данъчен период, справка-декларация, данъчен кредит, преклузивен срок, данъчен документ, икономически оператор, доставчик, облагаема доставка, стока, данък за възстановяване
По дефиниция в обхвата на чл. 162 от ДОПК попадат единствено и само вземанията, чийто носител е държавата или общините, но не и тези в патримониума на частно правните субекти, като давността по чл. 171 ал. 1 от ДОПК е приложима единствено и само по отношение на публичните вземания, дефинирани в чл. 162 ал. 2 от ДОПК, за частните вземания приложима е именно погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и разпоредбите на същия закон относно нея. [...] • Правото на възстановяване на платени в нарушение правото на Съюза ДДС, както следва и от постоянната практика на СЕС, не се урежда от правилата на Директивата за ДДС, а е „последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на съюза“, като по принцип всяка една държава-членка е длъжна да върне събраните в нарушение правото на Съюза данъци. [...] • При преценката спазване принципите на правото на Съюза, в частност този на ефективност, стоят въпросите относно продължителността на въведения срок и момента, с който законодателят свързван неговото начало. Следва да се прави разграничение между самото субективно право на възстановяване на недължимо (в нарушение правото, в частност това на Съюза) платени данъци, което частно правните субекти имат спрямо държавата, и реда, начина и условията, при които следва да бъде реализирано същото, съобразно законодателната уредба, произтичаща от правото на всяка една държава-членка. [...] • Такъв срок е изрично дефиниран в чл. 129 ал. 1 изр. второ от ДОПК, което правило е общо спрямо всяко едно подадено искане за възстановяване на недължимо платени публични задължения, като съобразно същото „искането за... възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. “. [...] • Така единствено и само поради неговото бездействие, т. е. неполагането на дължимата грижа, в първия случая се стига до погасяване на самото право, а във втория – до възможността да му бъде успешно противопоставено възражение за изтекла давност от длъжника, в следствие на което и неудовлетворяване на заявената претенция.[...]
данъчен период, доставчик, недвижими имоти, нотариален акт, фактура, стока, облагаема доставка, кредитно известие, право на приспадане на данъчен кредит, услуга
В договорите за лизинг е предвидено разсрочено плащане на дължимия ДДС по доставката от съответния лизингополучател. [...] • В този смисъл извършването на покупката на недвижимите имоти не води до възникване на ефективно данъчно задължение за касатора. [...] • Задълженията по кредитите не се обслужват и след подписване на договорите за встъпване в дълг, както от кредитополучателя, така и от съкредитополучателите и солидарните длъжници /в по-голямата си част свързани с доставчика лица/ . [...] • Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на приспадане на данъчен кредит, което обуславя нейното стриктно тълкуване. [...] • Тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК (чл. 177, ал. 2 ДОПК). [...] • Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС доказването на това обстоятелство е в тежест на ревизиращия орган. В хипотезата на ал. 3 обаче е установена презумпция, според която се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. [...] • Заобикаляне на закона е налице, когато посредством сключването на една правомерна сделка (или поредица от сделки) се постига забранен резултат. Именно този противоправен резултат се цели от страните, без да е необходимо той да е единственият мотив за сключване на сделката. В контекста на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, предвидена като средство за борба с данъчните измами, неправомерният резултат се изразява в избягване плащането/неплащането на дължимия данък върху добавената стойност. [...] • Но търсенето на начин за доброволно усвояване на обезпечението не може да се квалифицира като преследване на забранен резултат и не може да бъде третирано като противоправна цел от гледна точка на данъчния закон. [...] • Вярно е, че само по себе си плащането на сумата на дължимия ДДС от страна на получателя по доставката не изключва знанието и задължението за знание. Функцията и характеристиките на института на солидарната отговорност обаче като изключение от общия принцип за дължимост на данъка изисква стриктно тълкуване и прилагане, което означава, че предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в това число знанието, че данъкът няма да бъде платен, следва да бъде доказано по категоричен начин и да се основава на обективни данни.[...]
данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
Това следва от чл. 24 ЗПУ, последно изменен през 2010 г. (ДВ, бр. 102/2010), според който:"Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа". [...] • В чл. 32 и чл. 33 ЗПУ е регламентирано понятието УПУ, а в чл. 34, ал. 1 са изброени услугите, които тя включва. УПУ според чл. 34, ал. 5 се извършва само в пакет от всички услуги по чл. 34, ал. 1. [...] • Оператори, които не отговарят на посочените в чл. 32, чл. 33 и чл. 54 ЗПУ изисквания и не предоставят всички услуги, изброени в чл. 34, ал. 1 от същия закон, не осъществяват УПУ, а услуги, включени в обхвата на УПУ. [...] • На стр. 20 РД изрично е уточнено, че в случая намира приложение ЗПУ в редакцията му, обн. ДВ, бр. 53/2019. ЗИДЗПУ е обн. в ДВ бр. 53 от 5 юли 2019 г. [...] • Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗПУ КРС издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за: извършване на универсалната пощенска услуга; извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; извършване на пощенски парични преводи. [...] • В чл. 24 ЗПУ е регламентирано, че УПУ се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването й, а според § 70 от ПЗР към ЗИДЗПУ пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на УПУ, е"Български пощи" ЕАД. ЗПУ обаче допуска наред с"пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ", последната да се извършва и от други пощенски оператори, на които КРС е издала индивидуална лицензия, и регламентира правата и задълженията на пощенските оператори в раздел първи от глава трета, в т. ч. на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (чл. 23а), а особените права и задължения на пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ - в раздел втори от същата глава. [...] • Всички, изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ в приложимата редакция видове пощенски услуги, включени в УПУ, фигурират в индивидуалната лицензия на жалбоподателя, а чл. 54 ЗПУ регламентира допълнителните и специални изисквания, които се вписват в индивидуалната лицензия на пощенския оператор със задължение за извършване на пощенска услуга, какъвто жалбоподателят не е. Услугата пратки за незрящи и слабовиждащи лица 7 кг. по чл. 34, ал. 1, т. 1, б. "д" е нова, въведена с изменението на закона от м. май 2019 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПУ, според която УПУ се извършва само в пакет от всички услуги по ал. 1 също е нова – ДВ, бр. 53/2019, но дори и да имаше такава преди това изменение, лицензията на жалбоподателя включва всички услуги по чл. 34, ал. 1, т. 1 в приложимата редакция. [...] • От текста на чл. 267 ДФЕС е видно, че националните юрисдикции, които не разглеждат правен спор като последна инстанция, не са длъжни, а могат да отправят преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на правото на ЕС (не на националното право).[...]
доставчик, място на изпълнение, регистрация, облагаем оборот, услуга, основна дейност, трета страна, ноу-хау, фактура, независима икономическа дейност
Предвид това, те не могат да бъдат третирани като освободени доставки. Предоставянето на тези допълнителни услуги не би могло да повлияе на качеството и на съдържанието на самата медицинска услуга и не може да се счита, че тези допълнителни услуги са неразделна част от процеса на доставка на медицинската услуга за постигане на терапевтични цели. [...] • В чл. 1 са указани задълженията на лечебното заведение, а именно да подпомага провеждането на изпитването от Изследователя, в съответствие е договора й протокола. [...] • В чл. 2 е уредено възнаграждението, което ще става съгласно схема на цените и плащанията, приложена в Приложение № 1. [...] • Да установи и посочи кои от действията в хода на клиничните изследвания/проучвания по договорите по т. 1, от медицинска гледна точка представляват медицински дейности? [...] • Следва и извода, че щом според ЗЛЗ само в лечебни заведения може да се правят клинични изследвания, то това неминуемо определя тази услуга по клинични изпитвания, като вид медицинска услуга. [...] • Процесната материя е уредена в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина /ЗЛСХМ/, както и в Регламент (ЕО № 536/2014. [...] • Надзорът и самото осъществяване на клиничните проучвания, установено и чрез СМЕ, е в контекста на полагането на медицински грижи, тъй като се провежда и под надзора на съответните медицински лица, които всъщност на практика осъществяват самото проучване и контролират пациентите, които са включени в клиничните проучвания. Т. е. съобразно ЗЛСХМ и Регламента, през цялото време на клиничните проучвания, се извършват под лекарски надзор, включващ постоянно наблюдение на пациентите, които са включени в клиничното изследване. [...] • Т. е. и в регламента клиничните изпитвания са определени като вид медицинска услуга, тъй като на практика при тях има важни характеристики - оказват се в лечебни заведения, оказват се от лекари, като и самите фактически дейности по надзор върху лицата, които участват в клиничните изпитвания се определят като медицинска грижа - т. е. услугата е медицинска по своята същност. [...] • Единственото в нормата на чл. 39 от ЗДДС е дадено понятието за освободени доставки. Никъде обаче от страна на законодателя няма въведено и транспонирано условието на чл. 133 или на чл. 134 от Директивата. [...] • Директивата изрично изисква съответната държава членка да приема правила и условия, при които доставките по чл. 132 няма да бъдат освобождавани от ДДС. [...] • И чието извършване става на основание на специалната Наредба, която регулира и определя достъпа до медицинска помощ, включително чрез определяне на вида на услугите, които са част на самата медицинска помощ и на свързаните с нея услуги.[...]
основна дейност, облагаема доставка, освободена доставка, СМР, счетоводна отчетност, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, ремонт, данъчна основа, данъчен период, краен потребител, стока, облагаем оборот, независима икономическа дейност, доставка на услуга
Принципно между страните в съдебното производство липсва спор досежно фактите. [...] • Годишният бюджет за образователната дейност се определя по единни разходни държавни стандарти за един ученик, съобразно броя на обучаващите се ученици. При системата на делегираните бюджети, която е приложима за ПГСС през ревизираните периоди, директорът на учебното заведение е второстепенен разпоредител с бюджет, като прави план за приходите и разходите и месечно разпределение и има известна свобода в рамките на утвърдения бюджет да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения и преподавателската натовареност. [...] • Според текста на цитираната правна норма 'Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт' са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон. [...] • Последното логично навежда на извод, че гимназията може да бъде данъчнозадължено лице. [...] • Общият принцип на ДДС е, че за получени доставки на стоки и/или услуги може да се приспада данък само ако те са използвани от данъчно задълженото лице за извършването на облагаеми доставки. По правило приспадането на ДДС за получени доставки е свързано със събирането на ДДС за извършените доставки. Когато стоки или услуги, придобити от данъчно задълженото лице, се използват за сделки, които са освободени или не попадат в обхвата на ДДС, или се използват за лични нужди, лицето се приравнява на краен потребител и следва да понесе тежестта на данъка. [...] • Безспорно ПГСС има право да приспадне право на пълен данъчен кредит само за тези стоки и услуги, които се използват единствено за извършените от него облагаеми доставки, тъй като независимо дали образователната дейност ще бъде приета за дейност извън обхвата на ДДС-режима или за освободена доставка, училището няма право на данъчен кредит за стоките или услугите, свързани с тази дейност. Ако получените стоки или услуги са ползвани за извършването както на освободени, така и на облагаеми доставки, за него ще бъде налице право на частичен данъчен кредит. Доколкото българският законодател е приел, че образователната дейност, извършвана от субекти на публичното право, е в рамките на икономическата дейност, но представлява освободена доставка, начинът за определяне на правото на данъчен кредит по получените доставки е предвиденият в закона коефициент по чл. 73 от ЗДДС. Предвиденият в българското национално законодателство пропорционален начин за определяне на частичния данъчен кредит предвижда коефициентът по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС да се изчислява като отношение между оборота, отнасящ се до доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. [...] • Тоест дори получените от общината /или държавата/ суми за финансиране на образователната дейност да не бъдат приемани за приходи извън икономическата дейност, при всяко положение те участват при определяне на коефициента за частичен данъчен кредит, независимо дали училището ще се счита за данъчнозадължено лице и за основната си, общообразователна дейност, и съответно самата тази дейност ще бъде считана за освободена съгласно член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, или тази дейност ще се приеме за дейност по член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, за която ПГСС ще се счита за данъчно незадължено лице, доколкото отговаря на условията в тази разпоредба. [...] • Този извод не се променя от обстоятелството, че училището може да води отделна отчетност за двете дейности, нито от начина, по който ще бъдат квалифицирани сумите, платени от общината /държавата/ за образователната услуга.[...]
предварителен договор, договор за покупко-продажба, собствени имоти, застроена площ, фактура, недвижим имот, облагаема доставка, фактурa
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се постигне договорка по друг окончателен договор. [...] • От същността и функциите на предварителния договор следва, че предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • Действително, в последствие капиталовата собственост, придобита ат физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, но това не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключения предварителен договор.[...]
лечебно заведение, услуга, освободена доставка, медицинска помощ
Предмет на дейност на лечебното заведение е осъществяване на специализирана диагностична и лечебна акушеро-гинекологична помощ, женски консултации, оперативна и консервативна гинекология, проследяване и наблюдение на нормална и патологична бременност и прочие подобни дейности. [...] • Затова нормата от националния закон следва да бъде тълкувана в светлината на общностите понятия за болнично и медицинска помощ и дейности, тясно свързани с нея. [...] • Съответно обратно: когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено единствено да гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявалия в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на понятието 'болнична и медицинска помощ'. [...] • Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, което следва да бъде конкретно установено. [...] • Следователно и независимо от обстоятелството, че услугите по извличане и съхранение на проби се предоставят от лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ същите не представляват медицински (здравни услуги) и следва да се третират като облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.[...]
услуга, данъчен кредит, пощенски пратки, нулева ставка, неуниверсални пощенски услуги
Корекцията по чл. 73 ЗДДС е обоснована с отнасянето към освободените доставки по чл. 49, т. 2 ЗДДС на декларирани от РЛ като облагаеми с нулева ставка по чл. 30 ЗДДС доставки на пощенски пратки за чужбина, а към облагаемите на доставките на пощенски услуги при индивидуално договорени условия и ефекта върху определяните въз основа на оборотите за 2013 и за 2014 г. коефициенти за частичен данъчен кредит. [...] • От легалната дефиниция по § 1, т. 4 ЗПУ на понятието за приемане на пощенски пратки, която включвала приемане от точки за достъп не следвало определянето на услугата като куриерска при приемане на пратки извън точките за достъп. [...] • Според чл. 32 ЗПУ универсална е пощенската услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. Особеният правен режим на УПУ включва изискванията към съдържанието /чл. 33, 35 и 36 ЗПУ/, обхвата й /чл. 34 ЗПУ/, качеството /чл. 32 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗПУ/ и начинът на формиране на цената и нейното обявяване /чл. 65, ал. 2-6, чл. 66 и чл. 68 ЗПУ/, както и лицензионният режим по чл. 39, т. 1 ЗПУ. [...] • В обхвата на УПУ по чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ е приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки. Приемането на пощенски пратки е дефинирано с § 1, т. 1 ЗПУ като дейност на пощенските оператори по получаване на пощенските пратки, подадени от подателите в точките за достъп, а точка на достъп според § 1, т. 4 от ДР на ЗПУ е стационарна или мобилна пощенска станция, пощенско агентство или изнесено пощенско гише, където подателите предават и операторът приема пощенските пратки и пощенските парични преводи, както и пощенски кутии и други устройства за обществено ползване, поставени на достъпни за подателите места. Неуниверсалната пощенска услуга включва пряка пощенска реклама, хибридна поща, куриерските услуги и пощенските парични преводи /чл. 38 ЗПУ/ . За неуниверсалната услуга режимът не е разрешителен, а регистрационен /вж. чл. 59, ал. 1 и ал. 5 ЗПУ/ . [...] • Разликите в цените по индивидуалните договори, сравнени с тези съгласувани от КРС по реда на чл. 65, ал. 3 ЗПУ, не означава че цените по индивидуалните договори не са достъпни. А и възможността на пощенският оператор със задължение да извършва УПУ да договаря цени по видове услуги от универсалната пощенска услуга, различни от цените, образувани по правилата, при спазване принципите на публичност и равнопоставеност, следва от разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗПУ. [...] • Според чл. 65, ал. 4 ЗПУ пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и операторите на неуниверсални пощенски услуги предоставят цените по ал. 1 на Комисията за регулиране на съобщенията за сведение в срок 10 дни преди влизането им в сила. [...] • По чл. 66, ал. 3 ЗПУ субект е оператор предоставящ УПУ за услуги от, а не в обхвата на УПУ.[...]
