Решение № Т-238 от 12.05.2010 г. на САС по т. д. № 75/2010 г., ТО, 6-ти с-в, докладчик председателят Стефан Грозде
РЕШЕНИЕ
№ Т-238
Гр. София , 12.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТО, 6-ти с-в , в открито съдебно заседание на XX. XX. XXXX г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан ГроздевЧЛЕНОВЕ: Х. Х.Х. Х.
При участието на секретаря Х. Х., като разгледа докладваното от съдията Стефан Гроздев т. д. № 75/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196, ал. 1, предложение 2-ро от ГПК (отм.).
С решение № 875 от 27.11.2009 г., постановено по т. д. № 1138/2007 г. на СГС, VI-то търговско отделение, 10-ти състав, е осъдено на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от Закона за патентите и регистрация на полезните модели (ЗПРПМ) дружеството 'Д. С. З.' АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. 'Проф. И. Г.' № 1, да заплати на Н. Н. Н. от гр. П., ул. 'С. З.' № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 660000 лв. /шестстотин и шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за ползване на патент, peг. № 47271 на Патентно ведомство за изобретение 'Метод за термично изолиране на дъни на индустриални пещи' без съгласието на патентопритежателя, ведно със законната лихва върху нея от 04.07.2007 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Н. Н. Н. против 'Д. С. З.' АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за забава на главницата от 660000 лв. за периода от 06.06.2003 г. до 04.07.2007 г. като неоснователен, същевременно и е осъдил 'Д. С. З.' АД да заплати на Н. Н. Н. сумата от 6 736,22 лв., представляваща деловодни разноски, а по сметка на СГС сумата 26400 лв., представляваща държавна такса.
Решението е обжалвано от ответника 'Д. С. З.' АД в частта, с която претенциите на Н. Н. Н. са уважени, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.Подробни съображения се излагат в обстоятелствената част на жалбата и устно от пълномощника на страната в съдебно заседание, доразвити в писмени бележки.
Нови по смисъла на чл. 205 от ГПК (отм.) доказателства не се сочат.Ответната по жалбата страна в лицето на ищеца Н. Н. Н. я оспорва по съображения, изложени устно от процесуалния и представител в съдебно заседание, систематизирани и в писмена защита.Също не сочи нови доказателства.САС, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 197, ал. 1 от ГПК (отм.) от страна в първоинстанционното производство - ответник, имаща право и интерес от обжалването с оглед уважаване на предявените срещу нея искове и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 196 от ГПК (отм.) валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Н. Н. Н. от гр. П., ул. 'С. З.' № *, вх. *, ет. *, ап. *, против 'Д. С. З.' АД със седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ул. 'Проф. И. Г.' № *, в която твърди, че бил автор на изобретението 'Метод за термично изолиране на дъни на индустриални пещи' и притежавал патент № 47271. Ищецът поддържа, че ответникът използвал изобретението във ванна пещ № 5 от 01.01.1987 г. и във ванна пещ № 2 от 1990 г., с които произвеждал стъклени бутилки. Твърди, че ответникът е използвал изобретението без правно основание, поради което ищецът бил претърпял вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на възнаграждение за използване на изобретението за процесния период - пет години преди подаване на исковата молба, т. е. от 04.07.2002 г. до 05.06.2003 г. - датата, на която е прекратено ползването на изобретението. Ищецът твърди, че обезщетението възлиза на 3 500000 лв. за процесния период и представлява 3% от оборота на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 660 000лв., представляваща дължимото обезщетение за периода от 04.07.2002 г. до 05.06.2003 г., както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първото обезщетение във вид на лихва върху главницата от 06.06.2003 г. до 04.07.2007 г.
Ответникът е на становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като изобретението е било използвано със съгласието на ищеца на основание сключен между страните лицензионен договор от 28.02.1996 г. Твърди, че договорът бил валидно сключен, но дори и да се приемело, че е нищожен, това не оказвало влияние върху изявеното съгласие за неговото сключване от страна на ищеца. Твърди, че можело да се направи извод, че ищецът бил дал и мълчаливо съгласие за ползването с оглед чл. 19 от ЗПРПМ, поддържа, че ответникът не бил създал пречки на ищеца да предостави за ползване на трето лице изобретението и съответно да черпи блага от него. Твърди още, че не е била налице причинна връзка между пропуснатите от ищеца ползи и поведението на ответника, а освен това правото на иск било погасено по давност по реда на § 6а от Закона за преобразувани и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) поради непредявяване на вземането в срок. Ответникът заявява, че дружеството упражнявало законно признато право на преждеползване по смисъла на чл. 21 от ЗПРПМ, поради което ищецът не могъл да черпи права на основание от § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗПРПМ, тъй като този текст се отнасял до трети лица, които без основание са ползвали изобретения преди датата на подаване на заявката за авторско свидетелство. Ответникът счита, че исковата претенция била недоказана, тъй като било налице разминаване в обектите, в които ищецът твърди, че е внедрено изобретението, а също така било налице и разминаване в обозначението на изобретението в авторското свидетелство и акта за внедряване. Твърди, че не бил доказан и размерът на претендираното обезщетение, а освен това се претендирало обезщетение за срок, по-дълъг от срока, за който изобретението се е ползвало с патентна закрила.
Ответникът е направил възражение, че увеличаването на исковата претенция, допуснато в съдебното заседание пред първата инстанция на 06.10.2009 г., е погасено по давност. Константната практика на Върховния касационен съд (ВКС) (Решение № 207 от 27.01.2009 г. по гр. д. № 5202/2007 г.; Решение № 470 от 02.06.2008 г. по д. № 98/2008 г.; Решение № 589 от 23.06.2008 г. по т. д. № 211/2008 г.) била категорична, че исковата молба прекъсвала давността само за размера на предявеното вземане. По отношение увеличаването на размера претенцията се считала за предявена от момента на подаване на молбата за изменение на иска и към този момент се съобразявал давностният срок. Следователно, предвид обстоятелството, че с исковата молба се търсило обезщетение за период, изтекъл към 29.12.2002 г., правото да се иска увеличаване на иска във връзка с него било отдавна погасено по давност. Дори и да не се приемели всички останали доводи, изложени по-горе, не следвало да се уважава искът в размер над сумата 100 000 лв., за какъвто размер е предявен с исковата молба и не следвало да се присъжда обезщетение в размер на 660 000 лв., съответно и лихва върху увеличението от датата на предявяване на иска на 04.07.2007 г.
Страните претендират присъждане на разноски.
Прието е, че предявеният иск бил с правно основание по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Налице били условията на цитираната разпоредба и ищецът имал право на обезщетение за ползването на собственото му изобретение за процесния период. Ответникът използвал произведението на ищеца без негово съгласие, поради което нарушил патентното право на ищеца и дължал обезщетение за ползите, които Н. Н. пропуснал да реализира.
Неоснователно било възражението на ответника за изтекла погасителна давност на правото на обезщетение на ищеца на основание § 6а от ПЗР на ЗППДОбП поради непредявяване на вземането в срок. Решението за откриване на процедура по приватизацията на 'Д.' АД, гр. П., е било обнародвано в ДВ, бр. 12/98 г., като към момента на изтичане на шестмесечния срок за уведомяване от страна на кредиторите вземането на ищеца за обезщетение не било още възникнало.
Възражението на ответника, че не е попречил по никакъв начин на ищеца да извършва правни действия с предмета на изобретението, поради което не дължи обезщетение, също било неоснователно. Обстоятелството, че ответникът не е пречил на ищеца да извършва правни действия с изобретение, включително и да го предоставя за ползване, продължава по-нататък първоинстанционният съд, бил ирелевантен по отношение на нарушението на патентното право на ищеца. Ответникът ползвал без съгласието на притежателя на патентното право изобретението му, поради което било налице нарушение на това право и съответно дължал обезщетение за ползването му за процесния период.
Ответникът възразява, че упражнявал законно признато право на преждеползване по смисъла на чл. 21 от ЗПРПМ, съгласно който лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е използвало изобретението или е извършило необходимата подготовка за използването му, можело да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем.
Конкретно заявката за регистрация на процесното изобретение било подадена на 29.12.1986 г., а ответникът започнал използването на същото на 01.01.1987 г., поради което разпоредбата на чл. 21 от ЗПРПМ била неприложима в случая.
Ето защо, съдът е счел, че ответникът дължи обезщетение на ищеца за ползите, които е пропуснал да реализира през процесния период, което, съобразно заключението на вещото лице Д., било в размер на 499 906, 68 лв. за периода от 04.07.2002 г. до 05.06.2003 г. за ползването на ванна пещ № 5, и 160 199, 08 лв. за ползването на ванна пещ № 2, или общо сумата от 660 105,76 лв. Ищецът претендирал сумата от 660000 лв., поради което ответникът следвало да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски.
Крайните изводи на СГС и разсъжденията, въз основа на които е стигнал до тях, следва да бъдат споделени изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция по същество.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна следното:
От представения патент за изобретение № 47271 на Патентно ведомство на Република България от 07.02.1995 г. е видно, че същият е издаден на основание § 2 от ПЗР на Закона за патентите (ЗП) и решение № 2633 от 06.12.1994 г., като патентопритежател е ищецът Н. Н. Н., а изобретението е с рег. № 77806 с дата на заявката 29.12.1986 г. Заявител е СЗ 'Д.', П., а изобретател е Н. Н. Изобретението представлява метод за термично изолиране на дъно на индустриални пещи.
Видно от авторско свидетелство № 47271 на Институт за изобретения и рационализации, автор на изобретение 'Метод за термично изолиране на дъно на индустриални пещи' е Н. Н., ползвател на 'СЗ 'Д.', П., а приоритета на изобретението е от 29.12.1986 г.
Със заповед № 6496 от 19.12.1986 г. директорът на СЗ 'Д.' е наредил предложението на тема 'Термична изолация на дъното на индустриални пещи' с автор Н. Н. да се счита за внедрено след основен ремонт на цех № 1, като се изготви акт за внедряване.
От представения акт за внедряване от 05.01.1987 г. е видно, че изобретението е внедрено на 01.01.1987 г.
Ищецът е представил приемо-предавателен протокол от 10.12.1989 г., с който е констатирано от комисия от служители на ответника, след извършен оглед на ванна пещ № 2, че дъното на същата е изградено отново. В протокола е описано подробно как точно е изградено дъното на пещта.
С приемо-предавателен протокол от 10.03.1997 г. е приет основният ремонт на ванна пещ № 2, като е отразено състоянието на дъното.
В приемо-предавателен протокол за ремонт на ванна пещ от 1992 г., са отразени извършените ремонти на същата и състоянието й след ремонта.
Ответникът е представил писмо на Патентно ведомство до ответника, от което е видно, че е издадено авторско свидетелство № 46542, рег. № 076193 'метод за термична изолация на дъното на индустриални пещи' на името на ответника, което е трансформирано в патент на името на ищеца Н., като е платена такса до 15.08.2002 г., след което същият е угаснал поради неплащане на такси. В писмото е отразено, че е издадено авторско свидетелство № 47271, рег. № 077806 'метод за термично изолиране на дъно на индустриални пещи' на името на ответника, което е трансформирано в патент на името на ищеца, за който е платена такса до 29.12.2002 г., след което патентът е угаснал поради неплащане на такси.
От представения договор за покупка на лиценз и техническа помощ, вписан в Патентното ведомство под № 156 от 28.02.1996 г. се установява, че ищецът Н. Н. като лицензодател предоставя на ответника като лицензополучател неизключителното право за ползване, включително техническа документация, на метод за термично изолиране дъното на индустриални пещи. Страните са уговорили еднократно възнаграждение за предоставената документация, ноу-хау и техническа помощ в размер на 50000 лв., платимо еднократно в 10-дневен срок от подписване на договора, като за ползване на лиценза възнаграждението е в размер на 10% от печалбата, реализирано в резултат на ползването на патента за всяка година в рамките на действие на договора, а именно от 01.01.1995 г. за срока на действие на патента.
Ответникът е представил препис от искова молба на Н. Н. против дружеството, въз основа на която е образувано т. д. № 1541/2005 г. по описа на СГС. Предявен е иск за заплащане на обезщетение за ползване на патент във ванна пещ № 2, № 3 и № 5 въз основа на договор от 28.02.1996 г. за периода от 01.02.2000 г. до 31.01.2005 г.
От представения ДВ, бр. 12/98 г. е видно, че с решение № 527-П от 15.01.1998 г., на основание чл. 3 от ЗППДОбП и решение № 525 от 1997 г. за откриване на процедура за приватизация, Агенцията за приватизация (АП) е отменила предходно решение, като е решила продажбата на 51% от акциите от капитала на 'Д.' АД, гр. П., да се извърши чрез публично оповестен конкурс.
С решение № 583-П от 14.05.1998 г. АП е определила 'Б. о.' АЕД, Н., К., за спечелил конкурса за продажба на пакета акции, представляващи 51% от капитала на 'Д.' АД, гр. П., като, на основание чл. 13, ал. 5 от Закона за административното производство, АП е спряла действията по конкурса до произнасянето на Комисията за защита на конкуренцията.
Ответникът е представил годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г. и 2002 г.
От представеното решение от 12.01.2006 г., постановено по т. д. № 492/2005 г. е видно, че Върховният касационен съд на Република България (ВКС на РБ) е отменил решението на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. в. д. № 570/2004 г. и е отхвърлил предявените от Н. Н. против 'Д. С. З.' АД искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 24 108, 45 лв. и 70 580,48 лв., представляващи възнаграждение в размер на 10% от икономическия ефект по приложението съответно на патент № 46 542 и № 47271 за икономическата 1997 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 68 194,17лв., представляваща обезщетение за забава като неоснователни. Съдът е приел, че лицензионният договор от 28.02.1996 г. е нищожен, поради ненадлежно представляване на дружеството лицензополучател, поради което в полза на Н. Н. не са възникнали вземания за лицензионно възнаграждение.
От заключението на вещото лице В. Ш., които е оспорено от ищеца и което първоинстанционният съд съдът не приема, се установява, че възнаграждението за процесния период по отношение на ванна пещ № 2 е 6 269,25 лв. при преходно дъни без изолация, представляващо 1,25% отчисления от разходите за гориво и 2 350,97 лв. при преходно дъно с изолация, представляващо 0, 38% отчисления от разходите за гориво. Според вещото лице възнаграждението по отношение на ванна пещ № 5 е 9 703, 22 лв. при преходно дъно без изолация и 3 638, 71 лв. при преходно дъно с изолация. От допълнителното заключението на вещото лице В. Ш., което също е оспорено от ищеца, се установява, че за периода 04.07.2002 г. до 29.12.2002 г. целесъобразно било да се приеме процент на лицензионно възнаграждение в размер на 1,25% от оборота на направените разходи за гориво и енергия за процесния период при случай, че предходното дъно на пещта преди внедряването е било без изолация от повече от един ред шамот. Вещото лице е определило, че то се равнява на дял от 25% от вероятната икономия от гориво и електрическа енергия, като тези стойности са при допускането, че пещта е изолирана само придънно.
От заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, допусната след оспорване заключението на вещото лице В. Ш., което вече не е оспорено от страните, се установява, че обичайните възнаграждения, изразени в процент от оборота, реализирани в стъкларската промишленост се движат в диапазона от 2% до 4%. Вещите лица В. Ш., З. В. и М. А. са приели, че поради липсата на сравнителна информация и по-точни данни за т. нар. 'роялти' (периодични плащания на държателя на патента, явяващи се като компенсация за ползването му, изразяващи се в процент от стойността на реализираните стоки и услуги, при производството на които се използва патента), съобразно оборота, реализиран с използването на изобретения в подобно по обем производство, предлагат обичайните възнаграждения да се определят по аналитичен начин, подобно на направените по-горе изчисления. Според вещите лица, резултатът от приложения метод определя стойност на обичайни лицензионни възнаграждение в стъкларската промишленост от 2,81% от оборота.
От заключението на вещото лице А. Ч. по допуснатата съдебно-патентна експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че при извършването на основен ремонт на ванна пещ № 2 пред 1989 г. е приложен методът, предмет на процесния патент № 47271, като прилагането му е продължило и след основния ремонт на пещта, приет с приемо-предавателен протокол от 10.03.1997 г.
Ответникът е представил справки за реализация на готова продукция и стоки за цехове № 2 и 5 за процесния период, както и оценка на дълготрайните материални активи на дружеството от юли 2002 г.
От заключението на вещото лице Я. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което също не е оспорено от страните, се установява, че оборотът, реализиран от ответника с продукция на ванна пещ № 5 за периода 04.07.2002 г. до 05.06.2003 г. е в размер на 16 010914 лв., а за периода от 04.07.2002 г. до 29.12.2002 г. е 10 264 842, 19 лв. Вещото лице е установило, че за периода от 04.07.2002 г. до 21.10.2002 г. оборотът, реализиран с продукция от ванна пещ № 2, е 5 701035 лева, а за периода от 04.07.2002 г. до 29.12.2002 г. е 6 533 885,67лв. Експертизата е изчислила и законната лихва върху 3% от сумата на оборотите, както следва: върху главницата от 480 327,42 лв. законната лихва за периода от 05.06.2003 г. до подаването на исковата молба е 251 010, 06 лв., върху главницата от 307 945, 27 лв. за периода от 29.12.2002 г. до подаването на исковата молба е в размер на 178 197,12 лв., върху главницата от 171 031,05 лв. за периода от 21.10.2002 г. до подаването на исковата молба е 103 416,10 лв. и върху главницата от 196 016,57 лв. за периода от 29.12.2002 г. до подаването на исковата молба е 113 427,95 лв.
От допълнителното заключение на същото вещото лице Я. Д., неоспорено от страните, се установява, че 2,81% от сумата от 16 010914 лв. е сума от 499 906, 68 лв., като законната лихва върху нея за периода от 06.06.2003 г. до 03.07.2007 г. е 260 867, 28 лв. Експертизата установява, че 2, 81% от сумата от 10 264 842, 19лв. е сума 288 442, 06 лв., а законна лихва върху нея за същия период е 150 518,34 лв. възнаграждението, представляващо 2,81% от сумата от 5 701035 лв. е 160 199,08лв., а законната лихва за същия период - 83 597,01 лв., възнаграждението от 2,81% от сумата от 6 533 885,67 лв. е 183 602,19 лв., а законната лихва за същия период е 95 809, 49 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема от правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е автор на изобретение 'Метод за термично изолиране на дъно на индустриални пещи' с приоритет от 29.12.1986 г. Изобретението е с peг. № 47271 на Институт за изобретения и рационализации, като е издадено авторско свидетелство, на основание § 2 от ПЗР на ЗП и решение № 2633 от 06.12.1994 г. и е издаден патент за изобретение № 47271.Безспорно е също, че ответникът е използвал изобретението, което е внедрено на 01.01.1987 г.
Действително, както посочва и първоинстанционният съд, спорни са следните въпроси: налице ли е валиден лицензионен договор между страните, ако договорът е нищожен, налице ли е съгласие от страна на ищеца за ползване на изобретението за процесния период, прекратено ли е действието на патента и кога; погасено ли е правото на обезщетение и дължи ли се обезщетение за ползване и в какъв размер.
Притежателят на патента Н. Н. не е заплатил такса за поддържане на патента, поради което и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗПРПМ последният е прекратил действието си от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3 от същия закон.Съгласно посочената норма, патентът запазва действието си при неспазване на срока за заплащане на таксата, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер.Срокът за заплащане на таксата на основание чл. 33, ал. 2 от ЗПРПМ е последният ден на месеца, в който изтича предходната патентна година.Ищецът е платил шестнадесета поддържаща годишна такса до 29.12.2002 г., видно от представеното писмо на Патентно ведомство, поради което действието на патента е прекратено след изтичане на шест месеца от срока по чл. 33, ал. 3 от ЗПРПМ, т. е. на 30.06.2003 г.Ответникът поддържа становище, че изобретението е било използвано със съгласието на ищеца, тъй като между страните е бил сключен лицензионен договор, а също така, ако се приеме, че същият бил нищожен, то ищецът бил дал мълчаливо съгласие за използването на изобретението.Настоящата инстанция приема, че сключеният между страните лицензионен договор е нищожен според решение от 12.01.2006 г., постановено по т. д. № 492/2005 г. на ВКС на РБ, с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. против 'Д. С. З.' АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лицензионно възнаграждение на основание лицензионен договор от 28.02.1996 г.Ето защо, следва изводът, че не е налице съгласие от страна на ищеца за ползване на изобретението му от ответника, защото даденото съгласие по силата на лицензионния договор не е произвело своето действие изначално.Договорите са двустранни сделки, поради което съгласието на всяка от страните относно правата на насрещната страна е обусловено, както от съответните задължения на насрещната страна, така и от валидността на договора. Тоест, в случая съгласие на ищеца за ползване на патента му от жалбоподателя-ответник би било налице само в случай на валидност на гореспоменатия договор.Когато договорът е нищожен, съгласие също липсва, поради обусловеността му от валидността на договора и насрещните задължения на лицензополучателя. По тази причина, когато насрещната страна (лицензополучателят в случая) успешно оспори валидността на договора (както в случая това е станало с решението от 12.01.2006 г. по гр. д. № 492/2005 г. на ВКС на РБ) съгласие не е налице и условното съгласие (при условията на лицензионния договор) не произвежда действие.Неоснователен е аргументът на жалбоподателя, че нищожността на лицензионния договор не била установена със сила на пресъдено нещо в решението на ВКС.Решението на ВКС се отнася до осъдителен иск, който имплицитно съдържа установяване валидността на лицензионния договор. Съответно отхвърлянето на осъдителния иск, поради нищожност на лицензионния договор имплицитно се отнася и до липсата на валидност на договора.Освен това, следва да се има предвид, че ирелевантна за спора е причината за нищожността на лицензионния договор. Ако ответникът - жалбоподател не е бил представляван валидно при сключването на договора, но впоследствие е предпочитал отношенията да бъдат уредени съгласно договора, то нищо не му е пречило да потвърди договора, та дори и конклудентни действия, изпълнявайки го. Оспорването на договора от ответника-жалбоподател само по себе си изключва съгласието на Н. Н. 'Д. С. З.' АД да използва патента му, защото въпросното съгласие е само при условията на договора.Неоснователно е и възражението в жалбата на ответника, основано на чл. 19 от ЗПРПМ, а именно, че ищецът не му бил забранил използването на изобретението по патента му.Чл. 19, ал. 1 от ЗПРПМ дефинира съдържанието на абсолютното право върху патентовано изобретение и тази дефиниция изрично включва '... забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя.... ' Забраната за ползване е елемент от правото, а не предпоставка за него. Наличието на патент само по себе си забранява на трети лица да ползват изобретението без съгласието на патентопритежателя, без да е необходимо той допълнително и изрично да забранява ползването.Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не бил попречил на ищеца да извършва правни действия с предмета на изобретението и поради това не му дължал обезщетение за пропуснати ползи.Искът не е за пропуснати глобални и хипотетични ползи, ищецът не иска от ответника-жалбоподател възнаграждение за пропуснати ползи от това, че не е лицензирал патента си на други производители. Искът е за конкретните ползи, които патентопритежателят е пропуснал от неправомерното ползване, осъществено от ответника. А тези пропуснати ползи са именно нормалното, обичайно възнаграждение, което ответникът-жалбоподател щеше да заплати на ищеца, ако ползваше изобретението по патента правомерно, а именно със съгласието на последния, дадено при условията на заплащане на възнаграждение.Ето защо, настоящата инстанция приема, че са налице факти и обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ на ответника, въззивен жалбоподател - едно приложение на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД, провъзгласяващ т. нар. 'деликтна отговорност'.В конкретния случай са установени всички елементи на гражданската отговорност за непозволено увреждане, а именно нарушаване на патента, вина у нарушителя, вреда, причинена от нарушението и причинна връзка между нарушението и вредата. Ответникът-жалбоподател е използвал патентованото изобретение на ищеца противоправно - в нарушение на ЗПРПМ (чл. 19, ал. 1) - без съгласието на патентопритежателя. Това деяние е извършено виновно - ответникът-жалбоподател не е проявил дължимата грижа на добрия стопанин - в случая да използва патентованото изобретение правомерно - като получи съгласието на ищеца. Налице е вреда - ищецът не е получил никакво възнаграждение от жалбоподателя за осъщественото от него използване на патентованото изобретение на първия. Тази вреда не само е предвидима, но е и буквална - редица норми на ЗПРПМ изрично предвиждат справедливо възнаграждение за патентопритежателя дори и при принудителна лицензия - чл. 32, ал. 10, та дори и за изобретателя в случаите на служебно изобретение - чл. 15, ал. 5. Налице е и пряка причинна връзка - единствената причина патентопритежателят да пропусне дължимите му се ползи (възнаграждение за ползването) е неправомерното ползване на изобретението по патента от страна на ответника-жалбоподател.'Д. С. З.' АД твърди и във въззивното производство, че дружеството имало право на преждеползване по чл. 21 от ЗПРПМ.
Твърдението е неоснователно, по следните причини:
Нормата на § 3, ал. 6 от ЗПРПМ изрично касае всички лица, включително 'първоначалните заявители' и е категорична: 'Правата, произтичащи от патентите съгласно ал. 4 и 5, възникват от датата на решението за трансформация. Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21'. Никъде в този текст не се говори за 'трети лица' както твърди ответникът-жалбоподател.Твърдението, че в случая се касаело за служебно изобретение за което 'Д. С. З.' АД не могло да се снабди с патент, защото в периода, когато е могло да получи чрез трансформация на авторското свидетелство, тъй като представителството на дружеството се осъществявало от ищеца, който бил изпълнителен директор по това време, е необосновано.Жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства по делото за наличие на фактическия състав за служебно изобретение по чл. 15 от ЗПРПМ, за да твърди, че изобщо е могъл да иска трансформация на авторското свидетелство в патент, съгласно изричната разпоредба на § 3, ал. 2 от ЗПРПМ: 'Когато авторското свидетелство е било издадено за служебно изобретение, искането за трансформация може да бъде направено от: 1. ползвателя на изобретението..'.Жалбоподател не е ангажирал каквито и да било доказателства по делото, че в шестмесечния срок по § 3, ал. 3 от ЗПРПМ Н. Н. е бил изпълнителен директор на дружеството и единствено той го е представлявал.Но дори и да било така, съгласно чл. 237, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) - 'Членовете на съветите имат еднакви права и задължения независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях.'Съответно нищо не е пречило на Съвета на директорите на дружеството да организира подаване на искане за трансформация на авторското свидетелство в патент на дружеството, ако са били налице предпоставките за това.Разсъжденията и твърденията на ответника-жалбоподател за това за колко време може да се извърши внедряването и съответно извършил ли е той необходима подготовка за използването на изобретението за да се ползва от преждеползване по чл. 21 от ЗПРПМ са неотносими и ирелевантни към спора.От правна гледна точка, за случаите на трансформация на авторско свидетелство в патент, действа пределно ясната специална норма на § 3, ал. 6 от ЗПРПМ (а не общата норма на чл. 21): 'Правата, произтичащи от патентите съгласно ал. 4 и 5, възникват от датата на решението за трансформация. Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21'. Тоест право на преждеползване нямат дори тези които са ползвали преди датата на трансформация, но след датата на заявката за авторско свидетелство. Още по-малко имат право на преждеползване извършилите подготовка за ползване.От фактическа гледна точка предположенията и разсъжденията кога е извършена подготовката за ползване не са подкрепени с никакви доказателства. Ответникът-жалбоподател и в настоящата въззивна инстанция е могъл да ангажира доказателства, например техническа експертиза, която да установи от кога е започнала твърдяната от него подготовка за ползване. Но това не беше сторено.Действително, ремонтът на ванната пещ № 5 е мащабна работа, както възразява ответникът-ищец, но също така очевидно е, че прилагането на патентованото изобретение при дъното на пещта е една минимална част от цялостния ремонт, която се извършва дори не за дни, а вероятно само за часове.Ето защо, от фактическа страна, не може въз основа на предположения и без доказателства да се приеме, че подготовката за прилагането на изобретението по патента е започнала преди заявката за авторско свидетелство.С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице условията на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ и ищецът има право на обезщетение за ползването на собственото му изобретение за процесния период.'Д. С. З.' АД е използвал произведението на ищеца без негово съгласие, поради което е нарушил патентното му право и дължи обезщетение за ползите, които Н. Н. е пропуснал да реализира.Относно така наречената от жалбоподателя нечетимост на датата от акта за внедряване, посочена като дата на внедряване, тя касае само цифрата 8 от годината и с оглед видните елементи, ако не е 8, то би могла да е само 9, т. е. внедряване през 1997 г. Но това, очевидно е невъзможно с оглед добре видната дата на съставяне на самия акт - 05.01.1987 г., където няма съмнение, че годината е 1987. Поради което, очевидно това съображение на жалбоподателя също е неоснователно.Относно използването на изобретението по патента през процесния период и твърдяното 'разминаването' на обектите относно ванна пещ № 5 - аргументите по т. 4 от жалбата - следва да се има предвид, че ползването никога не е оспорвано във фактическите твърдения на жалбоподателя и в този смисъл процесуално погледнато то се явява безспорно обстоятелство, от една страна, а от друга - ползването се потвърждава от редица правни и фактически твърдения на жалбоподателя.Така, когато той твърди, че е използвал изобретението със съгласието на ищеца, жалбоподателя, освен че твърди съгласие, но и признава използване.Същото важи и спрямо твърденията на жалбоподателя за ползване по право на преждеползване и за ползване, без да се създават пречки за ползване на изобретението от патентопритежателя по друг начин.В този смисъл, твърдението на ответника-жалбоподател, че исковата претенция не била доказана по основание, като не било доказано ползването на изобретението по патента през исковия период, противоречи на събраните по делото доказателства.
Използването на изобретението по патента през процесния период се установява с редица доказателства:
По отношение ванна пещ № 2 началото на използването на изобретението по патента на ищеца е доказано с протокола от 10.12.1989 г. и заключението на вещото лице А. Ч., че при единствения доказан от жалбоподателя основен ремонт на тази пещ е бил през 1997 г. Оттам в тежест на ответника-жалбоподател беше евентуално да докаже прекратяване ползването на изобретението по патента. Прекратяването не се установява с представянето на протокола за приемане на основния ремонт на пещта от 10.03.1997 г., видно от заключението на съдебно-патентната експертиза на А. Ч., според което прилагането на метода е продължило и след основния ремонт на пеща.По отношение ванна пещ № 5 началото на използването на изобретението по патента е доказано с акта за внедряване от 05.01.1987 г. Той свидетелства за прилагане на изобретението в цех № 5. Но от приетата като доказателство оценка на дълготрайните активи на дружеството от 2002 г. е видно, че основният елемент на цех № 5 е именно ванна пещ № 5. Евентуално по-късно прекратяване на използването не е доказано от ответника-жалбоподател.Необосновано е и твърдението на жалбоподателя, че имало съществено разминаване в обозначаването на изобретението, като в авторското свидетелство датата на заявяване била 29.12.1986 г., а в акта за внедряване във ванна пещ № 5 датата му била 12.06.1987 г.Видно от акта за внедряване, посочената там дата 12.06.1987 г. е датата на регистрационния номер на авторското свидетелство за признатото изобретение. И тя естествено е различна и по-късна от датата на заявяването, тъй като в Патентно ведомство е имало процедура по признаването на заявката за подлежаща на регистрация като изобретение с авторско свидетелство.Необосновано и неоснователно е също твърдението на ответника- жалбоподател, че искът не бил доказан и по размер.Размерът на пропуснатите от патентопритежателя ползи вследствие използването на изобретението по патента му от ответника-жалбоподател без правно основание е размерът на обичайното възнаграждение, което той е следвало да получи при такова използване от фактическа страна, което да е законосъобразно от правна страна.Действително, няма нормативен ред, по който да се определи размерът на пропуснатите ползи. Размерът на пропуснатите ползи се определя от това, което ищецът би получил в случай на правомерно развитие на отношенията между страните. Или, мярка за размерът на пропуснатите ползи е възнаграждението, т. нар. 'роялти', което обичайно се получава от патентопритежатели при подобни фактически обстоятелства по силата на лицензионен договор.Действително, съществували са и съществуват редица способи за определяне на взаимно изгодните и приемливи размери на 'роялти' при използване на изобретения. Но, като най-обективен, се е наложил методът за определяне на 'роялти' като процент от реализирания оборот от продажбите на продукцията, произведена с използване на даденото изобретение. Този метод е независим от евентуалните счетоводни техники за коригиране на печалбите и най-много съответства на принципа на справедливостта. И това е така, защото очевидно не е справедливо да се облагодетелства един ползвател на изобретение, като възнаграждението, което следва да плати на патентопритежателя, се определя на база реализирана печалба или икономии, ако ползвателят било поради недобросъвестност, било поради друго стечение на обстоятелства като например лош маркетинг, реализира по-малки печалби от използването, отколкото даденото производство нормално реализира при използване на изобретение с подобен ефект. В този смисъл и по този метод е изготвено заключението на тройната съдебно-икономическа и единичната съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните. Този метод за процент от оборота се прилага масово както у нас, така и в чужбина.В тази връзка, позоваванията от ответника-жалбоподател на отделни фрази от мотивите в първото и допълнителното заключение на вещото лице В. Ш. е необосновано - от една страна заключението е оспорено и има заключение на тройна експертиза със същите задачи, установяващо други стойности, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал доказателства за размер на пропуснатите ползи, оценени по други методи или начини.Възражението на въззивния жалбоподател за погасяване по давност на увеличението на исковата претенция, направено в съдебното заседание от 06.10.2009 г., е несъстоятелно.Видно от съдържанието на текста на исковата молба е, че искът не е предявяван като частичен, а като пълен, като са изложени предпоставките и механизмът, по който са оценени пропуснатите ползи от ищеца.В хода на делото, от събраните доказателства и действителните счетоводни данни, явяващи се предпоставки за оценка на пропуснатите ползи, ищецът е установил, че размерът на претенцията му в действителност е доста над заявения такъв първоначално. Ето защо и след установяване на действителния размер на пропуснатите ползи той е направил увеличение на предявения иск, коригирайки грешката с цената на иска, заявена първоначално.Не е предявявал непредявена с исковата молба част от иска.Поради това, сочената от жалбоподателя практика относно непрекъсване на давността спрямо непредявената част от иска е неотносима и неприложима.Напротив, съгласно трайната практика на ВС и ВКС - Решение № 375 от 12.03.1957 г. по гр. д. № 1628/57 г., I г. о., според което 'За увеличеното искане от страна на ищеца без изменение на основанието на иска давност не тече'; Решение № 994 от 13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 199/2005 г., II т. о., според което 'С подаването на исковата молба давността се счита за прекъсната и по отношение на предприетото след изтичането й увеличение на иска, когато това увеличение касае погрешно посочен размер на вземането при предявяване на иска, а не преминаването от частично заявен иск към иск за целия размер на вземането. В последния случай, в сила е правилото, че предмет на делото е само частично предявеното право и давността се счита за прекъсната само по отношение него. ', за увеличеното искане от страна на ищеца без изменение на основанието на иска давност не тече, както и с подаването на исковата молба давността се счита за прекъсната и по отношение на предприетото след изтичането й увеличение на иска, когато това увеличение касае погрешно посочен размер на вземането при предявяване на иска, а не преминаването от частично заявен иск към иск за целия размер на вземането.Освен това, принципно искът за обезщетение се погасява по давност в петгодишен срок (чл. 110 от ЗЗД), като срокът започва да тече от деня на нарушението. Когато, обаче, както е в настоящия случай, нарушението е продължавано действие, срокът започва да тече от деня, в който нарушението се прекрати.Данни за прекратяване на нарушението жалбоподателят не е ангажирал, поради което възражението за давност и на това основание е несъстоятелно.В крайна сметка, настоящата инстанция приема, че ответникът дължи обезщетение на ищеца за ползите, които е пропуснал да реализира през процесния период, което, съобразно заключението на вещото лице Д., е в размер на 499 906, 68 лв. за периода от 04.07.2002 г. до 05.06.2003 г. за ползването на ванна пещ № 5, и 160 199,08 лв. за ползването на ванна пещ № 2, или общо сумата от 660 105,76 лв.Но тъй като Н. Н. претендира сумата от 660000 лв., поради забраната за произнасяне свръх петитум, именно тя следва да му се присъди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както е и сторено от състава на първоинстанционният съд.С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение, на основание чл. 208 от ГПК (отм.), следва да се остави в сила.Страната, в чиято полза е настоящото решение, не е предявила искане за присъждане на разноски в настоящото производство,поради което съдът не дължи произнасяне с диспозитив в подобна насока.Водим от горното САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 875 от 27.11.2009 г., постановено по т. д. № 1138/2007 г. на СГС, VI-то търговско отделение, 10-ти състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.