Решение № 4233 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова
РЕШЕНИЕ
№ 4233
София, 01.04.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВАЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВАТАНЯ КОМСАЛОВА
при секретар Жозефина Мишева
и с участието на прокурора Македонка Поповска
изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. дело № 9323/2020.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (в несъстоятелност), гр. Несебър, подадена против Решение № 2295/28.04.2020 г., постановено по адм. дело № 82/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221517005597-091-001/15.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1729/09.11.2018 г. на Директора на Дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 188,90 лева.
С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му се присъдят направените разноски.Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 189 лева.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо.
Въпреки бланкетното посочване в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен вкл. и поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, аргументи за това не са изложение, поради което и касационната инстанция /предвид пределите на осъществяваната проверка – чл. 218 ал. 2 от АПК/ не дължи произнасяне по това касационно основание.
По обосноваността и съответствието с материалния закон, които следва да бъдат разгледани заедно.
Правилно е приел административният съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган.
С РА е отказано право на приспадане на ДДС, упражнено през данъчен период месец Юни 2016 г., в размер на общо на 165 890,09 лева по фактури, издадени от „А и Л Корпорация“ООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС по мотиви за липса на доставка, в резултат на което е коригиран декларираният от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД резултат за данъчния период м. Юни 2016 г. - ДДС за възстановяване в размер на 165 580,09 лева.
За да потвърди РА като материално законосъобразен, съдът е изложил следните мотиви: В съответствие с възложената му доказателствена тежест жалбоподателят не е доказал преминаване на собствеността върху стоките, което е правопораждащият факт, а не правоотношението/сделката между търговците, като е посочено и че осигуряване изпълнението от различно от доставчика лице не може да има за последица възникване на правото на данъчен кредит, като в случая не се установява именно соченият като доставчик „А и Л Корпорация“ООД да е осъществило спорните доставки на родовоопределени вещи – активи за хотелско и ресторантьорско оборудване.
За да формира тези си изводи, съдът е приел от една страна, че между „А и Л Корпорация“ ООД /продавач/ и „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД /купувач/ е сключен Договор за покупко-продажба на хотелско и ресторантьорско оборудване от 24.03.2015 г., по силата на който купувачът е следвало да придобие правото на собственост върху хотелско и ресторантьорско оборудване, по опис – Приложение № 1. В тази връзка са издадени и процесните фактури, ведно с описи към всяка една от тях, за които е установено вкл. и съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по допусната ССчЕ, че са редовни, включени са в дневника за покупки и продажби по ЗДДС и в СД за съответните периоди, а отделно от това са придружени и с подробни приемо-предавателни протоколи за разграничаването на родовоопределените вещи, което се потвърждава и от разпита на двамата свидетели. От друга страна е счетено, че се касае за оборудване, находящо се в хотел „Айсберг“ в к. к. Боровец, което не е напускало местонахождението си за период от 2015 г. до най-малкото месец Октомври 2018 г., съобразно събраните по делото доказателства. Самият хотел първоначално е бил собственост на „А и Л Корпорация“ООД, като след 22.02.2016 г. собствеността е придобита от „Първа инвестиционна банка“АД /“ПИБ“АД/, съответно е стопанисван от „Айсберг Боровец“ООД първоначално по силата на сключен договор за наем с първия собственик, респ. от м. февруари 2016 г. – по силата на договор за финансов лизинг с „ПИБ“АД. „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД и „Айсберг Боровец“ООД са свързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК /първото притежава към този момент 50 % от капитала на второто дружество и се представляват и управляват от едно и също лице/ поради което и ревизираният субект е бил наясно се тези факти. Самите процесни вещи след придобиването им са оставени на отговорно пазене на продавача до 25.10.2016 г. на която дата е сключен договор за наем с „Айсберг Боровец“ООД, но и за този период именно последното дружество е експлоатирало хотел „Айсберт“, к. к.“Боровец“, вкл. и находящите се в него движими вещи, за които съдът е приел че са му предавени по силата на сключения договор за финансов лизинг с „ПИБ“АД, от съдържанието на който не личало тези трайно „прикрепени вещи“ да са били изключени от предметът му. Последното е мотивирало съдът да приеме, че най-малкото за периода от месец Февруари до месец октомври на 2016 г. не е на лице промяна на собствеността по отношение на оборудването на хотела, която е функционирал като такъв, и обективно невъзможно било към 24.03.2016 г. разглежданите вещи да са били собственост на „А и Л Корпорация“ООД. На последно място съдът е отчел и липсата на доказателства за плащане на цената по доставките по банков път, както се е поддържало, а са представени доказателства за прехвърляне на вземането на „А и Л Корпорация“ООД от ревизирания субект на И. Н.-П. с Договор за прехвърляне на вземане от 07.04.2016 г., за който ревизиращите са приели че е „формално сключен и няма правна сила“, както и Спогодба между цесионера – И. Н.-П. и „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД, че задължението ще бъде изпълнено в срок до 05.05.2021 г., т. е. липсват доказателства за плащане.
Решението е неправилно, поради следните съображения:Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. В същия смисъл е и т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, според което, за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки /услуги/ са били използвани за извършването на облагаеми сделки.Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо и в административното производство според чл. 144 АПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане /виж в същия смисъл и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 'Евита-К'/. Според т. 37 и 38 от решението на СЕС по делото Боник правото на приспадане не следва да бъде признато, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право от страна на самото данъчно задължено лице с измамна цел или с цел злоупотреба. В тежест на приходната администрация е да предостави тези обективни данни /т. 50 от решението на СЕС от 06.09.2012 г. по дело C-324/11/.Липсата на достатъчна индивидуализация на стоките във фактурата и придружаващите я документи е достатъчно основание за непризнаване правото на данъчен кредит, ако именно поради тази причина е невъзможно да се установят посочените по-горе две материалноправни предпоставки за надлежното му упражняване /виж т. 45 от решението на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06/.В случая към фактурите са приложени подробни описи, респ. налични са и нарочно съставени приемо-предавателни протоколи, в които /както междувпрочем и в Приложение № 1 към сключени договор за покупко-продажаба от 24.03.2016/, стоките са индивидуализирани в достатъчна степен по вид и количество, за да е възможна преценката от страна на съда за това доказва ли жалбоподателят получаването им и използването им във връзка с осъществяваната от него дейност.Не е спорно по делото, че през ревизираните периоди предметът на дейност на „Айсбег Боровец ДМА“ЕООД е включвал и хотелиерство и ресторантьорство; туристическа агентска дейност; туроператорска дейност; предоставяне на допълнителни туристически услуги и др.
Предмет на доставките са движими вещи – различни видове хладилници, фризери, съдомиални, месомелачка, картофобелачка-машина, печки, скари, кафемашини, телевизори, климатици, врати, кухненско оборудване, пердета, чаршафи, хавлиени кърпи, мебели и прочие ресторантьорско и хотелско оборудване, за което по делото не е съществувало спор, че се намира и всъщност съставлява оборудването на отделните обекти /апартаменти, спа център, ресторант, кухня, лоби-бар и т. н./ в хотел „Айсберг“ /фигуриращ в някои документи като хотел „Кокиче Айсберг“, респ. само „Кокиче“, като не е спорно между страните в процеса, че се касе до един и същи обект/ в к. к. Боровец.Не се спори, че до 22.02.2016 г. същият обект, ведно с находящите се в него движими вещи са собственост на „А и Л Корпорация“ООД, но неправилно от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че след тази дата вкл. и правото на собственост върху находящото се в хотела оборудване /всъщност процесните движими вещи/ са станали собственост на „ПИБ“АД, съгласно представения Нотариален акт от 24.02.2016 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с № 81, том 1, рег. № 722, дело № 53 от 2016 г.Всъщност по силата по сочения нотариален акт банката е придобила собствеността и то на 24.02.2016 г. единствено и само по отношение на индивидуализираните недвижимости, респ. на същата дата е и влязла във владението им, но нищо от клаузите на покупко-продажбата не сочи едновременно с това купувачът да е придобил и собствеността върху находящите се пак там движими вещи.Нищо друго не следва и от клаузите на сключения между „ПИБ“АД и „Айсберг Боровец“ООД Договор за финансов лизинг на недвижим имот от 22.02.2016 г., с нот. заверка на подписите от 12.04.2016 г., в изпълнение на поетите по който ангажименти лизингодателят е придобил по казания по-горе начин собствеността върху недвижимото имущество, детайлно описано и в Приложение № 1, съответно го е предоставил за ползване на лизингополучателя, срещу задължението на последния да заплаща уговорените лизингови плащания и при правото на обратно изкупуване на недвижимия имот.
От приложените като част от административната преписка Приложение № 1 и Приемо-предавателен протокол, съставляващ Приложение № 3 към договора за финансов лизинг и приложение към самото Приложение № 3, се установява, че недвижимият имот /така както е индивидуализиран и посочен като апарт-хотел „Кокиче“ в к. к. Боровец/ е предаден на „Айсберг Боровец“ООД в „напълно изправно и комплексно състояние и годен за ползването му по предназначение“ от „ПИБ“АД, но липсват доказателства това да е сторено преди 12.04.2016 г. /така Приложение № 3 няма посочена дата на съставяне, а нот. заверка на подписите е от 12.04.2016 г./. Отделно от това състоянието на обектите, в което се предават на лизингополучателя, е детайлно описано в нарочно съставеното с тази цел и двустранно разписано и с нотариална заверка на подписите от 12.04.2016 г. Приложение към Приемо-предавателен протокол № 3 към Договор за финансов лизинг на недвижим имот № HDOLEAS-001, и то не включва процесното оборудване.Извън твърденията, че част от вещите са трайно прикрепени към недвижимия имот, очевидно от което се черпят доводи в насока че следват принадлежността му, не са ангажирани каквито и да било доказателства по делото, а такъв извод не следва и от самия им вид – вратите подлежат на демонтаж, както междувпрочем и кухненското оборудване и прочие.Или изводите на първоинстанционния съд, че към 24.03.2016 г. „А и Л Корпорация“ООД не е бил собственик на спорните стоки, респ. че на 22.02.2016 г. същите са собственост и са във владението на „ПИБ“АД и са предадени от банката на същата дата на „Айсберг Боровец“ООД в изпълнение на сключения договор за финансов лизинг, поради което и не може да се приеме че „А и Л Корпорация“ООД е прехвърлил правото да се разпорежда като собственик със същите стоки на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД на 24.03.2016 г., са изцяло погрешни и необосновани спрямо доказателствата по делото.Аналогично неправилни и необосновани спрямо фактите по делото са и доводите на ответника по касация, следващи съображенията в РД и издадения въз основа на него РА.Без значение за разрешаването на правния спор по делото е фактът, че и преди 12.04.2016 г. обектът /а именно хотелът/ е стопанисван от трето лице – „Айсберг Боровец“ ООД, по силата на сключен договор за наем с „А и Л Корпорация“ ООД, доколкото така развилото се облигационно правоотношение няма връзка с правото на собственост, респ. владението /в битието му на упражняване на фактическата власт като собственик/, спрямо процесните движими вещи, и не изключва възможността собственикът да се разпореди с тях в полза на трети лица.
Тези изводи от фактическа страна се потвърждават напълно и от представените по делото заверени копия от Протокол за запечатване на недвижими имущества от 25.10.2018 г., съставен от ЧСИ В. Н. и Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 11.12.2019 г., съставен от ЧСИ С. Л..От първото писмено доказателство, представено и прието като част от доказателствата по делото още от състава на АССГ, е видно че по искане на „ПИБ“АД и въз основа на Обезпечителна заповед от 16.10.2018 г. на Окръжен съд – София, издадена на основание чл. 390 ал. 1 от ГПК и чл. 397 от ГПК въз основа на Определение № 486/05.10.2018 г., постановено по ч. т. д. № 200/2018 г по описа на Софийски окръжен съд, е осъществено запечатване на отделните самостоятелни обекти в хотелския комплекс, като достъп до имотът е предоставен от служител на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД, в последствие е присъствал и упълномощен адвокат на касатора, като се е претендирало че движимите вещи, находящи се в помещенията са собственост на това дружество. Нито представляващите взискателя – „ПИБ“АД, нито представителят на „Айсберг Боровец“ООД, са възразили на това твърдение, а от страна на частния съдебен изпълнител е предоставена възможност вещите да бъдат изнесени преди запечатването, което не е могло да бъде сторено. Всъщност неправилно първоинстанционният съд е приел, че служителят на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД е твърдял, че само част от оборудването на дискотеката е собственост на това дружество, напротив – от съдържанието на протокола, вкл. и заключителната му част, се установява че именно „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД е установен да стопанисва към този момент хотелския комплекс, както се е поддържало по силата на сключен договор за наем, както и е възразил, че е собственик и на част от останалото оборудване и активите в сградата.Тези факти се потвърждават и от представеното пред настоящата касационна инстанция писмено доказателство, прието като част от доказателствения материал по делото – Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 11.12.2019 г., съгласно данните от който на основание изпълнителен лист, издаден от 19.11.2019 г. по т. дело № 249/2018 г. по описа на Окръжен съд София /по това дело с влязло в сила съдебно решение е уважен предявеният от „ПИБ“АД вкл. и срещу „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД иск с правно основание чл. 108 от ЗС, така данните от коментирания протокол/, в полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“АД против длъжника „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД, са отнети от последния и предадени на взискателя подробно описаните недвижими имоти, съставляващи отделните самостоятелни обекти в разглеждания ап. хотел „Кокиче“, к. к. Боровец. По повод на възражението на присъстващия представител на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД, че всички движими вещи в отделните обекти са собственост именно на това дружество, част са от масата на несъстоятелността и са заложени, частният съдебен изпълнител е счел, че това не е пречка за продължване на изпълнителните действия, които касаят единствено и само недвижимите имоти, като движимите вещи, които се намират в тях, и не са изнесени до този момент от длъжника, следва да бъдат подборно описани и да бъдат оставени на отговорно пазене на взискателя /“ПИБ“АД/, за което е дадено и съгласието му. С тези мотиви е извършен въводът във владение, като подробно са описани и заварените във всеки един от самостоятелните обекти движими вещи. От начина на описание може да се направи извод, че се касае именно за процесните такива.С оглед изложеното, неправилен е изводът на първостепенния съд, а и неоснователни са съображенията на ответника по касация, че доставчикът не е прехвърлил правото да се разпорежда като собственик със стоките в полза на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД на 24.03.2016 г., за което освен фактурите и описите към тях, са съставени и нарочни приемо-предавателни протоколи, съдържащи и детайлно описание на стоките, двустранно разписани от представляващите доставчика и получателя, което е потвърдено и чрез разпита на свидетелите.Доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, поради което именно фактът на предаването и приемането им следва да бъде доказан, като с тази доказателствена тежест неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не се е справило.Плащането на стойността на стоката също не е елемент от фактическия състав, пораждащ право на данъчен кредит, противно на приетото от административния съд, още повече че няма пречка това да бъде извършено и по описания по-горе начин.Използването на стоките във връзка с осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност също следва да се приеме за доказано, съгласно и коментираните по-горе писмени доказателства.Фактът, че „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД и „Айсберг Боровец“ООД са свързани лица, в случая няма отношение към разрешаването на конкретния казус, а и не може да се приеме за доказана тезата на приходната администрация, че и след 24.03.2016 г. със стоките се разпорежда „А и Л Корпорация“ ООД. Както е видно от депозираната писмена защита от ответника, последният извод се прави от необосновано възприето, че „съгласно събраните доказателства хотелът е придобит от „ПИБ“АД и отдаден на финансов лизинг на „А и Л Корпорация“ООД“.Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.При така установените факти настоящата касационна инстанция намира, че жалбоподателят е доказал материалноправните предпоставки за признаване правото му на приспадане на ДДС по фактурите, издадени му от „А и Л Корпорация“ООД във връзка с доставката на разглежданото хотелско и ресторантьорско оборудване /следва да се посочи за яснота, че коментираната доставка на парко място не е предмет на това производство/, а именно – получаване на стоката и използването й във връзка с дейността му, както и за осъществени от него облагаеми доставки.Или ако са доказани посочените по-горе две предпоставки, както е в случая, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, вкл. разполагаемост със стоките, и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahagйben и Dбvid, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gбbor Tуth, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен, т. 31, определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 42/.С тази доказателствена тежест данъчната администрация не се е справила, нищо в мотивите, изложен в РА, респ. в тези на Решенито на горестоящият административен орган, не разкрива едно такова положение, а и не следва от събрания доказателствен материал.Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата като е приел, че данъчният кредит следва да бъде отказан на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
По тези съображения оспореното решение на АССГ следва да се отмени като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обсъжданите му части. Посоченото обосновава и извода за неправилност на съдебния акт и в частта му за разноските.
Разноски: При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПКна касатора следва да се присъдят сторените в процеса разноски, съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК пред касационната инстанция и доказателства за понасянето им пред всяка една от двете съдебни инстанции, или сумата от общо 13 387,12 лева.Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2295 от 28.04.2020 г., постановено по адм. дело № 82/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221517005597-091-001/15.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1729/09.11.2018 г. на Директора на Дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, в оспорената му част, с която на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД, гр. Несебър е отказано право на данъчен кредит в размер общо наа 165 890,09 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. “Иван Вазов“ № 9, сумата от 13 387,12 /тринадесет хиляди триста осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лева, разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.