регистрация, марка, договор за продажба, фактура, ip адрес, печатни произведения, преустановяване на нарушението, трето лице
Визуално двата сайта са идентични. [...] • Понятието домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството, зад който може да е налице уебсайт, да се предоставят услуги като електронна поща, да са инсталирани комуникационни услуги и др. Българското законодателство не урежда домейн имената като самостоятелни обекти на абсолютни субективни права, каквито са вещите при вещни права, авторските произведения, резултат от творческа дейност, при авторските и сродните им права, както и патентите, полезните модели, означенията и др. за отделните права на индустриална собственост. [...] • Въз основа на този договор не се учредяват или прехвърлят права на интелектуална собственост, като между страните възникват единствено обигационни права и задължения. На общо основание, доколкото това не протоворчи на закона или на естеството им, тези права са прехвърлими. [...] • Договорът, с който регистрантът прехвърля правата си към [фирма], произтичащи от сключения между тях договор за регистрация и поддръжка на домейн, осигуряващи му възможността да ползва съответното домейн име, представлява договор за прехвърляне на вземане, и като такъв се урежда от правилата за цесията, съдържащи се в нормата на чл. 99 и сл. ЗЗД. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с постигане на съгласието между страните, доколкото законът не въвежда изискване за форма. [...] • За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с констатираните действия, в които се изразява нарушението, по следва да се установи още и дали към датата на приключване на устните състезания правата на ищеца върху регистрираната марка все още е ползват със закрила, както и дали разкритото нарушение продължава да е налице. Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодишен, считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна процедура. [...] • Несбъдването на поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО обосновава недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.[...]
европейски патент, неполучено лицензионно възнаграждение, промишлен дизайн, разпространение на стоките, имитация, марка, изобретател, преустановяване на нарушението, нарушение на патента, определяне обхвата на правна закрила, обезпечителна заповед, дистрибутор, определяне размера на обезщетението, пропуснати ползи
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението. Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. [...] • Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. [...] • При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. [...] • Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. [...] • Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. [...] • Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието.[...]
европейски патент, разпространение на стоките, промишлен дизайн, имитация, марка, изобретател, патентоспособност, патентовано изобретение, принудителна лицензия, нарушение на патента, определяне размера на обезщетението, право на дизайн, имуществени или неимуществени вреди, обезпечение, преустановяване на нарушението, неполучено лицензионно възнаграждение
По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМПредявеният иск за установяване нарушение на патентно право предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава патент с действие на територията на Република България (2) в периода на предоставената закрила (3) ответникът използва (4) изразени в претенциите признаци или изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат с изразения в претенциите за признака, което за специалист в областта е очевидно към датата на заявката, че може да бъде достигнат чрез еквивалетния признак (5) без съгласието на ищеца като (6) ответникът е действал умишлено – при знание, че използва чуждо изобретение, защитено с патент без съгласие на патентопритежателя. [...] • Съгласно чл. 72в вр. чл. 12 ал. 3 ЗПРПМ българският закон предоставя защита на притежателя на европейски на територията на територията на Република България при условие, че е осъществена предписана процедура за публикуване на европейския патент в официалния бюлетин на Патентното ведомство. [...] • Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПРПМ притежателят на патент има изключително право да използва изобретението, на което съответства задължението на всички останали да се ползват от изобретението само след съгласието на патентопритежателя. Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗПРПМ това право включва всяка форма на оползотворяване на новаторското решение както търговията с него е само една от възможностите. Дължимото съблядаване на изключителното право задължава всеки друг търговец при проявен интерес към защитен продукт да го предложи доколкото патентопритежателят го е овластил за това. [...] • Правото съществува до настъпване на изрично посочено в закона обстоятелство, с което правният ред свързва прекратяването му. [...] • Обуславянето на защитата от съблюдаването на определена форма пряко засяга самото право. [...] • Конкуренцията е социална ценност, когато безусловно зачита чуждите права. [...] • Субективната интерпретация за правното значение на тези факти остава без значение. [...] • Законът допуска формиране на фактически извод въз основа на косвени доказателства, но предпоставка за това е да следва еднозначно от тях. [...] • В обхвата на дължимото обезщетение Директива 2004/48 изрично придава меродавност и на причинените от нарушението морални шети. [...] • Предвидената от чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ мярка е в състояние да осигури този резултат включително и с оглед предвидената наказателна защита с нормата на чл. 296 НК. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПДТака предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава права върху промишлен дизайн като в (2) в срока на действие на регистрацията (3) ответникът е използвал в търговската си дейност продукт, включващ или към който е приложен промишлен дизайн, . който за информирания потребител не създава различно цялостно възприятие (4) без съгласието на ищеца. [...] • Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗПД обаче съществено за промишления дизайн са особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПДИщецът претендира обезщетение за нарушено му право на промишлен дизайн, което вземане предполага да бъде установено в процеса, че (1) в търговската си дейност ответникът използва шпули, притежаващи защитени съществени признаци (2) без съгласието на ищеца (3) довело като пряка и непосредствена последица до (4) претърпени имуществени или неимуществени вреди.[...]
новост, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, регистрация, веществени доказателства, интернет сайт, установяване наличието на знание
Носи тежест да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/ . Ответникът носи тежест да докаже възраженията си. [...] • Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/ . [...] • Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 година. [...] • Съгласно чл. 29 ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Тоест, извършване на нарушения е системно и продължава, а не се касае за еднократно действие.[...]
марка, разгласяване на диспозитива на решението, доказателствени средства, неполучаване на лицензионно възнаграждение, регистър на марки, срок на действие, лицензионен договор
Вследствие на неправомерното ползване на търговската марката, от страна на ответника, ищецът пропуска ползи, представляващи неполучаване на лицензионно възнаграждение. По отношение на размера на пропуснатите ползи, иска съда да приложи разпоредбата на чл. 76, буква „б“ ЗМГО за особени случаи на обезщетение, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, като определя размер на пропуснатите ползи в размер на 5000 лв. , в случай, че съдът държи да бъде определен размер на пропуснатите ползи. [...] • Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. [...] • Подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. [...] • Предвид изложеното, възражението за недоказаност на нарушението с допустими доказателствени средства е неоснователно.[...]
полезен модел, лицензионен договор, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, свързващо вещество, влагозадържащ продукт, съдебно-счетоводна експертиза, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Съгласно чл. 28 ЗПРПМ исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат: 1. установителен иск за факта на нарушението; 2. иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 3. иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. При уважаване на осъдителен иск по предходната алинея съдът може по искане на ищеца да постанови: 1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя; 2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл - и на средствата, с които е извършено нарушението. [...] • Достатъчна е липсата на един от неговите елементи, за да бъде признат същия за неоснователен и да бъде отхвърлен.[...]
При подобни нарушения деянието винаги представлява използване на правото на марка в търговската дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО, а противоправността е свързана с липсата на съгласие за това използване от притежателя на правото на марка или негов законен ползвател /лицензополучател/ . Вината има две основни форми – умисъл и небрежност. Умисълът е психично отношение на дееца, изразяващо се в искане или допускане на настъпването на последиците от деянието, знаейки, че то нарушава чужди права. При нарушения на правото на марка умишлено действа това лице, което съзнателно използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО. Небрежността при гражданската отговорност /вкл. деликтната такава/ обаче не е психично отношение, а е неполагане на дължимата грижа, преценена през абстрактен мащаб – този на добрия стопанин или добрия търговец. При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО без да знае, че е чужда, но и при неполагане на дължимата грижа да се осведоми за наличието на противопоставими права на друго лице. [...] • При презюмирана небрежност оневиняването е в тежест на извършителя на нарушението, който следва да докаже, че поради наличието на външна обективна причина /случайно събитие, непреодолима сила/ не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка. Доколкото правото на национална търговска марка се придобива чрез регистрация в Държавния регистър на марките, воден от Патентното ведомство, и се огласява чрез публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство /чл. 38е, ал. 2 ЗМГ0/, то и информацията за наличието на такова право е общодостъпна. [...] • Няма да е налице небрежност ако въпреки наличието на регистрация, информацията за това не е станала общодостъпна /напр. поради неизпълнени от служители на ПВ задължения не е извършена публикация в бюлетина или не е отразено в базите данни или пък до тях няма достъп/ . [...] • За липсата на небрежност обаче е необходимо да се установи и, че евентуалното му незнание не се дължи на неполагане на дължимата грижа. [...] • При определяне на размера на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО меродавно не е само заключение на вещо лице, но са приложими и специфичните правила на чл. 76а, ал. 3 и чл. 76б ЗМГО, даващи право на съда на определена преценка по справедливост. [...] • Ето защо съдът не е стриктно обвързан от заключението на съдебната експертиза, а го преценява през призмата на всички установени по делото обстоятелства с оглед специфичните функции на това обезщетение.[...]
полезен модел, лицензионен договор, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, право на преждеползване, свързващо вещество, влагозадържащ продукт, нарушение на патента, търговско наименование, обезщетение за вреди
Пастата за зъби е с повишено противовъзпалително действие. [...] • Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16 вр. с чл. 1314 от ЗПРПМ/ . Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 патентът се обявява за недействителен в изброените хипотези, вкл. когато изобретението е непатентоспособно, като с обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаването на заявката /ал. 6/ . [...] • В останалата част патентът е действителен, т. е. установява се активната материално правна легитимация на ищеца като патентопритежател, който, независимо че патентът е съсобствен, има самостоятелно право да предяви иск за защита при нарушение на патентното му право /чл. 27, ал. 3 ЗПРПМ/ . Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента /чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ/, като правото на използване включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, вкл. внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод /чл. 19, ал. 3/ .[...]
полезен модел, хранителни продукти, промишлен дизайн, марка, интелектуална собственост, задържане на стоки, лицензионен договор, срок на действие, обезщетение за вреди, нарушение на патента
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Правото на използване на изобретението, съгласно ал. 3 на същата норма, включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • С разпоредбата на чл. 55 от същия закон всяко използване на регистриран дизайн в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото на дизайн е въведено като нарушение на това право.[...]
марка на Общността, недвижими имоти, пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, юридическо лице, реклама, лицензия, заблуждение
Съдът не възприема това доказателство като писмено такова. Преводът когато се оспорва трябва да се назначи вещо лице, което е гласно, а не писмено доказателствено средство. [...] • Този факт е установен, защото са създадени пречки от ответника да бъде установен действителният размер на приходите на ответника чрез оценителна съдебно счетоводна експертиза. [...] • Правото на марка се придобива с използването и регистрацията на същата. [...] • Наличието на регистрирана национална марка и марка на общността, легитимират ищеца като носител на правото на означение, използвано от ответника чрез изброените в решението действия. [...] • Използването на отличителния знак на ищеца в практиката на ответника му носи определени материални активи, като привлича клиенти за търговска дейност. [...] • Това е увреждането на ищеца, за което се установи, че е в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Еднаквото звучене на марките, изписването по един и същи начин на кирилица, както и това, че са за един и същи вид дейност, за тази дейност, за която е регистрирана марката. [...] • Обезщетението следва да се определи по посочения начин чрез размера на таксата, която би могъл ищецът да получи от лицензия, ако ответникът правомерно бе ползвал марката.[...]
патент, транспортно средство, договор за лицензия, съдебно-счетоводна експертиза, фактура, публикуване на решението
Правният интерес на ищеца от предявяване на установителния иск за факта на нарушението се презюмира от законодателя в случай, че патентованото изобретение се използва без съгласието на патентопритежателя. [...] • В чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ законодателят е определил по легален начин какви юридически и фактически действия представляват нарушение на патентно право. [...] • Обхватът на патентна закрила, съгласно чл. 17 се определя от претенциите при заявяване на изобретението, които от своя страна се обективират в описание и чертежи. Претенциите при заявяване покриват не само признаците на изобретението, но и техните еквиваленти. [...] • От друга страна за да е налице нарушение на патентните права, то същите следва по безспорен начин да се установи, че принадлежат на ищеца.[...]
транспортно средство, публикуване на решението, нарушение на патентни права, търговско дружество, прехвърляне на правото върху патента, трето лице
Правото на собственост върху патент, който представлява оценимо в пари имущество, може да бъде предмет на гражданския оборот. Само носителят му има правата по чл. 19 от ЗПРПМ – да използва изобретението, да забранява на трети лица да го използват без съгласието му и да се разпорежда с него. Качеството „патентопритежател” се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по някой от предвидените в закона гражданско-правни способи, а не от вписването на това обстоятелство в Патентното ведомство. Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. В отношенията между страните по прехвърлителната сделка, респ. апорта в настоящия случай, промяната на собствеността възниква от момента на осъществяването й /респ. вписването в ТР/ .[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions