Решение № 348 от 19.02.2018 г. на СГС по т. д. № 7397/2016 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
Гр. София,
19.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т. д. № 7397/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 4 и ал. 2, т. 2 ЗМГО.
Ищецът К. Т. К. Инк., търговско дружество, регистрирано в Р. Г., твърди, че е притежател на права върху словна и комбинирана търговски марки A. L., регистрирани за клас 34 от Ницската класификация /тютюневи суровини и изделия, вкл. пакети/кутии за цигари, хартия за цигари/.Поддържа, че правата му били нарушени от ответника Т. У. ООД чрез поставяне на идентичен на регистрирания знак върху заготовки за изработка на цигарени кутии, съхраняване и предлагане на така обозначените стоки за търговска продажба на пазара в ЕС без съгласие на ищеца.За целта ответникът възложил на трето лице да осъществи международен превоз на стоките /цветни картонени опаковки за цигари/ по релация България-Испания, при извършването на който - на 21.07.2016 г. - превозваните стоки били задържани от митническите органи поради съмнение за неправомерно използване на търговски марки.Ищецът моли съда да установи извършените от ответника по гореописания начин нарушения на процесните търговски марки на Общността, да постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушенията, както и да осъди ответника да заплати разходите, свързани със съхранението и унищожението на стоките, в размер на 1300 лв.Претендира разноски.Ответникът Т. У. ООД оспорва исковете при твърдението, че не е извършител на процесните нарушения – не е поставял знак, идентичен/сходен на регистрирания от ищеца върху процесните стоки, не е възлагал превоза им и не е осъществявал с тези стоки търговска продажба или други действия по търговската им реализация.Ето защо моли съда да отхвърли исковете и да му присъди сторените разноски.Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО:
Предявен е установителен иск за факт, изрично предвиден в закона – за факта на нарушаване на регистрирана търговска марка. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО такова нарушение е налице, когато идентичен/сходен знак се използва от другиго в търговската му дейност при обозначаване на стоки/услуги от идентичен/сходен клас /по правило/. Използване по смисъла на закона представлява както поставянето на знака върху стоките, така и предлагането за продажба, съхранението на стоките с тази цел, вносът и износът им /чл. 13, ал. 2 ЗМГ0/.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е маркопритежател на регистрирани марки на ЕС, както следва: индивидуална словна марка на ЕС № 004093258, регистрирана в клас 34 от Ницската класификация, с дата на регистрация 12.12.2005 г. и дата на изтичане на защитата 27.10.2024 г., и индивидуална фигуративна марка на ЕС № 015117492, регистрирана в клас 34 от Ницската класификация, с дата на регистрация 06.06.2016 г. и дата на изтичане на защитата 17.02.2026 г.
На 21.06.2016 г. – в срока на закрила на марките - на ГКПП Илинден е осъществено задържане на 14 бр. палета със заготовки за изработка на цигарени кутии с надпис A. L., който според заключението на съдебно-марковата експертиза е напълно идентичен с знака на притежаваните от ищеца марки и е положен върху стоки от идентичен клас. Стоката била превозвана с товарен автомобил от превозвача А. Т.**ЕООД и била придружена от две международни товарителници за автомобилен превоз и фактура № 1210/2016 г. Не се установява ищецът да е дал съгласие за поставяне на така описаните знаци върху задържаните стоки.Съгласно § 1, т. 12 ДР ЗМГО, фактическото пренасяне през границата на идентични/сходни стоки, обозначени със съответния идентичен/сходен знак, съставлява внос/износ по смисъла на чл. 13 ЗМГО. Същевременно от количеството на превозваните стоки може да се заключи, че преносът на стоките е част от извършваната търговска дейност.От изложеното е видно, че са извършени фактически действия, които биха могли да осъществят състава на нарушение по чл. 73 ЗМГО. Впрочем тези факти са и безспорни между страните. Спорен е въпросът за авторството на нарушението и в частност – дали ответникът е лицето, обозначило стоките с процесния знак и извършило действия по тяхната търговска реализация, вкл. чрез възлагане на вътрешнообщностен превоз. За отговор на този въпрос са събрани както писмени доказателства, така и гласни доказателствени средства. При анализа им съдът достигна до следния извод:Документите, придружавали превоза на стоката, са две товарителници и фактура. В първата товарителница /л. 194 като изпращач на стоката е посочен ответникът, а като получател – трето лице с местонахождение в Испания. Подписана и подпечатана е за изпращача и за превозвача. Във втората товарителница /л. 193 ответникът е посочен и като изпращач, и като получател. Подписана е само от превозвача. Фактурата е с посочен издател ответникът и върху нея е положен подпис и печат за издателя.По направеното от ответника оспорване на автентичността на подписите, положени за него върху първата товарителница и върху фактурата, съдът не е открил производство по чл. 193 ГПК, защото в изпълнение на дадените указания ищецът е посочил, че не може да заяви, дали подписите принадлежат на законните представители на ответника или на което и да е друго /упълномощено/ лице /вж. изявление в о. с. з. на 28.06.2017 г./. Производството по оспорване цели да установи автентичност/неавтентичност на конкретен подпис като изходящ от конкретно лице. Ако твърдение за конкретно авторство не се поддържа, проверката на автентичност не би била възможна, а само хипотетична /тъй като не би могъл да се определи обектът на сравнително изследване/.Следователно щом страната, ползваща се от документа, не поддържа, че подписът е положен от конкретно определено лице, тя не може и да се ползва от тежестта на доказване, приложима при открито производство по чл. 193 ГПК, и съдът не може да приеме за истински подписа при заявеното от насрещната страна оспорване. Или с други думи – оспорването се развива по правилата на чл. 193 ГПК, само когато има конкретно твърдение, което да бъде проверено и оборено, и само в тези случаи съдът прилага последиците на чл. 194, ал. 2 ГПК.Поради това следва да се прецени, дали възлагането на процесния превоз от ответника не се доказва от останалите събрани доказателства. Разпитаните митнически служители П. и Д. сочат, че при извършената проверка е установено нарушението, описано от ищеца, както и че превозът е извършен по възлагане на ответника. Изводът за това обаче служителите са формирали само въз основа на придружаващите стоката документи, които, както беше посочено, съдът не кредитира поради оспорването им – съгласно показанията на Д., 'действителният изпращач за нас е посоченият в ЧМР. Извън тези документи по друг начин не се уверяваме кой е изпращачът'. Свидетелят П. сочи, че е извършила и неформална проверка в НАП, от която е установила, че соченото дружество не осъществява търговска дейност – факт, от който не може да се изведе релевантен за тезата на ищеца извод, а дори напротив – няма данни процесната фактура за продажба, за чийто издател се сочи ответникът, да е осчетоводена от него.
От своя страна лицето, осъществило фактически превоза – свидетелят П. – сочи, че е получил възлагане от спедитор, както и че по указания, дадени от спедитора, е посетил склад, от който е натоварил стоката. Адресът на този склад не съвпада с регистрирания адрес на управление на ответника и свидетелят не сочи там да е имало указателни табели относно стопанисването на склада именно от ответното дружество, а ищецът не проведе друго доказване относно наемателя на складовото помещение. Лицето, от което П. е получил стоката, и което е разписало документите, не се е легитимирало /'не съм поискал да се легитимира'/ и поради това не може да се заключи, че е лице, имащо представителна за ответника власт да предаде стоките за превоз. Други отношения с товародателя П. не е имал.Свидетелят П. сочи, че като служител на дружеството-спедитор е получила възлагане на превоза по телефона от лице, представило се от името на ответното дружество, като разговорът е проведен на английски език. Заявка не е изпращана, нито е извършено плащане, чийто наредител да може да бъде установен. Свидетелят сочи, че по възлагане на същото лице, отново представило се от името на ответника, по-рано е организирала друг превоз по същата релация, но по този превоз отново няма нито осчетоводени документи, нито извършено плащане, което доказано да изхожда от ответника.В хода на извършената от прокуратурата проверка не са установени други данни, като видно от постановлението, с което е отказано образуването на наказателно производство, проверката е извършена въз основа на идентични на събраните в настоящото производство доказателства /л. 156/.От изложеното е видно, че единствените косвени доказателства, сочещи към вероятно възлагане на превоза от ответника, са фактът, че лицето, провело телефонния разговор, е говорило на английски език /какъвто вероятно говорят и управителите на ответното дружество Д. К. и Р. Н./, както и фактът, че лицето, предало стоките, е било в държане на печат с фирмата на ответното дружество. Тези доказателства обаче не са достатъчни да се проведе пълно доказване на факта, че ответникът е възложител на превоза, тъй като този извод не е единствено възможният при анализа им /както проведеният на английски разговор, така и притежанието на печат могат да бъдат обяснени и с друга вероятна фактическа обстановка, а не единствено с поддържаната от ищеца/ Същевременно на тези косвени факти се противопоставя липсата на безспорно установен сключен договор за превоз или договор за продажба на процесните стоки от лице, имащо представителна за ответника власт, както и липсата на потвърждаване на тези договори от ответника чрез осчетоводяване на фактурите или чрез заплащане на превоза.Ето защо поради липса на пълно доказване съдът е длъжен да приеме за недоказан факта, твърдян от ищеца, а именно – че ответникът е извършител на приетото за установено нарушение на притежаваните от него търговски марки. Това налага искът да бъде отхвърлен.По исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2 ЗМГО.
Основателността на тези искове спрямо ответника е свързана с установяване на неговото авторство при извършване на нарушението. Доколкото съдът не формира такъв фактически извод, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 360 лв.Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Т. К. Инк., рег. № 10174/06/В/86/126, седалище и адрес на управление Р. Г., гр. К., ул. А., срещу Т. У. ООД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за признаване за установено, че Т. У. ООД е извършил нарушение на притежавани от К. Т. К. Инк. индивидуална словна марка на ЕС № 004093258, регистрирана в клас 34 от Ницската класификация, с дата на регистрация 12.12.2005 г. и дата на изтичане на защитата 27.10.2024 г., и индивидуална фигуративна марка на ЕС № 015117492, регистрирана в клас 34 от Ницската класификация, с дата на регистрация 06.06.2016 г. и дата на изтичане на защитата 17.02.2026 г., като е поставил знака A. L. върху заготовки за изработка на цигарени кутии /14 палета/, съхранявал е обозначените стоки с търговска цел, предлагал ги е за продажба на пазара в ЕС и по негово възлагане на 21.07.2016 г. е осъществен международен превоз на стоките, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО за осъждане на Т. У. ООД да заплати разходите по съхранението и унищожаването в размер на 1300 лв.ОСЪЖДА К. Т. К. И.., рег. № 10174/06/В/86/126, седалище и адрес на управление Р. Г., гр. К., ул. А., да заплати на Т. У. ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: