установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, писмени доказателства, отличителност, идентичност или сходство, право върху марка, вероятност на объркване, определяне размера на обезщетението
Изпълването на фактическият състав на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ); предпоставя установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1 / ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в РБългария; 2 марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца; 3 наличие на идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и на знака; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. [...] • При редовното регистриране на такава останалите търговци следва да се съобразяват с горния факт, като се въздържат от осъществяване на действия, закрепени като нарушение на марката в обективното законодателство. [...] • Сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесните марка и знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична. [...] • И ако за производството и продажбата им се изисква разрешение, такова не се изисква за покупката им. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. );.[...]
установяване на нарушението, промишлен дизайн, дистрибутор, реклама, идентичност или сходство, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, марка на Общността, по-ранна марка, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ); правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Респективно на регистрираната търговска марка следва да бъде призната като основен елемент за регистрацията и отличителност на същия знак. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО(отм. ); ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО(отм. ); се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО(отм. ); използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ); е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажба и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ); представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. );, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. );.[...]
регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
обезщетение за вреди, марка, реклама, специални знания, допълнителна квалификация, заблуждение, вероятност за объркване
Освен това, останалите потребители, които ползват техниката за подобряване на своето здраве, която се явява неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве по чл. 166, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, също проявяват повишена степен на внимание. [...] • Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. [...] • За определяне на релевантните потребители на услугите свързани с регистрацията и ползването на процеснтата марка, както и сходния знак, е необходимо изследване на произхода на марката и начина по който тя е възприемана от потребителите. [...] • Информацията относно тази техника е достъпна за българския потребител, както и за всеки друг потребител по света. [...] • Всяка от страните се асоцеира с различна школа, като предоставя на своите потребители информация относно връзката и с тази школа и за предоставяните от нея услуги.[...]
марка на Европейския съюз, реклама, вносител, поправка на очевидна фактическа грешка, правен интерес, трето лице, вероятност за объркване, лицензионен договор, идентичност или сходство, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО /отм. /, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. /Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО /отм. / е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО /отм. / без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм. / са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. В производството по установителния иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 в тежест на носителя на правото върху регистрираната търговска марка е да докаже, че е налице идентичност или сходство на знака на ответника с притежаваната от него марка, както и че това сходство създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Съобразно нормата на чл. 10 ЗМГО /отм. / изключителното правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката, като съгл. чл. 13, ал. 3 ЗМГО /отм. / задължението на трети добросъвестни лица да се въздържат от действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й- в случая процесните марки са публикувани съответно през 20-01 г. , 2002 г. и 2013 г.[...]
недобросъвестно използване, марка, отличителност, вероятност от объркване, патент, идентичност или сходство, обезщетение за вреди, задължение за знание, търговско наименование, намерение за увреждане
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. [...] • Закрила на правото на търговеца на фирма е предвидена изрично и в българското законодателство. В чл. 7 от ТЗ пък е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, изключително право да го използва, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването на фирмата и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. [...] • Тази недобросъвестност следва да бъде схващана като знание, задължение за знание или обективна невъзможност за незнание у ответника за правата на ищеца върху собственото му, по-рано регистрирано търговско наименование (фирма), кумулативно съчетано от субективна страна с намерение за увреждане на притежателя на по - рано регистрираното търговско наименование или поне допускане в представите на ответника на подобно увреждане, с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен интерес, т. е. става въпрос за поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и добрите нрави, при което регистриралият фирмено наименование търговец знае за обстоятелствата, причиняващи противоправния резултат и желае или допуска неговото настъпване. [...] • С разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ уредената от действащия обективен правов ред защитата на правото на марка е само разширена и допълнена в посока на предвиждането на допълнителната защита, без при това и по необходимост същата задължително да се ограничава, респ. – императивно да изисква установяването на кумулативно наличие и на всички останали предпоставки за ангажиране на отговорността на твърдения нарушител, в пълния им обем и съобразно ЗМГО (по чиито текстове обаче и по необходимост, както се посочи, следва исковете за защита правото на марка, да се квалифицират, с оглед липсата на друга уредба в текста на чл. 7, ал. 5 от ТЗ), като при това в отлика от чл. 7, ал. 4 от ТЗ, приложимата ал. 5 на същия законов текст не установява изрично изискването и за недобросъвестност, като елемент на фактическия състав на нарушението, т. е. забраната е обективна, а след регистрацията на марката и в срока й на защита и абсолютна.[...]
марка, реклама, заличаване на регистрацията, трето лице, изключителни права, вероятност от объркване, търговски книжа, електронен пазар, услуга, преустановяване на нарушението
Дали ищецът разполага с посоченото качество или не е въпрос по същество на спора, който не обосновава допустимостта на исковете, а тяхната основателност, по който въпрос съдът дължи произнасяне с акта по същество. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нормите на ЗМГО, в частност чл. 13 от ЗМГО, въвеждат на национално ниво нормите на чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент 40/94. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • В същото време обаче, ако извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на „търговска дейност“ по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви, а създаването и управлението на обявите се извършва от потребителите, като администраторът няма право да извършва промени в информацията, която се съхранява в обявите.[...]
реклама, промишлен дизайн, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, новост, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, заличаване на марките, принцип за приоритет, отличителен характер, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗМГО, които допускат колизията между последните права. [...] • В случай, че такова искане не е направено от притежателя на по-ранната марка и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираните полезни модели. Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО, допускащи паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху знакът, регистриран като търговска марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажна и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 76 б ЗМГО е предивдено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.[...]
марка, услуга, реклама, оригинални стоки, фалшиви стоки, трето лице, вероятност от объркване, търговски книжа, електронни средства, установяване факта на нарушението
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. [...] • Администраторът осигурява място за съхранение на обяви, механизъм за тяхното публикуване, за управлението им и за търсенето им от купувачите, но не публикува обяви за продажби. Освен това не може да редактира или да оказва влияние върху съдържанието на поместените обяви и да внася промени, но има възможност при съобщаване на нередност в обявите чрез сигнал, да изтрие снимка, да спре докладваната обява и да блокира потребителски профил, чрез който се публикуват обяви. [...] • При постъпил сигнал администраторите преглеждат докладваната обява и ако оплакването има основание, обявата се спира. [...] • Правото върху търговска марка, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателят? да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • Нарушение на правото на марка, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО, е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя?. Използването по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • В отделна глава от закона са създадени особени правила за дължимата грижа на доставчиците при предоставянето на услуги за достъп и пренос на информация, за автоматизирано търсене на информация, междинно запаметяване, съхраняване на чужда информация или електронни препратки към нея. Контролът по спазване на закона е възложен на Комисията за защита на потребителите, като нейният председател има право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението, да изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние, както и да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. [...] • Ето защо ищецът носи доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че ответникът е използвал търговските му марки по смисъла на чл. 13, ал. 2, респективно чл. 5 от Директива 89/104 и чл. 9 от Регламент № 40/94, без негово съгласие. [...] • Наистина, за да има право притежателят на марката да забрани използването от трети лица на знак идентичен или сходен с тази марка, това използване трябва да се осъществява в търговска дейност. [...] • Ако обаче извършваните на такъв електронен пазар продажби поради обема, честотата си или други характеристики излизат извън сферата на частната дейност, продавачът се поставя в контескта на 'търговска дейност' по смисъла на посочените разпоредби. [...] • Когато към офертата за продажба има уточнения относно географските зони, към които продавачът е готов да изпрати стоката, това уточнение е особено важно при извършване на споменатата преценка. [...] • Когато такива предложения се отправят за маркови стоки, идентични или сходни с марките знаци ще се появят неизбежно на сайта на оператора.[...]
отличителен елемент, установяване на нарушението, вероятност за объркване, марка на ЕС, реклама, идентичност или сходство, регистрация, марка на Общността, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, която дава правото на притежателя на по-ранната марка да поиска по-късно регистрираната марка да бъде заличена. [...] • Принципът на приоритет на по-ранната марка е основополагащ както в националното, така и в общностното право. [...] • В случай, че такова възражение не е направено от притежателя на по-ранната марка и по-късно заявената марка бъде регистрирана, той разполага с правото да поиска от Службата последната да бъде обявена за недействителна или да предяви насрещен иск за обявяването на недействителността й в съдебно производство за нарушение, образувано срещу него, съгласно чл. 53 § 1 б. „а“ от Регламента /подобно на правомощието по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО за заличаване на марката/ . В случай, че и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късната марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на предлагане на услуги с този знак. Очертаните нарушения попадат в обхвата на приложното поле на защита по специалния закон – чл. 76 ЗМГО, доколкото представляват нарушение на забраната за използване в търговската дейност от трети лица на определен знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в общностната разпоредба, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
марка, обезщетение за имуществени вреди, обезщетение за неимуществени вреди, предоставяне на услуги, регистрация
Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответната марка по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. [...] • В процесната хипотеза не е налице четвъртият елемент, което изключва нарушението на правата на ищеца. [...] • В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е използвал в търговската си дейност наименованието „***“ за услуги с предмет, различен от съдържанието на думата, установено от вещото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 2 ЗМГО, поведението на ответника не противоречи на добросъвестната търговска практика, защото използването на думата „***“ е само за да обозначи вида на предоставената услуга, като укаже на неограничен брой потребители, че предоставя място, на което ще се играят хора. Следователно изключва правото на ищеца като притежател на марка с идентично словесно съдържание да забрани използването на тази дума от трети лица при осъществяване на търговската им дейност по отношение на услуги с посоченото съдържание.[...]
При подобни нарушения деянието винаги представлява използване на правото на марка в търговската дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО, а противоправността е свързана с липсата на съгласие за това използване от притежателя на правото на марка или негов законен ползвател /лицензополучател/ . Вината има две основни форми – умисъл и небрежност. Умисълът е психично отношение на дееца, изразяващо се в искане или допускане на настъпването на последиците от деянието, знаейки, че то нарушава чужди права. При нарушения на правото на марка умишлено действа това лице, което съзнателно използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО. Небрежността при гражданската отговорност /вкл. деликтната такава/ обаче не е психично отношение, а е неполагане на дължимата грижа, преценена през абстрактен мащаб – този на добрия стопанин или добрия търговец. При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО без да знае, че е чужда, но и при неполагане на дължимата грижа да се осведоми за наличието на противопоставими права на друго лице. [...] • При презюмирана небрежност оневиняването е в тежест на извършителя на нарушението, който следва да докаже, че поради наличието на външна обективна причина /случайно събитие, непреодолима сила/ не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка. Доколкото правото на национална търговска марка се придобива чрез регистрация в Държавния регистър на марките, воден от Патентното ведомство, и се огласява чрез публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство /чл. 38е, ал. 2 ЗМГ0/, то и информацията за наличието на такова право е общодостъпна. [...] • Няма да е налице небрежност ако въпреки наличието на регистрация, информацията за това не е станала общодостъпна /напр. поради неизпълнени от служители на ПВ задължения не е извършена публикация в бюлетина или не е отразено в базите данни или пък до тях няма достъп/ . [...] • За липсата на небрежност обаче е необходимо да се установи и, че евентуалното му незнание не се дължи на неполагане на дължимата грижа. [...] • При определяне на размера на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО меродавно не е само заключение на вещо лице, но са приложими и специфичните правила на чл. 76а, ал. 3 и чл. 76б ЗМГО, даващи право на съда на определена преценка по справедливост. [...] • Ето защо съдът не е стриктно обвързан от заключението на съдебната експертиза, а го преценява през призмата на всички установени по делото обстоятелства с оглед специфичните функции на това обезщетение.[...]
марка, регистрация, изземване и унищожаване на стоките, дистрибутор, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, домашни любимци, реклама, пропуснати ползи, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди
Процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца в обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, че притежателят на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България по чл. 12, ал. 6 ЗМГО се ползва със същата правна закрила, с каквато се ползва притежателят на регистрирана търговска марка по чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Материално правно легитимация е въпрос по същество на правния спор, от която зависи основателността респективно неоснователността на исковете и не касае тяхната допустимост. [...] • Като съд по същество, въззивният съд няма право да връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, за разлика от касационното производство. [...] • Няма как съдът да се произнесе по искане за отвод на страната след като вече е постановил решение по същество на правния спор. [...] • На основание чл. 149, ал. 3 ГПК без надлежно сезиране, съдът не може служебно да задължи страните да представят писмени защити и да определя срок за тяхното представяне. [...] • На основание чл. 101, ал. 2 ГПК „Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му“, като съд по същество на правния спор, въззивният съд следва да съобрази отстраняването на нередовността на исковата молба, без да провежда нарочно производство по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК, което не може да е самоцелно и лишено от основание. [...] • Така уточнената промяна на правната квалификация не води до промяна в разпределената доказателствена тежест и до необходимостта да се дават нови указания за твърдения за факти, за които страните не сочат доказателства. На основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО „Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката“. [...] • Прилагането по аналогия на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 13 ЗМГО е недопустимо и немислимо, защото материалноправно легитимиран за процесния период е бил ответникът, а не ищеца по това дело. Неправилно въззивникът смесва правото на притежателя на нерегестрирана търговска марка да подаде опозиция и/или да установи по исков ред недобросъвестното регистриране на такава марка, с правата на притежателя на регистрирана търговска марка. [...] • Правото на специалния ред на защита на притежателя на търговска марка възниква само след нейната регистрация, съгласно чл. 10 от ЗМГО. Неприложимостта на специалния ред на искова защита не изключва общия ред за обезщетение на вредите изразяващи се в пропуснати ползи, но те не са предмет на това производство.[...]
изземване и унищожаване на стоките, идентичност или сходство, вероятност за объркване, митнически режим, договор за превоз, търговска марка
Процесуалната легитимация на ответника следва от твърденията на ищеца в исковата молба и търсената защита. [...] • Липсата на материалноправна легитимация е основание да бъде отхвърлен иска, а не да бъде прекратено производството като недопустимо. По отношение на правилността на съдебното решение съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 ГПК. [...] • Като притежател на процесните две търговски марки, ползващи се със закрила на територията на ЕС, ищецът има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марките и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/ . Използването по смисъла на горната норма включва различни дейности, вкл. вносът или износът на стоките с този знак /чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГ0/, т. е. фактическото пренасяне през границата на р България на стоките, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните марки, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим /§1, т. 12 от ДР на ЗМГ0/ . [...] • Отговорността на превозвача в случая произтича от осъществяването на фактическия състав на нарушението, визиран в чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗМГО, включващ фактическото /в буквален смисъл/ пренасяне през границата на стоките, носещи идентичния на марките знак. Ирелевантно за тази отговорност е къде и как е премината границата, при какъв митнически режим, както и обстоятелствата, при които се извършва пренасянето, вкл. дали е в изпълнение на договор за превоз между лицето, осъществяващо това фактическо пренасяне и възложителя. В този смисъл е без правно значение и кои лица са посочени като товародател и получател в придружаващата стоките международна товарителница. [...] • Съдът постановява своето решение с оглед приетите по делото доказателства за релевантните факти, като не е обвързан от констатациите на разследващите органи, направени във връзка с процесното нарушение. Само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието и то само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/ .[...]
регистрация, добросъвестна търговска практика, търговски книжа, трето лице, търговско наименование, заблуждение, рекламна дейност, ограничаване на правото върху марка, добросъвестно използване, търговско предприятие
Търговската фирма, като словесно обозначение, следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност. С императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ТЗ е въведено изключителното право върху фирмата - само за регистриралия я търговец. Смисълът на посочената разпоредба е да се предотврати въвеждането в заблуждение относно дейността на търговеца, както и имитацията на вече регистрирана фирма. Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация. [...] • Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл. 13, ал. 1 ТЗ. [...] • След като предоставената закрила не е обусловена от предварителни условия, не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на абсолютното право на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност. [...] • Използването от страна на ответника на регистрираното търговско име при осъществяване на своята дейност, с оглед данните по делото, не следва да се приема като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗМГО, нито пък притежателят на правото върху марка може да забрани на търговеца да ползва своето име. Правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от въззивника по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование, правото върху което също има характеристика на абсолютно. [...] • Условието за използване „в съответствие с добросъвестната търговска практика“, представлява по същество израз на задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на дадена марка. При преценката за спазването на това условие за добросъвестно използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малкото от значителна част от тези потребители като посочващо връзка между стоките или услугите на третото лице и притежателя на марката или лице, което има право да използва марката, и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това. [...] • За да е осъществено „използване“ от трето лице на знак, който е идентичен с регистрирана търговска марка, следва да са налице следните четири условия: 1. ) използването трябва да е свързано с търговска дейност; 2. ) използването трябва да е без съгласието на притежателя на марката; 3. ) използването трябва да е извършено за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; 4. )използването трябва да засяга или да може да засегне функциите на марката, и по-специално основната й функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. [...] • Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено дружество, докато търговското име или наименованието на търговския обект служи за означаване на търговско предприятие. [...] • Доколкото законодателят предвижда закрила само и единствено на вече регистрирана марка, то следва да се приеме, че при липса на регистрация на такава, за третите добросъвестни лица е невъзможно да съобразяват поведението си с изискванията на закона. [...] • Законодателят не е предвидил закрила на идеи, концепции или намерения, поради което и макар не изрично посочено, следва да се приеме, че същите не могат да бъдат предмет на нарушение по смисъла на ЗМГО.[...]
тоник за лице, преустановяване на нарушението, регистрация, вероятност за объркване, марка на Общността, козметични продукти, веществени доказателства, идентичност или сходство, търговски пътища
Вероятността за объркване се изразява и в двете форми: възможност за създаването на погрешна представа за производителя - че той е „А. И..”, или с представа, че стоките са произведени от свързани чрез организационни форми или договорни споразумения с „А. И..” лица. [...] • От доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че такава вероятност съществува. [...] • Фактът, че ответникът не е обжалвал този отказ може да се възприеме като индиция за това, че той се е съгласил с изводите на административния орган. [...] • Оплакванията в жалбата, в една или друга степен, са повторение на основните доводи във възраженията на ответника, заявени в първоинстанционното производство и с оглед решаващият извод за основателност на исковата претенция, следва да бъдат преценявани като неоснователни. [...] • Освен това, с оглед конкретния интерес на ответника, този документ установява един благоприятен за него факт, и при обсъждането му в съвкупността на останалите доказателства, неговата доказателствена сила следва да бъде преценявана съобразно разпоредбата на чл. 180 от ГПК - той установява само това, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от лицето, което го е подписало.[...]
унищожаване на стоките, транзит, внос на стоки, марка на Общността, имитация, вероятност за объркване, трето лице
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други, който може да бъде представен графично. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба, между които е и твърдения от маркопритежателя внос на стоки. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Фактическото преминаване на стоките през границата ни при условията на външен транзит не съставлява нарушение по см. на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО във вр. § 1, т. 12 от ЗР на ЗМГО, тъй като не представлява въвеждане на стоката на митническата територията на страната ни, респ. на Общността /при липсата на доказателства за извършено действие от трето лице, което по необходимост предполага пускането на пазара на страната- член, през която стоката преминава транзитно/, в който случай само, с оглед достигането до потребител на Общността, могат да възникнат фактическите състави на чл. 13 ЗМГ0/ .[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions