Решение № 17 от 11.02.2020 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 383/2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
11.02.2020 г., град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 383 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „БТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Воевода Стойно Черногорски“ № 17, представлявано от управителя К. Д. П., подадена чрез пълномощника му адв. Л. Н. ***, против Ревизионен акт № Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., издаден от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Д. У. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 274 от 07.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП. С оспорения ревизионен акт, на „БТ“ ООД не е признат данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.Жалбоподателят оспорва като необосновани, неправилни, незаконосъобразни и противоречащи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ООД.Поддържа, че несъответни на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства са обективираните в ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт констатации, че посочената фактура не документира реално осъществена доставка по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и съотв. че при неправилно тълкуване и прилагане на закона е прието, че отразеният в тази фактура косвен данък се явява неправомерно начислен по см. на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Твърди, че при проведеното ревизионно производство не са установени каквито и да е било обективни данни, още по-малко са събрани доказателства, обуславящи направеното заключение, че стоковият поток във връзка с доставката на машини и оборудване /”СОЛО 11” ЕООД – „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД – „БТ” ООД – „ЗАРА ГАЗ” ООД/, сочи на осъществени документални действия по издаване на фактури, които не обективират реални доставки и които фактури създават привидност за осъществени доставки, като целта била закупуване на оборудване от крайния получател „ЗАРА ГАЗ” ООД от „Петрол-Север” ЕООД и респ. че тези документални действия са били насочени към ползването на данъчен кредит по фактура, издадена от „СОЛО 11” ЕООД, който данък не е разчетен с бюджета.Счита, че единствено и само по съображения, основани на обстоятелството, че „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, „ЗАРА – Е” ООД, „БТ” ООД и „ЗАРА ГАЗ” ООД, са свързани лица по см. на §1р, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК и че дружествата имат общо счетоводно обслужване, не може да се презюмира наличието на документално оформяне на продажбите с фактури без реално стоково съдържание.Излага доводи, че доколкото съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и трайната практика на Съда на Европейския съд, основен правопораждащ юридически факт за възникване на правото на данъчен кредит на задълженото лице, е осъществяването на доставка, възприетият от ревизиращите органи подход при преценката за изпълнението на законовите изисквания за ползването на данъчен кредит, е неправилен.Твърди, че необоснован от гл. т на събраните при проведената ревизия доказателства и неправилен от гл. т на материалния данъчен закон е направения извод за липса на доставка на стоки между „СОЛО 11” ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, съотв. за липса на реална доставка по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ООД, като поддържа, че въз основа на представените счетоводни документи и отразените в тях счетоводни операции се опровергава приетото от органите по приходите, че предходният доставчик /ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД/, не е разполагал с фактурираните на ревизираното дружество стоки, тъй като не се установявало предаването на стоките от предходните доставчици на прекия доставчик и тяхното транспортиране, както и че не се потвърждавало че предходните доставчици са разполагали с оборудването - предмет на фактурираните доставки и с кадрова и с техническа обезпеченост за осъществяването на доставките.Обосновава, че тъй като от една страна липсват каквито и да е било данни дори и като индиция за извършена данъчна измама или злоупотреба с право от данъчно задълженото лице, а от друга страна безспорно е установено изпълнението на нормативно предвидените процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, това право неправомерно е отречено от данъчната администрация с обжалвания ревизионен акт.По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, че фактически и доказателствено необосновано и неправилно е отказано правото на „БТ” ООД, гр. Стара Загора за приспадане на данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., е направено искане потвърденият с Решение № 274 от 07.05.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив Ревизионен акт Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., да бъде отменен, като незаконосъобразен.Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен.Твърди, че събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства нито опровергават констатациите на органите по приходите, обективирани в съставения ревизионен доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, нито доказват реалността на фактурираната доставка и съотв. възникнало право на данъчен кредит за ревизираното лице във връзка с тази доставка.Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г., издадена от В. И. И. на длъжност Началник сектор, в качеството й на заместник на М. Й. Л., заемаща същата длъжност, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „БТ“ ООД гр. Стара Загора, с обхват: задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2016 до 31.08.2018 г. (л. 949 по делото). Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: И. Д. У. на длъжност Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. С. Д. - старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г. е връчена на „БТ“ ООД по електронен път 26.02.2018 г /л. 951/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418001008-020-002 от 28.05.2018 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418001008-020-003 от 26.06.2018 г., издадени и подписани от Началник сектор М. Й. Л., като ревизията е била спряна със Заповед № Р-16002418001008-023-001 от 24.07.2018 г. /до приключване на образуваното ревизионно производство спрямо „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и съответно възобновена със Заповед № Р-16002418001008-143-001 от 14.01.2019 г., при определен срок за приключване на ревизията до 16.01.2019 г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране и обезпечаване на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки; протоколи за присъединяване на документи събрани в хода на осъществени ПУФО, вкл. са присъединени документи събрани в хода на извършена ревизия на 'АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, приключила с издаване на ревизионен акт № Р-16002418001747-191- 001/03.10.2018 г. /л. 72 и сл. по делото/.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - И. Д. У. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. С. Д. – старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002418001008-092-001/30.01.2019 г. (л. 16 и сл. по делото).
В Ревизионния доклад са направени констатации въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, по която регистрираното лице „БТ“ ООД е получател.
Прието е, че на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, чл. 25, ал. 2 и 7, чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 86 от ЗДДС, частично не се признава правото на приспадане на данъчен кредит на „БТ' ООД за периода 01.08-31.08.2016 г. в размер на 6 344лв. на стоки със стойност 31 720лв, подробно описани в РД по Фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, с предходни доставчици „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД и „СОЛО 11' ЕООД и префактурирани от „БТ' ООД на 'ЗАРА ГАЗ' ООД. Така приетото се основава на следните констатации:
Предмет на доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД на „БТ” ООД са стоки, представляващи употребявано оборудване и части и елементи, свързани с неговата експлоатация, съгласно опис – приложение на фактурата. Съгласно съставения приемо-предавателен протокол, предали, съотв. приели стоките са управителите на двете дружества - Ж. Т. /управител на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД/ и К. П. /управител на „БТ” ООД/. Плащането по фактурата е извършено по банков път. „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД е закупило оборудването /част от което е предмет на доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016/, от „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД съгласно Фактура 1000000005/08.08.2016 г., издадена от 'АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД на 'ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД с ДО 350 000лв. и начислен ДДС 70 000лв. Предмет на доставките по фактурата са стоки, представляващи употребявано оборудване и части свързани с тяхното управление, съгласно Приложение - опис на стоките към фактурата и копие на приемо-предавателен протокол /подробно описани в ревизионния доклад/. При придобиването стоките са заведени в счетоводството на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД по дебита на сметка 304 Стоки и е кредитирана сметка 40601 Доставчици в лева, партида „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД. Стоките са продадени франко офис на клиента – „БТ” ООД, находящ се в град Стара Загора, кв. Индустриален, ул. Индустриална, № 1, където са доставени от доставчика „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, като транспортът е осъществен от доставчика „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД. Съответно стоките - предмет на доставката по Фактура 1000000005/08.08.2016 г., издадена от 'АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, са били закупени от „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД съгласно договор, приемо-предавателен протокол и фактура № 1000000003 от 05.08.2016 г. от „СОЛО 11” ЕООД. Стоките са доставени до склад, находящ се в град Стара Загора, кв. Индустриален, ул. Индустриална, № 1, заведени са в счетоводството на „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД по сметка 301 и впоследствие са заприходени по сметка 304 Стоки, със съответни инвентарни номера на стоките и съответната стойност на придобиване. Стоките са доставени и транспортирани през м. 05.2016 г., от дружества, наети от „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, като за извършения транспорт са представени фактури от „ДИМАРАТ” ООД, „МАРИО КОМЕРС” ЕООД и „ЗАРА-Е” ООД, както и пътни листи и товарителници. За товаро-разтоварните и транспортните дейности, със заповед са командировани 13 лица и съотв. са изплатени командировъчни разходи за сметка на „АРАЗ ИМПОРТ” 2012 ЕООД. Всички извършени и заплатени разходи са включени в стойността на придобиване на стоките. Част от закупеното от „БТ“ ООД оборудване по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., е продадено на „ЗАРА ГАЗ“ ООД съгласно фактура № 0000010540 от 30.09.2016 г. и приложение - опис към нея. Съгласно дадените в хода на ревизията обяснения от управителя на „ЗАРА ГАЗ“ ООД, оборудването е закупено във връзка с обновяването и ремонтните работи по машини, съоръжения и оборудване, находящи се в закупената от дружеството петролна база в град Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“, № 61, като по-голяма част от частите са вложени в изграждане и/или ремонт на МСО използвани за съхранение и търговия със светли горива, а друга част от оборудването е оставено като резервно.
Въз основа на представените документи, писмени обяснения, декларираните данни и събраната информация в хода на извършените насрещни проверки в ревизионно производство, са направени следните изводи:
„СОЛО 11' ЕООД е издало на „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД фактура № 1000000003/05.08.2018 г. с ДО 340 000лв. и ДДС 68 000лв., която фактура е включена в СД и в Дневника за продажби в съответния период. Между двете дружества е извършено разплащане по посочената фактура, като съгласно представените счетоводни справки разплащанията са осчетоводени по с-ка 411 и с-ка 503. Относно произхода на стоките, от „СОЛО 11' ЕООД е представен Договор от 07.07.2016 г., сключен между „ПЕТРОЛ - СЕВЕР' ЕООД /възложител/ и „СОЛО 11' ЕООД /изпълнител/, съгласно който Изпълнителят се задължава да извърши събиране и извозване на бракувани движими вещи, описани в приложение към договора, представляващи негодни /технически неизправни части от машини, съоръжения и оборудване, находящо се в Петролна база Бургас, Петролна база Пловдив, Петролна база Каспичан и Петролна база Пиргово, собственост на „Петрол-Север' ЕООД, като натовари и транспортира същите извън границите на недвижимите имоти, в които са разположени петролните бази, собственост на „Петрол-Север' ЕООД. Към Договора е представен Приемо-предавателен протокол от 29.07.2016 г., съставен между представляващите дружествата, за приемане на работите по договора и предаване на движимите вещи, които са посочени като предмет на доставка по издадената фактура от „СОЛО 11' ЕООД на „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД. Установено е че, „СОЛО 11' ЕООД не е внесло дължимия данък по СД по ЗДДС за периода на издаване на фактурата към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД.
След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства е прието, че не се установяват достоверни факти и доказателства, водещи до категоричен извод относно извършване на реална доставка на стоките, посочени във фактурата издадена от „СОЛО 11' ЕООД към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД с № 10000000003/05.08.2016 г., тъй като: 1. Дружеството „СОЛО 11“ ЕООД не разполага с материално - техническа обезпеченост за извършване на дейността, посочена в сключения Договор от 07.07.2016 г. с „Петрол Север' ЕООД; нито с машини и съоръжения /камиони, багери и др./, необходими за извършване на дейностите, посочени в договора; 2. Дружеството не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на дейността - липсват данни за наети лица по трудов договор, както и за изплатени суми на наети лица по извънтрудови правоотношения; 3. Дружеството не декларира дейност, като не е подало и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 г. и не е публикувало отчети и декларации в ТР; 4. Липсват съставени и декларирани в отчетните регистри по ЗДДС фактури от страна на „Петрол север' ЕООД и от „СОЛО 11' ЕООД във връзка с изпълнението на представения договора. С оглед на което е прието, че след като няма доказателства за реално извършвана икономическа дейност от „СОЛО 11' ЕООД; няма материално-технически и кадрови капацитет за извършване на доставките по издадената фактура към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД; не внася задълженията си по декларираните СД по ЗДДС и не декларира дейност чрез подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 г., както и не се доказва произход на стоката посочена в издадената фактура към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, представените от двете дружества /„СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД/ документи, са съставени единствено за документално оформяне на доставка по процесната фактура, но не отразяват действително извършена такава. Този извод е обоснован и със съображения, че „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД е имало пряк контакт със собственика на закупеното съоръжение и оборудване - „Петрол-Север' ЕООД, като „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД е било ангажирано с прекия демонтаж, натоварване и транспортиране на стоките, посочени като предмет на доставка по фактурата, издадена от „СОЛО 11' ЕООД. Съответно оборудването е било транспортирано от складова база в гр. Бургас /Петролна база Индустриална № 1 гр. Бургас/ по нареждане и за сметка на „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, до гр. Стара Загора, кв. Индустриален, ул. Индустриална № 1 /адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК на крайния клиент на по-голямата част от оборудването - „ ЗАРА ГАЗ' ООД/, съгласно приложените товарителници и пътни листи към издадените от транспортните фирми фактури. Транспортът е извършен на 03.05 и 04.05.2016 г., т. е. още тогава то е било във владение на „АРАЗ ИМПОРТ' ЕООД, което от своя страна е в противоречие със сключения Договор от 07.07.2016 г. и Приемо-предавателен протокол към него от 29.07.2018 г.
При направения анализ на стоковия поток по извършеното префактуриране, е констатирано, че: Собственик на съоръженията и оборудването е „Петрол Север' ЕООД. Последващ получател е „ СОЛО 11' ЕООД, който продава оборудването на „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД. От своя страна „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД го продава в непроменен вид на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, което дружество продава част от оборудването на „ ЗАРА-Е ' ООД /по фактура № 1000000159/08.08.2016 и на „БТ' ООД /по фактура № 1000000160/08.08.2016/. От своя страна ' БТ' ООД заприхождава част от полученото от 'ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД по фактура № 1000000160/08.08.2016 г. оборудване и го завежда като ДМА в сметка 204 - Апарат за измерване на плътност; друга част продава на 'МИТРЕХ' ЕООД по фактури № 0000010555 от 01.12.2016 г. и № 0000010559 от 12.12.2016 г. и на ' ЗАРА ГАЗ' ООД по фактура № 0000010540 от 30.09.2016 г. Направени са констатации, че „СОЛО 11” ЕООД е фактурирало на „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД по фактура № 1000000003/05.08.2016 стоки, които „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД е фактурирало в непроменен вид на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД по Фактура № 0000000005 от 08.08.2016 г. Съответно „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД е фактурирало на „БТ ' ООД част от стоките по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., а „БТ” ООД е фактурирало на „ЗАРА ГАЗ” ООД част от стоките по фактура № 10540/30.09.2016 г. в непроменен вид. Ползваният данъчен кредит от „БТ' ООД за ревизирания период за стоките по гореописания стоков поток е в размер на 6 344лв. по фактура, издадена от 'ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, които са препродадени на „ЗАРА ГАЗ“ ООД и са с произход „СОЛО 11' ЕООД. От справка в ИМ на НАП и в ТР било установено, че „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД , „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, 'ЗАРА-Е' ООД и „БТ' ООД са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „а“ ДОПК - представляващия „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД – Н. Т. Т., е свързано лице със С. Ж. Т. /съпруг/ и с Ж. С. Т. /син/, които от своя страна са представляващи, управители и/или собственици на капитала „ЗАРА-Е' ООД Стара Загора, „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, „БТ' ООД Стара Загора и „ЗАРА ГАЗ' ООД.
Сочи се в ревизионния доклад, че основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица чрез създадените от тях документи. Законът не свързвал правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. По съображения за липса на реално осъществена доставка между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД /тъй като последното дружество е имало пряк контакт с „Петрол север' ЕООД - собственик на движимите вещи, за които е посочено, че са закупени от „СОЛО 11' ЕООД, като за дейностите по демонтаж и транспортиране на оборудването, „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД е използвало нает от него персонал, част от който е в трудови правоотношения с крайните клиенти - „ЗАРА - Е' ЕООД и 'ЗАРА ГАЗ' ООД и съотв. стоките са придобити още през периода 05.2016 г. и са се намирали на разположение при „ЗАРА- Е' ЕООД и „ЗАРА ГАЗ' ООД/ и поради свързаността между дружествата - участвали в стопанските операции и общата им счетоводна отчетност, е направен извод за възможно документално оформяне на продажбите, без реално осъществяване на доставките, до достигане на стоките /оборудването/ до крайнините контрагенти - „ЗАРА – Е“ ЕООД, 'ЗАРА ГАЗ' ООД и „БТ' ЕООД. При липса на доказателства за доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от страна на доставчика „СОЛО 11' ЕООД към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД по фактура № 10000000003/05.08.2016 г., данъкът, отразен във фактурата, е начислен без основание и представлява изпълнение на фактически състав на нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. След като „СОЛО 11' ЕООД не е притежавало фактурираните стоки и не може да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките, описани във фактурата и съотв. не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, ревизиращият екип е приел че следва извода, че както „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, така и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД и „БТ' ООД, не биха могли да бъдат получатели по доставки от „СОЛО 11' ЕООД, тъй като същото присъства само формално по веригата за доставка на стоките и генерира само фактури без реално стоково съдържание. Посочено е в РД, че „за да се постигне отклонение от данъчно облагане и да се прекъсне пряката връзка на „АРАЗ ИМПОРТ-2012' ЕООД с извършените покупки на стоки от реалния доставчик, същите се прикривали чрез намесването на едно трето лице - „СОЛО 11' ЕООД, което реално нито е преговаряло, нито е плащало, нито е имало намерение да придобива стоките, а единствено е дало съгласието си да фигурира, като че все едно то самото сключва сделка с другия контрагент, когато всъщност сделката е сключена между икономически заинтересованите страни по сделката /в случая ЗАРА ГАЗ' ООД, като краен получател на стоките./ Такава сделка, по своя характер се явява привидна по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като, предвид липсата на реална воля за нейното сключване от една страна, а от друга - целеното заобикаляне на данъчния закон, същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - в хипотезата заобикаляне на закона и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - в хипотезата липса на съгласие“. Прието е, че от гл. т на ЗДДС, липсата на вещно прехвърлителен ефект, означава, че не е налице реална доставка на стока, с оглед определението в чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, като не може да се приеме, че посочената доставка във фактурата, издадена от „СОЛО 11' ЕООД, е извършена от доставчиците „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на ревизираното лице „БТ“ ООД, тъй като сама по себе си издадената фактура не може да докаже безспорно извършването на доставки на стоки - фактурата представлява документ, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени стопански операции. Това е прието като достатъчно основание за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по фактури с издатели „СОЛО 11' ЕООД и доставчиците „АРАЗ ИМПОРТ 2012 'ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, което изключвало правото на приспадане на данъчен кредит от страна на ревизираното лице „БТ' ООД , тъй като не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и 7 от ЗДДС.
По съображения, основани на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, ревизиращият екип е приел, че при липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било да се признае правото на данъчен кредит на „БТ“ ООД, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. В случая не било доказано действително извършено прехвърляне на собственост върху процесните стоки, които са посочени като предмет на стопанските операции в съставените от доставчика фактури, по които ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като от извършените насрещни проверки на прекия доставчик „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД и на сочените от него предходни доставчици - „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД и „СОЛО 11“ ЕООД не се доказвало прекият доставчик „ЗАРА ЕНЕРДЖИ ' ЕООД да е разполагал с фактурираните към ревизираното дружество стоки, нито предаването на стоките от предходните доставчици на прекия доставчик и тяхното транспортиране; нито се потвърждавало, че посочените предходни доставчици разполагали с необходимите количества, както и че притежават наличие на кадрова и техническа обезпеченост. След като предходните доставчици не са разполагали със стоките - предмет на последваща доставка към ревизираното дружество, а „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД не представя доказателства да ги е придобило от друго място, е прието, че липсва фактическо предаване на стоки между „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „БТ“ ООД и съотв. прехвърляне на собствеността върху стоките, респ. липсва данъчно събитие.
В заключение и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, чл. 25, ал. 2 и 7, чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 86 от ЗДДС, ревизиращите органи частично не се признали правото на приспадане на данъчен кредит на „БТ' ООД на стоки по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, с предходни доставчици „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД и „СОЛО 11' ЕООД и префактурирани от „БТ“ ООД на „ЗАРА ГАЗ“ ООД, в размер на 6 344лв. на стоки със стойност 31 720лв.
Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 30.01.2019 г. съгласно Уведомление за съставен ревизионен доклад № Р-16002418001008-115-001/30.01.2019 г. и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице „БТ“ ООД е подадено писмено възражение с вх. № 70-00-2370/12.02.2019 г. срещу съставения ревизионен доклад, с което се оспорват констатациите на органите по приходите, като се твърди, че „БТ' ООД е представило всички документи, доказващи реално осъществена доставка между дружеството и прекия му доставчик „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002418001008-092-001/30.01.2019 г. и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от М. Й. Л. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и И. Д. У. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., с който на „БТ” ООД не е признат данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт. Разгледано, обсъдено и прието за неоснователно е възражението на „БТ“ ООД, по съображения, че със стоковия поток чрез издаване на фактури, които не документират реални доставки, се създава една привидност, че такива са осъществени, като в действителност целта е закупуване на оборудване от крайният получател „ЗАРА - ГАЗ' ООД от първият доставчик във веригата -„Петрол-Север' ЕООД. Прието е, че реалната цел на всички участници е била закупуването на оборудване директно от „Петрол-Север' ЕООД от където и то е транспортирано, но документално същото е прехвърлено през няколко дружества, като три от които - „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД и „БТ' ООД, с представляващи в роднинска връзка или с едно и също упълномощено лице. Получената облага от осъществените документални действия е ползването на право на данъчен кредит, чрез фактурата, издадена от „СОЛО 11' ЕООД към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, доколкото „СОЛО 11' ЕООД е лице, което не се разчита с бюджета и не се намира на адреса си. Сочи се и че не може да се приеме че „БТ' ООД не е било наясно с осъществяваната дейност от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, доколкото всички дружества ползват едно и също помещение, имат една и съща счетоводна отчетност и управителят на „БТ' ООД - К. П., е упълномощено лице на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД. Съответно съдружник в „ЗАРА - ГАЗ' ООД е управителката на „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД - Н. Т. а, заедно със съпруга си С. Т., който е и управител на „ЗАРА - ГАЗ' ООД. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и на направените фактически и правни изводи, е прието, че е налице основание да не бъде признат на „БТ” ООД данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М. Л. и от И. У., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионният акт е връчен на „БТ“ ООД на 25.02.2019 г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л. 65 по делото/.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, „БТ“ ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 70-00-3625/11.03.2019 г. /л. 61/.
С Решение № 274/07.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл. 152 от ДОПК и след разглеждане по същество на жалбата на „БТ“ ООД, е потвърден РА № Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., за непризнат данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. на „БТ“ ООД.
С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „БТ“ ООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Решаващия орган е приел, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства и доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават заключението, че издадената от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не документира реално осъществена доставка на стока /употребявано оборудване/ по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в нея косвен данък се явява начислен неправомерно, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така приетото се основава на съображения, че жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, които да установяват по несъмнен начин реалното осъществяване на доставката на стоки по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. с издател „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД по см. на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС. Направен е извод, че доколкото извършването на доставка е една от предпоставките за признаване на получателя на правото на приспадане на платения за доставката данък, недоказаността на реалното осъществяване на облагаемата доставка обуславяло и отказа да бъде признато на „БТ“ ООД право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка.
Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е връчено „БТ“ ООД по електронен път на 07.05.2019 г. /л. 52 по делото/.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; доказателства за валидността на електронните подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РД, РА, ЗВР и ЗИЗВР, на оптичен носител, на който се съдържат и електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, основното и допълнителното заключения по която, неоспорени от страните, съдът възприема като компетентни, обективни и обосновани. Според заключението на ССчЕ, извършената покупка на оборудване от „БТ“ ООД с фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, счетоводно е отразена по дебита на с/ка 304 – „Стоки“ и кредит сметка 40601 „Задължение към доставчици свързани лица“, като при осчетоводяването всяка една от позициите по приемо-предавателния протокол е описана с номенклатурен номер, стойност, брой и точно наименование на стоката, а движението на стоките в периода 01.08.2016 г. – 31.12.2016 г. е отразено в оборотна ведомост на материалните запаси в склада на „БТ“ ООД. Фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. е придружена с опис – неразделна част от нея и приемо-предавателен протокол, подписан от управителя на дружеството-доставчик „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД /Ж. Т./ и от управителя на дружеството купувач „БТ“ ООД /К. П./. Съгласно заключението на ССчЕ, счетоводните записвания във връзка с доставката кореспондират с издадените документи, като фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. е осчетоводена съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Разплащането по доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. между „БТ“ ООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД е извършено по банков път – от разплащателна сметка на „БТ“ ООД въз основа на издадено от „БТ“ ООД в полза на доставчика платежно нареждане. Оборудването – предмет на доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., е било закупено от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД. Закупеното оборудване в счетоводството на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД счетоводно е било отразено по дебит с/ка 304 „Стоки“ и кредит с/ка 40601 „Задължения към свързани лица в лева“, като стоките са били продадени франко офис на клиента „БТ“ ООД. След продажбата на оборудването от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на „БТ“ ООД са извършени счетоводни записвания, както следва: по дебит с/ка 41601 „Вземания от свързани лица“ и по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби“ и с/ка 45302 – „Начислен ДДС за продажби“, като извършените счетоводни операции отговарят на изискванията на ЗСч и НСчС. Съгласно заключението фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. е включена от „БТ“ ООД в Дневника за покупки и в СД за месец август 2016 г. с данъчна основа 89 340 лева и ДДС – 17 868 лева, подадени в законово установените срокове. Съответно от страна на доставчика продажбата е отразена в подадената СД и в Дневника за продажби за данъчен период м. август 2016 г. Изпълнилото ССчЕ вещо лице е дало заключение, че двете дружества - „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „БТ“ ООД прилагат двустранна форма на счетоводно записване, като счетоводната отчетност е организирана и се води в съответствие със Закона за счетоводството и прилаганите Национални счетоводни стандарти и утвърден индивидуален сметкоплан. Счетоводната дейност и на двете дружества се осъществява на база документална обоснованост на стопанските операции и при спазване на изискванията за съставянето на документи съгласно действащото законодателство.
Според заключението на допълнителната ССчЕ, стоките /оборудването/, които съгласно приемо-предавателен протокол от 08.08.2016 г. се сочат предадени от продавача „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на купувача „БТ“ ООД на площадка на складова база в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“ № 1, са били транспортирани от „Петролна база“ гр. Бургас до базата в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“ № 1, с транспортни средства на: 1. „ЗАРА – Е“ ЕООД - издадена фактура № 1000001348 от 05.05.2016 г. /при посочени в заключението номера на транспортни средства и издадените пътни листи и товарителници/; 2. „Марио Комерс“ ЕООД - издадена фактура № 1000000869 от 05.05.2016 г. /при посочени в заключението номера на транспортни средства и издадените пътни листи и товарителници/ и „Димират“ ООД - издадена фактура № 1000000357 от 10.05.2016 г. и товарителница № 386578/03.05.2016 г. Съгласно заключението извършените транспортни услуги са били за сметка на „АРАЗ ИМПОРТ“ ЕООД, разплатени са по банков път и са калкулирани в цената на оборудването, като разходите по доставката на оборудването са отразени в счетоводството на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД. Стоките – предмет на доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., предадени от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на „БТ“ ООД с приемо-предавателен протокол от 08.08.2016 г., са се намирали на площадката на складова база с адрес гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“ № 1 преди сделката и доставката по процесната фактура и са останали на съхранение на същия адрес и след получаването им от „БТ“ ООД.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Ж. С. Т. и М. М. И.. Свидетелят Ж. Т. /управител и собственик на „ЗАРА-Е“ ООД гр. Стара Загора, което дружество се занимава с управление на данъчни складове и търговия с петролни продукти/, заявява, че с оглед основният предмет на дейност на фирмата, постоянно извършва договаряне за доставка на оборудване за петролни складове и търговия с течни горива. За процесните доставки сочи, че е провел преговори за доставка на такова оборудване във връзка с осъществена през 2015 г. сделка за придобиване на Петролна база гр. Стара Загора, през публична продан. В началото на 2016 г. свидетелят започнал проучване и договаряне закупуването на оборудване за петролната база, а именно разходомери, нивомери, помпи, допълнителна електроника. През април 2016 г. колеги, които познавал покрай сделката за Петролна база - Стара Загора - лица от фирма „Петрол-север“, му предложили да придобие употребявано оборудване. Свидетелят сочи че е известен като собственик на петролна компания „ЗАРА“ - „ЗАРА-Е“ и „ЗАРА ГАЗ“ са две компании, като едната е собственик на активите, а другата е оператор на самата дейност. Параметрите на предлаганата сделка били следните: участие в изчистване на Петролна база „Бургас“ /като тръби, остатъчни горива и електронните системи/, без да се нанесе щета на околната среда и обезопасяване на базата след демонтажа на оборудването. За целта е било поискано да бъде заплатена на продавача сумата по сделката преди да се пристъпи към демонтирането на оборудването, което за свидетеля било притеснително, тъй като оборудването не е работило повече от 1 – 3 години, а да се придобие оборудване, което е с повече от 50% електроника в себе си, при невъзможност да бъде тествано, не било ефективно и свидетелят Т. отказал сделката. Заявява, че проблемът не бил финансовата част, а невъзможността оборудването да бъде тествано на площадката, на която е било монтирано. Впоследствие с него се свързал С. С. – лицето, което е било посредник при сделката за Петролна база - Стара Загора, като С. поел ангажимента да осигури и да даде възможност да се види оборудването в неговата цялост, да бъде демонтирано и тествано и съотв. тази част от оборудването, която работи, да бъде придобито. Ангажиментът от страна на свидетеля бил само един - че ще обещае, че плащането ще бъде ефективно – да не ги излъже с парите, за което Св. С. се ангажирал пред доставчика. Тъй като свидетелят не е инженер или електронен специалист, възложил на М. И. - инженер, който се занимавал във фирмата на Т. с поддръжката на оборудването - разходомери, нивомери и друга електроника за петролни бази, да отиде на място и да прегледа състоянието на монтираното и неизползващо се оборудване в Петролна база - Бургас. Това било направено в края на м. април 2016 г. След като М. И. го уведомил за фактическото състояние на предлаганото оборудване, за невъзможността да бъде тествано на място и вероятността част от това оборудване да не може да бъде пуснато в експлоатация /оборудването е подлежало на метрологичен контрол и ако не е в съответните параметри и има отклонение, не може да бъде използвано/, с посредника С. се договорили, че за това оборудване ще бъде заплатено между 300 000 лв. и 500 0000 лв., ако то е в състояние да бъде използвано по предназначение. С. заявил че е гарант по сделката, ще уреди оборудването да бъде взето и определили срок, в който трябва да се финализират нещата - или оборудването се връща, или се плаща. През м. май няколко лица, описани в заповед, инструктирани за безопасност, били командировани на Петролна база - Бургас, да извършат демонтирането срещу опис и съответно оборудването да бъде доставено на разположение в Стара Загора. За да не стане конфликт с продавача, който считал, че ще вземе почти милион за тази сделка от Т. и то авансово преди да види какво е оборудването, С. настоял да няма конкретна връзка между купувача и компанията на свидетеля. „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ била фирма, регистрирана през 2012/2013 г. и единствено поради причина да няма проблем за посредника, свидетелят избрал купувач на оборудването да бъде „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ - фирмата на Н. Т. Т., която е майка на св. Т.. През м. май и м. юни 2016 г. цялото доставено оборудване е било монтирано, почистено, тествано, така че към края на м. юли уредите, които подлежали на метрологична проверка, били представени пред БИМ за проверка за техническа годност, което давало право на свидетеля да ги ползва в данъчен склад и да се пристъпи към финализиране на сделката при договорена цена 340 000 лв. без ДДС. Свидетелят заявява, че в нито един момент не се е интересувал и не е питал кой ще е продавачът на стоката, тъй като когато оборудването е втора употреба не питаш кой го продава, а харесваш вида и цената. В края на м. юли, началото на м. август, когато било извършено плащането, свидетелят разбрал, че продавач е фирма „СОЛО 11“, която към онзи момент е била регистрирана по ЗДДС. Сделката между „СОЛО 11“ и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ била финализирана през м. август, като свидетелят действал като пълномощник на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“. След това цялото оборудване било прехвърлено от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, на което дружество свидетелят е собственик и управител. След това започнало разпореждането с оборудването – сделката била финализирана и продавачът нямало как да се разсърди. След придобиването на оборудването от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“, част от него било продадено на „ЗАРА -Е“ ООД, тъй като за него имало проявен интерес от чуждестранно лице /от Гърция/, а за да направиш износ за други страни трябва да имаш „тарик“ - номер за регистрация за движение на тези стоки. Затова част от оборудването било предадено на „ЗАРА-Е“ ООД и впоследствие изнесено и доставено на фирма, която работи в Солун. Другата част от оборудването постъпило в „БТ“ ООД, където били направени преустройства, разкомплектоване на част от оборудването и подготвено така, че да бъде подходящо за използване в данъчния склад на „ЗАРА ГАЗ“. Свидетелят заявява че и до днес голяма част от оборудването, продадено от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ на „БТ“ и от „БТ“ на „ЗАРА ГАЗ“ е монтирано и се използва на площадката на Петролна база „Зара“, кв. Индустриален 61. Собственост е на „ЗАРА ГАЗ“ ООД и с оператор лице, регистрирано по Закона за акцизите и данъчните складове - „ЗАРА-Е“ ООД. Свидетелят твърди, че причините, поради които са извършени сделките между посочените свързани фирми, са подчинени на търговска логика /която е част от ноу хауто в извършваната търговия/, като всички счетоводни принципи са спазени и не е съществувало намерение за пренасочване или за фиктивно ползване на облаги, свързани с фиска. Свидетелят М. М. /управител на „Миртех“ ООД/, заявява, че през пролетта на 2016 г. свидетелят Т. му възложил да отиде на място в гр. Бургас да установи фактическото състояние на оборудване за петролни бази. Впоследствие Т. му поставил задача да организира демонтажа на избраното оборудване и да води групата, която ще го извърши. След демонтирането на оборудването и транспортирането му до гр. Стара Загора, на свидетеля било възложено от Т. да тества оборудването и да каже в какво състояние е, кое работи и кое не, кое е за закупуване на резервни части, кое не става за нищо и трябва да се бракува и т. н. През м. май - юни 2016 г. били извършени тестовете и метрологичния контрол, след което Т. избрал кое от оборудването му е необходимо за базата и може да бъде използвано съобразно изискванията на Агенция „Митници“. Свидетелят бил ангажиран да монтира оборудването в базата - площадката на Петролна база „Зара“, като към момента това оборудване се ползва по предназначение и св. И. все още е ангажиран да го поддържа технически.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418001008-091-001 от 25.02.2019 г., на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002418001008-091-001 от 25.02.2019 г. за непризнат на „БТ“ ООД данъчен кредит на стойност 6 344лв., потвърден с Решение № 274/07.05.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л. 43 и сл./. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г., е издадена при условията на заместване от В. И. И. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, в качеството й на заместник на М. Й. Л., заемаща същата длъжност, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т. 2 от Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Началник сектор в отдел „Ревизии” В. И., в приложение № 1 към Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е определена да замества като изпълнява правомощията на Началник сектор в отдел „Ревизии” М. Й. Л.. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002418001008-020-002 от 28.05.2018 г. и № Р-16002418001008-020-003 от 26.06.2018 г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – М. Л., съответно на замествалата я В. И., заемаща същата длъжност.
Възложената ревизия на „БТ” ООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г. органи по приходите - И. Д. У. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В. С. Д. - старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002418001008-092-001/30.01.2019 г. /чл. 117 ал. 1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418001008-091-001 от 25.02.2019 г. е издаден от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „БТ” ООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г. и от И. У. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001008-020-001 от 21.02.2018 г., така и заповедите за изменението на ЗВР и издадените въз основа на ревизията РД № Р-16002418001008-092-001/30.01.2019 г. и РА № Р-16002418001008-091-001 от 25.02.2019 г., са издадени чрез информационна система 'Контрол' като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство.Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА № Р-16002418001008-091-001 от 25.02.2019 г., на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, чл. 25, ал. 2 и 7, чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 86 от ЗДДС, е отказано право на приспадане /не е признат/ данъчен кредит на „БТ“ ООД на стойност 6 344лв. по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД. Отказът е обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставката на стоките по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за които е издадена посочената фактура, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие по см. на чл. 25, ал. 2 и ал. 7 от ЗДДС и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС за ревизираното лице „БТ“ ООД.Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС. В т. 31 и т. 32 от Решение от 06.12.2012 г. на СЕС по дело С-285/11 („Б.' ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки.Спорният в случая въпрос от гл. т наличието на възникнало за „БТ“ ООД право на данъчен кредит за доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, с получател „БТ“ ООД, се свежда именно до това, дали от соченото като доставчик дружество – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, реално е осъществена доставка с предмет продажба на стоки – употребявано оборудване и дали стоките – предмет на фактурираната доставка, действително са получени от „БТ“ ООД. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчикът към датата на спорната доставка е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Съображенията на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставката на стоки, обективирана в издадената фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е действително осъществена, се основават следните доводи: 1. Не е осъществена реална доставка между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД /дружеството, явяващо се предходен доставчик по веригата на стоковия поток/, част от които стоки са предмет на доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД; 2. Прекият доставчик – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, към датата на издаване на фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е притежавал и разполагал с оборудването, чиято собственост да бъде прехвърлена на „БТ“ ООД и съотв. фактически да бъде предадено на ревизираното дружество, получател по фактурата, поради нереалност на фактурираната доставка на това оборудване между „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и 3. Издадената от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. не документира реално осъществена доставка на стока по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в нея косвен данък се явява неправомерно начислен съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.Съответно възраженията на ревизираното дружество срещу така направените изводи са обосновани с наличието на надлежни писмени доказателства за придобиването на оборудването /стоките/ по фактурираната доставка, за тяхното фактическо предаване и приемане и за последващата реализация на оборудването /предвид предприетите последващи разпоредителни действия с него/, при доказана наличност на стоките при крайните по веригата на стоковия поток получатели.За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки' не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т. 37 от Определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ ЕООД, т. 33 от Решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.).
Именно фактът на извършена „доставка на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан. Тежестта за установяване наличието на законово предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит от гл. т проявлението на юридически факти по осъществяване на доставката (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане и фактическото им предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката), е на лицето, претендиращо признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит – в случая на жалбоподателя „БТ“ ООД, съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в какъвто смисъл са и дадените изрични указания.От фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че стоковият поток във връзка с доставката на стоките /употребявано оборудване/, по която доставка „БТ“ ООД е упражнило право на данъчен кредит, е следният: Издадена от „СОЛО 11“ ЕООД фактура № 100000003/05.08.2016 г. на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД за доставка на стоки с данъчна основа 340 000лв. и начислен ДДС 68 000 лева; Издадена от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД фактура № 1000000005/08.08.2016 г. на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за доставка на закупените от „СОЛО 11“ ЕООД стоки, с данъчна основа 350 000лв. и начислен ДДС 70 000 лева; Издадени от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД фактура № 100000159/08.08.2016 г. на „ЗАРА Е“ ЕООД за доставка на част от закупените от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД стоки, с данъчна основа 269 346лв. и начислен ДДС 53 869.20 лева и фактура № 100000160/08.08.2016 г. на „БТ“ ООД за доставка на друга част от закупените от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД стоки, с данъчна основа 89 340лв. и начислен ДДС 17 868 лева. От своя страна „БТ“ ООД завежда като ДМА в сметка 204 част от закупеното от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД оборудване, а друга част продава на 'МИТРЕХ' ЕООД /по фактури № 0000010555 от 01.12.2016 г. и № 0000010559 от 12.12.2016 и на 'ЗАРА ГАЗ' ООД /по фактура № 0000010540 от 30.09.2016/.Първото и основно съображение на органите по приходите, на което се основава направения извод за недоказано осъществяване на реална доставка на стоките по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., се свързва с липсата на реална доставка между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД.От писмените доказателства, събрани в хода на приведеното ревизионно производство при извършената насрещна проверка на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД /л. 730 и сл./ и присъединените документи от извършената ревизия на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, приключила с РА № р-16002418001747/03.10.2018 г. /л. 69 и сл./, вкл. Договор за покупко-продажба от 05.08.2016 г, сключен между „СОЛО 11“ ЕООД като продавач и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД като купувач, фактура 10000000003/05.08.2016 г., издадена от „СОЛО 11“ ЕООД и опис на оборудването – приложение към фактурата /л. 773 и сл./, сочат на постигнато съгласие на страните /СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД/ за сключване на договор за покупко-продажба на оборудването (употребявано оборудване по опис). Договорът от 05.08.2016 г. е подписан от управителя на „СОЛО 11“ ЕООД - П. В. и от Н. Т. а - управител на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД. Страните са конкретизирали, че предмет на покупко-продажба е употребявано оборудване и машини за измерване на петролни продукти съгласно опис-приложение към договора и са посочили неговата цена. В „Опис на активи, неразделна част от Фактура № 0000000003/05.08.2016 г.“, подписан от П. Я. В. за „СОЛО 11“ ЕООД, за предал, и Ж. Т. от името на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД за приел /л. 775/, се съдържа описание на оборудването, вкл. посочване на елементите и системите, от които се състои. Системите, съответно елементите на оборудването са означени с наименование, функция и номер, или означение на марка, модел, като описаното оборудване - предмет на договора, е идентифицируемо. Еднозначно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че оборудването, още преди датата на сключването на договора и издаването на фактурата за доставката /в началото на м. май 2016 г. – 03.05 – 04.05.2016 г. /, е било натоварено от базата, където се е намирало /в гр. Бургас/, транспортирано в гр. Стара Загора, разтоварено в складова база в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“ № 1, ползвана включително и от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД. Доказателствата /в т. ч пътни листи, товарителници, командировъчни заповеди и др., съставени във връзка с извършени разходи за хотелски и транспортни услуги; счетоводни документи и взети счетоводни операции; допълнително заключение на ССчЕ и приложенията към него; свидетелските показания и т. н/ непротиворечиво сочат, че дейностите по демонтаж/ монтаж, товаро-разтоварване и транспортиране на оборудването от гр. Бургас до гр. Стара Загора, е било за сметка на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД. Не е спорно и това, че демонтираното, натоварено и транспортирано през м. май 2016 г. оборудване от Петролна база гр. Бургас до складови бази в гр. Стара Загора, е идентично с описаното като предмет на приемо-предаване съгласно описа към фактура 10000000003/05.08.2016 г. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че през м. май и м. юни 2016 г. на складовата база в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“ № 1, е бил направен подробен оглед на оборудването за установяване на неговата изправност, вкл. е премината задължителната метрологична проверка.С оглед на което съдът приема за доказано както сключването, така и изпълнението на договора между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД с предмет доставка на употребявано оборудване, обективирана във фактура № 0000000003/05.08.2016 г.Съдът приема за доказано и че доставката по фактура № 0000000003/05.08.2016 г., от гл. т на предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ фактически състав - прехвърлянето на правото на собственост между страните, съответно прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по см. на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е реално осъществена.По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността и да предаде продадената вещ. Договорът за покупка-продажба има не само облигаторно действие, но и по аргумент от чл. 24 от ЗЗД /като договор, с който се прехвърля право на собственост върху определена вещ/, договорът за продажба има и вещноправно действие, като прехвърлянето или учредяването на вещни права настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Изключение от това правило е регламентирано в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ, касаещо договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род. Както беше посочено Договор за покупко-продажба от 05.08.2016 г., сключен между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, предвид направената индивидуализация на продаваното оборудване в описа на активи, неразделна част от фактура № 0000000003/05.08.2016 г., няма за предмет прехвърляне на право собственост върху вещи, определени по своя род. В случая оборудването - предмет на договора, е определено по съгласие на страните на 05.08.2016 г. с подписване на договора, фактурата и описа към фактурата от управителите на „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, при достатъчно ясно и конкретно описание на продаваното/купуваното оборудване. Следователно с обективираното съгласие в подписания договор за покупко-продажба от 05.08.2016 г., фактура 10000000003/05.08.2016 г. и опис към нея от същата дата, е постигната необходимата за настъпване на прехвърлителното действие на договора индивидуализация и конкретизация на оборудването /като съвкупност от системи и елементи/ - предмет на покупко-продажбата между страните по доставката, обективирана в посочената фактура т. е настъпил е вещноправния транслативен ефект на сделката и стоките /оборудването/ - предмет на договора за покупко-продажба, са придобити от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД. Съответно по силата на този договор дружеството е получило правата на разпореждане върху стоката (оборудването). Не се оспорва от страна на приходната администрация, че стойността на доставката по фактура 10000000003/05.08.2016 г., е заплатена от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД по банков път – т. е платена е договорената между страните цена, представляваща насрещна престация за придобиването на собствеността върху оборудването. Доставчикът е представил счетоводни справки, отразяващи разплащанията между двете дружества и данни за осчетоводяване по с-ка 411 и с-ка 503 /л. 152-153/. В хода на ревизионното производство, както при извършената насрещна проверка на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, така и от присъединените документи от ревизията на същото дружество, са събрани доказателства че стоките /оборудването/ - предмет на доставката между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, са били заведени от дружеството- получател по доставка първоначално по сметка 301 „Стоки на пъти“ и впоследствие по дебита на сметка 304 „Стоки“, със съответна стойност на придобиване. За начисления ДДС по фактура № 1000000003/05.08.2016 г. са взети сч. операция Дебит с/ка 45301 „начислен ДДС за покупките“ и Кредит с/ка 40101 –„Доставчици в лева“ / л. 758 и сл. по делото/. От доказателствата по делото се установява, че демонтажът на оборудването – предмет на доставката и неговото транспортиране от базата в гр. Бургас до бозата в гр. Стара Загора, е било за сметка на „АРАЗ ИМПОРТ“ ЕООД, като разходите за командировъчни, за нощувки, за транспорт и др./ са надлежно осчетоводени – оборудването е заприходено с отчетна стойност, включваща и стореното разпределение на разходите по придобиването, като стоките са заведени съгласно описа, неразделна част от фактурата, със съответните инвентарни номера. Тази именно отчетна стойност е изписана при последващата реализация на оборудването срещу отчитане на приход по сметка 702 в размер на 350 000 лева и начислен ДДС в размер на 70 000 лева.Прехвърлянето на правата върху оборудването от „СОЛО 11“ ЕООД в полза на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, съответно реалността на осъществената доставка, не могат да се изключат единствено по съображения, че дружеството-доставчик не е доказало материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на сделката, по която се сочи придобиването на оборудването и че липсват представени първични счетоводни документи във връзка с тази сделка - според съдебната практика, вкл. на СЕС, данъчнозадълженото лице не може да бъде държано отговорно за действия на преките си доставчици, съотв. данъчната администрация не може да изисква от получателя на облагаема доставка да проверява дали издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които упражнява това право, има качество на данъчното задължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.Реалността на доставката не може да бъде отречена и по съображения, че транспортирането на оборудването до базата на получателя по доставката „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, е извършено през м. май 2016 г. – т. е преди сключването на Договор от 07.07.2016 г. за придобиването на оборудването от „СОЛО 11“ ЕООД от „Петрол-Север“ ЕООД. От събраните гласни доказателства се установява постигната в хода на водените преговори договорка сделката да бъде финализирана, разплатена и фактурира едва след установяване годността на оборудването за използването му по предназначение, като именно в периода м. май – м. юли оборудването е било тествано и са извършени необходимите функционални и метрологични проверки за пускането му в експлоатация.С оглед на гореизложеното съдът приема, че по отношение на доставката, обективирана във фактура № 10000000003/05.08.2016 г., издадена от „СОЛО 11“ ЕООД в полза на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД за покупко-продажба на употребявано оборудване по опис към същата фактура, е изпълнен фактическият състав на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС /съответно и на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112т. е налице е реално осъществена доставка.В този смисъл фактически и доказателствено необосновано се явява основното съображение на ревизиращите органи за направения извод, че доставката на стоки, обективирана в издадената фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е действително осъществена - доводите за липса на реална доставка между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД /дружеството, явяващо се предходен доставчик по веригата на стоковия поток/, не само че не се основават на събраните още в хода на ревизионното производство доказателства, но и се опровергават от представените документи.Следва да се отбележи, че всички изложени в РД съображения на приходната администрация за липса на реално получена от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД облагаема доставка на стока по см. на чл. 6 от ЗДДС от посочения като доставчик „СОЛО 11' ЕООД по фактура № 10000000003/05.08.2016 г., основани на това, че: „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД е имало пряк контакт с „Петрол-север' ЕООД - собственик на движимите вещи, за които е посочено, че са закупени от „СОЛО 11' ЕООД; оборудването е придобито още през периода 05.2016 г.; липсва кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване от „СОЛО 11' ЕООД на доставката по фактурата, издадена на ' АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД и съотв. че данъкът, отразен във фактура № 10000000003/05.08.2016 г. е начислен без основание и т. н, са абсолютно идентични със съображенията, на които се основава отказанато право на данъчен кредит на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД по посочената фактура в хипотезата на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и съответно е бил издаден на дружеството Ревизионен акт № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018 г. Посоченият ревизионен акт, потвърден с Решение № 741/21.12.2018 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, с който въз основа на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000003 от 05.08.2016 г., издадена от „СОЛО 11“ЕООД и направени корекции, спрямо „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД са установени задължения - главница за ДДС в размер на 68 000лв. и лихви в размер на 14 148.91лв, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 217 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 1111/23.01.2020 г. по адм. дело № 8966/2019 г. по описа на Върховен административен съд, като в решенията и на двете съдебни инстанции е прието за установено, че е налице реално осъществена доставка между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД по фактура № 1000000003 от 05.08.2016 г.Второто съображение на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставката на стоки, обективирана в издадената от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на „БТ“ ООД фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е действително осъществена, се основава на довода, че прекият доставчик – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, към датата на издаване на фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е притежавал и разполагал с оборудването, чиято собственост да бъде прехвърлена на „БТ“ ООД и съотв. фактически да бъде предадено на ревизираното дружество, получател по фактурата. Този довод е обоснован единствено и само с приетата липса на реална доставка между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД т. е след като „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД не е получило стоката от „СОЛО 11“ ЕООД поради нереалността на доставката, тази стока не е била реално доставена и от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.Както въз основа на събраните в настоящото съдебно производство доказателства и изложените по-горе съображения, че по отношение на доставката, обективирана във фактура № 10000000003/05.08.2016 г., издадена от „СОЛО 11“ ЕООД в полза на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД за покупко-продажба на употребявано оборудване по опис към същата фактура, е изпълнен фактическият състав на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС /съответно и на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112т. е налице е реално осъществена доставка, така и предвид приетото в Решение № 217 от 20.06.2019 г. по адм. дело № 47/2019 г. по описа на АС – Стара Загора и потвърждаващото го Решение № 1111/23.01.2020 г. по адм. дело № 8966/2019 г. по описа на ВАС, очевидно възприетото от ревизиращите органи основание за нереалност на доставката между „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД /поради липса на реална доставка и респ. придобиване на оборудването от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД с доставчик „СОЛО 11“ ЕООД/, не е налице.Независимо, че нито в РД № Р-16002418001008-092-001/30.01.2019 г., нито в издадения въз основа на него РА № Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., се сочат други съображения за липсата на реална доставка между „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и въпреки посочването на стр. 15 от РД, че „При извършената насрещна проверка се събраха доказателства и факти, удостоверяващи реално извършени доставки от „АРАЗ Импорт 2012' ЕООД към „Зара Енерджи' ЕООД по горепосочените фактури“, съдът е длъжен да извърши преценка за реалността на доставката от „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по Фактура 1000000005/08.08.2016 г. от гл. т наличието на предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт.От събраните в хода на ревизионното производство доказателства при извършената насрещна проверка на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД /л. 804 и сл./, се установява, че Фактура 1000000005/08.08.2016 г. обективира договор за продажба на стоки. Предмет на доставката по фактурата /с ДО 350 000лв. и начислен ДДС 70 000лв./, са стоки, представляващи употребявано оборудване /по опис/. В описа на оборудването, неразделна част от Фактура № 0000000005/08.08.2016 г.“ /л. 828 по делото/, се съдържа описание на оборудването, вкл. чрез посочване на наименование, функция и номер, или означение на марка, модел на елементите и системите, от които се състои, по начин, по който оборудването - предмет на доставката, е идентифицируемо. Индивидуализиращите белези на стоките, посочени в описа към фактурата, съответстват на тези в протокола за предаване и приемане на стоките, подписан от Н. Т. а /за продавача „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД/ и от Ж. Т. за купувача „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Следователно фактурираните стоки са били индивидуализирани по съгласие на страните и предадени на датата на издаването на фактурата и съответно е била прехвърлена собствеността върху стоките – предмет на обективирания във фактурата договор за продажба, респ. „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД е придобило правата за разпореждане с тези стоки. Доколкото съгласно съставения приемо-предавателен протокол, се удостоверява предаването на стоките от представител на дружеството – продавач /доставчик/ - „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД и съотв. тяхното получаване от представител на дружеството – купувач /получател по доставката/ - „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, респ. че предаването/ приемането на оборудването се е извършило в складова база в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална” № 1 - на мястото, където оборудването се е намирало и преди доставката т. е без вещите да бъдат фактически местени от склада, в който ги е съхранявал доставчикът, и тъй като не е спорно, че посочената складова база се ползва и от дружеството-доставчик, и от дружеството – получател, липсата на представени документи за транспортирането на стоките, съотв. за тяхното натоварване/ разтоварване или монтаж/ демонтаж, само по себе си не може да обуслови извод за липса на реално осъществена доставка от „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по Фактура 1000000005/08.08.2016 г. Съгласно постоянната практика на СЕС прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112, не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него /в този смисъл Определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14, Коела – Н, т. 38/.Безспорно е и че стойността на доставката по посочената фактура е заплатена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД по банков път т. е платена е договорената между страните цена - насрещна престация за придобиването на собствеността върху оборудването. Представени са счетоводни справки, отразяващи разплащанията между двете дружества и данни за осчетоводяване по с-ка 411 и с-ка 503. Съгласно изпълнената по делото ССчЕ след доставката закупеното оборудване в счетоводството на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД счетоводно е било отразено по дебит с/ка 304 „Стоки“ и кредит с/ка 40601 „Задължения към свързани лица в лева“, партида „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД. За начисления ДДС по фактура № 1000000003/05.08.2016 г. били взети сч. операция Дебит с/ка 45301 „начислен ДДС за покупките“ и Кредит с/ка 40101 – „Доставчици в лева“.При липсата на нормативна регламентация, която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. В случая дружеството - доставчик - „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, е прехвърлило собствеността върху стоките - предмет на доставката по фактура 1000000005/08.08.2016 г., на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ5“ ЕООД, предвид наличието на непротиворечиви доказателства за подробно индивидуализиране на оборудването - предмет на фактурираната доставка; за предаването на стоките - съответни по описание, количество и стойност като посочените във фактурата, на представител на дружеството – купувач /получател/, съгласно приемо-предавателния протокол; за надлежно фактуриране на доставката и начисляване на ДДС при редовно водено и от дружеството-доставчик, и от дружеството – получател счетоводство; за счетоводното отразяване по кредита на с/ка 304 при продавача „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, респ. по дебита на сметка 304 при купувача „ЗАРА ЕНЕРДЖИ ЕООД на движението на оборудването - предмет на доставката; за заплащането на стойността /цената/ на стоките по доставката и т. н.При приетата по изложените по-горе мотиви беспорна установеност как са придобити от „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД стоките - предмет на осъществената последващата доставка на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ ЕООД; завеждането на оборудването по стоковите сметки на „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД и съответно изписване им след тяхната продажба; осчетоводяването на фактурата и отчетените приходите в счетоводството на дружеството - доставчик, сочат както че доставчикът е разполагал със съответното количество от посочения във фактурата вид стоки, така и потвърждават механизма на осъществяване на фактурираната доставка по съставения приемо-предавателен протокол. С оглед на представените счетоводни документи за завеждането на стоките към датата на продажбата в счетоводството на ”АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД и за извършените след издаването на фактурата счетоводни операции, съдът приема че е доказано, че дружеството – доставчик /”АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД/ е притежавало оборудването - предмет на доставката по издадената от него фактура 1000000005/08.08.2016 г. и съотв. че е прехвърлило правата върху това оборудване /правата за разпореждане със стоките/ в полза на соченото като получател лице - „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД т. е фактурираната доставка между „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД е реално осъществена по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС.С оглед на гореизложеното необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл. т на закона органите по приходите са приели, че прекият доставчик на „БТ“ ООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, към датата на издаване на процесната фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е притежавал и не е разполагал с оборудването, чиято собственост да бъде прехвърлена на „БТ“ ООД и съотв. фактически да бъде предадено на ревизираното дружество - получател по фактурата, поради нереалност на фактурираната доставка на това оборудване между „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.Третото съображение на ревизиращите органи, на което се основава направения извод че доставката на стоки по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., не е действително осъществена, се свързва с твърдението, че издадената от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. не документира реално осъществена доставка на стока по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в нея косвен данък се явява неправомерно начислен съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така приетото отново е обосновано единствено и само с доводи за нереалност на предходните доставки по веригата на стоковия поток – неосъществени реални доставки между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и съотв. между „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, които доводи, по изложените по-горе в решението съображения, съдът намира за некореспондиращи с доказателствата по делото.От събраните в хода на ревизионното производство доказателства /л. 859 и сл./ се установява, че Фактура № 1000000160/08.08.2016 г. с доставчик „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и получател „БТ“ ООД обективира договор за продажба на стоки между посочените дружества. Предмет на доставката по фактурата /с ДО 89 340лв. и начислен ДДС 17 868лв./, са стоки, представляващи оборудване /по опис/. В описа на оборудване, неразделна част от Фактура № 0000000160/08.08.2016 г., се съдържа подробно описание на оборудването, като индивидуализиращите белези на стоките, посочени в описа към фактурата, съответстват на тези в приемо-предавателния протокол от 08.08.2016 г. за предаване и приемане на стоките, подписан от Ж. Т. /за продавача „ЗАРА ЕНЕРДЖИ ЕООД/ и от К. П. /за купувача „БТ“ ООД/. Следователно фактурираните стоки са били индивидуализирани по съгласие на страните и предадени на датата на издаването на фактурата и съответно е била прехвърлена собствеността върху стоките – предмет на обективирания във фактурата договор за продажба, респ. „БТ“ ЕООД е придобило правата за разпореждане с тези стоки.Доколкото съгласно съставения приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на стоките от представител на дружеството – продавач /доставчик/ - „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД и съотв. тяхното получаване от представител на дружеството – купувач /получател по доставките/ - „БТ“ ООД, предаването, респ приемането на оборудването се е извършило в складова база в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална” № 1 - на мястото, където оборудването се е намирало и преди доставката т. е без вещите да бъдат фактически местени от склада, в който ги е съхранявал доставчикът, и доколкото не е спорно че посочената база се ползва и от дружеството-доставчик, и от дружеството – получател, липсата на представени документи за транспортирането на стоките, съотв. за тяхното натоварване/ разтоварване или монтаж/ демонтаж, само по себе си не може да обуслови извод за липса на реално осъществена доставка от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на „БТ“ ЕООД по Фактура 1000000160/08.08.2016 г. – както беше посочено прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112, не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки.Според заключението на изпълнената по делото ССчЕ, извършената покупка на оборудване от „БТ“ ООД с фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД, счетоводно е отразена по дебит с/ка 304 – „Стоки“ и кредит сметка 40601 „Задължение към доставчици свързани лица“, като при осчетоводяването всяка една от позициите по приемо-предавателния протокол е описана с номенклатурен номер, стойност, брой и точно наименование на стоката, а движението на стоките в периода 01.08.2016 г. – 31.12.2016 г. е отразено в оборотна ведомост на материалните запаси в склада на „БТ“. Фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. е придружена с опис – неразделна част от нея и приемо-предавателен протокол, подписан от управителите на дружеството-доставчик и на дружеството купувач. Счетоводните записвания във връзка с доставката кореспондират с издадените документи, като фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. е осчетоводена съгласно изискванията на ЗСч и Националните счетоводни стандарти. Разплащането по доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. между „БТ“ ООД и „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД е извършено по банков път – от разплащателна сметка на „БТ“ ООД въз основа на издадено от „БТ“ ООД в полза на доставчика платежно нареждане. Оборудването – предмет на доставката по фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г., е било закупено от доставчика от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД, като закупеното оборудване в счетоводството на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД счетоводно е било отразено по дебит с/ка 304 „Стоки“ и кредит с/ка 40601 „Задължения към свързани лица в лева“. След продажбата на оборудването от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ООД на „БТ“ ООД са извършени счетоводни записвания, както следва: по дебит с/ка 41601 „Вземания от свързани лица“ и по кредита на сметка 702 „Приходи от продажби“ и с/ка 45302 – „Начислен ДДС за продажби“, като извършените счетоводни операции отговарят на изискванията на ЗСч и НСчС. Фактура № 1000000160 от 08.08.2016 г. е включена от „БТ“ ООД в Дневника за покупки и в СД за месец август 2016 г. с данъчна основа 89 340 лева и ДДС – 17 868 лева, подадени в законово установените срокове. Съответно от страна на доставчика продажбата е отразена в подадената СД и в Дневника за продажби за данъчен период м. август 2016 г., като изпълнилото ССчЕ вещо лице е дало заключение, че счетоводната отчетност на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ООД и на „БТ“ ООД е организирана и се води в съответствие със ЗСч и прилаганите НСчС, като счетоводната дейност и на двете дружества се осъществява на база документална обоснованост на стопанските операции и при спазване на изискванията за съставянето на документи съгласно действащото законодателство.Въз основа на тази съвкупност от непротиворечиви доказателства /за това, че дружеството-доставчик - „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, е прехвърлило собствеността върху стоките - предмет на доставката по фактура 1000000160/08.08.2016 г., на „БТ“ ЕООД; за предаването на стоките - съответни по описание, количество и стойност като посочените във фактурата, на представител на дружеството – купувач /получател/, съгласно двустранно подписан приемо-предавателен протокол; за надлежно фактуриране на доставката и начисляване на ДДС при редовно водено и от дружеството-доставчик, и от дружеството – получател счетоводство; за счетоводното отразяване по кредита на с/ка 304 при продавача „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, респ. по дебита на с/ка 304 при купувача „БТ“ ООД на движението на оборудването - предмет на доставката; за заплащането на стойността /цената/ на стоките по доставката; за това как са придобити от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД стоките - предмет на осъществената последващата доставка на „БТ“ ЕООД; за завеждането на оборудването към датата на продажбата по стоковите сметки на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и за извършените след издаването на фактурата счетоводни операции; за осчетоводяването на фактурата и отчетените приходи в счетоводството на дружеството – доставчик и т. н/, съдът приема че е доказано, както че дружеството – доставчик /”ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД/ е притежавало оборудването - предмет на доставката по издадената от него фактура 1000000160/08.08.2016 г. и съотв. че е прехвърлило правата върху това оборудване /правата за разпореждане със стоките/ в полза на соченото като получател лице - „БТ“ ООД, така и че фактурираната доставка между „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД и „БТ“ ОООД е реално осъществена по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява и че част от придобитото от „БТ“ ООД оборудване е предмет на последващи разпоредителни действия през м. септември и м. декември 2016 г. /по фактури № 0000010555 от 01.12.2016 г. и № 0000010559 от 12.12.2016 г. на „МИТРЕХ“ ЕООД и по фактура № 0000010540 от 30.09.2016 г. на „ЗАРА ГАЗ' ООД/, а друга част е заведена от „БТ“ ООД като ДМА в сметка 204.Ето защо необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, на „БТ“ ООД не е признат данъчен кредит в размер на 6 344 лева за доставка по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД.Действително, правото на приспадане на данъчен кредит би могло да бъде отречено, ако са предоставени данни от страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане, осъществена от самия получател или от неговия доставчик /предходен доставчик по веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Б.; т. 47 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11/.В случая обаче ревизиращите органи не са формулирали твърдение за наличие на „данъчна измама“ или за „злоупотреба с право на приспадане“, нито сочат обективни данни, от които да се установи, че данъчнозадълженото лице /„БТ“ ООД/ е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на данъчен кредит, е част от данъчна измама.С Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), по повод преюдициални запитвания отнасящи се до тълкуването на Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, които запитвания са отправени в рамките на спорове по повод отказа на данъчната администрация да признае право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен по счетени за съмнителни сделки, е постановено: '... 1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки; 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”. На данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата /т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11/. В т. 47 - 49 на същото Решение на СЕС е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директивата, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60). Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Според Решение от 13.02.2014 г на СЕС по дело С-18/13 („Макс Пен“ ЕООД), Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.Необосновани и недоказани в контекста на посочените в решенията на СЕС обстоятелства са обективираните в обжалвания РА твърдения на органите на приходната администрация, че „със стоковият поток чрез издаване на фактури, които не документират реални доставки, се създава една привидност, че такива са осъществени, като в действителност целта е закупуване на оборудване от крайния получател „ЗАРА - ГАЗ' ООД от първият доставчик във веригата -„ПЕТРОЛ-СЕВЕР' ЕООД“; че „реалната цел на всички участници е била закупуването на оборудване директно от „ПЕТРОЛ СЕВЕР' ЕООД от където и то е транспортирано“ и че „получената облага от осъществените документални действия е ползването на право на данъчен кредит, чрез фактурата издадена от „СОЛО 11' ЕООД към „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, доколкото „СОЛО 11' ЕООД е лице, което не се разчита с бюджета и не се намира на адреса си“.На първо място съображенията, че сделката между „СОЛО 11“ ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД не е сключена с реалния доставчик, тъй като „СОЛО 11“ ЕООД не е доказал материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на сделката, по която той сочи, че придобил оборудването, не му е издадена фактура от предходния доставчик по договора „ПЕТРОЛ-СЕВЕР' ЕООД и че този договор е привиден, тъй като „СОЛО 11“ ЕООД нито е преговаряло, нито е плащало, нито е имало намерение да придобива стоките – предмет на доставките по веригата на стоковия поток, са отречени като основание да се откаже право на приспадане на ДДС на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД в хипотезата на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС с Решение № 217 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 1111/23.01.2020 г. по адм. дело № 8966/2019 г. по описа на Върховен административен съд. С постановената с влязло в сила решение отмяна на Ревизионен акт № Р-16002418001747-091-001 от 03.10.2018 г., с който въз основа на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000003 от 05.08.2016 г., издадена от „СОЛО 11“ЕООД, спрямо „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на непризнатия данъчен кредит, на практика се признава правото на данъчен кредит на „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД за доставката по посочената фактура. Следователно не е налице и злоупотреба с право на приспадане от „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД – предходен доставчик по веригата на стоковия поток „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД – „БТ“ ООД. Нито се твърди, нито има данни за злоупотреба с право на данъчен кредит от страна на прекия доставчик на ревизираното дружество – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.Обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице „БТ” ООД е знаело или е трябвало да знае, че процесната сделка, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, не са установени в хода на ревизионно производство от страна на органите на приходна администрация.Действително не е спорно, че „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, „ЗАРА – Е” ООД, „БТ” ООД и „ЗАРА ГАЗ” ООД, са свързани лица по см. на §1р, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК /управителите на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД и „ЗАРА ГАЗ' ООД, са съответно син и съпруг на управителката на „АРАЗ ИМПОРТ 2012' ЕООД, а управителката на „БТ' ООД е упълномощено лице на „ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД/; че посочените дружества имат общо счетоводно обслужване и ползват складова база на един и същ адрес.Но това не е достатъчно да се презюмира наличието на документално оформяне на продажбите с фактури без реално стоково съдържание по веригата „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД – БТ „ООД“ – „ЗАРА ГАЗ“ ООД съотв. наличието на данъчна измама. Твърденията за такава симулация подлежат на доказване от приходните органи, а в случая това не е сторено.Сочената в РД привидност на фактурираните доставки, прикриващи сделка между „ПЕТРОЛ-СЕВЕР” ООД и „ЗАРА ГАЗ” ООД, се основава единствено на това, че „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, 'ЗАРА ЕНЕРДЖИ' ЕООД и 'БТ' ООД не биха могли да бъдат получатели по доставки с произход от „СОЛО 11' ЕООД, тъй като същото дружество присъства само формално по веригата за доставка на стоките и генерира само фактури без реално стоково съдържание.Липсват обаче каквито и да било обективни данни, още по малко доказателства, че „СОЛО 11' ЕООД „реално нито е преговаряло, нито е плащало, нито е имало намерение да придобива стоките, а единствено е дало съгласието си да фигурира, като че все едно то самото сключва сделка с другия контрагент, когато всъщност сделката е сключена между икономически заинтересованите страни по сделката, която сделка, по своя характер се явявала привидна по смисъла на чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, предвид липсата на реална воля за нейното сключване от една страна, а от друга - целеното заобикаляне на данъчния закон, същата е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД - в хипотезата заобикаляне на закона и чл. 26 ал. 2 от ЗЗД - в хипотезата липса на съгласие”.Нито в хода на ревизията, нито в настоящото съдебно производство, органите по приходите обаче са доказали коя е прикритата сделка и между кои икономически оператори е сключена същата, нито че страните по приетите като „привидни” доставки не са желали пораждането на правните й последици, а са желали правните последици по прикритата сделка.Тъкмо обратното - както вече беше посочено, от една страна с влязло в сила съдебно решение е прието, че не е налице неправомерно упражнено право на данъчен кредит от „АРАЗ ИМПОРТ” ЕООД по сделката с доставчик „СОЛО 11” ЕООД т. е доставката е реално осъществена.От друга страна имущественото разместване по веригата „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД – БТ „ООД“ – „ЗАРА ГАЗ“ ООД не е лишено нито от основание, нито целта на дружествата и в частност на „БТ” ООД, е била получаване на неследваща се облага - данъчно предимство.Всъщност соченият като краен получател по сделката с доставчик „Петрол-Север“ ЕООД – „ЗАРА ГАЗ“ ООД, е придобило /по издадена от „БТ“ ООД фактура № 0000010540 от 30.09.2016 една малка част от оборудването – предмет на първата доставка по стоковия потокОтделно от това органите по приходите само формално са установили движението на стоките по веригата „АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД – БТ „ООД“ – „ЗАРА ГАЗ“ ООД, без да са изследвали причините за имущественото разместване и основанието за така сложилия се стоков поток.Абсолютно необосновано от гл. т на събраните в хода на ревизионното производство доказателства е констатацията, че последващата доставка на част от оборудването, придобито от „БТ“ ООД по сделката със „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, е продадено на „ЗАРА ГАЗ“ ООД в непроменен вид – в обратния смисъл са показанията на св. Т., който заявява, че след придобиването на оборудването от „БТ“ ООД са били направени преустройства, разкомплектоване на част от оборудването и подготовката му така, че да бъде подходящо за използване в данъчния склад на „ЗАРА ГАЗ“.Не е доказано от страна на приходната администрация че стоковият поток не отразява икономическата действителност и осъществените няколко последователни доставки с оборудването /респ. с части от него/ - предмет на доставката между „СОЛО 11” ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД, представляват изкуствено създадена конструкция и са извършени единствено с цел получаване на /облага/ данъчно предимство. При условие, че доставката между „СОЛО 11” ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД е приета за реална, очевидно няма как да се обоснове че последващият получател „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД е знаел или не е възможно да не знаел, че „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД не е действителният доставчик, съотв. че последващото придобиване на част от оборудването от „БТ” ООД се свързва с правна привидност за преминаването на правото на собственост от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, дисквалифициращо настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и обуславящо неправомерност на начисления данък като основание за отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката в хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.Съгласно тълкуването, дадено от СЕС с Решение от 10 Юли 2019 г. по дело С-273/2018 г.: „Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на отказа да се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) обстоятелството, че придобиването на стоки е следствие на верига от последователни продажби между няколко лица и че данъчнозадълженото лице е получило владението върху въпросните стоки в склада на участващо в тази верига лице, различно от посоченото във фактурата като техен доставчик, само по себе си не е достатъчно, за да се констатира наличието на злоупотреба от страна на данъчнозадълженото лице или на другите участващи във веригата лица, а компетентният данъчен орган е длъжен да установи, че това данъчнозадължено лице или тези други лица са получили неследващо се данъчно предимство“. В същото това решение е прието и че „за да се установи злоупотреба в областта на ДДС, следва да са изпълнени две условия, а именно, от една страна, въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби на Директивата за ДДС и на транспониращото я национално законодателство, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство, като тежестта за доказване на тези обстоятелства лежи изцяло в данъчната администрация.В случая това не е сторено – от страна на приходната администрация не е доказано че целта на сделките по веригата на стоковия поток „СОЛО 11“ ЕООД - АРАЗ ИМПОРТ 2012“ ЕООД – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД – БТ „ООД“ – „ЗАРА ГАЗ“ ООД, се свежда единствено и само до получаване на данъчно предимство.
Дори и да се приеме, че сделката между „Петрол-Север“ ЕООД и „СОЛО 11“ ЕООД, е била с измамлива цел /предвид липсата на издадена фактура за доставката, неотразяването й в дневника за покупки, съотв. в дневника за продажби и в СД по ЗДДС от което и да е от двете дружества и обстоятелството, че макар и надлежно начислен по см. на чл. 86 от ЗДДС, данъкът по фактурираната доставка между „СОЛО 11” ЕООД и „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД не е разчетен с бюджета от „Соло 11“ ЕООД/, това само по себе си не доказва измамни действия или действия с цел злоупотреба от страна на „АРАЗ ИМПОРТ 2012” ЕООД или от следващите по веригата доставчици/получатели по доставката – „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, „БТ” ООД, „ЗАРА ГАЗ” ООД. Липсва установено от страна на приходната администрация въз основа на обективни данни, че ревизираното дружество „БТ” ООД - получател по доставката, е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС т. е, че сделката между „Петрол Север“ ЕООД и „СОЛО 11“ЕООД е била с измамлива цел, като основание за прилагане на принципа на недопускане на злоупотреба с право.И не на последно място – предвид обстоятелството, че ревизиращите органи частично са признали на „БТ“ ООД право на приспадане на данъчен кредит по издадената от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД фактура № 100000160/08.08.2016 г. за доставеното оборудване /с обща данъчна основа 89 340лв. и общо начислен ДДС 17 868 лева/, фактически се опровергава твърдението за нереалност на доставката между „ЗАРА ЕНЕРДЖИ“ ООД и „БТ“ ЕООД, като лишено от правна логика е определянето на част от доставката като нереална единствено и само по съображения, че част от оборудването е предмет на последваща доставка от „БТ“ ООД на „ЗАРА ГАЗ“ ООД. При установената реалност на доставката между „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД и ревизираното дружество „БТ” ООД по фактура № 1000000160/08.08.2016 г. и при липсата на констатирани данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае, следва извода, че фактическият състав, от който „БТ” ООД черпи спорното право на данъчен кредит е надлежно установен и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.С оглед на гореизложеното Ревизионен акт № Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., с който на „БТ“ ООД не е признат данъчен кредит в размер на 6 344 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, като издаден в нарушение и при неправилно приложение на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на „БТ“ ООД сумата от 1370 лева, представляваща 50 лева внесена държавна такса, 1 000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат и 320 лева – внесени възнаграждения за вещо лице за изпълнените ССчЕ.Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя „БТ“ ООД адвокатско възнаграждение, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и предвид обстоятелството, че това възнаграждение не надвишава съществено минималния размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсва основание за прилагане на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и за осъждането на жалбоподателя „БТ“ ООД да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Съдебната преценка за незаконосъобразност на оспорения РА се основава на събраните в хода на ревизионното производство доказателства /фактури, приемо - предавателни протоколи, счетоводни документи и др./, като назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и събирането на гласни доказателства е било с цел проверка на формираните от органите по приходите изводи.Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Старозагорският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „БТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Воевода Стойно Черногорски“ № 17, представлявано от управителя К. Д. П., Ревизионен акт № Р-16002418001008-091-001/25.02.2019 г., издаден от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Д. У. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 274 от 07.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП, с който на „БТ“ ООД не е признат данъчен кредит в размер на 6 344.00 лева за периода 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. по фактура № 1000000160/08.08.2016 г., издадена от „ЗАРА ЕНЕРДЖИ” ООД, като незаконосъобразен.ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на „БТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Воевода Стойно Черногорски“ № 17, ЕИК 030156635, сумата от 1 370 лв. /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: