Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Осма директива 79/1072/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка, Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки, Условия, Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност, Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът.

Дело C-441/16 SMS group GmbH срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti (Преюдициално запитване,отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Осма директива 79/1072/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка — Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки — Условия — Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност — Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Спиране на изпълнението на договор за внос на стоки — Неосъществяване на сделката, за която са предназначени посочените стоки — Липса на доказателство за последващото движение на посочените стоки — Отказ на правото на възстановяване — Недопустимост (Директиви на Съвета 79/1072 и 2006/112, член 170) Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, във връзка с член 170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска държава членка да откаже на данъчнозадължено лице, което не е установено на нейна територия, правото на възстановяване на ДДС, платен за вноса на стоки в положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнението на договора, в рамките на който данъчнозадълженото лице е закупило и извършило внос на тези стоки, е било спряно, сделката, за която те е трябвало да бъдат използвани, в крайна сметка не се е осъществила и данъчнозадълженото лице не е представило доказателство за последващото им движение. Всъщност, видно от установената практика на Съда, при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникнало, правото на приспадане остава придобито право (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 46 и цитираната съдебна практика). По-специално, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане в рамките на предвидената сделка, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват отказа за възстановяване (вж. по аналогия решение от 22 март 2012 г., Klub,C-153/11, EU:C:2012:163, т. 47 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 55, 56 и 58 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Член 14, параграф 1, Облагаеми сделки, Понятие „възмездна доставка на стоки“, Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение, Изключване.

Дело C-36/16 Minister Finansów срещу Posnania Investment SA (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Член 14, параграф 1 — Облагаеми сделки — Понятие „възмездна доставка на стоки“ — Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение — Изключване“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 май 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Понятие за възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение — Изключване (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот от данъчнозадължено за целите на ДДС лице в полза на държава членка или в полза на единица на местното самоуправление в държава членка с цел погасяване на просрочено данъчно задължение, както в случая в главното производство, не представлява възмездна доставка на стоки, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност. Четвърто, що се отнася до това възмездна ли е сделката по прехвърляне на собствеността върху недвижим имот в полза на субект на публичното право, в случая прехвърлянето на поземлен имот в полза на община, с цел погасяване на просрочени данъчни задължения, следва да се отбележи, че дадена доставка на стоки е „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС само ако между доставчика и купувача съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като получената от доставчика цена представлява действителната равностойност на доставената стока (решения от 27 април 1999 г., Kuwait Petroleum,C-48/97, EU:C:1999:203, т. 26 и от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail,C-494/12, EU:C:2013:758, т. 32). Задължението за плащане, което данъкоплатецът като длъжник на данъка носи спрямо данъчната администрация като негов кредитор във връзка с този данък, по естеството си обаче е едностранно, доколкото заплащането на данъка от данъкоплатеца води единствено до законното му освобождаване от задължението, включително когато той изпълнява задължението си чрез даване (datio) на недвижим имот, както в случая. Всъщност данъкът е задължителна удръжка, която носителят на публичната власт събира с властнически акт от имуществото на лицата, попадащи под данъчната му юрисдикция. Тази удръжка е предназначена да бъде пренасочена чрез публичните бюджети към услуги от обществена полза. Подобна удръжка, независимо дали на парична сума, или, както в случая, на материална вещ, не води до някаква престация от страна на публичната власт, нито съответно е насрещна престация от страна на данъчнозадълженото лице. (вж. т. 31, 33, 34 и 42 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Данък, платен за получена доставка, Приспадане.

Дело C-267/15 Gemeente Woerden срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Данък, платен за получена доставка — Приспадане“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 22 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Данъчнозадължено лице, което е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, по-ниска от разходите за построяването ѝ — Право на приспадане на целия данък върху добавената стойност — Приобретател, който е предоставил на трето лице част от посочената сграда за безвъзмездно ползване — Липса на последици (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадълженото лице е възложило построяването на сграда и я е продало на цена, която е по-ниска от разходите за построяването ѝ, посоченото данъчнозадължено лице има право да приспадне целия данък върху добавената стойност, платен за построяването на сградата, а не само на такава част от този данък, която е пропорционална на частите от сградата, използвани от приобретателя ѝ за извършването на икономическа дейност. В това отношение е без значение обстоятелството, че този приобретател предоставя на трето лице част от разглежданата сграда за безвъзмездно ползване. (вж. т. 42 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи, Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите, Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки.

Дело C-126/14 „Sveda“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Приспадане на платения данък по получени доставки във връзка с придобиването или производството на дълготрайни активи — Развлекателна пътека, пряко предназначена да бъде безплатно използвана от гражданите — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване на стоки от данъчнозадължено лице за нуждите на неговата икономическа дейност — Критерии за преценка (член 9, параграф 1, втора алинея и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерии за преценка (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване или производство на дълготрайни активи в рамките на изграждането на развлекателна пътека, предоставена на гражданите за безплатно използване — Използване на развлекателната пътека като средство за извършване на облагаеми сделки — Право на приспадане — Условия (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) От член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. В този смисъл частноправен субект в качеството си на данъчнозадължено лице може да придобие стоки или услуги за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 дори когато не ги използва веднага за тази икономическа дейност. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е действало в това си качество за нуждите на икономическа дейност, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Националният съд следва да извърши тази преценка. (вж. т. 18, 19 и 21) Наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане. При все това налице е право на приспадане дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. В това отношение в рамките на прилагането на критерия за пряката връзка от страна на данъчните администрации и националните съдилища те трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка. (вж. т. 27—29) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения данък върху добавената стойност по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи с цел планирана икономическа дейност, свързана със селския и развлекателен туризъм, които, от една страна, са пряко предназначени да бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна, да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки, ако се докаже наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получените доставки, и една и повече извършени доставки, даващи право на приспадане, или с цялата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, което националният съд има задачата да провери въз основа на обективни елементи. В това отношение непосредственото безплатно използване на дълготрайните активи не поставя под въпрос посочената пряка и непосредствена връзка, доколкото, от една страна, предоставянето на гражданите на развлекателната пътека не попада в някой от случаите на освобождаване от данък, посочени в Директива 2006/112, и от друга страна, тъй като направените от данъчнозадълженото лице разходи за изграждането на тази пътека могат да бъдат свързани с неговата икономическа дейност, те не се отнасят до дейности извън приложното поле на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 33, 34 и 37 и диспозитива)

Директива 79/1072/ЕИО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка, Режим на възстановяване на ДДС, Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза, Изключване, Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице, Условие за отсъствие на обект- Условие за липса на доставка на стоки или услуги, Доставки на електроенергия на данъчнозадължените дилъри, Директива 2006/112/ЕО, Член 171.

Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива) Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Членове 167, 168 и 185, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен.

Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива) Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 170 и 171, Осма директива ДДС, Член 1, Директива 2008/9/ЕО, Член 3, буква a), Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания.

Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива) Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Възникване на правото на приспадане, Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност.

Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива) Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива)