Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Добрина А. Т. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. П. Д. срещу решение № 1473 от 13.08.2012 г. по т. дело № 4316/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав, с което е потвърдено решение № 743 от 07.07.2011 г. по т. дело № 2361/2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за установяване на факта на нарушението от страна на ответника на изключителното право на ищеца върху търговска марка "Церитель" с рег. № 36405/29.09.1999 г. на Патентното ведомство на РБългария за клас 16 на МКСУ: печатни произведения, вестници, каталози, справочници, списания, печатни издания, периодични издания, както и търговска марка "Церитель" с рег. № 7758/17.09.1999 г. с издадено свидетелство за регистрация № 7758/17.09.1999 г. на Патентното ведомство за клас 35 от МКСУ: реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административни дейности и клас 42 от МКСУ: магазини, верига от магазини, кафенета, кафе-сладкарници, както и аксесорните искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 320 лв. - направени разноски по делото.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: "необходимо ли е доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка /в какъвто смисъл се е произнесъл САС в обжалваното решение/ или е достатъчно да се докаже вероятността за объркване на потребителите, поради идентичност или сходство на знака с регистрираната търговска марка". Според касатора липсата на практика на ВКС по този въпрос относно тълкуването и прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че касаторът не е изложил правен въпрос, който да обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Практиката на ВКС по посочения от касатора процесуалноправен въпрос е ясна и непротиворечива, обективирана в много решения на ВКС и е съобразена от въззивната инстанция.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищцата Добрина А. Т. като [фирма], [населено място] е притежател на процесните марки, заявени за регистрация през м. февруари 1999 г. и регистрирани с № 7758 от 17.09.1999 г. за услуги от клас 35 и 42 и № 36405 от 29.09.1999 г. за стоки от клас 16 на МКСУ с покровителствен срок съответно 04.02.2019 г. и 09.02.2019 г.

В решението е прието, че ответникът ползва знак, поставен върху издаваните и продавани от него книги, който е комбинация от думата "Церител", изписана със строги еднакви по-големи букви хоризонтално без отличителни особености, поставени в кръгова форма, образувана от листенца.

По отношение на марката с рег. № 7758 за услуги от класове 35 и 42 въззивният състав е направил извод, че не е налице вероятност от объркване на потребителите на услугите, като се е аргументирал с обстоятелството, че марката е комбинирана, както и с липсата на идентичност и сходство между услугите, за които е регистрирана марката /клас 35 от МКСУ: реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, административни дейности; клас 42 от МКСУ: магазини, верига от магазини, кафенета, кафе-сладкарници/ и стоките "книги", обозначени със знака на ответника.

Относно марката с рег. № 36405 за печатни произведения и използвания знак от ответника решаващият съдебен състав е анализирал марката на ищеца и знака на ответника относно тяхната идентичност, визуално и фонетично сходство и въз основа на представените писмени доказателства и заключението на съдебно-марковата експертиза е приел, че марката на ищеца и използваният от ответника знак върху книгите не са идентични, но съдържат сходна дума ЦЕРИТЕЛЬ/ЦЕРИТЕЛ, при изписването на която съществува визуална отлика, дължаща се на различното изпълнение - при марката на ищеца е използван шрифт с характерно старинно изписване и поставена накрая буква "ь", асоциираща се с изписване на думите преди правописната реформа в България от 1945 г. или с "мякгий знак" в руския език, докато в знака на ответника липсва буквата "ь", но е добавен фигуративен елемент, какъвто не съществува в марката на ищеца. Въззивната инстанция е установила наличие на смислова идентичност на думите в марката и знака, означаващи и в двата случая лечител, но по отношение на фонетичното сходство е приела, че отликата се дължи на твърдостта на звука "Л" в края на думата. Изложила е съображения, че знакът на ответника не е доминиращ на кориците на книгите и не формира избора на потребителя. Поради ниската обща степен на отличителност на регистрираната комбинирана марка и наличието на визуални разлики между нея и използвания от ответника знак решаващият съдебен състав е направил извод, че не е налице идентичност между марката на ищеца и знака на ответника, а сходството между тях не е в състояние да породи вероятност от объркване на потребителите на книжния пазар по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. По изложените аргументи предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМГО са отхвърлени като неоснователни.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос.

С оглед данните по делото, мотивите на въззивната инстанция и доводите на касатора, релевантният правен въпрос се отнася до една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО: достатъчно ли е да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, или е необходимо доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като от една страна разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО е достатъчно точна и ясна, а от друга, по релевантния за настоящия спор правен въпрос е формираната трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Съгласно непротиворечивата съдебна практика уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. По релевантния правен въпрос не съществува съмнение в съдебната практика, че при наличието на останалите предпоставки е достатъчно съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, като не е необходимо доказването на конкретни факти на объркване на потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.

Въззивният съд, като е направил извод, че не е налице идентичност между марката на ищеца и знака на ответника, а сходството между тях не е в състояние да породи вероятност от объркване на потребителите на книжния пазар по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, не се е отклонил от трайната съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 400 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1473 от 13.08.2012 г. по т. дело № 4316/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.

ОСЪЖДА Добрина А. Т. с ЕГН [ЕГН ] като [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК [ЕИК], [населено място], пл. "С. " № 11 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв. /четиристотин лева/ - направени разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.