ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63, Данъчно събитие, Взаимни престации, Възмездни сделки, Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги, Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество.

Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива) Дело C-283/12 „Серебряннъй век“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), членове 26, 62 и 63 — Данъчно събитие — Взаимни престации — Възмездни сделки — Данъчна основа на доставка в случай на насрещна престация, състояща се в извършване на услуги — Предоставяне от физическо лице на дружество на правото да използва недвижими имоти и да ги отдава под наем на трети лица срещу извършването на услуги по ремонт и обзавеждане на тези имоти от това дружество“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 26 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Насрещна престация, която може да се състои в доставка на услуги — Условие — Предоставяне на услуги, което е свързано пряко с доставката и може да получи парично изражение — Договори за бартер (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент — Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, при условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение. Същото се отнася и за случая, в който е извършена доставка на услуги срещу друга доставка на услуги, при положение че са изпълнени същите тези условия. Следователно договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, и сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа и търговска гледна точка. (вж. точки 38 и 39) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги по ремонт и обзавеждане на апартамент трябва да се смята за извършена възмездно, когато по силата на договор, сключен със собственика на този апартамент, доставчикът на посочените услуги, от една страна, поема задължението да извърши тази доставка на услуги за своя сметка и от друга страна, придобива правото да разполага с посочения апартамент, за да го използва за своята икономическа дейност за срока на действие на този договор, без да дължи наем, докато собственикът получава апартамента с подобренията в него след прекратяването на договора. Обстоятелството, че собственикът на съответния апартамент ще се ползва от доставката на услуги по ремонт и обзавеждане едва след прекратяването на договора, не променя нищо в това отношение, тъй като със сключването му страните по подобен двустранен договор поемат една към друга задължение да извършат взаимни престации. (вж. точки 41 и 42 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, Шеста директива ДДС, Член 2, Възмездно предоставяне на услуги, Далекосъобщителни услуги, Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори, Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа.

Дело C-520/10 Lebara Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Член 2 — Възмездно предоставяне на услуги — Далекосъобщителни услуги — Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори — Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Видно от член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за тях. Въпреки това съгласно член 10, параграф 2, втора алинея от Шеста директива при авансови плащания данъкът може да стане изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, тоест за бъдещата доставка на стоките или услугите. (вж. точка 26) Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, трябва да се тълкува в смисъл, че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва възмездна доставка на далекосъобщителни услуги за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация. Всъщност, при положение че телефонният оператор получава само едно реално плащане за предоставяните от него далекосъобщителни услуги, не може да се приеме, че той извършва две възмездни доставки по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива, едната към дистрибутора, а другата към крайния потребител. Получателят на единствената доставка на услуги, която посоченият оператор извършва възмездно, е лицето, което встъпва в правоотношение с телефонния оператор, в рамките на което се правят взаимни престации. В това отношение не може да се приеме, че с плащането към телефонния оператор дистрибуторът просто предава платеното от крайния потребител възнаграждение на телефонния оператор и по този начин създава пряка връзка между тях. Напротив, взаимните престации се извършват между телефонния оператор и дистрибутора при първоначалната продажба на фонокартите за този дистрибутор. (вж. точки 31—33, 39, 41 и 43 и диспозитива) Дело C-520/10 Lebara Ltd срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Данъчни въпроси — Шеста директива ДДС — Член 2 — Възмездно предоставяне на услуги — Далекосъобщителни услуги — Предплатени фонокарти с информация, позволяваща провеждането на международни разговори — Предлагане на пазара чрез дистрибуторска мрежа“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Видно от член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги, а не плащанията, извършени като насрещна престация за тях. Въпреки това съгласно член 10, параграф 2, втора алинея от Шеста директива при авансови плащания данъкът може да стане изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, тоест за бъдещата доставка на стоките или услугите. (вж. точка 26) Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2003/92, трябва да се тълкува в смисъл, че телефонен оператор, който предлага далекосъобщителни услуги, състоящи се в продажбата към дистрибутор на фонокарти, които съдържат цялата необходима информация за осъществяването на международни телефонни обаждания чрез осигурената от оператора инфраструктура и които след това дистрибуторът препродава на крайни потребители от свое име и за своя сметка или пряко, или с посредничеството на други данъчнозадължени лица като търговци на едро и дребно, извършва възмездна доставка на далекосъобщителни услуги за дистрибутора. За сметка на това операторът не извършва втора възмездна доставка на услуги за крайния потребител, когато след закупуването на фонокартата последният упражни правото си да осъществява телефонни обаждания чрез съдържащата се върху картата информация. Всъщност, при положение че телефонният оператор получава само едно реално плащане за предоставяните от него далекосъобщителни услуги, не може да се приеме, че той извършва две възмездни доставки по смисъла на член 6, параграф 1 от Шеста директива, едната към дистрибутора, а другата към крайния потребител. Получателят на единствената доставка на услуги, която посоченият оператор извършва възмездно, е лицето, което встъпва в правоотношение с телефонния оператор, в рамките на което се правят взаимни престации. В това отношение не може да се приеме, че с плащането към телефонния оператор дистрибуторът просто предава платеното от крайния потребител възнаграждение на телефонния оператор и по този начин създава пряка връзка между тях. Напротив, взаимните престации се извършват между телефонния оператор и дистрибутора при първоначалната продажба на фонокартите за този дистрибутор. (вж. точки 31—33, 39, 41 и 43 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 11, A, параграф 1 и член 27, Данъчна основа, Разширяване на действието на нормите относно приспадането и по отношение на сделките между свързани страни в случаите на цени, които са явно по-ниски от пазарните.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Дерогиращи национални мерки (член 5, параграф 6, член 6, параграф 2, член 11, A, параграф 1, буква a) и член 27 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в мисъл, че не допуска държавите членки да прилагат по отношение на сделки, осъществени между свързани страни, които са се договорили за цени, явно по-ниски от пазарните, правило за определяне на данъчната основа, различно от общото правило, предвидено в член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива, като разпростират по отношение на тези сделки прилагането на правилата за определяне на данъчната основа, свързани с приспадането или с употребата на стоки или услуги за личните нужди на данъчнозадълженото лице по смисъла на член 5, параграф 6 и член 6, параграф 2 от Шеста директива, в случаите, в които тези държави членки не са изпълнили процедурата, предвидена в член 27 от същата директива, за получаване на разрешение да прилагат такава мярка за дерогация от посоченото общо правило. (вж. точка 40 и диспозитива)