данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
основна дейност, облагаема доставка, освободена доставка, СМР, счетоводна отчетност, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, ремонт, данъчна основа, данъчен период, краен потребител, стока, облагаем оборот, независима икономическа дейност, доставка на услуга
Принципно между страните в съдебното производство липсва спор досежно фактите. [...] • Годишният бюджет за образователната дейност се определя по единни разходни държавни стандарти за един ученик, съобразно броя на обучаващите се ученици. При системата на делегираните бюджети, която е приложима за ПГСС през ревизираните периоди, директорът на учебното заведение е второстепенен разпоредител с бюджет, като прави план за приходите и разходите и месечно разпределение и има известна свобода в рамките на утвърдения бюджет да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения и преподавателската натовареност. [...] • Според текста на цитираната правна норма 'Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт' са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон. [...] • Последното логично навежда на извод, че гимназията може да бъде данъчнозадължено лице. [...] • Общият принцип на ДДС е, че за получени доставки на стоки и/или услуги може да се приспада данък само ако те са използвани от данъчно задълженото лице за извършването на облагаеми доставки. По правило приспадането на ДДС за получени доставки е свързано със събирането на ДДС за извършените доставки. Когато стоки или услуги, придобити от данъчно задълженото лице, се използват за сделки, които са освободени или не попадат в обхвата на ДДС, или се използват за лични нужди, лицето се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка. [...] • Безспорно ПГСС има право да приспадне право на пълен данъчен кредит само за тези стоки и услуги, които се използват единствено за извършените от него облагаеми доставки, тъй като независимо дали образователната дейност ще бъде приета за дейност извън обхвата на ДДС-режима или за освободена доставка, училището няма право на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с тази дейност. Ако получените стоки или услуги са ползвани за извършването както на освободени, така и на облагаеми доставки, за него ще бъде налице право на частичен данъчен кредит. Доколкото българският законодател е приел, че образователната дейност, извършвана от субекти на публичното право, е в рамките на икономическата дейност, но представлява освободена доставка, начинът за определяне на правото на данъчен кредит по получените доставки е предвиденият в закона коефициент по чл. 73 от ЗДДС. Предвиденият в българското национално законодателство пропорционален начин за определяне на частичния данъчен кредит предвижда коефициентът по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС да се изчислява като отношение между оборота, отнасящ се до доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. [...] • Тоест дори получените от общината /или държавата/ суми за финансиране на образователната дейност да не бъдат приемани за приходи извън икономическата дейност, при всяко положение те участват при определяне на коефициента за частичен данъчен кредит, независимо дали училището ще се счита за данъчнозадължено лице и за основната си, общообразователна дейност, и съответно самата тази дейност ще бъде считана за освободена съгласно член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, или тази дейност ще се приеме за дейност по член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, за която ПГСС ще се счита за данъчно незадължено лице, доколкото отговаря на условията в тази разпоредба. [...] • Този извод не се променя от обстоятелството, че училището може да води отделна отчетност за двете дейности, нито от начина, по който ще бъдат квалифицирани сумите, платени от общината /държавата/ за образователната услуга.[...]
Раздел Епикриза на живи донори, е вид лечебно заведение, в което се извършва само медицинска дейност с цел диагностични изследвания на стволови клетки с разрешение за осъществяване на тази дейност от Изпълнителната агенция по трансплантация Разрешение N 5/26.11.2010 г. [...] • Диагностичните изследвания преди да се пристъпи към съхранение на биологичния материал се налагат за установяване здравословния статус на съответния предоставен биологичен материал – кръв или тъкан и на изолираните от него стволови клетки, които след това ще бъдат използвани за целите на трансплантацията. [...] • Вземането на клетките, което включва лабораторни дейности по тяхното извличане от изходния биологичен материал е пряко свързано с евентуална бъдеща терапия, съответно възможно лечение на заболявания, посочени в Наредба № 4 от 31.01.2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение МЗ финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки, съгласно наредба 29 от 27.06.2007 г. [...] • Първата група включва дейностите, свързани с пробовземане (вземане) на изходния биологичен материал (кръв и тъкан), извличане (вземане) на стволовите клетки (обработката и преработката), извършване на медицински лабораторни изследвания, както и администриране на медицинското досие. Във втората група се включва дейността по продължителното съхранение на стволовите клетки за срока на договора. [...] • Този приход покрива текущите разходи по извършването на тези дейности и се признава за приход за текущата година. [...] • При този случай първоначалната такса се осчетоводява като текущ приход за годината, а предплатения пълен размер на таксата за съхранение се ос-четоводява като приход за бъдещи периоди и в края на всяка година за те-кущ приход се признава пропроционална част от нея, според срока за съх-ранение, който е определен в конкретния договор. Първоначална такса заедно със съхранението само за текущата година и такса за съхранение заплащана всяка година след първата. При този случай, първоначалната такса заедно с таксата за съхранение за първата година се осчетоводяват като текущ приход за годината. [...] • Срокът на договора е 21 години от влизането му в сила или до момента на предсрочното му погасяване. [...] • Националният закон в чл. 39, т. 1 приема за освободени доставките на услуги при едновременно наличие на две изисквания: извършваните услуги да са здравни /медицински/ услуги и да се осъществяват от здравни заведения /детски ясли по Закона за здравето /33 или от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Съгласно нормата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е извършването на здравни /медицински/ услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЗ и от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от това, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявания в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза 'извършването на здравни /медицински/ услуги', съдържащ се в чл. 39, т. 1 от ЗДДС. [...] • Тъканата банка е приравнена на лечебно заведение, по сила на чл. 10, т. 7 от ЗЛЗ, която на основание чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ се регистрира като търговец по смисъла на ТЗ.[...]
данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] • Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] • Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] • От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] • Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] • Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] • За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] • След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] • Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] • При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
данъчен кредит, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, съпоставимост на приходите с разходите, доставчик, услуга, произход на стоките, данъчна злоупотреба, фактура, облагаема доставка, доставка на стока
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, съответно услуги то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, превозни средства, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, подобрение, данъчни документи, индивидуализация на предмета на доставките, доставчик, облагаема доставка, услуга, ППП, превоз на стоки, доставка на стока, данъчна измама
В своята практика ВАС безпротиворечиво приема, че срокът по чл. 117, ал. 1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Тогава, когато стоките не са голямо количество и се получават при издаването на фактурата, то в реалната търговска практика същата е достатъчно доказателство за получаването им. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, плодове и зеленчуци, доставка на стока, услуга, доставчик, писмени доказателства
Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Във фактурите и съпътстващите ги документи доставките са индивидуализирани в степен, че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми доставки.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, начислен данък, доставка на пощенски услуги, пощенски пратки, нулева ставка на данъка, данъчна основа, компетентен орган, лицензия, работни дни
Универсалната пощенска услуга е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването и от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. [...] • Сключването на индивидуален договор не води автоматично до излизане извън обхвата на универсалната пощенска услуга. Не е достатъчно в наименованието си договорът да съдържа думата 'индивидуален', за да се направи еднозначен извод, че става дума за предоставяне на услуги, които отговарят на специалните нужди на икономическите оператори и за които са договорени различни условия в сравнение с универсалната пощенска услуга. [...] • В този смисъл няма пречка тези минимални изисквания да бъдат предмет да уреждане в отделен договор със съответния клиент и наличието на такива уговорки съвсем не означава, че предоставяните услуги се трансформират в специфични услуги, неотговарящи на изискванията за универсална пощенска услуга и обслужващи специални нужди на клиентите. Относно мястото на събиране на пратките следва да се има предвид, че единственият критерий, който се поставя от ЗПУ и Директира 97/67/ЕО е относно осигуряването на общодостъпност на услугите. [...] • Тук следва да се има предвид, че дейността по приемане на пратки не е специфична и присъща единствено и само на универсалната пощенска услуга, а за всички пощенски услуги. В тази връзка – след като както куриерските услуги включват приемане на пратки извън точките за достъп, то няма пречка и универсалната пощенска услуга да предвижда същото. Освен това, наличието на такова договаряне с клиент не може да бъде единственото основание, въз основа на което да се стигне до обоснования извод, че е налице куриерска услуга. [...] • В тази връзка доставянето до адреса на получателя не представлява отклонение от естеството на универсалната пощенска услуга. [...] • Извършването на универсалната пощенска услуга предвижда най-малко едно събиране на пощенски пратки през всеки работен ден от точките за достъп и на една доставка на получателите. Уговарянето, че дейностите по събиране и доставяне на пощенски пратки ще се извършва по- често, не означава, че услугата не е универсална пощенска услуга, напротив – законодателят е установил минимум, а не максимум на броя събирания и доставяния на пощенски пратки. [...] • Равнопоставеността е осигурена чрез прилагането на критерия системно изпращане на голям брой пощенски пратки – това именно е условието, предварително и публично обявено, при наличието на което се прилагат отстъпки в цените на универсалната пощенска услуга, което условие по своя характер е еднакво за всички потребители и би могло да се ползва от тях.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
данъчен период, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, счетоводна отчетност, фактура, доставчик, строително-ремонтни работи, данъчна основа, услуга, стока, приемателно - предавателен протокол
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] • Съгласно чл. 3, т. 12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис' означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. [...] • Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. [...] • Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ. ЗВР. [...] • Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. [...] • По съответствието на РА с приложимото материално право, което съставлява основно възражение в жалбата. [...] • Внос-износ в страната и чужбина. [...] • Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл. 122, ал. 2 ДОПК. [...] • Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. [...] • Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, дерегистрация, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, СМР, доставчик, облагаема доставка, услуга, доставка на стока, данъчна измама
Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. [...] • Дали същите са от регистриран апарат или не са подадени данни към НАП за отчетени обороти, също не би могло да бъде вменено във вина на получателя по доставката.[...]
услуга, право на приспадане на данъчен кредит, неуниверсални пощенски услуги, регистрация, данък за доставки, данъчен период, освободена доставка, счетоводна отчетност, доставчик, облагаема доставка
Законодателят е разграничил три вида пощенски услуги: универсална пощенска услуга; услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги /арг. от чл. 4 от с. з. / . [...] • Всички доставки, които попадат извън обхвата на услугата в съвкупност, по смисъла на чл. 34 от ЗПУ, по смисъла на чл. 38, т. 4 от същия закон, представляват неуниверсални пощенски услуги и като такива, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги по приемане, пренасяне и доставяне на отделни видове пощенски пратки и услуги по чл. 34, ал. 1 от ЗПУ, като за предоставянето на услугите по ал. 1 не се прилагат чл. 32 и ЗЗ /описани по-горе в текста/ и правилата по чл. 66 /свързан с определяне цените по видове услуги/ от ЗПУ. [...] • Законодателят прави разлика между 'Универсална пощенска услуга' и 'Услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга'. [...] • Задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. За предоставяне на 'услуги, попадащи в обхвата на универсална пощенска услуга', не е необходимо да бъдат покрити всички характеристики на 'универсална пощенска услуга', в т. ч. гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа, качеството на услугата, достъпност и регулиране на цените, т. е. същите не отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗПУ. [...] • Освобождаването не се прилага при доставки на услуги, нито при съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално'. [...] • Услугите, предоставяни при индивидуално договорени условия се считат за отговарящи на специалните нужди на клиента или клиентите и като такива са извън обхвата на освобождаването от ДДС. [...] • Доставките на такива услуги, включително когато се предоставят от оператор, осигуряващ изцяло или част от универсалната пощенска услуга на територията на страната, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Измененията и допълненията в ЗПУ от 2019 г. , не променят посоченото данъчно третиране по ЗДДС относно обхвата на освобождаването, предвидено за извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на ЗПУ. [...] • Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. Пощенските услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са отделни видове услуги от пакета 'универсална пощенска услуга', които в известна степен са взаимозаменяеми със съответни видове услуги от универсалната пощенска услуга. Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга са свободни да избират къде и кои услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга да предоставят, каква мрежа и с какво териториално покритие да поддържат и какви срокове за доставяне на пощенските пратки да спазват. [...] • Пощенските услуги, предоставяни от други оператори, включително услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга по смисъла на ЗПУ, не попадат в обхвата на освобождаването по чл. 49 от ЗДДС, с оглед на което доставката на тези услуги е облагаема по смисъла на закона.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, СМР, фактура, доставчик, данъчен период, реконструкция, ремонт, регистрация, реални доставки, стока, прехвърляне на правото на собственост, доставка на услуга
Товарителницата няма печати на изпращач, превозвач, получател и не може да бъде обвързана с конкретна доставка на стоки. [...] • Когато се извършва продажба на родово определени вещи, транслативният ефект настъпва съгласно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, според което при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, след като вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тази индивидуализация на родовите стоки, тяхното отделяне и отграничаване от другите вещи от същия род се постига чрез издаване на приемо-предавателни протоколи. [...] • Стоковите разписки не съдържат име, фамилия и подпис на лицето, предало стоките. [...] • Осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит. [...] • Според общият принцип на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, СМР, доставчик, настаняване, строително-монтажни работи, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, данъчна измама, внасяне на данъка, данъчно задължено лице
Мотив за отказаното право на данъчен кредит е непредставянето на търговски и счетоводни документи от доставчика и получателя, които да удостоверяват реално извършване на фактурираните СМР услуги. [...] • Съгласно ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от с. з. , отговарящ на изискванията по чл. 114 ЗДДС, е необходимо да се установи реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите. [...] • За да възникне и да бъде упражнено законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да е установено, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. [...] • Поради естеството на отношенията между доставчик и получател, които обичайно са търговци, по правило в данъчното производство се представят частни, а не официални документи. [...] • От тях се удостоверява постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени услуги. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/ или със знанието на получателя по доставките. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено извършване на услугите и констатирано наличие на работещи обекти, които безспорното се използват в последващата икономическа дейност на ревизираното лице, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Тъй като отказът да бъде признато право на данъчен кредит представлява изключение от общия принцип, следва да са налице съответните предпоставки. [...] • Дължимата грижа от ревизираното лице е тази да разполага с доказателства за реалност на доставката, а не да извършва проверка на контрагентите си.[...]
данъчен период, удостоверение за регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, извънтрудови правоотношения, фактура, приемо-предавателен протокол, бизнес план, материална и персонална обезпеченост, свързани лица, доставка на услуга
През периода, в който би следвало да е извършена услугата, проверяваният субект не е имал назначени по трудови правоотношения работници/служители. [...] • Ревизията е възложена от орган по приходите, който е надлежно оправомощен, поради което е налице законосъобразно образуване на ревизионното производство. [...] • Доколкото се касае за родовоопределени вещи, прехвърлянето на собствеността, което е релевантният факт за наличието на доставка (чл. 6, ал. 1 ЗДДС), се извършва с предаването на стоките. [...] • Необходимо е да се отбележи обаче, че съгласно Решение на СЕС по дело С - 18/13, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно само да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика, а е необходимо още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. [...] • Следователно, това несъмнено предпоставя знание или обуславя възможност за знание у ревизираното дружество, че фактурираната услуга реално не е предоставена.[...]
лек автомобил, авансово плащане, право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчен период, доставчик, облагаема доставка с нулева ставка, прехвърляне на правото на собственост, доставка на стока, доставка на услуга, кредитно известие
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Той може да я придобие по време на договора или след изтичането му. Данъчният закон не урежда финансовия лизинг по смисъла на ТЗ. [...] • Финансово обвързан (финансов лизинг) е този наемен договор, при който задължително се съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя. Необходимо е да бъдат изпълнени и поне две от следните три условия: 1) прехвърляне на наемателя на всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива; 2) срокът на наемния договор, в т. ч. сроковете, за които се подновява, да покриват пo-голямата част от полезния живот на използване на актива; 3) прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор. [...] • За разлика от договора за наем, при лизинга има вероятност собствеността на вещта да премине върху лизингополучателя. При договора за лизинг той има потестативното право да изкупи вещта по т. нар. остатъчна стойност. [...] • В случай на прекратяване или заместване по договор за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета (при кражба или при бракуване на лек автомобил вследствие на ПТП или пожар), когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. [...] • Директивата не поставя изискване какви точно са настъпилите промени и по никакъв начин не ограничава извършването на корекции когато въобще не е ползван данъчен кредит. Тези корекции в увеличение на данъчния кредит са въведени в ЗДДС за да може да се запази неутралността на данъка, когато първоначално не е било възможно ползването на данъчен кредит поради законова забрана (чл. 70 ЗДДС), но в последствие се извърши облагаема доставка (независимо дали с 20 % или с 0 % ДДС), при която възниква право на данъчен кредит. Ако автомобилът беше придобит като стока с цел продажба, то на основание чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС, той щеше да бъде с право на данъчен кредит, независимо че е лек автомобил. Обстоятелството, че за определен период автомобилът е бил без право на данъчен кредит се неутрализира през прилагането на броя на годините до изтичането на 5 годишния срок, след срока по чл. 72 ЗДДС в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 79, ал. б и ал. 7 и чл. 80, ал. 1, т. 4, буква 'б' ЗДДС. [...] • Издава се протокол, който съгласно чл. 79, ал. 7 ЗДДС се отразява в дневника за покупки в месеца на облагаемата доставка или в следващите 12 месеца. [...] • Изискването за служебното изясняване касае всички правно релевантни за спора факти, които са от значение за определянето на данъчните нрава и задължения в съответствие с конкретната данъчна правна норма.[...]
съдебна експертиза, облагаем оборот, задължителна регистрация, услуга, косвен данък, касова бележка, фискално устройство, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка с нестопански характер
Сроковете по чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК са инструктивни, а не преклузивни. Нормите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. [...] • Спорът се концентрира относно класиране на доставките, свързани с продажбата на сувенири и рекламни материали, респ. върху законосъобразността на действията на органите по приходите при определяне на данъчните основи за облагане с косвен данък. Правилата на чл. 42, чл. 44, чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС определят кръга на освободените от облагане с данък доставки по критериите: качество на доставчика - културна организация; характер на доставката – нестопански; вид на доставката – продажба на пощенски марки или приравнен знак на пощенска марка, респ. извършването на универсална пощенска услуга; предназначение на доставките - използвани изцяло за извършването на освободени доставки, респ. доставки за които не било налице право на приспадане на данъчен кредит при производството, придобиването или вноса. [...] • Продажбата на сувенири и рекламни материали не следва да бъде квалифицирана и като доставка с нестопански характер, доколкото дейността на РЛ е стопанска и приходите от продажбата не са във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за нестопанска дейност.[...]
резултат за данъчния период, доставчик, данъчен кредит, свързани лица, облагаема доставка, данъчно задължено лице, туристически услуги, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, независима икономическа дейност, внасяне на данъка
По обосноваността и съответствието с материалния закон, които следва да бъдат разгледани заедно. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. [...] • Доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, поради което именно фактът на предаването и приемането им следва да бъде доказан, като с тази доказателствена тежест неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не се е справило. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • С тази доказателствена тежест данъчната администрация не се е справила, нищо в мотивите, изложен в РА, респ. в тези на Решенито на горестоящият административен орган, не разкрива едно такова положение, а и не следва от събрания доказателствен материал.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, корпоративен данък, фактура, услуга, материално - техническа и кадрова обезпеченост, данъчна измама, облагаема доставка, данъчна злоупотреба
Съставени са приемо - предавателни протоколи, в които стоките са описани по същия начин, като в протоколите се съдържа информация за количеството и единичната цена. В този смисъл е възможно обвързването на договорите с протоколите и процесните фактури, още повече, че за изследваните данъчни периоди по делото липсва информация да е упражнено правото на данъчен кредит за същите доставки от други субекти или стоките да са доставяни от други търговци. [...] • Видно е, че в чл. 2 на приемо - предавателните протоколи е записано, че приемащата страна е приела предаденото от предаващата страна без възражение по отношение на количество и качество. [...] • Съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства обосновава извода за доказано извършване на процесните доставки от доставчиците в полза на РЛ. [...] • Процесната ревизия е възложена по общия ред. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, след което да се отмени и обжалвания РА.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions