Решение № 9260 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12039/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева
РЕШЕНИЕ
№ 9260
София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВАЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВАВЕСЕЛА ПАВЛОВА
при секретар Благовеста Първанова и с участието
на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното
от председателя Светлозара Анчева
по административно дело № 12039/2021 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дани – 8007“ ЕООД – гр. Смолян чрез процесуалния си представител адв. К. Панова срещу решение № 228/28.06.2021 г., постановено по адм. дело № 85/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 16002119001862 – 091 – 001/21.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 39/27.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Бодибо 65“ ЕООД, „Дина Уеб“ ЕООД и „Соловейг 55“ ЕООД в общ размер на 90 837,62 лв. и лихви – 6 258,20 лв. за данъчен период на месец януари 2019 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неправилно касационният жалбоподател счита приемането от съда, че по процесните доставки не са представени категорични доказателства в хода на проверката от ревизиращите органи, поради което не е доказана реалността им по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.В касационната жалба са описани доказателствата, които са представени – фактури, договори, протоколи (актове), обр. 19 за установяване на извършени услуги по СМР, книги за инструктаж на работното място, дневник на продажбите за месец януари 2019 г., касова книга за 2019 г., главна книга за салда, хронологичен регистър на сметка 411 за същия период, аналитичен регистър на сметка 4532 и сметка 703, свидетелства за регистрация на ЕКАФП и копие на фискални бонове за плащане по фактурите, данъчни документи за произход на вложените материали и декларации за съответствие на същите, договори за наем на персонал, програма за безопасност на труда, декларации по ЗДДС и др. От представените доказателства касаторът счита, че може да се заключи за реалност на процесните доставки.Относно строителните материали, вложени в обектите, се твърди, че само една част от тях са осигурени от доставчиците, за което са представени данъчни документи, а по – голямата част са осигурени от жалбоподателя.Според касатора получените от жалбоподателя услуги са намерили последваща реализация, свързана с неговата икономическа дейност.В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на решение по дело С – 285/11 на СЕС, според което ненамирането на подизпълнител в хода на ревизионното производство и непредставянето от него на доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост не е основание за отказване правото на данъчен кредит. Касаторът се позовава и на други решения от практиката на СЕС по дела С – 18/13, С -662/13, С – 591/10, С – 324/11, решение по съединени дела С – 80/11 и С – 142/80 и др., както и на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 13564/2014 г., № 11092/2104 г., № 8024/2014 г., № 11876/2015 г. и № 8295/2015 г.Относно приетото от съда, че в протоколите, обр. 19 не ставало ясно кои са лицата, които са ги подписали, касационният жалбоподател възразява, че така представените документи съдържат необходимата информация – данни за възложител и изпълнител, както и описание на извършените СМР - тяхното количество, единична цена и дължима стойност и те представляват пряко доказателство за реализиране на доставките.Непосочването на лицата, които са подписали актовете, обр. 19 е ирелевантно.В този смисъл се сочи решение по адм. дело № 13662/2014 г. на ВАС.Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.Претендира се присъждане и на направените съдебни разноски по делото по представения списък за разноските по чл. 80 ГПК.Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита от юриск. К. Стоянова, я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 443 лв., както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира от касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и същото да се остави в сила.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на „Дани – 8007“ ЕООД срещу цитирания по – горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Бодибо 65“ ЕООД – 30 бр., „Дина Уеб“ ЕООД – 19 бр. и „Соловеийг 55“ ЕООД – 9 бр. в общ размер на 90 837,62 лв. и лихви – 6 258,20 лв. за данъчен период на месец януари 2019 г., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки.
За фактурите за доставки на СМР услуги от „Бодибо 65“ ЕООД съдът е приел, че при проверка от ревизиращите органи на лицата, за които са представени книги за инструктаж на обекти в гр. Червен бряг и гр. Лъки, е установено, че те са декларирали, че не са работили за фирма „Бодибо 65“ ЕООД. За едно от тези лица според съда няма как да е работило на посочените обекти, тъй като за него е установено, че е изтърпявало наказание в затвора в гр. Ловеч. Освен това за посочения доставчик съдът е приел че няма подадени декларации за нежилищни недвижими имоти и няма регистрирани МПС. Изводът на съда е, че при неустановяване от доставчика на материален, технически и трудов ресурс за извършване на СМР към момента на издаване на процесните фактури, правилно приходните органи не са признали правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Прието е също така, че в рамките на ревизионното производство и пред съда не е установено този доставчик да е разполагал с персонал, за да извърши именно той строителните работи на обектите в гр. Ловеч и гр. Червен бряг, нито получателят е доказал осъществяването на всяка една от доставките на услуги. За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС.
За фактурите за доставки на СМР услуги и стоки от „Дина Уеб“ ЕООД съдът е изложил мотиви, че макар при насрещна проверка да са представени процесните фактури, договори и актове, обр. 19, е констатирано, че в актовете не е отбелязано кои са лицата, които са ги подписали. В самите актове, обр. 19 съдът счита, че е вписано, че освен строителни услуги, се включват и доставки. на строителни материали, като напр. доставка на дограма, на вата, керемиди и др., но за тях не е предоставена информация за наличие на транспорт и база за съхранение на материали. За соченото от жалбоподателя, че е доставчикът е осъществил услугите по СМР, като е използвал нает персонал от друго дружество – „Интеграл Трейд – Панов 79“ ЕООД, но проверката на посочените лица е установила, че те били назначени на други длъжности в дружеството, съдът е приел, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика води до извод за нереалност на процесните доставки. Според съда „Интеграл Трейд – Панов 79“ ЕООД е регистрирал само един ЕКАФП и е издаден фискален бон от него с дата 30.10.2017 г. Направен е извод от съда за нереалност на процесните доставки, касаещи обекти в гр. София – ул. „Гургулят“ № 19 и на ул. „Петър Парчевич“ № 12. Излагат се и мотиви в обжалваното решение, че не е достатъчно услугата да е извършена по принцип, а е необходимо това да е извършено именно от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури, поради което е направен извод от съда, че обосновано и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.
За фактурите от „Соловейг 55“ ЕООД съдът е приел и, че при този доставчик не са регистрирани трудови договори за периода от 01.09.2018 г. до 31.01.2019 г., нито са представени доказателства за наети работници и направени разходи за заплати. Отразено е в съдебния акт, че този доставчик няма МПС и регистрирани недвижими имоти, не се води сметка „Материали“, а също и липсва установен трудов ресурс, материална база и транспорт, което е според съда обосновава нереалност на посочените във 9 бр. фактури доставки.
От назначената съдебно – техническа експертиза съдът е установил, че СМР на процесните 4 бр. обекти в гр. Лъки и гр. Червен бряг и двата обекта в гр. София са изпълнени и разплатени между възложителя и главния изпълнител, но тези констатации на вещото лице не променят изложения в съдебното решение извод за нереални доставки, тъй като не е установено по делото, че тримата доставчици от „Бодибо 65“ ЕООД, „Дина Уеб“ ЕООД и „Соловейг 55“ ЕООД да са изпълнили процесните СМР. Направен е общ извод, че са правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите, тъй като в случая липсват доказателства за извършени СМР по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което и липсва данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС, поради което правилно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.
Обжалваното решение е неправилно постановено.Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по делото. За издадените фактури от Бодибо 65“ ЕООД – 30 бр., от „Дина Уеб“ ЕООД – 19 бр. и от „Соловейг 55“ ЕООД – 9 бр. е установено, че са във връзка с договори по открити обществени поръчки между Общините в гр. Ловеч, гр. Смолян и гл. Лъки и ДЗЗД „Дани – Торкрет“ (обединение между „Дани – 8007“ ЕООД и „Торкрет“ ЕООД; с ДЗЗД „ Дани МГА Строй“ (обединение между „Дани – 8007“ ЕООД и „МГА Инвест“ ЕООД) и с ДЗЗД „Венигаз – Дани“ (обединение между „Дани – 8007“ ЕООД и „Венигаз“ ЕООД), касационният жалбоподател е сключил договори с „Бодибо 65“ ЕООД, „Дани Уеб“ ЕООД и „Соловейг 55“ ЕООД за осъществяване на доставки на СМР и стоки на процесните обекти.В хода на ревизионното производство, пред решаващия орган са представени писмени доказателства, касаещи спорните доставки. Основните мотиви на съда, довели до обжалвания правен резултат от „Дани – 8007“ ЕООД, че доставките не са реално осъществени поради липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост. Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит.В този смисъл е решение по съединени дела С – 80/11 и С – 142/11, както и решения по дела С – 324/11 и С – 18/13 на СЕС, както и решения на ВАС по адм. дела № 8179/2021 г., № 10720/2020 г., № 8113/2015 г. и др. В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право.В процесния случай неправилно съдът е изложил като основни мотиви за липса на реалност на спорните доставки именно посочената необезпеченост на преките доставчици.Неправилна е и преценката на съда за доказателствената сила на актовете, обр. 19 поради липсата на данни за лицата, които са ги подписали „за предал“ и „за приел“. Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали.Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.Освен неоспорване автентичността на актовете, обр. 19 и всички останали доказателства, представени от жалбоподателя и доставчиците, не са оспорени и заключенията на съдебно – техническата експертиза.В тази връзка следва да се посочи, че съдът неправилно е извършил преценка на доказателствения материал по делото. Възприел е безкритично и в противоречие със съдебната практика на СЕС и на ВАС, която категорично приема, че не може действията/бездействията на доставчиците да се отрази негативно на получателя с непризнаване правото на данъчен кредит, освен в случаите, че се докаже наличие на данъчна измама, за която получателят е знаел или е следвало да знае, или е участвал заедно с доставчиците си в нея.Такова доказване не е извършено нито в хода на ревизията, нито пред съда, което още веднъж показва неправилността на обжалваното решение да постанови отхвърляне на жалбата само въз основа на липсата на ресурси – трудови, технически и материални на доставчиците, както и неиндивидуализиране на лицата, подписали актовете, обр. 19, а също и несъобразяване (непознаване) и от съда, и от приходните органи на съдебната практика на СЕС и на ВАС.Следва да се посочи по отношение на актовете, обр. 19 и другите съпътстващи документи, като договори, количествено - стойностни сметки, счетоводни документи и др., че установяват реалното осъществяване на доставките, както и последващата реализация с оглед договорите между посочените общини като главни възложители и дружествата по ЗЗД като главни изпълнители по открити обществени поръчки.В тази връзка неправилно съдът не е възприел констатациите на съдебно – техническата експертиза, която също установява реално изпълнени доставки между касационния жалбоподател и неговите преки доставчици, както и последващата реализация на доставките на услуги.При общата преценка на писмените доказателства, неоспорени от приходната администрация за тяхната автентичност, неоспорените съдебни експертизи и показанията на разпитаната като свидетел Ю. Кенанска, според която на процесните обекти са извършени СМР, за които са използвани и подизпълнители поради наличие на по - кратки срокове за изпълнението им, жалбата на „Дани – 8007“ ЕООД се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно подлежи на отмяна, респ следва да се отмени и ревизионния акт.Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба,на „Дани – 8007“ ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3 126,77 лв.Неоснователно е направеното възражение в писмената защита на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Дружеството е заплатило адвокатски хонорар на процесуалния си представител само в първоинстанционното производство и този хонорар е в размер на 1 500 лв., поради което не е налице твърдяната прекомерност, а напротив - е под определения в чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Въпреки поисканото в писмената защита на ответника по касация присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, такова не се дължи поради изхода на делото.Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 228/28.06.2021 г., постановено по адм. дело № 85/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТМЕНЯ РА № Р – 16002119001862 – 091 – 001/21.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 39/27.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит на „Дани – 8007“ ЕООД – гр. Смолян по фактури, издадени от „Бодибо 65“ ЕООД, „Дина Уеб“ ЕООД и „Соловейг 55“ ЕООД в общ размер на 90 837,62 лв. и лихви – 6 258,20 лв. за данъчен период на месец януари 2019 г.ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Дани – 8007“ ЕООД – гр. Смолян направените разноски по делото в общ размер на 3 126,77 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА