Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 273, Завишаване в данъчната декларация на размера на ДДС за възстановяване, Грешка в преценката на данъчнозадълженото лице относно облагаемия характер на сделката, Корекция на данъчната декларация след извършена ревизия, Санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС за възстановяване, Принцип на пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Фиктивни сделки, Невъзможност за приспадане на данъка, Задължение за издателя на фактура да плати посочения в нея ДДС, Глоба в размер на сумата на неправомерно приспаднатия ДДС, Съвместимост с принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност.

Преюдициално запитване, Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна, Принципи на равностойност и ефективност, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Система на обратното начисляване, Член 199, параграф 1, буква ж), Прилагане само за недвижими вещи, Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура, Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение.

Дело C-564/15 Tibor Farkas срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alfödi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kecskeméti közigazgatási és munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна — Принципи на равностойност и ефективност — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане на платения по получени доставки данък — Система на обратното начисляване — Член 199, параграф 1, буква ж) — Прилагане само за недвижими вещи — Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура — Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Задължения на данъчнозадължени лица—Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112—Приложно поле—Обхват (член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Липса на право на приспадане в случай на недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Допустимост—Условия—Възможност неоснователно фактурираният данък да бъде възстановен на купувача било от продавача, било от данъчния орган (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Липса на загуба на данъчни приходи, както и на данни за данъчна измама—Налагане на санкция за данъчно нарушение, равняваща се на 50 % от размера на данъка—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за доставките на движими вещи, продавани от длъжник в производство по принудително изпълнение. (вж. т. 1 от диспозитива) Разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета. Тези принципи обаче изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган. Като се има предвид, че по принцип държавите членки са тези, които определят при какви условия може да се коригира неправилно фактурираният ДДС, Съдът е приел, че система, при която, от една страна, продавачът на стоката, който по погрешка е платил ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване и от друга страна, купувачът на тази стока може да предяви срещу този продавач граждански иск за връщане на недължимо платеното, зачита принципите на неутралност и на ефективност. Всъщност такава система позволява недължимо платените суми да се възстановят на посочения купувач, който по погрешка е понесъл тежестта на фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Ако обаче възстановяването на ДДС става невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, принципът на ефективност може да изисква на купувача на съответната стока да се предостави възможност да поиска възстановяване направо от данъчните органи. Така, за да бъде спазен принципът на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуални способи и правила, позволяващи на посочения купувач да си върне неоснователно фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 41). (вж. т. 51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл че в случай като разглеждания в главното производство не допуска националните данъчни органи да наложат на данъчнозадължено лице, придобило стока, за чиято доставка се прилага режимът на обратно начисляване, санкция за данъчно нарушение в размер на 50 % от данъка върху добавената стойност, който то дължи на данъчната администрация, когато последната не е изгубила данъчни приходи и нищо не сочи за наличие на данъчна измама, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи и следователно да спазват принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл по-специално решения от 7 декември 2000 г., De Andrade, C-213/99, EU:C:2000:678, т. 20 и от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, EU:C:2014:50, т. 50). Така подобни санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на данъчните измами. За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и правилата за определяне на нейния размер (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, EU:C:2008:267, т. 65—67 и от 20 юни 2013 г., Родопи-М 91, C-259/12, EU:C:2013:414, т. 38). (вж. т. 59, 60 и 67; т. 3 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Национална правна уредба, която санкционира наличието на погрешни данни във фактурата със загуба на правото на приспадане.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 167, член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Член 167, член 178, буква a), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която националните органи отказват да признаят на данъчнозадълженото лице право на приспадане на дължимия или платения за предоставени услуги данък върху добавената стойност от размера на данъка, който то трябва да внесе в бюджета, по съображение че първоначалната фактура, притежавана от това лице към момента на приспадането, съдържа погрешна дата на приключване на доставката на услуги и че не е налице последователна номерация на впоследствие коригираната фактура и кредитното известие, с което е анулирана първоначалната фактура, стига да са налице материалноправните условия за приспадане и, преди компетентният орган да издаде акта, данъчнозадълженото лице да му е предоставило коригирана фактура, в която е посочена точната дата на приключване на доставката на услуги, дори ако не е налице последователна номерация на тази фактура и кредитното известие, с което е анулирана първоначалната фактура. Всъщност за целите на данъка върху добавената стойност само изброените в член 226 от Директива 2006/112 данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива. Оттук следва, че държавите членки нямат възможност да въвеждат отнасящи се до съдържанието на фактурите условия за упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, които не са изрично предвидени в разпоредбите на тази директива. (вж. точки 40, 41 и 45 и диспозитива)