установяване на нарушението, внос на стоки, обезщетение за вреди, писмени доказателства, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер, едно и също предприятие, лицензионен договор
Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ) изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО(отм. ) използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО(отм. ) е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО(отм. ) представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО(отм. ), вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО(отм. ). [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ) е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО(отм. ) следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ . [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Вероятността от объркване на обществеността следва да бъде оценявана общо като се вземат предвид всички относими фактори и обстоятелствата по спора. Глобалната преценка следва да отчита наличието на взаимозависимост между релевантните факти и в частност сходството между марките и между стоките или услугите. [...] • Вероятността от объркване следва да се отчита с оглед начина, по който обикновеният потребител на вида стоки възприема марката, като последният обикновено я възприема като едно цяло и не анализира отделните и части. [...] • При преценка на отличителността на марката съдът следва да прецени способността на марката да идентифицира стоките и услугите, за които е регистрирана като такива идващи от конкретно предприятие и така да отличи тези стоки и услуги от стоките услугите на други предприятия. [...] • Централно място в знака има и фигуративният елемент на две човешки очи, на които предвид избраното им местоположение в центъра на знака и размерът им, следва да бъде признато съществено значение в общото внушение, което знакът създава у възприемащите го потребители.[...]
марка, ползваща се с известност, реклама, вероятност от объркване, недобросъвестност, марка на Европейския съюз, отличителност, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, право върху марка, ограничаване на правото върху марка, преустановяване на нарушението
На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. [...] • Съгласно законовата дефиниция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм. );, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм. );, като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм. ); има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея. (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм. ); ), включващо в себе си от една страна правото да я използва. (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). [...] • Именно с оглед обхвата на закрила следва да се има предвид, че законодателят с разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм. ); изрично посочва съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаване на правото върху марка, визирано в чл. 14 ЗМГО (отм. );, съгласно която норма притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части. [...] • Същевременно, договорът може да бъде както формален (писмен), така и неформален - да не бъде в писмена форма, като в случая наличието на плащане, удостоверено с банкови документи и фактурите установяват, че подобно договаряне е било налице и впоследствие изпълнено.[...]
търговска комбинирана, обезщетение за вреди, пропуснати ползи, лицензионен договор, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, вероятност от объркване, установяване факта на нарушението, заличаване на регистрацията, заличаване на марките, отличителен характер, идентичност или сходство, реклама
От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] • Следователно, съдът следва да се съсредоточи само по въпросите дали е налице идентичност, респ. сходство между по- ранните търговски марки на ищеца и означенията на ответника, както правилно е процедирал и първостепенният съд. С нормата на чл. 13 ЗМГО(отм. ); е транспонирана разпоредбата на (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. С решението е посочена константната практика на съда, че преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното/общо/ впечатление, което оставят марките, като се има в предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване. [...] • Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
вероятност за объркване, пропуснати ползи, лицензионен договор, заблуда, писмени доказателства, отличителност, идентичност или сходство, право върху марка, вероятност на объркване, определяне размера на обезщетението
Изпълването на фактическият състав на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм. ); предпоставя установяването в кумулативна даденост на следните предпоставки: 1 / ищецът да притежава или да има право да ползва търговска марка, чиято закрила е с действие в РБългария; 2 марката да е идентична или сходна със знак, който се използва за стоки или услуги, които не са на ищеца; 3 наличие на идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и на знака; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 използване на знака от ответника във формите по чл. 13, ал. 2 ЗМГО без съгласие на ищеца. [...] • При редовното регистриране на такава останалите търговци следва да се съобразяват с горния факт, като се въздържат от осъществяване на действия, закрепени като нарушение на марката в обективното законодателство. [...] • Сходството може да има различни степени, но за да е налице, следва визуалната близост между процесните марка и знак да е очевидна и несъмнена, а не хипотетична. [...] • И ако за производството и продажбата им се изисква разрешение, такова не се изисква за покупката им. [...] • По иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО (отм. );.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, по-ранна марка, право върху марка, определяне на обезщетението, свободно обращение, отличителен елемент, отличителен характер, вероятност за объркване, идентичност или сходство, публикация на регистрацията, установяване факта на нарушението, по-късна марка, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, лицензионен договор
Сравняваните знаци и техният отличителен характер следва да се анализират в цялост, а не разделени на отделни елементи, тъй като потребителят няма навик да ги анализира в детайли и си създава едно общо впечатление, което запаметява в съзнанието си; анализът за сходство включва анализ за фонетично, визуално и смислово сходство; фантазийните знаци притежават присъща отличителност сами по себе си; включването на единия знак в състава на другия обуславя сходство между сравняваните знаци до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите. [...] • В нормата на чл. 73 от ЗМГО нарушението на правата върху търговска марка е дефинирано като използване в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, а в ал. 2, т. 3 на чл. 13 като използване в търговската дейност, по смисъла на ал. 1, а оттам и като нарушаване на правата върху марката е посочен и вносът на стоките с този знак. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, към която препраща дефинитивната норма на чл. 73 от с. з. , са разграничени три хипотези на нарушаване на правата на маркопритежателя: 1) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) използване в търговската дейност на знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) използване в търговската дейност на знак, който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. [...] • По иск за установяване на нарушението, от значение е степента на заблуждаващо сходство между нарушаващия знак и регистрираните марки, а не присъщата отличителност на този знак, по критериите на чл. 11, ал. 1 от ЗМГО. [...] • В нормата на чл. 11, ал. 1, като абсолютни основания за отказ на регистрация са посочени хипотезите, при които марката се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги (т. 3), както и когато марката, се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (т. 4). Регистрацията на марката в нарушение на изискванията по чл. 11 е основание за последващото? заличаване, съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, като специално в хипотезите на нарушения по т. 3 и т. 4, е предвидено изключение, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана. [...] • При асоциативните марки, съдържанието на насочващи елементи (думи, срички) в техния състав, които реферират към определени характеристики на обозначените с тях стоки, не ги дисквалифицира като описателни, макар и да обуславя по-ниска степен на отличителност в сравнение с фантазийните и произволните марки. [...] • Вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, представлява възможност за създаване на погрешна представа относно производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност у релевантния кръг потребители да се създаде погрешно убеждение, че стоките и/или услугите са на същите или на икономически свързани лица. Преценката за съществуването на такава вероятност се извършва въз основа на всички относими фактори, които оказват влияние върху цялостното впечатление при възприемане знака на марката, каквито са идентичността или степента на сходство на процесната и по-ранната марка; степента на отличителност на по-ранната марка; степента на сходство на стоките и/или услугите; релевантния кръг потребители и др. [...] • Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като при определяне на неговия размер съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението (ал. 2).[...]
регистрация, марка, оригинални стоки, вероятност от объркване, писмени доказателства, лицензионен договор
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима в частта и срещу първоинстанционното решение в неговата част, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗМГО. [...] • В осъдителната му част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо. [...] • Поначало правната квалификация на иска, дори и да е неправилна, обуславя не недопустимост, а неправилност на решението, стига съдът да се е произнесъл, съобразно с твърденията на страната относно фактите, на които се основава иска, и с търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ГПК), без да ги променя или подменя, и в конкретният процесен случай именно такова, съобразено с твърденията на ищеца и с вида на търсената от него, защита на заявеното му за съдебна защита, негово спорно субективно материално право, произнасяне на първоинстанционния съд е налице по делото. [...] • Същото важи и за ангажираните от ответника доказателства в уверение на това, че е отхвърлена заявената опозиция на заявката му за регистрация на марка, като неотносими към релевантните за основателността на предявените искове, обстоятелства, включващи като главен елемент от фактическия състав, годен да обоснове ангажиране отговорността на ответника, само наличието или не на осъществено от него, нарушение на изключителните права на ищеца върху регистрираните му марки /и което наличие или неналичие, не се влияе от възможността за регистриране на конкретно заявената от ответника за регистрация марка, или от евентуалния отказ за такава регистрация, постановен по административен ред, включително и съдебно потвърдени/ . [...] • Нито обстоятелството, че процесните стоки са внесени на територията на страната от дистрибутора на притежателя на марката, нито наличието на изтъквания дистрибуционен договор, нито представеният лицензионен договор, са годни по правните си характеристики да изключат отговорността на ответника за установеното по делото да е осъществено от него, нарушаване на правата на ищеца върху регистрираните му марки – ответникът черпи правата си по посочените договори от свои съдоговорители, контрахенти, които нямат каквито и да било права върху марките на ищеца, за да биха могли законосъобразно да му ги преотстъпят под каквато и да било легална правна форма, та по този начин същите да са противопоставими на заявените за съдебна защита, изключителни права на самия ищец, а изтъкваното от ответника в жалбата му, като да е осъществено от него, предварително пазарно проучване, по съдържанието си всъщност установява обратното на твърдяното от него.[...]
регистрация, марка, договор за продажба, фактура, ip адрес, печатни произведения, преустановяване на нарушението, трето лице
Визуално двата сайта са идентични. [...] • Понятието домейн се използва за обозначаване на наименованието, с което е известен определен адрес в интернет пространството, зад който може да е налице уебсайт, да се предоставят услуги като електронна поща, да са инсталирани комуникационни услуги и др. Българското законодателство не урежда домейн имената като самостоятелни обекти на абсолютни субективни права, каквито са вещите при вещни права, авторските произведения, резултат от творческа дейност, при авторските и сродните им права, както и патентите, полезните модели, означенията и др. за отделните права на индустриална собственост. [...] • Въз основа на този договор не се учредяват или прехвърлят права на интелектуална собственост, като между страните възникват единствено обигационни права и задължения. На общо основание, доколкото това не протоворчи на закона или на естеството им, тези права са прехвърлими. [...] • Договорът, с който регистрантът прехвърля правата си към [фирма], произтичащи от сключения между тях договор за регистрация и поддръжка на домейн, осигуряващи му възможността да ползва съответното домейн име, представлява договор за прехвърляне на вземане, и като такъв се урежда от правилата за цесията, съдържащи се в нормата на чл. 99 и сл. ЗЗД. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с постигане на съгласието между страните, доколкото законът не въвежда изискване за форма. [...] • За да се направи извод за основателност на иска за преустановяване на нарушението, предявен на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, наред с констатираните действия, в които се изразява нарушението, по следва да се установи още и дали към датата на приключване на устните състезания правата на ищеца върху регистрираната марка все още е ползват със закрила, както и дали разкритото нарушение продължава да е налице. Съгласно чл. 20 ЗМГО срокът, за който правата върху регистрираната марка се ползват със закрила е десетгодишен, считано от датата на подаване на заявката, като регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на нарочна процедура. [...] • Несбъдването на поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО обосновава недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по този иск, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.[...]
европейски патент, неполучено лицензионно възнаграждение, промишлен дизайн, разпространение на стоките, имитация, марка, изобретател, преустановяване на нарушението, нарушение на патента, определяне обхвата на правна закрила, обезпечителна заповед, дистрибутор, определяне размера на обезщетението, пропуснати ползи
По исковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПРПМ за установяване на нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран европейски патент ЕР 1 927 308 В1, изразяващи се в предлагане за продажба и търговия на тоалетна хартия с пластмасова шпула за дозатори тип Х. за периода 26.01.2017 г. – 10.05.2017 година и осъждането му за преустановяване на нарушението. Елементите от фактическия състав на исковете, които ищецът носи тежест да докаже са, че е носител на патентни права; че ответникът е извършил нарушение на същите и проявните форми, в които е реализирано то по смисъла на чл. 19, ал. 3 или 4 от ЗПППМ, като за уважаване иска по т. 3 следва да установи и че нарушението на правото на ищеца върху патента е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПРПМ, лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. [...] • Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. [...] • При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност. [...] • Следователно, установява се нарушение на патентната закрила, като формите на нарушение могат да бъдат различни, да засегнат както целия патент, така и част от него и се извеждат от уредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента, като съгласно, ал. 3, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод, а според, ал. 4, когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. ), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му. [...] • Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, патентопритежателят може да иска обезщетение за претърпените вреди и за пропуснатите ползи, като в случая се претендират и двете. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. [...] • Като нарушение на правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен случай от събраните доказателства по всяко конкретно дело. За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1. [...] • Нарушението на правото на ищеца върху дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към датата на постановяване на решението. [...] • Тези елементи нямат самостоятелно съществено значение за визията на изделията тъй като представа за съществено сходство между тях може да се създаде само когато са поставени в цялостния продукт за чиято употреба са предназначени, но не и когато се сравняват съобразно цялостния изглед на изделието.[...]
обезщетение за вреди, марка, реклама, специални знания, допълнителна квалификация, заблуждение, вероятност за объркване
Освен това, останалите потребители, които ползват техниката за подобряване на своето здраве, която се явява неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве по чл. 166, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, също проявяват повишена степен на внимание. [...] • Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. [...] • За определяне на релевантните потребители на услугите свързани с регистрацията и ползването на процеснтата марка, както и сходния знак, е необходимо изследване на произхода на марката и начина по който тя е възприемана от потребителите. [...] • Информацията относно тази техника е достъпна за българския потребител, както и за всеки друг потребител по света. [...] • Всяка от страните се асоцеира с различна школа, като предоставя на своите потребители информация относно връзката и с тази школа и за предоставяните от нея услуги.[...]
Сходството в знаците и идентичността в услугите водели до объркване на потребителите. [...] • От гледна точка на доказателственото право по своята природа фотографските снимки са веществени доказателства - предмети, които възпроизвеждат факт от значение за делото, и макар неуредени нарочно в процесуалния закон, последният ги предпоставя като необходими и допустими доказателства в редица случаи. [...] • Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание“. [...] • Затова при извършването на преценка дали има опасност от объркване съдът трябва да се фокусира върху цялото излъчване, което процесните марки/ стоки оставят. Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното (общо) впечатление, което оставят марките, като се имат предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли.[...]
недобросъвестно използване, марка, отличителност, вероятност от объркване, патент, идентичност или сходство, обезщетение за вреди, задължение за знание, търговско наименование, намерение за увреждане
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. [...] • Закрила на правото на търговеца на фирма е предвидена изрично и в българското законодателство. В чл. 7 от ТЗ пък е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, изключително право да го използва, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването на фирмата и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. [...] • Тази недобросъвестност следва да бъде схващана като знание, задължение за знание или обективна невъзможност за незнание у ответника за правата на ищеца върху собственото му, по-рано регистрирано търговско наименование (фирма), кумулативно съчетано от субективна страна с намерение за увреждане на притежателя на по - рано регистрираното търговско наименование или поне допускане в представите на ответника на подобно увреждане, с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен интерес, т. е. става въпрос за поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и добрите нрави, при което регистриралият фирмено наименование търговец знае за обстоятелствата, причиняващи противоправния резултат и желае или допуска неговото настъпване. [...] • С разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ уредената от действащия обективен правов ред защитата на правото на марка е само разширена и допълнена в посока на предвиждането на допълнителната защита, без при това и по необходимост същата задължително да се ограничава, респ. – императивно да изисква установяването на кумулативно наличие и на всички останали предпоставки за ангажиране на отговорността на твърдения нарушител, в пълния им обем и съобразно ЗМГО (по чиито текстове обаче и по необходимост, както се посочи, следва исковете за защита правото на марка, да се квалифицират, с оглед липсата на друга уредба в текста на чл. 7, ал. 5 от ТЗ), като при това в отлика от чл. 7, ал. 4 от ТЗ, приложимата ал. 5 на същия законов текст не установява изрично изискването и за недобросъвестност, като елемент на фактическия състав на нарушението, т. е. забраната е обективна, а след регистрацията на марката и в срока й на защита и абсолютна.[...]
реклама, промишлен дизайн, установяване на нарушението, преустановяване на нарушението, идентичност или сходство, новост, марка на ЕС, вероятност за объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, заличаване на марките, принцип за приоритет, отличителен характер, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, определяне на обезщетението, лицензионен договор
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗМГО, които допускат колизията между последните права. [...] • В случай, че такова искане не е направено от притежателя на по-ранната марка и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късно регистрираните полезни модели. Такъв извод следва от чл. 27, ал. 1 и чл. 26 ЗМГО, допускащи паралелно съществуване на две марки, или регистрирани други права върху знакът, регистриран като търговска марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на производство, предлагане за продажна и рекламиране на стоки с този знак. [...] • Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в разпоредбата, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Предвид нормата на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО ищецът като притежател на търговските марки има право на иск за обезщетение за вредите от нарушението. С нормата на чл. 76а ЗМГО се предвижда, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 76 б ЗМГО е предивдено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 до 100 000 лв. , като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3 ЗМГО, или равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.[...]
реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]
отличителен елемент, установяване на нарушението, вероятност за объркване, марка на ЕС, реклама, идентичност или сходство, регистрация, марка на Общността, нарушение на правото на регистрирана марка, отличителен характер
Като носител на правото върху търговска марка, регистрирана по националния закон, ищецът разполага с даденото му по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правомощие да забрани на трети лица да използват без негово съгласие в търговската си дейност знак, който, поради неговата идентичност или сходство с марката му и идентичността или сходството на стоките/услугите, за които е регистрирана марката, с тези, които са обозначавани със знака, създава вероятност от объркване на потребителите, поради свързване на знака с марката. [...] • Този извод произтича по аргумент от разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, която дава правото на притежателя на по-ранната марка да поиска по-късно регистрираната марка да бъде заличена. [...] • Принципът на приоритет на по-ранната марка е основополагащ както в националното, така и в общностното право. [...] • В случай, че такова възражение не е направено от притежателя на по-ранната марка и по-късно заявената марка бъде регистрирана, той разполага с правото да поиска от Службата последната да бъде обявена за недействителна или да предяви насрещен иск за обявяването на недействителността й в съдебно производство за нарушение, образувано срещу него, съгласно чл. 53 § 1 б. „а“ от Регламента /подобно на правомощието по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО за заличаване на марката/ . В случай, че и това право не бъде упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с който да забрани използването на по-късната марка. [...] • По смисъл на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е налице и в хипотезата на предлагане на услуги с този знак. Очертаните нарушения попадат в обхвата на приложното поле на защита по специалния закон – чл. 76 ЗМГО, доколкото представляват нарушение на забраната за използване в търговската дейност от трети лица на определен знак. Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО представлява неправомерното /'без съгласие'/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, вкл. предлагане на услуги, но само когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО. [...] • С нормата на чл. 13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/Е. ), предвид на което и при прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО следва да се бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз задължително тълкуване относно смисъла, вложен в общностната разпоредба, съдържащо се в постановените от този съд актове. [...] • При липса на проведени твърдения или доказване на последната по-голяма отличителност на марката, следва да се приеме, че марката е с нормални отличителни характеристики. [...] • Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. [...] • Когато става въпрос за преценка на отличителния характер на елемент на комбинирана марка, се прилага същият критерий, така че следва да се прецени дали този елемент на марката е годен в по-голяма или в по-малка степен да установи, че стоките или услугите, за които е регистрирана марката, произхождат от определено предприятие. [...] • Отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно вероятността от объркване може да бъде прието, че съществува, само ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. [...] • Дори в последните случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики/елементи/ .[...]
преустановяване на нарушението, марка, имуществени и неимуществени вреди, разгласяване на диспозитива на решението, идентични и сходни стоки, отличителен елемент, отличителност, определяне на обезщетението, договор за лицензия, заблуждение, идентичност или сходство, вероятност за объркване
Изричната регламентация на колизията между по-рано възникнало авторско право върху обект, защитен от ЗАПСП, съдържаща се в чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „б“ от ЗМГО, цели защитата на правата на автора, в резултат на чиито творчески усилия е създаден обектът, възпроизведен изцяло или частично в знака на по-късно регистрирана търговска марка и е съобразена със спецификата на авторското право, което възниква с факта на обективиране на произведението във веществена форма и което не подлежи на регистрация. Само в този случай конкуренцията между двете права е нормативно разрешена в полза на носителя на авторското право, тъй като авторът е създал знака (словен, графичен и др. ), възпроизведен в марката, след като правото му върху него е възникнало с неговото обективиране в материална форма, която може да бъде възприета от неограничен кръг лица. В обратната хипотеза обаче, когато знакът на регистрирана търговска марка е включен в произведение, защитимо при условията на ЗАПСП, такива съображения са неприложими, тъй като правото върху марката е възникнало преди създаването на авторското произведение. [...] • За да е налице нарушение, по смисъла на чл. 13 от ЗМГО, е достатъчно нарушителят да е поставил върху стоката, която е произвел или пуснал на пазара знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана (чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО), или такъв, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака да създава вероятност за объркване на потребителите, включително и поради съществуваща възможност за свързване на знака с марката (т. 2). [...] • В този случай, по силата на обикновената житейска презумпция (praesumptio hominis) релевантният потребителят може да бъде въведен в заблуждение, че марката е поставена върху стоката със съгласието на маркопритежателя, а оттам да я асоциира със стоките и услугите, които той е въвел в пазарно обръщение, доколкото на публиката не са известни вътрешните отношения между титуляра на правата върху марката и производителя, респ. търговеца на обозначената с нея стока. [...] • Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно отражение на нарушението върху субективно-психическата и морално-етична сфера от личностния статус на увредения и фактът на настъпването им не се предполага, а следва да бъде установен с надлежни доказателства.[...]
марка, разгласяване на диспозитива на решението, доказателствени средства, неполучаване на лицензионно възнаграждение, регистър на марки, срок на действие, лицензионен договор
Вследствие на неправомерното ползване на търговската марката, от страна на ответника, ищецът пропуска ползи, представляващи неполучаване на лицензионно възнаграждение. По отношение на размера на пропуснатите ползи, иска съда да приложи разпоредбата на чл. 76, буква „б“ ЗМГО за особени случаи на обезщетение, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, като определя размер на пропуснатите ползи в размер на 5000 лв. , в случай, че съдът държи да бъде определен размер на пропуснатите ползи. [...] • Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. [...] • Подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. [...] • Предвид изложеното, възражението за недоказаност на нарушението с допустими доказателствени средства е неоснователно.[...]
При подобни нарушения деянието винаги представлява използване на правото на марка в търговската дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО, а противоправността е свързана с липсата на съгласие за това използване от притежателя на правото на марка или негов законен ползвател /лицензополучател/ . Вината има две основни форми – умисъл и небрежност. Умисълът е психично отношение на дееца, изразяващо се в искане или допускане на настъпването на последиците от деянието, знаейки, че то нарушава чужди права. При нарушения на правото на марка умишлено действа това лице, което съзнателно използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО. Небрежността при гражданската отговорност /вкл. деликтната такава/ обаче не е психично отношение, а е неполагане на дължимата грижа, преценена през абстрактен мащаб – този на добрия стопанин или добрия търговец. При нарушения на правото на марка небрежно действа това лице, което използва правото на чужда марка в търговската си дейност чрез формите по чл. 13 ЗМГО и чл. 73, ал. 2 ЗМГО без да знае, че е чужда, но и при неполагане на дължимата грижа да се осведоми за наличието на противопоставими права на друго лице. [...] • При презюмирана небрежност оневиняването е в тежест на извършителя на нарушението, който следва да докаже, че поради наличието на външна обективна причина /случайно събитие, непреодолима сила/ не е могъл да знае за наличието на чужди права върху съответната марка. Доколкото правото на национална търговска марка се придобива чрез регистрация в Държавния регистър на марките, воден от Патентното ведомство, и се огласява чрез публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство /чл. 38е, ал. 2 ЗМГ0/, то и информацията за наличието на такова право е общодостъпна. [...] • Няма да е налице небрежност ако въпреки наличието на регистрация, информацията за това не е станала общодостъпна /напр. поради неизпълнени от служители на ПВ задължения не е извършена публикация в бюлетина или не е отразено в базите данни или пък до тях няма достъп/ . [...] • За липсата на небрежност обаче е необходимо да се установи и, че евентуалното му незнание не се дължи на неполагане на дължимата грижа. [...] • При определяне на размера на обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО меродавно не е само заключение на вещо лице, но са приложими и специфичните правила на чл. 76а, ал. 3 и чл. 76б ЗМГО, даващи право на съда на определена преценка по справедливост. [...] • Ето защо съдът не е стриктно обвързан от заключението на съдебната експертиза, а го преценява през призмата на всички установени по делото обстоятелства с оглед специфичните функции на това обезщетение.[...]
марка, регистрация, изземване и унищожаване на стоките, дистрибутор, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, домашни любимци, реклама, пропуснати ползи, преустановяване на нарушението, обезщетение за вреди
Процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца в обстоятелствената част и петитумът на исковата молба, че притежателят на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България по чл. 12, ал. 6 ЗМГО се ползва със същата правна закрила, с каквато се ползва притежателят на регистрирана търговска марка по чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Материално правно легитимация е въпрос по същество на правния спор, от която зависи основателността респективно неоснователността на исковете и не касае тяхната допустимост. [...] • Като съд по същество, въззивният съд няма право да връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, за разлика от касационното производство. [...] • Няма как съдът да се произнесе по искане за отвод на страната след като вече е постановил решение по същество на правния спор. [...] • На основание чл. 149, ал. 3 ГПК без надлежно сезиране, съдът не може служебно да задължи страните да представят писмени защити и да определя срок за тяхното представяне. [...] • На основание чл. 101, ал. 2 ГПК „Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му“, като съд по същество на правния спор, въззивният съд следва да съобрази отстраняването на нередовността на исковата молба, без да провежда нарочно производство по чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 2 ГПК, което не може да е самоцелно и лишено от основание. [...] • Така уточнената промяна на правната квалификация не води до промяна в разпределената доказателствена тежест и до необходимостта да се дават нови указания за твърдения за факти, за които страните не сочат доказателства. На основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО „Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката“. [...] • Прилагането по аналогия на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 13 ЗМГО е недопустимо и немислимо, защото материалноправно легитимиран за процесния период е бил ответникът, а не ищеца по това дело. Неправилно въззивникът смесва правото на притежателя на нерегестрирана търговска марка да подаде опозиция и/или да установи по исков ред недобросъвестното регистриране на такава марка, с правата на притежателя на регистрирана търговска марка. [...] • Правото на специалния ред на защита на притежателя на търговска марка възниква само след нейната регистрация, съгласно чл. 10 от ЗМГО. Неприложимостта на специалния ред на искова защита не изключва общия ред за обезщетение на вредите изразяващи се в пропуснати ползи, но те не са предмет на това производство.[...]
преустановяване на нарушението, търговски отношения, пропуснати ползи, обезщетение за претърпени вреди, фалшифицирани етикети, фактура, търговски книжа, фалшифициране, отличителност, нарушение на правото върху марка
Въпросът дали е налице солидарност (активна/пасивна), е материалноправен въпрос по основателност, а не процесуалноправен въпрос по допустимост на иска и производството по него, поради което и решението, постановено при неизясняване на въпроса не е недопустимо, а неправилно. [...] • Това е така, защото правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Вредите са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез поставяне на марката върху стоки и опаковки и предлагането им на пазара, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други.. [...] • Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако благото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез използването й за означение със знака на стоките и опаковките им и предлагането им на пазара, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. В този случай може да бъде накърнена репутацията на марката, в резултат на което маркопритежателят може да претърпи освен загуби, изразяващи се в разходи за възстановяване на накърнената репутация, също и да пропусне да реализира очакваната печалба. [...] • При установено нарушение на правото на марка, вредите, ако такива са претендирани, не се презюмират.[...]
разпределение на топлинна енергия, заблуждение, договор за лицензия, марка на Общността, ремонт, вероятност за объркване, ноу-хау, трето лице, недобросъвестност
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът, по своя инициатива или по молба на страните, може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. [...] • С нормата на § 1, чл. 2 страните са уговорили, че подробностите по съответните престации, както и възнаграждението, са договорени в съответните приложения „Специална част 1 до 4“. [...] • В случай, че последният не подаде отговор на уведомлението за предоставяне на сублицензии в срок от 4 седмици, одобрението се счита дадено. [...] • В ал. 2 на посочената разпоредба е посочено, че, независимо от общия брой на разпределителите, годишният размер на лицензионното възнаграждение не може да бъде по – малък от 25 000 лв. [...] • Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на 'използване' на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба /както и в чл. 73, ал. 2 Т3/ . Използването по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Този договор дава права на полуизкпючителна лицензия и видно от пар. 2 Получателят се задължава да защитава при всички случаи интересите на Извършителя всеобхватно и с грижа на добър търговец. [...] • Липсата на съгласие на притежателя на марката за осъществяване на търговска дейност от трето лице, според нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, сочи на реализиране на отговорност на нарушителя. Недобросъвестността е свързана със знание или незнание на определен факт с правно значение. Недобросъвестен е търговецът, който извършва действия противоречащи на търговски нрави и търговската практика, изискващи зачитане на чуждите права. Недобросъвестността от обективна страна представлява осъществяване на дейност в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика, а от субективна - знание от търговеца, че с действията си нарушава чужди права. В този смисъл, неправомерното използване на марката без съгласие на притежателя е елемент от фактическия състав на нарушението, който се предполага до доказване на противното. [...] • Предвид основателността на главния иск, съдът дължи произнасяне и по акцесорните такива.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions