Решение № 357 от 18.02.2013 г. на СГС по т. д. № 1195/2009 г.
РЕШЕНИЕ
№ 357
София, 18.02.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-8 състав в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Ченалова Членове:
при секретаря Ц. П. и в
присъствието на прокурора................ като
разгледа докладваното от съдия Ченалова т. дело № 1 195 по описа
за 2009 год., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1, чл. 28, ал. 1, Т. 2 и чл. 28, ал. 1, т. З от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ).
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди от ищеца „А. Л.', че е собственик на патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование 'Рама за подемно транспортно средство', номер на патента BG 60096. Твърди, че патентът покрива в обхвата си специфична „рама за подемно-транспортно средство', характеризираща се със специфична форма и разположение на надлъжните листови греди, челна стена на напречната греда и други особености подробно описани в патента. Твърди, че основен конкурент на ищеца е ответника, които „произвежда, складира, предлага и продава мотокари, при които основния, определящ детайл - рамата, изцяло копира рамата, защитена с патента.Твърди, че притежава патента и не е давал разрешение на ответното дружество да го използва, а извършеното от ответника нарушава неговите патентни права.Ето защо моли съда да постанови решение, с което да установи нарушението, да бъде осъден същия да преустанови нарушението, както и съдебното решение да бъде публикувано.Претендира и направените по делото разноски.Ответникът ЕТ 'Х. Т.' оспорва предявените искове. Навежда правоизключващи възражения, че ищецът не е патентопритежател, че ответникът не е произвеждалрами, попадащи в обхвата на закрила на патента, евентуално, ака се установи, че е произвеждал и продавал, то същото е извършено със съгласието, отразено в договор за лицензия. Навежда твърдения, че не е произвеждал, а само рециклирал вече продадени и след това изкупени мотокари.Твърди, че правото по процесния патент е апортирано в капитала на „Х.' АД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, както и претендира направените по делото разноски.Съдът, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна гледна точка следното:
От фактическа страна:
От представеното удостоверение от 05.02.2009 г., издадено от ПВ на Р България се установява, че настоящ патентопритежател на патент за изобретение № 060096 е ищецът, а от представеното удостоверение от 18.08.2005 г. от същото ведомство се установява, че на 17.08.2005 г. е вписано прехвърлянето на изключителните права по патента от „Х.' АД на „А. Л.'. От представеното удостоверение от същото ведомство от 01.04.2010 г. се установява, че първоначалните заявители са М. Т. и И. В., които са подали заявление и патента е прехвърлен на „Х.' АД, като впоследствие на 27.06.2005 г. е вписано прехвърлянето от „Х.' АД на „А. Л.'. Не се спори между страните, а се установява и от представеното решение № 4475 от 13.07.2006 г., постановено по ф. д. № 2019/00 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, че е увеличен капитала на дружеството „Х.' АД чрез апортна вноска на обекти интелектуално собственост на „А. Л.', подробно описани в решението, сред които е и процесния патент. От представеният договор за лицензия от 18.11.2006 г., сключен между „Х.' АД и ЕТ „Х. Т.' се установява, че лицензодателят, търговско дружество е отстъпил на лицензополучателя едноличен търговец безсрочно, до изчерпване на правата върху обекти на интелектуалната собственост, сред които е и процесния патент. Проведено е оспорване на , истинността по авторство на документа. От заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните се установя по безспорен начин, че положените подписи от страна на представляващите търговското дружество са положени от лицата, описани в договора - А. А. К. и Н. А. К.. Ето защо съдът намира, че направеното оспорване на авторството ( автентичността) на приложеното доказателство е неоснователно. От основното заключение на назначената СТЕ експертиза се установа обхвата на закрила по патента, както и че иззетата по изпълнителното дело рама, описана в исковата молба е недовършена и така, както е изпълнена не попада в обхвата на закрила на процесния патент за изобретение. От допълнителното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че нито една от анализираните рами за мотокари (ХТМ 1, ХТМ 2, ХТМ 3 и ХТМ 4) не влизат в обхвата на закрила на процесния патент. В заключението си вещото лице е отразило, че при извършената проверка на мотокар ХТМ 25 G с рама № 0725002 съвпада с дадените от чертежа и не попада в обхвата на закрила. От второто допълнително заключение на съдебно- техническата експертиза се установява, че при огледа на конкретно посочени от ищеца мотокари първия не попада в обхвата на закрила, а вторите два попадат в обхвата на закрила, но за тях вещото лице е посочило, че същите са втора употреба. Така изготвените заключение кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода от 18.08.2005 г. до 09.07.2009 г. ответникът е произвел и продал 50 бр. мотокари, описани подробно в заключението, като за част от същите е посочено, че са рециклирани, а по отношение на задържаната по изпълнителното дело рама, вещото лице е отразило, че липсват данни същата да е произвеждана от ответника. В съдебно заседание вещото лице твърди, че рамите са заприходени в група 30 „Стоки', но не е изследвала фактура или друг документ за закупуването им от ответника. От допълнителното заключение на ССЕ се установяват лицата, на които са продадени от ответника мотокари с товароподемност/товароносимост до 5 тона през процесния период. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в. л. С. М. се установява, че ответникът е закупил мотокарите, попадащи сред ползващите се с патентна закрила от „А. Б.' ЕООД на 12.01.2007 г., а продавача е придобил собствеността на процесиите мотокари от „А.' ЕООД на 04.03.1997 г. Вещото лице е отразило, че за придобитите от „А.' ЕООД мотокари, предмет на спора не може да се установи датата на придобиването им, поради липса на налична документация. В съдебно заседзание вещото лице е уточнило, че връзката между фактурата и мотокарите е изготвения от „А. Б.' ЕООД опис, като в него има малки разминавания по отношение на мястото на фабричните номера, но не е в състояние да извърши проверка при „Х.' АД и „А.' ЕООД, тъй като не са пази наличната документация. От представената фактура от 12.01.2007 г. се установява, че „А. Б.' ЕООД е закупило от ЕТ „Х. Т.' 5 броя употребявани вилкови кари, като от представеният приемо-предавателен протокол се установява конкретните инвентарни и фабрични номера на карите. Същите са посочени и в представеният опис на ДМА, като както е отразило и вещото лице има разминавания по отношение на съвпаденията на инветарните и фабричните номера в представеният опис. От разпита на свидетеля В. В. Б. се установява, че същият е бил управител на „А.' ЕООД, което е закупило от „Х.' АД девет броя мотокари, като същият твърди, че е закупил първите шест мотокара от „Х.' АД, които впоследствие е продал на „А. Б.' ЕООД, както и че същият е продал мотокарите на остатъчна стойност. По отношение на предявените снимки от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза свидетелят твърди, че не е в състояние да познае мотокара, тъй като липсва емблема. В показанията си свидетелят твърди, че му е известно, че съществува опис към фактура № 332 от 04.03.1997 г., както и че под описанието „колибри' е мотокар с товароподемност до 1.5 тона. По отношение на описа свидетелят твърди, че това е същият, които е подписан от него при продажбата. Описва начина на придобиване от фирмата, чиито представител е бил и този на отчуждаването, като сочи и причината за продажбата - новият собственик на фирмата е искал мотокари „Линде' В показанията си твърди, че първите три мотокара е закупил с новата си фирма, а за останалите 6 не може да потвърди, че са закупени отново от фирмата на г. н Т..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ за установяване на факта на нарушението на притежаван от ищеца патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование 'Рама за подемно транспортно средство', номер на патента BG 60096, които покрива в обхвата си специфична „рама за подемно-транспортно средство', характеризираща се със специфична форма и разположение на надлъжните листови греди, челна стена на напречната греда и други особености подробно описани в патента, с правно основание чл. 28, ал. 1, т. З от ЗПРПМ, с които се иска съдът да осъди ответника да преустанови нарушението и иск с правно основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от МПРПМ, с които се иска публикуване на решението в два ежедневника за сметка на ответника.
По допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ:
По отношение на така предявения иск за установяване на факта на нарушение на патентното право съдът намира, че е допустим. Правният интерес на ищеца от предявяване на установителния иск за факта на нарушението се презюмира от законодателя в случай, че патентованото изобретение се използва без съгласието на патентопритежателя.
По отношение на основателността, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:В чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ законодателят е определил по легален начин какви юридически и фактически действия представляват нарушение на патентно право. От систематическото и логическото тълкуване на посочената правна норма се налага извода, че за да има нарушение на патентно право от страна на ответника ЕТ Х. Т.' е нужно да са налице двете кумулативни условия визирани в чл. 27 от ЗПРПМ, а именно: да е налице използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила и използването да е извършено без съгласието на патентопритежателя. Обхватът на патентна закрила, съгласно чл. 17 се определя от претенциите при заявяване на изобретението, които от своя страна се обективират в описание и чертежи. Претенциите при заявяване покриват не само признаците на изобретението, но и техните еквиваленти.От събраните в хода на производството доказателства се достига до заключението, че ответникът ЕТ 'Х. Т.' АД не е извършил нарушение на патентните права на ищеца 'А. Л.', произтичащи от патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование 'Рама за подемно транспортно средство', номер на патента BG 60096, които покрива в обхвата си специфична „рама за подемно-транспортно средство', характеризираща се със специфична форма и разположение на надлъжните листови греди, челна стена на напречната греда и други особености подробно описани в патента. Съгласно заключението на извършената съдебно-техническа експертиза в голяма част от произведените и продадените от ответника мотокари не се открива наличието и използването на процесния патент. По отношение на тази част от мотокарите, които при извършена проверка е установено, че вложените материали в тях покриват патента в настоящето производство се събраха достатъчно данни, че същите не са произведени от ответника. По отношение на тях същият е извършил действия по рециклирането им.От представените доказателства се установява, че същите са закупени през период предхождащ претенцията на ищеца от предприятие, което е закупило същите през 1997 г. Всичко това установява, че направеното възражение за изчерпан патент от страна на ответника е основателно и доказано. По делото не се ангажираха безспорни доказателства, че ответникът е влагал като нови рами, попадащи в приложното поле на патента, както и че същите са пуснати на пазара без съгласието на собственика на патента.Следователно не може да се приеме, че има нарушение на патентно право, тъй като не е налице използване на изобретение, което влиза в обхвата на патентната закрила, т. е. не е налице един от кумулативните елементи визирани в чл. 27 от ЗПРПМ. От друга страна за да е налице нарушение на патентните права, то същите следва по безспорен начин да се установи, че принадлежат на ищеца. Видно от събраните по делото доказателства, след вписването в регистъра при ПВ на Р България е извършено апортиране на правата по процесния патент в дружество „Х.' АД. С факта на апортирането правата върху процесния патент преминават върху дружеството „Х.' АД. Обстоятелството, че отчуждителя на правата и преобретателя на тези права не са изпълнили задължението си да впишат, това обстоятелство в регистъра при ПВ не дава основание да се приеме, че притежател на патентентните права по процесния се притежават от ищеца, в настоящето производство.С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ следва да се отхвърли като неоснователен.По отношение допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. З от ЗПРПМ:
По отношение на така предявения иск съдът в настоящия си състав намира, че е допустим и неоснователен. С оглед изхода на спора по първия обективно съединен иск, съдът намира, че отговорността на ответника за преустановяване на действия, нарушаващи патентни права защитени с патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование 'Рама за подемно транспортно средство', номер на патента BG 60096.Ето защо, съдът намира че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.По отношение допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗПРПМ:
По отношение на така предявения иск съдът намира, че е допустим и неоснователен.С оглед изхода на спора по първия обективно съединен иск, съдът намира, че отговорността на ответника заНа основание чл. 78 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 860 лв., представляващи разноски за един адвокат, както и сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.Водим от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Л.', Н. Б. С., WIS IRR, Л., Обединено кралство срещу ЕТ „Х. - М. Т.', със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ф. Ж. К.' **, ет.*, ап. 6 обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ за установяване на факта на нарушението на притежаван от ищеца патент за изобретения с регистров № 95360 с наименование 'Рама за подемно транспортно средство', номер на патента BG 60096, които покрива в обхвата си специфична „рама за подемно- транспортно средство', характеризираща се със специфична форма и разположение на надлъжните листови греди, челна стена на напречната греда и други особености подробно описани в патента, с правно основание чл. 28, ал. 1, т. З от ЗПРПМ, с които се иска съдът да осъди ответника да преустанови нарушението и иск с правно основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от МПРПМ, с които се иска публикуване на решението в два ежедневника за сметка на ответника, като неоснователни и недоказани.ОСЪЖДА „А. Л.', Н. Б. С., WIS IRR, Л., Обединено кралство да заплати на ЕТ „Х. - М. Т.', със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ф. Ж. К.' 12, ет. З, ап. 6 сумата от 1 860(хиляда осемстотин и шестдесет) лв., както и сумата от 500(петстотин) лв., на основание чл. 78 от ГПК.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.