Решение № 723 от 8.04.2015 г. на САС по в. гр. д. № 1332/2009 г.
Решение
№ 723
гр. София, 04.08.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТО, 6 състав, на 11.02. две хиляди и петнадесета година, в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВЧЛЕНОВЕ: А. Ц.М. В.
секретар В. И. ,
прокурор …………,
като разгледа докладваното от съдия Ц. т. дело № 1332 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 157 от 19.02.2009 год., постановено по т. д. № 1830/08 год., СГС, ТО, VІ- 2 състав е отхвърлил предявените от В. И. Ш., действащ като [фирма], срещу [фирма] иск за признаване факта на нарушение върху патент за полезен модел с рег. № 957 „Опаковка на течни хранителни продукти”, върху промишлен дизайн „Двупластови бутилки” с рег. № 41789 и върху търговка марка „П. Р.” с рег. № 406831, регистрирана за класове 16, 20, 21, 32 и 33 от МКСУ, както и да бъде осъден да преустанови нарушението; прекратил е производството по отношение на инцидентния установителен иск, предявен от [фирма] на основание чл. 212 от ГПК във вр. чл. 314 ГПК да бъдат признати по отношение на от В. И. Ш., действащ като ЕТ „И. К.- В. Ш. [фирма] върху трите лицензионни договора, както и липсата на право на В. И. Ш., действащ като [фирма], да ги развали.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от ищецът от В. И. Ш., действащ като [фирма], с която се обжалва първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него иска. Твърди, че в тази си част решението е неправилно и необосновано, тъй като Софийски градски съд неправилно е разделил производството по предявените с обща искова молба искове, като неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, като след прекратяване на лицензионните договори, ответното дружество продължава да извършва действия, насочени към ограничаване изключителното му право върху обектите на индустриална собственост.Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.[фирма] оспорва въззивната жалба.Твърди, че правилно съдът е разделил производството по предявените искове, като видно от представените по делото доказателства- анекси от 13.01.14 год. [фирма] е изпълнило сключените лицензионни договори с Г. М., по който договори едноличният търговец се явява трета страна и които няма право да разваля.Иска се съдът да остави в сила обжалваното решение,с присъждане на разноски.САС, ТО, 6 състав, намира за установено, следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ, чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПД и чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО.
В исковата молба на В. И. Ш., действащ като [фирма], се излага, че на 27.07.2004 год. е сключил договор с Г. А. М., по силата на който е придобил правата върху следните обекти на интелектуална собственост: патент за полезен модел рег. № 597 „Опаковка за течни хранителни продукти”, рег. № 104790; промишлен дизайн „Двупластови бутилки”, рег. № 4179 и словна търговска марка „П. Р.”, рег. № 40683 за стоки от класове 16, 20, 21, 32 и 33. Твърди, че към момента на заявяване на полезния модел и промишления дизайн Г. М. е бил негов служител и обектите на интелектуална собственост са разработени в материалната база на търговеца и за целите на неговото производство, поради което и тяхното заявяване от Г. М. е неправомерно, тъй като правото на заявяване на създадените при и по повод на осъществяването на трудовата функция обекти, принадлежи на работодателя. За да се избегнат спорове обаче между страните е сключено споразумение за продажба на подробно писаните по-горе права, като на 27.07.2004 год. е сключен договор за прехвърляне на правата. Преди това Г. М. предоставил правата за използване на тези права на семейната си фирма [фирма], което е заявено и пред Патентното ведомство, за което не бил уведомен, като подписът върху лицензионните договори и за двете страни е положен от Г. М.. В последствие с едностранно изявление ищецът твърди, че развалил трите договори за изключителна лицензия, считано от датата на уведомяването- 25.10.2006 год., но въпреки това ответното дружество продължава да събира лицензионни такси и като лизингополучател предприема действия по задържане на стоки, като с национално заявление от 31.07.2007 год. [фирма], легитимирайки се като лизингополучател, е поскало от Агенция „Митници” да предприеме действия за защита на правата върху интелектуална собственост, като с разпореждане от 10.03.2008 год. на директора на Агенцията са предприети действия по задържане на стоките на всички винопроизводители, включително на ищеца, чиито стоки с разписка от 21.03.2008 год. са задържани, които действия са в сила и към настоящия момент, поради което и едноличният търговец не може да използва процесните обекти. Иска се съдът да постанови решение, с което да установи факта на нарушение върху трите процесни обекта, както и да осъди ответника да преустанови нарушението.
С отговора на исковата молба ответникът [фирма] оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Твърди, че сключените на 12.01.2004 год. с изобретателят Г. М. три договора за изключителна лицензия върху процесните обекти не са прекратени, като [фирма] ги използва правомерно като единствен притежател на изключителната лицензия, като тези обекти не могат да бъдат ползвани от ищеца, който няма права върху тях, тъй като по отношение недействителността на договора от 27.07.04 год. е образувано дело. Наред с това, процесните обекти са изработени от Г. М. в извън работното му време като управител на Винзавод Г. б., със собствени средства и материална база. Прави искане на основание чл. 212 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на ищеца правата на [фирма] върху трите обекта, както и че едноличният търговец няма право да ги развали.
С разпореждане от 02.12.2008 год., Софийски градски съд е разделил производството по предявеният иск за установяване фактът на нарушението на изключителното право на ищеца върху процесните обекти на индустриална собственост, който следва да ес разгледат по реда на чл. 310, ал. 1, т. 3 ГПК- бързо производство в настоящото дело, от производството по останалите искове: да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 10 000лв. и за бъде установено, че „Д. ЙЮ.” О. не притежава права, произтичащи от договори за лицензия върху процесните обекти.
С ново разпореждане от 22.12.08 год., Софийски градски съд е приел за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск с правно основание чл. 212 от ГПК във вр. чл 314 ГПК, предявен от [фирма] срещу едноличният търговец за установяване правата на [фирма] върху процесните три обекта, основаващи се на сключените между [фирма] и Г. М. на 12.01.2004 год. договори, както и липсата на право на ищеца да ги развали и е оставил без разглеждане предявения от [фирма] насрещен иск срещу едноличния търговец за преустановяване на нарушенията на правата му върху спорните обекти.
За да постанови решението, САС, ТО, 6 състав, намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното по делото удостоверение изх. № 69-00-2994/23.06.08 год., издадено от Патентното ведомство, на 23.06.2008 год. е издаден патент за полезен модел № 597, рег. № 104790/21.09.000 год. с наименование „Опаковка за течни хранителни продукти”, с първоначален притежател Г. А. М. и настоящ притежател [фирма], като прехвърлянето на правата от Г. М. на едноличният търговец е публикувано в официалния бюлетин на ПВ бр. 12/04 год.; на 28.06.04 год. в ПВ е постъпило искане за вписване на лицензионен договор, с който Г. М. е предоставил изключителна лицензия на [фирма], вписан в регистъра на 03.11.2004 год. На 28.03.08 год. е вписано прекратяване на лицензионния договор, което вписване на 11.04.08 год. е заличено, като публикация на тези две вписвания не са направени в официалния бюлетин поради наличие на висящ спор пред Административен съд- София с предмет : обжалване на решението за вписване прекратяването на лицензионния договор, като видно от приложеното по делото удостоверение в Държавният регистър е вписано прекратяване на договора за предоставяне на изключителна лицензия в полза на [фирма], считано от 14.07.2008 год.- датата на влизане в сила на определение № 8651/08 год. на ВАС.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх. № 69-00-2995/24.06.08 год., издадено от Патентното ведомство, на 25.06.2001 год. в ПВ е регистриран промишлен дизайн „Двупластови бутилки”, рег. № 4179, с настоящ притежател [фирма], със срок на закрила до 24.11.2010 год., регистриран на името на Г. А. М., като на 20.07.04 год. е вписан лицензионен договор за отстъпено право на ползване чрез изключителна лицензия на [фирма], със срок на действие до 24.10.10 год.; на 07.09.04 год е вписано прехвърляне на правото на собственост върху дизайна от Г. М. на [фирма], а на 27.05.2008 год.- 2 лицензионни договора за сублизия, със срок на действие 12 месеца, от [фирма] на [фирма], считано от 28.03.200 год. и от [фирма] на [фирма], считано от 01.04.2008 год; на 28.03.08 год. е вписано прекратяване на лицензионния договор от 20.07.2004 год., което вписване е заличено с разпореждане на председателя на ПВ на 11.04.2008 год., като последни две вписвания не са публикувани в официалния бюлетин поради наличие на висящ спор пред Административен съд- София, образуван срещу решението за вписване прекратяването на лицензионния договор, като видно от приложеното по делото удостоверение в държавният регистър е вписано прекратяване на договора за предоставяне на изключителна лицензия в полза на [фирма], считано от 14.07.2008 год.- датата на влизане в сила на определение № 8651/08 год. на ВАС.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх. № 69-00-2996/24.06.08 год., издадено от Патентното ведомство, на 07.11.2001 год. в ПВ е регистрирана словна марка „Петпак/Ретрас”, с рег. № 40683, настоящ притежател [фирма], със срок на регистрация до 21.09.2010 год., регистрирана на името на Г. А. М., като на 20.07.04 год. е вписан лицензионен договор за отстъпено право на ползване чрез изключителна лицензия на [фирма], със срок на действие до 12.01.2004 год., на 18.08.04 год е вписано прехвърляне на правото на собственост върху марката от Г. М. на [фирма], а на 28.03.2008 год. е вписано прекратяване на лицензионния договор от 20.07.2004 год., което вписване е заличено с разпореждане на председателя на ПВ на 11.04.2008 год., като последни две вписвания не са публикувани в официалния бюлетин поради наличие на висящ спор пред Административен съд- София, образуван срещу решението за вписване прекратяването на лицензионния договор, като видно от приложеното по делото удостоверение в Държавният регистър е вписано прекратяване на договора за предоставяне на изключителна лицензия в полза на [фирма], считано от 14.07.2008 год.- датата на влизане в сила на определение № 8651/08 год. на ВАС.
По делото са приложени 3 бр. удостоверения, издадени от ПВ, с които е удостоверено, че на 16.11.2004 год. в Държавния регистър на патентите е вписано прехвърлянето на изключителното право, произтичащо от патент полезен модел № 597 от Г. М. на ЕТ [фирма], на 02.09.2004 год. в държавния регистър на патентите по отношение на промишлен дизайн с рег. № 4179 и наименование „Двупластови бутилки” е вписано прехвърлянето на правото на собственост от праводателя Г. М. на правоприемника ЕТ [фирма] и 16.11.04 год. в Държавния регистър на патентите е вписано прехвърлянето на изключителното право, произтичащо от патент на полезен модел № 597 от Г. М. на ЕТ [фирма].
На 27.07.2004 год между Г. А. М. и В. Ш., действащ като [фирма] са сключени договори с които на основание чл. 21 ЗМГО, Г. М. е прехвърлил на като [фирма] правата върху индустриална собственост върху пррцесните обекти.
С 3 бр. нотариални покани, получени от С. Ш.- служител, [фирма] е уведомило [фирма], че поради пълното неизпълнение на задълженията му като лизингополучател разваля сключените договори за изключителна лицензия.
Представени са 3 бр. договори за изключителна лицензия от 12.01.2004 год., с които Г. М. е отстъпил на [фирма] правото на ползване върху процесните три обекта за срок от 10 години, срещу заплащане на възнаграждение, както и 3 бр. анекса към тях. От 13.01.2004 год.
На 05.01.2004 год. общото събрание на съдружниците на [фирма] са взели решение [фирма], чрез управителя Г. М., да сключи договори за изключителна лицензия с изобретателя Г. М. относно процесните обекта.
С влязло в сила на 04.07.2009 год. решение от 28.03.2008 год., постановено по гр. д. № 24107/06 год., СРС, ГК, 25 състав е отхвърлил предявените от Г. А. М. срещу В. Ш., действащ като [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че договор за прехвърляне на права върху индустриална собственост от 27.07.2004 год. е нищожен поради нарушение на закона, и с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унищожаването му поради измама.
С решение № 1054 от 10.06.2013 год., постановено по т. д. № 2306/08 год., СГС, ТО, VІ- 4 състав е отхвърлил предявените от [фирма] срещу [фирма] иска с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ за заплащане на сумата от 3000лв.- обезщетение за вреди, произтичащо от нарушение на правата върху полезен модел „Опаковка за течни продукти” с рег. № 597 на ПВ и с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗПрД за заплащане на сумата от 7000лв.- обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на правата върху промишлен дизайн на „Двупластови бутилки” с рег. № 4179 на ПВ, за периода от 25.10.06 год- датата на разваляне на договора, до 21.08.2008 год.- датата на подаване на исковата молба в съда и е прекратил производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск, че за [фирма] не съществуват права, произтичащи от договори за изключителна лицензия върху патент за полезен модел рег. № 597 „Опаковка за течни хранителни продукти”, промишлен дизайн „Двупластови бутилки” с рег. № 4179 и словна търговска марка „Петпак/Ретрас” с рег. № 40683, като процесуално недопустимо.
С влязло в сила на 12.03.2014 год. протоколно определение, САС, ТО, 9 състав е оставил без разглеждане като просрочена, подадената въззивна жалба срещу решение № 1054/10.06.13 год., постановено по т. д. № 2306/08 год., в частта, с която е прекратено производството по отрицателния установителен иск.
Представени са договори за сублицензия, сключени между [фирма] и трети за спора лица, имащи за предмет процесните три обекта, последният от който е сключен на 30.05.2998 год., със срок от 12 месеца, считано от датата на подписването му, т. е. до 30.05.2009 год.
При така установеното от фактическа страна и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, САС, ТО, 6 състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му Софийски градски съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към който на основание чл. 272 от ГПК препраща.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично.Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО.Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба.Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО.Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПРПМ, приложим и за полезните модели, на основание чл. 78 от ЗПРПМ, изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.Правото на използване на изобретението, съгласно ал. 3 на същата норма, включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.Съгласно чл. 19, ал. 4 от същия закон, когато предмет на патента е продукт /изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др./ патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: произвеждане на продукта, предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ, приложим и по отношение на нарушенията на правото върху полезен модел, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила, и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.Съгласно чл. 19 от Закона за промишления дизайн /ЗПр. Д/, правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската си дейност дизайна, включен в обхвата на закрила, който според разпоредбата на чл. 18 се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие.Според чл. 3, ал. 1 от ЗПр. Д, дизайнът е видимият външен вид на продукта или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или на част от него или комбинация от тях, а съгласно чл. 12, ал. 2 дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени детайли, които не влияят върху цялостното възприятие за тях.С разпоредбата на чл. 55 от същия закон всяко използване на регистриран дизайн в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото на дизайн е въведено като нарушение на това право.Както правилно е приел Софийски градски съд, правата върху процесните три обекта на интелектуална собственост са отдадени на изключителна лицензия на [фирма] по сключени договори с първоначалния притежател на правата, които договори за изключителна лицензия и вписването на правата на изключителна лицензия в регистъра при ПВ, предхождат сключените по- късно между В. Ш., действащ като [фирма], и Г. М. договори за прехвърляне на права върху процесните три обекта на индустриална собственост и вписването им в регистъра при ПВ, което води до извода, че правата на [фирма] като лизингополучател на изключителната лицензия са противопоставими на правата на приобретателя на тези обекти, съгласно изричните разпоредби на чл. 26, ал. 6 от ЗПрД, чл. 22, ал. 6 от ЗМГО и чл. 31, ал. 4 от ЗПРПМ.Наличието на право на изключителна лицензия на [фирма] по сключени договори за изключителна лицензия /които договори с влязло в сила решение от 28.03.2008 год. на СРС, ГК, 25 състав, постановено по гр. д. № 24107/06 год. не са признати за нищожни и унищожаеми по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 29 от ЗЗД/ изключва наличието на твърдените нарушения.Наред с това, както е отбелязал и Софийски градски съд, в исковата молба не се навеждат факти, които могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на ЗПРПМ, Зпр. Д и ЗМГО, а факти, които сочат на спор за самите материални права върху процесните три обекта, който спор не може да бъде разгледан в рамките на настоящото производство.Неоснователен е доводът на жалбоподателят за допуснато от Софийски градски съд нарушения на чл. 310 от ГПК и чл. 229, ал1, т. 4 от ГПК.При разделяне на производството съдът се е съобразил с нормата на чл. 310 ГПК, като с влязло в сила решение № 1054 от 10.06.2013 год., постановено по т. д. № 2306/08 год. /което жалбоподателят твърди, че е преюдициално към настоящият спор/, СГС, ТО, VІ- 4 състав е прекратил като процесуално недопустимо производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск, че за [фирма] не съществуват права, произтичащи от договори за изключителна лицензия върху патент за полезен модел рег. № 597 „Опаковка за течни хранителни продукти”, промишлен дизайн „Двупластови бутилки” с рег. № 4179 и словна търговска марка „Петпак/Ретрас” с рег. № 40683.За пълнота следва да се отбележи и че дори да се приеме, че твърдяното нарушение е налице, то по никакъв начин не се е отразило върху правилността на обжалвания съдебен акт, т. е. не е налице съществено процесуално нарушение като основание за неправилност на обжалваното решение.С оглед на изложеното, при съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.По делото липсват данни за направени от [фирма] разноски пред настоящата съдебна инстанция,поради което и такива не му се дължат.Водим от изложеното, САС, ТО, 6 състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 19.02.2009 год., постановено по т. д. № 1830/08 год., СГС, ТО, VІ- 2 състав е отхвърлил предявените от В. И. Ш., действащ като [фирма], срещу [фирма] иск за признаване факта на нарушение върху патент за полезен модел с рег. № 957 „Опаковка на течни хранителни продукти”, върху промишлен дизайн „Двупластови бутилки” с рег. № 41789 и върху търговка марка „П. Р.” с рег. № 406831, регистрирана за класове 16, 20, 21, 32 и 33 от МКСУ, както и да бъде осъден да преустанови нарушението.
В частта, с която СГС, ТО, V- 2 състав е прекратил е производството по отношение на инцидентния установителен иск, предявен от [фирма] на основание чл. 212 от ГПК във вр. чл. 314 ГПК да бъдат признати по отношение на В. И. Ш., действащ като ЕТ „И. К.- В. Ш. [фирма] върху трите лицензионни договора, както и липсата на право на В. И. Ш., действащ като [фирма], да ги развали, решението е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: