Решение № 273 от 1.02.2017 г. на САС по т. д. № 5809/2016 г.
Решение
№ 273
гр. София, 01.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 11 с - в, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Стефан ГроздевЧленове: Б. Н.Т. Т.
при секретаря В. И., като изслуша докладвано от съдията Г. т. д. № 5809 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на [фирма], чрез адвокат К., подадена против Решение № 1491 от 17.08.2016 г. на СГС, ТО, VI – 13 –ти състав, постановено по т. д. № 8218/2015 г., с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против [фирма] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 от ЗМГО за установяване факта на нарушение на правото на ищеца върху търговска марка „А./A.“ с рег. № 84689, регистрирана за стоки от клас 3, между които и стоките „етерични масла“, каквито произвежда и означава със знака „A.“ и ответникът. Въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сторените от нея съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че неправилно съдът е изтълкувал понятието „име“, използвано в търговската дейност.Сочи, че използваното от ответника „А.“ за обозначаване на неговите производства не съответства на името на дружеството, така както то е регистрирано в Търговския регистър, а то е [фирма], поради което ответното дружество използва част от името на дружеството като марка, което не е разрешено от закона.Посочва, че наименованието ‚А.“ е използвано и преди регистрацията на дружеството на ответника.Счита за неправилен извода на съда, че използването само на словото „А.“, без абревиатурата „Е.“, е използване на името на дружеството, като неправилно съдът се е позовал на чл. 14, ал. 1 от ЗМГО за начина на използване на името.С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде признато по отношение на ответника,че същият е извършил нарушение на правото върху регистрираната марка, като е използвал в търговската си дейност, противно на добрите търговски практики, част от наименованието на дружеството като марка за означаване на своите масла, а не като означение наименованието на производителя.
Редовно уведомено, въззиваемото дружество е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че интересът му е противопоставим на интереса на ищеца, което налага ограничение на негово принципно гарантирано право.Името се ползва с приоритет пред търговската марка, като титулярът на правото върху марката не може да забрани на титуляра на името да го използва в търговската дейност. Регистрацията на фирмата в Търговския регистър е повече от година по-рано от регистрацията на търговската марка на въззивника.Посочва, че „идеята“, която управителят на ищцовото дружество твърди, че е имал години преди регистрацията на ответното дружество, не е годна за защита.Намира твърденията на жалбоподателя за използване на част от името на дружеството ответник за обозначаване на продуктите си, а не на цялото име – [фирма], за неоснователно.Правната форма не е част от фирмата.Счита, че по делото не се установява нарушение на правилата за „добросъвестна търговска практика“.Моли се за оставяне въззивната жалба без уважение като неоснователна и за постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено,както и за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция.Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е депозирана в срока по 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от страна в първоинстанционното производство – ищец, имаща право и интерес от обжалването, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно и допустимо.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
Не се спори, а и се установява от съдържанието на представената по делото справка, че ищцовото дружество притежава индивидуална словна марка „А./A.“, с регистров № 84689, с дата на регистрация 27.05.2013 г. и срок на действие до 04.07.2022 г., като заявката с № 2012124350N е подадена на 04.07.2012 г. Марката е регистрирана за стоки от клас 3 по Ницската класификация, сред които и етерични масла. Регистрацията е публикувана в бр. 8 от 2013 на официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответното дружество е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „А.“ и с предмет на дейност, включващ производство на етерични и растителни масла и търговия с тях. Вписването на дружеството в Търговски регистър се установява да е осъществено на 14.04.2011 г., обстоятелство, по което страните не спорят.
Не се спори, а и по делото са представени доказателства относно факта на предлагане и продажба от страна на ответното дружество на козметични продукти, в това число и етерични масла, върху които е изписано означението „А.“. Въз основа на представените доказателства следва да бъде направен извод, че най-ранните данни за продажба на процесните етерични масла са от 01.02.2012 г., съгласно фактура с № 002/01.02.2012 г.
За установяване конкретните действия по разработка на твърдения от ищеца продукт и датата, на която това е станало, пред първата инстанция е разпитана в качеството на свидетел А. Т. И., съпруга на управителя на ответното дружество, в които показания същата посочва, че е била служител на ищцовото дружество за периода 2008 г.-03.07.2012 г., когато е била освободена от работа. Твърди, че е работила на длъжност „разфасовчик на етерични масла“, като е знаела, че ищцовото дружество е разработвало продукти под наименованието „Е.“, но не е знаела за произвеждани продукти под наименованието „А.“ или „Р.“. Не е участвала при определяне наименованието на продуктите на дружеството-ответник, като твърди, че наименованието на последното е определено от корен „а.“ и инициалите на нейното име и името на съпруга й.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитан и свидетелят Н. Н. Д.. Същият твърди да е бил управител на ищцовото дружество от неговата регистрация до 2012 г./2013 г. Сочи, че идеята за създаване на билогична марка е възникнала през 2009 г., след сертификация на насаждения, които до този момент са се отглеждали без методи на биологично производство, т. е. без нормални посеви. Идеята била споделена в началото на 2009 г. с лицата Т. А., З. К. и Е. Й.. Свиделката И. била освободена от работа през месец юли на 2012 г., тъй като урпавителят разбрал, че същата била пуснала на пазара продукти под наименованието „А.“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗМГО.В чл. 9, ал. 1 от ЗМГО е дадена дефиниция на понятието „марка“ като същата е определена като знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.В чл. 10 от ЗМГО пък е посочено, че правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана.Използване в търговската дейност по смисъла на посочената разпоредба е 1.) поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2.) предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3.) вносът или износът на стоките с този знак; 4.) използването на знака в търговски книжа и в реклами.Следва да се посочи, че изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.Чл. 73, ал. 1 от ЗМГО предвижда, че използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение на правото на регистрирана търговска марка,а според чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, която разпоредба предвижда ограничение на правото върху марката, притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика своето име или адрес.В процесния случай, с оглед представените писмени доказателства, а и след направена от съда служебна справка, по делото безспорно се установява, че на 04.07.2012 г. от ищеца е подадена в Патентното ведомство заявка за регистрация на словна марка „А.“, като на 27.05.2013 г. същата е регистрирана като индивидуална словна марка под № 84689 с притежател [фирма] и е публикувана в бр. 8 от 30.08.2013 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство.Безспорно по делото е установено още, че ответникът е еднолично дружество с ограничена отговорност и с наименование „А.“. Същото е регистрирано в ТР на 14.04.2011 г. Във връзка с това и с оглед доводите на ищцовото дружество за наличие на недобросъвестно поведение, изразяващо се в използването на словната марка „А.“ като търговско наименование на ответното дружество следва да се посочи следното:
Ответното дружество е използвало знака „А.“ като търговско име, като последното е надлежно регистрирано в Търговския регистър и не се касае за противоправно използване в търговската дейност на знак, идентичен или сходен на процесната марка, доколкото използваното име служи за идентифициране на дружеството или означаване на търговското предприятие, тъй като подобно използване само по себе си няма за цел да отличи стоки или услуги.Търговската марка и търговското име/фирмено наименование/ са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост, съгласно легалното определение дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.Търговската фирма, като словесно обозначение, следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност. С императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 ТЗ е въведено изключителното право върху фирмата - само за регистриралия я търговец.Смисълът на посочената разпоредба е да се предотврати въвеждането в заблуждение относно дейността на търговеца, както и имитацията на вече регистрирана фирма. Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация.Съдържанието на абсолютното право върху фирмата предоставя на търговеца възможност да я използва в цялостната си дейност - при търговски преддоговорни и договорни отношения, рекламна дейност на произвеждани стоки и/или предоставяни услуги, отразяване на фирмата върху произвеждани и предлагани стоки.Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл. 13, ал. 1 ТЗ.Защитата на търговското име във всички страни - членки на съюза, съгласно чл. 8 от Парижката конвенция, следва да се реализира независимо от това, дали то съставлява или не част от една търговска марка.След като предоставената закрила не е обусловена от предварителни условия, не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на абсолютното право на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност.Като допълнителен аргумент би могло да се изтъкне и предвиденото в чл. 14, ал. 1, т. 1 ограничаване на правото върху марка. Използването от страна на ответника на регистрираното търговско име при осъществяване на своята дейност, с оглед данните по делото, не следва да се приема като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗМГО, нито пък притежателят на правото върху марка може да забрани на търговеца да ползва своето име. Правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от въззивника по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование, правото върху което също има характеристика на абсолютно.Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗМГО не се отнася само до физически лица тъй като употребеното понятие 'лице', по смисъла на закона е физическо или юридическо лице / § 1, т. 1 от ДР на ЗМГ0/.В тази насока е и казуалното тълкуване на разпоредбата, обективирано в Решение № 549/20.06.2007 г. по т. д. № 200/2006 г. на ВКС, ТК, II т. о. ( В този смисъл Решение № 154 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 194/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика).Поради изложеното, следва да се приеме, че не е налице нарушение на абсолютни права върху процесната марка, с оглед на което претенцията на ищеца се явява неоснователна.За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за напълно неоснователни и правно неиздържани доводите на ищеца относно наименованието на ответното дружество, а именно, че същото включва както фирмата ‚А.“, така и неговата правна форма- Е..Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ТЗ, фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, а следва да се има предвид, че означението „Е.“ е означение относно правната форма на учреденото дружество, т. е. вида търговец.Следва да се посочи още, че в процесния случай дружеството-ответник е вписано в ТР с посоченото наименование година и три месеца преди подаване на заявката за регистриране на марката „А.“ от ищцовото дружество,поради което действията по регистрация на наименованието не само не нарушават правата на ищеца върху словната търговска марка, които са възникнали по-късно, а и не представляват противоречащо на добросъвестната търговска практика поведение. Това се отнася и до действията по индивидуализиране на продуктите, предлагани от ищеца, чрез отбелязване търговското наименование на дружеството. Условието за използване „в съответствие с добросъвестната търговска практика“, представлява по същество израз на задължение за лоялност по отношение на легитимните интереси на притежателя на дадена марка. При преценката за спазването на това условие за добросъвестно използване трябва да се отчете, от една страна, степента, в която използването от третото лице на неговото име се възприема от съответните потребители или най-малкото от значителна част от тези потребители като посочващо връзка между стоките или услугите на третото лице и притежателя на марката или лице, което има право да използва марката, и от друга страна, в каква степен третото лице е трябвало да знае за това.
Във връзка с изложеното и с оглед предлагането на стоки от ответника със словно обозначение върху същите „А.“, което е и наименованието на дружеството-ответник, следва да се посочи следното:
За да е осъществено „използване“ от трето лице на знак, който е идентичен с регистрирана търговска марка, следва да са налице следните четири условия: 1.) използването трябва да е свързано с търговска дейност; 2.) използването трябва да е без съгласието на притежателя на марката; 3.) използването трябва да е извършено за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана; 4.)използването трябва да засяга или да може да засегне функциите на марката, и по-специално основната й функция, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите.Безспорно е по делото, че използването на идентичния на разглежданата марка знак е извършено в контекста на делови операции, насочени към реализиране на икономическа изгода, а не е от частен характер.Следователно използването е извършено в рамките на търговската дейност.От разпоредбата на член 13, ал. 2 от ЗМГО е видно, че използването на даден знак за стоки или услуги по смисъла на тази разпоредба се извършва с цел отличаване на посочените стоки или услуги.Наименованието на дружество, търговското име или наименованието на търговски обект само по себе си няма за цел отличаването на стоки или услуги. Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено дружество, докато търговското име или наименованието на търговския обект служи за означаване на търговско предприятие.Следователно доколкото използването на дадено наименование на дружество, търговско име или наименование на търговски обект се ограничава до идентифициране на дружеството или означаване на търговско предприятие, то не може да бъде прието за извършено „за стоки или услуги' . Използване „за стоки' обаче ще е налице, когато трето лице постави знака, представляващ неговото дружествено наименование, търговско име или наименование на търговски обект, върху стоките, с които търгува.( В този смисъл Решение на Съда на европейските общности от 11.09.2007 г. по дело С - 17/2006 C. S. срещу C. SA).
В процесния случай безспорно се установява, че ответното дружество е използвало и поставяло словното означение „А.“ върху произведените от него продукти, сходни с произвежданите от ищеца такива, но използването на посочения знак, като начин за отличаване на посочените стоки, е станало преди изобщо марката да е била регистрирана от ищеца.Доколкото законодателят предвижда закрила само и единствено на вече регистрирана марка, то следва да се приеме, че при липса на регистрация на такава, за третите добросъвестни лица е невъзможно да съобразяват поведението си с изискванията на закона.С оглед на това, съдът в настоящия му състав намира, че въпреки поставянето върху стоките на знака „А.“, представляващ наименованието на дружеството, като средство за указване на връзката между знака и производителя на тези стоки, не може да става дума за осъществено нарушение на търговската марка, доколкото към датата на твърдяното нарушение такава въобще не е съществувала, поради което и ищецът не се ползва със закрилата, предвидена в ЗМГО.Доколкото основната функция на марката е да гарантира на потребителите произхода на стоките и услугите, то използването на знака от трето лице може да застраши основната функция на марката, защото за да може марката да изпълни своята роля на основен елемент от системата на честна конкуренция, тя трябва да представлява гаранция за това, че всички обозначени с нея стоки са били изработени или предоставени под контрола на едно-единствено предприятие, което носи отговорността за тяхното качество.( В този смисъл Решение от 12 ноември 2002 г. по дело A. Football C., C-206/01, R., стр. I-10273, точка 45).Именно съдът е юрисдикцията, която следва да установи дали използването на знака засяга или може да засегне основната функция на марката.Във връзка с това следва да се посочи, че по делото не бяха представени доказателства преди пускането на пазара от страна на ответника на стоки, индивидуализирани с процесното словно обозначение „А.“, ищецът да е предлагал стоки от същия вид и с такава марка, с оглед на което и да е създал трайна клиентела, която да свързва стоките именно с неговото дружество, в качеството му на производител.Твърдението на ищеца за наличие на възникнала през 2009 г. идея за регистриране на марка с наименование ‚А.“ не води до извода, че същият е предлагал и утвърдил на пазара вече такава.Законодателят не е предвидил закрила на идеи, концепции или намерения, поради което и макар не изрично посочено, следва да се приеме, че същите не могат да бъдат предмет на нарушение по смисъла на ЗМГО.С оглед изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73, ал. 1 от ЗМГО за установяване факта на нарушение на правото на ищеца върху търговска марка „А./А.“ с рег. № 84689, регистрирана за стоки от клас 3, между които и стоките „етерични масла“.Предвид горното и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, въззивната жалба, предмет на настоящото производство, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено на основание чл. 272 от ГПК.По разноските:
Предвид изхода на спора, на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски в настоящото производство. Същият не претендира и такива да са сторени.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемият има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е представен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие от дата 22.11.2016 г., фактура от 22.11.2016 г., както и вносна бележка от 23.11.2016 г., видно от които въззиваемият е заплатил по банков път на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.С оглед на това съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 480 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.Водим от горното, Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 с - в,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1491 от 17.08.2016 г. на СГС, ТО, VI– 13 –ти състав, постановено по т. д. № 8218/2015 г.ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И.“, [улица], ет. 3, ап. 5, чрез адвокат П. К., да заплати на „А.“, Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.“, [улица], ет. 3, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател:
Членове: 1. 2.