициди. Сочи, че „Ф. В.“ ЕООД разполага с 4 производствени бази и добре развита транспортно-разпространителна мрежа, което позволява на дружеството да предлага за продажба произведените стоки на територията на цялата страна.Твърди, че едни от най-продаваните му продукти са инсектицидни продукти, обозначени с марката „Е.“.Същият биоциден продукт е пуснат на пазара от ищцовото дружество след получаване на разрешение № 0041-1/13.01.2006 г. от Министерство на здравеопазването и от тогава го произвежда и продава непрекъснато.За да защити правата си върху посочения продукт „Ф. В.“ ЕООД е регистрирал словна марка пред Патентното ведомство, чието действие поддържа и до днес и това потвърждава, че дружеството е изключителен притежател на правото върху регистрирана национална марка № 59344 – „Е.“, словна, с дата на заявяване 25.07.2005 г., регистрирана на 18.05.2007 г. за стоки от клас 01 и от клас 05.Твърди, че дружеството е започнало да произвежда продукти, означени с тази марка още през 2006 г. и продава същия на територията на цялата страна с наложената марка ‚Е.“.Представя обобщени справки и издадени произволни фактури за продажби за периода 2014 г. – април 2016 г., като от януари до април 2016 г. са извършени продажби за общо над 256 литра от продукта, за 2015 г. над 1328 литра, а за 2014 г. – над 2176 литра.Предоставени са и произволно издадени фактури за продажби в различни населени места, а именно София, Враца, Русе, Хасково.Твърди, че от дългия период на продажба на пазара и продадените количества, „ФАРМА В.“ ЕООД се ползва с утвърдено име на пазара на фармацевтични продукти, а марката „Е.“ се ползва с известност сред релевантния кръг потребители.Освен това се изтъква, че ищеца влага средства в реклама на марката и популяризиране и представянето й на пазара чрез брошури и рекламни материали.Описвайки характеристиките на продукта ищеца твърди, че е регистрирал описаната марка „Е.“.Поддържа, че вследствие на извършено наблюдение на пазара е установено, че ответникът „Д.“ ЕООД произвежда, предлага на пазара и продава идентични продукти по марката „Ectoomin 100 EC“ в опаковка с идентичен дизайн и лице производител „Jortany” Ltd. с посочено седалище ***. Сочи се, че към исковата молба има приложено удостоверение за актуално състояние и се потвърждава, че дружеството има вписан същия адрес на управление и седалище, както в етикетите на имитиращите продукти, така и в разрешителното.Твърди, че от етикета на имитиращия продукт се установява, че същия е инсектицид за борба с летящи и пълзящи насекоми и е посочена категорията на потребителя: масова и професионална, както и посочени обекти. Определя извършените от ответника действия като нарушение на забраната по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, съгласно която трети лица не могат да използват в търговската си дейност идентичен или сходен знак на регистрирана търговска марка без разрешението на притежателя на марката.Така съгласно посочената норма „Ф. ВЕТ“ ООД в качеството си на притежател на търговската марка „Е.“ може да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство със стоките на марката може да доведе до объркване на потребителите.Излага, че знакът „ECTOMIN 100 EC“ е с много висока степен на сходство, граничеща с идентичност, и използва знака за идентични стоки, за които е регистрирана по–рано марката „Е.“, а именно препарати за унищожаване на вредни животни.Посочва, че описаното използване на знака е без получено разрешение от „Ф. В.“ ЕООД.Счита, че за да се установи сходство между продуктите, трябва те да бъдат сравнени.Прави се сравнение между начина, по който е регистрирана марката на „Ф. В.“ ЕООД и знака използван от „Д.“ ЕООД. При сравняване на знаците, представляващи по-ранната марка и по-късния имитиращ знак, те следва да бъдат разглеждани в цялост, като се вземе предвид въздействието на доминиращите и отличителни елементи в състава им, които формират общото впечатление при потребителите. Счита, че знаците трябва да се анализират за установяване на визуално, фонетично и смислово сходство.Твърди, че ответникът изписва думата „Ectomin“ с латински букви, като след това поставя числото 100 и буквите „ЕС“, елементи изцяло описателни и не притежаващи собствена отличителност. Твърди, че отличителността се изгражда изцяло от думата „Ectomin“. Допълва, че визуалното впечатление между двата знака е за изключително висока степен на визуално сходство, достигащо до идентичност, което обстоятелство не може да се промени от изписването на думата на латиница, в какъвто смисъл има практика на Патентно ведомство и на Служба на европейския съюз за интелектуална собственост.Акцентира се и върху това, че релевантния кръг от потребители е идентичен, както и начинът на реализация на продуктите на пазара.Всички тези обстоятелства според ищеца обуславят по един несъмнен начин вероятността за объркване и възможността за свързване използвания от „Д.“ ЕООД имитиращ знак с регистрираната марка на „Ф. В.“ ЕООД по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.Сравнява се също така начина на представяне на двата продукта, като се акцентира, че наименованията и на двата са изписани на жълт фон в идентичен зелен цвят и разликите са недоловими, като приликата се засилва и от еднаквите форми на шишенцата и цВ. оВ. е на капачките на шишенцата.В заключение ищецът поддържа, че „Д.“ ЕООД използва в търговската си дейност знак, който нарушава правата върху регистрираната словна марка „Е.“, притежавана от „Ф. В.“ ЕООД, вследствие на което последното е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи.Ищецът не получава лицензионно възнаграждение от ответника, тъй като между двете дружества няма сключен лицензионен договор.Изтъква се това, че периода на нарушението има за своя начална дата – момента на издаване в полза на ответника на разрешение от МЗ за производство и комерсиализация на продукта – 27.01.2012 г., като нарушението на правата върху притежаваната от ищеца търговска марка продължавало и към момента.Иска се от съда разглеждащ спора при определяне размера на дължимото в полза на ищеца парично обезщетение да вземе под внимание всяко едно от обстоятелствата съпътстващи нарушението, а така също и приходите, които нарушителя е генерирал посредством извършване на нарушението.Очаква се постановяване на решение по повдигнатия спор чрез което да се установи факта на нарушението, което е извършено от отВ. ника, като се постанови преустановяване на същото, а така също да се присъди в полза на ищеца парично обезщетение за причинени му вреди в размер на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от момента на подаване на ИМ в съда до окончателното му плащане.Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по предявените искове – „Д.“ ЕООД е упражнил правото си на писмен отговор по предявените спрямо него искове в срока по чл. 131 ГПК. На първо място се излагат възражение за нередовност на депозираната от ищеца искова молба, защото от съдържанието на същата не можело да се установи, какво е конкретното основание на ищеца за заявената от него претенция, което пък препятствало ответното дружество да организира правилно защитната си теза.Не ставало ясно кои от исковете по чл. 76 ЗМГО ищецът предявява спрямо ответника, както и при условията на какво съединяване на тези искове предявява същите за разглеждане.Не ставало ясно също така, какво е основанието да се търси плащане на сумата от 10 000 лева и, дали същата представлява обезщетение за имуществена, респективно неимуществена вреда, както и какъв е източника на отговорността, дали се касае до договорна такава или пък до деликтна.Не ставало ясно и дали се твърди за наличието на идентичност и сходство при марки или на такова при дизайни.Акцентира и върху това, че регистрираната от ищеца марка, чиято защита се иска е словна, а тази на ответника е комбинирана такава и има висока степен на образна отличителност при начина на изписване на продукта, което пък е предпоставка за безпроблемното и различаване от други марки от страна на потребителите, които съгласно наложената практика следва да се приемат за добре информирани, наблюдателни, внимателни и предпазливи. Поддържа се, че марката регистрирана от ответника има различен словен елемент – добавянето на елемента 100 ЕК, а така също притежава качеството – образна отличителност, за разлика от тази на ищеца, като по този начин ответника желаел да наложи на пазара конкретна визия на продукта си спрямо потребителя.Ответникът се позовава и на това, че не той, а дружеството-ищец е постъпило недобросъвестно, като е регистрирало марката „Е.“, която преди това дълго време се търгувала, както на международния, така и на българския пазар но от дружество, регистрирано в Швейцария.Регистрирайки своята търговска марка дружеството-ищец е целял да постигне идентичност именно с използване на търговското наименование на един вече познат продукт на българския потребител.Това е станало в момент, когато дружеството регистрирано в Швейцария не е подновило марката си на международния пазар.Ответникът възразява някога да е продавал или да е имал намерение да продава продукт на марката „Е.“, а така също не се е стремял в производствената и търговската си дейност да имитира този продукт. Напротив реализирал е продуктите си винаги под марката „Ectomin 100EK”, която е била измислена с цел налагане на конкретна визия и отличителност на неговите продукти на пазара, като тази марка е била заявена за регистрация в Патентното ведомство.Пояснява, че продукта му се разпространява в тъмнокафяво пластмасово шише с жълт етикет и зелена капачка, респективно в бяла туба от 5 литра и сребрист метален флакон с бяла капачка от 1000 ml.Заявява, че тъмнокафявото шише се ползва от ответника за разпространение на продукта му, защото същия не следва да бъде излаган на пряка слънчева светлина и опаковката цели постигане именно на този ефект.Уточнява, че именно когато произвеждания от него продукт се появява на пазара през 2012 г. от страна на ищеца се извършва подмяна на опаковката на предлагания от него продукт, като вместо в прозрачно шише със сребриста капачка, започват да го реализират в търговската мрежа в тъмнокафяво шише със сребриста капачка. Последица на тези действия на ищеца е осъзнаването, че подобна опаковка е по-удачна за съхраняване на предлагания продукт.Индикира се и обстоятелството, че дружеството-ищец не предлага продукта си в останалите опаковки, в които ответникът предлага своя продукт.Поддържа се, че са налице значителни словни и образни разлики между двете процесни марки с които оперират страните по делото.Отсъствало и съвпадение в т. нар. „търговски канали“, а именно – дистрибуторска мрежа, снабдители, контрагенти и начин на разпространение. Ответникът се позовава на това, че този му продукт се продава на пазара само по изградената от него вътрешна дистрибуторска мрежа, която действа по схемата лоялни клиенти.Евентуалните сходства при опаковката на двата продукта са последица от характеристиката на продуктите, защото формата, цвета и размера на шишетата са определени от нормативни изисквания и от предназначението на продуктите – лекарствени продукти насочени към вредители.Иска се от СГС да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу ответника искове.Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното като писмено доказателство по делото - Свидетелство за марка от 21.05.2007 г., издадено от Патентното ведомство на Република България, на 18.05.2007 г. се установява, че е била регистрирана словна марка „Е.“ с рег. № 59344, заявена на 25.07.2005 г. със срок на закрила до 25.07.2015 г. В документа е посочено, че притежател на марката е ищцовото дружество – „Ф. В.“ ЕООД, както и че марката е регистрирана за стоки и услуги в клас 01 (химически продукти, предназначени за промишлеността, науката, селското стопанство, градинарството и горското стопанство) и клас 05 (фармацефтични, ветеринарни и хигиенни препарати; дезинфектанти; препарати за унищожаване на вредни животни; фунгициди, хербициди). Видно от представеното по делото Уведомление на Патентното ведомство по искане на „Ф. В.“ ЕООД в Държавния регистър на марките е вписано подновяване на регистрацията на процесната марка с рег. № 59344 за всички стоки и услуги, за които се отнася първоначалната регистрация, за нов десетгодишен период – до 25.07.2025 г. Горните обстоятелства се потвърждават от представеното на основание чл. 192 ГПК уведомление на Патентното Ведомство с изх. № 11-00-739/1 от 17.09.2016 г. и библиографска справка към нея.
По делото е представено Разрешение на министъра на здравеопазването за пускане на пазара на биоциден препарат № 0041-1/13.01.2006 г., с което на „Ф. В.“ ЕООД се разрешава пускането на пазара на биоциден препарат с наименованието „Е. 10%“. В разрешението е посочено, че съгласно приложение № 12 на Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на биоциди препаратът попада в група „Биоциди за борба с вредителите“, подгрупа „Инсектициди, акарициди и биоциди за борба с други членестоноги“.
По делото е представено и Разрешение на министъра на здравеопазването за пускане на пазара на биоцид № 1223-1/27.01.2012 г., с което на ответното дружество – „Д.“ ЕООД, се разрешава пускането на пазара на биоциден препарат с наименованието „ЕCTOMIN 100 EC/ Е. 100 ЕК“. Видно от разрешението съгласно приложение № 12 на Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на биоциди препаратът попада в група „Биоциди за борба с вредителите“, подгрупа „Инсектициди, акарициди и биоциди за борба с други членестоноги“.
Приети като веществени доказателства по делото са четири на брой снимки на продукти, първите две от които на продукт на „Ф. ВЕТ“ ООД, а вторите – на „Д.“ ЕООД. Първите снимки изобразяват прозрачно шишенце от 10 мл , на което е поставен жълт етикет, върху който четливо се разчита надпис, изписан на български език – „Е. 100 ЕК“, а непосредствено под него и на латиница е изписано „ECTOMIN 100 EC”. На задната част на етикета като производител е посочено ищцовото дружество – „ Ф. ВЕТ“ ООД. Останалите две снимки изобразяват тъмно кафяво шишенце от 10 мл, облепено с етикет, жълт на цвят, върху който се разчита надпис на латиница – „Ectomin 100 EC“. На задната част на етикета като производител е посочено наименованието на ответното дружество, изписано на латиница – „JORTANY“ Ltd. Наред със снимковия материал, като веществени доказателства по делото са приети и самите шишенца.
Безспорно е между страните по делото обстоятелството, че ответното дружество произвежда инсектициден препарат под наименованието „Ectomin 100 EС“, както и че този продукт се предлага за продажба в шишенце идентично с това, приложено по делото и означено с фирменото му наименование, изписано на латиница – „JORTANY“ Ltd. Установява се още и обстоятелството, че този продукт е пуснат на пазара, считано от началото на 2012 г., като разпространяването му в търговската мрежа продължава и към настоящия момент.
По делото във връзка с искане на ищеца са събрани и гласни доказателства посредством проведените разпити на свидетелите : М. С. и П. У..
Свидетелката Славева посочва, че от две години и два месеца работи във „Ф. В.“ ЕООД като склададжия. Посочва, че местоработата й е в гр. Шумен, където се намират складовете на ищцовото дружество. Във връзка с произвеждания от работодателя й продукт разяснява, че това е инсектициден препарат за вредители, който се продава в разфасовки от по 9 мл, 10 мл, 20 мл и един литър. Продуктът се разпространявал посредством ветеринарните аптеки в страната. Свидетелката твърди, че през първите месеци на 2016 г. й било възложено да посети няколко града – Разград, Велико Търново, Плевен и Ловеч, където да направи опит да закупи продукт „Е.“. При опит да закупи продукта от аптека, намираща се в центъра на гр. В. Търново, на свидетелката били предложени разфасовки от 10 мл и 20 мл, като продуктите имали двама различни производители – съответно „Ф. В.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД. Във всички градове, където свидетелката е правила опити да закупи продуктите, тези произвеждани от ответното дружество били опаковани в прозрачни шишенца с жълт етикет, на който с латински букви било изписано „Е.“ след което било поставено означението „100 ЕС“. В зависимост от това в кой град се намирали аптеките цената на продуктите варирала в диапазона между 1 и 2 лв.
Разпитан свидетелят У. посочва, че работи като дистрибутор в „Д.“ ЕООД от четири години. Заявява, че е запознат с обстоятелството, че работодателят му произвежда продукт предназначен за обезпаразитяване на терени и площи с наименование „Е.“. Посочва, че продукта се произвежда в разфасовки от 10 мл и 20 мл, опаковани съответно в пластмасово и стъклено шишенце. Върху опаковката бил поставен жълт етикет, върху който в син цвят било изписано наименованието „Е.“ следвано от „100 ЕС форте“. Свидетелят посочва, че ответното дружество разпространявало произвежданият от него продукт във ветеринарни и агроаптеки в много градове, сред които Монтана, Видин, Разград, Добрич, Стара Загора, Димитровград, Ивайловград, Кърджали, Пловдив и Пазарджик. Свидетелят заявява, че в отношенията на дружеството с търговците, които разпространяват продукта, последният бил наричан „Е.“, вместо „Ецтомин“, което свидетелят счита за коректното наименование, предвид обстоятелството, че активната съставка се нарича „циперметрин“. В същото време свидетелят посочва, че при извършването на заявките разпространителите не използвали и добавката „100 ЕС форте“. Свидетелят посочва, че той лично зарежда аптеките, в които се разпространява произвежданият от работодателя му продукт като не е забелязвал там да се предлага препарат със същото наименование. Заявява, че му е известно обстоятелството, че ищцовото дружество произвежда такъв продукт. Свидетелят посочва, че произвежданият от неговия работодател продукт се предлага в три разфасовки – от 10 мл, 20 мл и 1 л, с цена съответно 0,75 лева, 1,35 лева и 45 лева. Доставките на продукта до аптеките ставали след извършване на телефонна заявка от служители на аптеките, в която заявка се посочвали съответните разфасовки и количества желани за доставка. Писмени заявки не се правели.
Видно от приетото еднолично заключение по допуснатата съдебно-маркова експертиза, чието заключение е оспорено, след запознаване с приложените по делото доказателства, в т. ч. и с веществените доказателства, вещото лице прави изводи, че между регистрираната на името на ищеца марка словна марка „Е.“ и използваният от ответното дружество знак – „Ectomin“ 100 EC е налице само незначително фонетично и смислово сходство. Що се отнася до визуалното сходство вещото лице счита, че такова напълно отсъства. Въз основа на изложеното в заключението е посочено, че използваният от ответното дружество знак не е в състояние да създаде възможност за объркване на неговите стоки с тези произвеждани от ищеца.
По делото е прието и заключение, изготвено в резултат на допусната поради оспорването по тричленна съдебно-маркова експертиза, което съдът намира за подробно аргументирано, логично и напълно обосновано. Вещите лица считат, че между регистрираната от ищцовото дружество словна марка „Е.“, и използвания в търговската дейност на ответника знак „Ectomin 100 EC“, е налице висока степен на сходство, предвид фонетичната идентичност и визуалното сходство от средна степен. В заключението е посочено, че поради описателния по отношение на означаваните стоки характер на съчетанието „100 ЕС“, последното следва да бъде игнорирано при сравняване на двата знака, с оглед на което използваният от ответника знак се явява не сходен, а фонетично идентичен с регистрираната марка. По същия начин се аргументира визуалното сходство между процесните знаци.
Що се отнася до стоките, означавани с регистрираната марка и тези, означавани от ответника, при анализ на етикетите, на приетите като веществени доказателства по делото шишенца, издадените от министъра на здравеопазването разрешителни за употреба и описанието на предназначението на продуктите, в заключението се прави извод за идентичност на продуктите, предлагани от страните по делото – и двата продукта представляват биоциден препарат, инсектицид с активно вещество циперметрин, попадащ в категорията „препарати за унищожаване на вредни животни“ от клас 05 на МКСУ. Предвид идентичността на означаваните с процесните знаци стоки, то и кръгът от потребители, за които са предназначени последните съвпада изцяло. Поради същата причина напълно съвпадат възможните начини за търговска реализация на произведените продукти.
С оглед констатираното в заключението по тройната експертиза висока степен на сходство между регистрираната от ищцовото дружество марка и използвания от ответника знак, както и с оглед идентичността на стоките, за означението на които тези знаци се използват, вещите лица правят извод, че съществува висока степен на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможността за свързване на използвания от ответното дружество знак „Ectomin 100 EC“ с по-ранната словна марка на ищеца „Е.“.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице инж. И. И. в резултат на проведена от него съдебно-оценителска експертиза, което не е оспорено от страните. При изследване на наличния по делото и относим към поставения му въпрос доказателствен материал, а именно представените от ответното дружество справка и фактури за осъществените от него продажби на произвеждани от него продукти с наименованието „Е.“ за периода от 01.01.2015 г. – 13.06.2016 г., както и въз основа на документи, изхождащи от търговци, трети по делото лица, чрез които е разпространяван съответния продукт, вещото лице изчислява, че за процесния период – от 27.01.2012 г. до 13.06.2016 г., пласирания от страна на ответното дружество продукт „Е.“ чрез реализирани продажби в търговската мрежа е на стойност 43 464,49 лева, с вкл. ДДС. Отчитайки обстоятелството, че ответникът е продавал продукта на клиентите си с вариация в цената от 44 %, както и предвид краткия период, за който е налице информация, практиката и степента на наложеност на марката вещото лице счита, че лицензионното възнаграждение, което ответното дружество би дължало на ищеца по сключен с него лицензионен договор за използване на словната марка „Е.“ в периода от 27.01.2012 г. до 13.06.2016 г., би било в размер на 3 622,04 лева.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно съединени искове за защита на нарушени права върху регистрирана търговска марка, както и иск за обезщетяване на претърпените в резултат на нарушението вреди.
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО:
Основателността на първият от така предявените искове, а именно този за установяване на факта на нарушението, предполага на първо място да бъде установено, че ищецът е носител на твърдяното субективно материално право върху обект на индустриална собственост, което с оглед изложените в исковата молба обстоятелства представлява право върху търговска марка. На следващо място по делото следва да бъде установено, че от страна на ответното дружество са извършени действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на правото върху процесната марка.
Понятието за марка, като обект на правото, е дефинирано в разпоредбата на чл. 9 от ЗМГО, която определя марката като знак, позволяващ да бъде представен графично и способен да отличава стоките или услугите на определено лице от тези на други лица.Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от една страна тя се използва за да се свържат определени стоки или услуги със съответното лице, което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да разграничи тези стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други лица.Такива знаци биха могли да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка.Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката.Самата регистрация се извършва в рамките на административно производство пред Патентното ведомство.От приетото като писмено доказателство по делото Свидетелство за марка от 21.05.2007 г., издадено от Патентното ведомство, се установява, че по заявка на ищеца „Ф. В.“ ЕООД, подадена на 25.07.2005 г., е извършена регистрация на словна марка „Е.“ с рег. № 59344 за стоки от клас 01 (химически продукти, предназначени за промишлеността, науката, селското стопанство, градинарството и горското стопанство) и клас 05 (фармацевтични, ветеринарни и хигиенни препарати; дезинфектанти; препарати за унищожаване на вредни животни; фунгициди, хербициди) по МКСУ. Датата, на която е извършена регистрацията е 18.05.2007 г.От изложеното следва, че считано от датата на подаване на заявката – 25.07.2005 г., ищецът „Ф. В.“ ЕООД е придобил изключително право върху процесната словна марка „Е.“.На основание чл. 20, ал. 1 ЗМГО така придобитото право се ползва със защита за период от десет години от датата на подаване на заявката, като в ал. 2 на същата разпоредба е уредена възможност регистрацията да бъде подновявана неограничен на брой пъти за следващи десетгодишни периоди.Видно от представеното по делото Уведомление на Патентното ведомство и библиографска справка в Държавния регистър на марките е вписано подновяване на регистрацията на процесната марка осъществено с рег. № 59344 за всички стоки и услуги, за които се отнася първоначалната регистрация, за нов десетгодишен период.Следователно понастоящем правото на ищеца върху обсъжданата марка се ползва със защита в срок до 25.07.2025 г., с което се установява и релевантното му за спора и упражняваната от него защита качеството му на маркопритежател.
На следващо място по делото следва да бъдат установени обстоятелствата, на които ищецът основава твърденията си, че от страна на ответното дружество са извършени действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на правото върху регистрираната на негово име марка.
Съдържанието на правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва възможностите на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знаци, които са идентични с марката, за означаване на стоки или услуги, които са идентични с тези, за които тя е регистрирана, а в случай, че използваните от третите лица знаци са идентични или сходни с марка и се използват от тях за означаване на стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които е тя е регистрирана, използването е недопустимо единствено в случай, че по този начин се създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.На последно място на третите лица е забранено да използват знак, който е идентичен или сходен с марката, дори и означаваните с него стоки да не са идентични, нито сходни с тези за които съответната марка е регистрирана, стига по-ранната марка да се ползва с известност на територията на Република България и неоснователното използване на знака да е от естеството да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер на по-ранната марка или да ги увреди.Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са посочени в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами.Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично се посочва, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове.Безспорно е между страните, а и се установява от събрания по делото доказателствен материал, в т. ч. писмени и веществени доказателства, както и свидетелски показания, че от началото на 2012 г. ответното дружество произвежда и предлага за продажба биоциден продукт, представляващ инсектициден препарат с активно вещество циперметрин, предназначен за борба с летящи и пълзящи насекоми в битови сгради, индустриални обекти, обекти за производство и търговия с храни, здравни и лечебни заведения и др.Наименованието, което ответника използва за означаване на произвеждания от него препарат е „Еctomin 100 EC“.Друг релевантен и установен по делото факт чрез изслушаните свидетелски показания, е обстоятелството, че ответното дружество произвежда този продукт в няколко разфасовки, съответно в тъмнокафяво пластмасово шишенце от 10 мл, стъклено шишенце от 20 мл., сребрист метален флакон с бяла капачка от 1000 мл, както и в бяла туба от 5л.Върху всяка от тези опаковки е поставен жълт на цвят етикет, върху който с черен шрифт на латиница се изписва наименованието „Ectomin 100 EC“.На задната част на етикета се изписва и наименованието на дружеството на латиница – „JORTANY“ Ltd.Успоредно с това проведеното доказване разкрива и обстоятелството, че наред с пускането на така означените стоки на пазара, ответното дружество е извършило продажби на същите, чиято стойност възлиза на сумата от най-малко 43 464,49 лева с ДДС, като всички данни по делото се отнасят единствено до продукта, предлаган в опаковка от 10 мл.За да се направи извод, че поведението на „Д.“ ЕООД, изразяващо се в поставяне на знака „Ectomin 100 EC“ върху етикета на опаковките на произвеждания от него биоциден препарат, както и предлагането на означените по този начин стоки за продажба, представлява нарушение на правото на ищеца върху регистрираната словна марка „Е.“, следва да се извърши сравнение между знака и марката, при което да се установи, дали те са идентични или сходни, доколкото това обстоятелство е предпоставка за неправомерния характер на всеки от посочените в чл. 13, ал. 1 ЗМГО начини на използване.При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи.Наред с това се вземат предвид сходствата и различията между използвания от ответника знак и регистрираната марка във визуално и фонетично отношение, като се отчита създаваното от тях общо впечатление върху потребителя.При сравняване на регистрираната търговска марка „Е.“ със словния елемент от комбинирания знак „Ectomin 100 ЕС“, поставян от ответника върху етикета на опаковките на произвеждания от него биоциден препарат, се констатира, че използваният от ответника знак включва като първа дума транслитерация от кирилица на латиница на самата регистрирана словна марка „Е.“ и описателния елемент „100 ЕС“.Буквосъчетанието „ЕС“, или „ЕК“ на кирилица, е описателно по отношение на продукти с растителна защита, каквито са инсектицидите. Числото „100“ пък е общоприето означение за концентрацията на активното вещество, от което следва, че съчетанието „100 ЕС“ е с описателен характер и не е от естеството да допринесе за отличителността на знаци, използвани за означаване на стоки в сферата на препаратите за растителна защита, съответно следва да бъде игнорирано при оценката за сходството на процесните знаци.В този смисъл доминиращият елемент на използвания от ответника знак е „Ectomin“ на латиница, съответно „Е.“ на кирилица. Същият елемент е и отличителен, тъй като в най-голяма степен служи за осъществяването на основната функция на знака, а именно да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на другите лица.При фонетично сравняване на регистрираната на името на ищеца марка с доминиращия и отличителен елемент в използвания от ответника знак „Ectomin“ се установява фонетична идентичност, породена от идентичността на звуците, дължината на думите, еднаквото разположение на гласни и съгласни и еднаквият брой срички.При визуално сравнение на знаците се установява, че в начина, по който се използват от страните при изписването им върху етикетите на произвежданите от тях стоки липсват фигуративни елементи, които да допринесат за създаването на различно визуално впечатление, различно от това, което изписаната дума създава сама по себе си. Така се установява, че отличителният и доминиращ елемент „Еctomin“ в състава на знака, използван от ответника, е визуално сходен в средна степен с регистрираната словна марка „Е.“.Доколкото и двата знака са фантазийни, т. е. сами по себе си те не носят значение, различно от това, с което са натоварени, поради обстоятелството, че са използвани за означаване на стоки, те не биха могли да бъдат изследвани за установяване на смислово сходство между тях.Предвид изложеното и с оглед наличието на фонетична идентичност и визуално сходство от средна степен между регистрираната словна марка „Е.“ и доминиращия и отличителен елемент „Ectomin“ в състава на използвания от ответника знак, то следва да се направи извод, че марката и знакът са сходни във висока степен.С оглед така констатираното сходство между използвания от ответника знак и притежаваната от ищеца словна марка „Е.“, за да се направи извод за неправомерно използване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, следва да бъде извършено сравнение между стоките, за които процесната марка е регистрирана и тези, които за които по делото се установи да са означавани от ответника по съответния начин.Безспорно е между страните по делото, а и се установява от приобщения по делото доказателствен материал, че стоките на ищеца и ответника, означавани с процесните знаци са идентични – инсектициди, и се включват в обобщената категория стоки от клас 05 на МКСУ – „препарати за унищожаване на дребни животни“, за които регистрираната марка на ищеца „Е.“ се ползва с правна закрила.След като по делото категорично се установи, че процесната търговска марка е във висока степен сходна на използваните от ответника знаци, както и че стоките, за които марката е регистрирана, са идентични с тези, означавани и предлагани за продажба от ответника, се налага извод за наличието на използване по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО.За да бъде така установеното използване квалифицирано като нарушение на процесното субективно марково право на последно място по делото следва да бъде установено, че за кръга от потребители, към който са насочени тези стоки, съществува вероятност от объркване, която включва възможност за свързване на знака с марката.Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица.Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки.Предвид идентичността на стоките – „инсектициди“, за означаването на които се използват регистрираната марка на ищеца и използваният от ответника знак, то релевантният кръг потребители съвпада изцяло, както съвпадат и възможните начини и пътища на търговска реализация от производството, през дистрибуцията до специализираните аптеки за препарати за растителна защита.С оглед тези обстоятелства и предвид установената висока степен на сходство между регистрираната словна марка и използваният от ответника знак, то следва да се приеме, че съществува вероятност за объркване на средния потребител на такива стоки, която включва възможността за свързване на знака „Ectomin 100 EC“, използван от ответника, с притежаваната от ищеца словна марка „Е.“, с рег. № 59344.Съобразявайки фактическия състав на гражданскоправната защита по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предвидена като средство за защита срещу нарушения, и с оглед всичко изложено съдът намира, че по делото се установява, че в търговската си дейност по производство и продажба на инсектицидни продукти ответното дружество „Д.“ ЕООД използва знаци, сходни на регистрираната словна марка „Е.“, правото върху която се притежава от ищеца, за обозначаване на стоки, идентични с тези, за които марката е регистрирана, при което възниква вероятност от объркване на потребителите.Така установените обстоятелства водят до извод за използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Доколкото се осъществява без да е налице съгласието на притежателя на съответната търговска марка, това използване представлява нарушение на правата, с които ищецът разполага върху този обект на интелектуална собственост. Предвид това разглежданият иск за установяване на нарушение на субективното право върху марка, като иск за установяване на факт с правно значение, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО вр. чл. 124, ал. 4, предл. второ ГПК се явява доказан по своето основание, което налага същият да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО:
За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с установяване факта на самото нарушение на правата на ищеца върху процесната марка, по делото следва да бъде констатирано още едно фактическо състояние, а именно, че разкритото нарушение е налице и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.С оглед обстоятелството, че между страните по делото е безспорно, че към посочения момент ответното дружество продължава дейността си по производство и продажба на биоцидни препарати за борба с летящи и пълзящи насекоми, означавани с наименованието „Ectomin 100 EC“, и доколкото по делото се установи тази дейност да представлява нарушение правото върху словната марка на ищеца „Е.“, настоящият състав намира, че искът по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО е основателен и следва да бъде уважен, съответно ответното дружество следва да бъде осъдено да преустанови нарушението, което извършва спрямо правото на търговска марка притежавано от ищеца. При разглеждане на този иск от ищеца е отправено искане към съда, наред с осъждане на ответника да преустанови нарушението осъществявано спрямо защитеното му субективно нематериално право на марка, което се наблюдава и към момента на даване ход на устните състезания да задължи ответното дружество да изтегли от търговската си мрежа в страната всички негови продукти с марката „ECTOMIN”, които са били произведени от него и да ги унищожи за своя сметка.Съобразявайки установените по делото факти по спора и най-вече това, че със своите действия по производство, разпространение и продажба на продукти означени със знак „Ectomin 100 EC“, ответното дружество пряко е нарушило защитеното право на търговска марка на ищеца, както и това, че нарушението продължава във времето, вкл. към датата на приключване на спора пред настоящата инстанция, а именно ответника продължава да произвежда и пласира въпросните продукти за защита от вредители, то заявеното искане за постигане преустановяване на нарушението вършено от ответника, а именно същия да бъде задължен да изтегли количествата произведени и разпространени от него в търговската мрежа продукти означени „Ectomin 100 EC“ в различните му опаковки и да ги унищожи за своя сметка се явява основателно.
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО:
Последният от предявените за общо разглеждане в рамките на настоящото производство искове е такъв за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие нарушението на изключителното му право върху процесната търговска марка. Претенцията е за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева и при направено в открито съдебно заседание изрично искане от процесуалния представител на ищеца, същата да бъде определена при условията на чл. 76б, ал. 1, т. 1, евентуално т. 2 от ЗМГО.
Най-напред трябва да се отбележи това, че събраните за целите на настоящия процес доказателства еднопосочно разкриват това, че ищецът „Ф. ВЕТ“ ООД е притежател на изключително право върху процесната словна марка „Е.“, както и че това право е нарушено от страна на ответното дружество посредством дейността му по производство и продажба на биоциден препарат за борба с летящи и пълзящи насекоми, представляваща неправомерно „използване“ по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД.В този смисъл за да се удовлетвори тази претенция на ищеца, то от него трябва да бъдат установени отделните елементи на състава на гражданската отговорност, а именно – поведение на отговорния субект или на ангажираните при осъществяване на съответната дейност от него лица, довело до нарушаване на правото върху чужда търговска марка, вина у непосредствения нарушител, както и наличието на вреди, настъпили в резултат на правонарушението и отговарящи на съответните критерии за релевантност на причинната връзка, а именно да са пряка и непосредствена последица от нарушението.Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено така, че да е от естеството да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото.Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание.Настоящият съдебен състав счита, че процесният случай е именно такъв. Както вече беше посочено обезщетението, дължимо поради нарушаване на чуждо право върху регистрирана търговска марка, се формира като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите получени от нарушителя вследствие извършването му.Въз основа на наличния по делото доказателствен материал, а именно представените от ответното дружество справка и фактури за осъществените от него продажби на произвеждани продукти с наименованието „Е.“ за периода от 01.01.2015 г. – 13.06.2016 г., както и въз основа на документи, изхождащи от търговци, трети по делото лица, чрез които е разпространяван съответния продукт, вещото лице, изготвило заключението по съдебно-оценителската експертиза, констатира, че за процесния период – от 27.01.2012 г. до 13.06.2016 г., продаденият от страна на ответното дружество продукт „Е.“ е на стойност 43 464,49 лева с ДДС.Настоящият състав намира, че информацията, съдържаща се в наличния по делото доказателствен материал, отнасяща се до количеството реализираната продукция от произвеждания от „Д.“ ЕООД инсектициден препарат, не може да бъде счетена за изчерпателна. По същия начин непълна се явява и информацията относно реализирания от ответното дружество оборот за процесния период.Тези изводи съдът формира на първо място съобразявайки обстоятелството, че изхождащите от ответника и приложени като писмени доказателства по делото документи, а именно – справка и фактури за реализирана продукция, се отнасят не до целия исков период – от 27.01.2012 г. до 13.06.2016 г., а единствено до частта следваща датата - 01.01.2015 г.До тази непълнота в доказателствата се стига, поради поведението на ответната страна, в чието държане са всички документи, които могат да бъдат източник на релевантна информация за реализираната в исковия период продукция и постигнатата посредством това търговска печалба.Ищецът е упражнил процесуалните механизми предвидени в чл. 190 ГПК и чл. 76е ЗМГО за да обезпечи по делото събирането на изчерпателна информация относно обозначените обстоятелства с релевантен характер за търсеното от него парично обезщетение, но въпреки това поведението на ответника е препятствало постигането на тази процесуална цел.Въпреки повторното искане на ищеца направено изрично в съдебно заседание за представяне на ответника на търсената търговска и производствена информация в пълнота, от последния е заявен отказ да го направи, като от процесуалния представител е посочено, че представените търговски и счетоводни документи изчерпват задължението му по смисъла на чл. 76е ЗМГО и други няма да бъдат ангажирани за целите на гледания спор.В този случай несъмнено приложение трябва да намери санкциониращата норма на чл. 161 ГПК уреждаща последиците от възпрепятстване на доказването.Не без значение е и това, че предоставената от третите за спора лица информация, касаеща договорите за продажба на препарата „Еctomin 100 ЕС“, сключвани от тях с ответното дружество, няма данни да се отнася до целия процесен период, а така също отсъстват достатъчно основания да се приеме, че това са единствените лица, чрез които ответникът е реализирал продукцията си на пазара.Същевременно е необходимо да се отчете, че ищцовото дружество не би могло да разполага с такава информация, доколкото в случая се касае изключително и само до отношения на ответника с трети лица. Така също трябва да се подчертае, че ответната по делото страна не е в състояние да представи пълна информация не само за оборота в резултат от продажбите на произвеждания от нея продукт, но и за размера на печалбата, реализирана в качеството й на търговец и в резултат от тази му дейност.По същия начин, доколкото размерът на лицензионното възнаграждение, дължимо за процесния период в полза на ищеца, в случай че отношенията между страните по делото бяха уредени посредством сключване на лицензионен договор, е определен от вещото лице на базата на същите непълни данни за общите количества, продадени от ответника за относимия период, настоящият състав достига до заключението, че по делото не са налице достатъчно данни относно това какъв е пълния размер на това възнаграждение.Установената със заключението по съдебно-оценителската експертиза сума от 3 346,02 лева обаче, следва да се възприема като долна/минимална граница на лицензионното възнаграждение за процесния период.Констатираната липса на достатъчно данни за размера на претърпените от ищеца вреди, без тази непълнота да може да бъде противопоставена и възложена като последица от проявено процесуално бездействие на ищеца, мотивира решаващия състав да възприеме, че в рамките на установените релевантни обстоятелства по спора са налице предпоставките обезщетението да бъде определено от съда по справедливост при условията и в рамките на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО.В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. По този начин преценката на съда би се базирала на един обективен критерий, без обаче да се изчерпва с него. Така посоченото значение на лицензионното възнаграждение за размера на обезщетението е обусловен от подчертаната обезпечителна функция на последното. Макар и лицензионното възнаграждение да не би могло да бъде безусловно възприемано като пропусната в резултат от нарушението полза, бъде ли то пренебрегнато при определяне на обезщетението, съдът би бил изправен пред опасността да присъди обезщетение под размера на възнаграждението. Този резултат е напълно несъвместим с обезпечителната функция на този вид обезщетение, доколкото неправомерното използване на чужда марка би се явило от позицията на правонарушителя икономически по-изгодно от правомерното й използване въз основа на сключено с притежателя на марката лицензионно споразумение.Както беше посочено, по делото е изслушано заключение на вещо лице, което установява дължимото лицензионно възнаграждение евентуално възлизащо в размер от 3 346,02 лева, но доколкото по делото липсват достатъчно данни за реализирания от страна на ответника търговски оборот, съответно за реалните параметри на приходите му през исковия период, получени в резултат на неправомерното използване на марката на ищеца, които служат за основа при изчисляване на лицензионното възнаграждение, то размерът на лицензионното възнаграждение не би могъл да бъде установен по категоричен начин посредством това заключение.С оглед изложеното и предвид изричното законово изискване обезщетението да бъде определено така, че да въздейства възпиращо и предупредително не само по отношение на нарушителя, но и по отношение на останалите членове на обществото, то обезщетението следва да надвишава лицензионното възнаграждение, като при определяне на окончателния му размер следва да бъдат взети предвид останалите предвидени в закона критерии, основно място сред които заемат приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е намаляването на продажбите на означаваните с регистрираната марка стоки, извършвани от притежателя на съответния знак.В този смисъл макар и реализираните от страна на нарушителя приходи, да не обуславят пряко пропуснатите от притежателя на марката ползи, те несъмнено представляват индиция за размера на последните.Този извод се основава на обстоятелството, че с пускането на пазара на стоки, идентични с тези на ищеца и означени по сходен на тях начин, се създава вероятност потребителите да бъдат заблудени относно произхода им и конкретно – за производител на тези стоки да бъде счетен притежателят на съответната марка или икономически свързан с него субект. Така от една страна притежателят на правото върху регистрираната марка се поставя в положението да бъде лишен от потребители, които всъщност считат, че купуват стоки, произвеждани именно от него, а от друга бива поставен и пред опасността качеството на имитиращия продукт да увреди самата репутация на притежаваната от него марка.Изслушаното по делото заключение на вещото лице по съдебно-оценителската експертиза установява, че за процесния период от 27.01.2012 г. до 13.06.2016 г. ответникът е реализирал търговски оборот в размер на 43 464,49 лева с включен ДДС, но доколкото по делото липсват достатъчно доказателства за установяване на пълния размер на оборота за посочения период, той не би могъл да бъде установен по категоричен начин, съответно не е налице твърда основа, от която да се изчисли получената от този оборот печалба. Наред с това в наличния по делото доказателствен материал не се съдържат данни и за осреднената стойност на частта от оборота, останала като печалба за ответното дружество.С оглед така констатираната непълнота и предвид необходимостта при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид и реализираните в резултат от нарушението приходи, за целите на установяването на макар и ориентировъчния размер на последните за относима следва да бъде възприета стойността от 10 %, като утвърдени в търговската практиката среден процент на печалба от оборота.При тези предпоставки, реализираната от ответното дружество печалба за процесния период би се равнявала на сумата от 4 346,44 лева, като последната следва да бъде преценявана във връзка с обстоятелството, че по делото не са налице данни относно целия размер на реализирания в резултат на нарушението оборот.С оглед установените в горепосочения смисъл свързани с нарушението обстоятелства, сред които размерът на лицензионното възнаграждение и приходите получени от нарушителя вследствие на нарушението, както и с оглед ефективното осъществяване на особената му функция да въздейства предупредително и възпиращо на нарушителя и останалите членове на обществото настоящият състав счита за справедливо да определи при условията на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв., с което предявеният на основание чл. 76, ал. т. 3 ЗМГО иск да бъде уважен изцяло.По отговорността за разноски:
При настоящия изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски, такива му се следват. Доказват се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 2 926,50 лева, от които 480 лева – платена държавна такса, 700 лева – платено адвокатско възнаграждение, 1746,50 лева – платени депозити за възнаграждение на вещи лица. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски възлизащи на сумата от 2 926,50 лева, които да му се заплатят от ответника. Последният на свои ред с оглед изхода на делото няма право на разноски.Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, предявен от „Ф. В.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, обстоятелството, че ответното дружество - „Д.“ ЕООД е извършило нарушение на притежаваното от ищеца - „Ф. В.“ ЕООД право върху регистрирана търговска марка „Е.“ – словна, с рег. № 59344, с дата на заявяване 25.07.2005 г., регистрирана на 18.05.2007 г. за стоки от клас 01 и от клас 05 по МКСУ, чрез използване в търговската си дейност на знак „Ectomin 100 EC“, изразяващо се в действия по поставянето му върху етикетите на опаковките на произвежданите от него стоки, представляващи инсектициден препарат, както и в предлагането на тези стоки за продажба.ОСЪЖДА по предявения от „Ф. В.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО ответното дружество - „Д.“ ЕООД да преустанови нарушението, което извършва спрямо притежаваното от ищеца - „Ф. В.“ ЕООД право върху регистрирана търговска марка „Е.“ – словна, с рег. № 59344, с дата на заявяване 25.07.2005 г., регистрирана на 18.05.2007 г. за стоки от клас 01 и от клас 05 по МКСУ, а именно използвайки в търговската си дейност знак „Ectomin 100 EC“ чрез действията си по поставянето му върху етикетите на опаковките на произвежданите от него стоки, представляващи инсектициден препарат, както и в предлагането на тези стоки за продажба, като задължава ответника да изтегли от търговската мрежа в Р. България разпространените от него количества от произведените от него продукти със знака „Ectomin 100 EC“ в отделните му разфасовки и да ги унищожи за своя сметка.ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО „Д.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на „Ф. В.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на притежаваната от „Ф. В.“ ЕООД регистрирана търговска марка „Е.“ – словна, с рег. № 59344, с дата на заявяване 25.07.2005 г., регистрирана на 18.05.2007 г. за стоки от клас 01 и от клас 05 по МКСУ, със срок на закрила до 25.07.2025 г., изразяващо се в осъщественото от „Д.“ ЕООД в периода от 27.01.2012 г. до 13.06.2016 г. използване в търговската му дейност на знак „Ectomin 100 EC“ чрез действия по поставянето му върху етикетите на опаковките на произвежданите от него стоки, представляващи инсектициден препарат, както и в предлагането на тези стоки за продажба, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска – 13.06.2016 г., до окончателното погасяване на вземането.ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на „Ф. В.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер от 2 926,50 лева, представляваща съдебни разноски, извършени в рамките на провелото се пред настоящата инстанция съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: