Documents - 4 cited in "Определение № 164 от 18.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2504/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева"

марка, печатни произведения, регистрация, реклама, идентичност или сходство, отличителност, вероятност за объркване
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос. С оглед данните по делото, мотивите на въззивната инстанция и доводите на касатора, релевантният правен въпрос се отнася до една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО: достатъчно ли е да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, или е необходимо доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка. [...] Съгласно непротиворечивата съдебна практика уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. По релевантния правен въпрос не съществува съмнение в съдебната практика, че при наличието на останалите предпоставки е достатъчно съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, като не е необходимо доказването на конкретни факти на объркване на потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.[...]
пропуснати ползи, регистрация, печатни произведения, марка, отличителност, заблуда, вероятност за объркване, лицензионен договор, писмени доказателства, установяване на нарушението
Оценката за визуално сходство се основава на визуалното въздействие, определено от начина на представяне на думите. Общият словен елемент не преодолява цялостното впечатление за визуална отлика между марката и знака, които са изпълнени по различен начин. [...] Оценката за фонетично сходство се определя от звученето на двете думи, като отликата е в твърдостта на звука „Л” в края на думата. [...] Стойността на възнаграждението е определена по метода на лицензионните такси. [...] Такава вероятност също е изключена по преценка на вещото лице, чието заключение се основава на събраните писмени доказателства от първоинстанционния съд или липсата на такива за определени релевантни за спора обстоятелства.[...]
печатни произведения, регистрация, реклама, пропуснати ползи, лицензионен договор, отличителност, вероятност от объркване, нарушение на правото на регистрирана марка, търговски книжа, установяване факта на нарушението
Тъй като книгите не са стоки за ежедневна употреба, а при избора им решаващо за потребителите значение има преди всичко данни относно заглавието, автора, издателството, съдържанието, общото оформление на корицата, като това още повече важи за книгите със здравна тематика, поради тяхната тематична профилираност. [...] От друга страна правото върху марка е изключително. То се придобива чрез регистрация- Чл. 10 ЗМГО и включва според Чл. 13 от същия нормативен акт правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е идентичен или сходен с неговия. [...] Липсата на такава вероятност произтича от описателния характер на сумата церител, която й придава ниска степен на отличителност. [...] Това от своя страна води и до липсата на вероятност от объркване на потребителите при сравняването на знака на ответника с марката на ищеца.[...]