Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“, Система за насърчаване на продажбите, Карта за отстъпки, Данъчна основа.

Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива) Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5, Договаряне за прехвърляне на акции в дружества, Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти, Освобождаване.

Дело C-259/11 DTZ Zadelhoff vof срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 — Договаряне за прехвърляне на акции в дружества — Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Освобождаване“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 — Сделки с акции на дружества, включващи прехвърляне на притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Включване — Условие — Държава членка, която не е упражнила правото си да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот (член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделки, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в същата точка 5, второ тире изключение от това освобождаване не се прилага, когато държавата членка не е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква в) от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот. (вж. точка 42 и диспозитива) Дело C-259/11 DTZ Zadelhoff vof срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 — Договаряне за прехвърляне на акции в дружества — Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Освобождаване“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 — Сделки с акции на дружества, включващи прехвърляне на притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Включване — Условие — Държава членка, която не е упражнила правото си да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот (член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделки, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в същата точка 5, второ тире изключение от това освобождаване не се прилага, когато държавата членка не е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква в) от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот. (вж. точка 42 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Член 2, Възмездно предоставяне на услуги, Далекосъобщителни услуги, Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори, Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа.

Дело C-520/10 Lebara Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Член 2 — Възмездно предоставяне на услуги — Далекосъобщителни услуги — Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори — Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Видно от член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за тях. Въпреки това съгласно член 10, параграф 2, втора алинея от Шеста директива при авансови плащания данъкът може да стане изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, тоест за бъдещата доставка на стоките или услугите. (вж. точка 26) Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, трябва да се тълкува в смисъл, че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва възмездна доставка на далекосъобщителни услуги за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация. Всъщност, при положение че телефонният оператор получава само едно реално плащане за предоставяните от него далекосъобщителни услуги, не може да се приеме, че той извършва две възмездни доставки по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива, едната към дистрибутора, а другата към крайния потребител. Получателят на единствената доставка на услуги, която посоченият оператор извършва възмездно, е лицето, което встъпва в правоотношение с телефонния оператор, в рамките на което се правят взаимни престации. В това отношение не може да се приеме, че с плащането към телефонния оператор дистрибуторът просто предава платеното от крайния потребител възнаграждение на телефонния оператор и по този начин създава пряка връзка между тях. Напротив, взаимните престации се извършват между телефонния оператор и дистрибутора при първоначалната продажба на фонокартите за този дистрибутор. (вж. точки 31—33, 39, 41 и 43 и диспозитива) Дело C-520/10 Lebara Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Член 2 — Възмездно предоставяне на услуги — Далекосъобщителни услуги — Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори — Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Видно от член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за тях. Въпреки това съгласно член 10, параграф 2, втора алинея от Шеста директива при авансови плащания данъкът може да стане изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, тоест за бъдещата доставка на стоките или услугите. (вж. точка 26) Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, трябва да се тълкува в смисъл, че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва възмездна доставка на далекосъобщителни услуги за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация. Всъщност, при положение че телефонният оператор получава само едно реално плащане за предоставяните от него далекосъобщителни услуги, не може да се приеме, че той извършва две възмездни доставки по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива, едната към дистрибутора, а другата към крайния потребител. Получателят на единствената доставка на услуги, която посоченият оператор извършва възмездно, е лицето, което встъпва в правоотношение с телефонния оператор, в рамките на което се правят взаимни престации. В това отношение не може да се приеме, че с плащането към телефонния оператор дистрибуторът просто предава платеното от крайния потребител възнаграждение на телефонния оператор и по този начин създава пряка връзка между тях. Напротив, взаимните престации се извършват между телефонния оператор и дистрибутора при първоначалната продажба на фонокартите за този дистрибутор. (вж. точки 31—33, 39, 41 и 43 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Случаи на освобождаване, Преводи и плащания, Сделки с ценни книжа, Предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност не обхваща предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения като услугите суифт. Доколкото услугите суифт са услуги за електронен обмен на съобщения, чиято единствена цел е предаването на данни, сами по себе си тези услуги не изпълняват нито една от функциите на посочена в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива финансова сделка, тоест такава, която води до прехвърляне на парични средства или ценни книжа, и поради това не притежават нейните характеристики. (вж. точки 34 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точка 5, Случаи на освобождаване, Гаранция за записване при първично предлагане ("underwriting guarantee"), предоставена срещу заплащането на комисиона от кредитните институции на дружествата емитенти в рамките на емитирането на акции на капиталовия пазар, Сделки с ценни книжа.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 (член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност включва услугите, предоставяни възмездно от кредитна институция на дружество, на което предстои да емитира акции, под формата на гаранция за записване при първично предлагане, по силата на която тази кредитна институция поема задължение да придобие всички акции, които не са записани в срока за записване. (вж. точка 38 и диспозитива)