данъчен кредит, данъчен период, СМР, дневник на продажбите, регистрация, данъчни документи, доставчик, недвижими имоти, фискален бон, данъчно събитие, данъчна измама, реализация на доставките
За представените актове, обр. 19 според съда те не са достатъчни да обосноват реалността на доставените строителни услуги и след като доставките не са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, то за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. [...] • Нееднократно в свои решения и СЕС и ВАС са приемали, че не може поради действия и/или бездействия на доставчиците да не се признава на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • В тези решения изрично се приема, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. [...] • Наличието на печати на дружествата като възложител и като изпълнител са достатъчни и не е необходима персонална индивидуализация на лицата, които са ги подписали. Освен това касае се за частни документи, за които е могло приходната администрация на основание чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК да ги оспорят за тяхната автентичност, но видно от протоколите за съдебните заседания пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника не е проявил никаква процесуална активност, вкл. и отсъствието му в проведените съдебни заседания.[...]
данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] • Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] • Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] • От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] • Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] • Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] • За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] • След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] • Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] • При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
данъчен кредит, данъчна измама, доставчик, фактура, доказателствена тежест, доставка на стока, услуга, облагаема доставка, внасяне на данъка, материална и персонална обезпеченост
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. [...] • Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C - 329/18, СЕС), при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Само поради единствения мотив за липса на произход на стоката, на кадрови и материален потенциал на прекия доставчик, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока и услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С - 18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/ . [...] • На първо място се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена стойност и верността на отразените в тях факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, плодове и зеленчуци, доставка на стока, услуга, доставчик, писмени доказателства
Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Във фактурите и съпътстващите ги документи доставките са индивидуализирани в степен, че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми доставки.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, регистрация, дерегистрация, материална, техническа и кадрова обезпеченост, ремонт, СМР, доставчик, облагаема доставка, услуга, доставка на стока, данъчна измама
Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. [...] • Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. [...] • Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, съответно услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. [...] • Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. [...] • Дали същите са от регистриран апарат или не са подадени данни към НАП за отчетени обороти, също не би могло да бъде вменено във вина на получателя по доставката.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, доставчик, писмени обяснения, данъчна измама, реалност на доставките
Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. [...] • Доказването на относителна симулация изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка приходните органи не са доказали. [...] • Именно неустановената реалност на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което в настоящия случай не се доказва. [...] • При извършването на преценка за това налице ли са доставки, както и установяването на връзката между полученото по доставките и следващите облагаеми доставки, извършени от получателя, следва предметът на доставките да е достатъчно конкретно определен. [...] • От съдържанието на фактурите и приложените към тях договори, протоколи и КСС, видът и предметът на услугите и доставките може да бъде определен точно.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, СМР, доставчик, настаняване, строително-монтажни работи, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, данъчна измама, внасяне на данъка, данъчно задължено лице
Мотив за отказаното право на данъчен кредит е непредставянето на търговски и счетоводни документи от доставчика и получателя, които да удостоверяват реално извършване на фактурираните СМР услуги. [...] • Съгласно ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от с. з. , отговарящ на изискванията по чл. 114 ЗДДС, е необходимо да се установи реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите. [...] • За да възникне и да бъде упражнено законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да е установено, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. [...] • Поради естеството на отношенията между доставчик и получател, които обичайно са търговци, по правило в данъчното производство се представят частни, а не официални документи. [...] • От тях се удостоверява постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени услуги. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/ или със знанието на получателя по доставките. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено извършване на услугите и констатирано наличие на работещи обекти, които безспорното се използват в последващата икономическа дейност на ревизираното лице, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • Тъй като отказът да бъде признато право на данъчен кредит представлява изключение от общия принцип, следва да са налице съответните предпоставки. [...] • Дължимата грижа от ревизираното лице е тази да разполага с доказателства за реалност на доставката, а не да извършва проверка на контрагентите си.[...]
данъчен период, удостоверение за регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, извънтрудови правоотношения, фактура, приемо-предавателен протокол, бизнес план, материална и персонална обезпеченост, свързани лица, доставка на услуга
През периода, в който би следвало да е извършена услугата, проверяваният субект не е имал назначени по трудови правоотношения работници/служители. [...] • Ревизията е възложена от орган по приходите, който е надлежно оправомощен, поради което е налице законосъобразно образуване на ревизионното производство. [...] • Доколкото се касае за родовоопределени вещи, прехвърлянето на собствеността, което е релевантният факт за наличието на доставка (чл. 6, ал. 1 ЗДДС), се извършва с предаването на стоките. [...] • Необходимо е да се отбележи обаче, че съгласно Решение на СЕС по дело С - 18/13, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно само да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика, а е необходимо още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. [...] • Следователно, това несъмнено предпоставя знание или обуславя възможност за знание у ревизираното дружество, че фактурираната услуга реално не е предоставена.[...]
съдебна експертиза, облагаем оборот, задължителна регистрация, услуга, косвен данък, касова бележка, фискално устройство, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка с нестопански характер
Сроковете по чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК са инструктивни, а не преклузивни. Нормите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. [...] • Спорът се концентрира относно класиране на доставките, свързани с продажбата на сувенири и рекламни материали, респ. върху законосъобразността на действията на органите по приходите при определяне на данъчните основи за облагане с косвен данък. Правилата на чл. 42, чл. 44, чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС определят кръга на освободените от облагане с данък доставки по критериите: качество на доставчика - културна организация; характер на доставката – нестопански; вид на доставката – продажба на пощенски марки или приравнен знак на пощенска марка, респ. извършването на универсална пощенска услуга; предназначение на доставките - използвани изцяло за извършването на освободени доставки, респ. доставки за които не било налице право на приспадане на данъчен кредит при производството, придобиването или вноса. [...] • Продажбата на сувенири и рекламни материали не следва да бъде квалифицирана и като доставка с нестопански характер, доколкото дейността на РЛ е стопанска и приходите от продажбата не са във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за нестопанска дейност.[...]
резултат за данъчния период, доставчик, данъчен кредит, свързани лица, облагаема доставка, данъчно задължено лице, туристически услуги, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, независима икономическа дейност, внасяне на данъка
По обосноваността и съответствието с материалния закон, които следва да бъдат разгледани заедно. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на облагаемите му доставки. [...] • Доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, поради което именно фактът на предаването и приемането им следва да бъде доказан, като с тази доказателствена тежест неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не се е справило. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • С тази доказателствена тежест данъчната администрация не се е справила, нищо в мотивите, изложен в РА, респ. в тези на Решенито на горестоящият административен орган, не разкрива едно такова положение, а и не следва от събрания доказателствен материал.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, корпоративен данък, фактура, услуга, материално - техническа и кадрова обезпеченост, данъчна измама, облагаема доставка, данъчна злоупотреба
Съставени са приемо - предавателни протоколи, в които стоките са описани по същия начин, като в протоколите се съдържа информация за количеството и единичната цена. В този смисъл е възможно обвързването на договорите с протоколите и процесните фактури, още повече, че за изследваните данъчни периоди по делото липсва информация да е упражнено правото на данъчен кредит за същите доставки от други субекти или стоките да са доставяни от други търговци. [...] • Видно е, че в чл. 2 на приемо - предавателните протоколи е записано, че приемащата страна е приела предаденото от предаващата страна без възражение по отношение на количество и качество. [...] • Съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства обосновава извода за доказано извършване на процесните доставки от доставчиците в полза на РЛ. [...] • Процесната ревизия е възложена по общия ред. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, след което да се отмени и обжалвания РА.[...]
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
ремонт, услуга, облагаема доставка, фактура, данъчна основа, лек автомобил, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно задължено лице, независима икономическа дейност, доставка на стока, място на изпълнение, освободена доставка
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. [...] • Оборудването е различно от серийните автомобили и не се монтира при тях. [...] • Това възстановяване включва подмяна на всички повредени части вследствие на голямо натоварване, инциденти или износване. [...] • Резервните части за поддръжка и възстановяване на автомобила по време на състезателния сезон се закупуват само от официални чуждестранни доставчици от страни-членки на ЕС и се доставят в България, където се извършва обслужването на автомобила. [...] • Това е счетоводната печалба, преобразувана в увеличение или намаление по реда на закона. [...] • Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. [...] • Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС. [...] • Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, като в ал. 2 е предвидено, че определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. [...] • Фактът, че жалбоподателят е организация, осъществяваща дейност в частна полза, изключва възможността да е такава за осъществяване на общественополезна дейност, което следва от редакцията на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, където двете възможности са дадени алтернативно. [...] • Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. [...] • Автомобилът няма разрешение за пускане в експлоатация за ползване в общественото движение по улиците и пътищата и не е пригоден за такова. [...] • По аргумент за противното от цитираната норма следва, че когато автомобилът не е лек правото на данъчен кредит се приспада.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, доставчик, облагаема доставка, представителни или развлекателни цели, данъчна основа, данъчен период, календарна година
Останалите недвижими имоти не се обитават към момента на извършване на проверките. [...] • Фактурите са с предмет техническа консултация и ремонтни услуги. [...] • Дори и без да се посочват конкретни данни за лицата, няма пречка да се посочи техния брой и периода, за който са ползвани имотите, за да се прецени дали в действително е налице такова ползване. [...] • Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. [...] • Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за текущата календарна година.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, справка-декларация, данъчна основа, доставчик, ППП, данъчно събитие, доставка на услуга, реални доставки, данъчни документи, СМР, данъчна измама, фактура
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. [...] • Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Само наличието на сключен договор, подписани приемо-предавателни протоколи и издадени фактури не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. Принципно същността на договора е тази, която определя, какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е налице реално изпълнение. [...] • В случая услугата, която е договорена, респ. крайният резултат е промяна предназначението на имотите от земеделска земя в имот за обществено ползване, като продавачът следва да предаде на купувача документите за това. [...] • След като за услугата са издадени изискуемите данъчни документи (процесните четири фактури) и самата услуга е реално извършена от доставчика, посочен във фактурите, то съгласно разпоредбите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията по дела С - 152/02 и С - 285/11 на СЕС, налице са двете кумулативни предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Сами по себе си неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна.[...]
регистрация, данъчна измама, право на приспадане на данъчен кредит, СМР, доставчик, фискално устройство, фактура, стока, внасяне на данъка, реалност на доставките, материално-техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. [...] • Нередности при прекия доставчик, при установено предаване на стоката, респ. извършването на услугата, и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя, респ. извършването на услугите. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, и прочие.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, дигитални активи, финансова институция, доставчик, независима икономическа дейност, доставка на финансови услуги, нематериален актив, електронни активи, основна дейност, облагаема доставка
И в двата случая исканите документи и обяснения са представени в определения 14-дневен срок. [...] • По същество, те не променят нищо в бизнес модела си – техен основен доход остава предоставянето на кредити на физически и юридически лица. [...] • Параметрите, свързани с риск мениджмънт също могат да бъдат изцяло променяни. Всяка финансова институция ще има възможност да избере от редица функции и нива на риск при управление на залозите (например, ниво на цена, при което следват да се изисква допълнително обезпечение; ниво, при което активът следва да се продаде; видове активи, които се приемат и много други). [...] • Първичното предлагане на виртуални монети (ICO), подобно на crowdfunding, се извършва чрез издаване на виртуални монети (т. нар. 'токени' ) посредством използване на блокчейн технологията. [...] • В резултат на това, съответните разходи не са калкулирани като стойност на разработвания нематериален актив и не се обвързват с реализирането на приходи от неговата последваща експлоатация. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Едва след създаването на софтуер и децентрализирана електронна платформа към него, те ще бъдат предоставяни чрез лицензионни договори на трети лица. [...] • Следва да се има предвид, че придобитите активи могат да се използват за облагаеми доставки освен към момента на закупуването им, но може и да предстои да се осъществи в един последващ момент. В последния случай също възниква право на данъчен кредит. Обстоятелството дали една доставка се използва или ще се използва за извършване на облагаеми доставки не може да се прецени към момента на възникване на правото на данъчен кредит и упражняването му по реда на чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 72 от ЗДДС. Ако към момента на възникване на данъчния кредит не се признае правото на приспадане с презумпцията, че стоките или услугите няма да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, се преклудира възможността това право да бъде упражнено при последващото използване на тези стоки или услуги за осъществяването на облагаеми доставки. [...] • Тази дейност по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС представлява облагаема доставка, поради което неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] • За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] • Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] • Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, дизелово гориво, материално-техническа и кадрова обезпеченост, регистрация, реални доставки, писмени доказателства, фактура, доставчик, данъчна измама, внасяне на данъка
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. [...] • Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. [...] • Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата ѝ реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. [...] • В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката и къде е била съхранявана. [...] • От съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи може да бъде направена връзка между договора, приемо-предавателния протокол и съответната фактура.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions