Решение № 2857 от 1.12.2018 г. на САС по т. д. № 3317/2018 г.
Решение
№ 2857
гр. София, 12.05.2018 г.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав в откритото съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове: Анжелина Х.
Х. Л.
като разгледа докладваното от съдия Х. Л. в. т. д. № 3317/2018 г. по описа на САС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесета – въззивно обжалване ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на [фирма], с ЕИК [ЕИК], чрез адв. Ж. срещу Решение № 635 от 26.03.2018 г., по т. д. № 2181/2016 г. по описа на СГС, т. о. VІ-15 състав. Въззивникът обжалва изцяло решението, с което са отхвърлени предявените обективно и кумулативно съединени искове на [фирма] срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „***“ с рег. № 90493 от 24.01.2015 г., иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушенията на правата върху марката; частичен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на ищеца от нарушения на правата върху марката и частичен иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на ищеца от нарушения на правата върху марката, и е осъден ищецът да заплати разноски в размер на 1 760 лева.
Въззивникът/ищецът - [фирма] твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Твърди, че е притежател на словна търговска марка „***“, която е регистрирана като национална марка с регистров номер 00090493/24.01.2015 г. в Патентното ведомство на Република България и се отнася за всички стоки и услуги, включени в класовете 16, 35, 38 и 41, включително развлечение, спортна и културна дейност; дискотеки; клубни услуги и нощни клубове.Счита, че в първоинстанционното производство е доказал осъществяването на нерегламентирано ползване на регистрираната марка, изразяващо се в организиране и предоставяне на услуги в нощен клуб под наименованието „***“ в оперираната от ответника зала WE P., както и използване на регистрираната марка върху рекламни материали като визитки, брошури и онлайн материали.На следващо място твърди, че ответникът е организирал 19 събития, проведени в периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2016 г., които факти са установени от експертизата и се признавали от ответника в отговора на исковата молба.На следващо място твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че процесната марка не е ползвана самостоятелно или като единствен отличителен знак за представяне на стоките и услугите на трето лице.Счита, че това противоречи на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закон за марките и географските означения/ЗМГ0/, защото използването на знака за описание на предоставената услуга в заведението на ответника е ирелевантно, ако няма разрешение от ищеца.На следващо място твърди, че е неправилен изводът на СГС за значението на неологизма „***“, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗМГО.Счита, че използването му от трети лица може да доведе до загуба на отличителния характер на марката, съответно придобиване на описателен характер, но това е предмет на производство пред Патентното ведомство по реда на чл. 26 и сл. от ЗМГО.Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи изцяло предявените обективно и кумулативно съединени искове.Претендира разноски за двете инстанции.Въззиваемият/ответникът – [фирма], чрез адв. М. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва с подробни аргументи всички твърдения в жалбата, които ще бъдат разгледани при обсъждане на твърденията и правните доводи на въззивника.Счита жалбата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди изцяло пъроинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивното производство.Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, при постановяване на първоинстанционното решение няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Видно от представените и приети доказателства в първоинстанционното производство/л. 8/, се установява, че ищецът е притежател на словната търговска марка „***“, която е регистрирана като национална марка с регистров номер 00090493/24.01.2015 г. в Патентното ведомство на Република България и се отнася за всички стоки и услуги, включени в класовете 16, 35, 38 и 41, включително развлечение, спортна и културна дейност; дискотеки; клубни услуги и нощни клубове.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят, че след датата на регистрация на процесната марка, ответникът е организирал развлекателни събития и дейности, и предоставяне на услуги в нощен клуб, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1. Ответникът е разпространил публикации на информационни, и рекламни материали за посочените услуги с използване на наименованието „***“. Тези обстоятелства се установяват и от приетата в първата инстанция заключение на вещото лице по съдебно-маркова и оценителна експертиза, което като обективно дадено и неоспорено от страните по делото следва да се кредитира.
Страните по делото не спорят, че действията на ответника покриват предметния обхват само на един от класовете на стоките и услугите, за които е регистрирана марката на ищеца, а именно клас 41 МКСУ, изрично в този смисъл е и заключението на съдебно-марковата експертиза по делото.
От заключението на вещото лице се установява, че думата „***“ представлява неологизъм, навлязъл в българския език през 2011 г., което е преди регистрацията на марката на ищеца, чието значение първично и без необходимост от размишления се възприема от потенциалните потребители на услугите от клас 41 МКСУ като място, на което могат да се видят и/или играят народни хора. Според вещото лице, както в периода преди заявката на процесната марка, така и в периода след нейната регистрация, думата „***“ масово се възприема и използва от организаторите на мероприятия, които включват игра на народни танци.Основен белег на нарушението по смисъла на чл. 76 ЗМГО е използването на съответната марка по начин, който противоречи на правата на притежателя на марката, както са определени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО.Според настоящия съдебен състав използването на марка, идентична със защитена марка, представлява нарушение на правата на притежателя на марката само при едновременната даденост на четири условия: 1) липса на съгласие на притежателя; 2) използването да е при осъществяване на търговска дейност; 3) използването да е във връзка със стоки/услуги и 4) използването да засяга или да е способно да засегне функциите на марката, в частност основната й функция да гарантира на потребителя действителния произход на стоката/услугата.В процесната хипотеза не е налице четвъртият елемент, което изключва нарушението на правата на ищеца.Видно от заключението на вещото лице се установява, че неологизма „***“ означава място, на което могат да се видят и/или играят народни хора.В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е използвал в търговската си дейност наименованието „***“ за услуги с предмет, различен от съдържанието на думата, установено от вещото лице.Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 2 ЗМГО, поведението на ответника не противоречи на добросъвестната търговска практика, защото използването на думата „***“ е само за да обозначи вида на предоставената услуга, като укаже на неограничен брой потребители, че предоставя място, на което ще се играят хора. Следователно изключва правото на ищеца като притежател на марка с идентично словесно съдържание да забрани използването на тази дума от трети лица при осъществяване на търговската им дейност по отношение на услуги с посоченото съдържание.Потребителите посещаващи място, където ще се играят хора не могат да се заблудят, че им се предлага услуга на притежателя на търговската марка „***“, тъй като посещавайки дадено заведение, потребителят не отива там с идея да ползва такава услуга предоставена от ищеца - [фирма].Още повече, че правото на ищеца върху марката „***“ по никакъв начин не може да представлява забрана на трети лица да организират събития и предоставят помещения, в които се играят хора, както неоснователно счита процесуалният представител на ищеца.Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди изцяло, с препращане към неговите мотиви, които се споделят от въззивния съд и не следва отново да се преповтарят и е ненужно да се преразказват.Въззиваемият претендира разноски за въззивното производство, но не представя доказателства, че такива са реално направении не следва да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване в частта, в която са отхвърлени частичните искове в размер на 10 000 лева за обезщетение за имуществени вреди и 10 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди.Мотивиран така апелативният съд, на основание чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 635 от 26.03.2018 г., по т. д. № 2181/2016 г. по описа на СГС, т. о. VІ-15 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните, само в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „***“ с рег. № 90493 от 24.01.2015 г. и иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушенията на правата върху марката, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.