Решение № 1656 от 11.11.2020 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1014/2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1656
гр. Варна, 11.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1014/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Абадор трейдинг“ ЕООД, ******, с управител и представляващ Ф. Л. Б., чрез адв. С. Ж. /пълномощно л. 165 от адм. пр./ срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318002204-091-001/07.02.2020 г. издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 78/29.04.2020 г. на директор на дирекция ОДОП – Варна в частта, с която са определени задължения за ДДС по ЗДДС за м. 02.2015 г., 09.2015 г., 10.2015 г., 01.2016 г., 03.2016 г., 06.2016 г., 07.2016 г., 09.2016 г. и 10.2016 г. в общ размер 81102,83 лева – главница и 30369,20 лева – лихва.
Жалбоподателят сочи, че неправилно не са признати облагаеми доставки по ЗДДС, поради липса на доказателства за транспорта на стоките. Същите са превозени със собствен транспорт, на купувача или продавача в чертите на града, поради което няма издаден пътен лист за това. Доставчиците са потвърдили извършените сделки, като са посочили транспортното средство и лице, което е транспортирало доставките. На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е достатъчно условие за ползване на данъчния кредит наличието на документ съставен по реда на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС.Дружеството е представило необходимите данни на органите по приходите и е заявено, че и в съдебното производство ще се представят такива. Отправено е искане за отмяна на оспорения РА.
По същество пледира за уважаване на жалбата.Намира за доказано в съдебното производство, че жалбоподателя е получил като доставка стоките прехвърлени от „Ост трейдинг“ ЕООД и лицето, което е извършвало транспорта на тези доставки в рамките на града е потвърдило този факт. Транспортът е извършван в рамките на града, поради което още в хода на административното производство е заявено, че не са съставени транспортни документи, като ЧМР и товарителници. ЧМР се съставя за международен транспорт обикновено, но в случая и за целите на процеса не са изготвяни посочените документи. Установено е, че транспортното средство е било собственост на жалбоподателя, а лицето, което го е управлявало притежава пълномощно от жалбоподателя да извършва такава дейност.По отношение на представените частни документи, които са оспорени от ответника, жалбоподателят заявява, че подписът на „Абадор трейдинг“ ЕООД е положен от представител на дружеството. „Ост трейдинг“ ЕООД е в несъстоятелност и то реално не функционира, поради това нямат връзка с дружеството не са могли да представят доказателства относно подписите положени от страна на продавача. Жалбоподателят няма никаква връзка с „Ост трейдинг“ ЕООД и поради факта, че дружеството е обявено в несъстоятелност, т. е. и по съдебен ред не би могло да се осъществи връзка с „Ост трейдинг“ ЕООД . Тъй като в извършената проверка се оспорват само и единствено тези доставки извършени от „Форан“ ЕООД и от „Ост трейдинг“ ЕООД заявява, че едното дружество е в несъстоятелност, а другото е с ревизионен акт за голяма сума. Транспортът се осъществява по аналогичен начин и от другите доставчици, но при тях няма спор от страна на ревизионните органи. Единствено и само спор има за тези две дружества - „Ост трейдинг“ ЕООД и „Форан“ ЕООД, които не могат да бъдат намерени от данъчните органи и които имат големи данъчни задължения.Моли да се уважи жалбата изцяло и да се отмени ревизионния акт.Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – юрисконсулт оспорва жалбата.Относно представените и събрани в съдебната фаза писмени доказателства счита, че същите не доказват тезата на оспорващия за реално осъществяване на спорните доставки.Това е така, поради факта, че представените приемо-предавателни протоколи са оспорени – при липса на достоверна дата и съдържание, като видно от същите не е ясно от кого са подписани, от името на приел и предал стоката, не е посочено и място на предаването й.Доказателствата за собственост на превозното средство и държането му като лизингополучател не са достатъчни да обосноват ползването му именно за целите на осъществяване на спорните доставки.Не е установено кога, къде и по какъв начин са осъществени доставките.Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3759,44 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена ревизия на „Абадор трейдинг“ ЕООД не са признати доставки извършени от „Ост трейдинг“ ЕООД и „Форан“ ЕОД.
Установеното е следното относно доставките от „Ост трейдинг“ ЕООД.
„Абадор трейдинг“ ЕОООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 38 фактури издадени от „Ост трейдинг“ ЕООД описани на стр. 2 от Решение № 78/29.04.2020 г. относно продажба на алкохолни напитки. В хода на ревизията от „Абадор трейдинг“ с искане от 27.07.2018 г. /л. 44 - 46 от адм. пр./ са изискани документи относими за сделките. Посетена е от органите по приходите счетоводна кантора „Финанс одит инвест“ ЕООД, която е обслужвала „Абадор трейдинг“ ЕООД, установено е че са налични само издадени фактури от „Ост трейдинг“ ЕООД, в счетоводната документация не са установени други документи които съпътстват доставките, съставен е Опис на представените документи от 23.08.2018 г. /л. 42 от адм. пр./.
В хода на ревизията с Протокол № 1328951/13.10.2018 г. / л. 104 от адм. пр./ са приобщени доказателства събрани при проверката представени от „Ост трейдинг“: 23 броя фактури издадени на „Абадор трейдинг“ ЕООД, счетоводна справка за 2015 г. и 2016 г. за издадени фактури и начин на плащане - 2 бр., счетоводна справка за 2015 г. и 2016 г. по продадени артикули – 2 бр., счетоводна справка за 2015 г. и 2016 г. по предходни доставчици. Представена е декларация от О. Т. И.– управител и представляващ на „Ост трейдинг“ ЕООД /л. 62 от адм. пр./, в която е посочено, че от м. 06.2006 г. дружеството е придобило по стопански начин собствена складова база в -------------. Фактурите, които са обект на насрещна проверка са издадени от „Ост трейдинг“ ЕООД с получател „Абадор трейдинг“ ЕООД. Фактурите са отразени в дневника за продажби и справка – декларация за съответния период. Стоките са получавани директно от „Ост трейдинг“ ЕООД от Х. К. Н. с автомобил пикап – Дачия с рег. *********. Плащанията са извършени в брой. Представени са справки за издадените фактури, посочено е, че предходни доставчици са „Перини рикард България“, „Авенди“, „Кока кола Хеленик“ и „Симирамида – 04“. От представените документи /л. 58 от адм. пр./ се установява, че фактури 141025/28.06.2016 г. и фактура № 141220/30.06.2016 г. са платени по банков път, като е посочено в справката „платежно“, но не са представени доказателства за плащанията.
Установено е, че „Ост трейдинг“ ЕООД притежава ЕКАФП, въведен в експлоатация на 09.11.2011 с инд. № ZК040446 и № на ФП 50046010, регистриран на адрес: ------------Органите по приходите са констатирали, че на адреса на склада, притежаван от „Ост трейдинг“ ЕООД: ------------- няма регистриран ЕКАФП. Х. К. Н. не е в трудови или други правоотношения с „Абадор трейдинг“ ЕООД и „Ост трейдинг“ ЕООД.
МПС с рег. № ******е собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД, лизингополучател е „Абадор трейдинг“ ЕООД. В ревизионното производство не са представени пътни листи за осъществените доставки.
В съдебното производство е представено нотариално заверено пълномощно рег. № 870/11.02.2016 г. /л. 34-35 от делото/, с което Ф. Л. Б. в качеството на управител и представляващ на „Абадор трейдинг“ ЕООД е упълномощила Н. К. Н. да извършва от името и за сметка на „Абадор трейдинг“ ЕООД всякакви правни и фактически действия, като представлява дружеството в качеството на управител и представляващ пред всички лица, като с пълномощното са дадени генерални пълномощия на упълномощения.
От нотариус А. Г. с писмо – с. д. № 9734/11.08.2020 г. е представена извадка от Общия регистър, воден в кантората на нотариуса, от която се установява, че на 11.02.2016 г. под № 870 е вписано удостоверяване на подписа на Ф. Л. Б. в качеството на управител на „Абадор трейдинг“ ЕООД /л. 95- 97 от делото/. От жалбоподателя са представени в съдебното производство 37 броя приемо – предавателни протоколи /л. 37 – 73 от делото/, в които е посочено, че на съответна дата „Ост трейдинг“ ЕООД предава на „Абадор трейдинг“ ООД стоки по фактура № /посочен е номера на фактурата/. Протоколите са подписани от две лица, на които не са посочени имената, като подписите са положени за приел „Абадор трейдинг“ ЕООД и предал „Ост трейдинг“ ЕООД. Процесуален представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 08.09.2020 г. е заявила, че не може да отговори защо приемо – предавателните протоколи не са били представени в административното производство, тъй като не е участвала като процесуален представител тогава и няма информация как се е реализирало същото, фирмата е обслужвана от външна счетоводна кантора и тогава какви документи са били представени от тази кантора не знае. Уточнила е, че подписа положен в приемо – предавателни протоколи за „приел“ е на Ф. Л. /л. 120 от делото/.
От жалбоподателя в съдебното производство е представено свидетелство за регистрация, част І на МПС с рег. № ******– товарен автомобил „Дачия докер“ собственик „Интерлийз ауто – клон Варна“ ЕАД, ползвател „Космос – арт“ ЕООД, ******, дружеството е с настоящо наименование „Абадор трейдинг“ ЕООД ******. Налице е Договор за вливане на „Интерлииз“ ЕАД и „Интерлийз ауто“ ЕАД, считано от датата на вписването му в Търговски регистър, като договорът е нотариално заверен относно подписите и съдържанието на 03.11.2017 г. /л. 106 – 115 от делото/. Представена е справка от Търговски регистър, съгласно която към момента „ОББ Интерлийз“ ЕАД е преобразувано от „Интерлийз ауто“ ЕАД, като него правоприемник на „Интерлийз“ ЕАД /л. 116 – 118 от делото/.
В качеството на свидетел е разпитан Х. К. Н., който твърди, че е бил управител на данъчен склад и „Абадор трейдинг“ ЕООД е бил вложител в него. От дружеството му е бил предоставен т. а. „Дачия“ и по нареждане на управителя на дружеството е извършвал доставки от „Ост трейдинг“ ЕООД до склада на „Абадор трейдинг“ ЕООД, който се намирал в картонажна фабрика на ----------, но не си спомня точния адрес. Адреса на „Ост трейдинг“ ЕООД е бил на бул. Ян Хуниади. Стоката е получавал от склададжиите. Не помни имената им, но момче му е предавало стоката, а на компютър е работела С.. Стоката е поръчвана от управителката на „Абадор трейдинг“ ЕООД, а той само е отивал да я вземе в рамките на деня до 17,30 часа. Посочва, че това се е случвало в периода 2015 г. - 2016 г. Стоката, която е получавал от склада е била уиски, различно количество от 2-3 кашона до 15-16 кашона. Издавана му е складова разписка. Момчето, което му е предавало стоката е издавало складова разписка, подписвало се, доколкото си спомня е съпруг на С.. Складовите разписки ги е предавал на този, който е в склада на „Абадор трейдинг“ ЕООД, това е бил С. Ч.. Пълномощно за управлението на автомобила е било предоставено от управителя на „Абадор трейдинг“ ЕООД.
Относно издадени фактури от „Ост трейдинг“ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 71, т. 1, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 63859,18 лева за данъчни периоди м. 02,09,10.2015 г. и м. 01.03,06,07.2016 г.
Относно фактури издадени от „Форан“ ЕООД.
В счетоводството на „Абадор трейдинг“ ЕООД при извършена проверка удостоверена с протокол /л. 42-43 е констатирано, че са налични само фактурите издадени от „Форан“ ЕООД, не са установени съпътстващи документи.
С Протокол от 13.10.2018 г. /л. 104 са приобщени доказателства, събрани в хода на извършената проверка на жалбоподателя, обективирна в протокол от 26.02.2018 г. /л. 99 -103 от адм. пр./, ведно с приложени към него доказателства в това число протокол за извършена проверка от 12.06.2017 г. /л. 65-98 от адм. пр./ на „Форан“ ЕООД. От „Форан“ ЕООД са представени 2 бр. фактури и едно кредитно известие издадени на „Абадор трейдинг“ ЕООД /л. 81-79 от адм. пр./, 2 бр. приемо – предавателни протоколи /л. 83 от адм. пр./, главна книга и оборотна ведомост за 2015 г. и 2016 г. /л. 92 – 96/, Договор за абонаментно счетоводно обслужване на „Форан“ ЕООД от „Арсенал консулт“ ООД от 31.07.2016 г. /л. 88-89 от адм. пр./, Договор за складиране от 07.12.2016 г. сключен между „Вип лоджистик“ ЕООД - изпълнител и „Форан“ ЕООД - възложител /л. 87 от адм. пр./, Договор за наем № 01/04.01.2016 г. сключен между „Анион – 2АМ“ ООД – наемодател и „Форан“ ЕООД - наемател /л. 85 – 86 от адм. пр./, 9 бр. фактури издадени от „Вип лоджистик“ ЕООД, 7 бр. фактури издадени от „Анион-2АМ“ ООД с приложени към тях банкови извлечения /л. 65 – 80/. В писмени обяснения от управителя на „Форан“ ЕООД /л. 91 от адм. пр./ е посочено, че предмета на дейност на дружеството е търговия на едро с алкохолни напитки. Дружеството е наело обект от „Вип лоджистик“ ЕООД – склад в гр. Варна, ------. Транспорта по фактурите с „Абадор трейдинг“ ЕООД са за сметка на клиента и транспорта е осъществен от последния. Дружеството не е плащало и всички вземания от него се дължат. За периода 01.12.2015 г. – 31.12.2016 г. „Форан“ ЕООД не е имал доставки, няма назначен персонал, няма собствени транспортни средства. Стоката е издадена от склада на „Вип лоджистик“ ЕООД. Исканите фактури са подписани от Х. Н., като доставчик, а от страна на „Абадор трейдинг“ като получател не знае кой е подписвал фактурите. Дружеството няма материално – техническа и кадрова обезпеченост, няма собствени транспортни средства, за периода на проверката няма извършени доставки, няма информация за предходен доставчик, няма документи относно плащанията и транспортиране на стоката.
Органите по приходите са приели, че няма документи относно мястото на товарене, разтоварване, доказателства за превоза, съпътстващи документи. Между страните не е извършено разплащане по доставките, въпреки, че са на стойност 103 461, 87 лева. „Форан“ ЕООД не представил доказателства за произхода на стоките. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 71, ал. 1, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 17243,65 лева за данъчни периоди м. 09.2016 и м. 10.2016 г. по фактури издадени от „Форан“ ЕООД.
С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 29.04.2020 г., жалбата е подадена на 13.05.2020 г. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Със Заповеди №Д-1249/30.06.2017 г., № Д-1465/31.08.2018 г. и № Д-2273/20.12.2018 г. издадени от директор на ТД на НАП - Варна е определил органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е С. С. А.– началник сектор. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318002204-020-001/16.04.2018 г., изменена със Заповед № Р-03000318002204-020-002/01.08.2018 г. издадени от С. С. А., определено е ревизията да обхване задължения за корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и ДДС от 01.07.2014 г . до 31.12.2016 г. Ревизията е следвало да завърши до 03.10.2018 г. Със Заповед № Р-03000318002204-023-001/11.10.2018 г. издадена от С. С. А.– началник сектор е спряно производството по извършване на ревизията считано от 11.08.2018 г. до 11.06.2019 г. Със Заповед № Р-03000318002204-143-001/10.06.2019 г. е възобновено производството по извършване на ревизията. Със Заповед № 3 аповед № Р-03000318002204-023-002/10.06.2019 г. е спряно производството по извършване на ревизията до приключване на друго контролно или административно производство. Със Заповед № Р-03000318002204-143-002/03.12.2019 г. е възобновено производството по извършване на ревизията считано от 03.12.2019 г., заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.12.2019 г.Процесната ревизия е възложена от С. С. А.- началник сектор „Ревизии” орган, имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена Р. Д. Ж. - главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена Р. И. М. – главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е бил до 03.12.2019 г., поради което на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне на РД е бил до 27.12.2019 г. Процесният РД е издаден на 13.12.2019 г. в предвидения 14 – дневен срок. Връчен е на жалбоподателя на 16.12.2019 г. Във връзка с подадено искане за удължаване срока за възражения срещу РД е предоставен такъв до 30.10.2020 г. на жалбоподателя с Уведомление от 23.12.2019 г. Не е подадено възражение от жалбоподателя срещу РД. В срока и съобразно чл. 119, ал. 2, вр. ал. 1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 07.02.2020 г. от С. С. А.– началник сектор „Ревизии“ и Р. Д. Ж. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна. РА е връчен на жалбоподателя на 10.02.2020 г.Подадена е жалба срещу РА на 24.02.2020 г., видно от товарителница 5300173357068 /л. 164 от адм. пр./ и справка от ответника, че същата е постъпила при него на 24.02.2020 г. /л. 99- 100 от делото/. В резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл. 117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК се е произнесъл с Решение № 78/29.04.2020 г., с което е потвърдил РА в оспорената част.Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание, проведено на 28.07.2020 г. и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис. Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл. 16 ал. 1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. За всички подписи от вида „B-Trust Operational CA QES” е налице удостоверение за квалифициран електронен подпис на юридическо лице по чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП. Следва, че издателите на документите са имали, съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗЕДЕП, квалифициран електронен подпис.От изложеното следва, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са отменителни основания.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:
Спорът между страните е налице ли са реално осъществени доставки по процесните фактури за доставка на алкохолни напитки. Съответно възникнало ле е за жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит или са налице предпоставките по чл. 70, ал. 5 от ДОПК /Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно/.Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит.На основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС).Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело С- 285/11).Налице са издадени фактури от „Ост трейдинг“ ЕООД и „Форан“ ЕООД, същите са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила и не доказват настъпването на данъчното събитие.Следва към същите да се представят допълнителни доказателства за транспорт, фактическо наличие на стоката и предаването й, кадрова обезпеченост във всяко едно от дружествата, за да се приеме за целите на ЗДДС, че е налице доставка.В противен случай би се стигнало единствено въз основа на представена редовно издадена фактура да се признава правото на данъчен кредит, което не е целта на ЗДДС.В случая относно доставчиците „Ост трейдинг“ ЕООД и „Форан“ ЕООД липсват посочените доказателства поради следните мотиви:От „Абадор трейдинг“ освен фактурите издадени от посочените доставчици не са представени други документи във връзка с предаване на стоката и разпореждането с нея. В съдебното производство са представени 37 приемо – предавателни протоколи подписани от лица съответно от „Абадор трейдинг“ ЕООД - приел и от „Ост трейдинг“ ЕООД – предал. Процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че подписа за „Абадор трейдинг“ ЕООД е от управителя на дружеството Ф. Л. Б.. В представените протоколи е посочено, че се предава стока по фактура, но липсва информация за вида и количеството на стоката, място на приемане и предаване на стоката и конкретните лица, които са извършили посочената дейност.Представените приемо – предавателни документи са частни свидетелстващи документи и поради това, че са благоприятни за жалбоподателя нямат обвързваща материална доказателствена сила, с такава биха били ако удостоверяват неблагоприятни факти за жалбоподателя.Съдът установява, че относно доставките, по които са съставени 37 броя приемо – предавателни протоколи липсват товарителници, изискуеми на основание чл. 50 от Закон за автомобилните превози и пътни листи, изискуеми на основание чл. 88, т. 5 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Действително превоз на товари може да се осъществи и без наличие на тези документи, но за целите на ЗДДС и искането за приспадане на данъчен кредит е следвало жалбоподателят да събери всички изискуеми документи за установяване реалността на доставките. В случая това не е сторено.Също така е следвало да се представят доказателства за изразходвано гориво заплатено със средства на жалбоподателя или друго лице, така че да се установи, че действително е извършван превоз на стоката към датите на приемо – предавателните протоколи. Доказателства в тази насока не са ангажирани.Установено е от представените в съдебното производство доказателства, че „Космос – арт“ ЕООД, сега с наименование „Абадор трейдинг“ ЕООД е лизингополучател по договор за лизинг от 19.08.2014 г. относно т. а. „Дачия докер“ /л. 125 – 159 от делото/, договорът е за срок от 60 месеца от подписване на Удостоверение за приемане на автомобил, такова е подписано на 28.08.2014 г. /л. 154 от делото/. Ползването на посочения автомобил от жалбоподателя се установява и от Талон за регистрация, част І, за МПС с рег. *********, марка и модел „Дачия докер“, в който документ „Космос – арт“ ЕООД е вписан като ползвател на автомобила.Въз основа на посочените доказателства, съдът приема, че през периода 2015 г. – 2016 г. жалбоподателят е ползвал посоченото МПС. Това в случая не е достатъчно за установяване реалността на сделките.Представено е за първи път в съдебното производство нотариално заверено пълномощно № 870/11.02.2016 г. издадено от управителя на „Абадор трейдинг“ ЕООД за упълномощаване на Х. К. Н. за извършване на правни и фактически действия пред всички лица. Жалбоподателят не оспорва, че между Х. К. Н. и „Абадор трейдинг“ ЕООД е нямало сключено гражданско или трудово правоотношение.В качеството на свидетел Х. Н. Христов, твърди че му е предоставен за управление т. а. „Дачия“. От склада на „Ост трейдинг“ ЕООД, който е бил на ------е получавал стока – уиски, която е транспортирал до данъчен склад, на който е бил управител и където „Абадор трейдинг“ ЕООД е бил вложител. Посочва, че стоката е получавана от служителите в склада, на компютър е работела жена, която е предоставяла документ за получената стока и с тази разпечатка той е доставял стоката до склада на „Абадор трейдинг“ ЕООД. Не може да каже дали складовите разписки са съхранявани, защото ги е предавал на този който е в склада, това е бил С. Ч..Описаната организация на работа не съответства на представените приемо – предавателни протоколи от съответна дата, в които за „приел“ жалбоподателят твърди, че се е подписала Ф. Л. Б.. Наличието на съществено разминаване в показанията на свидетеля и представените писмени документи обосновава съдът да не приеме нито едно от тези доказателства за достоверни, т. е. както гласните доказателства, така и писмените, поради това че същите не са подкрепени с други такива и между тях има съществено противоречие.Относно доставките извършени от „Форан“ ЕООД: Налице е влязъл в сила РА № Р-03000317000642-091-001/19.01.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с който са установени задължения по ЗДДС за м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2016 г. в общ размер на 721891,88 лева и лихва 42915,89 лева, което не се оспорва от жалбоподателя.През периода 21.08.2009 г. до 21.04.2017 г. управител и представляващ на „Форан“ ЕООД е бил Х. К. Н.. И. К. преупълномощено лице да представлява „Форан“ ЕООД, в писмени обяснения дадени в ревизионното производство е посочил, че за периода 01.12.2015 г. – 31.12.2016 г. „Форан“ ЕООД не е извършвал доставки, няма назначен персонал, няма собствени транспортни средства.Няма документи относно плащанията на предходни доставчици, както и доказателства за транспортирането на стоките от предходни доставчици до „Форан“ ЕООД. Фактурите издадени от „Форан“ ЕООД са за периода м. 09.2016 и м. 10.2016 г. В счетоводството на „Абадор трейдинг“ ЕООД освен фактурите издадени от „Форан“ ЕООД не са установени документи съпътстващи доставките – договори, приемо – предавателни протоколи, пътни листи, товарителници, доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Липсват доказателства за разплащане между страните, въпреки че стоките по ф. № 20…01/30.09.2016 г., фактура № 10.035/07.10.2016 г. и фактура с кредитно известие № 10…040/31.10.2016 г., са на общата стойност с ДДС 103 461,87 лева.С оглед установеното съдът приема, че липсват доказателства за извършени реални доставки от „Форан“ ЕООД през процесния период.Установеното води до извод, че липсват извършени реална доставка от „Ост трейдинг“ ЕООД и „Форан“ ЕООД за процесните фактури през 2015 г. и 2016 г. по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, не е настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит.По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3759,44 лева. От юрисконсулт е извършено процесуално представителство по делото. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Материалният интерес по делото е 111472,03 лева, поради което определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е в размер на 3644, 72 лева, а не както е посочил процесуалния представител на ответника 3759, 44 лева.Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 3644, 72 лева за юрисконсултско възнаграждение, по сметка на НАП – юридическото лице /чл. 2, ал. 2 от ЗНАП/, към което се числи ответника.Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Абадор трейдинг“ ЕООД, ******, с управител и представляващ Ф. Л. Б. срещу Ревизионен акт № Р-03000318002204-091-001/07.02.2020 г. издаден от органи по приходите потвърден с Решение № 78/29.04.2020 г. на директор на дирекция ОДОП – Варна в частта, с която са определени задължения за ДДС по ЗДДС за м. 02.2015 г., 09.2015 г., 10.2015 г., 01.2016 г., 03.2016 г., 06.2016 г., 07.2016 г., 09.2016 г. и 10.2016 г. в размер 81102,83 лева – главница и 30369,20 лева – лихва, общия размер на задължението е 111472,03 лева.ОСЪЖДА „Абадор трейдинг“ ЕООД, ******, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 3644, 72 лева /три хиляди шестстотин четиридесет и четири лв. и седемдесет и две стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: