Сходството в знаците и идентичността в услугите водели до объркване на потребителите. [...] • От гледна точка на доказателственото право по своята природа фотографските снимки са веществени доказателства - предмети, които възпроизвеждат факт от значение за делото, и макар неуредени нарочно в процесуалния закон, последният ги предпоставя като необходими и допустими доказателства в редица случаи. [...] • Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание“. [...] • Затова при извършването на преценка дали има опасност от объркване съдът трябва да се фокусира върху цялото излъчване, което процесните марки/ стоки оставят. Не е допустимо да се изолира един елемент от графичното оформление на марката и да се ограничи проверката за вероятност от объркване само до този елемент. Независимо от последното, отделен елемент може да бъде разпознат като имащ конкретен отличителен характер, който да определя знака като цяло, и следователно може да бъде прието, че вероятността от объркване съществува, ако останалите части на знака наподобяват целия знак много характерно. Дори в тези случаи, обаче, двата знака трябва да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до техните индивидуални характеристики (елементи). Знакът може да има отличителен характер сам по себе си или заради репутацията, която има марката в обществото и колкото по отличителен е характерът на марката, толкова по-голям е риска от объркване. Преценката дали елемент от марката има такава отличителност, че да характеризира марката като цяло, е предоставена в правомощията на сезирания съд и следва да бъде извършена въз основа на материалите по делото и правилата на логиката и здравия разум. Вероятността от объркване трябва да бъде преценявана глобално, като се вземат предвид фактори, относими към обстоятелствата по делото. Общата преценка за визуално, фонетично и концептуално сходство на процесните марки трябва да се основава на цялостното (общо) впечатление, което оставят марките, като се имат предвид и в частност техните отличителни и доминиращи елементи. За преценката на съда е от значение и възприятието на марките от средния потребител на този тип стоки или услуги, като последното има определяща роля в глобалната преценка за вероятност от объркване, тъй като средният потребител обикновено възприема марката като цяло и не извършва анализ на нейните различни детайли.[...]
неполучено лицензионно възнаграждение, непреустановяване на нарушението, преустановяване на нарушението, заблуждение, лицензионен договор, по-ранна марка, марка на ЕС, идентичност или сходство, вероятност за объркване, обезпечителна мярка, имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от нарушението, ноу-хау, размер на обезщетението
Съгласно чл. 14 Регламент (ЕО) 207/2009 (идентичен с чл. 17 Регламент (ЕС) 2017/1001) статутът и действието на марките на ЕС се урежда приоритетно от Регламента, а нарушението на правата – от националното законодателство съобразно специалните правила на дял Х от Регламента. [...] • В първия случай е необходимо маркопритежателят да не е използвал марката в продължение на пет години, но в рамките на Съюза (вж. редакцията на разпоредбата), а не на територията на държавата, в която се търси защита, като правото на отмяна може да се упражни само чрез искане до Службата или чрез насрещен иск. [...] • Във втория случай търпимостта следва да е от страна на маркопритежателя, а използването (продължило пет последователни години) да е от страна на носителя на по-ранна марка/право, като при това маркопритежателят следва да е знаел за ползването. [...] • Тези права са изключителни и могат да бъдат ограничени при условията на чл. 12 Регламент (ЕО) 207/2009 (чл. 14 Регламент (ЕС) 2017/1001), каквито факти в настоящия случай не се поддържат (знакът да съвпада с името или адреса на третото лице, когато то е физическо, или знакът да е свързан с вида, качество, предназначение и т. н. на предлаганата услуга). [...] • Ето защо на основание чл. 4, изр. 2 ЗЕДЕУУ за титуляр на електронното изявление, изпратено от посочената пощенска кутия, следва да се счита ответникът, тъй като той е манифестирал чрез обявяването в Търговския регистър титулярство върху тази кутия. [...] • Интернет сайтът съставлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014, тъй като съдържа електронно изявление по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕУУ. [...] • Този вид документ, както и съставянето на препис от него, са процесуални институти, познати на ГПК (чл. 184 ГПК). Ето защо няма пречка верността на препис от електронния документ да бъде нотариално удостоверена при сравняване с първообраза, извършено от самия нотариус съгласно процедурата на чл. 591 ГПК, който е удостоверил съгласно изискването от закона откъде е снет преписът. [...] • Словната марка обаче е марка, която се състои изключително от букви, думи или съчетания от думи, изписани с нормален печатен шрифт, без специфичен фигуративен елемент. [...] • Следователно класифицирането в отделен клас не изключва единствено сходността на стоките/услугите, но не и тяхната идентичност. [...] • Съгласно чл. 76а ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. [...] • Този вид вреда е типична за деликта по чл. 73 ЗМГО и за обезщетяването й е необходимо да се установи фактът на самото нарушение. [...] • Касае се за деликтно обезщетение, което цели да обезвреди увредения за всички вреди, настъпили от деликта, като отчете обстоятелствата до момента на устните състезания (така както се присъждат месечни обезщетения за имуществени реди, представляващи пропусната полза от реализиран доход – и за бъдещ период). [...] • Необходимо е пълно доказване на този факт, доказателства за което не са събрани.[...]
марка, печатни произведения, регистрация, реклама, идентичност или сходство, отличителност, вероятност за объркване
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като в правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира посочения от касатора релевантен правен въпрос. С оглед данните по делото, мотивите на въззивната инстанция и доводите на касатора, релевантният правен въпрос се отнася до една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО: достатъчно ли е да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, или е необходимо доказване на конкретен факт на объркване за потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка. [...] • Съгласно непротиворечивата съдебна практика уважаването на иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО е в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1 ищецът да е притежател на регистрирана марка; 2 ответникът да използва знак, идентичен или сходен на регистрираната на името на ищеца марка; 3 ползваният от ответника знак да е за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана; или ако стоките/услугите не са идентични или сходни, марката да се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака да извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда; 4 да съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 5 ответникът да ползва знака без съгласието на ищеца. По релевантния правен въпрос не съществува съмнение в съдебната практика, че при наличието на останалите предпоставки е достатъчно съществуването на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използвания от ответника знак с марката на ищеца, като не е необходимо доказването на конкретни факти на объркване на потребителите поради идентичност или сходство на знака на стоките и услугите и регистрираната търговска марка.[...]
Authorized access
The text of this document is not available. Currently, the demo version of the pilot tool provides full access to the texts of the following decisions