Решение № 1409 на САС по в. гр. д. № 2197/2013 г.
Решение
№ 1409
гр. София, ХХ/ХХ/ХХХХ г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 9 състав в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. М.
Б. Н.
при участието на секретаря М. И.,като разгледа докладваното от съдия Ц. т. д. № 2197 по описа за 2013 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК .
С решение № 357, постановено на 18.02.2013 г. по т. д. № 1195/2009 г. Софийски градски съд ТК VІ- 8 състав е отхвърлил предявените от „А. л.” Л., Обединено кралство срещу [фирма] [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПРПМ за установяване на факта на нарушението на притежаван от ищеца патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование 'Р. за подемно транспортно средство', номер на патента BG 60096, които покрива в обхвата си специфична „рама за подемно-транспортно средство', характеризираща се със специфична форма и разположение на надлъжните листови греди, челна стена на напречната греда и други особености подробно описани в патента, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и претенцията с правно основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ, с която се иска публикуване на решението в два ежедневника за сметка на ответника, като неоснователни и недоказани,като е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него деловодни разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът,който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и необоснованост на същото.В жалбата се твърди,че се легитимира като патентопритежател по силата на приетото от първата инстанция удостоверение от ПВ,в което е посочено,че е единствен притежател на правото на патента за изобретение от 17.08.2005 г.Позовавайки се на разпоредбите на чл. 31 ал. 4, чл. 31а ал. 4, чл. 31б ал. 3 , чл. 31в ал. 3 от ЗПРПМ и по аналогия на чл. 21 ал. 5 от ЗМГО и чл. 24 ал. 4 от ЗПрД въззивникът счита,че прехвърлянето на правата произвежда действие от момента на вписването му в регистъра на ПВ,а такива действия и сделки относно патентните права не са били вписани.Твърди,че за двата мотокара,продадени от ответника на трети лица /при които вещото лице е установило пълно съвпадение на вложените в тях рами и процесния патент/, съдебно-счетоводната експертиза,след анализ на съответната документация, е установила,че тези мотокари са произведени от ответника.Според въззивника липсват каквито и да било доказателства, от които би могъл да се направи извод за обратното.Допуснатата след възобновяване на производството съдебно-счетоводна експертиза не е установила произход на мотокарите от което и да е лице,имащо права върху процесния патент,а свидетелят,доведен от ответника, не е могъл да потвърди,че мотокарите,които са били предмет на експертизата, са закупените от чуждото за спора лице [фирма]. Счита,че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани,тъй като същите са неточни и некоректни.Въззивникът е изложил съображения за дискредитиране и на писмените доказателства – 2 бр. фактури и приемо-предавателни протоколи към тях /представени във връзка с удостоверяването на твърдените от ответника покупно-продажни сделки с [фирма] и [фирма]/, твърдейки,че във фактурите липсва идентификация на мотокарите,а протоколите са оспорени от него като неистински /първия/ и недатиран /втория/.На последно място в жалбата си въззивникът е изразил несъгласие с констатацията на съда,че ответникът е извършвал единствено действия по рециклиране на мотокари,като навежда довод в подкрепа на обратното факта,че при обезпечаването на иска в цеха на същия е било намерено шаси в процес на производство,а дори да бъде прието за установено горното, ответникът не е доказал,че тези рами не са попадали в обхвата на процесния патент.По тези съображения въззивникът е поискал от съда да отмени решението на първата инстанция и да уважи предявения от него установителен иск за нарушение на патентни права.Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да потвърди решението на първата инстанция,ведно със законните последици.Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът „А. Л.” е предявил срещу [фирма] положителен установителен иск с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМ, иск за преустановяване действия,нарушаващи патентни права по чл. 28 ал. 1 т. 3 от ЗПРПМ и претенция по чл. 28 ал. 2 т. 1 от ЗПРПМ. В исковата си молба същият твърди,че е собственик на патент за изобретение № 60096 с наименование „Р. за подемно транспортно средство”, номер на патента BG 60096, която рама се характеризира със специфична форма и разположение на надлъжните листови греди, челна стена на напречната греда и други особености подробно описани в патента. Твърди, че основен конкурент на ищеца е ответникът, който произвежда, складира, предлага и продава мотокари, при които основния, определящ детайл - рамата, изцяло копира рамата, защитена с патента. Заявява, че като притежател на патента не е давал съгласието си на ответното дружество да го използва, а посочените действия на последния нарушават неговите патентни права. Поради това е поискал съдът да постанови решение, с което да установи нарушението, да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението, както и съдебното решение да бъде публикувано. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] е оспорил предявените искове. Оспорил е твърдението, че ищецът е патентопритежател,тъй като процесният патент е бил собственост на различни лица /включително и негова собственост/,като през 2006 г. е бил апортиран в капитала на друго търговско дружество - [фирма]. Навел е твърдения,че е имал сключен договор за лиценз с това дружество,но произвежданите от него рами не са идентични на попадащите в обхвата на патента и никога не е произвеждал такива. Заявява,че описаната и иззета от него рама,във връзка с което е приложеният към исковата молба снимков материал, е била произведена още по времето,когато е бил собственик на патента. По тези съображения ответникът е поискал съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.За да отхвърли исковете,първоинстанционният съд е приел,че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е извършил твърдяното нарушение на правата върху процесния патент на изобретение,тъй като в произведените и в по-голямата част от продадените от ответника мотокари не се открива наличие на съществени елементи,попадащи в обхвата на закрила на патента,а в тези,в които се откриват такива /2 бр./ не са произведени от ответника,а са закупени като втора употреба от друго търговско дружество,което от своя страна ги е закупило от трето дружество още през 1997 г.Наред с това съдът е изложил съображения,че към момента на завеждането на исковата молба ищецът не е бил притежател на процесния патент,тъй като същият е бил апортиран в капитала на [фирма],а от факта,че не е било извършено вписване на това прехвърляне на правото върху патента в ПВ ищецът не би могъл да черпи права.САС по реда на чл. 269 от ГПК намира така постановеното от СГС решение за валидно и допустимо.По съществото на повдигнатия пред съда спор решението се явява правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционното решение досежно установената фактическа обстановка и изведените правни изводи за неоснователност на предявените искове и препраща към тях с оглед дадената й процесуална възможност по чл. 272 от ГПК.Пред настоящата инстанция не са ангажирани относими и допустими по реда на чл. 266 от ГПК доказателства,които да променят тези правни изводи.
По наведените от въззивника доводи пред САС,настоящата инстанция намира следното:
Неоснователно е възражението срещу извода на съда за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца като притежател на правата върху процесния патент.Видно от представените пред първата инстанция писмени доказателства и от направена от САС служебна справка относно вписванията по партидата на търговското дружество [фирма] в ТР, процесният патент е бил заявен през 1991 г. и регистриран в ПВ през 1993 г. на името на М. Т. и А. В.; впоследствие на 17.08.2005 г. в Държавния регистър на ПВ е вписано прехвърляне на изключителното право върху него на ищеца „А. Л.” ; последният,като акционер в [фирма], е прехвърлил чрез апорт правото си върху патента в капитала на посоченото акционерно дружество,което е извършено по предвидения в ТЗ ред и е вписано в регистъра на търговските дружества със съдебно решение от 13.07.2006 г. на Пловдивски окръжен съд; последващи промени по отношение правото на собственост върху патента не са извършвани – според актуалното състояние на вписванията по партидата на [фирма] в ТР правото продължава да е част от капитала на дружеството.Правото на собственост върху патент, който представлява оценимо в пари имущество, може да бъде предмет на гражданския оборот.Само носителят му има правата по чл. 19 от ЗПРПМ – да използва изобретението,да забранява на трети лица да го използват без съгласието му и да се разпорежда с него.Качеството „патентопритежател” се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по някой от предвидените в закона гражданско-правни способи,а не от вписването на това обстоятелство в Патентното ведомство.Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица , като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ,които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател.В отношенията между страните по прехвърлителната сделка,респ. апорта в настоящия случай, промяната на собствеността възниква от момента на осъществяването й /респ. вписването в ТР/.Ищецът,като отчуждител на правото в полза на [фирма], не би могъл да се позовава на оповестителното действие на вписването пред ПВ,тъй като не е трето лице за това правоотношение.Преминаването на правата върху патента е осъществено с факта на вписването на апорта в регистъра на търговските дружества през 2006 г.,поради което от този момент и към датата на завеждането на исковата молба ищецът не е разполагал с тези права,включително и да води искове за нарушение по чл. 28 от ЗПРПМ.Обстоятелството,че приобретателят на правото върху патента [фирма] не е заявил за вписване в регистъра на ПВ придобиването му по реда на чл. 5а от ЗПРПМ,не поражда права за ищеца,а има за последица единствено това,че от момента на придобиването на правото до вписването му, собствеността на акционерното дружество не е защитена спрямо действията на третите лица.Неоснователни са и възраженията на въззивника срещу извода за липса на нарушение по смисъла на чл. 27 ал. 1 от ЗПРПМ и в частност на твърдението във въззивната жалба,че от съдебно-счетоводната експертиза се установява,че мотокарите,по отношение на които патентната експертиза е установила пълно съвпадение между елементите на вложените рами и описанието на процесния патент,са произведени изцяло от ответника.В заключението на основното заключение на в. л. Д. е посочено,че в счетоводната и складова документация на ответника не са открити данни за произведени и продадени от него рами за мотокари.Действително в отговора на 2 задача вещото лице е установило,че едноличният търговец произвежда и продава като цяло мотокари на трети лица,но този факт не е достатъчен да се направи извод за наличие на използване на патентованата рама по смисъла на чл. 19 ал. 3 предл. 1, 2 и 3 от ЗПРПМ,още повече,че по отношение на описаните в тази точка мотокари няма категорични данни рамите на същите да съвпадат по признаци с описанието на патента.От допълнителното заключение на в. л. Д. се установява,че през периода 18.08.2005 г.-09.07.2009 г. ответникът е продавал на трети лица - търговски дружества мотокари с товароносимост до 5 тона /последното не представлява защитен елемент от патента,поради което САС намира за ирелевантно твърдението на ищеца,че това са именно рами,идентични на патентованата/.От тези мотокари,видно от това заключение и от второто допълнително заключение на съдебно-патентната експертиза,по отношение само на два от продадените от ответника мотокари Х. 30.48 Д /на 04.09.07 г. и на 25.06.08 г. , съответно на [фирма] и на [фирма]/ всички признаци на изобретението имат кореспондиращи елементи в тях.И двете вещи лица въз основа на счетоводната документация са посочили,че посочените мотокари не са нови,а рециклирани /втора употреба/. В заключението на в. л. М. /по допуснатата последна съдебно-счетоводна експертиза/,изготвено след проверка в счетоводствата на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и представени на вещото лице фактури и предавателни протоколи, е констатирано,че ответникът е придобил тези мотокари чрез покупка от [фирма] на 12.01.2007 г. , което от своя страна е придобило същите от [фирма] през 1997 г.Вещото лице е посочило,че фактурите са отразени в дневника за продажбите и в справката-декларация на [фирма].По отношение на оспорените фактури за продажби на мотокарите,съставени от посочените неучастващи в спора лица,опис и протокол за предаване САС намира,че същите не следва да бъдат изключени от доказателствения материал.Видно от заключението на вещото лице, същите са част от счетоводната документация на трето, неангажирано по спора търговско дружество [фирма],което е осчетоводило стопанската операция по продажбата на карите на ответника; в протокола,в който са индивидуализирани стоките,предмет на продажбата, изрично е посочено,че се съставя като приложение към фактурата,която от своя страна е отразена в дневника за продажбите и в справката – декларация на това трето лице. В съдебно заседание вещото лице е заявило изрично,че описът с посочените в него фабрични номера на мотокарите се води в счетоводството на [фирма] от момента на закупуването им през 1997 г. и същите са отразени и се водят като инвентар до 12.01.2007 г. /датата на продажбата им на ответника/.Така изготвеното заключение не е оспорено от страните,поради което съдът въз основа на него приема за установено,че посочените по-горе два мотокара,заедно с рамите /обект на патентна закрила/ са придобити от ответника през 2007 г. и през същата и следващата година са продадени на трети лица.При тези обстоятелства би могло да се приеме,че е налице действие по смисъла на чл. 19 ал. 3 от ЗПРПМ – „търговия с предмета на изобретението”,извършено от ответника.Това действие обаче не може да бъде квалифицирано като нарушение на правото върху патента, доколкото ищецът,чиято е доказателствената тежест,не е установил , че същото е извършено умишлено,предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗПРПМ.Поради изложеното следва да се приеме,че не са налице основания за извод за наличие на извършено от ответника нарушение на патентни права върху патент № 60096.Предвид това предявените от ищеца искове /вторият като акцесорен на първия/,заедно с претенцията по чл. 28 ал. 2 т. 1 от ЗПРПМ подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.С оглед изложеното и поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на СГС,постановеното от последния решение следва да бъде потвърдено .В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение.Водим от горното,Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 357, постановено на 18.02.2013 г. по т. д. № 1195/2009 г. Софийски градски съд ТК VІ- 8 съставОСЪЖДА „А. л.” Н. Б. С., WIS 1RR, Л., Обединено кралство да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. З, ап. 6 сумата 1000 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при наличие на основания за допустимост по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.