Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Възмездна доставка на стоки, Член 14, параграф 1, Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, Член 14, параграф 2, буква а), Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път, Понятие за компенсация, Сделка, облагаема с ДДС.

Дело C-665/16 Minister Finansów срещу Gmina Wrocław (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Възмездна доставка на стоки — Член 14, параграф 1 — Прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик — Член 14, параграф 2, буква а) — Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на община имот към държавата, срещу заплащане на компенсация, за целите на строителството на републикански път — Понятие за компенсация — Сделка, облагаема с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Понятие за прехвърляне на собствеността върху вещ (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Възмездни доставки на стоки—Понятие за прехвърляне срещу заплащането на компенсация (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Облагаеми сделки—Доставка на стоки—Прехвърляне на собствеността върху принадлежащ на данъчнозадължена община имот в полза на държавата, по силата на закона и срещу заплащането на компенсация, за целите на строителството на републикански път—Понятие—Лице, което представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община—Община, чийто имот е отчужден, но тя продължава да го стопанисва—Включване (член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 35, 36, 40 и 41) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че е сделка, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност, прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, принадлежащ на данъчнозадължено за целите на данъка лице, в полза на държава членка по силата на закона и срещу заплащането на компенсация в случай като разглеждания в главното производство, в който едно и също лице представлява както принудително отчуждаващия имота властнически субект, така и търпящата отчуждаването община и тя на практика продължава да стопанисва съответния имот, включително ако заплащането на компенсацията се извършва просто чрез вътрешно счетоводно прехвърляне на средства в рамките на бюджета на общината. (вж. т. 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 14, параграф 2, буква б), Доставка на стоки, Моторни превозни средства, Договор за лизинг с опция за изкупуване.

Дело C-164/16 Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs срещу Mercedes-Benz Financial Services UK Ltd (Преюдициално запитване,отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 14, параграф 2, буква б) — Доставка на стоки — Моторни превозни средства — Договор за лизинг с опция за изкупуване“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Доставка на стоки — Моторни превозни средства — Договор за наем — Придобиване на собствеността най-късно след заплащане на последната вноска — Понятие — типов договор за наем с опция за изкупуване — Включване — Условие — Упражняване на опцията за изкупуване като единствен рационален от икономическа гледна точка избор за лизингополучателя — Проверка, възложена на националния съд (член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Изразът „договор за наем, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска“, използван в член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за типов договор за наем с опция за изкупуване, когато от финансовите условия по него може да се направи извод, че упражняването на опцията се явява единственият рационален от икономическа гледна точка избор, който лизингополучателят ще може да направи в съответния момент, ако договорът се изпълнява до изтичане на неговия срок, а това следва да се провери от националния съд. (вж. т. 43 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Член 14, параграф 1, Облагаеми сделки, Понятие „възмездна доставка на стоки“, Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение, Изключване.

Дело C-36/16 Minister Finansów срещу Posnania Investment SA (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Член 14, параграф 1 — Облагаеми сделки — Понятие „възмездна доставка на стоки“ — Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение — Изключване“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 май 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Понятие за възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение — Изключване (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот от данъчнозадължено за целите на ДДС лице в полза на държава членка или в полза на единица на местното самоуправление в държава членка с цел погасяване на просрочено данъчно задължение, както в случая в главното производство, не представлява възмездна доставка на стоки, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност. Четвърто, що се отнася до това възмездна ли е сделката по прехвърляне на собствеността върху недвижим имот в полза на субект на публичното право, в случая прехвърлянето на поземлен имот в полза на община, с цел погасяване на просрочени данъчни задължения, следва да се отбележи, че дадена доставка на стоки е „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС само ако между доставчика и купувача съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като получената от доставчика цена представлява действителната равностойност на доставената стока (решения от 27 април 1999 г., Kuwait Petroleum,C-48/97, EU:C:1999:203, т. 26 и от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail,C-494/12, EU:C:2013:758, т. 32). Задължението за плащане, което данъкоплатецът като длъжник на данъка носи спрямо данъчната администрация като негов кредитор във връзка с този данък, по естеството си обаче е едностранно, доколкото заплащането на данъка от данъкоплатеца води единствено до законното му освобождаване от задължението, включително когато той изпълнява задължението си чрез даване (datio) на недвижим имот, както в случая. Всъщност данъкът е задължителна удръжка, която носителят на публичната власт събира с властнически акт от имуществото на лицата, попадащи под данъчната му юрисдикция. Тази удръжка е предназначена да бъде пренасочена чрез публичните бюджети към услуги от обществена полза. Подобна удръжка, независимо дали на парична сума, или, както в случая, на материална вещ, не води до някаква престация от страна на публичната власт, нито съответно е насрещна престация от страна на данъчнозадълженото лице. (вж. т. 31, 33, 34 и 42 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 73 и 78, Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица, Квалифициране на тези сделки като облагаеми, Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък, Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента, Последици.

Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42) Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Данъчна основа, Система за популяризиране на продажби, Програма за лоялни клиенти, която им дава възможност да получават точки от търговци и да ги заменят срещу подаръци за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от организатора на програмата на доставчиците на подаръците за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от търговеца на организатора на програмата, доставящ подаръците за лоялни клиенти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. В рамките на програма за лоялните клиенти, в която организаторът на програмата сключва договори с доставчиците на подаръци за лоялните клиенти и съгласно която, когато доставчиците доставят подаръците за лоялните клиенти на клиентите на търговците, организаторът заплаща на доставчиците, в замяна на натрупаните точки, договорената между тях цена за тези точки, член 5, член 6, член 11, A, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че извършваните плащания от организатора на разглежданата програма на доставчиците, които доставят подаръци за лоялните клиенти, трябва да се считат за заплащана от трето лице насрещна престация за доставката на стоките на тези клиенти или евентуално за насрещна престация за доставката на услуги на посочените клиенти. Националният съд обаче следва да провери дали тези плащания включват и насрещна престация за предоставянето на друга услуга. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които могат да бъдат както стоки, така и услуги, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като замяната на точки от страна на клиентите при доставчиците е условие за извършване на плащане на последните от страна на организатора на програмата за лоялни клиенти и тъй като размерът на това плащане се изчислява, като се прибавят дължимите от организатора комисиони, представляващи фиксирана сума за всяка заменена точка срещу част от цената или срещу цялата цена на съответния подарък за лоялни клиенти, това плащане представлява насрещна престация за доставката на подаръците за лоялни клиенти. (вж. точки 41—43, 47, 55—57, 65 и диспозитива) 2. В рамките на програма за лоялни клиенти, в която организаторът на програмата придобива подаръците за лоялни клиенти и поради това е и техен собственик, работи за търговското разпространение на посочената програма и разпространява тези подаръци сред клиентите на търговците — спонсори, в замяна на точки за лоялни клиенти, член 5, член 6, член 11, А, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че плащанията, извършвани от спонсор на организатора на посочената програма, който доставя подаръци за лоялните клиенти, следва да бъдат считани отчасти за заплатена от трето лице насрещна престация за доставката на стоки на тези клиенти и отчасти за насрещна престация за услугите, предоставени от организатора на тази програма в полза на спонсора. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които се състоят от стоки, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните доставки. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като подаръците за лоялни клиенти се фактурират от организатора на програмата на спонсора по продажната им цена на дребно, увеличена с разходите за доставка до мястото на поръчката, където се прехвърля собствеността и се осъществява замяната на точките, след като се приспадне маржът на печалба на организатора, който е равен на разликата между продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането от спонсора на организатора представлява насрещна престация за доставката на посочените подаръци. Въпреки това, тъй като плащанията, извършвани от спонсора на организатора съответстват на продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти, увеличена с разходите за опаковане и изпращане, и тъй като организаторът получава марж на печалбата, състоящ се от разликата между продажната цена на дребно на подаръци за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането може да се раздели на две части, като всяка от тях съответства на отделно предоставена услуга. Следователно цената, заплащана при придобиването на подаръците за лоялни клиенти, представлява насрещната престация за тяхната доставка на клиентите, докато разликата между заплащаната от спонсора продажна цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, заплащана от организатора при придобиването на тези подаръци, тоест маржът на печалба, представлява насрещната престация за услугите, предоставяни от организатора на програмата на спонсора. (вж. точки 22, 41—43, 48, 55, 56, 58, 61—63, 65 и диспозитива)