Раздел Епикриза на живи донори, е вид лечебно заведение, в което се извършва само медицинска дейност с цел диагностични изследвания на стволови клетки с разрешение за осъществяване на тази дейност от Изпълнителната агенция по трансплантация Разрешение N 5/26.11.2010 г. [...] • Диагностичните изследвания преди да се пристъпи към съхранение на биологичния материал се налагат за установяване здравословния статус на съответния предоставен биологичен материал – кръв или тъкан и на изолираните от него стволови клетки, които след това ще бъдат използвани за целите на трансплантацията. [...] • Вземането на клетките, което включва лабораторни дейности по тяхното извличане от изходния биологичен материал е пряко свързано с евентуална бъдеща терапия, съответно възможно лечение на заболявания, посочени в Наредба № 4 от 31.01.2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение МЗ финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки, съгласно наредба 29 от 27.06.2007 г. [...] • Първата група включва дейностите, свързани с пробовземане (вземане) на изходния биологичен материал (кръв и тъкан), извличане (вземане) на стволовите клетки (обработката и преработката), извършване на медицински лабораторни изследвания, както и администриране на медицинското досие. Във втората група се включва дейността по продължителното съхранение на стволовите клетки за срока на договора. [...] • Този приход покрива текущите разходи по извършването на тези дейности и се признава за приход за текущата година. [...] • При този случай първоначалната такса се осчетоводява като текущ приход за годината, а предплатения пълен размер на таксата за съхранение се ос-четоводява като приход за бъдещи периоди и в края на всяка година за те-кущ приход се признава пропроционална част от нея, според срока за съх-ранение, който е определен в конкретния договор. Първоначална такса заедно със съхранението само за текущата година и такса за съхранение заплащана всяка година след първата. При този случай, първоначалната такса заедно с таксата за съхранение за първата година се осчетоводяват като текущ приход за годината. [...] • Срокът на договора е 21 години от влизането му в сила или до момента на предсрочното му погасяване. [...] • Националният закон в чл. 39, т. 1 приема за освободени доставките на услуги при едновременно наличие на две изисквания: извършваните услуги да са здравни /медицински/ услуги и да се осъществяват от здравни заведения /детски ясли по Закона за здравето /33 или от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Съгласно нормата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е извършването на здравни /медицински/ услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЗ и от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от това, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявания в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза 'извършването на здравни /медицински/ услуги', съдържащ се в чл. 39, т. 1 от ЗДДС. [...] • Тъканата банка е приравнена на лечебно заведение, по сила на чл. 10, т. 7 от ЗЛЗ, която на основание чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ се регистрира като търговец по смисъла на ТЗ.[...]
данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] • Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] • Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] • От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] • Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] • Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] • За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] • След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] • Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] • При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
съдебна експертиза, облагаем оборот, задължителна регистрация, услуга, косвен данък, касова бележка, фискално устройство, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка с нестопански характер
Сроковете по чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК са инструктивни, а не преклузивни. Нормите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. [...] • Спорът се концентрира относно класиране на доставките, свързани с продажбата на сувенири и рекламни материали, респ. върху законосъобразността на действията на органите по приходите при определяне на данъчните основи за облагане с косвен данък. Правилата на чл. 42, чл. 44, чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС определят кръга на освободените от облагане с данък доставки по критериите: качество на доставчика - културна организация; характер на доставката – нестопански; вид на доставката – продажба на пощенски марки или приравнен знак на пощенска марка, респ. извършването на универсална пощенска услуга; предназначение на доставките - използвани изцяло за извършването на освободени доставки, респ. доставки за които не било налице право на приспадане на данъчен кредит при производството, придобиването или вноса. [...] • Продажбата на сувенири и рекламни материали не следва да бъде квалифицирана и като доставка с нестопански характер, доколкото дейността на РЛ е стопанска и приходите от продажбата не са във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за нестопанска дейност.[...]
ремонт, услуга, облагаема доставка, фактура, данъчна основа, лек автомобил, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно задължено лице, независима икономическа дейност, доставка на стока, място на изпълнение, освободена доставка
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. [...] • Оборудването е различно от серийните автомобили и не се монтира при тях. [...] • Това възстановяване включва подмяна на всички повредени части вследствие на голямо натоварване, инциденти или износване. [...] • Резервните части за поддръжка и възстановяване на автомобила по време на състезателния сезон се закупуват само от официални чуждестранни доставчици от страни-членки на ЕС и се доставят в България, където се извършва обслужването на автомобила. [...] • Това е счетоводната печалба, преобразувана в увеличение или намаление по реда на закона. [...] • Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно. Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. [...] • Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС. [...] • Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, като в ал. 2 е предвидено, че определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. [...] • Фактът, че жалбоподателят е организация, осъществяваща дейност в частна полза, изключва възможността да е такава за осъществяване на общественополезна дейност, което следва от редакцията на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, където двете възможности са дадени алтернативно. [...] • Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. [...] • Автомобилът няма разрешение за пускане в експлоатация за ползване в общественото движение по улиците и пътищата и не е пригоден за такова. [...] • По аргумент за противното от цитираната норма следва, че когато автомобилът не е лек правото на данъчен кредит се приспада.[...]
стока, право на приспадане на данъчен кредит, справка – декларация, фактура, регистрация, кредитно известие, доставчик, материално – техническа и кадрова обезпеченост, прехвърляне на правото на собственост, превоз на пътници, реални доставки, данъчно събитие
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. [...] • Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл. 16 ал. 1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. [...] • Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • В противен случай би се стигнало единствено въз основа на представена редовно издадена фактура да се признава правото на данъчен кредит, което не е целта на ЗДДС.[...]
доставчик, основна дейност, данъчна основа, СМР, ремонт, авансово плащане, услуга, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, фактура, доставка на стока, данъчна измама, данъчно задължено лице
Констатираното от съда, издаване на РД след изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК представлява несъществено процесуално нарушение, което не би могло да доведе до издаването на различен по съдържание РА и не влияят на законосъобразността на издадения такъв. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. [...] • Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. [...] • В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. [...] • За целите на данъчното облагане следва да се установи и докаже по какъв начин е извършена услугата. Наличието на фактура не доказва реалното извършване на доставките. Фактурата следва да е придружена с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит – облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. [...] • Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него следва да се изисква да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. При тълкуването на понятието документална обоснованост в цитираната разпоредба се налага изводът, че следва да са налице кумулативно две условия - от една страна документът следва да съдържа необходимите реквизити, посочени в ЗСч, а от друга документът да отразява вярно стопанската операция. [...] • Недоказана реална доставка не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. [...] • В ревизионното производство същите трябва да подлежат на самостоятелен и независим анализ и съпоставка от страна на ревизиращите органи, респективно от страна на решаващия орган в административното оспорване на акта.[...]
приемо - предавателен протокол, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, доставка на стока, прехвърляне на правото на собственост, вещно право, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, облагаема доставка, фактура, данък за доставка, доставка на услуга, данъчна измама, реални доставки, материална, техническа и кадрова обезпеченост
Без реално извършена доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС или доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не настъпва съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъкът не става изискуем по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, без което право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 не възниква съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и, несъществуващо, не може да бъде упражнено по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Реалното извършване на облагаема доставка на стоки или услуги е задължително условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, без което то не може валидно да се упражни по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При положение, че органите по приходите са стигнали до констатации за липсата на облагаеми доставки, в т. ч. поради това, че доставчиците не са представили изисканите им документи в ревизията, при оспорване, националната юрисдикция трябва да извърши глобална преценка по приложимите във вътрешното й право правила за доказване на всички елементи и фактически обстоятелства, за да определи дали това данъчно задължено лице има или не право на приспадане по тези доставки. Само ако при тази преценка установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие стоките са използвани от получателя за целите на негови облагаеми сделки, правото на приспадане не може да се откаже. [...] • Ако реалността на доставките не се докаже в процеса, правото на приспадане на данъчен кредит не може да се счита възникнало, фактическото му упражняване като ненадлежно не подлежи на зачитане, независимо от (не) добросъвестността на данъчно задълженото лице - получател на стоките или услугите по фактура. [...] • Доказването на реалното осъществяване на доставката, в случаите когато се касае за минал период спрямо този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. По - конкретно, когато се касае за доставка на услуга, следва да бъде удостоверен резултатът от извършената услуга при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на полученото. Следователно за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки или услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. [...] • Правото на данъчен кредит по получени доставки не може да бъде признато, ако не са налице предпоставките за това, и по-специално, ако фактурите, по които това право е претендирано, не отразяват действително осъществени доставки, при това именно от посочения в тях доставчик, независимо от наличието на фактурирани от жалбоподателя доставки. [...] • Наличието на счетоводно отразяване не е равнозначно на реално изпълнени доставки съобразно предмета на спорните фактури.[...]
данъчен период, данъчна основа, доставчик, услуга, ноу-хау, данъчно задължено лице, освободена доставка, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, задължителна регистрация, фактура
С оглед на предмета на спора, тази съдебна инстанция ще установи само фактите, относими към спора. [...] • Правото му да превъзлага част от дейностите не изключва същите от предмета на доставката му към спонсора. [...] • Изследователят е длъжен своевременно да разкрива и предава на възложителя всички изобретения и открития, които възникнат във връзка с изпитването. [...] • Само това обстоятелство не определя българското дружество като получател на услугите по договора, не го определя като възложител по договора. [...] • Съгласно посочения текст мястото на изпълнение при доставката на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.[...]
реални доставки, данъчни документи, право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, данъчен период, СМР, приемо-предавателен протокол, стока, налични активи, доставчик, фактура, регистрация, услуга
Резултатът от оспорването в частта по ЗКПО е в пряка връзка с резултатът от оспорването по ЗДДС. [...] • Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства. [...] • РА е с утежняващ за адресата характер. [...] • Нормата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл. 112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл. 114 от ДОПК/ в съответното място /чл. 115 от ДОПК/, изготвяне на Ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК и издаване на РА по чл. 118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. [...] • Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. [...] • Преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националния съд съобразно правилата за доказване на националното право. Трудностите в процеса по събиране на доказателства при фирмите-доставчици не могат да се тълкуват във вреда на РЛ. [...] • РЛ не може да се държи отговорно за посочената липса на данни и за други противоправни действия на доставчиците, съгласно посочената практика на СЕС. [...] • Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не оспорва тяхната формална доказателствена сила. [...] • Липсата на други документи при доставчиците в хода на извършените насрещни проверки и на данни за организацията на тяхната производствена, търговска, счетоводна дейност и липсата на данни за разполагаемите човешки ресурси не могат да препятстват правото на данъчен кредит за РЛ. [...] • Поради реалност на доставките по ЗДДС не е дължима извършената с РА корекция на корпоративния данък по ЗКПО с формирания данъчен финансов резултат за процесните месеци и начислените лихви за забава.[...]
фактура, доставчик, регистрация, данъчен период, основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на стока, вещно право, реалност на доставките, данъчно събитие, услуга
Срокът за извършване на ревизията е до 19.03.2019 г. [...] • Срокът за съхранение се определя от производителя и задължително се посочва върху етикета при пакетирани фуражи или върху придружаващата партида документ при насипни фуражи. [...] • Основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, възприето от органите по приходите е липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. [...] • Позоваването на практиката на СЕО и СЕС, обаче, не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставка на стоките по спорната фактура. Кумулативно изискване на сложния фактически състав, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. За признаване реалността на доставките от значение е стоките да са доставени, съответно услугите да са извършени именно от посочения във фактурата доставчик. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, качество и количество и да са реално предадени на получателя по доставката. [...] • Упражняването на право на данъчен кредит не може да се основа на хипотетична възможност, а следва да почива на реално извършена и доказана от получателя доставка.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, данъчна измама, регистрация, доставчик, превоз на стоки, услуга, облагаема доставка, вещно право, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки
РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). [...] • От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, §1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • За да се приеме наличието на конкретно осъществена доставка по посочената фактура, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките и заплащането на договорената цена. [...] • Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. [...] • В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. [...] • За извършването на преценка дали са осъществени реални доставки на стоки, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, при проявлението на който факт възникват съответните правни последици. [...] • Не посочването на датата на протокола, не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството. [...] • Касае се за счетоводни документи, съставени от трети лица, като нередностите при съставянето им не следва да се възлагат във вина на ревизираното лице. [...] • При липсата на нормативна регламентация която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕС/, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, услуга, доставчик, фактура, фискално устройство, материална, техническа и технологична обезпеченост, данъчна измама, ремонт, реални доставки, ППП, авансово плащане
Доставката на услуга представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и/или търговски документи, в т. ч. договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, количествено-стойностни сметки, доказателства за лицата, извършили съответната услуга, за вложените материали и др. [...] • Срокът за произнасяне по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 146 ДОПК, е до 23.09.2018 г. [...] • Материалната законосъобразност на изводите на ревизиращите органи съдът следва да провери по повод на осъществявания съдебен контрол, доколкото спорът е изцяло материалноправен – относно наличието на реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. [...] • При доставките на услуги е относимо изследване дали при възлагане на услугата страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида й и дължимия резултат и какви отделни компоненти формират договорната цена, защото индивидуализираното в достатъчна степен възлагане улеснява проверката дали е налице достатъчно конкретизирано приемане на резултата от изпълнението. Предаването на резултата от извършената услуга трябва в пълнота да съответства на предмета на възложеното и да позволява пълна индивидуализация на извършеното – предмет, период, ползвани трудови и материални ресурси и направените във връзка с тях разходи от доставчика, както и данни къде се извършва приемо-предаване и между кои физически лица като представители на търговците, което е в съответствие със задължението им по чл. 302 ТЗ. Наличието на реална доставки е материалноправно изискване за признаване правото на ДК, респ. липсата на доставка е основание да се откаже това право поради нарушение на основни принципи на системата на ДДС – наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест единствено реалните икономически дейности. [...] • Изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност, за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Независимо от договореното 12-месечно плащане, е логично услугата и влагането на консумативи да се осъществява през цялото време на действие на договора. [...] • Това обстоятелство изключва добросъвестността на получателя по фактурите, който ги е включил в регистрите си по ЗДДС и претендира въз основа на тях данъчно предимство. [...] • Константна е съдебната практика, че наличието на редовно счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и получателя не е достатъчно за категоричен извод за реалност на доставките, поради което съдът не кредитира приета по делото съдебно-счетоводна експертиза в тази й част. [...] • Изложеното бламира наличието на реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга. [...] • Това обстоятелство изключва неговата добросъвестност. [...] • Съвкупната преценка на установените за този доставчик факти и обстоятелства навежда съда на категоричен и несъмнен извод единствено за документално оформяне на правоотношенията, без на същите да съответстват реални стопански операции. [...] • При липса на данни в Търговския регистър за вписано правоприемство след смъртта на управителя и едноличен собственик и непосочване на лицето, което представя документите (вкл. на вещото лице в хода на съдебното производство) не може да се приеме, че се касае за добросъвестен търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ, който осъществява реална икономическа дейност. [...] • Дължимо е отхвърляне на оспорването и в тази му част по съображения, изложени при предходните доставчици, които не следва да се преповтарят.[...]
доставчик, фактура, търговски обект, дневник за продажбите, трансфер на стоки, данъчен кредит, данъчно задължено лице, място на изпълнение при доставка на стока, облагаема доставка, данъчен период, начисляване на данъка
Сметката съдържа само информация за стойностите на стоково-материалните запаси общо за всички обекти. [...] • За тези доставки не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Спор между страните по отношение на фактите не съществува. [...] • Доказателствената тежест в тази насока принадлежи само на жалбоподателя, но не и на органите по приходите. [...] • Доставките на услуги са облагаеми доставки по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и са с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. [...] • В рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет налага, ако са изпълнени материално правните изисквания, правото на приспадане на ДДС по получените доставки да се предоставя дори данъчно задължените лица да не са спазили някои формални изисквания. [...] • Доколкото неиздаването на протокол по чл. 117 от ЗДДС е първият елемент от фактическия състав на начисляването на данъка (чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), в аспекта на приложението на чл. 73а от ЗДДС следва да се приеме, че неиздаването на протокол означава неначисляване на данъка. Неначисляването на данъка не е законова пречка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в случаите на самоначисляване. [...] • Когато в хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че търговското дружество не е упражнило правото си на приспадане на ДДС и не е начислило данъка, като при съобразяването на това обстоятелство, на основание чл. 12, ал. 1, т. 14 от ДОПК е изискал от дружеството относимите доказателства, като включително от лицето е поискано да направи изявление дали иска да упражни това право.[...]
начисляване на данъка, доставка на стока, облагаема доставка, прехвърляне на правото на собственост, регистрация, фактура, данъчен период, данъчна основа, СМР, освободена доставка, нови сгради, авансово плащане, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, право на приспадане на частичен данъчен кредит
Също съгласно ал. 5, т. 4 ЗЗД, освобождаването от данъка по ал. 1 не се прилага при прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени. [...] • Получаването на авансово плащане по чл. 25, ал. 7 ЗДДС, което не е свързано с облагаема доставка на стоки и услуги, не съставлява основание за начисляването на данъка. [...] • Също посоченото правно основание по чл. 25, ал. 7 ЗДДС, не съставлява основание за начисляването на данък за плащания, квалифицирани от органите по приходите като получени по привидни доставки. [...] • Посоченото тълкуване на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДДС е изключително разширително и поради това неправилно, доколкото към процесните данъчни периоди, а и понастоящем, в чл. 6 ЗДДС, който определя доставките на стоки, не се съдържа разпоредба, по силата на която прехвърлянето на акции и дялове от търговско дружество, се счита за доставка на стока. В друга разпоредба от националния закон също не се съдържа такава разпоредба. [...] • От съдържанието на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, на който се позовава органът по приходите, не може да се приеме, че приравнява на доставка на стока и продажбата на дружествени дялове, в каквато и да е хипотеза, а за дружествените дялове е приложимо предвиденото по чл. 12, ал. 1 ЗДДС за изключващата облагането на доставките специална разпоредба, в случая това е чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, която определя като освободени доставките с предмет дружествени дялове, технически неточно ответникът се е позовал в решението си на т. 4 от последната разпоредба. [...] • Посочената разпоредба - като норма с пряко действие, е императивна, установява по същество, че със закон следва да бъдат установени всички елементи, относими към определянето на данъчното задължение, което от своя страна изключва установяването на данъчни задължения въз основа на тълкуване на закона. Принципът за законоустановеност на данъчните задължения е общ за държавите членки и признат в съдебната практика на Съда на ЕС конкретно по отношение на облагането с ДДС. [...] • Това е така, тъй като нормата на директивата не е транспонирана. [...] • Това е така, тъй като данъчно-задълженото лице извършва както облагаеми, така и освободени доставки, има право на приспадане на частичен данъчен кредит, съразмерно на облагаемите доставки - чл. 173 - 175 от директивата за ДДС, които са транспонирани в националното право ч и конкретно в Глава седма на ЗДДС. [...] • Различно е правното положение, в което недвижим имот на дружество се ползва като жилищен от управителите или персонала на дружеството, в които случаи също са предвидени корекции на данъка по реда на Глава седма от ЗДДС.[...]
данъчна основа, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, основна дейност, бартер, доставчик, услуга, ставка на данъка, облагаема доставка, доставка на стока, данъчен период, данъчно събитие, авансово плащане, данъчна измама, СМР, място на изпълнението
За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС и след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. [...] • След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. [...] • Продажбата на чужда вещ не прави договора нищожен, следователно не прави и предварителния договор за продажба на чужда вещ нищожен поради липса на предмет. [...] • Невъзможният предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който води до нищожност на договора е този, който не може да се достави с нормално практикуваните средства и достъпни възможности. [...] • Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно ал. 3 на чл. 130 ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. В чл. 25, ал. 7 ЗДДС е предвидено, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. [...] • Предвид факта, че ВОД представлява изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнението на територията на страната, тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице.[...]
основна дейност, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на услуга, данъчно събитие, авансово плащане, доставчик, прехвърляне на правото собственост, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, данъчно задължено лице, място на изпълнение, издаване на фактура
В случаите, когато е получено авансово плащане не възниква данъчно събитие, съгласно чл. 25, ал. 2, 3 и 4 от ЗДДС, но съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът става изискуем от доставчика при получаване на плащането. В периода, през който подлежащият на приспадане данък стане изискуем за доставчика, за получателя по фактура с предмет „авансово плащане”, видно от нормата на ал. 2 на чл. 68 от ЗДДС, възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Задължение на дружеството - доставчик е да начисли данък за получено авансово плащане, независимо от обстоятелството, че не е настъпило данъчното събитие, тъй като изискуемостта на данъка възниква на датата, на която е извършено съответното плащане – датата на паричната авансова вноска. [...] • При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/Е0/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • Т. е. данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките /реално извършените услуги/ и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. За преценката, дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва, дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). [...] • За „авансово плащане“ следва да се приеме всяко плащане по договор, което предхожда изпълнението му. Данъчното събитие съставлява фактически състав, който следва да бъде доказан - конкретно в случая става дума за факта на авансовото плащане. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС съдържа в себе си задължение за данъчно задължените лица да издават фактури след настъпване на данъчно събитие, съответно след получаване на авансово плащане.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, услуга, доставчик, ремонт, фактура, удостоверение за регистрация, акцизни стоки, строително-монтажни работи, справка - декларация, СМР, облагаема доставка, строително-ремонтни работи
Съдът кредитира показанията им, като конкретни и последователни, дадени за непосредствено възприети от тях факти, в служебното им качество и съответстващи на събраните писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. [...] • Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Целта на режима на приспадане е стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. Следователно едно от условията за възникване на правото на приспадане е наличието на действително реализирана сделка. [...] • Негова е тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите, които му е възложил. [...] • За доказване на реалното им осъществяване е необходимо да бъде установено изпълнението на задълженията на страните - изработка на възложеното, съгласно поръчката и заплащане на уговорената цена. Това може да стане както с преки доказателства установяващи пряко изпълнението на задълженията на съдоговорителите, така и с косвени, установяващи последица от предшестващи и последващи факти, водещи на единствения и несъмнен извод за фактическото осъществяване на договорните задължения. [...] • Непредставянето на доказателства от доставчика за наличие на собствени или наети специализирани машини за извършване на дейностите, само по себе си не може да обоснове извода, че последните не са изпълнени фактически. [...] • Такъв не следва от установените плащания на части и тегления на суми между извършването на отделните вноски.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, ППП, фактура, регистрация, доставчик, приемо-предавателен протокол, фискален бон, данъчен период, реални доставки, прехвърляне на правото на собственост, материално - техническа обезпеченост, доставка на услуга
Срокът на договора е 12 месеца считано от датата на подписване. ;. [...] • Срокът на договора е 8 месеца, считано от датата на подписване. [...] • Съгласно чл. 5 срокът на договора е една година, считано от датата на подписване;. [...] • За да е налице действително осъществена транспортна услуга, следва да са налице доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимите за целта средства и персонал със съответната професионална квалификация. Необходимо е да са налице и данни за отчитането им в счетоводството на доставчика на разходи от различно естество, свързани с осъществяването на самата услуга. [...] • Съдебната практика е категорична, че доказване на реалността на сделката респ. доставката не се осъществява само с констатиране на счетоводното им отразяване при доставчика и получателя и с осъщественото плащане на данъчната основа и ДДС. Движението на парични средства, документалното оформяне на сделките чрез фактури и отразяване в дневниците за покупки и продажби, не означава реално прехвърляне на правото на собственост върху стоки и извършване на услуги. [...] • Те следва да бъдат подкрепени от други доказателства, насочени към установяване на основната и водеща предпоставка за признаване право на данъчен кредит – облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само, ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и то само, ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Също не следва автоматично извод, че плащането по фактурите представлява насрещната престация за действително извършена доставка. Извод за това може да се направи единствено въз основа на обективни данни за действителното извършване на доставките. [...] • Само по себе си, редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно, в конкретния случай, да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. [...] • Данъчният кредит произтича не от издадената от доставчика фактура, а от извършената от него доставка. Претенцията за данъчен кредит на жалбоподателя, когато тя произтича от неизвършени доставки, ще противоречи на самата логика на облагането с косвения данък, какъвто е ДДС. [...] • Тъй като се потвърждават задълженията за ДДС, произтичащи от непризнаване на данъчен кредит по спорните фактури, следва да бъдат потвърдени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват главното задължение.[...]
данъчен период, приемо-предавателен протокол, издаване на фактура, доставчик, отчетни регистри, търговски обект, данъчна основа, право на приспадане на данъчен кредит, материална и персонална обезпеченост, доставка на стока, вещно право, реалност доставките, реални доставки, справка-декларация
В нормативно определения срок не е подадено възражение срещу РД. [...] • Основанието за неначисляване на ДДС е чл. 117 от ЗДДС. [...] • EXW – при тези договорени условия рискът върху стоките се прехвърля от продавача на купувача в склада /или на мястото/ от където се взимат стоките; купувачът поема рисковете в процеса на изпращане; задължението на продавача е да гарантира, че купувачът има достъп до стоките; след като купувачът получи достъп, всичко останало е негова отговорност /включително натоварването на стоките/ . [...] • С последната норма (чл. 114 ЗДДС) са регламентирани задължителните реквизити на фактурата, като според т. 9 фактурата следва да съдържа описание на количеството и вида на стоката или съответно вида на услугата. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит по получени доставки обаче е предпоставено от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото приспадане. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност доставките на стоки, какъвто е разглеждания спор между страните по делото, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, съответни характеристики, качество и количество, за да се приеме, че са реално предадени на получателя по доставката. Тази информация обаче не се извлича от нито един от представените вторични счетоводни документи.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, свързани лица, доставчик, данъчна измама, приемо-предавателен протокол, ремонт, издаване на фактура, счетоводна отчетност, доставка на стока, данъчно събитие, данъчна основа, данъчен период, регистрация, облагаема доставка, вещно право, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, справка-декларация, внасяне на данъка
Всички извършени и заплатени разходи са включени в стойността на придобиване на стоките. [...] • Законът не свързвал правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/ . [...] • РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). [...] • Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността и да предаде продадената вещ. Договорът за покупка-продажба има не само облигаторно действие, но и по аргумент от чл. 24 от ЗЗД /като договор, с който се прехвърля право на собственост върху определена вещ/, договорът за продажба има и вещноправно действие, като прехвърлянето или учредяването на вещни права настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. [...] • При липсата на нормативна регламентация, която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. [...] • Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки. [...] • Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions