вероятност за объркване, препродажба, марка на Общността, задържане на стоки, лицензионен договор, идентичност или сходство, внос или износ на стоки, търговски книжа, географско означение, имитация, отличителен характер, нарушение на правото върху марка, неполучено лицензионно възнаграждение, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, срок на действие на регистрацията
В чл. 72а, ал. 2 ЗМГО е предвидено, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят ѝ се ползва с правата по ЗМГО. [...] • В чл. 13, ал. 1 ЗМГО е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването в търговската дейност на знак, който има признаците, посочени в чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами. Когато се установи, че лице, различно от притежателя на право на регистрирана марка и без съгласието му използва в търговската си дейност знак по смисъла на чл. 13 ЗМГО, то тогава е налице нарушение на това право съгласно нормата на чл. 73 ЗМГО. [...] • За да се направи извод дали е налице използване на марките по смисъла на чл. 13 ЗМГО, освен наличие на сходство между знака, който ответникът употребява, и регистрираната търговска марка на Общността, съдът трябва да извърши сравнение и между стоките и услугите, за които марката е регистрирана, и стоките и услугите, за обозначаване на които е използван знака. [...] • Това използване се осъществява без съгласието на притежателя на търговската марка, поради което представлява нарушение на правото върху този обект на интелектуална собственост по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО. [...] • Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 76 г ЗМГО, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на търговците за нарушаване на изключителното право върху търговска марка възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. [...] • Отделни видове отговорност в гражданското право могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но това трябва да е изрично предвидено в закона. С оглед на това и формата на вината, която се изисква от ЗМГО, за да се ангажира отговорността на този правен субект, който е нарушил притежавано от друго лице право върху търговска марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО вр. чл. 13 ЗМГО, е небрежност. [...] • В чл. 76 г, изр. 2 ЗМГО е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на правото върху марка, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които се установява, че той не е могъл да знае за наличието на чуждо право върху съответната марка, както и за това, че извършва действия, с които нарушава това право, като тази невъзможост се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултата на неполагане на дължимата от него грижа да провери дали в полза на трето лице съществува признато от закона право, както и дали чрез своите действия той го нарушава. [...] • За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението, трябва да бъде установено, че към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция той продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното право на ищеца върху регистрирана търговска марка. [...] • Разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 76а ЗМГО уреждат иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗМГО право върху търговска марка може да се защити срещу неговото нарушаване, ако в резултат на последното са произлезли вреди. [...] • Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.[...]
пропуснати ползи, неполучено лицензионно възнаграждение, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, отличителен характер, отличителен елемент, по-ранна марка, международна регистрация на марка, идентични или аналогични активи, право върху марка, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, по-късна марка, заличаване на регистрацията, имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението, оригинални стоки, лицензионен договор
При преценката за наличие на фонетично, визуално и смислово сходство между марките, включването на по-ранната марка в състава на използвания знак е значим фактор при общата преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, тъй като по-ранната марка е разпознаваема като такава в използвания знак. [...] • Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. [...] • С исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО се цели да се предостави защита на имущественото право върху марка, изразена в установяване и преустановяване за в бъдеще на нарушение на това субективно право, докато исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗМГО са насочени към репариране на претърпените от нарушението вреди и предотвратяване на възможността за бъдещо настъпване на такива чрез търговска реализация на нарушаващите марката стоки. [...] • Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. [...] • Правото върху марка съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО предвижда използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, без съгласие на притежателя да съставлява нарушение на правото на регистрирана марка. [...] • В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО е посочено какво трябва да се разбира под използване на марка в търговската дейност по смисъла на ал. 1, като т. 1 визира поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т. 2 - предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели; т. 3 - вносът или износът на стоките с този знак и т. 4 - използването на знака в търговски книжа и в реклами. [...] • Текстът на чл. 1, ал. 1 ТЗ изрично визира, че търговец е лице, което по занятие извършва някоя от посочените в тази норма сделки, а в чл. 2 ТЗ изчерпателно са посочени лицата, които не се смятат за търговци. [...] • Според практиката на СЕС по приложението на Регламент (ЕО) № 207/2009, съществуването в съзнанието на потребителите на вероятност от объркване трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни факти. [...] • Посочената разпоредба обаче урежда конкуренцията между регистрирани марки - когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗМГО в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно. [...] • Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос и предлагане на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други. [...] • В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. [...] • Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката (а такова използване се установи да е налице) без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО има акцесорен характер и след като е установен факта на нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца, то стоките, предмет на нарушението подлежат на изземване и унищожаване.[...]
регистрация, внос на стоки, пропуснати ползи, марка на ЕС, изземване и унищожаване на стоките, идентични или сходни стоки, писмено доказателство, обезщетение за вреди
Описаните установени по делото обстоятелства предпоставят осъществен фактически състав на нарушение по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО – ответникът е извършил внос на стоки с поставен върху стоките знак, който е сходен с марките на ищеца и може да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките чрез свързване на знака с регистрираните марки. Възраженията на ответника, че стоките са внесени по договор с действителния производител на стоките, поначало не могат да обусловят липса на вина на ответника за нарушаване на правата на ищеца върху процесните марки, тъй като вносът е регламентиран с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО като самостоятелен вид използване на знак наред и независимо от действията по производството на стоки, а задълженията на търговеца, осъществяващ вноса на стоки, по аргумент и само от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗМГО включват и задължения за знание относно съдържанието на регистрираните марки, които са идентични или сходни на знаците върху внасяните стоки и се ползват със защита на територията на страната по отношение на идентични или сходни стоки. [...] • Обстоятелството, че стоките са задържани от митническите стоки и практически не са реализирани на пазара на територията на страната, не обусловя извод за липса на вреда за ищеца от нарушението на правата му върху процесните марки, тъй като вредите, за чието обезщетяване са предявени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, не представляват пропусната полза от продажбата на процесните стоки, а пропусната полза за ищеца от получаване на лицензионно възнаграждение за предоставяне на права за използване на марките му при внос на стоки от същия вид. Предявеният иск с правно основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО подлежи на отхвърляне, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установяват направени разходи за съхраняване и унищожаване на стоките, които да подлежат на възстановяване от ответника в приложение на цитираната разпоредба и да бъдат присъдени на ищеца като последица от предявения иск.[...]
изземване и унищожаване на стоките, идентичност или сходство, вероятност за объркване, митнически режим, договор за превоз, търговска марка
Процесуалната легитимация на ответника следва от твърденията на ищеца в исковата молба и търсената защита. [...] • Липсата на материалноправна легитимация е основание да бъде отхвърлен иска, а не да бъде прекратено производството като недопустимо. По отношение на правилността на съдебното решение съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 ГПК. [...] • Като притежател на процесните две търговски марки, ползващи се със закрила на територията на ЕС, ищецът има правото да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марките и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГ0/ . Използването по смисъла на горната норма включва различни дейности, вкл. вносът или износът на стоките с този знак /чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГ0/, т. е. фактическото пренасяне през границата на р България на стоките, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните марки, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим /§1, т. 12 от ДР на ЗМГ0/ . [...] • Отговорността на превозвача в случая произтича от осъществяването на фактическия състав на нарушението, визиран в чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗМГО, включващ фактическото /в буквален смисъл/ пренасяне през границата на стоките, носещи идентичния на марките знак. Ирелевантно за тази отговорност е къде и как е премината границата, при какъв митнически режим, както и обстоятелствата, при които се извършва пренасянето, вкл. дали е в изпълнение на договор за превоз между лицето, осъществяващо това фактическо пренасяне и възложителя. В този смисъл е без правно значение и кои лица са посочени като товародател и получател в придружаващата стоките международна товарителница. [...] • Съдът постановява своето решение с оглед приетите по делото доказателства за релевантните факти, като не е обвързан от констатациите на разследващите органи, направени във връзка с процесното нарушение. Само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието и то само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/ .[...]
вероятност за объркване, автомобилен превоз, изземване и унищожаване на стоките, марка на ЕС, интелектуална собственост, митнически контрол, търговски книжа, географско означение, имитация, обезпечение
Приложим ще е българският закон. [...] • Формите на 'използване' на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени в, ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното право върху марката. При наличието на такова нарушение на притежателя на марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО. [...] • Обратното, от момента на започване на изпълнението по приетия превоз до момента на приключване на същото чрез предаване на стоката на получателя по местоназначението й, вкл. когато превоза е международен и изпълнението му налага и преминаването на държавна граница, то дейността, която лицето приело да извърши превоза, включваща осъществяването на внос или износ на поверената му стока, трябва да се разглежда, като използване на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО. [...] • Тези действия се потвърждават от митническите служители в дадените от тях показания в качеството им на свидетели, които пряко са участвали в митническата проверка, в рамките на която е установено, че ответното дружество в качеството му на превозвач е направило опит да пренесе тези стоки през държавната граница, които е бил установен и осуетен единствено, поради надлежно осъществения митнически контрол и приложените мерки по смисъла на чл. 79а ЗМГО. [...] • Предвид това разглеждания иск се явява доказан по своето основание, което налага постановяване на позитивно решение, с което същия да бъде уважен. Предмет на предприетата от ищеца искова защита е и иск при квалификацията на чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО посредством, които засегнатата от нарушението страна е предоставено субективното право да поиска и постигне чрез съдебна намеса в правната сфера на ответника изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. [...] • Последният от предявените за разглеждане искове, включва в предметния си обхват на защита, обезщетяването на ищеца чрез присъждане в негова полза на сумите, които е реализирал, като разход във връзка със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението – чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО. [...] • Предвид това направените във връзка с тази дейност разходи трябва да се възложат в тежест на ответника, които с противоправното си поведение е станал причина за тяхната направа от лицето преследващо защита по смисъла на чл. 76 ЗМГО.[...]
марка на Общността, договор за лицензия, товарен автомобил, изземване и унищожаване на стоките, вероятност за объркване, установяване факта на нарушението, трето лице, търговски книжа, недобросъвестност
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже правата си върху съответните марки, както и че е извършено нарушение от страна на ответника на правата на ищеца върху марката. [...] • Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква вероятност за объркване на потребителите; знак, идентичен или сходен на марката, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. [...] • Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана търговска марка, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката - чл. 73, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО. [...] • Съгласно нормата на чл. 73 от ЗМГО, нарушение съставлява и поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя. [...] • Цигарите и опаковките нямат самостоятелно значение, а опаковките ка взаимно свързани и представляват “допълващи/спомагателни” стоки, както посочва и вещото лице. [...] • Незнанието за какво ще се ползват опаковките на марката, регистрирана на името на ищеца, не смекчава нарушението на ответника. [...] • Искът по чл. 76, ал. 1, т. 4 от ЗМГО има акцесорен характер.[...]
установяване факта на нарушението, преустановяване на нарушението, регистрация, марка, митнически надзор, идентични стоки, внос или износ на стоки, географско означение, имитация, мерки за граничен контрол
Първоинстанционното решение и извършените от първостепенния съд процесуални действия са валидни и допустими, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора. [...] • Това е така, тъй като се отнася за идентични стоки, съдържащи сходен словен доминиращ елемент, който е определящ по отношение на възприятията на потребителите и знакът, поставен върху опаковките на внесените от ответника стоки, е сходен с марките регистрирани от ищеца, като се създава еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление и има опасност от тяхното смесване, асоцииране и заблуждаване на потребителя относно източника, произхода и характеристиката на тези стоки. [...] • В чл. 13 ал. 2 от ЗМГО са посочени действията с регистрирана вече марка, ако са извършени без съгласието на собственика, сред които са и вносът или износът на стоки, носещи тази марка. Съгласно т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗМГО 'Внос или износ на стоки' е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. [...] • С оглед на това следва да се приеме, че последното е лице по международния договор за покупко-продажба на процесните стоки, обозначени със знак, сходен със защитените марки.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions