Решение № 1510 от 20.08.2013 г. на СГС по т. д. № 1537/2003 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1510
Гр. София, 20.08.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в открито заседание на дванадесети юни
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Е. Г., като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 1537 по описа за 2003 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28, АЛ. 1, Т. 1, 2 И 3 И ЧЛ. 28, АЛ. 2 ОТ ЗПРПМ.
С искова молба и молби-уточнения ищецът А. А. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., ул.„С.” №**, вх.*, ап.**, твърди, че е собственик на патент за изобретение № 49521 „Паста за зъби със растителен екстракт“.Ответникът „В.“ АД *** е нарушил неговите изключителни права върху патентите, като е произвеждал и реализирал паста за зъби с наименование „Ф.-*“, „Ф.“ и „Ф.“, чието съдържание попада в обхвата на патентната закрила.Съгласно характеризиращата част на патентната претенция към процесната паста за зъби, новостта се състои в това, че последната съдържа пропиленгликолов екстракт от Hypericum perforatum/жълт кантарион, в концентрация от 0.5 до 3% спрямо общия количествен състав на пастата.Ищецът претендира обезщетение за нарушение на правата му за периода от 20.02.1996 г. (датата на придобиване на правата върху патента) до датата на депозиране на исковата молба - 23.04.2003 г.Моли съда да установи факта на нарушение на изключителните му права върху патент за изобретение № 49521 от страна на „В.“ АД ***; да осъди ответника като нарушител на патент за изобретение № 49521 да прекрати производството на пасти за зъби с търговски наименования „Ф.-*“, „Ф.“ и „Ф.“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер 193 136.02 лв. (сто деветдесет и три хиляди сто тридесет и шест лева и две ст.) за същия период.Ответникът „В.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул.„О. П.” №**, представлявано от изпълнителните директори Р. К. и В. А., оспорва предявените искове по основание и размер.Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца.Твърди, че произвежданите от ответното дружество пасти за зъби с наименования „Ф.-*“, „Ф.“ и „Ф.“ не попадат в обхвата на патентните претенции, като „полиетиленгликоловият екстракт от жълт кантарион“ и „пропиленгликоловият екстракт от жълт кантарион“ не могат да бъдат разглеждани като еквивалентни патентни признаци.От м. декември 1993 г. „В.“ АД използва единствено гликолов екстракт от жълт кантарион, като използва за разтворител полиетиленгликол ПЕГ 400.Моли съда да отхвърли иска за обезщетение като неоснователен и недоказан.Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е представил Патент за изобретение № 49521 от 23.08.1996 г. на Патентно ведомство на Република Б.. Видно от същото патентопритежател е А. А. Ч.. Патентът за изобретение № 49521 е заявен на 16.11.1989 г., със заявител Дружествен научноизследователски химико-фармацевтичен институт – С., като изобретателите са осем физически лица, изброени в патентното свидетелство. Предмет на патента е паста за зъби с растителен екстракт. Удостоверено е от ПВ, че патентът за това изобретение се издава на осн. §2 от ПЗР на ЗП и решение № 6528 от 20.02.1996 г.
Приложена е и публикация в Официалния бюлетин брой 11/1996 г. на Патентното ведомство за публикувания патент.
Съгласно Искане за проучване на правния статус на патент № 49521 патентопритежателят е заплатил годишна такса за 13-та патентна година до 16.11.2002 г.
По делото е приет като доказателство Договор от 20.01.1993 г. на „В.” АД *** с маг. фар. А. П., съгласно който се разработва и внедрява технологичен продукт „Технологичен вариант паста за зъби „Ф.“.
Представена е технологична инструкция за производство на паста за зъби „Ф.” на от декември 1993 г.
Приложено е Писмо № 26 от Министерство на здравеопазването от 23.04.1993 г. за съгласуване на представена документация за производство и употреба на паста за зъби „Ф.“ при обявена рецептура на паста за зъби „Ф. - 2 “.
Със Заповед № 359 от 12.03.1994 г., подписана от директора на „В.” АД-гр. Р., е разрешено започване на редовно производство на паста за зъби „Ф.“ по оптимизирана технология, разработена от маг. фарм. А. П. /съгласно рецепта за производство, приложена към молба № 31684 от 19.10.2004 г./.
Представена е Рецепта за производство на сто килограма паста за зъби „Ф.” на „В.” АД *** от януари 1994 г.
Със Заповед № 1194 от 23.08.1995 г., подписана от директора на „В.” АД-гр. Р., е спряно производството на паста за зъби „Ф.“, поради проблеми в технологията, считано от 01.09.1995 г.
Със Заповед № 2142 от 22.12.1995 г., подписана от директора на „В.” АД-гр. Р., е спряно производството на паста за зъби „Ф.“, поради нарушаване на патентните права на притежателя на марката, считано от 01.01.1996 г.
Представен е материално разходен норматив за производство на паста за зъби „Ф.” от 1996 г.
Представена е Техническа спецификация № 47-22 КМ-0049 от 27.11.1995 г. на екстракт от жълт кантарион – полиетиленгликолов, ОХ 0283889-90, съгласувана с Министерство на здравеопазването, както и Технологична инструкция № 47-22 КМ-0049 от 27.11.1995 г. за производство на паста за зъби „Ф. – 2“, съгласувана с Министерство на здравеопазването.
Със Заповед № 359 от 12.03.1994 г., подписана от директора на „В.” АД-гр. Р., е разрешено започване на редовно производство на паста за зъби „Ф.“ – серия, считано от 01.03.2003 г.
Представен е Доклад от 04.08.1995 г. относно клинични изпитания на паста за зъби „Ф.-*“, производство на „В.” АД-гр. Р.. Заключението на експертите е, че „Ф.-*“ се препоръчва за производство като хигиенна и профилактична паста за зъби.
Със Здравен сертификат № 47-22 К-0996 от 03.06.1997 г. Министерство на здравеопазването удостоверява, че паста за зъби „Ф. – 2”, произведена от „В.”АД-гр. Р., е произведена в съответствие със здравното законодателство на Р Б., отговаря на държавните стандарти и е разрешена свободната й продажба на територията на страната.
Със Здравен сертификат № 47-22 К-0996 от 03.06.1997 г. Министерство на здравеопазването удостоверява, че паста за зъби „Ф.”, произведена от „В.”АД-гр. Р., е произведена в съответствие със здравното законодателство на Р Б., отговаря на държавните стандарти и е разрешена свободната й продажба на територията на страната.
Приложена е Спецификация на ПЕГ 400, издадена от Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД.
Представена е Отраслова нормала № 0283889-90 на гликолов екстракт от жълт кантарион, получен чрез екстракция с полиетиленгликол
Съгласно Свидетелство за търговска марка № 34923 от 11.02.1999 г. на Патентно ведомство на Република Б., с което на 08.02.1999 г. се регистрира марката „Ф.”, собственост на „В.” АД ***. Марката е с покровителствен срок до 18.09.2008 г.
Представено е Свидетелство за търговска марка № 28758 от 03.10.1996 г. на Патентно ведомство на Република Б., с което на 31.07.1996 г. се регистрира марката „Ф.”, собственост на „В.” АД ***. Марката е с покровителствен срок до 05.10.2005 г.
По делото е представен Договор от 1996 г. на „В.” АД *** за дистрибуция, в който е заложен минимален оборот за вътрешен пазар от 1 000 000 лв./месец на дистрибутор.
В Ценоразпис на паста за зъби на вътрешен пазар, в сила от 01.04.1996 г. до 30.06.1996 г. на „В.” АД е отразено, че паста за зъби „Ф. – 2” се предлага на единична цена в размер на 14,51 лева в ДДС, паста „Ф.” (в туба от 90 грама) за 17.23 лева с ДДС, а „Ф.” (в туба от 104 грама) – съответно за 18.88 лева с ДДС.
В Ценоразпис на паста за зъби на вътрешен пазар, в сила от 23.10.1996 г. до 30.11.1996 г. на „В.” АД е отразено, че паста за зъби „Ф. – 2” се предлага на единична цена в размер на 35.60 лева , а паста „Ф.” (в туба от 90 грама) съответно в размер на 37.30 лева, а „Ф.” (в туба от 104 грама) – съответно за 46.90 лева.
В Ценоразпис на паста за зъби на вътрешен пазар, в сила от 16.01.1998 г. на „В.” АД, паста „Ф. – 2” се предлага на единична цена за кашон от 100 броя в размер на 0.148 долара, а паста „Ф.” – съответно 0.155 долара. Представени са и две Оферти на „В.” АД за експорт, валидни до 31.12.1996 г., съвпадащи с цените в Ценоразписа.
С Писмо до „В.” АД вх. № 1928 от 06.12.1996 г. А. Ч. информира ответника, че последният нарушава патентните му права чрез производството на паста за зъби. Ищецът предлага страните да сключат лицензионен договор, с който да уредят отношенията си. С писмо – отговор „В.” АД оспорва твърденията на ищеца, свързани със заявените патентни права.
По делото е представен снимков материал, илюстриращ копие отопаковка (разгъната) на паста за зъби „Ф.” и „Ф. – 2”, с приложен към него рекламен материал за пасти за зъби „Ф.”, „Ф. – 2” и „Ф.”.
По делото са приети веществени доказателства, представляващи туби, съдържащи паста за зъби, произведени от „В.” АД, съответно: марка „Ф.”, „Ф.-*“ и „Ф.”.
С Писмо от 12.02.1999 г. до „В.” АД изх. № 47-22-КХ-00159 МЗ съгласува и регистрира с рег. № 00159-99 техническата спецификация за производство на паста за зъби „Ф.”.
Приложена е Техническа спецификация ТС – П3002-95, рег. № 00159-99 от 12.02.1999 г. за паста за зъби „Ф.”, ведно с Технологична инструкция за производство на същата паста за зъби.
Представен е сертификат за износ № 00278 от 1999 г. на паста за зъби „Ф.”, производство на „В.”АД-гр. Р., издаден от Министерство на здравеопазването.
Представен е Материално-разходен норматив за производство на паста за зъби „Ф.”, в сила от 01.03.1999 г., както Материално-разходен норматив за производство на паста за зъби „Ф.”, в сила от 03.04.1999 г. и от 03.04.2000 г.
В Протокол от заседание на експертната група от 19.01.2000 г. на Патентното ведомство на Р Б. е заявено становище на експерта М. С. по заявка за патент рег. № 101740.
С Писмо изх. № 4722 КХ-00750 от 30.03.2000 г. до Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД Министерство на образованието съгласува и регистрира с рег. № 00750/2000 техническата спецификация за производство на гликолови растителни екстракти.
Приложена е Техническа спецификация № 00750 от 30.03.2000 г. за производство на гликолови растителни екстракти.
Приложена е Техническа спецификация за производство на паста за зъби „Ф.“.
С Писмо Вх. № 4021 от 13.04.2000 г. до Патентното ведомство на Р Б., ведно с молба за трансформация на заявка за патент рег. № 101740 в заявка за полезен модел, в което са посочени мотивите за трансформацията, а именно: патентна еквивалентност на пропиленгликола и полиетиленгликола.
По делото е представено Решение № 101740 от 28.06.2000 г. на Патентното ведомство на Р Б. за издаване на патент № 101740 на паста за зъби с растителен екстракт.
Съгласно Справка на Патентното ведомство на Р Б. от 17.04.2006 г. относно искане за проучване на правен статус на патент № 49521 (рег. № 90374), в Патентното ведомство е издаден патент № 49521 „Паста за зъби с растителен екстракт“, въз основа трансформация на авторско свидетелство рег. № 90374 по решение, съгласно параграф 2, ал. 2 от Закона за патентите с патентопритежател А. А. Ч.. Последно е платена поддържаща годишна такса за 13-та патентна година до 16.11.2002 г. Поради неплащане на такси за поддържането му, патентът е прекратил действието си. Приложен е Официален бюлетин на ПВ, както и списък на действащите патенти на територията на Р Б. към 30.06.2005 г.
Ищецът е представил Патент за полезен молел № 432 от 23.01.2001 г. на Патентно ведомство на Република Б., видно от който патентопритежатели са А. А. Ч., Е. В. Ч. а и С. А. Ч.. Патентът е заявен на 03.07.1997 г. и представлява паста за зъби с растителен екстракт
Съгласно Решение № 131 от 29.04.2010 г. на Патентно ведомство на Република Б., е обявена частична недействителност на патент за полезен модел № 432 „паста за зъби с растителен екстракт“, по отношение паста за зъби с полиетиленгликолов екстракт от жълт кантарион.
Приложена е Процедура от системата за управление на качеството на документите, използвани във „В.” АД през 2001 г.
В Ценова листа на козметичната продукция на „В.” АД за 2002 г. паста за зъби серия „Ф.” се предлага за на единична цена за кашон от 100 броя в размер на 0.30 лева, като паста за зъби „Ф.” се предлага на същата цена.
С Писмо изх. № 47-22-КХ-02008 от 31.10.2002 г. до Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД Министерство на образованието съгласува и допълва Техническа спецификация № 00750/2000 за производство на гликолови растителни екстракти от билки и етерично маслени растения.
Представен е Фирмен стандарт, ФС – СИС К 007 2001, спецификация на изходна суровина, полиетиленгликолов екстракт от жълт кантарион, утвърден от изпълнителния директор на „В.” АД, ведно с Материално-разходни нормативи за производство на паста за зъби „Ф.”, в сила от 09.12.2002 г. и „Ф.”, в сила от същата година.
Представени са Техническа спецификация рег. № 750/2000 г., Техническа спецификация ФС-ТС ПЗ 011-2003 г., Технологичен регламент за производство ФС ТС ПЗ 011-2003 г, Техническа спецификация № ФС-ТС 002-2003 г., както и Технологичен регламент за производство №ФС-ТС 002-2003 г.
С Протокол № 791 от 14.10.2003 г. на Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД са констатирани резултати от изпитването на гликолов екстракт от жълт кантарион, заявен от „В.” АД ***, видно от който изпитваният образец съответства на нормите на ТС 00750 – 2000.
Приложен е информационен лист от 18.03.2004 г. на Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД за безопастност по Директива на ЕС 2001/58, в който е посочено, че продуктът е монопропиленгликолов или полиетиленгликолов екстракт от жълт кантарион, като продуктът ГЛИКОЛОВ ЕКСТРАКТ ЖЪЛТ КАНТАРИОН се класифицира като препарат по ПМС № 316/2003 г. Препаратът не се класифицира като опасен и е предназначен само за професионална употреба при производство на козметични продукти за поддържане на косата, за кожата и за устната кухина.
Представена е Декларация от 30.03.2004 г. на Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД, С., видно от която лабораторията произвежда гликолов екстракт от жълт кантарион за „В.” АД.
Приложени са разпечатки от интернет страницата на ответника към 30.03.2004 г. с подзаглавия „Интелектуална собственост” и „Козметични продукти”, видно от които пастите за зъби „Ф.” и „Ф.” - серии са продукти на ответника. Приложена е и извадка от интернет страницата на изданието „Пазар прес” – брой 4 от 1997 г., в която са отразени продуктите - паста за зъби „Ф.” и „Ф.”, които се предлагат на цени, съответно 550 лева за „Ф.” и 450 лева за „Ф.”.
Видно от Удостоверение Рег. № 111-03-01 от 06.02.2006 г., издадено от „С.“ АД, Л. С. Т.-П. (патентен специалист) преди и по време на изготвянето и подаването на заявката за регистрация на изобретение по авторско свидетелство № 49521 „Паста за зъби с растителен екстракт“, заявено на 16.11.1989 г., не е била назначена на работа в Секция „Патентно бюро“ при „НИХФИ“ АД.
Приета като доказателство е обобщена справка от 18.04.2011 г. на Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД за период 20.02.1996 г. – 16.11.2002 г. с данни за количествата и цените в лева без ДДС за продадена на „В.” –Р. 0,5%-3% полипропилениов екстракт от жълт кантарион, както и отделна справка за продаден полиетиленов екстракт за същия период на посоченото дружество.
Приложена е обобщена справка от 03.10.2011 г. на Държавна лаборатория „Б. Р.” ЕООД за период 16.11.2002 г. – 23.04.2003 г. с данни за количествата и цените в лева без ДДС за продадена на „В.” –Р. 0,5%-3% полипропилениов екстракт от жълт кантарион, както и отделна справка за продаден полиетиленов екстракт за същия период на посоченото дружество.
По делото е изслушана съдебно-патентна експертиза, изготвена от в. л. М. Н. С., приета в заседание на 09.03.2005 г.
Поради недостатъчно изясняване на фактите с първоначалната експертиза, съдът е допуснал тройна съдебно-патентна експертиза, изготвена от в. л. В. П. П., Л. С. Т.-П. и О. Н. Д.. Експертизата е приета в заседание на 19.04.2006 г.
По делото са изслушани две съдебно-оценителски експертиза, изготвени от в. л. Е. Г. Б., приета в заседание на 09.03.2005 г., и от В. П. П., приета в заседание на 02.11.2011 г.
Изслушана е тройна съдебно-оценителски експертиза, изготвени от в. л. Р. Г.,в. л. В. В. и в. л. Н. Г., приета в заседание на 09.03.2005 г., чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема изцяло от съда. Въз основа на доказателствения материал по делото, вещите лица са констатирали, че актуализираният обем по закупен екстракт в лева към датата на подаване на исковата молба за периода 2001 г. – 2002 г. е в общ размер на 377 991.69 лв., а по усреднени стойности за закупен екстракт - в размер на 3 185 553.81 лв. Лицензионното възнаграждение, вкл. лихва за забава и обезщетение, е в размер на 16 937.66 лв., а по закупен екстракт обезщетението е изчислено в размер на 193 136.02 лв. По усреднени стойности за закупения екстракт общото обезщетение, дължимо на ищеца, е изчислено в размер на 166 559.56 лв (сто шестдесет и шест хиляди петстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест ст.). При неправомерно ползване на патента обезщетението би следвало да е по-високо от изчисленото лицензирано възнаграждение и лихвите за забава при правомерно използване. Съгласно практиката, повишението може да достигне до 25 %.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С влизането в сила на ЗП на 1 юни 1993 г. законодателят е изоставил закрилата предимно с авторско свидетелство и е преминал към класическата патентна система. Поради това ЗП урежда трансформацията на заварените случаи като установява особен режим по отношение авторските свидетелства и заявки в патенти, респ. в заявки за патенти. Съществуващите авторски свидетелства издадени по ЗИР са имали срок на действие 15 години от датата на подаване заявката. Поради това в този срок те са могли да бъдат трансформирани в патенти по искане на изобретателя, а ако той не стори това - от всяко заинтересувано местно лице. Ако в предвидените срокове не бъде поискана трансформация, авторското свидетелство прекратява действието си - §2 ал. 8 от ПЗР на ЗП.Съгласно §2 ал. 1 ПЗР на ЗП авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване на заявката. Алинея 2 на същия параграф предвижда, че в срока на действие по предходната алинея авторските свидетелства могат да бъдат трансформирани в патенти за изобретения при спазване изискванията на чл. 7 по искане на изобретателя.Както се установява в конкретния случай, заявката за издаване на авторско свидетелство за изобретението ' Паста за зъби със растителен екстракт, рег. № 90374 е направена 16.11.1989 г. и е публикувана в бюлетин № 12 на 16.12.1991 г, отпечатан на 30.12.1991 г.С оглед изложеното следва да се приеме, че процесното изобретение може да се ползва от защитата на патент, издаден вследствие на трансформация на авторско свидетелство за срок от 15 години, считано от 16.11.1989 г..Поради това крайният срок, до който се ползва с патентна защита е 16.11.2004 г., тъй като е билж трансформирано в патент.Ако същият не беше сторил това авторското свидетелство би прекратило действието си съгласно §2 ал. 8 от ПЗР на ЗП.Съгласно чл. 27 ал. 3 от Закона за патентите, патентопритежателят може да предяви иск за нарушение на патентни права, като видовете искове за нарушение на патентни права са изброени в чл. 28 ал. 1 от ЗП. Що е нарушение на патентни права може да се изведе от разпоредбата на чл. 27 ал. 1 и 2 вр. чл. 19 ал. 4 от ЗП. Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя.Задължение на съда е да прецени налице ли е годен обект за правна закрила, както и дали е налице активна материалноправна легитимация на ищеца - както към момента на подаване на исковата молба, така и към момента на постановяване на съдебното решение, и дали твърдяното нарушение, както и предявяването на иска са направени в срока на действие на патента, който съгласно установеното по-горе и §2 ал. 1 и 2 ПЗР на Закона за патентите, е 15 години от датата на подаване на заявката.Винаги се изследва дали издаденият патент е действащ и следва да се конкретизира в исковата молба и установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. Това следва от нормата на чл. 26 от ал. 1 от ЗП. Така съдът преценява, дали действието на патента не е прекратено: поради изтичане на срока, за който е издаден – чл. 26 ал. 1 т. 1 от ЗП; поради неплащане на такси за поддържане на патента в сила съгл. чл. 33 ал. 1 от ЗП; патентът е обявен за недействителен съгласно чл. 26 ал. 3 от ЗП във връзка с установените в тази норма основания; налице е отказ от неговия притежател.Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него.Както е установено по-горе патентът е бил трансформиран от авторско свидетелство, заявката за което е подадена на 16.11.1989 г. Поради това крайният срок, до който се ползва с патентна защита е 16.11.2004 г.За да може обаче патентопритежателят да се ползва от закрилата на патента, същият следва да заплаща годишна патентна такса. Патентна година на всеки патент е едногодишният срок, който започва за него всяка календарна година от датата на подаване на заявката. Заплащането й е за всяка следваща патентна година и се заплаща предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година.В конкретния случай, видно от представена справка от Патентното ведомство, 13-та годишна такса за процсния патент е заплатена до 16.11.2002 г.След тази дата, на осн. чл. 26, ал. 1, т. З ЗПРПМ (в редакцията на закона към този момент), патентът прекратява действието си, като в нормата на чл. 33 ал. 1 от е предвидено изключение - че патентопритежателят запазва правата си ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер. Т. е. в рамките на 6-месечния срок е патентът е във висящо състояние, което зависи от патентопритежателя. Ако той внесе таксата в двоен размер, патентът продължава да действа с обратна сила от просрочената дата. Неплащането на таксата, включително и в дадения гратисен период, е основание за автоматично прекратяване действието на патента.Видно от обсъдените по-горе доказателства ищецът е заплатил такса до 16.11.2002 г.Безспорно по делото е, че не е заплатил годишната патентна такса за 14-та патентна година, която е започнала да тече на 16.11.2002 г.На осн. чл. 33 ал. 1 от ЗП, до 16.05.2003 г. патентът е бил във висящо състояние. Ако патентната такса е била заплатена до тази дата, ищецът би се ползвал със защита.Изтичането на срока до 16.05.2003 г., без да е платена такса в двоен размер, е прекратило действието на патента с обратна сила на 16.11.2002 г.Предвид изложеното изцяло неоснователни са доводите на ищеца, че може да се ползва от предимствата на 6-месечния срок, в който е можел да плати такса и да продължи действието на патента си и за 14-та патентна година.Без правно значение са посочените в писмената защина становища на ПВ – същите изразяват становището на ведомството като административен орган, но са без правно значение за настоящата съдебена инстанция, която извършва правораздавателна дейност.При така изяснената фактическа обстановка и с оглед така направените правни изводи съдът намира, предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1,2 и 3 от ЗПРПМ и чл. 28 ал. 2 от ЗПРПМ, са изцяло неоснователни.Исковата молба е предявена на 23.04.2003 г.Съгласно чл. 27 ал. 3 от ЗПРПМ, само патентопритежателят може да предяви иск за нарушение на патентни права и останалите искове за нарушение на патентни права са изброени в чл. 28 ал. 1 от ЗП.Тежестта на доказване на твърдяното нарушение е върху ищеца съгласно чл. 127 ал. 1 от ГПК.На осн. чл. 26 ал. 1 т. З вр. чл. 33 ал. 1 и 2 ЗПРПМ към датата на завеждане на исковата молба ищецът не е бил носител на правото на патент върху процесното изобретение.Следователно същият не е материално правно легитимиран, поради което предявените от него искове са неоснователни.Неоснователни са твърденията на ищеца, че е следвало да бъде осъществено вписване в държавния регистър и публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство, за да може прекратяването да породи действие.Такава е била редакцията на нормата на чл. 33 ал. 3 от ЗП (ДВ бр. 45 от 30.04.2002 г.). Същата обаче е изменена с бр. 66 от 9.07.2002 г., в сила от същата дата, и подобно изискване е отпаднало и не е съществувало нито към 16.11.2002 г., нито към датата на предявяване на иска.При тези фактически и правни констатации, не следва да бъдат обсъждани останалите събрани по делото доказателства, във връзка с това извършено ли е виновно нарушение от страна ответника както и налице ли са вреди за ищците, които са пропуснали да реализират увеличение на имуществото си, макар да се съществували всички изгледи за това, които биха били от значение единствено в случай, че ищецът е активно легитимиран да води исковете.Липсва един от елементите на сложния фактически състав, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Поради това не следва да се обсъждат и наведените доводи на ответника за изтекла погасителна давност на претенциите.ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход на спора ищецът дължи на ответника на осн. чл. 64 ал. 2 от ГПК разноски и на осн. чл. 64 ал. 5 от ГПК юристконсултско възнаграждение, което се приравнява на адвокатското определено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с Решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2004 г. на осн. чл. 121 ал. 1 вр. чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата (ДВ бр. 55/2004 г.),в размер на 5 012,72 лв. съобразно цената на отхвърлените искове.Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., ул.„С.” №**, вх. Б, ап.**, срещу „В.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул.„О. П.” №**, представлявано от изпълнителните директори Р. К. и В. А., ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28 АЛ. 1 Т. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ за признаване за установено по отношение на А. А. Ч., че „В.“ АД, гр. Р., е осъществил нарушение по чл. 19 ал. 5 т. 1 вр. ал. 4 т. 1 и 2 от ЗП , за периода за периода от 20.02.1996 г. (датата на придобиване на правата върху патента) до датата на депозиране на исковата молба - 23.04.2003 г. като е използвал в производството си патентованият С ПАТЕНТ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ № 49521 патент - „Паста за зъби със растителен екстракт“, като е произвеждал, предлагал за продажба, извършвал е търговия, вкл. и осъществявал и износ, съхраняване на склад и продажба на пасти за зъби с наименование „Ф.-*“, „Ф.“ и „Ф.“, чието съдържание попада в обхвата на патентната закрила; ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28 АЛ. 1 Т. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ, за осъждане на ответника да прекрати производството на пасти за зъби с търговски наименования „Ф.-*“, „Ф.“ и „Ф.“;ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 28 АЛ. 1 Т. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ, за заплащане на сумата 193 136.02 лв. (сто деветдесет и три хиляди сто тридесет и шест лева и две ст.) - пропуснати ползи от ползване на патентования с С ПАТЕНТ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ № 49521 „Паста за зъби със растителен екстракт“ за периода от 20.02.1996 г. (датата на придобиване на правата върху патента) до датата на депозиране на исковата молба - 23.04.2003 г., ведно с последиците по чл. 28 ал. 2 ЗП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.ОСЪЖДА А. А. ЧИЛИКОВ, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г., ул.„С.” №**, вх.* ап.**, да заплати на „В.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул.„О. П.” №**, представлявано от изпълнителните директори Р. К. и В. А., сумата 5 012,72 лв. на осн. чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.) вр. чл. 64 ал. 5 от ГПК (отм.), представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: