Решение № 1182 от 20.07.2015 г. на СГС по т. д. № 5844/2014 г.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1182
Гр. София, 20.07.2015 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Е. Г. и при участието на прокурора…..като разгледа гр. д. № 5844 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗПД и искове по чл. 76 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗМГО.
Ищецът Х. К. С. А. Ш., акционерно дружество, регистрирано в Турция, поддържа, че е собственик на промишлен дизайн „ПЛИКОВЕ (ОПАКОВКИ)” с peг. № 8031, заявен на 05.09.2013 г. и регистриран на 02.04.2014 г., със срок на закрила до 05.09.20**г., като регистрацията му е публикувана на 30.04.2014 г. в Бюлетина на Патентното ведомство, а в обхвата на правната закрила на процесния дизайн влизат три изображения на дизайни, номерирани като № 1, № 2 и № 3.Ищецът поддържа, че в центъра на пликовете /опаковки/ от процесния дизайн е изписана със сини удебелени и големи по размер букви думата „Test” на фона на бяла елипса с розови кръгови сегменти по краищата й, оформящи специфичен графичен елемент.Върху пликовете / опаковки/ има и следните надписи: в центъра - „for handwash” със сини букви, а в горния ляв ъгъл — ’’maximum economy” с бели букви върху син фон, а под него - „500 г” с бели букви върху розов фон; като надписите „Test” и „for handwash” са един под друг и са изписани наклонени надясно спрямо линията на хоризонта.Сочи, че в долната част присъстват и следните надписи в светлокафяви цветове: на дизайн № 1 - надписът „sea freshness”, на дизайн № 2- надписът „violet flower” и на дизайн № 3 - надписът „lemon”. Всички надписи са със специфични шрифтове.Ищецът твърди, че ответникът е осъществявал и продължава да осъществява нарушение на правата на ищеца върху процесния дизайн, тъй като използва в търговската си дейност дизайни, включени в обхвата на закрила на процесния дизайн.По подробно изложените доводи поддържа, че дизайните на двата вида процесни пликове-опаковки са идентични по смисъла на чл. 12 ал. 2 от ЗПД.Сочи, че конкретните действия по чл. 55 във връзка с чл. 19 ал. 2 от ЗПД, които ответникът осъществява с предмета на нарушенията - процесиите пликове – опаковки като дизайни, са следните: производство, предлагане, излагане на пазара, износ и съхраняване с тези цели на прах за пране, опакован в процесиите опаковки.Ищецът поддържа и че е собственик на марка „TEST” с peг. № 76 919, словна, заявена на 12.05.1999 г. и регистрирана на 07.06.2011 г., със срок на закрила до 12.05.2019 г., за следните стоки от клас 03: „прахове за пране, омекотители за пране, препарати за избелване, миещи средства в течно и железообразно състояние, средства за почистване, шампоани, сапуни, козметика”, като регистрацията й е публикувана на 29.07.2011 г. в Бюлетина на Патентното ведомство (ПВ) - брой 07/29.07.2011 г.Твърди, че ответникът без съгласието на ищеца използва в търговската си дейност знака „Test” за означаване на произвеждан от него прах за пране, като го поставя върху опаковките им - картонени кутии за прах за пране (Прил. № 8 и № 9), като знакът е изписан с големи по размер и удебелени букви в ярък червен цвят, в центъра на лицевата страна на процесиите кутии-опаковки на ответника, поради което има доминираща роля при възприемане на опаковките.Ищецът твърди, че знакът „Test” от процесните кутии-опаковки е сходен с процесната марка, като има фонетична и смислова идентичност и сходство във визуално отношение, а се използва за стоката „прах за пране”, която е идентична на покритите от процесната марка стоки „прахове за пране” и сходна на останалите стоки от клас 03, покрити от процесната марка, поради което е вероятност за объркване по смисъла на чл. 13 от ЗМГО на потребителя.Ищецът поддържа, че действията на ответника по поставяне на знака „Test” върху опаковките на стоките „прах за пране” - картонени кутии, предлагането на така означените стоки за продажба и пускането им на пазара и съхраняването им с тези цели представляват нарушения на правото на ищеца върху процесната марка съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗМГО, тъй като са извършвани и извършват без съгласието на ищеца.Предвид горното ищецът претендира да бъдат признати за установени гореописаните нарушения на правата му върху процесния дизайн и процесната марка и да бъде осъден ответника да преустанови тези действия,както и да му се присъдят разноски.Ответникът „С.” ООД е депозирал подробен писмен отговор от 12.11.2014 г. и искова молба по инцидентен установителен иск. Поддържа, че не е извършил процесните описани нарушения, тъй като е преждеползвател на процесния дизайн по смисъла на чл. ** от ЗДП, защото е извършил подготовка за използването му и е използвал дизайна на територията на Република България преди датата на подаване на заявката за регистрацията му от ищеца - 05.09.2013 г.Сочи, че на 01.04.2013 г. той е възложил изработка на дизайн на опаковка на продукта прах за пране с наименование „ТЕСТ 500 г Спечелете като купувате Виолет“ на фирма „С. П. В. К. С. Т.. А. Ш., гр. Истанбул, видно от приложения протокол от 01.04.2013 г., като е приел изпълнение на възложеното на 06.05.2013 г. съгласно протокол за предаване.Твърди, че изработените и внесени опаковки са използвани на територията на Република България, като с тях са пакетирани стоките прах за пране и същите са реализирани на пазара чрез търговска продажба, видно от фактури № 0220003978/28.05.2013 г., № 0000012037/17.07.2013 г., № 0000012075/19.08.2013 г., № 4000003903/29.08.2013 г.По отношение на регистрираната от ищеца марка peг. № 76919 TEST, словна, ответникът сочи, че е налице висящо производство по депозирано от него пред Патентно ведомство на Република България искане за заличаването й на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12 от ЗМГО поради регистрацията й в противоречие с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО във вр. с ал. 2, т. 7 от ЗМГО, като производството не е приключило, тъй като е предмет на разглеждане по к. адм. д. № 11371/2014 г. по описа на ВАС, насрочено за 17.03.2015 г., поради което заявява искане за спиране на делото до приключване на спора пред ВАС.Евентуално твърди неоснователност на претенцията с аргументи, че ползваната от него марка TEST, заедно с графичното оформление на опаковката за перилни и почистващи препарати, е общоизвестна по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция, поради което следва да се третира като по-ранна марка, тъй като е създадена и наложена на българския пазар чрез търговия и реклама от „С.” ООД и свързани с дружеството лица.Сочи, че още преди учредяване на дружеството /вписано с Решение на Пловдивски окръжен съд № 5407 от 05.06.1995 г./, в периода 1992 - 1995 г. първоначално свързани с дружеството лица - С. К. и А. К. като частни предприемачи са организирали производството и търговията в България на прах за пране, означен като TEST.Поддържа, че след регистрирането на „С.” ООД през 1995 г., в която управител е С. А. - племеник на К., а от 1996 г. управител е синът му С. К., субстанцията за перилните препарати е внасяна от Турция, а в България дружеството е пакетирало и осъществявало търговията с перилни и почистващи препарати, като се позовава и на договор от 05.07.1995 г. между турското дружество „Хайят” и „С.” ООД.Ответникът твърди, че е регистрирал преди приоритетната дата на марката следните търговски марки в кл. 3 от МКСУ: комбинирана марка с per. № 28827 TEST matic, с приоритет от 20.10.1995 г.; комбинирана марка per. № 28900 TEST alirken kazanin, c приоритет от 20.10.1995 г.; комбинирана марка TEST jel, с приоритет от 20.10.1995 г., а на 28.08.1996 г„ „С.” ООД е регистрирал TEST alirken kazanin по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките IR 660693 и като марка на Общността 5647144, с приоритет от 28.01.2007 г., като във всички регистрирани и използвани от „С.” ООД марки доминиращият и отличителен елемент е словния TEST, изписан в характерен шрифт, като е ползвал марките в търговската си дейност от подаване на заявките.Сочи, че на 20.03.1997 г. е сключил лицензионен договор със „С. Г. и Ко” ООД за производство и продажба на перилни и почистващи препарати с посочените по-горе марки.Поддържа, че стоките с процесните марки са промотирани чрез реклама в различни периодични издания и специализирани издания, като например Търговски каталог на Българската търговско-промишлена палата 1997 - 1998 г.; 1998 г. - 1999 г.; 1999 - 2000 г. като по този начин информацията за рекламата на „С. Г. и Ко” ООД на стоките, означени с марката TEST е била достъпна до неограничен кръг от лица - фирми и потенциални потребители на перилни и почистващи препарати.Ответникът твърди, че от началото на 1997 г. „С. Г. и Ко” ООД произвежда, рекламира и продава перилни и миещи препарати, означени с марката TEST.Ответникът поддържа, че „С. Г. и Ко” ООД в качеството си на лицензополучател е сключил договор за реклама с продуценска къща „Супер Арт” за рекламиране на продуктите, означени с марка TEST, който е действал в периода 1997-2004 г., като стоките са регламирани в предаването „Риск печели, риск губи”, водено от Къци Вапцаров.Ответникът твърди, че популяризирането на марката TEST се осъществява и чрез реклама и предоставяне на награди - перилни препарати в томболи на спортни срещи на баскетболния отбор Баскетболен клуб — жени - АКАДЕМИК”.Ответникът поддържа, че независимо от обстоятелството, че в края на 1999 г. регистрираните марки на „С.” ООД са атакувани, впоследствие - заличени, марката TEST присъства интензивно на българския пазар. Сочи, че процедурата по заличаване на марките продължила повече от десет години, но „С. Г.” ЕООД до 2009 г., а след това и „С.” ООД, са използвали и налагали на българския пазар марката TEST, чрез производство, реклама и търговия на стоките, означени с марката.Предвид горното поддържа, че не е извършил нарушение на правото на марка на ищеца, а е използвал по-ранна (общоизвестна) марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 7 вр. с ал. 1 от ЗМГО в рамките на правата си по чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, поради което и исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО се явяват неоснователни.Ответникът е предявил инциденти установителни искове за установяване на правата му на преждеползвател, като с протоколно определение от 19.12.2014 г. е приет за съвместно разглеждане иска по чл. ** от Закона за промишления дизайн за установяване на преждеползването му. В хода на съдебното производство поддържа оспорването на първоначалните искове и инцидентния установителен иск чрез процесуалния си представител – адв. Д.. Депозира и писмени бележки.Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. **5 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата молба извлечение от Официалния бюлетин на Патентното ведомство бр. 7/29.07.2011 г. и справка от 03.06.2014 г. ищецът е собственик на марка „TEST” с peг. № 76 919, словна, заявена на 12.05.1999 г. и регистрирана на 07.06.2011 г., със срок на закрила до 12.05.2019 г., за следните стоки от клас 03: „прахове за пране, омекотители за пране, препарати за избелване, миещи средства в течно и желеообразно състояние, средства за почистване, шампоани, сапуни, козметика”, като регистрацията й е публикувана на 29.07.2011 г. в Бюлетина на Патентното ведомство (ПВ) - брой 07/29.07.2011 г. Пред Патентното ведомство е било постъпило искане от 16.02.2012 г. за заличаване на процесната марка на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 12 от ЗМГО, като с решение № 177 от 04.04.2013 г. на Председателя на ПВ искането е отхвърлено като неоснователно. Решението е обжалвано пред АССГ, който с решение № 3356/20.05.2014 г. по ахд № 7612/2013 г. на АССГ, 39-ти състав е отхвърлил жалбата на „С.“ ООД, приемайки, че „С.“ ООД не е наложил на българския пазар към датата на подаване на заявката процесната марка, а общоизвестността й е наложена именно от ищеца. Горепосоченото решение е потвърдено с решение № 5031/05.05.2015 г. на ВАС, VII отд. по ахд № 11371/2014 г., което е представено на стр. 356 и следващите от делото. Следователно към момента на приключване на устните състезания, искането за заличаване е отхвърлено като неоснователно с влязъл в сила административен акт на ПВ.
По делото е представено решение на СГС, ТО, VI-10 състав от 04.02.2013 г. по т. д. № 1037/1999 г., с което съдът по предявения установителен иск от ищеца - Х. К. С. А. Ш. срещу „С. Г.“ ЕООД, гр. Пловдив, е признал за установено на основание чл. 97, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 50, ал. 2 от ЗТМПО / отм./, че ищецът е преждеползвател на търговските марки ТЕST GEL с рег. № 28892, TEST с рег. № 35163, TEST matic с рег. № 28827 и TEST arilken kazanin с рег. № 28900, всички за стоки от клас 3 на МКСУ. Решението е потвърдено с решение № 1142 от **.07.2009 г. на САС, ТО, 6-ти състав по гр. д. № 1276/2009 г., а с определение на ВКС, I т. о. № 755 от 10.11.2010 г. по т. д. № 419/2010 г. не е допуснато касационно обжалване на гореописаното решение на САС, т. е. решението е влязло в сила. За марките TEST matic с рег. № 28827 и TEST arilken kazanin с рег. № 28900 са представени на стр. 61 и следващите от делото справка от Регистъра на Търговските марки, видно от които същите са били регистрирани по заявка от 20.10.1995 на името на „С.“ ООД, като е отразено, че по молба от 15.12.1998 г. са прехвърлени на „С. Г.“ ЕООД – Димитровград и по решения № 12 и 13 от 14.01.2011 г. марките са заличени. На стр. 67-70 от делото е представен договор за лицензия от 20.03.1997 г., който е отразено, че е сключен в гр. Пловдив между „С.“ ООД и „С. Г. и ко“ ООД, с който първият като лицензодател на описаните три марки, а именно ТЕST GEL с рег. № 28892, TEST matic с рег. № 28827 и TEST arilken kazanin с рег. № 28900, всички за стоки от клас 3 на МКСУ, е отстъпил на съконтрахента си като лизингополучател неизключителното ползване на търговските марки за цялата територия на страната.
С решение на СГС, VI-10 състав по гр. д. № 4195/2011 г. под № 872/14.05.2013 г. е признато за установено по иска с правно основание чл. 76,ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73,ал. 1 от ЗМГО, предявен от “Х. К. С. А. Ш.”, Турция, Истанбул, срещу „С.”ООД, ЕИК ********, факта на нарушение правото на ищеца върху търговска марка “TEST ” с рег. № 76919, словна, регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ изразяващо се в поставянето от ответника на знака TEST, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, предлагането им за продажба и пускането им на пазара, без съгласието на ищеца- притежател на правата върху марката, като ответникът е осъден и да преустанови нарушението. Решението е потвърдено от САС, 9-ти състав с решение № 383/04.03.2014 г. по гр. д. № 382/2013 г., като с определение на ВКС, Първо т. о. № 278/21.04.2015 г. по т. д. № 2289/2014 г. не е допуснато касационно обжалване, т. е. считано от тази дата решението на СГС е влязло в сила.
С исковата молба е представено свидетелство за регистрация на промишлен дизайн „ПЛИКОВЕ (ОПАКОВКИ)” с peг. № 8031, заявен на 05.09.2013 г., регистриран на 02.04.2014 г., със срок на закрила до 05.09.20**г., като регистрацията му е публикувана в бр. 4 от 30.04.2014 г. на Бюлетина на Патентното ведомство, а в обхвата на правната закрила на процесния дизайн влизат три изображения на дизайни, представени като приложение към свидетелството.
С исковата молба са представени снимки на опаковки на прах за пране ТЕST от 500 гр., като допълнително са представени опаковките и като веществени доказателства, като видно от същите отстрани е отпечатано, че производител е „С.“ ООД, а датата на производство е 2014 г. Единият вид е с надписи TEST /sea freshness/, а другият - с надписи TEST / violet flower/.
Представени са складови разписки –изписване под № 52096 от 19.05.2014 г., с която „С.“ ООД е продал на Е. П. четири кашона ТЕST от 500 гр. Виолетка, Океан, и 2 кашона ТЕST от 400 гр. по 10 бр. – промоция. На стр. 8 и следващите са представени снимки на кутии прах за пране ТЕST, също с отразяване, че производител е “С.“ ООД, ***, като е представен фискален бон за закупуване на прахове и сапуни от „С.“ ООД от 14.03.2014 г.
По делото е представен от ответника в превод и на турски език на стр. 34 и следващите протокол –договор от 01.04.2013 г., съгласно който „С.” ООД е поръчал изготвяне на дизайн на „С. П. В. К. С., ТИДЖ. А. Ш“ (А. Д), а последният като дизайнер е приел да направи на Фирмата дизайна на опаковката на продукта с наименование „ТЕСТ 500 г Спечелете, като купувате Виолет“, задължавайки се в 15-дневен срок да направи най-малко три алтернативни предложения, за което е уговорено възнаграждение в размер на 1500 щатски долара. Представен е и приемо-предавателен протокол от 06.05.2013 г. Видно от представената на стр. 43 и следващите митническа декларация MRN 13BG003000H0094092 от 27.05.2013 г. е оформен внос на пликове от ПП, напечатани, непредназначени за хранителни продукти, 1 861 кг, върху 3 палета, описани в опаковъчен лист от **.05.2013 г. и инвойс фактура N1851/**.05.2013 г., доставени на „С.” ООД, които са на обща стойност 4 860,22 евро.
С отговора са представени фактури за продажба на перилни препарати, издадени от С.” ООД на клиентите, които са както следва: на „ЕЛ ЕС 05“ ООД фактура N 0220003978/28.05.2013 г. на обща стойност с включено ДДС в размер на 821,78 лв.; на „ГРАНД 1“ ЕООД - фактура № 0000012037/17.07.2013 г. на обща стойност с ДДС в размер на 4 500,00 лв.; на „Д.“ ООД фактура № 0000012075/19.08.2013 г. на обща стойност с ДДС в размер на 200,20 лв.; на ЕТ „К. К.“ фактура № 4000003903/29.08.2013 г. на обща стойност с ДДС в размер на 209,83 лв.
На стр. 52 и следващите от делото от ответника са представени писмо от 05.02.1993. от А. К., приходна книтанция от 22.02.1993 г. за 500 германски марки за изготвяне на дизайна на ТЕСТ, които подписалото се лице С. Е. е посочил, че е получил от С. К., за което е представена и декларация от 15.11.2011 г., в която е посочил, че в този период е бил на работа в ищцовото дружество и изготвил дизайн на кутията по поръчка на г-жа К.. Представен е договор от 17.09.1999 г. за предоставяне на рекламни права и спонсорство за Националните турнири, страна по който е „С. Г. и ко“, представляван от А. К., който съдът намира, че е неотносим, тъй като не индивидуализира по никакъв начин рекламираните стоки.
На стр. 80 и следващите е представен договор за доставка от 19.10.1997 г., сключен между „С. Г. и ко“ ООД и ЕТ „Б. – ИРН“, по който е уговорено покупката на описаните стоки, включително прах за пране Тест, като е представен и договор за доставка с ЕТ „В. П.“ от 19.05.1997 г. Представените декларации от В. Г. П. и Л. Б. съдът няма как да цени, тъй като се явяват свидетелски показания, събрани не по установения в ГПК ред.
Представени са фактури за заплащане за реклама на Реогионален телевизионен център – Русе съгласно договор № 161/15-07.1999 г.
На стр. 134 и следващите от делото е представен в превод и на турски език договор за оторизирано дистрибуторство на територията на България, сключен между посоченото дружество Х. К. В. М. С. А. Ш. и „С. Г. Ко“ със собственик А. К. на 04.08.1995 г., с който се уговоря, че Сарс ще извършва пласмент на произвежданите от Хайат перилни препарати и щампоани с марките Бинго и Тест, както и представянето им на пазара.
На стр. 137-150 е представен и втори договор за оторизирано дилърство, сключен на 12.04.1999 г., съгласно който ищецът упълномощава „С. Г. Ко“ като единствен оторизиран дилър за продажба на нейните стоки на територията на България, като се предоставя правото на разпространение и продажба на произвежданите от Хайат продукти, като в чл. 12 от договора е уговорен срок за действието му до 30.06.2004 г.
На стр. 175 и следващите от делото от ответника е представен договор от 05.07.1995 г., сключен между „Х. К. В. М. С. А. Ш. и „С.“ ООД, в който е посочено, че формата и дизайнът на амбалажа, в който ще се поставя продукцията ще се определят от фирма „С.“ и върху него ще се изписва марката „Тест“, като в чл. 5 е посочено, че фирма „С.“, която има право да продава извън България продукти със собствената си марка Тест, ще може да търгува и с продукцията на Хаят с марката Бинго, а в чл. 6 е посочено, че посочената по-горе марка Тест, собственост на „С.“ ООД може да бъде прехвърлена на друга фирма по решение на дружеството или използвана за собствено производство. В копието е отразено, че върху договора има отметка на нотариат в Тирана, Албания от 07.05.2004 г. Процесният договор е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК и ответникът е бил задължен да представи оригинала на същия съгласно чл. 183 от ГПК, като въпреки двукратно дадената му възможност не е сторил това, поради което съдът намира, че този документ следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.
На стр. 188 и следващите е представен в превод и на турски език сертификат за подновяване на търговска марка с № 097785, в който е посочено, че марката TEST е регистрирана за първи път в Турския институт по патентоване на 17.04.1987 г. и съответно подновявана и е собственост на фирма „Х. К. В. М. С. А. Ш.. Представено е на стр. 306 от делото в превод извлечение от Турския търговски регистър бр. 4069 от 28.06.1996 г., от който е видно, че фирма „Х. К. В. М. С. А. Ш. е с променено наименование на „Х. К. С. А. Ш.“.
По делото е изслушано заключение на съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещото лице В. П., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице е извършило сравнение между: изображението на регистрирания дизайн рег. № 8031 по Свидетелството за регистрация, притежание на ищеца с представените цветни снимки на процесиите пликове-опаковки (с надписи TEST / sea freshness) на ответника - отпред и отляво (приложение 3 от ИМ; цветните снимки на процесиите пликове-опаковки (с надписи TEST / violet flower) на ответника - отпред и отляво (приложение 4 от ИМ); цветното изображение на дизайнерски проект, представен от ответника по настоящето дело (лист 36 от делото); цветни снимки на плик-опаковка (с надписи TEST/violet flower) използвани от ищеца (приложение 1 от Молба № 863 от 07.01.2015 на 'С.' ООД); цветни снимки на плик-опаковка (с надписи TEST / violet flower), използвани от ответника - отпред и отляво (приложение 2 от Молба № 863 от 07.01.2015 на 'С.' ООД), като е установило, че представляват пликове-опаковки за прах за пране с определен дизайн. Експертът сочи, че формообразуващи елементи на представените пликове-опаковки са: централен текст Test с ясно изразен голям шрифт, голяма първа буква и малки следващи букви, изписан върху стилизиран фигуративен елемент; място на поставяне на словно-фигуративен елемент с текст „maximum economy'; цветови комбинации, като счита, че като цяло формата на сравняваните дизайни на опаковки е идентична, тъй като са идентични съществените елементи - централен текст Test с ясно изразен голям шрифт, голяма първа буква и малки следващи букви, изписан върху стилизиран фигуративен елемент; място на поставяне на словно-фигуративен елемент с текст „maximum economy'; цветови комбинации, което според експертиза може да създаде у потребителя идентично цялостно впечатление. Вещото лице е посочило, че при дизайна на ответника не е създадена комбинация от елементи, водеща до различно възприятие. Експертът приема, че дизайнът на пликовете-опаковки на ответника е идентичен с дизайните от процесния дизайн с рег. № 8031 и създава идентично цялостно впечатление. Дизайнът на пликовете-опаковки на ответника попада в обхвата на закрила на процесния дизайн с рег. № 8031, защото не създава различно цялостно впечатление. Вещото лице е приело, че е налице вероятност от объркване на потребителите и свързване на опаковките на ответника - приложение № 3 и № 4 към Исковата молба с регистрирания от ищеца дизайн рег. № 8031, която се обуславя от идентичността на дизайните и на техните стоки. По отношение на процесната марка рег. № 76919 - TEST вещото лице сочи, че тя е словна и се състои от една кратка дума, изписана на латиница, имаща значение и на български език, лесно читаема и произносима, като същата дума е използвана и от ответника. Експертът сочи, че изследвайки българската и европейската практика за сравняване на марки и знаци, отразена в Методическите указания на Патентното ведомство и Ръководството при противопоставяне от юли 2006 на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар OHIM, може да се направи извод, че самото включване на думата TEST в използваните знаци върху опаковките на стоките води до съществуваща опасност от объркване на средния потребител. Сочи, че думата TEST по отношение на посочените стоки е с отличителен характер, защото това е една дума, която няма описателен характер по отношение на процесните стоки и тя е единствен доминиращ и отличителен елемент в състава на регистрираната марка на ищеца, защото благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите и защото може да служи за осъществяване на основната функция на марката - да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. Експертът сочи, че сравнени фонетично, словният елемент TEST от марката на ищеца има идентично звучене със знака TEST, поставен върху опаковките на продуктите на ответника. Освен това словният елемент TEST звучи като самостоятелна първа дума и в цялостния словен елемент на знака, поставен върху опаковките. Вещото лице сочи, че думата TEST в знака на ответника, който може да се разглежда като комбинирана марка, звучи като първа дума, отличителна и доминираща, като фонетичното й звучене се определя от познатата и лесно произнасящата се дума ТЕСТ, независимо на кой език. Експертът счита, че обикновеният потребител ще произнесе именно тази част на марката, защото тя е най-лесна и приятна за произнасяне и запомняне, т. е. това е отличителният и доминиращ ефект на думата TEST в комбинирания знак на ответника. Сочи, че в знаците на ответника има и други словни елементи, които обаче нямат нито отличителен, нито доминиращ характер. Предвид горното изводът на експерта е, че е налице фонетично сходство между знака TEST, поставен върху опаковките на продуктите на ответника и национална марка на ищеца TEST с peг. № 76919. Вещото лице сочи, че е налице и визуално сходство в сравняваните марка на ищеца и знака на ответника, определено от думата TEST, която има централно представяне с подобаващо едър шрифт. Експертът счита, че е налице смислово сходство между знака TEST, поставен върху опаковките на продуктите на ответника и национална марка на ищеца TEST, с peг. № 76919, тъй като общата дума TEST има отличителна способност и е с доминиращ характер. Сочи, че въпреки че думите са на чужд език и някои потребители могат да имат ограничени познания по него, те ще са способни да забележат идентичност в смисъла на марката и знаците, като няма да имат затруднения при разбирането на смисъла на думата TEST на чужд език и произнасяне, тъй като общата дума е кратка и ясна. Останалите думи върху опаковките също са познати, лесно произносими и запаметяеми, но те не оказват влияние върху цялостното възприятие на знаците. Вещото лице при преценка на опасността от объркване на потребителите отчита описаните относими фактори, а именно, че потребителите на стоки от клас 03 ще погледнат на знаците в тяхната цялост, но въпреки това думата TEST ще им окаже съществено влияние, поради своя отличителен и доминиращ характер, както и поради начина на изписването върху опаковките; че има идентичност на знака TEST, поставен върху опаковките на продуктите на ответника и национална марка на ищеца; че знаците, поставени върху опаковките на продуктите на ответника, съдържат изцяло словната национална марка на ищеца; че стоките, маркирани с процесните знаци, и стоките, защитени с регистрираната марка, имат сходен начин на пазарна реализация; и че връзката, която релевантният кръг потребители може да направи между знаците, поставени върху опаковките на продуктите на ответника, и национална марка на ищеца TEST с peг. № 76919, е реална, поради което приема, че съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака, използван от ответника, с регистрираната марка на ищеца TEST с peг. № 76919, както и объркване на потребителите относно производствения произход на продуктите.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, и което не се оспорва от страните. От заключението на експерта се установява, че получените материали с MRN 13BG003000H0094092 и инвойс фактура под N 1851/**.05.2013 г. / пликове и отпечатано РЕ фолио/ на обща стойност 4 860,22 евро, с левова равностойност 9 505,75 лв., са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество по счетоводна сметка 302-1 - Материали, и са намерили отражение в дневника за покупки за данъчен период м. май 2013 г. под пореден номер 943. Вещото лице е извършило проверка на счетоводството на ответника и установило, че представените по делото фактури, издадени от „С.” ООД за продажба на перилни препарати както следва: на „ЕЛ ЕС 05“ ООД - фактура N 0220003978/28.05.2013 г. Е включена в дневник за продажби за данъчен период м. май 2013 т. под пореден N 579, и намерила отражение в подадената справка-декларация за ДДС; на „ГРАНД 1“ ЕООД - фактура N 0000012037/17.07.2013 г. е включена в дневник за продажби за данъчен период м. юли 2013 г. под пореден N102 и намерила отражение в подадената справка-декларация за ДДС, на „Д.“ ООД - фактура N 0000012075/19.08.2013 г. - на обща стойност с ДДС в размер на 200,20 лв. - включена в дневник за продажби за данъчен период м. август под пореден N14, и намерила отражение в подадената справка-декларация за ДДС; на ЕТ „К. К.“ - фактура N 4000003903/29.08.2013 г. - на обща стойност с ДДС в размер на 209,83 лв. - включена в дневник за продажби за данъчен период м. август под пореден N591, и намерила отражение в подадената справка-декларация за същия месец. Всички фактури са осчетоводени по сметка 411 – Клиенти, а изписването на стоките с процесните пликове по Д 701 – Приходи от продажби на стоки и К 304 – Стоки. Вещото лице е посочило, че извършеното осчетоводяване на продажбите, изписването на стоките и получените плащания са осчетоводени в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, НСС и Националния сметкоплан.
По делото са събрани и свидетелски показания, като е разпитан свидетеля Х. П., който е посочил, че е служител на ответника и работи от есента на 2010 г. като организатор обработка. Свидетелят сочи, че се занимавал с дизайна на изделията от хартия, а после и на други опаковки. Сочи, че пликът ТЕСТ като материал е изработен от полиетилен, описвайки и идентифицирайки представения по делото в лилаво, с теменужки, като сочи, че няма търговски правомощия и не се занимава с продажба, но от фактурите и конкретно тази от **.05.2013 г. сочи, че първия ред е за опаковки за хартия и салфетки, а втория – въпросното фолио, в опаковки от което се продават перилни и почистващи препарати.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете, свързани с промишления дизайн, съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за промишления дизайн /ЗПД/ дизайнът е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.Съгласно чл. 18 от ЗПД обхватът на правна закрила на промишления дизайн се определя от изображенията на регистрирания дизайн и включва всеки идентичен дизайн, а по смисъла на чл. 12 ал. 2 от закона и всеки дизайн, който в значителна степен е копие на регистрирания дизайн.Съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗПД два дизайна се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи, а такива са елементите, които нямат отношение към цялостното формообразуване на продукта и се дължат на функционална предопределеност или са трудно забележими.Несъществени са елементите, които не променят основните формообразуващи характеристики на дизайна и не са представени в изображенията на дизайните в Свидетелството за регистрация и публикацията, т. е. които не водят до промяна на дизайна, която да може да се установи от пръв поглед. Несъществените елементи не променят общото възприятие на дизайна.Съществени са елементите, които са формообразуващи за даден дизайн и са представени в изображението му в Свидетелството за регистрация. Всички елементи, които въздействат на формообразуването на изделието са доминиращи, поради което са съществени елементи.Дизайнът е естетическа категория и формообразуващите му детайли са предмет на специално проектиране от страна на дизайнера, като видимият външен вид на всеки елемент не е продукт само на техническото задание, но и на творческата дейност на дизайнера.Промишленият дизайн по принцип се създава чрез комбинация от известни елементи, но включва всяко ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеностите на формата, рисунките, орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни.Дизайн, който има незначително изменение в посочените особености или друга незначителна промяна, която не може да се установи от пръв поглед, не се признава за нов.Съгласно чл. 55 от ЗПД всяко използване по смисъла на чл. 19, ал. 2 от закона в търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна, като съгласно чл. 57 от ЗПД във връзка с чл. 56, ал. 1 от ЗПД, притежателят на промишления дизайн може да предяви искове за установяване на нарушението, преустановяването му и за обезщетение за вреди.Използването на дизайна включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.В тежест на ищеца по иска по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗПД е да докаже чрез пълно и главно доказване правата си върху процесния промишлен дизайн, описаното в исковата молба нарушение, извършено от ответника чрез използването в идентичната му или сходна с тази на ищцовото дружество търговска дейност, сходна до степен на объркване с регистрирания дизайн.Правото върху дизайна е изключително право и се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация /чл. 10/, а в случая ищецът се легитимира като притежател на процесния промишлен дизайн, тъй като същият е peгистриран под № 8031, заявен на 05.09.2013 г., със срок на закрила до 05.09.20**г.До отмяна на регистрацията на този промишлен дизиайн съдът следва да приеме, че негов притежател е ищеца.Това следва от стабилитета на административните актове, каквито са решенията на ПВ, като този индивидуален административен акт означава съществуване на правото на промишлен дизайн, който не съвпада, т. е. не е идентичен с предходно регистриран. Това право не може да бъде заличено без изрична отмяна на регистрацията, извършена по реда и при предпоставките, предвидени в закона.Доказателства за такава отмяна няма налични по делото.Съдът намира, че от представените веществени доказателства / опаковки от пликове и кутии/, фактурите към исковата молба и фискалния бон, както и от неоспореното заключение на вещото лице по марковата експертиза, безспорно се установи, че ответникът ползва в търговската си дейност дизайн на пликовете-опаковки, който е идентичен с дизайните от процесния дизайн с рег. № 8031, като създава идентично цялостно впечатление.Съгласно чл. 18 от ЗПД обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн, и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие.Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която възприемането на дизайна в неговата цялост представлява възприемане на продукта по смисъла на чл. 3 ЗПрД в цялост с неговите специфични форми, линии, рисунък, цветово съчетание или комбинации между тях. За да се извърши преценка дали дизайните са идентични или се различават, следва да бъдат съпоставени различните специфични елементи на сравняваните дизайни, да се прецени кои елементи са съществени и кои несъществени и доколко цялостното възприятие, което използваният от ответника дизайн създава в информирания потребител и визуалното му въздействие не се различава или се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие.В случая е безспорно установено, както от експертното заключение на вещото лице П., което съдът кредитира, така и от самото възприемане на изображенията на дизайните, че същите съвпадат в съществените си елементи, а различията в несъществените не са годни да обосноват цялостно различно възприятие и както е посочил експертът е налице вероятност от объркване на потребителя.Следователно са налице предпоставките за уважаване на иска за установяване на нарушението, както и иска за преустановяването му.
По предявения от ответника инцидентен установителен иск за установяване на преждеползването на процесния дизайн, съдът намира следното:
Съгласно чл. ** от ЗПД лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на РБ дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го използва в същия обем и след тази дата.Предвид горното ответникът, който е ищец по този иск следва при пълно и главно доказване да установи, че е използвал добросъвестно в търговската си дейност процесния дизайн преди заявката на ищеца.Съдът след цялостна преценка на събраните по делото доказателства намира, че същото не се установи по безспорен начин.Представения от ответника протокол от 01.04.2013 г. за възлагане изготвяне на дизайн на „Сюмер Пластик Ве Кагът Сан. Тидж. А. Ш. и протокол от 06.05.2013 г. са оспорени от ищеца и по делото не се установи, че същите са с достоверни дати по смисъла на чл. 181 от ГПК, а също така и не се доказа, че именно представения дизайнерски проект е бил изработен по този протокол, тъй като същият не е датиран и не е указан в протоколите.В протокола за предаване е посочено, че се предават описаните стоки - фолио, а не дизайн.Основателни са възраженията на ищеца, че независимо от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установява единствено осчетоводяването на представените фактури при ответника, по делото не са ангажирани надлежни доказателства, че продаваните по процесните фактури и внесени по митническата декларация и опаковъчен лист стоки са именно с процесния дизайн, поради което съдът намира, че тези твърдения са недоказани.Вещото лице М. е проверил и свидетелства за осчетоводяването на фактурите при ответника, но не и при съконтрахентите му - получатели, а представените фактури не са подписани от получател на стоката, което обстоятелство налага извода, че ищецът не е доказал твърдяната от него реализация, което е елемент на ползването за установяване правото на преждеползване на дизайна, в който смисъл има и практика на ВКС, а именно решение № 140/07.03.2005 г. по т. д. № 397/2004 г. на ВКС и др.Независимо от горното, ако се приеме, че въпреки оспорването на гореописаните фактури и доказателства ответникът установява преждеползване на дизайна преди заявката на ищеца, то съдът намира, че по делото не се установява това преждеползване да е добросъвестно.ЗДП не дава легална дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността е обща правна категория, като по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата грижа и усилия да провери дали използвания дизайн не нарушава правата на друг производител / търговец.В задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 от ГПК в областта на гражданско-правната защита на индустриалната собственост, а именно решение № 41/27.05.2010 г. по т. д. № 571/2009 г.,, Опр. № 200/17.03.2010 г. по т. д. № 883/2009 г., Опр. № 404/02.06.2009 г. по т. д. № 349/2009 г., се приема, че 'недобросъвестността' е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, като във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът прави преценка на поведението на конкретния правен субект съставлява ли действие, което злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, и с оглед тази конкретна преценка. Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието, приложима за всички случаи, като от обективна страна следва да бъде установено извършването на действия в разрез с добрите нрави и честната търговска практика, а от субективна - знанието на ответника, че нарушава чужди права.В конкретния случай ответникът е знаел, че ищецът е използвал преди това идентичен или сходен знак в търговската си дейност, чрез този знак се е утвърдил на пазара и е установил трайни търговски отношения, тъй като още през 2012 г. е подал искане за заличаване на търговската марка на ищеца „ТЕСТ”, която е възпроизведена изцяло като словна такава в процесния промишлен дизайн.Недобросъвестността от субективна страна предполага не само ответникът да е знаел, че ищеца се ползва със защита като обекти на интелектуална собственост с процесния знак, но и съобразно стандарта на добрия търговец да е бил длъжен да знае това, което в случая се извежда от факта, че за търговската марка ТЕСТ, която е използвана в процесния промишлен дизиайн съществува регистрационен режим.От регламентацията на процедурата по заличаване на регистрацията на дизайна по чл. 29 от ЗПД и по-конкретно от разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД, която дава право използването на дизайна да бъде забранено на основание по-ранно право на индустриална собственост на лицето, което се ползва от закрилата по друг закон, следва, че когато в процесния дизайн се използва търговска марка, която безспорно е обект на закрила в индустриалната собственост, и правата върху тази марка принадлежат именно на друго лице, в случай - ищеца, което съдът намира, че се установява безспорно с оглед представените влезли в сила решения, както по административния спор, иницииран от ответника „С.” ООД за заличаване на марката на ищеца „Тест” и приключил с влязло в сила решение, както и по спора по гр. д. № 4195/2011 г. на СГС, ТО, VІ-10 състав, следва ответникът не е добросъвестен преждеползвател.С тези решения безспорно се установява, че преди процесния период на заявката и твърдяното преждеползване - 2013 г. ответникът е знаел и е бил уведомен, че ищецът има права върху търговската марка „ТЕСТ”, но въпреки това е включил същата в използвания от него дизайн.Нещо повече, спрямо „С. Г.” ЕООД, на който ответникът поддържа, че по договор от 1999 г. е предоставил лицензия на описаните три марки, впоследствие заличени, и от името на което ответникът представя единствените подписани фактури за възнаграждение за реклама от 1999 г., е признато за установено с влязло в сила съдебно решение от 04.02.2003 г. по т. д. № 1037/1999 г., че именно ищецът е преждеползвател на марките.Горното безспорно установява недобросъвестността на ответника, като дори и да се приеме че се установява по делото преждеползване, ответникът е знаел, че в процесния промишлен дизайн се използва марка, която е регистрирана и притежавана от ищеца като обект на индустриална собственост, тъй като е имал правен спор с него във връзка с горното, заведен още преди 2013 г., когато се твърди прежде.Ответникът дори и да е твърдял права по отношение на марката като отличителен знак, която е съществен елемент като текстово съдържание на процесния промишлен дизайн, е следвало да изчака и съобрази решенията на компетентните инстанции и съдебни органи, а противното изключва неговата добросъвестност.Предвид горното съдът намира, че предявеният инцидентен установителен иск за преждеползване на дизайна по чл. ** от ЗПД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По претенциите по чл. 76 от ЗМГО, съдът намира следното:
Едва с писмените бележки, след даване ход по същество ответникът е заявил довод за недопустимост на иска, който съдът намира, че е преклудиран като несвоевременно заявен, тъй като е можел да бъде релевиран от ответника преди устните състезания, за да бъдат изслушани и аргументите на другата страна.Независимо от горното, доколкото за допустимостта на иска съдът следи служебно, следва да обсъди доводите му.С влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 4195/2011 г. на СГС, VІ-10 състав е признато за установено нарушение на правото на марка на ищеца, което е извършено в предходен период, като същото касае факти, които са настъпили до приключване на устните състезания по горепосоченото дело, което е станало на 29.01.2013 г.Независимо от това, че в диспозитива на решението по горецитираното търговско дело при описание на нарушението не е посочен периода, в който е извършено, то това решение формира сила на пресъдено нещо за нарушение, извършено и установено към момента на приключване на устните състезания.По настоящото дело се твърди и сочи нарушение на правото на търговска марка на ищеца, което е извършено през 2014 г. / март-май 2014/, поради което се касае за различен темпорален момент и не е налице отвод за пресъдено нещо, който да води до недопустимост на иска, тъй като искът по чл. 76 от ЗМГО е за установяване на конкретно нарушение, дори и при условията на продължаван фактически състав същото е относимо към даден темпорален период и не би могло да се приеме, че искът за установяване на нарушение, извършено през 2014 г. е недопустим поради наличие на влязло в сила съдебно нарушение за установяване на друго нарушение, макар и на същата марка за предходен период.С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се установи и да се прекъсне и предотврати за в бъдеще осъществяването на противоправни действия от страна на нарушителя на правото върху търговска марка. Фактическият състав на нормата изисква да е установено нарушение на марката, както и за иска по т. 2 да се установи, че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания.Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.Правото върху търговска марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.Използването в търговската дейност по смисъла на закона представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак (чл. 13, ал. 1 ЗМГО), вносът или износът на стоки с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО) или използването на знака в търговски книжа или реклами (чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО).Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО на знак с характеристиките по чл. 13, ал. 1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката (чл. 73, ал. 1 ЗМГО), което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл. 75 във вр. с чл. 76 ЗМГО.В процесния случай безспорно се установи от доказателствата по делото, че ищецът е собственик на марка „TEST” с peг. № 76 919, словна, заявена на 12.05.1999 г. и регистрирана на 07.06.2011 г., със срок на закрила до 12.05.2019 г., за следните стоки от клас 03: „прахове за пране, омекотители за пране, препарати за избелване, миещи средства в течно и железообразно състояние, средства за почистване, шампоани, сапуни, козметика”.С влязло в сила съдебно решение, чиято сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена, а именно решението по гр. д. № 4195/2011 г. под № 872/14.05.2013 г. е признато за установено по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73,ал. 1 от ЗМГО, предявен от “Х. К. С. А. Ш.”, Турция, Истанбул, срещу „С.” ООД, ЕИК ********, факта на нарушение правото на ищеца върху търговска марка “TEST ” с рег. № 76919, словна, регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ изразяващо се в поставянето от ответника на знака TEST, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, предлагането им за продажба и пускането им на пазара, без съгласието на ищеца- притежател на правата върху марката, като ответникът е осъден и да преустанови нарушението, за предходен период.Налице е и влязло в сила решение по административно-правен спор, с което е отхвърлено окончателно подаденото от ответника искане от 16.02.2012 г. за заличаване на процесната марка на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 12 от ЗМГО, като с влязло в сила решение № 3356/20.05.2014 г. по ахд № 7612/2013 г. на АССГ, 39-ти състав е отхвърлил жалбата на „С.“ ООД, приемайки, че „С.“ ООД не е наложил на българския пазар към датата на подаване на заявката процесната марка, а общоизвестността й е наложена именно от ищеца.От представените с исковата молба доказателства и веществените такива се установява, че и през 2014 г. ответникът е продавал стоки – перилни прахове с марката „Тест”.От неоспореното заключение на съдебно-марковата експертиза, която се кредитира от съда се установи, че е налице смислово, визуално и фонетично сходство между знака TEST, поставен върху опаковките на продуктите на ответника и национална марка на ищеца TEST, с peг. № 76919, тъй като общата дума TEST има отличителна способност и е с доминиращ характер, съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака, използван от ответника, с регистрираната марка на ищеца TEST с peг. № 76919, както и объркване на потребителите относно производствения произход на продуктите.Съдът намира, че са неоснователни доводите на ответника, че използваната от него марка TEST е общоизвестна по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция и е наложена на българския пазар от ответника, които вече са преклудирани, тъй като с влязло в сила решение № 3356/20.05.2014 г. по ахд № 7612/2013 г. на АССГ, 39-ти състав е отхвърлил жалбата на „С.“ ООД, приемайки, че „С.“ ООД не е наложил на българския пазар към датата на подаване на заявката процесната марка, а общоизвестността й е наложена именно от ищеца.По отношение на твърденията, че е използвал словната марка TEST чрез описаните три броя регистрирани марки от 1995 г., следва да се има предвид, че същите са заличени, тъй като именно с влязъл в сила съдебен акт е установено, че преждеползвател на същите е ищеца.Доводите, че означението TEST било създадено от К. е ирелевантно, тъй като марката е регистрирана и е собственост на юридическото лице, а не на физическите лица. Това, че роднини на семейство К. били управители на фирмата на ответника през 1995-1996 г. не поражда права върху процесната марка.Предвид горното съдът намира, че са налице и предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 76 от ЗМГО.Предвид изхода на спора съдът намира, че на ищеца се следват направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 360 лв., така както са включени в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, включващи държавна такса и депозит за вещо лице.Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗПД, предявен от “Х. К. С. А. Ш.”, Акционерно дружество, регистрирано в Турция със седалище и адрес *** М. Из К. №**, и със съдебен адрес *** – адв. Б., против „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, факта на нарушение на правото на ищеца върху промишлен дизайн „ПЛИКОВЕ (ОПАКОВКИ)” с peг. № 8031, заявен на 05.09.2013 г. и регистриран на 02.04.2014 г., със срок на закрила до 05.09.20**г., чрез използване на опаковки на прах за пране ТЕST от 500 гр. с датата на производство 2014 г. с надписи TEST /sea freshness/, TEST / violet flower/ от ответника.ОСЪЖДА на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗПД по иска, предявен от “Х. К. С. А. Ш.”, Акционерно дружество, регистрирано в Турция със седалище и адрес *** М. И. К. №**, и със съдебен адрес *** – адв. Б., против „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ответникът „С.” ООД да преустанови нарушението на правото на ищеца върху промишлен дизайн „ПЛИКОВЕ (ОПАКОВКИ)” с peг. № 8031, заявен на 05.09.2013 г. и регистриран на 02.04.2014 г., със срок на закрила до 05.09.20**г.,
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. ** от ЗПД, предявен по реда на чл. 212 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, е преждеползвател на дизайните, опаковки пликове с форма, близка до правоъгълната, с чупки поради пластичността на материала и с кантове отгоре и отдолу, с поставени в центъра на пликовете изписана със сини удебелени и големи по размер букви думата ТЕST на фона на бяла елипса с розови кръгови сегменти по краищата, и надписи „for handwash” със сини букви, а в горния ляв ъгъл — „maximum economy” с бели букви върху син фон, а под него - „500 г” с бели букви върху розов фон, в долния ляв ъгъл, изписани с ръкописен шрифт и светлокафяв цвят надписи „sea freshness”, „violet flower” и „lemon”, като неоснователен и недоказан.ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, предявен от “Х. К. С. А. Ш.”, Турция, Истанбул, район Юсюодар М. И. К. №**, и със съдебен адрес *** – адв. Б. против „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, факта на нарушение на правото на ищеца върху търговска марка “TEST ” с рег. № 76919, словна, регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ изразяващо се в поставянето от ответника на знака TEST, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране и гел за миене на съдове, извършено чрез предлагането им за продажба и пускането им на пазара през 2014 г., без съгласието на ищеца - притежател на правата върху марката.ОСЪЖДА на основание чл. 76, ал. 1, т. 2, предявен от “Х. К. С. А. Ш.”, Акционерно дружество, регистрирано в Турция със седалище и адрес *** М. И. К. №**, и със съдебен адрес *** – адв. Б., против „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ответникът „С.” ООД да преустанови нарушението на правото на ищеца върху търговска марка “TEST ” с рег. № 76919, словна, регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ изразяващо се в поставянето от ответника на знака TEST, сходен на марката, върху опаковките на стоки, представляващи прах за пране, произведен през 2014 г.ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Х. К. С. А. Ш.”, Турция, Истанбул, район Юсюодар М. И. К. №**, и със съдебен адрес *** –адв. Б., сумата от 360 лв. / триста и шестдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: