Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на "Тип-Топ Куриер" АД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "М. Д. Думбалаков" № 38, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Д. Д., приподписана от пълномощника му адв. А. Илиева, против Решение № 4185 от 24.06.2021 г. на Административен съд – София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 10687/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22222519002395-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен и потвърден с Решение № 1391/10.09.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София.

С доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да му се присъдят сторените разноски.

В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адв. Илиева. Същата уточнява размера на претендираните разноски за всяка инстанция в писмени бележки и представя доказателства за извършването им.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – София – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. М. Соколова и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски съгласно представения списък на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 773. 77 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил №Р-22222519002395-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта му, потвърдена с Решение № 1391/10.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, а именно за установените с него задължения за ДДС и лихви в общ размер 128 908. 90 лв., произтичащи от доначислен ДДС за третирани от дружеството освободени доставки на универсална пощенска услуга (УПУ), според изрично посоченото в жалбата и в допълнително направеното в писмен вид уточнение от 08.04.2020 г. (л. 166 от първоинстанционното дело).

С РА са установени на ревизираното дружество "Тип-Топ Куриер" АД задължения за ДДС за периода 01.01.2014 г. – 28.02.2019 г. в резултат на: отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 1 473. 24 лв. по фактури, издадени от "Пидиелма" ЕООД, "Ротел" ЕООД и "Диди Травел" ЕООД; начислен ДДС за доставки на УПУ в общ размер 96 760. 58 лв. и лихви за забава в общ размер 28 165. 70 лв. С решението си решаващият орган е отменил РА в частта му на отказаното с него право на приспадане в размер на 1 473. 24 лв. и е потвърдил същия в частта му на доначисления ДДС в размер на 96 760. 58 лв., поради което е намалил установените задължения за ДДС за данъчните периоди м. февруари, м. юни и м. юли 2016 г. и м. февруари 2018 г. и е потвърдил резултатите за останалите данъчни периоди.

Като е отхвърлил жалбата на дружеството против частта от РА, която е отменена с решението на решаващия орган, и не е оспорена с жалбата до него, а именно относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 1 473. 24 лв. по фактури, издадени от "Пидиелма" ЕООД, "Ротел" ЕООД и "Диди Травел" ЕООД, АССГ е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 218, ал. 2, предложение второ АПК следва да се обезсили и да се прекрати производството в посочената част.

С останалата част от решението си АССГ е отхвърлил жалбата против частта от РА, с която е доначислен ДДС за доставки на УПУ в общ размер 96 760. 58 лв. и е установено задължение за лихви за забава в общ размер 28 165. 70 лв. (общо 124 926. 28 лв.), в т. ч. лихвите върху задължението за ДДС, произтичащо от отказано право на приспадане, които не са отменени от решаващия орган, и са включени в оспорения от жалбоподателя размер на задълженията (128 908. 90 лв. според допълнителната жалбата вместо 124 926. 28 лв.). Решението в тази част е допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.

Първостепенният съд изцяло и безкритично е възприел правните изводи на приходните органи, направени при установените в ревизионното производство факти, които не се спорни за страните.

От фактическа страна приходните органи са установили, че "Тип-Топ Куриер" АД осъществява в ревизирания период (01.01.2014 г. – 28.02.2019 г.) пощенски и куриерски услуги в страната и чужбина въз основа на издадени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) лицензии. Издадена му е от КРС Индивидуална лицензия за предоставяне на УПУ № 1-002/21.09.2006 г. със срок 20 г., считано от 01.01.2007 г. В нейния предмет изрично е посочено, че се издава за предоставяне на УПУ чрез пощенската мрежа на лицензирания, която включва: приемане, пренасяне, доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки (кореспондентски пратки до 2 кг.; малки пакети до 2 кг.; пряка пощенска реклама до 2 кг.; печатни произведения до 5 кг.; секограми до 7 кг.; пощенски колети до 20 кг.), които могат да бъдат препоръчани и непрепоръчани и с предимство и без предимство; допълнителни услуги "препоръка" и "обявена стойност"; пощенски парични преводи. В лицензията изрично също така е записано, че лицензираният оператор предоставя УПУ постоянно в рамките на определено работно време през всички работни дни най-малко 5 дни в седмицата при достъпни цени и възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната с качество, съответстващо на нормативите за време за пренасяне, редовност на събиране, срокове за обработка на рекламациите. Цените се образуват и прилагат в съответствие с чл. 65 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и правилата на приетата наредба.

В представените от дружеството месечни аналитични обороти на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" са отчетени в подсметки обороти и приходи от: куриерски услуги, пощенски услуги, други- специални поръчки, комисионни, парични преводи.

Видно от обстоятелствената част на стр. 27 от ревизионния доклад (РД) приходните органи са обсъдили сключените от "Тип-Топ Куриер" АД договори с "Изипей" АД, "Фактор И. Н." АД и "Фератум България" ЕООД за извършването на услуга "пощенски парични преводи" от жалбоподателя в качеството му на подизпълнител срещу комисионна. Тези доставки са декларирани като освободени доставки на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Третирането им като освободени доставки по ЗДДС не е оспорено от ревизиращия екип, а напротив, възприето е като законосъобразно, и във връзка с получените от "Тип-Топ Куриер" АД комисионни не са установени допълнителни задължения за ДДС с РА. С оглед изложеното не е ясно защо АССГ е обсъдил същите в мотивите на своето решение и е приел, че те са облагаеми доставки. Доколкото това не се е отразило на крайния резултат, обективиран в диспозитива на решението, не е налице основание за обезсилване или отмяна на същото.

ДДС в общ размер 96 760. 58 лв. е доначислен от приходните органи само върху приходите от пощенски услуги, предоставяни от задълженото лице в съответствие с издадената му от КРС Индивидуална лицензия за предоставяне на УПУ № 1-002/21.09.2006 г., декларирани от него като освободени доставки на основание чл. 49, т. 2 ЗДДС, според който освободена доставка е предоставянето на УПУ. Тези доставки са преценени от ревизиращите органи не като УПУ, а като услуга, включена в обхвата на УПУ, която е различна от УПУ, и по отношение на нея чл. 49, т. 2 ЗДДС не намира приложение.

Според изложеното в РД и в решението на решаващия орган този изводът е обоснован със следното:

1. Единствено и само "Български пощи" ЕАД извършва УПУ, а останалите оператори извършват само услуги, включени в обхвата на УПУ, за които имат сключени договори с "Български пощи" ЕАД. Това следва от чл. 24 ЗПУ, последно изменен през 2010 г. (ДВ, бр. 102/2010), според който: "Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа". В § 70 от ПЗР към ЗИДЗПУ, обн. ДВ, бр. 102/2010, е посочено, че пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, е търговското дружество "Български пощи" - ЕАД, за срок 15 години, считано от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник".

2. В чл. 32 и чл. 33 ЗПУ е регламентирано понятието УПУ, а в чл. 34, ал. 1 са изброени услугите, които тя включва. УПУ според чл. 34, ал. 5 се извършва само в пакет от всички услуги по чл. 34, ал. 1. В чл. 54 от същия закон са регламентирани допълнителни изисквания към пощенския оператор. Оператори, които не отговарят на посочените в чл. 32, чл. 33 и чл. 54 ЗПУ изисквания и не предоставят всички услуги, изброени в чл. 34, ал. 1 от същия закон, не осъществяват УПУ, а услуги, включени в обхвата на УПУ. Подчертано е, че жалбоподателят не извършва услугата по чл. 34, ал. 1, б. "д" ЗПУ – пратки за незрящи и слабовиждащи лица 7 кг. и не извършва отпечатване и продажба на пощенски марки и пощенски продукти по чл. 54, т. 14. В РД на стр. 24 е направено позоваване и на определението на понятието "пощенски услуги, включени в обхвата на УПУ", дадено в чл. 36б ЗПУ (ДВ, бр. 53/2019 г.).

3. На стр. 20 РД изрично е уточнено, че в случая намира приложение ЗПУ в редакцията му, обн. ДВ, бр. 53/2019.

ЗИДЗПУ е обн. в ДВ бр. 53 от 5 юли 2019 г. Същият влиза в сила три дни след обнародването му в ДВ съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, доколкото в ПЗР не е регламентирано нещо друго, освен по отношение на § 20, т. 3 който влиза в сила от 01.01.2020 г. Тъй като ревизираните периоди са от 01.01.2014 г. – 28.02.2019 г., т. е. предхождат влизането в сила на ЗИДЗПУ, обн. в ДВ бр. 53 от 5 юли 2019 г., по отношение на тях са неприложими материалноправните норми на ЗПУ, обн. ДВ, бр. 53/2019.

1. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗПУ КРС издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за: извършване на универсалната пощенска услуга; извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; извършване на пощенски парични преводи. Жалбоподателят притежава Индивидуална лицензия за предоставяне на УПУ № 1-002/21.09.2006 г. със срок 20 г., считано от 01.01.2007 г., издадена от КРС, която според чл. 39 ЗПУ е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 19 от същия закон пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на издадената им от КРС лицензия. Не се оспорва от ответника фактът, че отчетените от дружеството в сметка 703, подсметка "Пощенски услуги" приходи са от извършването на пощенски услуги в съответствие с издадената от КРС индивидуална лицензия за предоставяне на УПУ № 1-002/21.09.2006 г.

В чл. 24 ЗПУ е регламентирано, че УПУ се предоставя от пощенски оператор, на когото със закона е възложено задължение за извършването й, а според § 70 от ПЗР към ЗИДЗПУ пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на УПУ, е "Български пощи" ЕАД. ЗПУ обаче допуска наред с "пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ", последната да се извършва и от други пощенски оператори, на които КРС е издала индивидуална лицензия, и регламентира правата и задълженията на пощенските оператори в раздел първи от глава трета, в т. ч. на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (чл. 23а), а особените права и задължения на пощенския оператор със задължение за извършване на УПУ - в раздел втори от същата глава. Не налага различен извод и чл. 23, ал. 1, според който пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга осигурява достъп до пощенската си мрежа на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга.

С оглед изложеното неправилна и несъответна на посочените по-горе норми от ЗПУ в приложимата редакция е тезата на приходните органи, че единствено "Български пощи" ЕАД извършва УПУ, а останалите оператори, в т. ч. ревизираното дружество, извършват само услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, които не са освободени доставки съгласно чл. 49, т. 2 ЗДДС, въпреки че имат издадена от КРС лицензия за извършване на УПУ и въпреки че са предоставяли услугата при спазване на нормативно установените изисквания, залегнали в лицензията.

Всички, изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ в приложимата редакция видове пощенски услуги, включени в УПУ, фигурират в индивидуалната лицензия на жалбоподателя, а чл. 54 ЗПУ регламентира допълнителните и специални изисквания, които се вписват в индивидуалната лицензия на пощенския оператор със задължение за извършване на пощенска услуга, какъвто жалбоподателят не е. Услугата пратки за незрящи и слабовиждащи лица 7 кг. по чл. 34, ал. 1, т. 1, б. "д" е нова, въведена с изменението на закона от м. май 2019 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ЗПУ, според която УПУ се извършва само в пакет от всички услуги по ал. 1 също е нова – ДВ, бр. 53/2019, но дори и да имаше такава преди това изменение, лицензията на жалбоподателя включва всички услуги по чл. 34, ал. 1, т. 1 в приложимата редакция. Следователно, предоставяните от "Тип-Топ Куриер" АД услуги не са пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга дори и според определението в новия чл. 36б, обн. в ДВ, бр. 53/2019.

Безспорно е, че според издадената от КРС лицензия жалбоподателят извършва всички услуги, включени в обхвата на УПУ и изброени в чл. 34, ал. 1 ЗПУ в приложимата редакция, и е безспорно също така, видно отново от лицензията, че той предоставя тези услуги при спазване изискванията на чл. 32 и чл. 33 при цени, формирани според правилата на чл. 66., т. е. услугите са извършвани при спазването на определени нормативно регламентирани правила, залегнали в издадената от КРС индивидуална лицензия, гарантиращи непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места на територията на страната, на цени, достъпни за всички потребители в съответствие с определението за УПУ в чл. 32 ЗПУ.

Поради това, неправилно и в противоречие с материалния закон приходните органи и съдът са приели, че "Тип-Топ Куриер" АД в ревизирания период не е извършвало УПУ, а само пощенски услуги, включени в обхвата на УПУ, които подлежат на облагане с ДДС, тъй като не попадат в обхвата на освобождаването по чл. 49, т. 2 ЗДДС.

Допълнително към изложеното по-горе следва да се посочи, че отговорът на въпроса дали определена сделка се облага с ДДС или е освободена не зависи от квалификацията й в националното законодателство (виж решенията на СЕС от 16 октомври 2019 г. по съединени дела С-4/18 и С-5/18, JUREX и DIREKTexpress, т. 44; от 14 юни 2007 г. по дело С-445/05, Haderer, т. 25 и от 26 май 2005 г., Kingscrest Associates и Montecello, C-498/03, т. 25). В тази връзка основателно е и позоваването от страна на касатора на решенията на СЕС, даващи тълкуване на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112. В тези свои решения СЕС приема, че:

1. Предвиденото в чл. 132 от Директива 2006/112 освобождаване на определени доставки има за цел да насърчи някои дейности от обществен интерес като услугите на обществените пощенски служби, посочени в параграф 1, буква а), а по-специфичната цел е да се предложат на по-ниски цени пощенски услуги, които отговарят на основните нужди на населението. Това съответства на целта на Директива 97/67 да се предлага универсална пощенска услуга (виж решение на СЕС от 23 април 2009 г., TNT Post UK, C-357/07, т. ЗЗ и т. 34, както и т. 49 от цитираното по-горе решение по съединени дела С-4/18 и С-5/18). От изложеното следва, че освобождаването от облагане с ДДС на УПУ по смисъла на Директива 97/67 съответства на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112, а чл. 49, т. 2ЗДДС точно транспонира посочения текст от директивата за ДДС.

2. С оглед изложеното в т. 1 "обществените пощенски служби" по смисъла на член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се считат за оператори, независимо дали са обществени или частни, които се задължават да предлагат пощенски услуги, отговарящи на основните нужди на населението, и следователно на практика да гарантират изцяло или част от универсалната пощенска услуга в дадена държава членка съгласно определението в член 3 от Директива 97/67 (решение от 21 април 2015 г., Комисия/Швеция, C-114/14, т. 28, както и т. 36 от решението по делото TNT Post UK).

3. Спрямо операторите, които осигуряват изцяло или отчасти универсалната пощенска услуга, се прилага особен правен режим, включващ специфични задължения, поради което разликата между "обществените пощенски служби" и другите оператори се дължи не на естеството на извършваните услуги, а на факта, че спрямо тях се прилага такъв режим (в този смисъл точки 37—39 от решение на СЕС по делото TNT Post UK, решение от 21 април 2015 г., Комисия/Швеция, C-114/14, т. ЗЗ, както и т. 55 от решението по съединени дела С-4/18 и С-5/18).

Изложеното потвърждава, че частен пощенски оператор, предлагащ пощенски услуги, отговарящи на основните нужди на населението и представляващи изцяло или част от универсалната пощенска услуга по определението в чл. 3 от Директива 97/67, при нормативно установени правила, залегнали в издадения му лиценз, осъществява освободени доставки по смисъла на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112. Данните по делото сочат, че жалбоподателят е предоставял УПУ в пълния й обем при спазване на нормативно установени правила, залегнали в издадения му лиценз, поради което правилно е декларирал услугите като освободени от ДДС съгласно чл. 49, т. 2 ЗДДС.

По така изложените съображения решението на АССГ като неправилно постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Тип-Топ Куриер" АД против РА относно доначисления ДДС за доставки на УПУ в общ размер 96 760. 58 лв. и лихвите за забава в общ размер 28 165. 70 лв., и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени актът в същата част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, не се налага връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд във връзка с допуснатите от съда процесуални нарушения, свързани с необсъждането на доводите на жалбоподателя.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказа му да бъде направено преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 49, т. 2 ЗДДС. От текста на чл. 267 ДФЕС е видно, че националните юрисдикции, които не разглеждат правен спор като последна инстанция, не са длъжни, а могат да отправят преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на правото на ЕС (не на националното право). Според практиката на СЕС дори и националните юрисдикции, разглеждащи правен спор като последна инстанция, могат да не отправят преюдициално запитване, когато по повдигнатия въпрос вече има постановено решение на СЕС, обстоятелство, което се потвърждава и от чл. 104, пар. 3 от Процедурния правилник на съда. В случая обсъдените по-горе решения на СЕС дават отговор на спорните въпроси, поради което не се налага отправянето на преюдициално запитване и от настоящата касационна инстанция.

Разноски: С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски в съответствие с чл. 161, ал. 1, изречение първо ДОПК. Искането за разноски е заявено пред първоинстанционния съд с писмена молба от 13.01.2021 г. преди последното съдебно заседание от 21.04.2021 г., а пред настоящата инстанция – в касационната жалба. Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред АССГ и ВАС е договорено в представения с молбата от 13.01.2021 г. пред АССГ договор за правни услуги в размер на 11 000 лв., като 8 000 лв. от тях са дължими при влязло в сила решение на последна инстанция. Представени са доказателства за заплащане на 2 382 лв. към фактура № 73/22.11.2021 г. за процесуално представителство в касационното производство и 3 000 лв. към фактура № 41/02.03.2020 г. за процесуално представителство пред АССГ. Доказани са и разноски за държавна такса (50 лв. + 1 011. 20 лв.).

На страната следва да се присъдят разноските, за които е представила доказателства за извършването им, които са в общ размер 6 443. 20 лв. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата според чл. чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, Това решение не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, предвиждащ отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 4185 от 24.06.2021 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 10687/2020 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Тип-Топ Куриер" АД с [ЕИК] против Ревизионен акт №Р-22222519002395-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен и потвърден с Решение № 1391/10.09.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 1 473. 24 лв. по фактури, издадени от "Пидиелма" ЕООД, "Ротел" ЕООД и "Диди Травел" ЕООД, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТМЕНЯ Решение № 4185 от 24.06.2021 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 10687/2020 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Тип-Топ Куриер" АД с [ЕИК] против Ревизионен акт №Р-22222519002395-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен и потвърден с Решение № 1391/10.09.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, относно доначислен ДДС за доставки на универсална пощенска услуга в общ размер 96 760. 58 лв. и установеното задължение за лихви в общ размер 28 165. 70 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22222519002395-091-001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен и потвърден с Решение № 1391/10.09.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, относно доначислен ДДС за доставки на универсална пощенска услуга в общ размер 96 760. 58 лв. и установеното задължение за лихви в общ размер 28 165. 70 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на "Тип-Топ Куриер" АД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "М. Д. Думбалаков" № 38 разноски в размер на 6 443. 20 лв. (шест хиляди и четиристотин и четиридесет и три лева и двадесет стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.