Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 9 и 168, Икономическа дейност, Пряка или непряка намеса на холдингово дружество в управлението на дъщерните му дружества, Отдаване под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, ДДС, платен от холдингово дружество върху разходите, направени за придобиване на дялово участие в други предприятия.

Дело C-320/17 Marle Participations SARL срещу Ministre de l’Économie et des Finances (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 9 и 168 — Икономическа дейност — Пряка или непряка намеса на холдингово дружество в управлението на дъщерните му дружества — Отдаване под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — ДДС, платен от холдингово дружество върху разходите, направени за придобиване на дялово участие в други предприятия“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 5 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Отдаване под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество, представляващо пряка или непряка намеса в дъщерното дружество — Включване — Разходи, понесени от холдинговото дружество с оглед на придобиването на дялово участие в дъщерното дружество — Право на пълно приспадане — Холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от дъщерните дружества в групата — Право на пропорционално приспадане — Правомощие на държавите членки да определят критерии за разпределяне — Граници (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерното му дружество представлява „намеса в управлението“ на последното, която трябва да се счита за икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива, пораждаща право на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху разходите, понесени от холдинговото дружество с оглед на придобиването на дялово участие в дъщерното дружество, при положение че тази услуга се предоставя редовно и срещу възнаграждение и че е облагаема, което предполага отдаването под наем да не е освободено от ДДС, и че е налице пряка връзка между предоставената от доставчика услуга и получената от ползващото се лице равностойност. Разходите за придобиване на дялово участие в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им, като им отдава под наем недвижим имот, и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи ДДС трябва по принцип да може да бъде напълно приспаднат. Разходите за придобиване на дялово участие в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което не извършва икономическа дейност по отношение на останалите, трябва да се считат за включени само отчасти в общите разходи на това дружество, поради което платеният върху тези разходи ДДС може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да се съобразят с целта и общата логика на посочената директива и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност, което националната юрисдикция следва да провери. (вж. т. 45 и 46 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки, Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци, Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация, Опасност от измама, Отказ на правото на приспадане, Пропорционалност, Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба, Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено, Липса.

Дело C-101/16 SC Paper Consult SRL срещу Direcţia Regională a Finanţelor Publice Cluj-NapocaиAdministraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Bistriţa Năsăud (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки — Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци — Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация — Опасност от измама — Отказ на правото на приспадане — Пропорционалност — Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба — Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено — Липса“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Национална правна уредба, която изключва правото на приспадане при сделка, сключена с обявен за неактивен данъкоплатец—Задължения на данъчнозадълженото лице—Проверка в оповестения списък на данъкоплатците, обявени за неактивни от администрацията по приходите—Системен и окончателен отказ на право на приспадане, без да се осигури възможност за представяне на доказателство за липса на измама или на данъчна загуба—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Преюдициални въпроси—Тълкуване—Действие във времето на тълкувателните съдебни решения—Обратно действие—Ограничаване от Съда—Условия—Добросъвестност на заинтересованите среди—Изисквания—Наличие на извънредни обстоятелства (член 267 ДФЕС) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност се отказва на данъчнозадължено лице с мотива, че стопанският субект, който му е доставил услугата срещу фактура, в която са начислени поотделно разходът и ДДС, е бил обявен за неактивен от данъчната администрация на държава членка, като тази декларация за неактивност е публична и достъпна в интернет за всяко данъчнозадължено лице в тази държава, когато отказът на такова право на приспадане е системен и окончателен и не допуска представянето на доказателство, че не е налице измама или загуба на данъчни приходи. Съгласно член 273, първа алинея от Директива 2006/112 държавите членки могат да наложат други задължения, наред с предвидените в тази директива, ако считат това за необходимо с оглед правилното събиране на ДДС и предотвратяването на данъчните измами. Мерките, приети от държавите членки, не трябва обаче да излизат извън необходимото за постигането на такива цели. Поради това те не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралитета на ДДС (решения от 21 март 2000 г., Gabalfrisa и др., C-110/98—C-147/98, EU:C:2000:145, т. 52 и от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 57). Нееднократно Съдът се е произнасял, че данъчната администрация не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 65 и от 31 януари 2013 г., Строй транс, C-642/11, EU:C:2013:54, т. 50). Напротив, не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския оператор да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2007 г., Teleos и др., C 409/04, EU:C:2007:548, т. 65 и 68 и от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 54). Разглежданата в главното производство национална правна уредба не прехвърля върху данъчнозадълженото лице контролните действия, които са задача на администрацията, а уведомява последното за резултата от административно разследване, от което е видно, че обявеният за неактивен данъкоплатец вече не подлежи на контрол от компетентната администрация, защото не е изпълнил законоустановените си задължения за деклариране или защото е декларирал идентификационни данни за седалището на дружеството, които не позволят на данъчния орган да го идентифицира, или защото не извършва дейността си в седалището на дружеството или на декларирания данъчен адрес. Единственото задължение, наложено на данъчнозадълженото лице, всъщност се състои в това да провери списъка на данъкоплатците, обявени за неактивни, който е оповестен в седалището на националната администрация и е публикуван на нейния уебсайт, като такава проверка на практика е лесна за осъществяване. Невъзможността обаче за данъчнозадълженото лице да докаже, че сделките, сключени със стопанския субект, обявен за неактивен, отговарят на условията, предвидени в Директива 2006/112, и по-специално че ДДС е бил преведен в държавната хазна от този стопански субект, излизат извън необходимото за постигане на легитимната цел, преследвана от тази директива. (вж. т. 49—54, 60 и 61 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 64—67)

Преюдициално запитване, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, Право на приспадане, Частично приспадане, ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества, Предоставяни на дъщерните дружества услуги, Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества, Член 4, Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, Условия, Необходимост от отношения на контрол и подчинение, Директен ефект.

Съединени дела C-108/14 и C-109/14 Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG срещу Finanzamt Nordenham и Finanzamt Hamburg-Mitte срещу Marenave Schiffahrts AG (Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 — Право на приспадане — Частично приспадане — ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества — Предоставяни на дъщерните дружества услуги — Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества — Член 4 — Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице — Условия — Необходимост от отношения на контрол и подчинение — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4 от Шеста директива — Намеса на холдинга в управлението на дъщерните му дружества — Включване, при условие че са извършвани сделки, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност съгласно член 2 от Директивата (член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически дейности и неикономически дейности — Дължим или платен данък за придобиването на капитал, инвестиран от холдингово дружество в дъщерните му дружества — Пропорционално приспадане — Право на преценка на държавите членки — Граници (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност за държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, съгласно която възможност за създаване на група от лица, които могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице в отношения на контрол и подчинение — Допустимост — Граници — Предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци (член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Член 4, параграф 4 от Шеста директива — Директен ефект — Липса (член 4, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 19—21) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че: — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива, — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност. (вж. т. 33; т. 1 от диспозитива) Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което националният съд следва да провери. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка, в случай че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин. Всъщност този член не е безусловен, доколкото предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния му обхват. (вж. т. 50 и 52; т. 3 от диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2 и член 19, Приспадания, Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество, Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки.

Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива) Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки за борба с данъчните измами, Практика на националните данъчни органи, Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения, Тежест на доказване, Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) 2. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-80/11 и C-142/11 Mahagében Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11) и Péter Dávid срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11) (Преюдициални запитвания, отправени от Baranya Megyei Bíróság и Jász-Nagykun-Szolnok Megyei Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Шеста директива — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки за борба с данъчните измами — Практика на националните данъчни органи — Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения — Тежест на доказване — Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива)