данък за възстановяване, данъчен период, фактура, освободена доставка, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, услуга, СМР, облагаема доставка, доставка на стока, авансово плащане, вещно право, дерегистрация, данъчно събитие
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК представляват мотиви и на РА. [...] • Начинът, по който е договорено да се извърши прехвърляне на собствеността, е не чрез пряка продажба, а е чрез учредяване на дружества, апортни вноски на недвижимите имоти в тях и накрая - продажба на дяловете от тези дружества, несъществуващи към момента на сключване на договорите. [...] • Необходимостта от сключване на предварителен договор е налице винаги когато страните не са напълно подготвени да сключат един договор, а у тях е налице интерес да обезпечат сключването му. [...] • От предварителния договор за страните по него възниква само задължение да сключат окончателен такъв според своите намерения. [...] • Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването или обособяването на вещта. [...] • По смисъла на чл. 20а ЗЗД, необходимост от тълкуване има тогава, когато договорът е неясен и не може да се разбере общата воля на страните. [...] • Целта на сключването на прикрити сделки е да бъде реализиран резултат, който страните не желаят да бъде официализиран. [...] • За прехвърляне правото на собственост в закона е предвидена нотариална форма и тя е изискване за действителност на сделките. Само въз основа на нотариален акт физическото лице може да придобие правото на собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата сделка. [...] • След като физическото лице не е придобило правото на собственост върху недвижимите имоти, същото не може да бъде третирано и като купувач по прикритата сделка. [...] • Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която придобива физическото лице може да се превърне в обикновено право на собственост, не може да бъде основание авансовото плащане да се приеме за такова по сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. [...] • Данъкът, който се дължи при осъществяването на облагаема доставка, ще бъде дължим тогава, когато такава доставка бъде осъществена. [...] • При погиване на имотите или при промяна начина им на ползване, дружеството е длъжно да направи корекция на ползването при изграждането им данъчен кредит по реда на чл. 79 и чл. 79 а ЗДДС.[...]
данъчен кредит, материално-техническа и кадрова обезпеченост, реални доставки, съпоставимост на приходите с разходите, доставчик, услуга, произход на стоките, данъчна злоупотреба, фактура, облагаема доставка, доставка на стока
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, съответно услуги то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. [...] • Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С - 324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. [...] • Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, данъчен период, фактура, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, облагаема доставка с нулева ставка, трета страна, услуга, начисляване на данъка, данъчно събитие, авансово плащане, вещно право
Формално, ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него. [...] • Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред, да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определяне на резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Същевременно чл. 6 ал. 1 ЗДДС легализира понятието доставка на стока като регламентира, че по смисъла на този закон това е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. От чл. 6 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС може да се заключи, че изискуемостта на данъка при доставката на стоки настъпва при самото извършване на доставката /изключая случаите на авансово плащане/, поради което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице-получател на стоката по фактурата няма право на приспадане на данъчен кредит. Такова право не му се признава и в случаите на чл. 25 ал. 7 ЗДДС, при които преди възникване на данъчното събитие по ал. 2 е извършило цялостно или частично авансово плащане по доставката, ако впоследствие тази доставка не се извърши. [...] • Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, когато се касае за родово определени вещи, каквито са стоките по четирите фактури, собствеността върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.[...]
данъчен период, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, счетоводна отчетност, фактура, доставчик, строително-ремонтни работи, данъчна основа, услуга, стока, приемателно - предавателен протокол
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. [...] • Съгласно чл. 3, т. 12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис' означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. [...] • Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. [...] • Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ. ЗВР. [...] • Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. [...] • По съответствието на РА с приложимото материално право, което съставлява основно възражение в жалбата. [...] • Внос-износ в страната и чужбина. [...] • Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл. 122, ал. 2 ДОПК. [...] • Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. [...] • Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. [...] • Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура.[...]
данъчен период, удостоверение за регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, извънтрудови правоотношения, фактура, приемо-предавателен протокол, бизнес план, материална и персонална обезпеченост, свързани лица, доставка на услуга
През периода, в който би следвало да е извършена услугата, проверяваният субект не е имал назначени по трудови правоотношения работници/служители. [...] • Ревизията е възложена от орган по приходите, който е надлежно оправомощен, поради което е налице законосъобразно образуване на ревизионното производство. [...] • Доколкото се касае за родовоопределени вещи, прехвърлянето на собствеността, което е релевантният факт за наличието на доставка (чл. 6, ал. 1 ЗДДС), се извършва с предаването на стоките. [...] • Необходимо е да се отбележи обаче, че съгласно Решение на СЕС по дело С - 18/13, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно само да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика, а е необходимо още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. [...] • Следователно, това несъмнено предпоставя знание или обуславя възможност за знание у ревизираното дружество, че фактурираната услуга реално не е предоставена.[...]
данъчен период, дневник за покупките, дневник за продажбите, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, подобрение, СМР, доставка на стока, вещно право, облагаема доставка, услуга, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, справка-декларация, реални доставки, Реална доставка, реалност на доставки
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. [...] • Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ . [...] • Реалното извършване на една доставка или услуга е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените сделки. [...] • Съобразно константната практика на ВАС, доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга могат да бъдат разделени условно на две групи: в първата група са доказателствата, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката – материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втората група - доказателствата, сочещи на прякото й реализиране – протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на извършване, разходи, остойностяване и др. Когато се касае за продажба на стоки, доказва се техният произход, съхранение, транспорт, предаване и получаване. [...] • Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. '. [...] • Реалното осъществяване на сделката чрез предаване на стоката следва да бъде установено по категоричен начин. [...] • Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно, при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. [...] • Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага безспорно създава следи, които могат да бъдат документирани. [...] • Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя и са използвани за последващи облагаеми доставки, или най-общо казано за нуждите на облагаемата дейност на търговеца, а това именно не е сторено.[...]
корпоративен данък, реални доставки, право на приспадане на данъчен кредит, дизелово гориво, фактура, данъчно събитие, писмени доказателства, доставчик, дневник за покупките, внасяне на данъка
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. ВАС трайно приема в практиката си, че наличието само на фактура не е достатъчно, за да обоснове право на приспадане на данъчен кредит. Ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, следва да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт. [...] • Както беше посочено, реалното осъществяване на фактурираните доставки е абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, като при доставките на стоки, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО, това изискване е изпълнено с прехвърляне правото на разпореждане върху стоките като собственик от доставчика към ревизираното лице, а начинът, по който се осъществява прехвърлянето на правото за разпореждане с материалната вещ като собственик се определя от националното законодателство. [...] • Пропускът на доставчиците да отразят в системата за контрол на горива закупените и получени горива, съответно липсата на данни откъде и кога точно са придобили горивата, продадени впоследствие с процесните фактури, не може да се вменява във вина на ревизираното лице и да обоснове отказ от правото му на приспадане на данъчен кредит, след като доказателствата установяват действително осъществени по фактурите стопански операции. [...] • Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчен период, справка-декларация, данъчна основа, доставчик, ППП, данъчно събитие, доставка на услуга, реални доставки, данъчни документи, СМР, данъчна измама, фактура
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. [...] • Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. [...] • При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Само наличието на сключен договор, подписани приемо-предавателни протоколи и издадени фактури не води автоматично до извод, че договореното между страните е действително извършено. Принципно същността на договора е тази, която определя, какви факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да се приеме, че е налице реално изпълнение. [...] • В случая услугата, която е договорена, респ. крайният резултат е промяна предназначението на имотите от земеделска земя в имот за обществено ползване, като продавачът следва да предаде на купувача документите за това. [...] • След като за услугата са издадени изискуемите данъчни документи (процесните четири фактури) и самата услуга е реално извършена от доставчика, посочен във фактурите, то съгласно разпоредбите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО и в съответствие с решенията по дела С - 152/02 и С - 285/11 на СЕС, налице са двете кумулативни предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. [...] • Сами по себе си неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика не е основание да се приеме, че доставката е относително симулативна.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, дневник за продажбите, услуга, данъчен период, място на изпълнение, фактура, доставчик, данъчна измама, данъчно събитие, доставка на стока, облагаема доставка, материална, техническа и кадрова обезпеченост, данъчно задължено лице, данъчни документи, приемо-предавателен протокол, лек автомобил, реални доставки
За доказване на ВОД лицето разполага с изискващите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, а именно: - фактура за доставката, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и посоченият идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката е издаден от държава членка на общността, документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. [...] • За начисления по ВОП данък, лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради наличие на условията по чл. 71 от ЗДДС. [...] • Същите са идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство, при извършената насрещна проверка на доставчика. [...] • Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. [...] • В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан. [...] • Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчиците, относно действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. [...] • Още в по-малка степен проверяваното лице следва да разполага с търговска кореспонденция във връзка със сключването на договорите, евентуално наличие на представени оферти и документи, от които да е видно кои са лицата реално осъществили контактите, водили преговорите при договаряне на търговските сделки. [...] • Не може да бъде вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи подизпълнител на доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното извършване и приемане на услугите, в т. ч. извършването им с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на последващата реализация на произведеното от страна на възложителя. [...] • Непредставянето на данни и обяснения от доставчика или негов подизпълнител не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост. [...] • Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.[...]
фактура, право на приспадане на данъчен кредит, доставка на услуга, данъчен период, авансово плащане, доставчик, приемо-предавателен протокол, кредитно известие, данъчно събитие, данъчна основа, стока
В РА са посочени и правните норми, обосноваващи това - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, чл. 12 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. [...] • Осчетоводяването, като разход би започнало с начисляването на амортизация, от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба / т. 6.1 СС 4 „Отчитане на амортизациите“/ . [...] • Установяване на вече платената сума и съответно счетоводно сторно на осчетоводяването на фактурата. Ако се приеме, че услугата е предоставена частично, цитираните действия следва да се изпълнят за стойността на неизпълнената услуга. [...] • Той е различен не към датата на издаване на РА, а към датата на постановяване на съдебния акт, тъй като съдът е длъжен да съобрази нововъзникнали - в хода на съдебното производство факти и обстоятелства.[...]
фактура, данъчен период, услуга, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, приемо-предавателен протокол, регистрация, авансово плащане, независима икономическа дейност, доставчик, облагаема доставка, доставка на стока, данъчно задължено лице, изискуемост на данъка
Този факт се признава от оспорващата страна. [...] • Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по ЗДДС лице, която стока се използва или ще се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и използването на стоката/ услугата за осъществяване на други облагаеми доставки в независимата му икономическа дейност. [...] • За да се обоснове извод, че получената доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е включена в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез нея, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. [...] • Това обстоятелство се признава и по реда на чл. 176вр. чл. 175 ГПК. [...] • Същите са предвидени в ДПБФП в полза на ДФ „ Земеделие“ и са част от изпълнението на договора и на задължения по закон за полагане на грижа на добър стопанин. [...] • Правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на Общата система на ДДС. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. [...] • Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС две са основните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги – същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват от него за целите на извършването от него облагаеми доставки. Второто условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките и услугите са разходи за осъществяваната от получателя независима икономическа дейност, доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми доставки на стоки и услуги на трети лица. [...] • Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.[...]
фактура, доставчик, данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка, регистрация
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и отговаря ли на целта на закона. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното /придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция, въпреки че последната създава различни права и задължения както за страните по сделката, така и за данъчните органи на съответните държави членки. Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Практиката на ВАС е константна, че единствено поради издадени фактури и осъществени разплащания по тях, не може да се претендира реалност на доставките на стоки. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
стока, право на приспадане на данъчен кредит, справка – декларация, фактура, регистрация, кредитно известие, доставчик, материално – техническа и кадрова обезпеченост, прехвърляне на правото на собственост, превоз на пътници, реални доставки, данъчно събитие
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. [...] • Удостоверението за електронен подпис е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги, съгласно чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл. 16 ал. 1 от ЗЕДЕП придава на електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл. 24 ал. 1 от ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл “detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. [...] • Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. [...] • Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/Е0/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. [...] • В противен случай би се стигнало единствено въз основа на представена редовно издадена фактура да се признава правото на данъчен кредит, което не е целта на ЗДДС.[...]
данъчен период, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, фактура, Справка - декларация, СМР, ремонт, търговски обект, фискално устройство, данъчно събитие, облагаема доставка, доставка на стока, услуга, данъчни документи
Косвено доказателство за липса на пряка доставка е невъзможността на доставчика да изпълни предмета на доставките, тъй като не е разполагал реално със стоките, а само по документи. [...] • За да се признае право на данъчен кредит следва да е налице данъчно събитие - облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] • Предмет на доставките са родово определени вещи, за които при приложението на чл. 24 от ЗЗД следва да се докаже предаването им от доставчика на получателя по пряката доставка. Само издаването на фактури и други съпътстващи писмени документи не е достатъчно, за да се приеме, че те удостоверяват реално настъпили събития в стопанския оборот. [...] • На първо място не се доказва доставчикът да има деклариран такъв стопански обект. [...] • Касае се за издадени документи, които не отговарят на действителни стопански операции. [...] • Издадените фискални касови бонове от този ЕКАПФ и фактурите са създадени документи за данъчни събития, които реално не са настъпили. [...] • Действителната стопанска верига по доставка не е идентична с тази, за която са издадени данъчни документи и която е декларирана пред приходната администрация. [...] • Основание за приспадане на право на данъчен кредит е само данъчно събитие като облагаема доставка на стока или услуга. Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване не води до възникване право на данъчен кредит.[...]
доставчик, основна дейност, данъчна основа, СМР, ремонт, авансово плащане, услуга, строително-монтажни работи, право на приспадане на данъчен кредит, реални доставки, фактура, доставка на стока, данъчна измама, данъчно задължено лице
Констатираното от съда, издаване на РД след изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК представлява несъществено процесуално нарушение, което не би могло да доведе до издаването на различен по съдържание РА и не влияят на законосъобразността на издадения такъв. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. [...] • Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. [...] • В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. [...] • Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. [...] • За целите на данъчното облагане следва да се установи и докаже по какъв начин е извършена услугата. Наличието на фактура не доказва реалното извършване на доставките. Фактурата следва да е придружена с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит – облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. [...] • Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него следва да се изисква да представи тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. [...] • Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. При тълкуването на понятието документална обоснованост в цитираната разпоредба се налага изводът, че следва да са налице кумулативно две условия - от една страна документът следва да съдържа необходимите реквизити, посочени в ЗСч, а от друга документът да отразява вярно стопанската операция. [...] • Недоказана реална доставка не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. [...] • В ревизионното производство същите трябва да подлежат на самостоятелен и независим анализ и съпоставка от страна на ревизиращите органи, респективно от страна на решаващия орган в административното оспорване на акта.[...]
приемо - предавателен протокол, право на приспадане на данъчен кредит, доставчик, доставка на стока, прехвърляне на правото на собственост, вещно право, данъчно задължено лице, място на изпълнение, данъчно събитие, облагаема доставка, фактура, данък за доставка, доставка на услуга, данъчна измама, реални доставки, материална, техническа и кадрова обезпеченост
Без реално извършена доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС или доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не настъпва съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъкът не става изискуем по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, без което право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 не възниква съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и, несъществуващо, не може да бъде упражнено по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Реалното извършване на облагаема доставка на стоки или услуги е задължително условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, без което то не може валидно да се упражни по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При положение, че органите по приходите са стигнали до констатации за липсата на облагаеми доставки, в т. ч. поради това, че доставчиците не са представили изисканите им документи в ревизията, при оспорване, националната юрисдикция трябва да извърши глобална преценка по приложимите във вътрешното й право правила за доказване на всички елементи и фактически обстоятелства, за да определи дали това данъчно задължено лице има или не право на приспадане по тези доставки. Само ако при тази преценка установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие стоките са използвани от получателя за целите на негови облагаеми сделки, правото на приспадане не може да се откаже. [...] • Ако реалността на доставките не се докаже в процеса, правото на приспадане на данъчен кредит не може да се счита възникнало, фактическото му упражняване като ненадлежно не подлежи на зачитане, независимо от (не) добросъвестността на данъчно задълженото лице - получател на стоките или услугите по фактура. [...] • Доказването на реалното осъществяване на доставката, в случаите когато се касае за минал период спрямо този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. По - конкретно, когато се касае за доставка на услуга, следва да бъде удостоверен резултатът от извършената услуга при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на полученото. Следователно за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. [...] • Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки или услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. [...] • Правото на данъчен кредит по получени доставки не може да бъде признато, ако не са налице предпоставките за това, и по-специално, ако фактурите, по които това право е претендирано, не отразяват действително осъществени доставки, при това именно от посочения в тях доставчик, независимо от наличието на фактурирани от жалбоподателя доставки. [...] • Наличието на счетоводно отразяване не е равнозначно на реално изпълнени доставки съобразно предмета на спорните фактури.[...]
данъчен период, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, основна дейност, данъчни документи, произход на стоките, фактура, приемо-предавателен протокол, доставка на стока, реални доставки, данъчно събитие, счетоводна отчетност, вещно право, доставка на услуга, задължение за начисляване на данъка
Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. [...] • Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит /чл. 70, ал. 5 от ЗДДС/ . Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. [...] • За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.[...]
право на приспадане на данъчен кредит, фактура, данъчна измама, ваучер, доставчик, облагаема доставка, доставка на услуга, данъчно събитие, приемо - предавателен протокол, доставка на стока
За да се приеме реално осъщесствена облагаема доставка на услуга, следва безспорно резултатът от нея да е обективно наличен. [...] • Така формулиран предметът на доставките е общ и без индивидуализиращи белези, относими към конкретна сделка. [...] • Това е косвено доказателство, че се касае за съставени документи, които не отразяват реално извършена стопанска операция. [...] • Съставените документи от доставчик, който не е пряк изпълнител и тяхното осчетоводяване, при изпълнение от друго лице, което не е издател по фактурите, води до намаляването на данъчния резултат за периода. [...] • Възлагането на доставки на различни доставчици, които обаче предлагат един и същи вид услуги и ползват едни и същи подизпълнители не е оправдано от търговска и икономическа гледна точка, но способства за осчетоводяване на фактури, които са издадени от различни стопански субекти, което създава впечатление в приходната администрация за реално осъществени стопански операции. Както и по отношение на предходния доставчик, предметът на доставките не може да бъде изпълнен от издателя на фактурите, включително и чрез подизпълнителите. [...] • Дори да се приеме такава, при включване на фактури от издатели, които не са изпълнители на услугите и осъществяване на последващи облагаеми доставки със същия предмет с издаване на фактури и начисляване на ДДС се прекъсва веригата на дължимия ДДС и се променя резултата за периода в предимство на жалбоподателя. [...] • Такава ресурсна обезпеченост няма и издателят на фактурите. [...] • От съдържанието на протоколите може да се направи извод само за документално оформяне, без реално предаване на рекламните материали. [...] • Счетоводното оформяне на последваща облагаема доставка не е достатъчно да се приеме, че такава реално е осъществена и има идентичност на предмета на пряката и последващата доставка. [...] • Основание за приспадане на право на данъчен кредит е само данъчно събитие като облагаема доставка на стока или услуга. Само издаването на документи за такова събитие и тяхното осчетоводяване не води до възникване право на данъчен кредит.[...]
фактура, доставчик, вътреобщностно придобиване, място на изпълнение, данъчна основа, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна измама, услуга, данъчно събитие, облагаема доставка, данъчен период, данъчно задължено лице, реални доставки, вътреобщностен превоз, доставка на стока, освободена доставка
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. [...] • Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. [...] • Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. [...] • Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. [...] • Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. [...] • Наличието на доставка/услуга е първото условие за признаването на данъчен кредит. [...] • Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. [...] • Двете предпоставки за признаване право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която й да е от тях възпрепятства възникването и упражняването на това право. [...] • Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. [...] • Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. [...] • Всяко вътреобщностно придобиване, обложено в държавата членка, в която пристигат изпратените или превозените на територията на ЕС стоки, съответства на освободена доставка в държавата членка, от която започва посоченото изпращане или превозване. [...] • Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена.[...]
реални доставки, данъчни документи, право на приспадане на данъчен кредит, недвижими имоти, данъчен период, СМР, приемо-предавателен протокол, стока, налични активи, доставчик, фактура, регистрация, услуга
Резултатът от оспорването в частта по ЗКПО е в пряка връзка с резултатът от оспорването по ЗДДС. [...] • Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства. [...] • РА е с утежняващ за адресата характер. [...] • Нормата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл. 112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /вж. чл. 114 от ДОПК/ в съответното място /чл. 115 от ДОПК/, изготвяне на Ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК и издаване на РА по чл. 118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. [...] • Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. [...] • Преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националния съд съобразно правилата за доказване на националното право. Трудностите в процеса по събиране на доказателства при фирмите-доставчици не могат да се тълкуват във вреда на РЛ. [...] • РЛ не може да се държи отговорно за посочената липса на данни и за други противоправни действия на доставчиците, съгласно посочената практика на СЕС. [...] • Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не оспорва тяхната формална доказателствена сила. [...] • Липсата на други документи при доставчиците в хода на извършените насрещни проверки и на данни за организацията на тяхната производствена, търговска, счетоводна дейност и липсата на данни за разполагаемите човешки ресурси не могат да препятстват правото на данъчен кредит за РЛ. [...] • Поради реалност на доставките по ЗДДС не е дължима извършената с РА корекция на корпоративния данък по ЗКПО с формирания данъчен финансов резултат за процесните месеци и начислените лихви за забава.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions