лечебно заведение, услуга, освободена доставка, медицинска помощ
Предмет на дейност на лечебното заведение е осъществяване на специализирана диагностична и лечебна акушеро-гинекологична помощ, женски консултации, оперативна и консервативна гинекология, проследяване и наблюдение на нормална и патологична бременност и прочие подобни дейности. [...] • Затова нормата от националния закон следва да бъде тълкувана в светлината на общностите понятия за болнично и медицинска помощ и дейности, тясно свързани с нея. [...] • Съответно обратно: когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено единствено да гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявалия в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на понятието 'болнична и медицинска помощ'. [...] • Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, което следва да бъде конкретно установено. [...] • Следователно и независимо от обстоятелството, че услугите по извличане и съхранение на проби се предоставят от лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ същите не представляват медицински (здравни услуги) и следва да се третират като облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.[...]
Раздел Епикриза на живи донори, е вид лечебно заведение, в което се извършва само медицинска дейност с цел диагностични изследвания на стволови клетки с разрешение за осъществяване на тази дейност от Изпълнителната агенция по трансплантация Разрешение N 5/26.11.2010 г. [...] • Диагностичните изследвания преди да се пристъпи към съхранение на биологичния материал се налагат за установяване здравословния статус на съответния предоставен биологичен материал – кръв или тъкан и на изолираните от него стволови клетки, които след това ще бъдат използвани за целите на трансплантацията. [...] • Вземането на клетките, което включва лабораторни дейности по тяхното извличане от изходния биологичен материал е пряко свързано с евентуална бъдеща терапия, съответно възможно лечение на заболявания, посочени в Наредба № 4 от 31.01.2005 г. за определяне на заболяванията, за чието лечение МЗ финансира дейностите по вземане и присаждане на тъкани и клетки, съгласно наредба 29 от 27.06.2007 г. [...] • Първата група включва дейностите, свързани с пробовземане (вземане) на изходния биологичен материал (кръв и тъкан), извличане (вземане) на стволовите клетки (обработката и преработката), извършване на медицински лабораторни изследвания, както и администриране на медицинското досие. Във втората група се включва дейността по продължителното съхранение на стволовите клетки за срока на договора. [...] • Този приход покрива текущите разходи по извършването на тези дейности и се признава за приход за текущата година. [...] • При този случай първоначалната такса се осчетоводява като текущ приход за годината, а предплатения пълен размер на таксата за съхранение се ос-четоводява като приход за бъдещи периоди и в края на всяка година за те-кущ приход се признава пропроционална част от нея, според срока за съх-ранение, който е определен в конкретния договор. Първоначална такса заедно със съхранението само за текущата година и такса за съхранение заплащана всяка година след първата. При този случай, първоначалната такса заедно с таксата за съхранение за първата година се осчетоводяват като текущ приход за годината. [...] • Срокът на договора е 21 години от влизането му в сила или до момента на предсрочното му погасяване. [...] • Националният закон в чл. 39, т. 1 приема за освободени доставките на услуги при едновременно наличие на две изисквания: извършваните услуги да са здравни /медицински/ услуги и да се осъществяват от здравни заведения /детски ясли по Закона за здравето /33 или от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Съгласно нормата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е извършването на здравни /медицински/ услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЗ и от лечебни заведения по ЗЛЗ. [...] • Когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от това, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявания в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза 'извършването на здравни /медицински/ услуги', съдържащ се в чл. 39, т. 1 от ЗДДС. [...] • Тъканата банка е приравнена на лечебно заведение, по сила на чл. 10, т. 7 от ЗЛЗ, която на основание чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ се регистрира като търговец по смисъла на ТЗ.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
услуга, право на приспадане на данъчен кредит, неуниверсални пощенски услуги, регистрация, данък за доставки, данъчен период, освободена доставка, счетоводна отчетност, доставчик, облагаема доставка
Законодателят е разграничил три вида пощенски услуги: универсална пощенска услуга; услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги /арг. от чл. 4 от с. з. / . [...] • Всички доставки, които попадат извън обхвата на услугата в съвкупност, по смисъла на чл. 34 от ЗПУ, по смисъла на чл. 38, т. 4 от същия закон, представляват неуниверсални пощенски услуги и като такива, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги по приемане, пренасяне и доставяне на отделни видове пощенски пратки и услуги по чл. 34, ал. 1 от ЗПУ, като за предоставянето на услугите по ал. 1 не се прилагат чл. 32 и ЗЗ /описани по-горе в текста/ и правилата по чл. 66 /свързан с определяне цените по видове услуги/ от ЗПУ. [...] • Законодателят прави разлика между 'Универсална пощенска услуга' и 'Услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга'. [...] • Задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. За предоставяне на 'услуги, попадащи в обхвата на универсална пощенска услуга', не е необходимо да бъдат покрити всички характеристики на 'универсална пощенска услуга', в т. ч. гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа, качеството на услугата, достъпност и регулиране на цените, т. е. същите не отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗПУ. [...] • Освобождаването не се прилага при доставки на услуги, нито при съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално'. [...] • Услугите, предоставяни при индивидуално договорени условия се считат за отговарящи на специалните нужди на клиента или клиентите и като такива са извън обхвата на освобождаването от ДДС. [...] • Доставките на такива услуги, включително когато се предоставят от оператор, осигуряващ изцяло или част от универсалната пощенска услуга на територията на страната, са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. [...] • Измененията и допълненията в ЗПУ от 2019 г. , не променят посоченото данъчно третиране по ЗДДС относно обхвата на освобождаването, предвидено за извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на ЗПУ. [...] • Задължението за извършване на универсалната пощенска услуга включва елементи, които са специфични само за задължения пощенски оператор и го отличават от всички останали пощенски оператори. Пощенските услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са отделни видове услуги от пакета 'универсална пощенска услуга', които в известна степен са взаимозаменяеми със съответни видове услуги от универсалната пощенска услуга. Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга са свободни да избират къде и кои услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга да предоставят, каква мрежа и с какво териториално покритие да поддържат и какви срокове за доставяне на пощенските пратки да спазват. [...] • Пощенските услуги, предоставяни от други оператори, включително услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга по смисъла на ЗПУ, не попадат в обхвата на освобождаването по чл. 49 от ЗДДС, с оглед на което доставката на тези услуги е облагаема по смисъла на закона.[...]
съдебна експертиза, облагаем оборот, задължителна регистрация, услуга, косвен данък, касова бележка, фискално устройство, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка с нестопански характер
Сроковете по чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 ДОПК са инструктивни, а не преклузивни. Нормите на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. [...] • Спорът се концентрира относно класиране на доставките, свързани с продажбата на сувенири и рекламни материали, респ. върху законосъобразността на действията на органите по приходите при определяне на данъчните основи за облагане с косвен данък. Правилата на чл. 42, чл. 44, чл. 49 и чл. 50 от ЗДДС определят кръга на освободените от облагане с данък доставки по критериите: качество на доставчика - културна организация; характер на доставката – нестопански; вид на доставката – продажба на пощенски марки или приравнен знак на пощенска марка, респ. извършването на универсална пощенска услуга; предназначение на доставките - използвани изцяло за извършването на освободени доставки, респ. доставки за които не било налице право на приспадане на данъчен кредит при производството, придобиването или вноса. [...] • Продажбата на сувенири и рекламни материали не следва да бъде квалифицирана и като доставка с нестопански характер, доколкото дейността на РЛ е стопанска и приходите от продажбата не са във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за нестопанска дейност.[...]
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, дигитални активи, финансова институция, доставчик, независима икономическа дейност, доставка на финансови услуги, нематериален актив, електронни активи, основна дейност, облагаема доставка
И в двата случая исканите документи и обяснения са представени в определения 14-дневен срок. [...] • По същество, те не променят нищо в бизнес модела си – техен основен доход остава предоставянето на кредити на физически и юридически лица. [...] • Параметрите, свързани с риск мениджмънт също могат да бъдат изцяло променяни. Всяка финансова институция ще има възможност да избере от редица функции и нива на риск при управление на залозите (например, ниво на цена, при което следват да се изисква допълнително обезпечение; ниво, при което активът следва да се продаде; видове активи, които се приемат и много други). [...] • Първичното предлагане на виртуални монети (ICO), подобно на crowdfunding, се извършва чрез издаване на виртуални монети (т. нар. 'токени' ) посредством използване на блокчейн технологията. [...] • В резултат на това, съответните разходи не са калкулирани като стойност на разработвания нематериален актив и не се обвързват с реализирането на приходи от неговата последваща експлоатация. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Едва след създаването на софтуер и децентрализирана електронна платформа към него, те ще бъдат предоставяни чрез лицензионни договори на трети лица. [...] • Следва да се има предвид, че придобитите активи могат да се използват за облагаеми доставки освен към момента на закупуването им, но може и да предстои да се осъществи в един последващ момент. В последния случай също възниква право на данъчен кредит. Обстоятелството дали една доставка се използва или ще се използва за извършване на облагаеми доставки не може да се прецени към момента на възникване на правото на данъчен кредит и упражняването му по реда на чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 72 от ЗДДС. Ако към момента на възникване на данъчния кредит не се признае правото на приспадане с презумпцията, че стоките или услугите няма да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, се преклудира възможността това право да бъде упражнено при последващото използване на тези стоки или услуги за осъществяването на облагаеми доставки. [...] • Тази дейност по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС представлява облагаема доставка, поради което неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.[...]
доставчик, основна дейност, данъчна основа, СМР, ремонт, авансово плащане, услуга, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, фактура, доставка на стока, данъчна измама, данъчно задължено лице
Констатираното от съда, издаване на РД след изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК представлява несъществено процесуално нарушение, което не би могло да доведе до издаването на различен по съдържание РА и не влияят на законосъобразността на издадения такъв. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. [...] • Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. [...] • В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. [...] • За целите на данъчното облагане следва да се установи и докаже по какъв начин е извършена услугата. Наличието на фактура не доказва реалното извършване на доставките. Фактурата следва да е придружена с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит – облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. [...] • Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него следва да се изисква да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. При тълкуването на понятието документална обоснованост в цитираната разпоредба се налага изводът, че следва да са налице кумулативно две условия - от една страна документът следва да съдържа необходимите реквизити, посочени в ЗСч, а от друга документът да отразява вярно стопанската операция. [...] • Недоказана реална доставка не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. [...] • В ревизионното производство същите трябва да подлежат на самостоятелен и независим анализ и съпоставка от страна на ревизиращите органи, респективно от страна на решаващия орган в административното оспорване на акта.[...]
фактура, доставчик, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна основа, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчен период, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. [...] • Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. [...] • Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
реални доставки, данъчни документи, право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, данъчен период, СМР, приемо-предавателен протокол, стока, налични активи, доставчик, фактура, регистрация, услуга
Резултатът от оспорването в частта по ЗКПО е в пряка връзка с резултатът от оспорването по ЗДДС. [...] • Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства. [...] • РА е с утежняващ за адресата характер. [...] • Нормата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл. 112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл. 114 от ДОПК/ в съответното място /чл. 115 от ДОПК/, изготвяне на Ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК и издаване на РА по чл. 118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. [...] • Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. [...] • Преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националния съд съобразно правилата за доказване на националното право. Трудностите в процеса по събиране на доказателства при фирмите-доставчици не могат да се тълкуват във вреда на РЛ. [...] • РЛ не може да се държи отговорно за посочената липса на данни и за други противоправни действия на доставчиците, съгласно посочената практика на СЕС. [...] • Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не оспорва тяхната формална доказателствена сила. [...] • Липсата на други документи при доставчиците в хода на извършените насрещни проверки и на данни за организацията на тяхната производствена, търговска, счетоводна дейност и липсата на данни за разполагаемите човешки ресурси не могат да препятстват правото на данъчен кредит за РЛ. [...] • Поради реалност на доставките по ЗДДС не е дължима извършената с РА корекция на корпоративния данък по ЗКПО с формирания данъчен финансов резултат за процесните месеци и начислените лихви за забава.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, данъчна измама, регистрация, доставчик, превоз на стоки, услуга, облагаема доставка, вещно право, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки
РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). [...] • От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, §1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • За да се приеме наличието на конкретно осъществена доставка по посочената фактура, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките и заплащането на договорената цена. [...] • Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. [...] • В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. [...] • За извършването на преценка дали са осъществени реални доставки на стоки, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, при проявлението на който факт възникват съответните правни последици. [...] • Не посочването на датата на протокола, не представлява самостоятелно основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството. [...] • Касае се за счетоводни документи, съставени от трети лица, като нередностите при съставянето им не следва да се възлагат във вина на ревизираното лице. [...] • При липсата на нормативна регламентация която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕС/, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, услуга, доставчик, фактура, фискално устройство, материална, техническа и технологична обезпеченост, данъчна измама, ремонт, реални доставки, ППП, авансово плащане
Доставката на услуга представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и/или търговски документи, в т. ч. договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, количествено-стойностни сметки, доказателства за лицата, извършили съответната услуга, за вложените материали и др. [...] • Срокът за произнасяне по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 146 ДОПК, е до 23.09.2018 г. [...] • Материалната законосъобразност на изводите на ревизиращите органи съдът следва да провери по повод на осъществявания съдебен контрол, доколкото спорът е изцяло материалноправен – относно наличието на реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. [...] • При доставките на услуги е относимо изследване дали при възлагане на услугата страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида й и дължимия резултат и какви отделни компоненти формират договорната цена, защото индивидуализираното в достатъчна степен възлагане улеснява проверката дали е налице достатъчно конкретизирано приемане на резултата от изпълнението. Предаването на резултата от извършената услуга трябва в пълнота да съответства на предмета на възложеното и да позволява пълна индивидуализация на извършеното – предмет, период, ползвани трудови и материални ресурси и направените във връзка с тях разходи от доставчика, както и данни къде се извършва приемо-предаване и между кои физически лица като представители на търговците, което е в съответствие със задължението им по чл. 302 ТЗ. Наличието на реална доставки е материалноправно изискване за признаване правото на ДК, респ. липсата на доставка е основание да се откаже това право поради нарушение на основни принципи на системата на ДДС – наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест единствено реалните икономически дейности. [...] • Изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност, за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Независимо от договореното 12-месечно плащане, е логично услугата и влагането на консумативи да се осъществява през цялото време на действие на договора. [...] • Това обстоятелство изключва добросъвестността на получателя по фактурите, който ги е включил в регистрите си по ЗДДС и претендира въз основа на тях данъчно предимство. [...] • Константна е съдебната практика, че наличието на редовно счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и получателя не е достатъчно за категоричен извод за реалност на доставките, поради което съдът не кредитира приета по делото съдебно-счетоводна експертиза в тази й част. [...] • Изложеното бламира наличието на реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга. [...] • Това обстоятелство изключва неговата добросъвестност. [...] • Съвкупната преценка на установените за този доставчик факти и обстоятелства навежда съда на категоричен и несъмнен извод единствено за документално оформяне на правоотношенията, без на същите да съответстват реални стопански операции. [...] • При липса на данни в Търговския регистър за вписано правоприемство след смъртта на управителя и едноличен собственик и непосочване на лицето, което представя документите (вкл. на вещото лице в хода на съдебното производство) не може да се приеме, че се касае за добросъвестен търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ, който осъществява реална икономическа дейност. [...] • Дължимо е отхвърляне на оспорването и в тази му част по съображения, изложени при предходните доставчици, които не следва да се преповтарят.[...]
доставчик, фактура, търговски обект, дневник за продажбите, трансфер на стоки, данъчен кредит, данъчно задължено лице, място на изпълнение при доставка на стока, облагаема доставка, данъчен период, начисляване на данъка
Сметката съдържа само информация за стойностите на стоково-материалните запаси общо за всички обекти. [...] • За тези доставки не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Спор между страните по отношение на фактите не съществува. [...] • Доказателствената тежест в тази насока принадлежи само на жалбоподателя, но не и на органите по приходите. [...] • Доставките на услуги са облагаеми доставки по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и са с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. [...] • В рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет налага, ако са изпълнени материално правните изисквания, правото на приспадане на ДДС по получените доставки да се предоставя дори данъчно задължените лица да не са спазили някои формални изисквания. [...] • Доколкото неиздаването на протокол по чл. 117 от ЗДДС е първият елемент от фактическия състав на начисляването на данъка (чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), в аспекта на приложението на чл. 73а от ЗДДС следва да се приеме, че неиздаването на протокол означава неначисляване на данъка. Неначисляването на данъка не е законова пречка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в случаите на самоначисляване. [...] • Когато в хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че търговското дружество не е упражнило правото си на приспадане на ДДС и не е начислило данъка, като при съобразяването на това обстоятелство, на основание чл. 12, ал. 1, т. 14 от ДОПК е изискал от дружеството относимите доказателства, като включително от лицето е поискано да направи изявление дали иска да упражни това право.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, доставчик, търговски обект, доставка на стока, вещно право, данъчно събитие, услуга, облагаема доставка, издаване на фактура, данъчна измама, данъчен период
Лицето е заинтересовано да поддържа реалност на сделката, поради което не може да се очаква от него да й се противопостави по смисъла на чл. 301Т3'. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Както по националния закон, така и съгласно правото на ЕС, признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, или иначе казано извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или услуга по чл. 9 ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. [...] • Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Затова индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. [...] • Самата улица е тясна и еднопосочна. [...] • За да е налице реална доставка не е достатъчно само документалното оформяне на същата – договори, фактури, осчетоводяване. Същото се отнася и до наличната счетоводна информация. Тя се цени в контекста на другите обстоятелства по делото – чл. 182, изр. 1 ГПК. [...] • Следва да се има предвид, че счетоводството на ревизираното лице се води 'стойностно' – стоките се записват по тяхната обща стойност без да намират отражение като отделни номенклатурни номера или позиции, описани по вид, разновидност, количество и стойност. [...] • Условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е правото на разпореждане като собственик с вещта да е придобито по облагаемата сделка, за която е издаден данъчния документ, а не да са придобити въобще. [...] • Съгласно същото решение съдът е длъжен да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Както от цитираните решения, така и цялата си константна практика СЕС определя, че предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е само реално осъществена доставка и когато такава се докаже че не е налице, това право следва да бъде отказано.[...]
данъчна основа, фактура, право на приспадане на данъчен кредит, основна дейност, бартер, доставчик, услуга, ставка на данъка, облагаема доставка, доставка на стока, данъчен период, данъчно събитие, авансово плащане, данъчна измама, СМР, място на изпълнението
За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС и след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. [...] • След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. [...] • Продажбата на чужда вещ не прави договора нищожен, следователно не прави и предварителния договор за продажба на чужда вещ нищожен поради липса на предмет. [...] • Невъзможният предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който води до нищожност на договора е този, който не може да се достави с нормално практикуваните средства и достъпни възможности. [...] • Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно ал. 3 на чл. 130 ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. В чл. 25, ал. 7 ЗДДС е предвидено, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. [...] • Предвид факта, че ВОД представлява изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнението на територията на страната, тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице.[...]
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • РА е издаден и в предвидената в закона писмена форма, с предписаното в чл. 120 ДОПК съдържание. [...] • Основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, възприето от органите по приходите е липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС. [...] • Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. [...] • Същите следва да бъдат детайлно описани по вид, качество и количество и да са реално предадени на получателя по доставката. [...] • Липсата на документи, които да съдържат волеизявление за предаване и приемане на стоките от определени лица, препятства и преценката за съответствие между посоченото във фактурите и предадените, и получени видове и количества. [...] • Предвидените в Директива 2006/112 и в ЗДДС материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане данъчен кредит са следните: - доставчикът, както и получателят, да са данъчно задължени лица (действащи в това си качество); - получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; - получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. [...] • Упражняването на право на данъчен кредит не може да се основа на хипотетична възможност, а следва да почива на реално извършена и доказана от получателя доставка. [...] • Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС справките-декларации и отчетните регистри по чл. 124 от същия закон се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. На основание чл. 89, ал. 1 ЗДДС това е и срокът за внасяне на декларирания за периода данък за внасяне. Съответно срокът по чл. 171, ал. 1 ЗДДС за внасяне на задължения за ДДС за посочените по-горе периоди тече, считано от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, услуга, доставчик, ремонт, фактура, удостоверение за регистрация, акцизни стоки, строително-монтажни работи, справка - декларация, СМР, облагаема доставка, строително-ремонтни работи
Съдът кредитира показанията им, като конкретни и последователни, дадени за непосредствено възприети от тях факти, в служебното им качество и съответстващи на събраните писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. [...] • Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Целта на режима на приспадане е стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. Следователно едно от условията за възникване на правото на приспадане е наличието на действително реализирана сделка. [...] • Негова е тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите, които му е възложил. [...] • За доказване на реалното им осъществяване е необходимо да бъде установено изпълнението на задълженията на страните - изработка на възложеното, съгласно поръчката и заплащане на уговорената цена. Това може да стане както с преки доказателства установяващи пряко изпълнението на задълженията на съдоговорителите, така и с косвени, установяващи последица от предшестващи и последващи факти, водещи на единствения и несъмнен извод за фактическото осъществяване на договорните задължения. [...] • Непредставянето на доказателства от доставчика за наличие на собствени или наети специализирани машини за извършване на дейностите, само по себе си не може да обоснове извода, че последните не са изпълнени фактически. [...] • Такъв не следва от установените плащания на части и тегления на суми между извършването на отделните вноски.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, ППП, фактура, регистрация, доставчик, приемо-предавателен протокол, фискален бон, данъчен период, реални доставки, прехвърляне на правото на собственост, материално - техническа обезпеченост, доставка на услуга
Срокът на договора е 12 месеца считано от датата на подписване. ;. [...] • Срокът на договора е 8 месеца, считано от датата на подписване. [...] • Съгласно чл. 5 срокът на договора е една година, считано от датата на подписване;. [...] • За да е налице действително осъществена транспортна услуга, следва да са налице доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимите за целта средства и персонал със съответната професионална квалификация. Необходимо е да са налице и данни за отчитането им в счетоводството на доставчика на разходи от различно естество, свързани с осъществяването на самата услуга. [...] • Съдебната практика е категорична, че доказване на реалността на сделката респ. доставката не се осъществява само с констатиране на счетоводното им отразяване при доставчика и получателя и с осъщественото плащане на данъчната основа и ДДС. Движението на парични средства, документалното оформяне на сделките чрез фактури и отразяване в дневниците за покупки и продажби, не означава реално прехвърляне на правото на собственост върху стоки и извършване на услуги. [...] • Те следва да бъдат подкрепени от други доказателства, насочени към установяване на основната и водеща предпоставка за признаване право на данъчен кредит – облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само, ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и то само, ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Също не следва автоматично извод, че плащането по фактурите представлява насрещната престация за действително извършена доставка. Извод за това може да се направи единствено въз основа на обективни данни за действителното извършване на доставките. [...] • Само по себе си, редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно, в конкретния случай, да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. [...] • Данъчният кредит произтича не от издадената от доставчика фактура, а от извършената от него доставка. Претенцията за данъчен кредит на жалбоподателя, когато тя произтича от неизвършени доставки, ще противоречи на самата логика на облагането с косвения данък, какъвто е ДДС. [...] • Тъй като се потвърждават задълженията за ДДС, произтичащи от непризнаване на данъчен кредит по спорните фактури, следва да бъдат потвърдени и задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват главното задължение.[...]
данъчен период, фактура, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, вътреобщностно придобиване, доставка на услуга, ремонт, доставчик, СМР, строително-монтажни работи, недвижими имоти, строително - монтажни работи, приемо-предавателен протокол, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно събитие, счетоводна отчетност, облагаема доставка
РД има съдържанието, предвидено в чл. 117, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Фактурите отговарят на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в ЗСч и ЗДДС, включени са в дневниците за продажби и са намерили съответното счетоводно отразяване. [...] • Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата кадрова и материална обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в доказателствена тежест на получателя на доставката. Отговорност на доставчика е да оформи правилно документално правоотношенията с наетите от него работници, за което носи и съответната адмивнистративно наказателна отговорност по КТ. [...] • Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, вкл. да доказва тяхната обезпеченост да извършва доставките. [...] • За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да бъде приспаднат начисления му ДДС е необходимо да притежава фактура, съдържаща изискуемите по закон реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващи облагаеми доставки. [...] • Ирелевантно за признаване на данъчния кредит е осигуряването на материалите за възложената работа, което не е предмет на договорите в конкретната хипотеза.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, свързани лица, доставчик, данъчна измама, приемо-предавателен протокол, ремонт, издаване на фактура, счетоводна отчетност, доставка на стока, данъчно събитие, данъчна основа, данъчен период, регистрация, облагаема доставка, вещно право, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, нулева ставка, справка-декларация, внасяне на данъка
Всички извършени и заплатени разходи са включени в стойността на придобиване на стоките. [...] • Законът не свързвал правото на данъчен кредит единствено с издаването на фактури, а поставял изискването да са налице реално осъществени доставки. [...] • Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/ . [...] • РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. [...] • Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). [...] • Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл. 71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС респ. по чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. [...] • За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“. [...] • По дефиниция договорът за продажба е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален, като продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността и да предаде продадената вещ. Договорът за покупка-продажба има не само облигаторно действие, но и по аргумент от чл. 24 от ЗЗД /като договор, с който се прехвърля право на собственост върху определена вещ/, договорът за продажба има и вещноправно действие, като прехвърлянето или учредяването на вещни права настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. [...] • При липсата на нормативна регламентация, която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. [...] • Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки. [...] • Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions