регистрация, разпространение на стоките, промишлен дизайн, марка на ЕС, преустановяване на нарушението, вероятност за объркване, лицензионен договор, козметични продукти, идентичност или сходство
От представения лицензионен договор за последната марка е видно, че предоставеното право на ползване върху същата включва и правото на предприемане на действия по закрила на марката, в това число и завеждане на съдебни дела и други административни процедури без да е необходимо съгласието на притежателя на марката. [...] • Това сходство не е в степен, която може да преодолее различното визуално въздействие от съществуващите разлики. [...] • От друга страна се посочва, че продукта на ответника като цяло има качеството да бъде марка, т. е ще бъде разбран от потребителя като „знак“, указващ търговски произход на стоката. [...] • Марката следва да се разглежда в цялост и поради това словният елемент в същата не може да бъде игнориран, а напротив следва да се отчете при сравнението. [...] • Мотивите на градския съд са подробни и обосновани и не е необходимо да бъдат преповтаряниПредвид на изложеното жалбата се явява неоснователна.[...]
реклама, лицензионен договор, марка на Общността, преустановяване на нарушението, заличаване на регистрацията, промишлен дизайн, вероятност за объркване, идентичност или сходство, нелоялна конкуренция, заблуждение, имитация, индустриален дизайн, новост, отличителност, обезщетение за вреди, право върху марка, търговски книжа, нарушение на правото на регистрирана марка
Отстъпеното на ищеца право по договора включва и правото за предприемане на действия по закрила на марката, в това число завеждане на съдебни дела и други административни услуги срещу нарушители.. [...] • В общия случай се приема, че има вероятност за объркване на потребителите, когато е налице двойно кумулативно сходство – идентичност или сходство във висока степен между марките и идентичност/сходство между вписаните стоки/услуги, ако марката не е със статут на ползваща се с известност. [...] • Пряко объркване е много възможно при националната марка поради много сходните обемни форми, но дори и да се приеме, че пряко объркване е невъзможно поради наличие на надписи на европейската марка, то потребителите могат непряко да се объркат, защото много по-лесно могат да направят връзка за единен произход. [...] • Правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство (чл. 10, ал. 1 от ЗПД) и включва, освен другото, правото на притежателя му да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила (чл. 19, ал. 1 от ЗПД). [...] • Промишленият дизайн (дизайнът) е видимият външен вид на продукт или част от нето, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях ( чл. 3, ал. 1 от ЗПД) и нарушаване на правота върху дизайн има когато той се копира изцяло или при разлика само в несъществените елементи (незначителни детайли), т. е. е налице идентичност с регистрирания дизайн (чл. 12, ал. 2 от ЗПД). В този случай е релевантно изобразяването, съответно изображенията, на регистрирания дизайн и дали у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие при ползването. Обхватът на правна закрила се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител (потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът) различно цялостно възприятие (чл. 18, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗПД). [...] • Качествата на дизайна новост и оригиналност (индивидуалност) са основания за регистрацията му и до евентуалното заличаване регистрацията, от която следва правото върху дизайна, следва да бъде съобразявана включително в производство по установяване на нарушение на право върху дизайна и преустановяването му. [...] • Като притежател на марката ищецът е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на Общността и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от марката на Общността и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание – възможност за свързване на знака с марката. Може да бъде забранено включително да се предлагат стоки или да се пускат на пазара или да се съхраняват за тези цели под този знак или да се предлага да се предоставят услуги под този знак, както и да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата (чл. 9, § 1, б. “б“ и чл. 9§ 2 б. “б“ 4 „г“ от Регламент (ЕО) № 207/2009). Нарушението на правата върху марка на Общността се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009, като не се изключва възможността искове, свързани с марка на Общността да бъдат подавани въз основа на законодателството на държавите-членки, по специално относно гражданската отговорност (чл. 14, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009). Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО (чл. 72а, ал. 2 от ЗМГО). [...] • Производството по реда на ЗЗК е отделен способ за защита на права върху индустриална собственост. [...] • Триизмерната марка е марка, чието оформяне е в три измерения и представя символа на съответното изделие. При действието на ЗМГО (чл. 10, ал. 1 и ал. 3), правото върху марката включва, освен другото, възможността да се забрани на трети лица, без съгласие на притежателя на марката, да използват в търговската си дейност знак, освен другото, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите - възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал 1, т. 2 от ЗМГО).[...]
европейски патент, разпространение на стоките, промишлен дизайн, имитация, марка, изобретател, патентоспособност, патентовано изобретение, принудителна лицензия, нарушение на патента, определяне размера на обезщетението, право на дизайн, имуществени или неимуществени вреди, обезпечение, преустановяване на нарушението, неполучено лицензионно възнаграждение
По иска с правно основание чл. 28 ал. 1 т. 1 ЗПРПМПредявеният иск за установяване нарушение на патентно право предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава патент с действие на територията на Република България (2) в периода на предоставената закрила (3) ответникът използва (4) изразени в претенциите признаци или изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат с изразения в претенциите за признака, което за специалист в областта е очевидно към датата на заявката, че може да бъде достигнат чрез еквивалетния признак (5) без съгласието на ищеца като (6) ответникът е действал умишлено – при знание, че използва чуждо изобретение, защитено с патент без съгласие на патентопритежателя. [...] • Съгласно чл. 72в вр. чл. 12 ал. 3 ЗПРПМ българският закон предоставя защита на притежателя на европейски на територията на територията на Република България при условие, че е осъществена предписана процедура за публикуване на европейския патент в официалния бюлетин на Патентното ведомство. [...] • Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПРПМ притежателят на патент има изключително право да използва изобретението, на което съответства задължението на всички останали да се ползват от изобретението само след съгласието на патентопритежателя. Съгласно чл. 19 ал. 3 ЗПРПМ това право включва всяка форма на оползотворяване на новаторското решение както търговията с него е само една от възможностите. Дължимото съблядаване на изключителното право задължава всеки друг търговец при проявен интерес към защитен продукт да го предложи доколкото патентопритежателят го е овластил за това. [...] • Правото съществува до настъпване на изрично посочено в закона обстоятелство, с което правният ред свързва прекратяването му. [...] • Обуславянето на защитата от съблюдаването на определена форма пряко засяга самото право. [...] • Конкуренцията е социална ценност, когато безусловно зачита чуждите права. [...] • Субективната интерпретация за правното значение на тези факти остава без значение. [...] • Законът допуска формиране на фактически извод въз основа на косвени доказателства, но предпоставка за това е да следва еднозначно от тях. [...] • В обхвата на дължимото обезщетение Директива 2004/48 изрично придава меродавност и на причинените от нарушението морални шети. [...] • Предвидената от чл. 28 ал. 1 т. 3 ЗПРПМ мярка е в състояние да осигури този резултат включително и с оглед предвидената наказателна защита с нормата на чл. 296 НК. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗПДТака предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че (1) ищецът притежава права върху промишлен дизайн като в (2) в срока на действие на регистрацията (3) ответникът е използвал в търговската си дейност продукт, включващ или към който е приложен промишлен дизайн, . който за информирания потребител не създава различно цялостно възприятие (4) без съгласието на ищеца. [...] • Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗПД обаче съществено за промишления дизайн са особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. [...] • По иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗПДИщецът претендира обезщетение за нарушено му право на промишлен дизайн, което вземане предполага да бъде установено в процеса, че (1) в търговската си дейност ответникът използва шпули, притежаващи защитени съществени признаци (2) без съгласието на ищеца (3) довело като пряка и непосредствена последица до (4) претърпени имуществени или неимуществени вреди.[...]
новост, нарушение на патента, установителен иск за факта на нарушението, регистрация, веществени доказателства, интернет сайт, установяване наличието на знание
Носи тежест да докаже и че нарушението не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/ . Ответникът носи тежест да докаже възраженията си. [...] • Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. В чл. 28 ЗПРПМ са предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права. Правото върху патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/ . [...] • Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023 година. [...] • Съгласно чл. 29 ЗПРПМ, когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов. [...] • Не е елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за съществуване на защитените права. [...] • Тоест, извършване на нарушения е системно и продължава, а не се касае за еднократно действие.[...]
промишлен дизайн, установяване факта на нарушението, лицензионен договор, патентоване, дистрибуторство, дистрибутор, заличаване на регистрацията, реклама, идентичност или сходство, вероятност за объркване, общоизвестна марка, право на преждеползване
Разграничителният момент за това кой факт е минал или бъдещ е датата на подаване на исковата молба, която е крайният възможен момент, до който твърдяният от ищеца факт следва да е настъпил, за да е допустим предмет на установяване с иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО. [...] • При исковете по чл. 124, ал. 4 ГПК е изначално невъзможно последващи факти да могат да повлияят на съществуването на вече настъпил в обективната действителност друг факт, чието установяване се търси чрез този иск и който факт е очертан в исковата молба, вкл. като време на настъпване – този факт или вече е настъпил или не, което не може да зависи по никакъв начин от настъпването на последващ или предходен факт. [...] • Следователно, допустим предмет на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО могат да бъдат само факти, настъпили до момента на подаване на исковата молба включително, но не и след този момент. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГОСпоред чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. [...] • При тази преценка следва да се отчита и основното законово предназначение на марката по чл. 9 ЗМГО – да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. [...] • Включването на същата се явява неправомерно ползване не само на марката, но и на дизайните, тъй като по арг. на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД забранено се явява ползване на дизайн, нарушаващ по-ранно право на индустриална собственост, каквото е това върху марката. [...] • Всяка твърдяна форма на нарушение обективира отделен установителен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД. [...] • B) По основателността на исковете по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДПСпоред чл. 3, ал. 1 ЗПД промишлен дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях, като продуктът може да бъде всяко изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове с изключение на компютърни програми – ал. 2 на чл. 3. Изключителното право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10 ЗДП/ . [...] • Според чл. 19, ал. 1 ЗПД правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила. За да се приеме, че ответникът е извършил нарушения по чл. 19, ал. 1 ЗПД е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) ищецът да притежава или да има право да ползва промишлен дизайн, чиято закрила е с действие в Република България, 2) дизайнът да е идентичен или сходен с друг дизайн, 3) другият дизайн да е в обхвата на закрила на регистрирания дизайн, и 4) да е налице използване на другия дизайн от ответника във формите по чл. 19, ал. 2 ЗПД без съгласие на ищеца. [...] • Релевантните форми за използване обаче са само тези, посочени в чл. 19, ал. 2 ЗПД: производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. [...] • Всяка от тези форми е предмет на отделен иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, поради което следва да бъде разгледана отделно. [...] • Преустановяване може да се търси само на нарушения, които продължават да се извършват и понастоящем. За доказване на това обстоятелство е достатъчно ищецът да докаже, че нарушенията са били извършвани към датата на подаване на исковата молба.[...]
промишлен дизайн, вероятност за объркване, по-ранна марка, реклама, марка на Общността, отличителен елемент, лицензионен договор, заличаване на марките, дистрибуторство, патентоване, отличителен характер, установяване на нарушението, обезщетение за вреди, отмяна на регистрацията, заличаване на регистрацията, търговски книжа
Промишленият дизайн по принцип се създава чрез комбинация от известни елементи, но включва всяко ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеностите на формата, рисунките, орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни. Дизайн, който има незначително изменение в посочените особености или друга незначителна промяна, която не може да се установи от пръв поглед, не се признава за нов. [...] • Това право не може да бъде заличено без изрична отмяна на регистрацията, извършена по реда и при предпоставките, предвидени в закона. [...] • Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие. [...] • ЗДП не дава легална дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността е обща правна категория, като по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата грижа и усилия да провери дали използвания дизайн не нарушава правата на друг производител / търговец. [...] • Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието, приложима за всички случаи, като от обективна страна следва да бъде установено извършването на действия в разрез с добрите нрави и честната търговска практика, а от субективна - знанието на ответника, че нарушава чужди права. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО). Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО.[...]
полезен модел, хранителни продукти, промишлен дизайн, марка, интелектуална собственост, задържане на стоки, лицензионен договор, срок на действие, обезщетение за вреди, нарушение на патента
Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трето лице без негово съгласие да използва в търговската си дейност знак, който има признаците, посочени в т. 1, 2 или 3 на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Нарушение на правото на марка съгласно чл. 73, ал. 1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал. 2 на тази разпоредба. Всяко използване по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13 ал. 1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 от ЗМГО. [...] • Правото на използване на изобретението, съгласно ал. 3 на същата норма, включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. [...] • С разпоредбата на чл. 55 от същия закон всяко използване на регистриран дизайн в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото на дизайн е въведено като нарушение на това право.[...]
лицензионен договор, пропуснати ползи, новост, изобретател, сублицензия, марка, фалшифициране, такси за поддържане, нарушение на патента, обезщетение за вреди
След отнемане на първоначалната влажност от хранителния продукт и получаване на задоволително трайно втвърдяване на неговата повърхност, се премахва цедилото, при което върху повърхността на всяко парче от получения хранителен продукт се получава траен отпечатък от вдлъбнати релефни елементи, които са огледални на изпъкналите релефни елементи, бродирани върху цедилото. Обхватът на правна закрила на изобретенията се определя от претенциите, които отразяват същността на изобретението и носят правната тежест, докато описанието и чертежите дават подробна информация за осъществяване и използване на изобретението и имат значение дотолкова, доколкото разясняват претенциите. [...] • Изобретението се счита за използвано, ако са използвани всички признаци, изброени в двете части на претенцията - ограничителна и характеризираща. В претенциите могат да се използват алтернативни признаци, както в ограничителната, така и в характеризиращата част на претенцията. [...] • При реализацията на стоките основната функция на марката се изразява в това да рекламира и продава стоките, като информира потребителя за важни нейни качества - произход, качество и ценност. [...] • Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него. [...] • Договорът е формален, възмезден, комутативен, с продължително действие и поражда действие спрямо трети лица от датата на вписването му в регистъра на ПВ. [...] • Изключителна лицензия е тази, при която правото да се използва изобретението се отстъпва само на изключителния лицензополучател. [...] • Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. Следва да бъде конкретизирано в исковата молба и да се установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. [...] • Те имат характер на свидетелски показания, дадени в писмена форма, което е недопустимо. [...] • Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия: прилагане на метода и предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му по отношение на продукта, директно получен при използване на метода. [...] • В ЗПРПМ не се съдържа особена дефиниция за това що е вреда. [...] • Пропуснатите ползи са свързани с едно неосъществено увеличаване на имуществото. [...] • Следователно обезщетение за вреди се дължи само ако от доказателствата по делото се установява, че неизпълнението има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна.[...]
патент, пропуснати ползи, марка, дистрибутор, лицензионен договор, полезен модел, такси за поддържане, срок на действие, нарушение на патентни права, годишна патентна такса
Ищецът предлага страните да сключат лицензионен договор, с който да уредят отношенията си. [...] • При неправомерно ползване на патента обезщетението би следвало да е по-високо от изчисленото лицензирано възнаграждение и лихвите за забава при правомерно използване. [...] • Поради това ЗП урежда трансформацията на заварените случаи като установява особен режим по отношение авторските свидетелства и заявки в патенти, респ. в заявки за патенти. [...] • Ако в предвидените срокове не бъде поискана трансформация, авторското свидетелство прекратява действието си - §2 ал. 8 от ПЗР на ЗП. Съгласно §2 ал. 1 ПЗР на ЗП авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване на заявката. [...] • Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. [...] • Винаги се изследва дали издаденият патент е действащ и следва да се конкретизира в исковата молба и установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се твърди, че го нарушават. [...] • Преценката отностно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него. [...] • За да може обаче патентопритежателят да се ползва от закрилата на патента, същият следва да заплаща годишна патентна такса. Патентна година на всеки патент е едногодишният срок, който започва за него всяка календарна година от датата на подаване на заявката. [...] • След тази дата, на осн. чл. 26, ал. 1, т. З ЗПРПМ (в редакцията на закона към този момент), патентът прекратява действието си, като в нормата на чл. 33 ал. 1 от е предвидено изключение - че патентопритежателят запазва правата си ако до шест месеца след изтичането на този срок внесе таксата в двоен размер. [...] • Ако той внесе таксата в двоен размер, патентът продължава да действа с обратна сила от просрочената дата. Неплащането на таксата, включително и в дадения гратисен период, е основание за автоматично прекратяване действието на патента. [...] • Ако патентната такса е била заплатена до тази дата, ищецът би се ползвал със защита.[...]
транспортно средство, публикуване на решението, нарушение на патентни права, търговско дружество, прехвърляне на правото върху патента, трето лице
Правото на собственост върху патент, който представлява оценимо в пари имущество, може да бъде предмет на гражданския оборот. Само носителят му има правата по чл. 19 от ЗПРПМ – да използва изобретението, да забранява на трети лица да го използват без съгласието му и да се разпорежда с него. Качеството „патентопритежател” се придобива с факта на прехвърлянето на правото на собственост по някой от предвидените в закона гражданско-правни способи, а не от вписването на това обстоятелство в Патентното ведомство. Това вписване, с оглед разпоредбите на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, има обвързваща функция само спрямо третите лица, като от този момент същите са длъжни да се въздържат от действия, представляващи нарушение по смисъла на чл. 27 от ЗПРПМ, които биха довели до причиняване на вреди за вписания патентопритежател. В отношенията между страните по прехвърлителната сделка, респ. апорта в настоящия случай, промяната на собствеността възниква от момента на осъществяването й /респ. вписването в ТР/ .[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions