Решение № 850 от 4.05.2017 г. на СГС по т. д. № 7396/2016 г.
РЕШЕНИЕ
№ 850/04.05.2017 г.Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т. д. № 7396/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „К. Т. К.“ ИНК, с рег. № 10174/06/В/86/126, ИН по ДДС 094007351, със седалище и адрес на управление – Р. Г., гр. К. ******, ул. „А.“, срещу „А. Т. 7.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
В исковата молба ищецът посочва, че е носител на права върху регистрирани по реда на Регламент /Е0/ № 207/2009 г. марки на ЕС „A. L.” – словна с рег. № 004093258 и „A. L.” – комбинирана с рег. № 015117492.Твърди, че ответното дружество, в качеството му на превозвач, е нарушило посочените права на ищеца посредством фактическото пренасяне през границата на Р. България на стоки – 14 броя палета със заготовки за изработка на цигарени кутии, означени със знак „A. L.”, който е идентичен, респективно сходен на процесните марки, за идентични, респективно за сходни стоки, което би създало вероятност за объркване на потребителите.Допълва, че стоките, представляващи цветни картонени опаковки за цигари, са били превозвани с товарен автомобил рег. № Е1377КТ/ OB5227EA и придружавани с два броя международни товарителници за автомобилен превоз и фактура № 1210/30.06.2016 г., като нарушението е установено 21.07.2016 г. на ГКПП „Илинден“ от служители на Митница „Югозападна“ при Агенция „Митници. Ищецът посочва, че независимо от разминаването в данните, съдържащи се в съпътстващите стоките документи, относно получателя на стоките и местоназначението им, ответното дружество еднозначно е посочено като превозвач във всеки от тях.Допълва, че процесните марки се ползват със закрила в пределите на целия ЕС за стоките от клас 34 по Международната класификация на стоките и услугите, както следва: за марка с рег. № 004093258 „Тютюневи суровини и изделия, Изделия за пушачи, Тютюневи продукти, Цигари, Пури, Пурети, Пакети/Кутии за пури и цигари, Пепелници, Резачки за пури, Лули за пушене, Запалки, Хартия за цигари, Кибрит.“ и за марка с № 015117492 „Тютюн; Пури; Цигари; Електронни цигари; Пурети, Принадлежности за пушачи; Пепелници, Табакери, не от благороден метал, Запалки за цигари, Хартия за цигари и Кибрит.“.Поддържа се, че стоките, които ответното дружество е внесло, респективно изнесло през държавната граница на Р. България са стоки, които попадат в клас 34 МКСУ – „Пакети, Кутии за цигари“, „Хартия за цигари“, съответно стоки от клас 16 МКСУ – „Хартия за опаковане/пакетиране на цигари“.С оглед на изложеното до съда е отправено искане да бъде установено твърдяното нарушение върху правата на ищеца върху посочените марки, да бъде постановено изземване и унищожаване на стоките предмет на нарушението, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките предмет на нарушението.Претендират се разноски по делото.
С молба от 01.02.2017 г. дружеството-ищец чрез процесуалния си представител по делото е изправило нередовността на предявения иск за присъждане на разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките предмет на нарушението. Посочено е, че тези разходи се състоят в заплатената в полза на ЧСИ такса свързана с привеждане в изпълнение на допуснатата обезпечителна мярка на иска за унищожаване на стоките, като сумата възлиза в размер на 1 642 лв. и е реално заплатена от ищеца.
Ответната страна „А. Т. 7.“ ЕООД е подала отговор по чл. 131 ГПК в установения срок. Възразява срещу допустимостта и основателността на исковете. Счита, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото не е нито изпращач, нито получател на стоките предмет на нарушението.Посочва, че на 30.06.2016 г. е сключил договор за международен транспорт с „Е. Т.“ ЕООД, в изпълнението на който е предприел и транспортирането на описаните в исковата молба стоки до товарния пункт - Стокова Борса София.Ответникът счита, че с дейността си по изпълнение на възложената му транспортна услуга е действал добросъвестно и без знание за увреждане на интересите на ищцовото дружество, като поведението му не може да се счита за използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя, поради което счита, че не е субект на твърдяното правонарушение, съответно, че предявените срещу него искове са неоснователни.Претендират се разноски по делото.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа страна следното:
Видно от представен Сертификат за регистрация на марка на ЕС с рег. № 004093258, които е издаден от службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, дружеството-ищец „К. Т. К.“ ИНК е носител на право на словна мярка на ЕС „A. L.” с рег. № 004093258, като регистрацията на същата е извършена пред специализирания орган на ЕС на датата – 16.11.2005 г., като срокът на изтичане на закрилата на марката е 27.10.2024 г. Марката е с предмет на закрила касаещ стоките от клас 34 по Международната класификация на стоките и услугите : „Тютюневи суровини и изделия, Изделия за пушачи, Тютюневи продукти, Цигари, Пури, Пурети, Пакети/Кутии за пури и цигари, Пепелници, Резачки за пури, Лули за пушене, Запалки, Хартия за цигари, Кибрит.“.
Видно от представен Сертификат за регистрация на марка на ЕС с рег. № 015117492, които е издаден от службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, дружеството-ищец „К. Т. К.“ ИНК е носител на право на комбинирана мярка на ЕС „A. L.” с рег. № 015117492, като регистрацията на същата е извършена пред специализирания орган на ЕС на датата – 02.06.2016 г., като срокът на изтичане на закрилата на марката е 17.02.2026 г. Марката е с предмет на закрила касаещ стоките от клас 34 по Международната класификация на стоките и услугите : „Тютюн; Пури; Цигари; Електронни цигари; Пурети, Принадлежности за пушачи; Пепелници, Табакери, не от благороден метал, Запалки за цигари, Хартия за цигари и Кибрит.“.
Представена е Заявка-Договор за международен транспорт от 30.06.2016 г. чрез която дружеството – „Е. Т.“ ЕООД е възложило на ответника в качеството му на превозвач извършването на превоз посредством един брой автомобил на превоз на товар /хартиени материали/ опакован в палети, като товарния пункт е обозначен – София Стокова борса, а пункта на разтоварване – гр. Малага, Испания при уговорено възнаграждение за услугата от 3 100 евро. Успоредно с обсъдената заявка са представени и две фактури, от които се установява, че на датите – 08.07.2016 г. и 11.07.2016 г. ответното дружество е фактурирало за заплащане от „Е. Т.“ ЕООД по повод възложен превоз суми в размери от 7 275,69 лв. и 469,40 лв., като посочените фактури не са подписани, нито от издателя, нито от получателя им.
На 17.01.2017 г. във връзка с изискване от държавен орган по реда на чл. 186 ГПК от адресата на искането – Митница „Югозападна“ при Агенция „Митници“ към МФ е изпратено писмо, което е придружено от един брой мостра от заготовка за изработка на цигарени кутии с надпис - „A. L.”, както и два броя преписи на международни товарителници за автомобилен превоз и препис на фактура, която е издадена на 30.06.2016 г.
От приложените два броя товарителници, на които е даден вид да са изготвени на 09.07.2016 г. се установява, че изпращач на стоката е дружество „Т. У.“ ООД, което извършва дейността си в Р. България, като получател на стоката е същото дружество, а превозвач на товара е дружеството-ответник „А. Т.**“ ООД. В товарителниците е отразен и вида на стоката, която е предмет на заявения превоз.
От приложената фактура от 30.06.2016 г. се установява, че доставчик по същата е дружеството - „Т. У.“ ООД, а получател на стоката – МАРАКОФ, което дружество е чуждестранно, регистрирано в Испания, като предмет на доставката са стоки индивидуализирани във фактурата, както следва : опаковъчни кашони малки – 16 палета; опаковъчни кашони големи – 3 палета; опаковъчни кашони бобинни бели – 2 палета и опаковъчни кашони бобинни жълти – 2 палета, като общия размер на фактурираната стока възлиза на сумата от 13 450 евро.
От приложената разписка с № 0045081 съставена на датата – 21.07.2016 г. от митнически инспектор при Митница „Югозападна“ се установява, че на датата 21.07.2016 г. при митническа проверка на ГКПП – Илинден от лицето Ангел Петров – шофьор е задържал следните стоки : хартиени заготовки за цигарени кутии – марка „A. L.” – 14 палета и хартиени заготовки за цигарени кутии – марка „MARLLE” – 3 палета. Отразено е, че стоката е била задържана във връзка с предприемане на проверка по реда на ЗМГО.
С писмо от 26.07.2016 г. подписано от Началника на Митница „Югозападна“ и адресирано до процесуалния представител на дружеството-ищец са описани всички действия, които са предприети от страна на митническите органи във връзка със задържането на стоки превозвани на 21.07.2016 г. от т. а. с рег. № Е1377 КТ/ ОВ 5227ЕА, които е пътувал от Р. Испания за Р. България. Посочено е, че задържаните стоки са приети на съхранение склад под митнически контрол в гр. Гоце Делчев със складова разписка от 21.07.2016 г., като същите подлежат на съдържане в срока по чл. 79а, ал. 4 ЗМГО.
На 29.07.2016 г. дружеството-ищец е отправило до ЦМУ на Агенция „Митници“ - Заявление за намеса, с което е поискано предприемане на действия насочени към защита правата върху интелектуална собственост на основание чл. 5, пар. 2 и чл. 6 от Регламент /ЕС/ № 608/2013 г. на ЕП и на Съвета по отношение на стоки, които са означени с търговски марки с рег. № 4093258 и рег. № 015117492. Това искане е одобрено от митническите органи и е посочено, че мерките във връзка със защитата на интелектуалната собственост по отношение на правата върху притежаваните от ищеца марка ще се прилагат в продължение на една година – това е видно от писмо от 10.08.2016 г. подписано от Директора на Агенция „Митници“.
Относно осъществения превоз на стоки, които са обозначени с марката притежавана от ищеца, последния е сезирал и органите на икономическа полиция, като е била образувана преписка с вх. № 266-2825/2016 г. на РУ- гр. Гоце Делчев при ОД на МВР – гр. Благоевград, респективно е образувана пр. пр. с вх. № 1634/2016 г. по описа на РП – Гоце Делчев. Ходът на прокурорската преписка е детайлно проследен в писмо от 19.01.2017 г. на Прокурор при РП- Гоце Делчев, като е посочено, че проверката по случая не е приключила, но няма образувано досъдебно производство и цитираните стоки не са веществени доказателства по смисъла на НПК.
По делото са приобщени и книжа изготвени от ЧСИ- Ш. Дервиш, с район на действие ОС – Благоевград по образувано пред него изп. дело № 20167960401115, което е станало въз основа на издадена по настоящото дело обезпечителна заповед от 14.12.2016 г., като сред тях е протокол за изземване на стоки съставен на 21.12.2016 г., от които е видно, че стоките са иззети и оставени за съхранение в митнически склад на Митница „Югозападна“, като за техен пазач е определено лицето – Е. И. Т./Началник на Митническо бюро – Г. Делчев/, като е предвидено, че за пазенето на стоките ще се дължат такси в размера предвиден в чл. 4 от Тарифата за таксите събирани от Агенция „Митници“ по чл. 12 от ЗМ. Приложено е и платежно нареждане за кредитен превод от 22.12.2016 г., от което е видно, че дружеството-ищец е превело по сметка на ЧСИ-Ш. Дервиш сумата от 1 642 лв. при отразено основание – покриване на такси и разноски свързани с изп. дело № 20167960401115.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-маркова експертиза, което е обосновано и съответства на събраните доказателства, поради което съдът го кредитира и въз основа на същото приема, че е налице пълна /фонетична, визуална и смислова/ идентичност между процесните марки, които са предмет на закрила и бяха подробно описани в цитираните по-горе в изложените два сертификата издадени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и знаците, които са установени върху стоките, представляващи 14 броя палети със заготовки на цигарени кутии, които са задържани на 21.07.2016 г. и са обект на твърдяното по делото нарушение. По мнение на вещото лице установената идентичност на процесните марки и процесния знак и идентичността на стоките от Клас 34 от МКСУ и задържаните стоки, предпоставят вероятност за объркване у потребителите, която включва възможност за свързване на знака и марката, съгласно чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗМГО.
По делото във връзка с искане на ищеца са събрани и гласни доказателства посредством проведените разпити на свидетелите – Е. П. и С. Д..
Свидетелката П. посочва, че работи на ГКПП „Илинден“ и е била нощна смяна през м. 07.2016 г., когато след 24,00 часа, докато изпълнявала служебните си задължения по осъществяване на митнически контрол е установила, че в преминаващ през пункта товарен автомобил се превозват заготовки за цигари. Забелязала, че от документите, които водача на проверявания автомобил и представил било видно, че товара тръгва от България, като пристига някъде в Испания, но не се превозва до крайното му местоназначение- гр. Гранада, а се връща обратно към България. Шофьора на превозното средство изложил обяснение, че по време на пътуването е получил обаждане по телефона, с което му било указано да прекрати превоза и да върне стоката в България, защото нямало извършено плащане за нея. Последвала детайлна проверка на стоката в присъствието и на други представители на държавни контролни органи. Свидетелката има спомен, че изпращач на стоката е дружеството – „Т. У.“ ЕООД, като при проверка в системата на НАП се оказало, че това дружество няма регистрирани данни за дейност. Документацията показвала, че превозвач на стоката е дружеството – „А. Т. 7.“ ЕООД. При визуалната проверка свидетелката посочва, че се касаело за превоз на стоки – заготовки на кутии за цигари от две марки, като едната била именно - „A. L.”. Видяла също така, че се превозват и палета с филтърна хартия и станиол. Констатациите при проверката и дадените указания от по-висшестоящи органи провокирали задържане на превозното средство и на стоките открити в него, като за целта свидетелката изготвила протокол за извършената проверка и предала случая на колегите си от сутрешната смяна.
Свидетелят Д. потвърждава, че е митнически служител и работното му място е на ГКПП „Илинден“. Заявява, че през м. юли 2016 г., когато е започнал дневна смяна на пункта установил, че там е задържано транспортно средство, което превозва заготовки за цигари, като служебния ангажимент на свидетеля бил да изготви складова разписка относно задържаната стока. В този документ свидетеля описал броя и вида на задържаната стока, като същата била предадена на Началника на Митническото бюро в Г. Делчев. Свидетелят посочва, че стоката съставлявала хартиени заготовки за кутии за цигари с марката „A. L.”, както и такива от друга марка. Освен това имало и фолио и някаква машина. Превозното средство било собственост на дружеството „А. Т.“, като свидетелят е видял водача му и съвместно с него преброили палетите със заготовки за цигари. Това лице му се представило, като шофьор на превозното средство.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
След като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за установено следното:
Международната компетентност на настоящия съд е обусловена, на основание чл. 5 т. 3 от Регламент 44/2001 г. на Съвета Тази норма предвижда, че при delict е налице специална компетентност на съда на държавата членка където е извършен delict когато лицето има местоживеене в държава-членка. В случая предприетата съдебна защита е насочена към установяване на нарушение, което е извършено срещу правото на търговска марка на ищеца от ответника. Искът е такъв, за който е предвидена специална компетентност по посочения регламент и това обуславя възможността на настоящия състав да се произнесе по спора. Приложим ще е българският закон.
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен на марката, за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на тези, за които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и услуги, когато съществува възможност сходството на знаците да доведе до объркване на потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или от известността й, респ. уврежда притежателя й /чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗМГ0/.Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в, ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО.Ищецът обосновава тезата си, че ответното дружество е използвало притежаваните от „К. Т. К.“ ИНК две регистрирани по стандартите на ЕС марки – словна и комбинирана, като е осъществило фактическо пренасяне на стоки през държавната граница на Р. България чрез вноса и износа им от Р. Испания до Р. България и обратно, които стоки съставляват 14 палета със заготовки за изработването на цигарени кутии върху които има означение със знак, които е сходен с този на притежаваните от ищеца марки, което пък е създало вероятност за объркването на потребителите на тези стоки. Основният споренн момент между страните е базиран върху това, дали ответното дружество има материалната легитимация да отговаря по предявените спрямо него искове, защото основния му предмет на дейност е транспортиране на стоки, което означавало, че то действа в отношенията си с контрагенти посредством сключване на превозни сделки и тяхното изпълнение, както било в случая нямало как да се възприеме, като действие, което да засяга правата на интелектуална собственост, с които ищеца разполага по отношение на регистрираните от него марки ползващи се със закрила. Настоящата съдебна инстанция не споделя така формулираното от ответното дружество правоизключващо възражение спрямо правото на ищеца да ангажира отговорността му за осъществено нарушение на правото на търговска марка, доколкото съобразно даденото по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО разбиране повелява, че „Внос или износи на стоки” е фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим”. Следователно в хипотезата на внос/износ, каквато конкретно е твърдяната по делото, законодателят не се интересува кой е действителният получател на стоката в България, респективно Испания, нито от това кой е нейният производител, товародател, последващият й реализатор на пазара респ. деклариращият същата, а единствено от това кой върши фактическото й пренасяне през държавната граница.Поради това не може да се възприеме виждането на ответника, че доколкото той изпълнява единствено поверената му от товародателя функция по превоз на товар, то той не може да бъде разглеждан, като възможен субект, които е допустимо да отговаря за нарушение на правата на търговска марка, чиито знак е сходен с означение върху стоките предмет на превоза. Обратното, от момента на започване на изпълнението по приетия превоз до момента на приключване на същото чрез предаване на стоката на получателя по местоназначението й, вкл. когато превоза е международен и изпълнението му налага и преминаването на държавна граница, то дейността, която лицето приело да извърши превоза, включваща осъществяването на внос или износ на поверената му стока, трябва да се разглежда, като използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО.Събраните по делото доказателства безпротиворечиво сочат на извода, че ответника е приел да извърши превоз на конкретни стоки, сред които попадат и заготовки за изработка на цигарени кутии върху които е налице означение със знак „A. L.”, като непосредствено в качеството му на дружество превозвач е осъществило действия по фактическо пренасяне на цитираните стоки през ГКПП – Илинден. Тези действия се потвърждават от митническите служители в дадените от тях показания в качеството им на свидетели, които пряко са участвали в митническата проверка, в рамките на която е установено, че ответното дружество в качеството му на превозвач е направило опит да пренесе тези стоки през държавната граница, които е бил установен и осуетен единствено, поради надлежно осъществения митнически контрол и приложените мерки по смисъла на чл. 79а ЗМГО.Мотивиран от горните разсъждения настоящия съдебен състав възприема, че ответното дружество е материално легитимирано да отговаря по предявените спрямо него искове по чл. 76 ЗМГО, доколкото с дейността си на превозвача, комуто са поверени за превоз определена категория стоки е осъществило една от формите на използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, което му придава качеството ползвател.На следващо място дружеството-ищец е изпълнило процесуалното си задължение да установи посредством пълно и главно доказване възникналото в негова полза нематериално право на маркопритежание относно двете търговски марки, чиято защита е потърсил чрез подадената пред съда ИМ. Сочените две марки се констатира, че са в период на закрила, което означава, че техния притежател може да иска спрямо всяко трето лице, което ги използва или ги е използвало в даден момент без да разполага с надлежно получено за това право, установяване на факта на нарушението.Доказателствата навеждат на това, че ответното дружество е използвало по вече описания в настоящото решение начин знака „A. L.”, които е бил поставен върху заготовки за изработването на цигарени кутии, като анализа на така поставения знак съпоставен с притежаваните от ищеца марки /словна и комбинирана/ показва пълен идентитет във фонетично, визуално и смислово естество между съпоставяните обозначения, които извод по категоричен начин се потвърждава от приетото заключение по допуснатата съдебно-маркова експертиза. Необходимо е да се спомене, че посочената идентичност по-никакъв начин не е била предмет на оспорване от ответника в защитната му теза изразена посредством депозирания отговор по исковата молба, но доколкото факта на идентитет е част от материалните предпоставки за успешното провеждане на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, то е необходимо неговото установяване в пределите на предмета на доказване, което според настоящия състав е постигнато.Съобразявайки фактическия състав на гражданскоправната защита по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, която е предвидена като средство за защита срещу извършени нарушения и тъй като в процеса се установи ответникът да е извършил такова нарушение чрез опит да извърши внос през държавната граница на заготовки за цигарени кутии „A. L.”, като непосредствено в качеството му на дружество превозвач е осъществило действия по фактическо пренасяне на цитираните стоки през ГКПП – Илинден чрез използване на моторно превозно средство.Предвид това разглеждания иск се явява доказан по своето основание, което налага постановяване на позитивно решение, с което същия да бъде уважен.
Предмет на предприетата от ищеца искова защита е и иск при квалификацията на чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО посредством, които засегнатата от нарушението страна е предоставено субективното право да поиска и постигне чрез съдебна намеса в правната сфера на ответника изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. Съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото за успешното му провеждане е необходимо да са осъществени от фактическа страна две обстоятелства: да е налице нарушение, установено, било в рамките на производството по иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО (какъвто е процесният случай), било в рамките на исковото производство по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, и наличие на стоки, задържани по съответния установен от закона ред.Всяка една от описаните предпоставки е реализирана в настоящия спор, защото факта на нарушението е установен посредством надлежно упражнен иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, респективно приложените по делото митнически и други писмени документи /тези представени от ищеца и изготвени по повод допуснатото обезпечение и образуваното по повод на неговото реализиране изпълнително дело/ еднозначно показват, че стоките предмет на нарушението са били своевременно иззети от превозвача им и задържани от митническите органи по установения за това законов ред – чл. 79а ЗМГО, респективно впоследствие са режима на задържането е продължен чрез поискана и допусната обезпечителна мярка по смисъла на чл. 76ж, ал. 1, т. 2 ЗМГО.Гореизложеното създава у съда убеждението, че и така предявения за разглеждане иск е основателен и трябва да се уважи.Последният от предявените за разглеждане искове, включва в предметния си обхват на защита, обезщетяването на ищеца чрез присъждане в негова полза на сумите, които е реализирал, като разход във връзка със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението – чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО. Ищецът отправя претенцията си на това основание, като поддържа, че е направил разход в размер на сумата от 1 642 лв. и този разход е свързан именно с обезпечаване съхраняването на иззетите стоки, които са предмет на допуснатото нарушение – 14 броя палети със заготовки за цигарени кутии. За да установи тази си парична претенция ищецът представя писмени доказателства, които инкорпорират в себе си данни, че именно по повод дейността по изземване и съхраняване на стоките предмет на установения факт на нарушение е понесъл разходи възлизащи на сумата от 1 642 лв., като е поверил съхранението на стоките в митнически склад на митническо бюро – Гоце Делчев, където същите са били първоначално задържани.Следователно разходването на средствата в цитирания размер е пряка последица от необходимостта да се постигне, като резултат съхраняване на стоките до момента на приключване на спора по настоящото дело с цел да не се осуети възможността същите да бъдат унищожени, като пряка последица от позитивно решение по иска с квалификация чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Предвид това направените във връзка с тази дейност разходи трябва да се възложат в тежест на ответника, които с противоправното си поведение е станал причина за тяхната направа от лицето преследващо защита по смисъла на чл. 76 ЗМГО.Ето защо и този иск се явява доказан по своето основание и размер и подлежи на уважаване.По отговорността за разноски :
При настоящия изход на делото ответното дружество е страната, която следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството по представения в съдебно заседание списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Трябва да се отбележи обаче, че сред търсените разноски фигурират и такива в размер на сумата от 1642 лв. – заплатени в полза на ЧСИ – Ш. Дервиш, които са предмет на предявения и разгледан изричен иск по чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО, чиито основателност бе предмет на подробно изложени в мотивите на настоящия съдебен акт и в този смисъл те не може да са предмет на отговорност и по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, което означава, че следва да се изключат от претенцията в тази насока, заявена от ищеца.Предвид посоченото направените разноски, за които ищеца установява реално да е извършил за провеждането на настоящото производство възлизат на сумата от 1 364,92 лв. и съставляват такива за заплатена държавна такса, направени разходи за превод на документи, които са представени по делото, внесени депозити за изплащане на възнаграждения за вещо лице и двама свидетели.Ответната страна няма право да получи разноски, доколкото изхода на делото е негативен за нея.Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, предявен от „К. Т. К.“ ИНК, с рег. № 10174/06/В/86/126, ИН по ДДС 094007351, със седалище и адрес на управление – Р. Г., гр. К. 24100, ул. „*****“, срещу „А. Т. 7.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** е извършил нарушение на правото на „К. Т. К.“ ИНК, с рег. № 10174/06/В/86/126 върху марки на Общността „A. L.” – словна с рег. № 004093258 и „A. L.” – комбинирана с рег. № 015117492, които са регистрирани за стоките от клас 34 и от клас 16 по Международната класификация на стоките и услугите - чрез осъществяване на внос на следните стоки : 14 броя палета със заготовки за изработка на цигарени кутии, означени със знак „A. L.”, задържани от служители на Граничен контролно пропускателен пункт – Илинден при превозването им от Р. Испания към Р. България.ДА СЕ УНИЩОЖАТ на основание чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО стоките, предмет на нарушението: 14 броя палета със заготовки за изработка на цигарени кутии, означени със знак „A. L.”, които се съхраняват в митнически склад при Митническо бюро – гр. Гоце Делчев.ОСЪЖДА „А. Т. 7.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „К. Т. К.“ ИНК, с рег. № 10174/06/В/86/126, ИН по ДДС 094007351, със седалище и адрес на управление – Р. Г., гр. К. 24100, ул. „*****“, на основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО сумата в размер от 1 642,00 лв., която представлява направени разходи във връзка със съхранението на стоките предмет на установеното нарушение - 14 броя палета със заготовки за изработка на цигарени кутии, означени със знак „A. L.”.ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А. Т. 7.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „К. Т. К.“ ИНК, с рег. № 10174/06/В/86/126, ИН по ДДС 094007351, със седалище и адрес на управление – Р. Г., гр. К. 24100, ул. „*****“ сумата в размер на 1 364,92 лв. – представляваща съдебни разноски, които са извършени в рамките на провелото се пред настоящата инстанция съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: