европейски патент, неполучено лицензионно възнаграждение, промишлен дизайн, разпространение на стоките, имитация, марка, изобретател, преустановяване на нарушението, нарушение на патента, определяне обхвата на правна закрила, обезпечителна заповед, дистрибутор, определяне размера на обезщетението, пропуснати ползи
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението. Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. [...] • Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. [...] • При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. [...] • Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. [...] • Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. [...] • Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието.[...]
регистрация, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, писмени доказателства, сравнителен анализ, веществени доказателства, установяване наличието на знание
Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 г. [...] • Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Ал. 4 предвижда, че когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта;. 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. Ал. 5 предвижда, че когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. прилагане на метода;. 2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. [...] • Нещо повече, когато ВЛ е отишло при жалбоподателя, за да разгледа образци от изработваните от него очни протези, жалбоподателят не го е допуснал да направи оглед и сравнение. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Съгласно чл. 29 от ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Явно е, че извършването на нарушения е системно и продължава и към момента, а не се касае за еднократно действие.[...]
европейски патент, разпространение на стоките, промишлен дизайн, имитация, марка, изобретател, патентоспособност, патентовано изобретение, принудителна лицензия, нарушение на патента, определяне размера на обезщетението, право на дизайн, имуществени или неимуществени вреди, обезпечение, преустановяване на нарушението, неполучено лицензионно възнаграждение
По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМПредявеният иск за установяване нарушение на патентно право предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава патент с действие на територията на Република България (2) в периода на предоставената закрила (3) ответникът използва (4) изразени в претенциите признаци или изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат с изразения в претенциите за признака, което за специалист в областта е очевидно към датата на заявката, че може да бъде достигнат чрез еквивалетния признак (5) без съгласието на ищеца като (6) ответникът е действал умишлено – при знание, че използва чуждо изобретение, защитено с патент без съгласие на патентопритежателя. [...] • Съгласно чл. 72в вр. чл. 12 ал. 3 ЗПРПМ българският закон предоставя защита на притежателя на европейски на територията на територията на Република България при условие, че е осъществена предписана процедура за публикуване на европейския патент в официалния бюлетин на Патентното ведомство. [...] • Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПРПМ притежателят на патент има изключително право да използва изобретението, на което съответства задължението на всички останали да се ползват от изобретението само след съгласието на патентопритежателя. Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗПРПМ това право включва всяка форма на оползотворяване на новаторското решение както търговията с него е само една от възможностите. Дължимото съблядаване на изключителното право задължава всеки друг търговец при проявен интерес към защитен продукт да го предложи доколкото патентопритежателят го е овластил за това. [...] • Правото съществува до настъпване на изрично посочено в закона обстоятелство, с което правният ред свързва прекратяването му. [...] • Обуславянето на защитата от съблюдаването на определена форма пряко засяга самото право. [...] • Конкуренцията е социална ценност, когато безусловно зачита чуждите права. [...] • Субективната интерпретация за правното значение на тези факти остава без значение. [...] • Законът допуска формиране на фактически извод въз основа на косвени доказателства, но предпоставка за това е да следва еднозначно от тях. [...] • В обхвата на дължимото обезщетение Директива 2004/48 изрично придава меродавност и на причинените от нарушението морални шети. [...] • Предвидената от чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ мярка е в състояние да осигури този резултат включително и с оглед предвидената наказателна защита с нормата на чл. 296 НК. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПДТака предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава права върху промишлен дизайн като в (2) в срока на действие на регистрацията (3) ответникът е използвал в търговската си дейност продукт, включващ или към който е приложен промишлен дизайн, . който за информирания потребител не създава различно цялостно възприятие (4) без съгласието на ищеца. [...] • Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗПД обаче съществено за промишления дизайн са особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПДИщецът претендира обезщетение за нарушено му право на промишлен дизайн, което вземане предполага да бъде установено в процеса, че (1) в търговската си дейност ответникът използва шпули, притежаващи защитени съществени признаци (2) без съгласието на ищеца (3) довело като пряка и непосредствена последица до (4) претърпени имуществени или неимуществени вреди.[...]
новост, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, регистрация, веществени доказателства, интернет сайт, установяване наличието на знание
Носи тежест да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/ . Ответникът носи тежест да докаже възраженията си. [...] • Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/ . [...] • Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 година. [...] • Съгласно чл. 29 ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Тоест, извършване на нарушения е системно и продължава, а не се касае за еднократно действие.[...]
отличителен елемент, общоизвестна марка, заблуждение, неправомерно използване на марка, отличителност, лицензионен договор, вероятност за объркване, право върху марка, търговски книжа, идентичност или поне сходство, преустановяване на нарушението, установяване факта на нарушението, пряка и непосредствена последица от нарушението, бездействие, определяне на обезщетението
Законовата дефиниция разкрива основните функции на марката – от една страна тя се използва за да се свържат определени стоки или услуги със съответното лице, което ги произвежда, съответно предоставя, а от друга за да разграничи тези стоки или услуги със сходни на тях, но произхождащи от други лица. [...] • Изброяването в закона е примерно, като всеки знак, отговарящ на горепосочените изисквания би могъл да бъде използван като марка. Субективното материално право върху марка възниква с регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите, в които би могло да се състои „използването“ на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са дефинирани в ал. 2 от същата разпоредба и се изразяват в поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоки с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тази цел, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоки с този знак, както и използването му в търговски книжа и реклами. Разпоредбата на чл. 73 ЗМГО, намираща се в глава V, която урежда гражданскоправната защита на правата върху марки, изрично предвижда, че използването от страна на трето лице в търговската му дейност на знак по начините посочени в чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя му съставлява нарушение на правото върху съответната регистрирана марка, установяването на което от своя страна представлява предмет на първият от съединените в рамките на настоящото производство искове. [...] • При преценката си за наличие на съответствие съдът взема предвид съдържащите се в заключенията на вещите лица изводи по изслушаните съдебно-маркови експертизи. [...] • Вероятността за объркване на потребителите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО представлява опасността у потребителите да възникне грешна представа за производствения или търговския произход на съответните стоки, в резултат от която те да приемат, че стоките, обозначени с регистрираната марка, и тези, върху които е поставен използваният от ответника знак, произхождат от едно и също лице или икономически свързани лица. Степента на вероятността за объркване се преценява с оглед цялостното впечатление, което съответните знаци създават у средния, относително осведомен и наблюдателен в средни граници потребител на съответната категория стоки. [...] • В разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО е уреден специален деликтен състав на гражданска отговорност, съответно приложение към който намират общите правила на деликтната отговорност, съдържащи се в чл. 45 и сл. от ЗЗД. [...] • Наред с така посочените общи характеристики на обезщетението за вреди, процесното вземане по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО се характеризира с подчертана обезпечителна функция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, с която се въвежда изискването обезщетението да бъде определено по такъв начин, че да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Държейки сметка за особеностите в обекта на правата на индустриалната собственост, регламентирани в ЗМГО, и както и за спецификите в обстановката, при която в типичния случай се осъществяват нарушенията върху тях, препятстващи възможността на ищеца, в чиято тежест на общо основание е установяването на претърпените от него вреди, да ангажира всички необходими и изчерпателни доказателства за размера на последните, в отклонение от общите правила на гражданската отговорност законодателят е предвидил особени правила за определяне размера на обезщетението в тези случаи, като с разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО е уредил възможност, то да бъде определено по преценка на съда в размер от 500 до 100 000 лева и при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, в случай, че по делото не са налице достатъчно данни за точния размер на претърпените от ищеца вреди, стига искът да е установен по своето основание. [...] • В случаите, при които по делото няма достатъчно данни за размера на вредите, претърпени от носителя на правото върху марката в резултат на нарушението, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, като един от елементите, с които този размер би могъл да бъде обвързан е лицензионното възнаграждение, дължимо, в случай, че нарушителят беше поискал разрешението на правоимащия да използва правото върху съответния обект на интелектуална собственост. [...] • Вредите от използването на търговски знак в нарушение на правилата на ЗМГО намират израз в цялостното засягане на търговската дейност на притежателя на правото върху съответния знак, което би могло да намери различни проявления, едно от съществените сред които е засегане на търговската му репутация. [...] • Обстоятелствата от значение за определяне една марка като общоизвестна са посочени в чл. 50а ЗМГО, където е предвидено, че при преценката за общоизвестност следва да се държи сметка за степента на известност или признаване на означението в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги, продължителността, стеента и географска област на използване и публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири или изложби на стоките и услугите, за които се използва означението, неговата стойност, данните за успешното прилагане на правата върху него, в случай, че се касае за регистрирана марка, както и всички други обстоятелства от значение за нейната популярност. [...] • Преценката на съда по отношение степента на известност на процесното означение може да се базира единствено на сведения събирани посредством обективни социологически данни, установени по прозрачен начин и от независим източник.[...]
дистрибутор, установяване на нарушението, изземване и унищожаване на стоките, пропуснати ползи, нарушение на правото на регистрирана марка, вероятност за объркване, право върху марка, оригинални стоки, недобросъвестност, размер на обезщетението, отличителност, лицензионен договор, неполучено лицензионно възнаграждение, пряка и непосредствена последица от нарушението
Конкретното пълномощно предоставя на упълномощените лица правото да извършват всички действия и да представляват упълномощителя когато и където е необходимо за постигане на описаните в него цели. [...] • По същността си, вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, изключва възможността за реализиране на отговорност на нарушителя само поради факта на извършено действие по чл. 13, ал. 2 ЗМГО. [...] • Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. [...] • Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. [...] • Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако правото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата.[...]
полезен модел, лицензионен договор, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, свързващо вещество, влагозадържащ продукт, съдебно-счетоводна експертиза, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Съгласно чл. 28 ЗПРПМ исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат: 1. установителен иск за факта на нарушението; 2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови: 1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя; 2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението. [...] • Достатъчна е липсата на един от неговите елементи, за да бъде признат същия за неоснователен и да бъде отхвърлен.[...]
марка на Общността, договор за лицензия, товарен автомобил, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, установяване факта на нарушението, трето лице, търговски книжа, недобросъвестност
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже правата си върху съответните марки, както и че е извършено нарушение от страна на ответника на правата на ищеца върху марката. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите; знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Съгласно нормата на чл. 73 от ЗМГО, нарушение съставлява и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. [...] • Цигарите и опаковките нямат самостоятелно значение, а опаковките ка взаимно свързани и представляват “допълващи/спомагателни” стоки, както посочва и вещото лице. [...] • Незнанието за какво ще се ползват опаковките на марката, регистрирана на името на ищеца, не смекчава нарушението на ответника. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО има акцесорен характер.[...]
полезен модел, хранителни продукти, промишлен дизайн, марка, интелектуална собственост, задържане на стоки, лицензионен договор, срок на действие, обезщетение за вреди, нарушение на патента
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Правото на използване на изобретението, съгласно ал. 3 на същата норма, включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • С разпоредбата на чл. 55 от същия закон всяко използване на регистриран дизайн в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото на дизайн е въведено като нарушение на това право.[...]
патент, пропуснати ползи, марка, дистрибутор, лицензионен договор, полезен модел, такси за поддържане, срок на действие, нарушение на патентни права, годишна патентна такса
Ищецът предлага страните да сключат лицензионен договор, с който да уредят отношенията си. [...] • При неправомерно ползване на патента обезщетението би следвало да е по-високо от изчисленото лицензирано възнаграждение и лихвите за забава при правомерно използване. [...] • Поради това ЗП урежда трансформацията на заварените случаи като установява особен режим по отношение авторските свидетелства и заявки в патенти, респ. в заявки за патенти. [...] • Ако в предвидените срокове не бъде поискана трансформация, авторското свидетелство прекратява действието си - §2 ал. 8 от ПЗР на ЗП. Съгласно §2 ал. 1 ПЗР на ЗП авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. [...] • Винаги се изследва дали издаденият патент е действащ и следва да се конкретизира в исковата молба и установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. [...] • Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него. [...] • За да може обаче патентопритежателят да се ползва от закрилата на патента, същият следва да заплаща годишна патентна такса. Патентна година на всеки патент е едногодишният срок, който започва за него всяка календарна година от датата на подаване на заявката. [...] • След тази дата, на осн. чл. 26, ал. 1, т. З ЗПРПМ (в редакцията на закона към този момент), патентът прекратява действието си, като в нормата на чл. 33 ал. 1 от е предвидено изключение - че патентопритежателят запазва правата си ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер. [...] • Ако той внесе таксата в двоен размер, патентът продължава да действа с обратна сила от просрочената дата. Неплащането на таксата, включително и в дадения гратисен период, е основание за автоматично прекратяване действието на патента. [...] • Ако патентната такса е била заплатена до тази дата, ищецът би се ползвал със защита.[...]
патент, транспортно средство, договор за лицензия, съдебно-счетоводна експертиза, фактура, публикуване на решението
Правният интерес на ищеца от предявяване на установителния иск за факта на нарушението се презюмира от законодателя в случай, че патентованото изобретение се използва без съгласието на патентопритежателя. [...] • В чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ законодателят е определил по легален начин какви юридически и фактически действия представляват нарушение на патентно право. [...] • Обхватът на патентна закрила, съгласно чл. 17 се определя от претенциите при заявяване на изобретението, които от своя страна се обективират в описание и чертежи. Претенциите при заявяване покриват не само признаците на изобретението, но и техните еквиваленти. [...] • От друга страна за да е налице нарушение на патентните права, то същите следва по безспорен начин да се установи, че принадлежат на ищеца.[...]
пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, действие по отношение на трети лица, промишлен дизайн, заблуда, прехвърляне на правото върху марка, вероятност за объркване, винени продукти, лицензионен договор, отличителност
Безспорно когато едно лице се легитимира като притежател на марка, използването на тази марка не може да му бъде забранено или да се разглежда като нарушение. Всички лица, които претендират, че регистрираната марка нарушава техни по – ранни права, следва да потърсят защита като поискат заличаване на марката, но до заличаването й не могат да се противопоставят на нейното използване. [...] • Нарушението на процесната марка не се осъществява чрез използване на този етикет, тъй като между него и знака на марката няма сходство. [...] • ЗМГО не съдържа особена дефиниция за това що е вреда, поради което на осн. чл. 46 ал. 2 от ЗНА приложение следва да намерят нормите, които се отнасят до подобни случаи, а това са тези на ЗЗД. Съгласно. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. [...] • Налице е причинна връзка между нарушението и вредите, което е основание за уважаване на иска.[...]
европейски патент, сертификат за допълнителна закрила, срок на действие, годишна патентна такса
След влизане в сила на § 77. ал. 2 ЗПРПМ(В сила от 01.01.2007 г. ), предвиждащ, че в 6-месечен срок считано от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз притежателят на патент, издаден по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, носителят на правото може да подаде молба по реда и при условията на Регламент 1768/92/ЕЕС и Регламент 1610/96/ЕС за издаване на сертификат за допълнителна закрила на продукт, обект на патента, като срокът на издадения сертификат се определя съгласно чл. 22 от Регламент 1768/92/ЕЕС, е подал молба издаване на сертификат за допълнителна закрила. [...] • Това налага извода, че правото на допълнителна закрила не настъпва автоматично, а е резултат от индивидуален административен акт - сертификат за допълнителна закрила, или отказ за издаване(респективно прекратяване на производството), постановени в хода на административно производство пред ПВ. [...] • Публикациите в официалния бюлетина на ПВ имат само оповестителна функция – да дадат гласност на изявлението на държавния орган(РЕШЕНИЕ № 10027 ОТ 24.07.2009 Г. ПО АДМ. [...] • Следователно ищците не са носители на твърдяното абсолютно право, явяващ се предпоставка за възникване на правото на защита по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ.[...]
пропуснати ползи, лицензионен договор, право на преждеползване, изобретател, ремонт, приемо-предавателен протокол, ноу-хау, принудителна лицензия, служебно изобретение, недобросъвестност
Съгласно посочената норма, патентът запазва действието си при неспазване на срока за заплащане на таксата, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер. [...] • Договорите са двустранни сделки, поради което съгласието на всяка от страните относно правата на насрещната страна е обусловено, както от съответните задължения на насрещната страна, така и от валидността на договора. [...] • Когато договорът е нищожен, съгласие също липсва, поради обусловеността му от валидността на договора и насрещните задължения на лицензополучателя. [...] • Решението на ВКС се отнася до осъдителен иск, който имплицитно съдържа установяване валидността на лицензионния договор. Съответно отхвърлянето на осъдителния иск, поради нищожност на лицензионния договор имплицитно се отнася и до липсата на валидност на договора. [...] • Наличието на патент само по себе си забранява на трети лица да ползват изобретението без съгласието на патентопритежателя, без да е необходимо той допълнително и изрично да забранява ползването. [...] • Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21'. Тоест право на преждеползване нямат дори тези които са ползвали преди датата на трансформация, но след датата на заявката за авторско свидетелство. Още по-малко имат право на преждеползване извършилите подготовка за ползване. [...] • Така, когато той твърди, че е използвал изобретението със съгласието на ищеца, жалбоподателя, освен че твърди съгласие, но и признава използване. [...] • Размерът на пропуснатите ползи се определя от това, което ищецът би получил в случай на правомерно развитие на отношенията между страните. Или, мярка за размерът на пропуснатите ползи е възнаграждението, т. нар. 'роялти', което обичайно се получава от патентопритежатели при подобни фактически обстоятелства по силата на лицензионен договор. [...] • Този метод е независим от евентуалните счетоводни техники за коригиране на печалбите и най-много съответства на принципа на справедливостта. [...] • Този метод за процент от оборота се прилага масово както у нас, така и в чужбина.[...]
транспортно средство, публикуване на решението, нарушение на патентни права, търговско дружество, прехвърляне на правото върху патента, трето лице
Правото на собственост върху патент, който представлява оценимо в пари имущество, може да бъде предмет на гражданския оборот. Само носителят му има правата по чл. 19 от ЗПРПМ – да използва изобретението, да забранява на трети лица да го използват без съгласието му и да се разпорежда с него. Качеството „патентопритежател” се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по някой от предвидените в закона гражданско-правни способи, а не от вписването на това обстоятелство в Патентното ведомство. Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. В отношенията между страните по прехвърлителната сделка, респ. апорта в настоящия случай, промяната на собствеността възниква от момента на осъществяването й /респ. вписването в ТР/ .[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions