Решение № 168 от 21.07.2020 г. на АдмС - Кюстендил по адм. д. № 9/2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
21.07.2020 г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд на шести юли две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова административно дело № 9 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда 156 и сл. от ДОПК.
Адв. И. А. М. като пълномощник на „М. 0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя П. Х. Н. и съдебен адрес:*** оспорва Ревизионен акт /РА/ №Р-22001018005235-091-001/04.06.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София В ЧАСТТА, с която същият не е отменен с Решение № 1973/25.11.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София /изменителна и потвърдителна части/ по отношение отказан данъчен кредит в общ размер на 22 378.95лв., променените справки-декларации за съответните данъчни периоди с определен ДДС за внасяне и лихви и променения счетоводен финансов резултат за периода 2014 – 2017 г. Твърди нарушение на процедурата по чл. 2, чл. 3, чл. 6 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК и несъответствие с материалния закон /осъществени реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и наличие на данъчни документи по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като липсата на кадрова обезпеченост и на осигурен достъп до счетоводството на фирмите-доставчици не е основание за отказ според практиката на СЕС/.Моли за отмяна на РА в оспорените части.
В с. з. и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.В с. з. и писмени бележки пълномощникът на ответния решаващ орган – директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователнаи претендира юрисконсултско възнаграждение.Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Ревизионното производство е образувано по заповед за възлагане на ревизия №Р-22221017007894-020-001/15.11.2017 г. на „М. 0.“ ЕООД, изменена със заповеди №Р-22001018005235-020-001/04.09.2018 г., №Р-22001018005235-020-002/14.11.2018 г. и №Р-22001018005235-020-003/12.12.2018 г., издадени от И. М. Р. като началник сектор в ТД на НАП – София. Извършването на ревизията е възложено на органите по приходи главен инспектор Д. Н. К./ръководител на ревизията/ и главен инспектор А. Х. С.. Ревизията е обхванала задълженията за корпоративен данък през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. и за ДДС през периода 01.01.2014 г. – 30.06.2018 г.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад №Р-22001018005235-092-001/13.03.2019 г. на органите по приходите. РЛ е оспорило доклада с възражение №Р-22001018005235-ВЗР-001-И/19.04.2019 г., като е представило допълнителни писмени доказателства. С процесния РА №Р-22001018005235-091-001/04.06.2019 г., издаден от възложителя на ревизията и нейния ръководител по отношение на РЛ са установени нови размери на ДДС /44 612.39лв. ДДС и 12 413.003лв. лихви/ и корпоративен данък с лихвите, като сумите са включени в таблица. В мотивите на РА се съдържат данни за отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „ДМ Строй 2016“ ЕООД, „Лесоконсулт 77“ ЕООД, „Актив Логистика“ ЕООД, „Ванвест Билд“ ЕООД, „Ауто Леон“ ЕООД, „Йоанел 77“ ЕООД, „Мулти Строй 7“ ЕООД, „Импорт Строй 5“ ЕООД, „Авалон Плюс“ ЕООД и „АБ Къмпани“ ЕООД поради липса на представени доказателства за реално извършване на услугите и прехвърляне на стоките, като възражението на РЛ е прието за неоснователно. РА е връчен на дружеството на 04.06.2019 г. С жалба вх. № 53-06-6031/18.06.2019 г. РЛ е оспорило РА пред директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП в частта за допълнително определените задължения за ДДС в следствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 44 612.39лв. и начислените лихви за забава в размер на 12 413.03лв. за дънъчни периоди м. 01.2014 г., от м. 09.2014 г. до м. 11.2014 г., м. 06.2015 г., м. 07.2015 г., от м. 03.2016 г. до м. 09.2016 г., от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г., м. 07.2017 г., м. 08.2017 г., м. 05.2018 г. и м. 06.2018 г. и в частта по ЗКПО относно намалената данъчна загуба за данъчни периоди от 2014 г. до 2017 г. Със споразумения между РЛ и решаващият орган е продължен срокът за произнасяне по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, последно с 2 месеца, считано от 24.09.2019 г. За обезпечаване на вземанията по РА с Постановления изх. №С190022-023-0000244/24.01.2019 г. и изх. №С190022-023-0000391/05.02.2019 г. на главен публичен изпълнител са наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК във вид на запори върху суми по банкови сметки и МПС-та и възбрана върху недвижими имоти на РЛ.
С Решение № 1973/25.11.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорения РА:
1/е отменен в частта на установения резултат по ДДС за данъчни периоди м. 10.2014 г., м. 03.2016 г., м. 07.2016 г., м. 08.2016 г., м. 11.2016 г., м. 12.2016 г., м. 01.2017 г., м. 02.2017 г., м. 04.2017 г., м. 05.2017 г. и м. 07.2017 г., ведно с определените лихви за забава по отношение доставките по фактури, издадени от „Авалон Плюс“ ЕООД, „АБ Къмпани“ ЕООД, „Лесконсулт“ ЕООД и за фактури с № 142/22.04.2016 г. и № 177/30.05.2016 г. от „Ауто Леон“ ЕООД.
2/е изменен, като:
-е установен резултат по ЗДДС за периодите: м. 11.2014 г. с намалена лихва от 574.14лв. на 451.51лв.; м. 04.2016 г. намален ДДС за внасяне от 2 893.40лв. на 1 093.40лв., ведно със съответните лихви за забава; м. 05.2016 г. намален ДДС за внасяне от 1 920.91лв. на 306.07лв., ведно със съответните лихви за забава; за м. 06.2017 г. намален ДДС за внасяне от 3 022.36лв. на 2 354.36лв., ведно със съответните лихви за забава; за м. 09.2016 г. намален ДДС за внасяне от 4 088.20лв. на 3 321.20лв., ведно със съответните лихви за забава
-в оспорената част на установения резултат по ЗКПО е променен данъчния финансов резултат: за 2016 г. данъчната печалба в размер на 2 381.37лв., като е определен данъчен финансов резултат – данъчна загуба в размер на 17 046.82лв. и за 2017 г. данъчната загуба в размер на 52 151.65лв., като е определен данъчен финансов резултат – данъчна загуба в размер на 75 126.65лв.
3/е потвърден в частта за установения с РА резултат по ЗДДС за периодите м. 01.2014 г., м. 09.2014 г., м. 06.2015 г., м. 03.2017 г., м. 08.2017 г., м. 05.2018 г. и м. 06.2018 г., ведно с определените лихви за забава, в това число лихва за ДДС за данъчен период м. 07.2015 г. и корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г.
В мотивите на решаващият орган в частта за изменението и потвърждаването на РА е посочено, че липсва реално изпълнение на доставки на стоки и услуги по фактури, издадени от „ДМ Строй 2016“ ЕООД, „Йоанел 77“ ЕООД, „Актив Логистика“ ЕООД, „Импорт Строй 5“ ЕООД, „Ванвест Билд“ ЕООД, „Мулти Строй 7“ ЕООД и по фактури № 181/22.06.2016 г., № 188/27.06.2016 г, № 156/10.05.2016 г. и № 147/29.04.2016 г., издадени от „Ауто Леон“ ЕООД. Решаващият орган е имал предвид следните данни от фактурите и останалите доказателства:
-по отношение фактурите от „ДМ Строй 2016“ ЕООД – предмет на фактурите са различни видове авточасти за трактор, булдозер, мотокар и камион,
-по отношение фактурите от „Йоанел 77“ ЕООД – предмет на фактурите са авточасти и гуми, строителни материали и СМР. В допълнение към жалбата срещу РА е представен договор от 01.06.2017 г. между РЛ като възложител и „Йоанел 77“ ЕООД като изпълнител за доставка и изработка на навес със сервизни помещения, които дейности са извършени, съгласно приемо-предавателен протокол в с. Невестино /изпълнена доставка и изработка на дървена конструкция навес с ламаринен покрив, бетонна площадка баня, доставка и монтаж на ВИК баня, доставка и монтаж на алуминиева врата за баня, доставка и монтаж на ел. инсталация баня, тухлени стени баня/,
-по отношение фактурите от „Актив Логистика“ ЕООД – предмет на фактурите са авточасти,
-по отношение фактурите от „Импорт Строй 5“ ЕООД – предмет на фактурите са авточасти, гуми, строителни материали, СМР. В допълнение към жалбата срещу РА е представен договор от 01.07.2014 г. между РЛ като възложител и „Импорт Строй 5“ ЕООД като изпълнител за изработка срещу възнаграждение на навес с метална конструкция, която дейност е извършена, съгласно приемо-предавателен протокол в с. Невестино,
-по отношение фактурите от „Ванвест Билд“ ЕООД – предмет на фактурите са СМР. В допълнение към жалбата срещу РА е представен договор от 10.05.2015 г. между РЛ като възложител и „Ванвест Билд“ ЕООД като изпълнител за изпълнение срещу възнаграждение на машинен изкоп и бетонна армирана настилка, които дейности са извършени, съгласно приемо-предавателен протокол в с. Невестино,
-по отношение фактурите от „Мулти Строй 7“ ЕООД – предмет на фактурите са СМР. В допълнение към жалбата срещу РА е представен приемо-предавателен протокол от 30.09.2016 г., съгласно който в с. Невестино са извършени доставка и изработка на дървена конструкция и ламаринен покрив. Съгласно представения в хода на ревизията договор от 01.09.2016 г. между РЛ като възложител и „Мулти Строй 7“ ЕООД като изпълнител предмет на същия е извършване на СМР и
-по отношение фактурите от „Ауто Леон“ ЕООД – предмет на посочените 4 бр. фактури са строителни материали и СМР. В допълнение към жалбата срещу РА е представен договор от 01.03.2016 г. между РЛ като възложител и „Ауто Леон“ ЕООД като изпълнител за изработка срещу възнаграждение на навес с дървена конструкция, които дейности са извършени, съгласно 3 бр. приемо-предавателни протоколи в с. Невестино.
Като общи изводи по отношение представените от РЛ договори с доставчиците решаващият орган е посочил, че съгласно предмета на договорите, изпълнението на услугите изисква човешки, материален и технически ресурс, като нито една от фирмите не разполага с назначени по трудови или извънтрудови правоотношения лица, няма възлагане на услугите на подизпълнители и изпълнителите не представят доказателства за наличие на материали, които несъмнено са необходими за изпълнение на процесните услуги, нито че разполагат със съответното техническо оборудване. Органът е споделил изводите в РА относно липсата на представени за доставката на стоките приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, сертификати за произход и качество на стоката, доказателства за извършен транспорт, наличие на обекти при доставчиците за съхранение на стоките, а по отношение на услугите – липсата на доказателства за приемане за обектите, където са извършени. С оглед на горното, решаващият орган е установил недоказано реално изпълнение на доставките на стоки и извършването на услуги от посочените по-горе фирми, поради което е приел за законосъобразен отказа в РА да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 378.95лв. по фактурите. Резултатът от оспорването в частта по ЗКПО е в пряка връзка с резултатът от оспорването по ЗДДС.
Решението на решаващият орган е връчено на жалбоподателя на 28.11.2019 г. Жалбата е подадена чрез данъчната администрация на 11.12.2019 г.
Със заповед №РД-01-803/07.06.2017 г. директорът на ДТ на НАП – София на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е възложил изпълнението на функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 01.06.2017 г. на служители, между които по т. 9 от раздел I от заповедта е включен И. М. Р. като началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София.
Събраните в хода на ревизията писмени документи и представените такива от РЛ в хода на административното оспорване, касаещи спорните фактури от посочените по-горе доставчици, са приложени на л. 121-157 и л. 401-566. На л. 567-781 се намират документите по извършените насрещни проверки на дружествата-доставчици. Съгласно справка № 1 на л. 401 от делото РЛ е заприходило като ДМА недвижими имоти, представляващи два стопански двора от 2008 г. и 2017 г., метален навес от 2012 г., два парцела от 2014 г. и ремонтна база от 2017 г. Съгласно справка № 2 на л. 403-гръб от делото РЛ е заприходило като ДМА 6 бр. товарни автомобили ЗИЛ131, МАН 14.272ф, ГАЗ 53 и ГАЗ 66, 2бр. леки автомобили „Ланд Ровер Витара“ и „Форд Маверик“ и специален автомобил УРАЛ 375. Съгласно справка № 3 на л. 404 от делото РЛ е заприходило като налични активи трактор, кран, булдозер, моторен трион, банциг, точило, цепачка, помпа, паростройка, циркуляр, фреза, шраймус, GPS, мотокар, заваръчен апарат, точиларка и др. Представени са хронологичните и аналитични регистри на РЛ по с-ки 601 „Разходи за материали“, 602 „Разходи за външни услуги“, 603 „Разходи за амортизации“, 604 „Разходи за заплати /възнаграждения/“, 605 „Разходи за осигуровки“ и 609 „Други разходи“ по отделни месеци от процесните периоди, оборотни ведомости, главни книги и декларациите по ЗКПО.
Страните не спорят относно достоверността на счетоводните книги и записвания при РЛ.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. В. К. Ц. се установява характерът на получените доставки на стоки и услуги за процесните периоди от доставчиците, за които не е признато правото на данъчен кредит на РЛ и извършените на място на обектите на РЛ доставки, както следва:
-от доставчика „ДМ Строй 2016“ ЕООД – доставки на части за автомобили,
-от доставчика „Йоанел 77“ ЕООД – доставки на гуми, строителни материали цимент 20т., извършване на СМР във вид на доставка и изработка на дървена покривна конструкция с ламаринен покрив 100кв. м. и бет. площадка баня, стени баня, ал. врата баня,
-от доставчика „Актив Логистика“ ЕООД – доставки на резервни части във вид на секторна кутия, хидравлична помпа, компресор и верига за булдозер,
-от доставчика „Импорт Строй 5“ ЕООД – доставки на гуми 5+4бр., строителни материали във вид на баластра 25 куб. м., филц 25 куб. м., чакъл 20 куб. м. за арм. бет. настилка и извършване на СМР за полагане, доставка и изработване на навес с метална конструкция от 200кв. м.,
-от доставчика „Ванвест Билд“ ЕООД – доставки на услуги във вид на машинен изкоп 120кв. м. и арм. бетонова настилка 120кв. м.,
-от доставчика „Мулти строй 7“ ЕООД – СМР, изразяващи се в направа на арм. бетонова настилка 205.44кв. м. и направа на дървена покр. конструкция и ламаринен покрив 210кв. м. и
-от доставчика „Ауто Леон“ ЕООД – доставки на строителни материали по опис и извършване на СМР, изразяващи се в изработване на лам. покрив на навес 260кв. м. и изработена дървена покр. констр. 200кв. м. и 60кв. м.
Извършените на място на обектите доставки на стоки и услуги, приети с протоколите и фактурите са посочени на вещото лице от жалбоподателя, т. к. в договорите, фактурите и протоколите не е конкретизирано за кой от обектите се отнасят. Към експертизата е приложена ръчно изчертана схема за разположение на обектите. Вещото лице е извършило сравнителен анализ по отделни доставки за всяка фактура на всеки доставчик и извършените на място СМР по количества за всеки строителен материал и изграден обект след измервания на място и е формирало извод, че извършените на място в обектите на РЛ доставки на стоки и услуги отговарят по вид и в преобладаващата си част като количество на договорените в договорите, отчетени с протоколите и фактурирани с процесните фактури. По отношение доставките на резервни части вещото лице сочи, че в обекта на РЛ се съхраняват демонтирани и подменени гуми, секторна кутия, хидравлична помпа, компресор и верига за булдозер.
Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т. к. съответства на писмените доказателства по делото и е вътрешно логично и последователно. Страните не го оспорват.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Адресат на РА в процесните части е дружеството - жалбоподател, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за неговото оспорване. РА е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК пред компетентния административен съд. Предметът на оспорване е съобразен с правилото на чл. 156, ал. 1 от ДОПК /частта от РА, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК/.
Разгледана по същество, при условията на чл. 160, ал. 2 и ал. 5 от ДОПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
РА е издаден от компетентни органи. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Органът с правомощие да възлага ревизията е определен в чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Съгласно заповед №РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – София възлагането на ревизията е осъществено в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК – от орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП. В случая, това е лицето Иван Маринов Ружев, който е издател на РА. По правилото на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК възложителят на ревизията с издаване на заповедта за възлагане на ревизията определя нейния ръководител. В случая, със заповедта за възлагане и изменителните заповеди като ръководител на ревизията е определена Даниела Николаева Кожухарова на длъжност главен инспектор по приходите. РА е подписан от посочените органи по приходите с електронни подписи и е издаден във формата на електронен документ. Страните не спорят относно компетентността.РА съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма по см. на 120, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Съдържа данни относно органите – издатели, данните за РЛ, обхвата на ревизията, има мотиви за издаване и разпоредителна част. Към РА е приложен ревизионния доклад, който е със съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, съставен от екипа ревизори по заповедите за възлагане на ревизията. Докладът е придружен от писмените доказателства – негови приложения. РА съдържа обсъждане от издателите на направените срещу доклада възражения и представените доказателства.РА е издаден при спазване на формалната процедура по ДОПК. Съгласно правилото на чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения се установяват с РА по чл. 118 от ДОПК. Нормата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл. 112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл. 114 от ДОПК/ в съответното място /чл. 115 от ДОПК/, изготвяне на Ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК и издаване на РА по чл. 118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. В случа по делото, органите по приходите са спазили императивно уредената процедура по издаване на РА, за което страните не спорят. Отделно от това, е спазена и процедурата по задължителен административен контрол на РА по чл. 152-155 от ДОПК. След постъпване на жалбата от РЛ срещу РА, производството е пренесено пред компетентния решаващ орган по см. на чл. 152, ла. 2 от ДОПК – съответния директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, който е издал Решение в срока по чл. 155, ал. 1, продължен по чл. 156, ал. 7 от ДОПК и е упражнил валидно правомощията по чл. 155, ал. 2 и ал. 8 от ДОПК.РА в оспорените части обаче е издаден в нарушение на материалния закон.Между страните няма спор относно следните факти: наличието на издадени фактури от фирмите-доставчици за извършени доставки на стоки и услуги през процесните периоди, наличие на други писмени доказателства във вид на договори за възлагане на СМР, приемо-предавателни протоколи и вносни бележи за заплащане на сумите по фактурите, както и за редовно водено счетоводство в РЛ за процесните периоди. Не е спорно и наличието на ДМА на РЛ във вид на посочени по-горе недвижими имоти, МПС и техника. Обективиращите данните частни писмени документи не са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Страните не спорят и относно наличието на регистрация на РЛ по ЗДДС през спорните периоди и предмета на дейност на дружеството, определен в ревизионния доклад като сеч и извозване на дървесина и дърва за огрев, добив, покупка и продажба на дървесина и дърва за огрев, разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал. Видно е, че притежаваните от РЛ имоти, МПС-та и техника пряко служат за упражняваната от лицето производствена и търговска дейност.Спорът между страните е относно наличието на реално извършени доставки на стоки и услуги по фактурите по см. на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС във връзка с условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.По спорният въпрос има трайно формирана практика на СЕС, прилагана от ВАС, за това, че под понятията „доставка на стоки“ и „доставка на услуги“ следва да се разбира всяка сделка по прехвърляне на материална вещ във фактическо разпореждане от едно лице на друго, респ. влагане на услугите в дейността на РЛ и че националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице такова прехвърляне, респ. влагане в дейността въз основа на обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, като лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия /вж. Решение на Съда от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. Съгласно тълкуването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., не се изисква доставчикът да е собственик върху определена стока, а само да се установи прехвърлянето на стоката, т. е. физическото предаване. Преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националния съд съобразно правилата за доказване на националното право. Трудностите в процеса по събиране на доказателства при фирмите-доставчици не могат да се тълкуват във вреда на РЛ. В решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 Съдът изрично е приел, че обстоятелството, че по делото в главното производство доставената услуга не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал, материал, активи, разходи за услугата, липса на оправдание в счетоводната документация или се оказва, че някои от документите не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно да се изключи правото на приспадане на данъчен кредит. Практиката отразява разбирането, че не може получателят на доставките да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си, включително с какви работници е работил доставчика, дали е спазил трудовото и осигурително законодателство, дали е имал на разположение складове и бази за съхранение на доставените стоки, как е водил счетоводната си отчетност и др., когато няма данни за измамни действия от РЛ, съответно за знание или участие в такива действия /вж. решение по дело С-324/11 на СЕС/.С оглед извършеното от съда отделяне на спорното от безспорното, подлежащи на доказване са физическото съществуване на стоките и извършването на услугите чрез влагане в производството на РЛ.По отношение доставките на услуги във вид на СМР по фактурите от доставчиците изводите на съда са следните:
СМР са предмет на доставки по фактурите от „Йоанел 77“ ЕООД, „Импорт Строй 5“ ЕООД, „Ванвест Билд“ ЕООД, „Мулти Строй 7“ ЕООД и „Ауто Леон“. В процесните фактури дейностите са посочени като СМР, съгласно договори и премо-предавателни протоколи по количество, мярка, единична цена и общо в лева с начисления ДДС. Видовете СМР са конкретизирани в приемо-предавателните протоколи за СМР и същите съответстват по количество, мярка, единична цена и общо лева с тези по фактурите. Цените на СМР по фактурите и приемо-предавателните протоколи са идентични със записаните такива в договорите за изработка между РЛ и фирмите-изпълнители.Представени са доказателства /фискални бонове и платежни нареждания/ за заплащане на сумите по фактурите от РЛ на доставчиците. Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не оспорва тяхната формална доказателствена сила.Доставките на услугите са надлежно отразени в счетоводството на РЛ, като записванията са приети за достоверни в РА и решението на решаващия орган.От заключението на вещото лице се установи, че СМР по фактурите и конкретизирани в приемо-предавателните договори са изработени, т. к. са вложени в постояването на обектите на РЛ, показани на схемата към заключението.Доказа се, че доставките целят изработване на дървена покривна конструкция с ламаринен покрив, навес с метална конструкция с ламаринен покрив, направа на машинен изкоп, санитарен възел и бетонова настилка. Посочените обекти са налични в имота на РЛ. Видно е, че целта е изпълнена - доставките са вложени в дейността на РЛ като чрез тях са създадени ДМА, заприходени в счетоводството на РЛ.Липсата на други документи при доставчиците в хода на извършените насрещни проверки и на данни за организацията на тяхната производствена, търговска, счетоводна дейност и липсата на данни за разполагаемите човешки ресурси не могат да препятстват правото на данъчен кредит за РЛ. РЛ не може да се държи отговорно за посочената липса на данни и за други противоправни действия на доставчиците, съгласно посочената практика на СЕС.При това положение, събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават логическия извод за реална доставка на услугите по фактурите от доставчиците, поради което на жалбоподателя следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по см. на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.По отношение доставките на стоки по фактурите от доставчиците изводите на съда са следните:
Стоките са предмет на доставки по фактурите от „ДМ Строй 2016“ ЕООД, „Йоанел 77“ ЕООД, „Актив Логистика“ ЕООД, „Импорт Строй 5“ ЕООД и „Ауто Леон“ ЕООД. В процесните фактури доставките на стоки включват доставки на авточасти за трактор, булдозер, мотокар и камион във вид на ролки, ходови вериги, двигател, скоростна кутия, гуми, секторна кутия, хидравлична помпа и компресор и доставки на строителни материали във вид на баластра, филц, чакъл и цимент. В процесните фактури авточастите са родово определени по вид и размер спрямо конкретни по вид МПС, като всички стоки са записани по мярка, количество, единична цена и общо в лева с начислен ДДС. По подобен начин стоките са отразени в представените приемо-предавателни протоколи. Цените на стоките по фактурите и приемо-предавателните протоколи са идентични в представени доказателства за заплащане на сумите от РЛ.Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не оспорва тяхната формална доказателствена сила.Доставките на стоките са надлежно отразени в счетоводството на РЛ, като записванията са приети за достоверни в РА и решението на решаващия орган.От заключението на вещото лице се установи, че строителните материали по фактурите са вложени в постояването на обектите на РЛ по схемата към заключението.Доставките следва да се разглеждат в своята взаимна връзка, т. к. са свързани с продължителен период на извършено строителство в недвижимия имот на ФЛ, което строителство е необходимо за нуждите на производствената и търговската дейност.Видно от снимковия материал на л. 120-133 от делото, постройките са налични в имота на РЛ. За изграждането им са вложени строителни материали, идентични с тези по фактурите. Постройките са свързани с основната дейност на жалбоподателя.Посочените данни по делото в своята съвкупност отразяват единствено възможния извод за реалност на доставките на строителните материали. Касае се за построяване на обекти в имота на РЛ, изискващи влагане на множество различни материали, идентични с тези по процесните фактури.Доставките на резервни части са свързани с дейността на РЛ, т. к. същото притежава МПС и техника, чието функциониране се осъществява посредством резервни части, идентични по вид с тези във фактурите. От заключението на вещото лице е видно, че с част от резервните части са извършени ремонтни дейности, предвид находящите се в имота на РЛ демонтирани гуми, секторна кутия, хидравлична помпа, компресор и верига за булдозер.Липсата на други документи при доставчиците в хода на извършените насрещни проверки и на данни за организацията на тяхната производствена, търговска, счетоводна дейност и липсата на данни за разполагаемите човешки ресурси не могат да препятстват правото на данъчен кредит за РЛ. РЛ не може да се държи отговорно за посочените липси на данни и за действия на доставчиците, съгласно посочената по-горе практика на СЕС.При това положение, събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават логически извод за реална доставка на стоките по фактурите от доставчиците, поради което на жалбоподателя следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по см. на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.Поради реалност на доставките по ЗДДС не е дължима извършената с РА корекция на корпоративния данък по ЗКПО с формирания данъчен финансов резултат за процесните месеци и начислените лихви за забава.РА в оспорените части подлежи на отмяна.На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 2 125лв., включващи 50лв. ДТ, 515лв. за вещо лице и 1 560лв. възнаграждение за един адвокат.Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22001018005235-091-001/04.06.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с Решение № 1973/25.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП по отношение отказан на „М. 0.“ ЕООД /с посочени данни/ данъчен кредит в общ размер на 22 378.95лв. по фактури, издадени от „ДМ Строй 2016“ ЕООД, „Йоанел 77“ ЕООД, „Актив Логистика“ ЕООД, „Импорт Строй 5“ ЕООД, „Ванвест Билд“ ЕООД, „Мулти Строй 7“ ЕООД и по фактури № 181/22.06.2016 г., № 188/27.06.2016 г, № 156/10.05.2016 г. и № 147/29.04.2016 г., издадени от „Ауто Леон“ ЕООД, променените справки-декларации за съответните данъчни периоди с определен ДДС за внасяне и съответните лихви и променения счетоводен финансов резултат по ЗКПО за периода 2014 – 2017 г.ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА“ - СОФИЯ В ЦУ НА НАП да заплати на „М. 0.“ ЕООД деловодни разноски в размер на 2125лв. /две хиляди сто двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: