Решение № 1982 от 1.08.2019 г. на САС по т. д. № 2170/2019 г.
Решение
№ 1982
гр. София, 07.31.2019 г.АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., търговска колегия, девети състав в публично заседание на 12.06.2019 год. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВАЧЛЕНОВЕ: С. С.Н. МЕТАНОВ
при секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия С. В. Т. д. № 2170 по описа за 2019 год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на [фирма]-ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв. Р. Г. срещу решение № 278 от 11.02.2019 г. на СГС, ТО, VI-3 състав, постановено по т. д. № 2190/2018 год., с което са уважени предявените от [фирма] срещу ответника искове с правно основание чл. 28,ал. 1,т. 1 и чл. 28,ал. 1,т. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.Жалбата е подробно мотивирана.Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция – [фирма] чрез адв. Р. Д., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.Моли съда да я остави без уважение.Въззивният съд с определението по чл. 267 ГПК е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя за назначаване на повторна патентна СТЕ.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано, поради което оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Същото е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, при установяване на релевантните за спора факти, правните изводи кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон - ЗПРПМ, поради което въззивната инстанция изцяло ги споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тези изводи. Независимо от това, във връзка с оплакванията в жалбата, следва да отбележи и следното:
Оплакванията, поддържани във въззивната жалба, са правени и пред първата инстанция в отговора на исковата молба и по съществото на спора, на които първоинстанционният съд е дал убедителен отговор с решението.
По делото не е спорно, че ищецът [фирма] е притежател на регистриран в Патентно ведомство на Р. България патент № 65348 за изобретение „очна протеза и метод на изработването й“, с приоритет от 18.08.2003 година и дата на регистрация от 31.03.2008 година. Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 г. Установява се и че патентът съдържа 2 претенции - за очна протеза и за метод на изготвяне на очна протеза.Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.Ал. 4 предвижда, че когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. произвеждане на продукта;
2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.Ал. 5 предвижда, че когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. прилагане на метода;
2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода.Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.По аргумент от разпоредбите на чл. 16, във вр. с чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ, правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката.С оглед нормативното уреждане на правото на патент, правилно съдът е разпределил с доклада си по делото доказателствената тежест между страните като е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи и докаже правата си върху процесния патент, описаните в исковата молба нарушения, извършени от ответника - предлагане за продажба, търговия, съхраняване на очни протези, предмет на закрила, както и е изработвал очни протези чрез прилагане метода, предмет на закрилата от регистрирания патент за периода 2010 г. - 18.10.2018 година. Носи тежестта да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото - чл. 235 ГПК. На ответника е указано да докаже съответно възраженията си по иска.От приложените на л. 6-24 от делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, а този факт не се и оспорва между страните, че ищецът се легитимира в процесния период като патентопритежател и съответно притежава изключителните права върху процесното изобретение и метода на получаването му.
От събраните доказателства се установява и втората предпоставка за уважаване на исковете - извършени от ответника нарушения на патентните права на ищеца.
От заключението на ВЛ по приетата патентна експертиза/л. 46 се установява, че процесният патент се състои от две независими претенции. Първата от тях е за т. нар очна протеза и описва същността и обема на изобретението. От първата част на първата претенция е видно, че известните технически признаци на обекта на изобретението е еклера, върху която са оформени кръвоносни съдове, ирис и зеница, а от втората част е видно, че новите технически признаци са, че ирисът, зеницата и кръвоносните съдове са изпълнени като многослойно обемно тяло, като зеницата е поместена в ириса в променлива хоризонтална равнина и е оцветена с отражение в червения сектор на светлинния спектър. Според вещото лице, в случая няма зависими претенции и обемът на изобретението се определя от съчетанието на абсолютно всички признаци, посочени в двете части на първа претенция, които са характеристика на изобретението, съдържаща само съществените му признаци.Вещото лице е извършило своя сравнителен анализ въз основа на изработени от ищеца /за което няма спор/ очни протези, представени и приети по делото като веществени доказателства и презентирани в интернет пространството - сайт и очни протези, рекламирани и предлагани като продукт на поддържания от ответника сайт за on-line търговия /обстоятелство, за което също не се спори/.В този смисъл, и доколкото вещото лице потвърждава, че представените от ищеца в съдебно заседание в първата инстанция веществени доказателства /очни протези, закупени от ответника по издадена от него фактура, неоспорена като документ/ съвпадат с предлаганите от ответника и поддържани в наличност в сайта му продукти и доколкото именно те са били обект на сравнителното изследване, правилно съдът е приел, че следва да бъдат кредитирани изводите на вещото лице.В с. з. от 28.01.2019 г. /л. 67-68 ВЛ е обяснило подробно кои веществени доказателства е използвало за изготвяне на експертизата. Използвало е и материалите, намиращи се в сайта на ответника. Обяснило е, че ответникът е създал пречки за достъп до кабинета, където се произвеждат очните протези. Не го е допуснал вътре. Затова за изготвянето на експертизата е използвал информацията, съдържаща се на неговия интернет-сайт, която смята за достатъчна, за да може да направи сравнителен анализ на произвежданите от ищеца и ответника продукти и дали ответникът нарушава регистрирания от ищеца патент.Депозираното от него заключение е за пълна идентичност на признаците, оформящи очната протеза на ответника с признаците на изобретението по първа главна претенция от патента, регистриран от ищеца. Следва да се вземе предвид, че вещото лице е направило комплексен анализ при сравняване на обектите по няколко основни пункта, а именно: присъстват ли всички признаци по претенцията в структурата на ответника; имат ли те еднаква форма и еднаква функция със съответните признаци в структурата на ответника; дали са налице и същите взаимоотношения на признаците е другите елементи; дава ли влиянието на комбинацията от елементи един и същи резултат. В резултат на изследването е констатирало, че е налице пълно съвпадение на обектите на сравнение.Следователно съдът приема за доказан факта, че ответникът е изработвал, съхранявал и продавал очни протези, влизащи в обхвата на защита на изобретението „очна протеза“ по първа претенция от регистрирания от ищеца патент.Нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното жалбоподателят не е представил доказателства за противното - че изработваните от него очни протези се различават и излизат извън обхвата на защитеното с патент изобретение на ищеца. Същият не е представил нито една своя очна протеза, по която вещото лице да установи дали има нарушение на патента или не. Нещо повече, когато ВЛ е отишло при жалбоподателя, за да разгледа образци от изработваните от него очни протези, жалбоподателят не го е допуснал да направи оглед и сравнение.Затова съвсем уместно и законосъобразно съдът е счел, че следва да понесе санкцията по чл. 161 ГПК, доколкото е създал пречки на вещото лице за своевременно изготвяне на заключение, без оправдателно основание за това.Поведението на жалбоподателя, както и липсата на доказателства, подкрепящи неговата теза, сочат на извод, че такива доказателства обективно липсват и жалбоподателят изработва очни протези, съответстващи на защитените с изобретение и патент очни протези на ищеца.Следва да се отбележи, че в отговора на ИМ жалбоподателят е признал, че използва изобретението на ищеца, но не счита, че следва да бъде санкциониран за това, тъй като същото е използвано неправомерно и от други нарушители, като дори сочи доказателства за тези нарушения от други фирми.Представените от ответника доказателства - разрешително за практикуване на индивидуално очно протезиране, както и удостоверения за регистрация, съдът кредитира като удостоверяващи неизгодни за него факти, а именно, че е изработвал, съхранявал и продавал очни протези, каквито са рекламирани на неговия сайт и са идентични е тези, представени от ищеца в съдебно заседание /закупени с фактурата на л. 64 и сл./ и тези, предмет на експертния анализ.Възраженията на ответника за наличието и на други правни субекти, нарушаващи защитените от патента права, както и наличието на разрешително за реализиране на очните протези като медицинско изделие, са неотносими към настоящото производство.Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая умисълът не е част от фактическия състав на предявените искове и не подлежи на установяване в процеса, аргумент за което е изричното му предвиждане като такъв елемент в иска по чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗПРПМ.Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, още повече, че доколкото защитените изобретение и метод са специфични и тясно приложими - при всички положения минимално дължимата грижа на ангажираните в сферата лица предполага добро познаване на конкуренцията, предлаганите от нея продукти и съответно - наличието на знание за съществуването на регистриран патент в областта - за идентични устройства/ метод.Изложеното сочи на извод, че искът за установяване на извършено нарушение на правата на ищеца във връзка с първа претенция от регистрирания му патент е основателен и доказан.Съгласно чл. 29 от ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.Ответникът не е провел доказване за наличието на приложен различен метод на изработване на очните протези, предмет на нарушението. Безспорно се касае и за новоизработени продукти.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че за изработване на устройството „очна протеза” не е установило използването на различен метод от защитения по претенция втора от патента на ищеца.В хода на първоинстанционното производство ответникът не е представил доказателства, че е ползвал метод, различен от патентования за изработката на очни протези. Жалбоподателят не сочи и не описва такъв различен метод на изработка и във въззивната си жалба, който да е различен от патентования метод с процесния патент per. № 65348.Следователно следва да де приеме, че ответникът е изработвал очните протези по патентования от ищеца метод /претенция 2/.По делото не се спори, че поддържаният от ответника интернет сайт и към даване ход на устните състезания е действащ, както и че ответникът изработва и предлага очни протези, вкл. тези, рекламирани на сайта.Явно е, че извършването на нарушения е системно и продължава и към момента, а не се касае за еднократно действие.Следователно основателен е и иска по чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ.По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция изцяло споделя и към които на основание чл. 272 от ГПК препраща, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.При този изход на делото и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК,на въззиваемата страна се следват разноските за тази инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., за плащането на което са представени писмени доказателства.Така мотивиран и на основание чл. 272 от ГПК, Софийският Апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278 от 11.02.2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, постановено по т. д. № 2190/2018 год.ОСЪЖДА [фирма], ЕИК-[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК-[ЕИК] сумата 650 лева разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: