Решение № 8692 от 19.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2021 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева
РЕШЕНИЕ
№ 8692
София, 19.07.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВАСТАНИМИРА ДРУМЕВА
при секретар Елена Ангелова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията СТАНИМИРА ДРУМЕВА по адм. дело № 2646/2021.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Фреш Фуут“ ЕООД, подадена чрез адв. Иванов и адв. Койчев, против решение № 7310/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6733/2019 г. по описа на Административен съд София - град.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки на стоки и услуги, за които е отказано правото на данъчен кредит.Намира, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и несъобразени с ангажираните писмени и гласни доказателства.Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата.Искането от съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и за отмяна на ревизионния акт.Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22221418002851-091-001/06.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 730/25.04.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на „Фреш Фуут“ ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42 527,27 лв. за данъчните периоди от м. 01.2017 г. до м. 08.2017 г. и от м. 10.2017 г. до м. 01.2018 г. по фактури, издадени от „Ц. Комерс“ ЕООД, „ГКВ Трейд“ ЕООД, „Д. Трейдинг 95“ ЕООД, „С. Атанасов - Комерс 78“ ЕООД, „Симдес“ ЕООД, „Джепето 07“ ЕООД, „Мег Трейд“ ЕООД, „Хай Куалити Сървисис“ ЕООД, „Ин Трейд 76“ ЕООД, „Ц. Комерс 72“ ЕООД и „Интеграл Трейд - Панов 79“ ЕООД. Предмет на фактурите са доставка на стоки - плодове и зеленчуци, подправки, складови стелажи, гуми за бус, услуги - транспортни услуги, на основание договор и протокол, ремонти, сервиз, консултации и др.
За да отхвърли жалбата на „Фреш Фуут“ ЕООД, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел ревизионният акт в обжалваната част за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството, възприемайки мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит поради недоказаност на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.Спорът по същество е относно реалността на извършените доставки от посочените дружества.Прието е от приходните органи и от съда, че не са представени достатъчно убедителни доказателства за реално изпълнение, тъй като посочените във фактурите доставчици не са представили доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки и няма информация за предходните доставки.Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик.Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва.Настоящата касационна инстанция намира, че в случая реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, е доказана в процеса. Основателни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на достатъчно писмени доказателства за обосноваване извода за извършване на спорните доставки.В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди дейността на „Фреш Фуут“ ЕООД е свързана с търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци и доставката им до търговски обекти на свои клиенти - заведения за бързо хранене, барове и ресторанти. Констатирано е, че дружеството осъществява дейността си в склад № 4, находящ се в гр. София, ул. „Амстердам“ № 1, съгласно договор за наем от 1.07.2016 г., сключен с „Тържище София“ АД. Във връзка с осъществяваната дейност ревизираното лице е закупувало стоки и е получавало услуги от трети лица, за които са издавани фактури. За осъществяване на дейността има назначен квалифициран персонал.В случая, съвкупната преценка на представените още в ревизионното производство доказателства установява реалното осъществяване на доставките именно от посочените дружества.Към спорните фактури с предмет плодове и зеленчуци са представени приемо-предавателни протоколи с подробно описание на вид, количество и стойност на предадените стоки, съответстващи на отразените във фактурите, счетоводни регистри за осчетоводяването им по сметка 304 Стоки и изписване. Представени са и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките на стоки и услуги – договори, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи за извършените услуги, съответстващи на описаните в договорите, констативни и технически протоколи, количествено-стойностна сметка, ремонтни карти, извлечения от счетоводни регистри, доказателства разплащане на доставките.Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че са представени в хода на ревизията и не са оспорени от приходната администрация. Същите необосновано не са ценени от приходните органи и съда, като от съдържанието им е видно, че могат да се съотнесат към стоките и услугите по фактурите, предмет на процесните доставки, и данните от общия им анализ обосноват извод за приемо-предаване на стоките, респ. престиране на резултата, които са свързани с дейността на ревизираното лице.Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.С оглед изложеното касационният състав приема, че представените документи са достатъчни да обосноват действително извършени доставки и в случая са игнорирани необосновано. Във фактурите и съпътстващите ги документи доставките са индивидуализирани в степен, че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми доставки. При извършената преценка на доказателствения материал, поотделно и в съвкупност, намира за установено извършването на спорните доставки.По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на оспорения съдебен акт. Решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на „Фреш Фуут“ ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт в обжалваната част.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7310/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6733/2019 г. по описа на Административен съд София - град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221418002851-091-001/06.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 730/25.04.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, с който на „Фреш Фуут“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 42 527,27 лв. за данъчните периоди от м. 01.2017 г. до м. 08.2017 г. и от м. 10.2017 г. до м. 01.2018 г. по фактури, издадени от „Ц. Комерс“ ЕООД, „ГКВ Трейд“ ЕООД, „Д. Трейдинг 95“ ЕООД, „С. Атанасов - Комерс 78“ ЕООД, „Симдес“ ЕООД, „Джепето 07“ ЕООД, „Мег Трейд“ ЕООД, „Хай Куалити Сървисис“ ЕООД, „Ин Трейд 76“ ЕООД, „Ц. Комерс 72“ ЕООД и „Интеграл Трейд - Панов 79“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.